03.04.2019г. гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково, в публичното заседание
на петнадесети март две хиляди и деветнадесета година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Йорданка Попова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№7 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба от Н.Д.В.
- чрез адв.Ч., против Решение №1012-26-284-1 от 17.12.2018г., издадено на
основание чл.117, ал.3 от КСО от Директор на ТП на НОИ Хасково.
Твърди се, че обжалваното решение, с
което била отхвърлена жалба срещу Разпореждане №**********-2140-26-803/09.11.2018г.
на Ръководител на Пенсионно осигуряване към ТП на НОИ Хасково, било неправилно
и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон. Неправилно
било зачитането като продължителност и
като категоризиране на трудовия и осигурителен стаж на жалбоподателя, както и
неправилна била преценката относно наличието на положителните предпоставки за
придобиване на право на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Иска се да бъде постановено съдебно
решение, с което да бъде отменено Решение №1012-26-284-1 от 17.12.2018г.,
издадено на основание чл.117, ал.3 от КСО от Директор на ТП на НОИ Хасково, а
административната преписката да бъде върната на пенсионния орган за ново
разглеждане при правилно прилагане на материалното право, като бъдат присъдени
и направените по делото разноски.
Ответникът - Директор на ТП
на НОИ Хасково, чрез процесуален представител счита, че жалбата е неоснователна
и недоказана. Правилно бил зачетен като категория и продължителност
осигурителния стаж, а съгласно чл.69б, ал.1 и 68, ал.1-3 от КСО
жалбоподателят нямал изискуемия стаж и
навършена възраст. Иска се обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират
направените по делото разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е подал заявление пред ТП
на НОИ Хасково вх.№2113-26-221/23.02.2018г. за отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като са представени документи,
доказващи осигурителния стаж.
След обсъждане на представените документи
с Разпореждане №**********/2140-26-405 от
22.05.2018г. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст, като разпореждането е обжалвано със съображения относно положен стаж
към СП Благоустройствени строежи – Хасково за периода от 20.08.1985г. до 20.03.1990г.
При извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на
Община Хасково е съставен Констативен протокол №КП-5-26-00437836/17.07.2018г.
относно издаденото от Община Хасково удостоверение обр. УП-3 с
изх.№УдИС-45/31.01.2011г., което не отговаряло на данните от разплащателните
ведомости, , като е указано да бъде издадено ново. В изпълнение на
задължителните предписания Община Хасково издава ново удостоверение обр. УП – 3
с изх.№33-02-62/30.07.2018г., а обжалваното разпореждане е отменено с Решение №1012-26-154-4/31.07.2018г.
на Директор на ТП на НОИ ~ Хасково, като преписката е върната на пенсионния
орган за ново произнасяне. С Разпореждане №**********/2140-26-630 от
29.08.2018г. отново е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст, като с Решение №1012-26-224-5/11.10.2018г. е отменено и преписката е
върната на пенсионния орган за ново произнасяне. Последвало е Разпореждане №**********-2140-26-803/09.11.2018г.
на Ръководителя на Пенсионно осигуряване към ТП на НОИ Хасково, с което на
основание чл.68, ал.1-2 и чл.69б, ал.1-2 от КСО е постановен отказ да бъде отпусната
пенсия и това разпореждане е предмет на обсъждане по настоящото обжалвано пред
съда решение. В Разпореждане №**********-2140-26-803/09.11.2018г.
пенсионният орган е обсъдил навършената възраст към момента на подаване на
заявлението, както и осигурителния стаж от 10.04.1973г. до 30.06.2015г., като е
установил осигурителен стаж от І категория труд и по чл.104, ал.2 от КСО –
03г., 06м., 08 дни; по ІІ категория труд – 21г., 04м., 17 дни; по ІІІ категория
труд – 03г., 06м., 22 дни, като на основание чл.104 от КСО общият осигурителен
стаж, превърнат към ІІІ категория труд е 36г., 01м., 27 дни. Сборът от
осигурителен стаж и възраст е 98г., 07 м., 20 дни. Подробно е обсъден стажът на
жалбоподателя към СП БКС Хасково и ТКЗС с.К., съобразно представените удостоверения обр. УП – 3 с изх.№33-02-62/30.07.2018г. /за периода
от 05.08.1985г. до 20.03.1990г./ и обр. УП – 3 с изх.№1042-2-2277/09.10.2018г.
/за периода от 01.07.1988г. до 14.11.1989г./, както и е приложена разпоредбата
на чл.38, ал.11 от Наредба за пенсиите и
осигурителния стаж за периода от 01.06.1988г. до 31.08.1988г. и от
01.09.1989г. до 30.09.1989г. Направената преценка на правото на пенсия е съгласно
чл.69б, ал.1-2 от КСО, като се установява, че и за І и за ІІ категория труд на
жалбоподателя липсва сбор от осигурителен стаж и възраст 100, а има 98.
Обсъдена е и разпоредбата на чл.68, ал.1-2 от КСО, като е направен извод, че
жалбоподателят няма изискуемия от 38г. и 06м. стаж, както и няма навършена
възраст 64г., 1м., а има 36г., 01м., 27дни и е на 62г., 5м., 23 дни.
В мотивите на оспореното решение е прието, че
правилно пенсионният орган е зачел осигурителния стаж, както и правилно същият
е превърнат към ІІІ категория труд, а и правилно са приложени разпоредбите
относно това дали му се следва пенсия съобразно стажа във всяка една от
установените категории труд.
Приложен е опис на осигурителен стаж,
както и удостоверенията обр. УП – 3
с изх.№33-02-62/30.07.2018г., касаещо периода от 05.08.1985г. до 20.03.1990г.,
и обр. УП – 3 с изх.№1042-2-2277/09.10.2018г. - за периода 06.1988г. - 11.1989г.
В преписката се съдържат документи относно предходни
подадени заявления за пенсия – от 13.10.2013г., както и произнасяния на
пенсионния орган – от 03.02.2014г. и 05.08.2015г. с отказ да бъде отпусната
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст поради установената ненавършена
възраст, изискуема по КСО, както и липса на съответния осигурителен стаж.
В с.з. са приети като доказателство трудови книжки,
издадени на жалбоподателя, видно от които вписания в тях стаж е отразен в
съставения от НОИ Опис на осигурителен стаж от 09.11.2018г.
По делото е назначена и изслушана съдебносчетоводна
експертиза, по която заключението се възприема от съда изцяло като компетентно
и безпристрастно изгответно. Вещото лице се е запознало с всички
приложени по делото документи, както и е извършило допълнителна проверка на
наличната документация в Община Хасково, като приема, че осигурителният стаж,
положен в СП БКС и ТКЗС с.Крепост е правилно установен в КП
№КП-05-26-00437836/17.07.2018г. и издадените УП – 3. При разглеждане на стажа
при посочените осигурители вещото лице сочи, че е установило, че там, където
има повече отработени дни от съответните работни дни за месеца по двете
правоотношения, то приоритетно е вземан стажа, положен при условията на І
категория труд. В заключение вещото лице сочи, че констатациите относно стажа в
СП БКС Хасково отговарят на данните от разплащателните ведомости, а отмененият
УП-3 №45/31.01.2011г. не отговаря на данните от тях, както и правилно бил
зачетен стажът за периода на прекъсване м.07.1988г. и дублиране за периода
1987-1988г.
При така установената фактическа обстановка, като взе
предвид и разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът извърши преценка за
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146
от АПК, като направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна – адресат на
оспорения акт, за която е налице пряк и непосредствен интерес от обжалването, в
срока по чл.118, ал.1 от КСО. Жалбата отговаря на изискванията за форма и
реквизити, като не се установяват пречки за разглеждането й. При тези
съображения съдът приема, че подадената жалба е процесуално допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
При така установената фактическа обстановка съдът счита,
че обжалваното решение на Директор на ТП на НОИ Хасково, с което е отхвърлена
жалбата срещу разпореждане на ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на
НОИ Хасково, за отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст на основание чл.68, ал.1-3 и чл.69б, ал.1-2 от КСО, е законосъобразно, постановено в съответствие с материалния закон и при
липсата на съществени процесуални нарушения.
Съгласно чл.118, ал.1 от КСО на обжалване пред
административния съд подлежи решението на ръководителя на териториалното
поделение на Националния осигурителен институт по чл.117, ал.3 от КСО. В случая
законоустановения ред на оспорване е спазен и предмет на съдебен контрол е
решението на директора на ТП на НОИ Хасково, което е издадено от компетентния и
посочен в чл.118, ал.1 от КСО административен орган.
На първо място, между страните съществува
спор относно зачетения осигурителен стаж, а именно, че на жалбоподателя не е зачетен правилно стажа, положен
към СП БКС Хасково и ТКЗС с.К. съобразно съответните представените удостоверения обр. УП – 3 с изх.№33-02-62/30.07.2018г. - за периода от 05.08.1985г. до 20.03.1990г.,
и обр. УП – 3 с изх.№1042-2-2277/09.10.2018г. - за периода от 01.07.1988г. до
14.11.1989г.
От приложените по делото
посочени удостоверения, както и от представените трудови книжки, а също и от
описа, съставен от НОИ, се установява, че лицето е представило пред пенсионния
орган документи за осигурителен стаж. Извършени са и справки в персоналния
регистър на НОИ и проверка относно спорния период по разходите на държавното
обществено осигуряване на Община Хасково, като се установява, че спорният
период е зачетен при произнасянето по
заявлението за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В същия
смисъл е и заключението на вещото лице. Именно въз основа на тези
документи за осигурителен стаж е постановен на основание чл.68, ал.1-3 и чл.69б, ал.1-2 от КСО отказ да бъде отпусната
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с
Разпореждане №**********-2140-26-803/09.11.2018г.
Решението на Директора на ТП на НОИ Хасково,
с което е оставено в сила разпореждането на Ръководител Пенсионно осигуряване е
съобразено с материалния закон. За да отхвърли жалбата
против обжалваното пред него разпореждане, с което е било отказано отпускане на
ЛПОСВ, ответникът правилно е приложил посочените от него законови норми.
Съгласно разпоредбите на чл.69 б, ал.1 и ал.2 от КСО
през 2018г. за лицата, които са работили 10 години при условията на първа
категория труд или 15 години при условията на втора категория труд, придобиват
право на пенсия, ако са навършили възраст 53 години и 2 месеца - за първа
категория труд, или 58 години и 2 месеца - за втора категория труд, както и
имат сбор от осигурителен стаж и възраст 100 за мъжете. Съгласно чл.68, ал.1-2 от КСО, за да се придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2018г.
лицето следва да има навършена възраст 64 години и 1 месец и придобит
осигурителен стаж 38 години и 06 месеца за мъжете. В последната хипотеза -
разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО, законодателят е предвидил, че в случая,
когато лицата нямат право на пенсия по ал.1-2 през 2018г., то те придобиват
право на пенсия при навършена възраст от 66 години и 02 месеца и не по-малко от
15 години действителен осигурителен стаж.
Направена е правилна преценка, че не се следва пенсия
за осигурителен стаж и възраст за жалбоподателя /към подаване на заявление –
23.02.2018г. възрастта е 62г., 05м., 23 дни/, като се има предвид установеното относно неговия
осигурителен стаж – като продължителност и категория, както и възрастта на
жалбоподателя, а именно: осигурителен стаж на жалбоподателя за периода от
10.04.1973г. до 30.06.2015г. с прекъсване,
както следва: 03г., 06м., 08 дни - І категория труд по чл.104, ал.2 от КСО; 21г., 04м., 17 дни - ІІ категория труд; 03г., 06 м, 22 дни - ІІІ категория труд, или общ осигурителен стаж, превърнат съгласно чл.104 от КСО към ІІІ категория труд 36г., 01м., 27 дни. Така е правилна
преценката, че за жалбоподателя не се следва пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал.1 от КСО, тъй като има навършена възраст от
62г., 05м., 23 дни, но няма 10г.
труд от І категория, а само 03г., 06м., 08 дни, както и няма сбор от осигурителен стаж и възраст 100, а има сбор 98. При приложение на нормата на чл.69б,
ал.2 от КОС също не се следва
пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като има навършена възраст от 62г., 05м., 23 дни, както има и 21г., 04м., 17 дни осигурителен стаж от ІІ категория труд, но няма сбор от осигурителен стаж и възраст 100, а има 98. Правилна е преценката и
по отношение на отказа да бъде отпусната пенсия по реда на чл.68, ал.1-2 от КСО, тъй като жалбоподателят няма изискуемия осигурителен стаж от 38 години и
06 месеца, а има 36г., 01м., 27 дни, както и няма навършена възраст от 64
години. Не са налице предпоставките да бъде отпусната пенсия и в хипотезата на
чл.68, ал.3 от КСО, тъй като жалбоподателят няма навършена възраст от 66 години
и 02 месеца, а е на 62г., 05м., 23 дни.
В настоящия случай следва да се има предвид, че правилно
е приложена разпоредбата на чл.38, ал.11 от НПОС за зачетения стаж за периода
от 01.06.1988г. до 31.08.1988г. и от 01.09.1989г. до 30.09.1989г.
Като се има предвид посочените разпоредби
, съдът намира изводите
на административния орган за правилни и законосъобразни. При прилагането им и
при обсъждане на събраните документи и справки е зачетен осигурителния стаж при
условията на І, ІІ и ІІІ категория труд, както и правилно е определена
възрастта на жалбоподателя към момента на подаване на заявлението –
23.02.2018г. – 62г., 05м., 23 дни, при което са изследвани възможностите за
пенсия при условията на чл.69б, ал.1 и 2 и чл.68, ал.1, 2 и ал.3 от КСО, като е
постановен отказ. Относно основния спорен момент в настоящото производство за
категорията и продължителността на стажа, отразен в удостоверения обр. УП – 3 с
изх.№33-02-62/30.07.2018г. /за периода от 05.08.1985г. до 20.03.1990г./ и обр.
УП – 3 с изх.№1042-2-2277/09.10.2018г. /за периода от 01.07.1988г. до
14.11.1989г./ и съответно в Опис на осигурителен стаж от 09.11.2018г., следва да се има
предвид, че на основание чл.118, ал.1 във вр. с чл.117, ал.1, т.5 от КСО,
съдържанието на документа, удостоверяващ осигурителен стаж и осигурителен
доход, издаден от органите на Националния осигурителен институт, не може да
бъде оспорвано по съдебен ред.
С оглед гореизложеното съдът намира, че
Решение №1012-26-284-1 от 17.12.2018г., издадено на основание чл.117, ал.3 от КСО от Директор на ТП на НОИ Хасково, е законосъобразно – издадено е от
компетентен орган; в предвидената от закона форма; постановено е в съответствие
с материалноправните разпоредби на които се основава и пълно съответствие с
целта на закона, както и при спазване на административнопроизводствените
правила. Жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2,
пр.последно от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Д.В., ЕГН **********, против Решение
№1012-26-284-1 от 17.12.2018г., издадено на основание чл.117, ал.3 от КСО от
Директор на ТП на НОИ Хасково, с което е отхвърлена жалба срещу Разпореждане №**********-2140-26-803/09.11.2018г.
на Ръководителя на Пенсионно осигуряване към ТП на НОИ Хасково, като
неоснователна.
ОСЪЖДА Н.Д.В., ЕГН **********,***, да
заплати на ТП на НОИ Хасково направените по делото разноски в размер на 100
лева юрк.възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред
ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: