Решение по дело №19194/2018 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Варна, 03.07.2020г.

В  ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс.  в  публично съдебно заседание на  седемнадесети юни  две хиляди и двадесета   година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА

при участието на секретаря Елица Трифонова  след като разгледа докладваното от съдията  гр. дело №19 194 по описа за 2018 година,   за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са в субективно кумулативно съединение искове с правно основание чл.200 КТ от Е.П.Д., Е.Е.Д. и П.Е.Д. срещу Многопрофилна болница за активно лечение-Варна за осъждане на ответника да им  заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на В. Ц. Д., причинена от трудова злополука, настъпила на 19.01.***. около 7.20 ч. на главен път I-9/Бургас –Варна/ посока гр.Варна, на около 1000 м след с.Приселци, станала при движение с личен автомобил по обичайния път от постоянното място на живеене до работното място, в размер на 90 000 лева за първия ищец, в размер на 75 000 лева за втората ищца и в размер на 75000 лева за третата ищца, всички ведно със законната лихва считано от 20.01.***. до окончателното им изплащане.

Ищците твърдят, че са наследници по закон на В. Ц. Д., съответно първият ищец е неин съпруг, а втората и трета ищци- нейни дъщери.

Сочат, че на 19.01.***. около 7.20 ч. на главен път I-9/Бургас –Варна/ посока гр.Варна, на около 1000 м след с.Приселци, В. Ц. Д. като водач на л.а. „Хонда“, модел CRV, рег.№ ***, на път за работа в МБАЛ –Варна към Военно-медицинска академия – София претърпяла пътен инцидент, в резултат на който получила травми несъвместими със живота и починала. Преживе В. Д. работела по трудово правоотношение в МБАЛ –Варна към Военно-медицинска академия – София на длъжност **-* в отделение по физикална и рехабилитационна медицина по трудов договор №323/22.03.***. и последно допълнително споразумение към него №398/27.08.***.

Твърдят, че с влязло в законна сила разпореждане №5104-03-61/23.02.***. на ТП на НОИ на основание чл.60,ал.1 КСО инцидентът бил приет за трудова злополука.

Излагат, че в резултат на смъртта на В. Д. са претърпели душевни болки и морални страдания.

Първият ищец бил в брак с В. Д. от  1981г. и до дена на инцидента двамата живели заедно и били неразделни. Отношенията им основани на любов, разбирателство, уважение и взаимно подкрепа. Заедно посрещали житейските радости и трудности, били си взаимна опора. Внезапната смърт на спътницата му била шок и му се отразила изключително негативно емоционално и физически. В живота му настъпила празнота. С всеки изминал ден усещал все по-осезаемо загубата на своята съпруга и спътница. Домът му бил празен, а топлотата и уюта в него бил изгубени безвъзвратно. Той загубил своя другар в живота, вече нямало с кого да споделя своите радости и проблеми, от кого да поиска и да получи съвет, с кого да посреща житейските трудности и неволи. След загубата на съпругата си започнал да страда от безсъние и повишено кръвно налягане, от каквито не бил страдал преди това. При инцидента посетил местопроизшествието и възприел лично тялото на покойната си съпруга, която вече била извадена от колата и положена на пътната настилка с кръв по главата и лицето. Този неизлечим спомен се запечатал  съзнанието му и нямало до го напусне до края на дните му. Ежедневният му маршрут от дома му до гр.варна преминавал през мястото на инцидента, което го травмирало допълнително, тъй като възпроизвеждал инцидента, а в съзнанието му изниквал образа на  току що загиналата му съпруга. Ищецът страдал не само от факта, че семейството му било „разбито“, но и по причина, че все по-рядко общувал с дъщерите си и внучката си, защото единствената им тема на разговор била смъртта на съпругата му, а това усилвало болката им и ги връщало към спомена за нейната внезапна и нелепа смърт.  До смъртта й отношенията им били изпълнени с топлота, уважение,  хармония и разбиране. Техният дом в с.Приселци бил място за семейни събирания с дъщерите им, при които смехът, споделянето и взаимните закачки преобладавали. Съпругата му била обединител на семейството и ги сплотявала. След нейната смърт всичко това било загубено. Виждал се с дъщерите и внучката си епизодично едва два-три пъти в годината и то на празници. Това допълнително го натоварвало емоционално и психически и му причинявало допълнителни душевни болки и страдания. Смъртта на съпругата му се отразила изключително негативно на психичната и емоционално – волевата сфери. Засегнати били личностовата му  сфера и социалното му функциониране, като тези психологически маркери били характерни за капсулираните стресови разстройства. Скръбта от загубата на съпругата му се превърнала в дълготрайно емоционално състояние, което било устойчиво. От невротичните състояние при него най-силно били изразени тези на тревожност и депресия, а от личностовите- на недоверие, съмнение, дълбока личностова дестабилизация и дезадаптация. Възприемал  смъртта на съпругата си като травмираща, в резултат на което настъпили разстройства и промяна в социалното му и емоционално функциониране. За него загубата била необратима и той трябвало да съществува без съпругата си, която ценил и обичал. При него имало остра скръб, състояща се непрестанно, макар и  прекъсващо и намаляващо чувство на отричане, физическа и психическа болка и дистрес, противоречиви емоции и импулси, свръхангажираност със загубата и натрапчиво говорене за нея. Наблюдавали се гняв, плач, безпомощност и депресия. Имало тенденция за неблагоприятен резултат при интеграция на смъртта и загубата, тъй като реалността на нейната липса се приемала от него с продължителна депресия на психоемоционално ниво. Било вероятно физическите му оплаквания да продължат като съществувала силна уязвимост към други загуби. Болката и страданието му били огромни, а загубата непрежалима. Той никога нямало да се примири и да приема, че е загубил така внезапно и най-нелепо най-близкия си човек. Настъпилата негативна промяна в живота му била безвъзвратна.

Ищцата Е.Д. след смъртта на своята майка изгубила най-близкия си човек. Въпреки, че не живеела с родителите си, емоционалната връзка с майка й била запазена и много силна. Чували се ежедневно по телефона и си ходили на гости ежеседмично. Детето на ищцата също било много привързано към своята баба. Ищцата била шокирана от новината за внезапната смърт на майка й. Тъжала чрезмерно за нея, болката й била огромна, а загубата непрежалима.Изгубила опората в живота си, изгубила човека, на когото можела да сподели всичко и от когото можела да получи съвет, помощ и подкрепа във всяка една житейска ситуация. Не можела да приеме, че майка й си е отишла така внезапно и по този нелеп начин, и че вече не е между живите. Често инстинктивно и по навик посягала към телефона, за да я набере и да поговори с нея, но осъзнавала, че няма кой да отговори на обаждането й и избухвала в сълзи. Изключително негативно емоционално и психически й се отразявала необходимостта всеки месец да обяснява на невръстната си дъщеря къде е нейната баба, защо няма да я посети, ще се върне отново при тях, ще може ли да я прегърне отново. След смъртта на майка си изпаднала в дълбока депресия и социална изолация. Затворила се в себе си, преустановила социалните си контакти – нямала желание да вижда хора, заровила се в работа и учение, за да не мисли за необратимата загуба. Изключително зле емоционално и физически й се отразило обстоятелството, че по повод предявяване на разследването в рамките на наказателни процес, видяла снимките от инцидента с майка й и възприела състоянието на тялото непосредствено след него.  Няколко дни след това по време на изпит в учебното заведение, където следвала висшето си образование, й прилошало и припаднала в тоалетната.Лежала дълго време на пода преди да се свести. След тази случка здравословното й състояние рязко се влошило.Започнала да страда от сърцебиене, високо кръвно налягане, обилно изпотяване, задух, тежест в гърдите, често причерняване и прималяване. Получила силен косопад, повишило се телесното й тегло без промяна в хранителния й режим.След консулт с лекари  била диагностицирана с надкамерна тахикардия, нетоксична дифузна гуша, хипертонично сърце без застройна сърдечна недостатъчност,неуточнен тереоидит, хипотиреоидизъм и хипоглемии, генерализирана тревожност. Становището на лекарите било, че всички тези оплаквания са пряко свързани с преживявания от нея тежък и внезапен стрес от смъртта на нейната майка. Страдала и от безсъние и най-често сънувала майка си и се събуждала нощем обляна в сълзи като дълго време след това не можела да заспи. Либидото й спаднало, което се отразило негативно в отношенията й със съпруга й. Споменът за начина, по който настъпила смъртта на майка й бил неизличим и дал трайни последици в ежедневието й. Когато неин близък предприемал пътуване с автомобил, изисквала от него да я информира, когато пристигне, за да се увери, че не е претърпял пътен инцидент, в противен случай изпадала в паника. Всяко отразяване по новите на пътен инцидент със загинали или пострадали лица я разстройвало, тъй като я връщало към инцидента с майка й. Изпитвала огромно напрежение, когато чуела сирени на линейка, тъй като очаквала друг неин близък да е пострадал фатално отново. Живеела в непрестанен страх от нов пътен инцидент, който би могъл да случи с нея или с неин близък, като това водело до ограничаване на пътуването й с автомобил.  Смъртта на майка й й се отразила изключително негативно върху психичната и емоционално-волевата й сфера. Била налице слаба комуникативна връзка с другите и склонност към социална самоизолация. Била налице и непрекъсната проява на различни модели на защитно поведение – изтласкване и отричане и негативни симптоми, като изразена апатия, притъпяване или несъответност на емоционалните реакции. Проявили се дисоциативни отцепвания на психичните преживявания в миналото и понастоящем, чувство за перманентна уязвимост, свръхчувствителност, редувана с апатия и продължителни психични блокажи. Била налице склонност към социално отдръпване, затваряне в себе си, поради чувстот, че е останала неразбрана. Психичното й състояние било подчертано дезадаптивно и била в състояние на силна фрустрация. Не можела да функционира нормално в ежедневието. Възстановяването й протичало трудно. Личностната й структура била дисхармонична. Били налице невротична и личностова реакция на дистрес с подчертани отклонения на нормата. Реалността от загубата на майка й се приемала с продължителна депресия. Все още не била преминала през етапите на смърт. Към настоящия момент все още се наблюдавали проблеми със съня, теглото, здравословното състояние, желанието за интимна близост, като последното създало междуличностни проблеми с партньора й. Била налице тенденция за хронифициране на негативните депресивни симптоми.

Ищцата П.Д. излага, че 2017 г. имало период, в който живяла близо година при родителите си. Емоционалната й връзка с майка й била много силна. Чували се ежедневно по телефона и се виждали всяка седмица, когато ищцата не живеела при тях. Била шокирана от новината за внезапната и нелепа смърт на майка си. Тъжала черезмерно за нея, болката й била огромна, а загубата непрежалима. Изгубила своята опора в живота си, човека, с когато споделяла всичко и който можел да й даде съвет, помощ и подкрепа във всяка една житейска ситуация. Не можела да приеме, че най-близкия си човек си е отишъл така внезапно и по този нелеп начин и че вече не е между живите. Живеела с нагласата, че когато посети къщата в с.Приселци ще завари майка си там. Съхранявала телефонния й номер, за да й напомня за нея. Избягвала да разговаря за майка си, защото това силно я натъжавало и започвала да плаче, когато се налагало да говори за нея. Първите две седмици след смъртта й не смеела да остава сама вкъщи, не се прибирала и спяла при свои приятели. Приемала успокоителни и алкохол в големи количества, за да може да спи.Впоследствие изпаднала в тежка депресия. Не можела по никакъв начин да контролира и да прикрива емоциите си. Не желаела да излиза от дома си, залежала се. Нямала желание да се среща с хора. Спяла много и по този начин се изключвала от околния свят и не мислила за случилото се. Коренно се променил начина й на живот. Преди инцидента спортувала активно футбол/ била треньор/, практикувала и любителски спортове, а след това преустановила тези свои занимания, което довело до значително покачване на телесното тегло.  Със смъртта на майка си изгубила своя пример за подражание. Възхищавала се на майка си, на отношението й към живота, на нейния позитивизъм, на желанието й да помага на околните и на семейството си. Живеела сама, което повече задълбочавало депресивното й състояние, нямало с кого да разсейва мислите си и да сподели мъката си. След смъртта на майка си не се качвала като пътник в автомобил, тъй като изпитвала силно безпокойство  да се вози в чуждо превозно средство. Не пътувала и с градския транспорт, тъй като не понасяла хора до себе си. След инцидента станала безразсъдна, не се замисляла за стойността на живота си, била склонна към импулсивно и опасно поведение. Смъртта на майка й се отразила изключително негативно върху психичната и емоционално-волевата сфера. Била налице слаба комуникативна връзка с другите и склонност към социална самоизолация и др.

В срока по чл.131 ГПК главният ответник МБАЛ-Варна  към ВМА  е депозирал отговор  по исковете.

Оспорва се размера на исковите претенции с твърдения, че същият е прекомерен. Сочи се, че са нали обстоятелства, които обосновават съществено намаляване на базовия размер на обезщетението. Излага се, че трудовата злополука не е същинска такава по чл.55, ал КСО, а е приравнена такава по ал.2. Смъртта на В. Д. не била настъпила по време на изпълняване на трудовите й функции, а по време на отиване за работа. Счита се, че липсата на вина на работодателя е основание за съществено занижаване на степента на неговата отговорност. От съдържанието на ИМ ставало ясно, че двете ищци, които са дъщери на В. Д. не са живели под един покрив с майка си. Двете вече били поели самостоятелно по своя личен и професионален житейски път, когато настъпила смъртта на майка им. Е.Д. била военнослужещ – *** във ВВМУ”Н.Йонков Вапцаров”, семейна с дете и от години живеела в отделно домакинство от това на своите родители, имала собствено семейство и работа. По подобен начин бил устроен и живота на другата дъщеря, която била също военнослужещ-матрос  във военно формирование ***-Варна. Тя също към момента на трудовата злополука не живеела с родителите си, а самостоятелно. Не била семейна и разполагала с доходи от работата си, от които се издържала и живеела самостоятелно и независимо от родителите си. Тези обстоятелства не поставяли двете ищци в ситуация да са лишени от майчина грижа и материална опора, каквато щяла да бъде налице, ако са били малолетни или непълнолетни, и обуславяла загуби в морална, емоционална и материална степен в занижена степен и съответно значително по-нисък размер на обезщетението, което да репарира тези загуби. Сочи се, че съпругът й бил в трудоспособна възраст и получавал възнаграждение, като починалата не била източник на издръжка за него. Той продължавал да живее и сега в общото им жилище в с.Приселци. Твърди се, че причинените му болки и страдания от загубата на съпругата му не са засегнали личностната му сфера и социалното му функциониране и не са предпоставка за капсулирано стресово разстройство и личностна дестабилизация.

Счита се, че твърденията на ищците, че са претърпели множество здравословни проблеми, които са причинна връзка със смъртта на наследодателката им са недоказани и необосновани.

По отношение на ищеца Е.Д. се оспорват твърденията, че след смъртта на съпругата му е започнал да страда от безсъние и високо кръвно налягане, от които не бил страдал преди това. Той твърдял също, че  страда от тревожност и продължителна депресия. Излага се, че за нито едно от тези заболявания не са представени доказателства – медицинска документация от проведена диагностика и лечение от съответен специалист. Оспорва се той страда от депресия на психоемоционално ниво. Твърди се, че безсънието и повишеното кръвно налягане са характерни за мъж на неговата възраст и че са се появили много преди инцидента.

По отношение на ищцата Е.Д. се оспорват твърденията, че смъртта на майка й се отразила изключително негативно на психичната и емоционално-волевата сфери, вследствие на което била налице слаба комуникативна връзка с другите и склонност към социална изолация. Излага се, че описаното състояние, придружено с апатия или несъответност на емоционалните реакции, психични блокажи, дезадаптивност и силна фрустрация щели да я направят абсолютно негодна за изпълнение на служебните й задължени. Твърди се, че възложените й задължения по служба били несъвместими с подобни състояния. Излага се също, че невротичните и личностовите реакции на дистрес с подчертани отклонения от нормата и хронифицирането на негативните депресивни симптоми предполагали тежко прихично състояние, което било невъзможно да бъде прикрито и да остане незабелязано от колегите и прекия й ръководител. Твърдените симптоми предполагали освидетелстване на лицето и диспансеризирането му. За сочените психични проблеми следвало да се представят епикризи от психиатри и клинични психолози, тъй като представлявали тежко психично заболяване. Тя била посетила 5 лекари, като никой от тях не бил констатирал тежкия й психически проблем, който както сочела самата тя бил с тенденция за хронифициране. Оставало неясно как петима лекари не са могли да установят нито едно от твърдените състояния. Липсвали доказателства тя да е търсила и да е ползвала квалифицирана помощ от психолог, с какъвто разполагали на местоработата й. Оспорват се и твърденията, че тя страда от високо кръвно налягане, сърцебиене, обилно изпотяване, задух, тежест в гърдите, често причерняване и прималяване, силен косопад и повишено телесно тегло, в резултат на което да е била диагностицирана с надкамерна тахикардия, нетоксична дифузна гуша, хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност, неуточнени тиреоидит, хипотиреоидизъм и хипогрекимия, генерализирана тревожност, които да се дължат на преживения от нея стрес от смъртта на майка й. Сочи се, че тези твърдения са необосновани и недоказани. В нито един от представените амбулаторни листи не било вписана като причина за установените заболявания изживения стрес от смъртта на майка й. Единствено с АЛ №360/ 13.03.2018г. в графа „анамнеза” било отбелязано, че пациентката съобщава, че свързва ускорения си пулс, тежестта в гърдите и лабилното си кръвно налягане със стрес, без да се уточнява на какво се дължи този стрес. Сочи се, че през този период тя полагала изпити във ВУЗ, което също можело да бъде източник на стрес. АЛ  били издадени повече от година след смъртта на майка й, поради което трудно намирала обяснения твърдяната от ищцата причинна връзка между това събитие и нейните заболявания. Сочи се също, че от множеството представени по делото АЛ било назначено лечение само по два от тях и нямало данни за назначено лечение за останалите заболявания, коео било индиция, че или не страда от тях или засягат в нищожна степен нейното здраве, което не налага да се провежда лечение. Липсвали каквито и да е доказателства за наличие на причинна връзка между заболяванията на ищцата и трудовата злополука. От съдържанието на АЛ №630/13.03.2018г. се установявало, че при извършения преглед и изследвания не са открити ендокринологични заболявания, а такива били диагностицирани с АЛ №944/03.07.2018г. няколко месеца по-късно. В исковата молба се твърдяло, че оплакванията на ищцата се появили и състоянието й се влошило, след като видяла снимките от инцидента в рамките на наказателния процес, което изключвало причинната връзка със самия инцидент.

Оспорват се твърденията на ищцата П.Д., че смъртта на нейната майка е изпаднала в тежка депресия и не можела да контролира и прикрива емоциите си, че станала безразсъдна, не се замисляла за стойността на живота си, че била склонна към импулсивно и опасно поведение, че страдала от апатия и продължителни психични блокажи и че е налице тенденция към хронифициране на негативната депресивна симптоматика. Излага се, че тези симптоми са били налице, тя щяла да е абсолютно негодна за изпълнение на служебните си задължения като последните били несъвместими с подобни състояния. Симптомите предполагали тежко психично състояние, което било невъзможно да се прикрие и да остане незабелязано от колегите и прекия й ръководител. Липсвали доказателства тя да е търсила психологична помощ по местоработата си. Оспорват се и твърденията й, че след смъртта на майка й нямала желание да се среща с хора и коренно се променил начина й на живот, че преустановила спортните си занимания, което довели до значително покачване на телесното й тегло, като се сочи, че тези твърдения били недоказани и необосновани. Липсвали каквито и да е писмени доказателства- медицинска документация относно изложените в исковата молба психиатрични заболявания и състояния. Сочи се, че няма причинна връзка със смъртта на майка й, и че причина за това била травма на коляното, в резултат на което постъпила за болнично лечение във ВМА в Клиника по артроскопска травматология през периода 18 -25.09.***., където било установено скъсване на предни кръстни връзки и менискус на коляното. Било проведено хирургично лечение като била извършена пластика на предните кръстни връзки, а менискусът бил частично премахнат. Бил издаден болничен лист за временна неработоспобност за 38 дни и била назначена терапия в т.ч. и кинезитерапевтични процедури в амбулаторни условия. Били налице данни, че и преди този случай ищцата била получавала спортни травми, като още през 2007г. била претърпяла травмотологична операция в МБАЛ –Варна.

Счита се, че претендираните от ищците обезщетения не съответстват по размер на претърпените от тях болки  и страдания.

Излага се, че са налице предпоставките на чл.201, ал. КТ за съществено намаляне, не по-малко от 90 % на размера на обезщетението, тъй като се твърди, че пострадалата е допринесла за трудовата злополука като е допуснала груба небрежност. Сочи се, че трудовата злополука е настъпила по време на управление на личния автомобил по обичайния път от постоянното място на живеене до работното място, по време на което настъпва ПТП, вследствие на което пострадалата получила травматични увреждания, довели до летален изход.  Твърди се, че ПТП е настъпило в резултат на извършено тежко нарушение от страна на пострадалата на правилата за движение по пътищата, изразяващо се в управление с несъобразена с пътната обстановка скорост, което се установявало от съдържанието на Постановление за прекратяване на наказателното производство по ДП№13-ДП/***. по описа на ВОП-Сливен и от Протокол за оглед на местопроизшествие от 19.01.***. и изготвената Автотехническа експертиза, в която вещото лице установило, че причина за настъпване на ПТП била избраната от пострадалата скорост, с която управлявала автомобила от 80 км/ч и не била съобразена с влошените пътни условия, а именно заснеженото и заледено пътно платно. Според заключенията на вещото лице в резултат на тези обстоятелства лекият автомобил се приплъзнал и унесъл, станал неуправляем, в резултат на което навлязъл в насрещната лента за движение, където се блъснал  с насрещно движещия се автобус, превозващ деца, за който било установено, че се движел с 35 км/ч. Твърди се, че избраната от пострадалата скорост не била подходяща и съобразена с атмосферните условия и  със състоянието на пътя, за да бъде в състояние да спре пред всяко видимо препятствие, което било в нарушение на чл.20,ал. 2 ЗДвП. В резултат на това нарушение загубила контрол над автомобила си и навлязла в лентата за насрещно движение, което било в нарушение на чл.16,ал.1, т.1 ЗДвП и се блъснала в насрещно движещия се автобус. Настъпилата смърт обосновавала квалифицирането на нарушението като тежко, като такова го квалифицирало и обстоятелството, че се действията си застрашила  и останалите участници в движението, като съгласно практиката на ВКС това представлявало груба небрежност.

Отправя се искане на основание чл.200,ал.3 КТ дължимите обезщетения да бъдат намалени с получените от ищците суми по сключена застраховка. Сумата, която ищците получили като обезщетение била 10 000 лева и било изплатено в изпълнение на сключен от Министъра на отбраната застрахователен договор №УД-15-4/14.04.***. със ЗК”Надежда”АД за застраховка „Злополука” на цивилните служители.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното :

От Удостоверение за наследници, издадено от Община Варна се установява, че В. Ц. Д. е починала на 19.01.***. като е оставила за свои законни наследници съпруга си Е. П. Д. и децата си Е.Е.Д. и П.Е.Д.. 

С Разпореждане №5104-03-61/23.02.***. на основание чл.60,ал.1 КСО декларираната от Военномедицинска Академия- Болнична база за активно лечение – гр.Варна злополука, станала с В. Ц. Д. на 19.01.***. е приета за трудова злополука. Посочено е, че злополуката е станала при придвижване с личен автомобил по обичания път от постоянното място на живеене до работното място, по време на което настъпва ПТП, вследствие на което пострадалата получава увреждания, довели до летален изход.

Видно от Трудов договор №325/22.03.***. и  Допълнително споразумение №398/27.08.***. към датата на злополуката  В. Д. е заемала длъжността „**-*“ в Отделение по физикална и рехабилитационна медицина към Военномедицинска академия МБАЛ–Варна.

Съгласно издаденото удостоверение от ОД при МВР-Варна, сектор“ПП“ В. Д. е придобила правоспособност за управление на МПС през 1985г. и има извършено едно нарушение по ЗДвП, за което е реализирана административно наказателна отговорност. 

  С Постановление по прокурорска преписка №248/***. по ДП №13-РП/***. на ВОП-Сливен от 24.07.***. е прекратено наказателното производство по ДП №13-РП/***. на ВОП-Сливен, поради това, че деецът е починал.

Представени са амбулаторни листи от извършени прегледи на Е.Д. в периода 12.03.2018г. до 03.08.2018г., съобразно които са й били поставяни следните диагнози : надкамерна тахикардия; нетоксична дифузна гуша; ; хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност; тироедит, хипоглекимия, хипотиреоидизъм. Представена е личната здравна книжка на Е.Д..

Съгласно здравно-производствената характеристика на Е.Д., издадена от ВММУ „ Н.Й.Вапцаров“ същата няма регистрирани здравословни проблеми през 2017-2018г. При посещение през месец юни 2018г. на медицинския пункт е поставена диагноза невровегетативна дистония и оплаквания от умора, напрежение и намалена работоспособност, колебаещо се кръвно налягане.

Представена е епикриза, издадена от Клиника Артроскопска травматология при ВМА София, от която се установява, че П.Д. е постъпила за оперативно лечение на лява колянна става на 18.09.2018г. и е била изписана на 25.09.***.

Съгласно заключението по  изготвената по делото СМЕ от специалист по Кардиология – Д-р М.Н. липсват обективни доказателства Е.Д. да страда от Надкамерна тахикардия, Хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност. Причините за тези заболявания могат да бъдат изключително много – както структурни, така и функционални заболявания на почти всички органи и системи в човешкото тяло. Тези две заболявания имат богата клинична изява от безсимптомно протичане до сърцебиене, умора и задух.

  Съгласно заключението по  изготвената по делото СМЕ от специалист по Ендокринология – Д-р Р.Д. след извършен преглед и изследване на Е.Д. се установява, че същата не страда от ендокринно заболяване и заболяване „Хипотиреоизидъм“ и „Тиреодит“.Проведеното лечение не е довело до подобряване на субективните оплаквания на ищцата.

Свидетелката М. И. М. излага, че познава тримата ищци и сочи, че съпругата на Е.Д. е претърпяла пътен инцидент. Казва, че е по-близка с П. от 8-9 г. и покрай нея се познава със семейството й. Семейството си поддържало контакт. Посещавали се взаимно.  Били много близки с майката, ходили си на гости, ходили на екскурзия във Франция. Сочи, че П. била енергична активна, спортували заедно, излизали и пътували заедно. При организация тя винаги поемала инициативата и била много контактна и лъчезарна. Винаги имала желание да прави нещо, да се вижда с хора, За П. смъртта на майка й през ***. била много тежко нещо. Тя буквално се изолирала от всички. На погребението, на което била и свидетелката П.  била абсолютно неадекватна.  След това двете не се виждали много, защото тя избягвала контакт с когото и да е било. Тяхна приятелка прекарала известно време с нея, за да е сигурна,че няма да направи някаква глупост.  Два, три месеца след погребението П. започнала да комуникира малко по-качествено, но като цяло била депресирана, просто се забила в тъгата си и й отнело много време. Спряла да спортува, спряла да излиза. Споделяла, че започнала да прекалява с алкохола тогава. Напълняла. Потънала в абсолютна депресия и й отнело дълго време, за да излезе от тази дупка и да потърси контакт с приятели и да комуникира както преди. В период от шест месеца свидетелката видяла П. три пъти и то по някакви поводи, които били рождени дни на приятели или общи събирания. Всеки път, когато ставало въпрос за някакви пътни инциденти, П. реагирал веднага и започвала да плаче или се връщала към този спомен и това било причината да се изолира. През това време не спирала да ходи на работа. Преди смъртта на майка й тя ходела на футбол и тенис и била много активен спортен човек. След това и към настоящия момент тя не се била върнала към това ежедневие. След седем, осем месеца свидетелката и П. започнали да се виждат по-често. Говорили за загубата й. Майка й била най-близкия й човек в семейството, който й давал съвети и подкрепа. Връзката помежду им била много силна. След смъртта на майка й П. нямала никой освен приятелите си. Сестра й също не била много добро състояние. Сочи, че към настоящия момент не е преодоляла все още това състояние. Говорела по-спокойно за майка си и то като за човек като част от миналото. Имало някаква промяна, но свидетелката не мисли, че П. може да възстанови на 100% и да бъде това, което е била. Била изключително чувствителна на тема кой къде пътува и била абсолютно повредена на тази тема. След смъртта на майка си П. нямала автомобил и предпочитала да върви пеш или да се вози с градския транспорт. Сега имала личен автомобил, който ползвала.   Сестрата на П. –Е. след смъртта на майка им била кълбо от нерви. П. претърпяла голяма операция на коляното септември или октомври месец ***., но спортуването преустановила преди това заради стреса, просто не искала да спортува. 

Свидетелят Ст. С. Ат. излага,че познава Е.Д. от 15 г. като от 2004г. живее с нея на съпружески начала. Разказва, че тя била весел човек, обичала компаниите, екскурзиите, да се събира с приятели и това било до януари месец ***. , когато се случила катастрофата. Новината научили точно преди да се качат в колата. Станало й лошо още в колата. Отишли в Бърза помощ, защото още не знаели, че майка й е починала, а само че е катастрофирала.  След като й съобщили новината първите 24 часа била неадекватна. Стояла като препарирана, гледала в една точка, казвала само отделни думи. Затворила се в себе си и не искала да комуникира с никой. Не вдигала телефона. С големи усилия я накарали да се върне на работа, за да е сред хора. Първата седмица я били пуснали в отпуск, но свидетелят виждал, че нещата стават по-зле, когато остава сама. Стояла сама, изолирала се. Ставала посред нощ, не спяла, плачела. Вземала някакви билки, за да се успокои, но не ставало. Април месец нещата малко се подобрили. Когато била на работа от военна полиция я повикали във връзка с разследването и й показали снимки от катастрофата с трупа на майка й до колата и тогава станало още по –зле. Държала пулс 100,110,120, а в най-добрия случай 95. Вдигала кръвно 160,170. Тръгнали по доктори. Един казвал, че е от щитовидната жлеза, друг, че е от сърцето. Правили какви ли не изследвания, но тя се върнала в онова състояние, в което била в началото. Започнала да отбягва свидетеля, преместила се да спи при детето. Интимните им отношения избягали. Когато имала изпит, тъй като следвала Магистратура в Морското, един неин колега се обадил на свидетеля да дойде, защото й станало лошо и я намерили в тоалетната припаднала. В продължение на месец не казали на детето за смъртта на бабата. То казвало, че иска при баба и това рефлектирало върху Е.. Спрели да ходят в Приселци. От тогава ходили два пъти, защото като минели по пътя на мястото на катастрофата започвала да плаче.   Била все още затворена, допускала само най-близките си хора и една, две приятелки, с които се виждала вкъщи. Не излизала от вкъщи, ходела само на работа и по ангажиментите с детето. Ходила на психолог, били й предписани някакви лекарства. Успяла с тях малко да си нормализира пулса. Мерила си кръвното три пъти на ден, задъхвала се. Още първите месеци рязко повишила теглото си с 25 кг. Опитвала се да ги смъкне, но не се могла. Преди инцидента нямала оплаквания от подобно естество.  В първата седмица косата й се свличала на топка. Свидетелят се уплашил като видял. Взела мерки като втривала някакви ампули в косата си, но пак имала косопад, но не в тежка степен. Постоянно звъняла на свидетеля дали е пристигнал на работа. Спрели да гледат новини, защото започвали с катастрофа. Като чуела сирена и подскачала, кат  видела новини с катастрофа и плачела.  Имало период,в който въобще не искала да се качва в кола. Не му давала на магистралата вдигне повече от 70-80 км/ч. Сега нещата били преминали и можела по-спокойно да се вози.  Сочи, че тя била много близка с майка си. Звънели си по 3-4 пъти на ден, на което свидетелят се дразнел. Всяка събота и неделя били в Приселци на гости, което след инцидента не се случвало. При първия път на посещението им след инцидента по Великден, всеки мълчал, настанала голяма тишина и това било цялото събиране. Били като на погребение. Е. станал и той мълчалив. Преди звънял да се видят, но спрял да се обажда. Всичко се обърнало с краката надолу в това семейство.   Не се чували и сестра си, а преди не било така. Всяка се затворила в себе си като в черупка.

Свидетелят Т. Й. Т. излага, че е съсед на Е.Д. в с.Приселци и познава семейството му от 10-12 г. Казва, че са добри приятелски семейства. Събота и неделя при тях идвали децата им и чакали с особено нетърпение внучката им. Една сутрин Е. му се обадил по телефона и му казал, че жена му е катастрофирала и е починала на място.  По принцип Е. бил много енергичен, деен и весел човек, но след смъртта на съпругата му сякаш се състарил за един ден, затворил се в себе си. Попаднал в някаква дупка, станал раздразнителен, ядосвал се често, започнал да отбягва компании и да се събира с хора. Състоянието  му било много зле. Преди се събирали както семейно, така и само двамата. Е. пътувал. Работата му била в града и споделил, че всеки ден минава по този път и всеки път изживява отново смъртта на съпругата си.Често ходели на гробищата. Постоянно говорел, че му тежи, че не може да преживее смъртта на жена си. Обвинявал институциите и държавата за смъртта й, защото често повтарял, че пътят не е бил изчистен, че е бил заледен, че има канавка на пътя,в която явно е паднала при хлъзгавия път.

Свидетелят Х.Н.Д. сочи, че е бил пътник в автомобила, управляван от В. Д.. Той бил на спирката за с.Приселци, пътувал към училище, и спрял В. на автостоп. Познавал я от преди това, вземала го на автостоп и друг път- седем, осем пъти. Пътят бил заснежен. На километър и половина след това колата се занесла два пъти и на третия път се ударила. Не знае с каква скорост се е движел автомобила. При първото поднасяне автомобилът влязъл в нещо като дупка, в канавката вдясно. Това било преди завоя на прав пътен участък. Пътят бил целия заснежен, не бил изчистен. Автомобилът не се движел бързо. Колата се занесла първо наляво, после надясно  със задницата. Жената се опитвала през цялото време да овладее автомобила, не успяла и се ударила с предницата в автобуса, който бил в насрещната лента. Автомобилът излязъл от собствената си лента, поднесъл се и навлязъл в насрещното платно. Тя се опитвала да изправи автомобила като въртяла волана. Всичко се развило за две, три, четири секунди. От момента, в който се изгубил контрола над автомобила не били видели насреща идващия автобус. Според свидетеля В. била добра шофьорка. Свидетелят излязъл сам от автомобила. Неговата врата не се отваряла и излязъл от задна дясна врата.  Нямал наранявания, само леки синини. 

Свидетелят Т.И.Ж. излага, че  е бил шофьор на автобуса. Пътувал от с.Бенковски за с.Приселци и на разклона преди с.Приселци на завоя се ударили с автомобил. Пътят бил много хлъзгав, заледен. Бил като джам, въобще не бил обработен.  Това станало рано сутринта между 7-7.30ч. Видял автомобила след като навлязъл в завоя и скочил на спирачката. В автобуса имало над 45 деца. Автомобилът навлязъл в неговото платно за движение. Не може да определи каква е била скоростта на автомобила. Автобусът се движел нормално, много бавно, бил на трета скорост. Ударът бил точно от лявата страна на автобуса, от шофьорското място. Ударът беше силен. Имало одраскани деца, но не било опасно. При удара моторната спирачка на автобуса отказала. При удара тръбата, която стояла под бронята се скъсала. Видимостта била добра, но пътят бил заледен. Пътят бил само лед, сняг имало отстрани на платното. Пътната маркировка не се виждала. Имало повече от 2 -3 см сняг. Отстрани било изринато, но пътят бил заледен. Там, където било изринато отстрани пречело да се вижда къде свършва пътното платно, а там имало дълбока канавка. След като слязъл от автобуса не можело да се стои пътя, толкова бил заледен. Половин част след инцидента ледът започнал да се размеква.   След инцидента оставил автобуса на място и го завели в болницата да даде кръв. Върнал се от болницата на привършване на огледа. След катастрофата започнали да хвърлят и да чистят пътя. 

Свидетелят А.А.А. излага, че е бил в автобуса като придружител на децата, който се движел посока с.Приселци. Сочи, че в първия момент колата тръгнала да влиза вляво, тя явно овладяла колата и тогава тръгнала да се плъзга вдясно, обаче вече тръгнала странично. Техният автобус бил почти спрял, но в този момент свидетелят се обърнал към децата да се наведат, защото се очаквало, че ще има удар.   Колата идвала от с.Приселци към гр.Варна.  Казва, че възприел колата още при първото й завъртане и тогава се обърнал инстинктивно към децата. Автобусът бил в дясното платно и си останал в дясното платно, посока Бургас. Не може да каже как се е движела колата, защото пътят бил ужасен лед. Не вярва да се е движела много бързо, защото на леда няма как. Час след инцидента започнали да лугират и опесъчават мястото.

Съобразно заключението на САТЕ инцидентът е настъпил при следните обстоятелства :  на 19.01.***. около 7.20 ч. участник 1 с л.а. мярка Хонда –ЦРВ с рег.№***, управляван от В. Д.  се движел по главен път I-9 в частта му от с.Приселци към гр.Варна. При заледен пътен  участък, л.а. при движение в попътен десен завой навлиза с предна дясна гума в банкета, който бил засипан със сняг, при което водачът завъртял волана наляво, като автомобилът се насочил в лентата за движение в посока към гр.Варна. В този момент автомобилът загубил сцепление   и се получило така нареченото „свръхзавиване“. Автомобилът започнал да се плъзга странично  с лявата си част напред в посока гр.Варна, като се намирал вече в лентата за движение посока гр.Бургас. Последвало завъртане на волана надясно с цел овладяване на автомобила и връщане в лентата за движение посока гр.Варна, при което автомобилът се завъртял отново и продължил страничното си плъзгане с лявата част напред в посока гр.Варна. При извършване на маневрите с цел овладяване на автомобила било вероятно водачът да е подавал и отнемал газта на автомобила, което да е останало незабелязано от неговия спътник. В този момент в лентата за движение в посока от гр.Врана към с.Приселци се движил Участник II с автобус марка „Неоплан“ с рег.№***-*РТ, управляван от Т.Ж.. Последният забелязал странично плъзгащия се автомобил и предприел намаляване на скоростта с отклоняване на автобуса вдясно. Последвал удар между Участник I, който се ударил в движещия се  в насрещната лента за движение  Участник  II. След удара автобусът се отклонил вдясно прямо посоката си на движение и се установил в покой след 14.7 м, като излязъл от платното за движение със задно дясно колело. Лекият автомобил след удара продължил движението си в посока обратна на първоначалното си движение, като се установил в покой след 20.5 м от мястото на удара в лентата движение в посока гр.Варна с предница, насочена към гр.Бургас. За лекия автомобил ударът е в страничната лява част в зоната на врата предна лява и калник преден ляв. За автобуса ударът е в предната лява част в зоната на предна броня и ляв фар. При удара настъпват материални щети по двете превозни средства, а  водачът на лекия автомобил е загинал на място. Налице да телесни увреждания на пътника в лекия автомобил и на пътниците в автобуса. Скоростта на движение на автобуса към момента на удара е била 35 км/ч съгласно тахошайбата му. Експертът е приел, че на са налице обективни данни, по които да се установи скоростта на движение на автомобила. Приел е скорост на движение в рамките на 40 до 55 км/ч. Опасната зона за спиране на автомобила при движение с 40 км/ч е 79.64 м, а при движение с 55 км/ч  е 142.04 м.  Опасната зона за спиране на автобуса при движение с 40 км/ч е 74.08 м. Разстоянието, на което превозните средства  са станали видими едно към друго е между 98.44 м и 114 м, което е недостатъчно за извършване на аварийно спиране, на което и да от двете превозни средства. Вещото лице е констатирало, че водачът на автомобила не е имал възможност да предприеме аварийно спиране след като е изгубил сцепление с пътната настилка. Водачът на автобуса не е имал възможност да предприеме аварийно спиране безопасно, поради наличие на заледяване на пътната настилка без това да застраши управлението на автобуса. Поради това е предприел плавно намаляване на скоростта без резки маневри, с цел да предпази пътниците в автобуса. Вещото лице е заключило, че причините за настъпване на катастрофата са били липсата на видимост на пътната маркировка и края на асфалтовото покритие, което е възможно да е довело до излизане на предното дясно колело в банкета вдясно по посока на движението му. За следваща причина е посочена намаление на сцеплението с пътната настилка, вследствие  заледяването и довело до   загуба на управлението  на автомобила и невъзможността да бъде възвърнато от водача. След което е последвало навлизане на автомобила в траекторията на движение на автобуса.

Съгласно изготвената повторна САТЕ    механизмът на настъпване на произшествието е следния :  на 19.01.***. около 7.20 л.а.  Хонда –ЦРВ с рег.№***, управляван от В. Д.  се движел по  път I-9 в посока  от с.Приселци към гр.Варна. Пътното платно е с двупосочно движение, с две пътни ленти- по една за съответната посока за движение, пътната настилка е била от асфалтбетон, на места е била с утъпкан сняг и е била заледена. При движение в попътен десен завой  автомобилът с предна дясна гума навлиза в района на десния банкет, който е бил засипан със сняг и водачът на колата завъртял  волана наляво, като автомобилът се насочил към пътната лента, предназначена за насрещно движещи се ППС в посока от гр.Варна към гр.Бургас. След насочване на автомобила в пътната лента за насрещно движещи се ППС, водачът на автомобила завъртял волана надясно, с цел автомобила да продължи движението си в пътната лента, предназначена за посока на движение към гр.Варна, след което гумите на автомобила загубили сцепление с пътната настилка и  той започнал да плъзга и да завърта около центъра си на тежестта по заледеното платно за движение, като това движение се извършвало в района на пътната лента, предназначена за посока на движение на насрещно движещи се ППС, които се движат към гр.Бургас. По време на завъртането на автомобила в насрещната лента, в тази лента в посока към гр.Бургас се движел автобус Неоплан с рег.№* **-*РТ, управляван от Т.Ж.. Водачът на автобуса забелязал намиращия се в неговата пътна лента автомобил и и предприел намаляване на скоростта си на движение и изминал път с дължина приблизително около 17 м. След удара автомобилът продължил движението си в посока обратна на посоката на първоначалното си движение преди настъпване на удара и се установил в покой в пътната лента, предназначена за движение на ППС посока гр.Варна с предница насочена към гр.Бургас. Вследствие настъпилото произшествие са причинени материални щети по двете превозни средства, като водачът на л.а. е починал на място.Телесни наранявания са получили пътника в л.а. и пътници в автобуса. Експертът приема съобразно показанията на скоростомера и оборотите на двигателя на л.а. след настъпване на произшествието, че скоростта на автомобила  е била в рамките на  80 км/ч, а скоростта на движение на автобуса съобразно показанията на тахошайбата му е била 35 км/ч. Вещото лице е констатирало, че в тази пътна ситуация не е имало техническа възможност да бъде избегнато настъпването на произшествието чрез предприемане на едновременно спиране на двете превозни средства, защото опасната зона за спиране е била в рамките на около 339 м, а разстоянието между тях е било 82.6 м. Експертът е направил извод, че в конкретната пътна ситуация водачът на автобуса технически е съобразил скоростта си на движение с пътната обстановка и е запазил контрол над управлението на превозното средство, докато скоростта на движение на автомобила не е била технически съобразена с пътната обстановка и състоянието на платното на движение. Посочил е,че автомобилът е бил оборудван с двигател с мощност 128 к.с. при 5200 об/мин и въртящ момент 182 Нм при 4200 об/мин. Оборотите на празен ход на бензиновите двигатели са 800 об/мин. Към момента на настъпване на произшествието контролните уреди на автомобила са фиксирали скорост 80 км/ч и обороти на двигателя 4000 об/мин. Това съотношение на обороти и скорост съответства автомобилът да е бил на трета предавка. Оборотите на двигателя на тази скоростна предавка са над минималните и средни обороти, които позволяват движение с минимална скорост при съответната включена скоростна предавка и така подбраната скорост на движение не е била технически съобразена с конкретната пътна обстановка. Рязкото завъртане на волана на автомобила, първоначално  наляво, а после надясно, след като предна дясна гума е навлязла в заснежения десен банкет, съчетано с високите обороти на двигателя, които обуславят висок въртящ момент, който се подава към двигателните колела на автомобила,  който висок въртящ момент, съчетан с ниския коефициент на сцепление между гумата и пътната настилка, предизвиква боксуване и загуба на сцепление с пътната настилка и различните сили на реакция, които настъпват между гумите на преден и заден мост и създават въртящ момент, който завърта автомобила. Загубата на сцепление с пътната настилка довежда до невъзможност да се контролира посоката на движение на автомобила и същият е навлязъл в пътната лента за насрещно движение и се е ударил с лявата си страна в движещия се срещу него автобус. Експертът е приел, че ако водачът на автомобила е бил съобразил технически скоростта на движение на автомобила с пътната обстановка и състоянието на пътната настилка е нямало да допусне същият да навлезе в пътната лента за насрещно движещи се ППС и настъпване възникването на ПТП. Вещото лице счита, че е съществувала техническа възможност да бъде предотвратено настъпването на произшествието, ако пътят е бил обработен  в заледените участъци от съответните служби, като по този начин е щяло да бъде осигурено добро сцепление между гумите на ППС и настилката и е щяло да бъде предотвратено настъпването на загубата на сцепление между гумите и пътната настилка.  Причина за настъпване на ПТП е навлизането на  автомобила, управляван от В. Д. в пътната лента, предназначена за насрещно движещи се ППС, в която лента към момента на навлизането се е движел автобуса. Навлизането на автомобила е вследствие на загуба на контрол от страна на водача му, който технически не е съобразил скоростта си на движение с пътните условия и състоянието на платното за движение, което е било заледено и необработено .            

От заключението по проведената КСППЕ се установява, че за ищците внезапната загуба на значим човек като съпруга и майка е имала характеристика на  тежка психотравма. Непосредствено след съобщаване на новината за смъртта й и в следващите няколко дни ищците са развили психични симптоми на характерни на Остра стресова реакция F 43.0 по МКБ 10. В следващите дни водещи са били симптомите на дисстреса и последваща реакция на скръб при загуба на близък човек, чиито периоди съвпадат с периода на Разстройство в адаптацията код F 40.21 по МКБ 10. Описаните и от тримата изживявания и времето на тяхната поява и продължителност отговарят на етапите на неусложнена, но тежка и протрахирана реакция на скръб. През този период протекъл в рамките на повече от  година симптомите на всеки един от тях са  персистирали в контекста на тяхната индивидуалност и личностови особености. Психотравмата е довела до промяна в начина и качеството на живот на всеки един от ищците. При изследване на ищеца Е.Д. експертите са установили, че загубата на съпругата му първоначално е представлявала шоково събитие, което впоследствие се е превърнало в  значим стрес, засягащ жизненоважни потребности – потребност от любов, сигурност и бъдеще. Той е акумулирал емоции и чувства предимно от негативния регистър – недоволство, яд, раздразнение и дори гняв, които са отнесени към институциите в държавата, към политиците.Убеден е,  че протоколите и всички документи за ПТП са фалшифицирани. Темата за смъртта на съпругата му е доминираща в съзнанието му, но той активно се опитва да я отклони, да я пренасочи, като превключва ежедневно вниманието си към работата, свързана с професията му. По тази причина работи много и се страхува да не остане без работа. След смъртта на съпругата си служи със защитни несъзнавани механизми : отреагиране на акумулираното напрежение, безпокойство, яд, гняв и дори чувство за вина, че не е могъл да я опази, че е работил много и е отделял малко време за семейството си, омаловажаване на съществени фрустриращи обстоятелства, компенсации, потискане, рационализация. В известна степен е нарушен съня, а вниманието е фиксирано върху собственото здраве. Дразнителите, които се докосват до психотравменото преживяване са : пътища, корупция, институции и тяхното некоректно отношение и манипулации. В такива моменти става раздразнителен, ядосва се, гневи се, като се понижава нивото на фрустрационния му толеранс. За П.Д. смъртта на майката е въздействала като шок, тъй като е била неочаквана. Стресът в началото е бил голям, като е изострил личностните й особености и черти. В следващите месеци се е трансформирал в дистрес – били са налице психосоматични прояви, касаеща телесната и психичната сфери. Към момента на изследването в лека степен е повишена тревожността, като симптомите са предимно в следните области : нарушено качество на съня, безпокойство, свързано със здравето /непреработена травма от смъртта на майката/, емоционална конститенция/ лесно се разплаква, когато темата се докосва до непреработената психотравма/. Темите болест и смърт ангажират когнитивните процеси мислене и внимание. Появява се дифузна тревожност. Фактът, че живее сама и не е създала семейство я прави по-уязвима, ранима, чувствителна във вътрешен план, понижава фрустрационния й толеранс, тя има потребност да изглежда силна, уравновесена и балансирана. Поради тази причина си служи и с несъзнаваните защитни механизми на рационализацията, омаловажаването, потискането и компенсацията. Мнението на специалистите е, че необходима работа с психотерапевт за адекватно преработване на потиснатата психотравма вследствие смъртта на майката.    При изследването на Е.Д. е разкрит сериозен вътрешен дисбаланс, който е отражение както  на личностовите й черти и особености, така и на загубата от смъртта на майката. Случилото се в началото е било шоково събитие, което тя описва много образно и което впоследствие се е трансформирало в значим стрес. В течение на времето начинът на преживяване на това съдбоносно събитие се е превърнал в психотравма, която и до настоящия момент не е преодоляна напълно, не е преработена в съзнаваното й поле. Чрез защитните механизми на компенсация се опитва да потисне травмиращото я събитие, да се справи сама с тревожността, невротичността и депресивните мисли. Загубила е на практика чувството си на удоволствие, не може да се  усмихва, по-трудно излиза от състояние на фрустрация.  Не успява да бъде достатъчно гъвкава. Емоционалните състояния са колебливи, като моменти е възможно да стане лесно възбудима и раздразнителна, което от своя страна понижава фрустрационния й толеранс. Понякога се затваря в себе си и преживява сама нараняващи я ситуации или нахлуващи спомени. В едни случаи е добре защитена от стресогенни фактори, от обичайните житейски ситуации, но в други е в състояние да се поддаде на тях, особено когато ги асоциира със случилото се. Е.Д. не е преодоляла травмата от смъртта на майка си, тя не е преработена адекватно и в достатъчна степен както и не е подредена в съзнаваното психично поле. Мнението на специалистите е, че й е необходима квалифицирана помощ от психотерапевт и евентуално психиатър за подходящ медикамент.

Проведена е и повторна КСППЕ. Според експертите преживеният стрес от Е.Д. е отключил значим стрес, вследствие загубата на съпругата му. Стресът е интензивен, тъй като е внезапен. Ангажира изцяло съзнанието му. В определени моменти отключва раздразнение и гневни  емоции от несправедливостта на институциите. Очаквал е справедливост от закона, В такива моменти агресията е изнесена навън, но в по-голямата част от времето е  обърната към него, към неговата безизходица и безпомощност под формата на мисли и спомени в тази насока. Липсата на съпругата му се явява непреодолима. Състоянието му непосредствено след инцидента отговаря на остра стресова реакция (F43.0 по МКБ-10). След инцидента симптомите му обуславят наличието на Разстройство в адаптацията(F43.2 по МКБ -10). Продължителността на симптомите му насочат към Протрахирана депресивна реакция с продължителност около една година и постепенно възстановяване. Към настоящия момент е психично здрав, въпреки че още не е преработил напълно психотравмата.Установяват се някои от характеристиките на траурната реакция, което говори за протахирано протичане на последната.     П.Д. е преживяла шок от смъртта на майка си вследствие на претърпяното ПТП, което е отключило значим стрес, тъй като е неочаквано събитие. Стресът е интензивен, защото е внезапен. Впоследствие той се е трансформирал в дистрес с налични психосоматични прояви, касаещи телесната и психичните сфери. Към настоящия момент П.Д. е психично здрава, въпреки това при нея все още се установява чувство на тъга и емоционална лабилност при припомняне на загубата, което се дължи на протрахирана траурна реакция. Преживява страданието от загубата, затворена в самотата.  За Е.  Д. смъртта на майка й в началото е била шоково събитие, което впоследствие се е  трансформирало в  значим стрес. В течение на времето начинът на преживяване на това съдбоносно събитие се превърнал в психотравма, която до настоящия момент не преодоляна и преработена.Състоянието й към момента на събитието е била на Остра стресова реакция. В последващия период, който продължил повече от година съответства на Разстройство в адаптацията – протрахирана депресивна реакция. Освен депресивни  симптоми се появили и соматични симптоми – тахикардия, косопад, наддаване на тегло. Консултирана била от специалисти, които не установили соматични генеза на оплакванията, като експертите считат, че може да се предположи, че описаните симптоми имат психосамотична етиология. Описаните разстройства у тримата ищци са преходни, като периодът на отзвучаване е строго индивидуален и зависи от индивидуалните личностови качества и от факторите на средата. Обичайното лечение на такива разстройства се състои в провеждането на психотерапия, медикаментозна терапия или комбинация от двете. Няма данни ищците да са провеждали лечение.   

   Въз основа на гореустановената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Отговорността на работодателя по чл. 200 КТ е обективна, безвиновна. Основание за ангажиране на отговорността на работодателя на посоченото основание е наличие на трудово правоотношение с пострадалото лице, като предмет на репатриране са всички действително претърпени имуществени и неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането /в този смисъл т.6 от ППВС № 4 от 30.10.1975г./. Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, ищците следва да установят, в условията на пълно и главно доказване, кумулативното наличие на следните предпоставки: 1./ наличие на валидно трудово правоотношение между пострадалото лице и ответника – работодател по време на действие, на което е настъпила трудова злополука, в резултат на която е причинено увреждане на здравето на работника, довело до смърт; 2./ наличие на причинени вреди; 3./ причинно – следствена връзка между увреждането и причинените вреди.

         Не е спорно и от представените по делото доказателства се установява, че наследодателката на ищците В. Д. се е намирала в трудови правоотношения с ответника. Първият ищец е бил неин съпруг, а втората и третата  ищца са нейни дъщери и    безспорно попадат в кръга от лицата, имащи право на обезщетение за причинените им имуществени и морални вреди /в този смисъл т. ІІІ от ППВС № 4/ 25.05.1961 г./.

Безспорно се установява също, че на 19.01.***.  В. Д., пътувайки към работното си място с личния си автомобил по пътя с.Приселци- гр.Варна е претърпяла пътен инцидент, вследствие на който е починала. С Разпореждане №5104-03-61/23.02.***. на основание чл.60,ал.1 КСО декларираната от Военномедицинска Академия- Болнична база за активно лечение – гр.Варна злополуката, станала с В. Ц. Д. на 19.01.***. е приета за трудова злополука.

         Въз основа на съвкупна преценка на писмените доказателства, заключението по изготвените две  авто-технически експертизи, както и показанията на изслушаните свидетели, се установява, че произшествието, при което е настъпила смъртта на В. Д.  е осъществено вследствие на навлизане на управлявания от нея  автомобил в насрещното платно за движение и сблъсък с насрещно движещия се автобус, като съдът приема, че механизмът на настъпване на пътно-транспортното произшествие е бил следния :

         На 19.01.***. В. Д. управлявала личния си автомобил Хонда ЦРВ с рег.№*** по главен път I-9 в частта от с.Приселци към гр.Варна, за да отиде на работното си място. Съобразно показанията на свидетеля Х.Д., минавайки покрай спирката тя го взела на автостоп. Пътят бил заледен. На километър и половина след спирката на прав пътен участък автомобилът се поднесъл наляво със задницата, поради влизането му в канавката вдясно. В. Д. се опитала да изправи автомобила като въртяла волана. Автомобилът се занесъл втори път и на третото занасяне се ударил в насрещно движещия се в лентата за движение посока гр.Бургас автобус Неоплан с рег.№* **-*РТ.

         Ответната страна е направила възражение за съпричиняване с твърденията, че пострадалата е допринесла за трудовата злополука като е допуснала груба небрежност като ПТП е настъпило в резултат на извършено тежко нарушение от страна на пострадалата на правилата за движение по пътищата, изразяващо се в управление с несъобразена с пътната обстановка скорост.

 Съгласно чл. 201 ал. 2 КТ, отговорността на работодателя може да се намали ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.

В КТ няма дефиниция на понятието “груба небрежност”, за това по аналогия следва да се приложи текстът на чл. 11 ал. 3 НК/ в този смисъл Решение №1026/18.12.2009г. по гр.д. №4001/2008г. по описа на ВКС, Iг.о./ . Според тази разпоредба, непредпазливостта бива съзнавана и несъзнавана. Грубата небрежност е съзнавана непредпазливост. Небрежността ще е груба когато работникът е съзнавал, предвиждал, настъпването на вредоносните последици, но е мислел да ги предотврати. Грубата небрежност е форма на вината, която представлява степен на небрежността, изразяващо се в поведение, което и най-небрежният не би извършил.

За установяване на твърденията за наличие на груба небрежност са изготвени две САТЕ и са събрани показанията на свидетели, които са преки и непосредствени свидетели на случилото се.

Съобразно заключението на САТЕ, изготвена от инж.А.В. скоростта на движение на автомобила е била между 40 и 55 км/ч. Съобразно заключението на САТЕ, изготвена от инж.В.Т.  скоростта на движение на автомобила е била в рамките на 80 км/ч – каквато скорост е показвал скоростомера на автомобила. Според експерта по повторната САТЕ техническите причини за настъпване на ротацията на автомобила се дължат на технически несъобразената скорост на водача спрямо пътната обстановка, а така също и на заледения участък на пътното платно. Според свидетеля Д. автомобилът не се е движел бързо. Същевременно свидетелят Т.Ж., който управлявал автобуса сочи, че пътят е бил много заледен, сняг около 2-3 см имало само отстрани на пътното платно, като пътната маркировка не се виждала. Отстрани било изринато и там пречело да се вижда къде свършва пътното платно.   Свидетелят А.А., който е бил пътник в автобуса, сочи, че пътят е бил ужасно заледен.

По отношение на скоростта на движение на автомобила съдът кредитира заключението на повторната САТЕ, като намира  същото за по-задълбочено, аргументирано и обосновано  спрямо първоначалното такова. Съобразно разпоредбата на чл.20 ЗДвП водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Съгласно чл.21 ЗДвП скоростта на движение на движение на автомобили извън населено място не следва да превишава 90 км/ч. При липса на данни за наличие на ограничителни знаци съдът намира, че движението на автомобила на пострадалата в рамките на около 80 км/ч е било в границите на разрешената скорост. При разглеждане на предпоставките за наличие на груба небрежност в конкретиката на настоящия случай следва да бъде установена точната причина довела до първоначалното занасяне на автомобила. Тази причина се установява от заключението на двете експертизи, както и от показанията на свидетеля Д., които сочат, че причината за първото занасяне е попадане на автомобила в канавка вдясно извън пътното платно за движение. Т.е. скоростта на движение не представлява водещ фактор, който е способствал за първото респ. за второто и третото занасяне. Попадането на автомобила в канавката е вследствие на изринатия отстрани на пътното платно сняг, който обективно е препятствал възможността на водача да възприеме  края на пътното платно. Предпоставката за първото занасяне на автомобила е от обективен характер и не е могла да бъде  своевременно възприета и преодоляна от пострадалата.   С оглед на всичко изложено съдът приема, че скоростта на движението на автомобила не е била технически съобразена с пътната обстановка, но се касае за допусната от  наследодателя несъзнавана, обикновена непредпазливост, изразяваща се в нарушение на правилата за безопасност за движение по пътищата, която не може да бъде квалифицирана като груба такава по смисъла на чл.201,ал.2 КТ. Когато проявената небрежност е обикновена, а не груба, не се прилага намаляването на отговорността на работодателя при условията на чл. 201, ал. 2 КТ. По тези причини съдът приема възражението в този смисъл за недоказано, поради и което искането за намаление на обезщетението няма да бъде уважено. 

Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този аспект справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, контактите и социалния живот, икономическото положение в страната и въобще всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая.

От анализа на събраните по делото доказателства чрез разпита на свидетелите М.  М., Ст.Ат. и Т.Т., както и изготвените две комплексни психологочни и психиатрични експертизи се установява, че и тримата ищци са изпитвали тежки страдания от внезапната загуба на В. Д., като всеки от тях е  преживял загубата по различен начин с оглед особеностите на характера си. Според експертизите непосредствено след съобщаване на новината за смъртта й и в следващите няколко дни ищците са развили психични симптоми на характерни на Остра стресова реакция F 43.0 по МКБ 10. В следващите дни водещи са били симптомите на дисстреса и последваща реакция на скръб при загуба на близък човек, чиито периоди съвпадат с периода на Разстройство в адаптацията код F 40.21 по МКБ 10. Описаните и от тримата изживявания и времето на тяхната поява и продължителност отговарят на етапите на неусложнена, но тежка и протрахирана реакция на скръб. През този период протекъл в рамките на повече от  година симптомите на всеки един от тях са  персистирали в контекста на тяхната индивидуалност и личностови особености. Психотравмата е довела до промяна в начина и качеството на живот на всеки един от ищците.

По отношение на ищеца Е.Д., който е бил съпруг на починалата, съобразно показанията на свидетеля Т.Т., който е негов съсед, се установява, че след нейната загуба се състарил сякаш за един ден и се затворил в себе си. Станал раздразнителен, ядосвал се често, започнал да избягва да се събира с хора.  Изживявал всеки ден смъртта на съпругата си, защото ходел на работа и минавал покрай мястото на инцидента всеки ден. Обвинявал институциите и държавата за смъртта, защото пътят не  бил изчистен.  И към настоящия момент не бил преживял загубата на съпругата си.   При изследване на ищеца Е.Д. експертите са установили, че загубата на съпругата му първоначално е представлявала шоково събитие, което впоследствие се е превърнало в  значим стрес, засягащ жизненоважни потребности – потребност от любов, сигурност и бъдеще. Той е акумулирал емоции и чувства предимно от негативния регистър – недоволство, яд, раздразнение и дори гняв, които са отнесени към институциите в държавата, към политиците. Темата за смъртта на съпругата му е доминираща в съзнанието му, но той активно се опитва да я отклони, да я пренасочи, като превключва ежедневно вниманието си към работата, свързана с професията му. По тази причина работи много и се страхува да не остане без работа. Липсата на съпругата му се явява непреодолима. Състоянието му непосредствено след инцидента отговаря на остра стресова реакция (F43.0 по МКБ-10). След инцидента симптомите му обуславят наличието на Разстройство в адаптацията(F43.2 по МКБ -10). Нелице е Протрахирана депресивна реакция с продължителност около една година и постепенно възстановяване. Към настоящия момент е психично здрав, въпреки че още не е преработил напълно психотравмата. Установяват се някои от характеристиките на траурната реакция, което говори за протахирано протичане на последната.  Всичко изложено води до извод, че ищецът не е преодолял в значителен период от време както и към настоящия момент загубата на спътника в живота си и с оглед на възрастта му това събитие е възможно да е  непреодолимо. Предвид на това съдът намира, че обезщетение  в размер на  90 000 лв. е  справедливо и съответства на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Обезщетения в по-нисък размер съдът счита, че  няма да доведе  до репариране на моралните вреди в техния действителен размер и няма да бъде в съответствие с обществения критерий за справедливост, каквото е изискването на закона.

По отношение на дъщерята на починалата П.Д. съобразно показанията на свидетелката М. И., нейна близка, се установява, че след загубата на майка й  тя се изолирала и претърпяла загубата много тежко. Била силно депресирана и забила в тъгата си. Спряла да спортува, спряла да излиза. Преди това спортувала активно, била енергична и винаги имала желание да се вижда с хора. Сочи, че майка й била най-близкия човек в семейството. Все още не била излязла напълно от това си състояние. Съобразно заключението на експертите за П.Д. смъртта на майката е въздействала като шок, тъй като е била неочаквана. Стресът в началото е бил голям, като е изострил личностните й особености и черти. В следващите месеци се е трансформирал в дистрес – били са налице психосоматични прояви, касаеща телесната и психичната сфери. Към момента на изследването в лека степен е повишена тревожността, като симптомите са предимно в следните области : нарушено качество на съня, безпокойство, свързано със здравето /непреработена травма от смъртта на майката/, емоционална конститенция/ лесно се разплаква, когато темата се докосва до непреработената психотравма/. Темите болест и смърт ангажират когнитивните процеси мислене и внимание. Появява се дифузна тревожност. Фактът, че живее сама и не е създала семейство я прави по-уязвима, ранима, чувствителна във вътрешен план, понижава фрустрационния й толеранс, тя има потребност да изглежда силна, уравновесена и балансирана. Към настоящия момент П.Д. е психично здрава, въпреки това при нея все още се установява чувство на тъга и емоционална лабилност при припомняне на загубата, което се дължи на протрахирана траурна реакция. Преживява страданието от загубата, затворена в самотата. Мнението на специалистите е, че необходима работа с психотерапевт за адекватно преработване на потиснатата психотравма вследствие смъртта на майката.  Изложеното води до извод за непреодоляна психотравма от страна на ищцата, която е загубила най-близкия човек  в семейството, която й била опора  и това трудно може да бъде преживяно напълно. Предвид на това съдът намира, че обезщетение  в размер на  75 000 лв. е  справедливо и съответства на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Обезщетения в по-нисък размер съдът счита, че  няма да доведе  до репариране на моралните вреди в техния действителен размер и няма да бъде в съответствие с обществения критерий за справедливост, каквото е изискването на закона.

По отношение на дъщерята на починалата Е.Д. се установява да са налице изключително интензивни страдания. Свидетелят Ст. Ат., който съжителства с нея, излага, че първоначалната й реакция при съобщаване на трагичната новина е била на силен шок- стояла като препарирана, гледала в една точка, казвала отделни думи, затворила се в себе си и не искала да комуникира. Изолирала се. Не можела да спи. Впоследствие имала висок пулс, вдигала кръвно. Започнала да ходи по лекари. Преместила се да спи при детето, отбягвала свидетеля и интимните им контакти били прекратени. Веднъж припаднала, когато била на изпит в Морско училище. Качила много килограми още през първите месеци, които не можела да свали и до сега. Започнала да й пада косата. Имала страх да се придвижва с кола.  Сочи, че с майка й били много близки. Звънели си по няколко пъти на ден, ходели всяка събота и неделя на гости в с.Приселци.  Експертите кардиолог и ендокринолог не потвърждават диагнозите, поставени при извършените прегледи на Е.Д., съгласно представените амбулаторни листи. Същите сочат, че не са налице обективни данни, въз основа на които тези диагнози да бъдат поставени.   При изследването на Е.Д. от експертите по КСППЕ  е разкрит сериозен вътрешен дисбаланс, който е отражение както  на личностовите й черти и особености, така и на загубата от смъртта на майката. Случилото се в началото е било шоково събитие, което тя описва много образно и което впоследствие се е трансформирало в значим стрес. В течение на времето начинът на преживяване събитието  се е превърнал в психотравма, която и до настоящия момент не е преодоляна напълно, не е преработена в съзнаваното й поле. Чрез защитните механизми на компенсация се опитва да потисне травмиращото я събитие, да се справи сама с тревожността, невротичността и депресивните мисли. Загубила е на практика чувството си на удоволствие, не може да се  усмихва, по-трудно излиза от състояние на фрустрация.  Не успява да бъде достатъчно гъвкава. Емоционалните състояния са колебливи, като моменти е възможно да стане лесно възбудима и раздразнителна, което от своя страна понижава фрустрационния й толеранс. Понякога се затваря в себе си и преживява сама нараняващи я ситуации или нахлуващи спомени. В едни случаи е добре защитена от стресогенни фактори, от обичайните житейски ситуации, но в други е в състояние да се поддаде на тях, особено когато ги асоциира със случилото се. Е.Д. не е преодоляла травмата от смъртта на майка си, тя не е преработена адекватно и в достатъчна степен както и не е подредена в съзнаваното психично поле. Мнението на специалистите е, че й е необходима квалифицирана помощ от психотерапевт и евентуално психиатър за подходящ медикамент. Повторната СППЕ сочи, че симптомите  съответстват на Разстройство в адаптацията – протрахирана депресивна реакция. Освен депресивни  симптоми се появили и соматични симптоми – тахикардия, косопад, наддаване на тегло, за които  може да се предположи, че имат психосамотична етиология. Изложеното води до извод за непреодоляна психотравма от страна на ищцата, която е загубила най-близкия човек  в семейството, която й била опора  и това трудно може да бъде преживяно напълно. Предвид на това съдът намира, че обезщетение  в размер на  75 000 лв. е  справедливо и съответства на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Обезщетения в по-нисък размер съдът счита, че  няма да доведе  до репариране на моралните вреди в техния действителен размер и няма да бъде в съответствие с обществения критерий за справедливост, каквото е изискването на закона.

Страните не спорят, че по сключен договор за застраховка на ищците е било заплатено застрахователно обезщетение в размер на по 3333.33 лв., които следва да бъдат приспаднати от определеното по-горе обезщетение, поради и което в полза на ищеца Е.Д. следва да се присъди обезщетение в размер на 86 666.67 лева, а в полза на П.Д. и Е.Д.  обезщетение в размер на 71 666.67 лева. Обезщетението следва да се присъди, ведно със законната лихва, считано от датата на настъпване на злополуката.

    По разноските :

Ищците не са реализирали разноски по делото и не отправят искане за присъждане на адвокатско възнаграждение.

С оглед изхода на делото ответната страна има право на разноски съобразно отхвърлената част от иск, на основание чл.78,ал.3 ГПК, които възлизат както следва : 1.80 лева за внесен депозит за свидетели; 92.73 лева за внесен депозит за експертизи и 12 лева за юрисконсултско възнаграждение. Разноските следва да бъдат разпределени поравно между тримата ищци.

На основание чл.78,ал.6 ГПК ответната страна следва да бъде осъдена да заплати държавна такса върху уважения размер на исковете в размер на 9 200 лева и депозит, внесен от бюджета на съда за провеждане на първоначалната СППЕ в размер на 191.67 лева.

        Воден от горното  съдът :

 

                                               Р  Е  Ш   И   :

 

            ОСЪЖДА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ –Варна към Военномедицинска академия- София, Булстат: 1290002730113, данъчен №**-*с адрес гр.Варна, бул.“Х. Смирненски“ №3 ДА ЗАПЛАТИ НА Е.П.Д., ЕГН:  ********** с адрес *** сумата от 86 666.67 /осемдесет и шест хиляди шестстотин шестдесет и шест лева и шестдесет и седем ст./ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на В. Ц. Д., причинена от трудова злополука, настъпила на 19.01.***. около 7.20 ч. на главен път I-9/Бургас –Варна/ посока гр.Варна, на около 1000 м след с.Приселци, станала при движение с личен автомобил по обичайния път от постоянното място на живеене до работното място, ведно със законната лихва, считано от 20.01***. до окончателно изплащане на сумата,   на основание чл.200, ал.1 КТ, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата до 90 000 лева.

            ОСЪЖДА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ –Варна към Военномедицинска академия- София, Булстат: 1290002730113, данъчен №**-*с адрес гр.Варна, бул.“Х. Смирненски“ №3 ДА ЗАПЛАТИ НА Е.Е.Д., ЕГН:********** с адрес ***   сумата от 71 666.67 /седемдесет и една  хиляди шестстотин шестдесет и шест лева и шестдесет и седем ст./ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на В. Ц. Д., причинена от трудова злополука, настъпила на 19.01.***. около 7.20 ч. на главен път I-9/Бургас –Варна/ посока гр.Варна, на около 1000 м след с.Приселци, станала при движение с личен автомобил по обичайния път от постоянното място на живеене до работното място, ведно със законната лихва, считано от 20.01***. до окончателно изплащане на сумата,   на основание чл.200, ал.1 КТ, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата до 75 000 лева.

          ОСЪЖДА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ –Варна към Военномедицинска академия- София, Булстат: 1290002730113, данъчен №**-*с адрес гр.Варна, бул.“Х. Смирненски“ №3 ДА ЗАПЛАТИ НА П.Е.Д., ЕГН:**********  с адрес ***   сумата от 71 666.67 /седемдесет и една  хиляди шестстотин шестдесет и шест лева и шестдесет и седем ст./ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на В. Ц. Д., причинена от трудова злополука, настъпила на 19.01.***. около 7.20 ч. на главен път I-9/Бургас –Варна/ посока гр.Варна, на около 1000 м след с.Приселци, станала при движение с личен автомобил по обичайния път от постоянното място на живеене до работното място, ведно със законната лихва, считано от 20.01***. до окончателно изплащане на сумата,   на основание чл.200, ал.1 КТ, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата до 75 000 лева.

           ОСЪЖДА Е.П.Д., ЕГН:  ********** с адрес *** да заплати на  МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ –Варна към Военномедицинска академия- София, Булстат: 1290002730113, данъчен №**-*с адрес гр.Варна, бул.“Х. Смирненски“ №3 сумата от 35.51/тридесет и пет лева и петдесет и една ст./лева, представляваща реализирани разноски в производството по делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

            ОСЪЖДА Е.Е.Д., ЕГН:********** с адрес ***  да заплати на  МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ –Варна към Военномедицинска академия- София, Булстат: 1290002730113, данъчен №**-*с адрес гр.Варна, бул.“Х. Смирненски“ №3 сумата от 35.51/тридесет и пет лева и петдесет и една ст./лева, представляваща реализирани разноски в производството по делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК. 

             ОСЪЖДА П.Е.Д., ЕГН:**********  с адрес *** да заплати на  МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ –Варна към Военномедицинска академия- София, Булстат: 1290002730113, данъчен №**-*с адрес гр.Варна, бул.“Х. Смирненски“ №3 сумата от 35.51/тридесет и пет лева и петдесет и една ст./лева, представляваща реализирани разноски в производството по делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

              ОСЪЖДА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ –Варна към Военномедицинска академия- София, Булстат: 1290002730113, данъчен №**-*с адрес гр.Варна, бул.“Х. Смирненски“ №3 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд –гр.Варна сумата от 9 391.67 /девет хиляди триста деветдесет и един лева и шестдесет и седем ст./ лева, представляваща дължима държавна такса и изплатен от бюджета на съда депозит за експертиза, на основание чл.78,ал ГПК.

 

            РЕШЕНИЕТО  подлежи на  обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните  пред ВОС.

        

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: