Разпореждане по дело №376/2016 на Районен съд - Благоевград

Определение

И за да се произнесе,взе в предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 274ал.1т.1- 279 от Г..

Образувано е по депозирана въззивна частна жалба от С. С. Х.,предявена чрез процесуалният му представител А.И. Д., против определение №230 от 15.10.2015 год., постановено по Г.д.№ 138/2015 год. по описа на ч. районен съд, с което е върната искова молбана С. С. Х., ЕГН *, с адрес Г. Ч., У. „. Л.” №. срещу Г. п. К. „О.”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. О., П. от П. С. Б. Ч., с правно основание чл.439 Г.,както и е прекратено производството по делото на основание чл.130 Г..

В предявената въззивна жалба се излагат оплаквания, че постановеното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, и необоснованост. Предявеният иск е мотивиран с отправено изявление за прихващане,посочено като материално-правно,като съобразно доуточнението в молбата за отстраняване нередовности на исковата молба и е посочено изрично, че в „депозирания иск са наведени твърдения относно основанието и размера на вземанията на ищеца към ответника", т.е., че вземанията са ликвидни, но не са установени с влязло в сила решение. личието на нововъзникнал факт. Доколкото направеното материалноправно изявление за прихващане е направено след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, то същото съставлява такъв факт, настъпил след приключване на съдебното дирене, по смисъла на чл. 439/2/ от Г.. Именно поради направеното прихващане, изпълняемото право е отпаднало. Направеното изявление за прихващане представлява факт, настъпил след съдебното установяване на изпълняемото право, но имащ значение за неговото съществуване. Твърди се още,че след депозиране на исковата молба по настоящото производство ищецът е отправил изявлението си за прихващане с посочените в исковата молба суми до ответника с Уведомление рег. №*61, т.1, акт №71/10.12.2015г. по описа на нотариус А. В., рег. № 531 на НК, с р-н на действие РС Ч.,което се представя с частната жалба и което представлява факт, настъпил след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, и е предпоставка за допустимостта на иска по чл.439 ал.2 от Г..Поддържа се неотносимост на разсъжденията относно възможността за възражение за прихващане само и единствено като защита на ответника под формата на възражение или насрещен иск, доколкото ищецът изрично е заявил, че прави материално изявление за прихващане със свои вземания, чиито основание и размери са изрично посочени в исковата молба и за което са налице писмени доказателства, приложени в производството. Иска се отмяна на обжалваното определение и делото да се върне на Районен съд Ч. за продължаване на процесуалните действия по предявения иск. Претендират се и направените по настоящото производство разноски.

Производството е прекратено и препис от исковата молба не е връчван,поради което не следва да се връчва и препис от частната жалба на насрещната страна.

Окръжният съд, след преценка на представените по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявената въззивна жалба е депозирана в преклузивния срок по чл.275, ал.1 Г., от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и като такава е процесуално допустима.

Ч.районен съд е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 Г., за оспорване на изпълнението по изп.дело № 95/2014година на ЧСИ С.Г., с район на действие П. окръжен съд и с рег.№ 825, с правно основание чл. 439 Г..

С атакуваното определение е прието,че предявеният иск е недопустим,производството по делото е прекратено и е върната исковата молба на ищеца.

При разглеждане на делото от фактическа страна е установено,че ищецът С. С. Х., е сезирал районен съд с иск срещу Г. производителна К. „О. с правно основание чл.439 Г., с който се иска приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи сумите по изпълнителен лист от 05.08.2013г., издаден по Г.д. №440/2011г. по описа на РС Ч. в размер на 7477лв. главници, 899.10лв. деловодни разноски, 300лв. разноски въззивното производство, както и законна лихва, считано от 22.12.2011г. до окончателното изплащане на сумата, въз основа на който изпълнителен лист е образувано изп. дело №*0095 по описа на ЧСИ С. Г., доколкото с предявяване на настоящата искова молба ищецът релевира възражение за прихващане със свое вземане в размер на 8880лв., представляващо възнаграждение по договор за управление с ответната К., дължимо за периода юли –декември 2010г.2880 лева,януари - август 2011 година за сума 3840лева,септември –декември 2011година – 2160 лева. ЧРС съдът е оставил исковата молба без движение, като е дал изрични указания на ищеца да уточни налице ли са факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание и ако такива са налице, подробно да изложи какви, кога са настъпили и обстоятелствата свързани с тях; както и да уточни дали понастоящем прави прихващане с подаване на исковата молба или такова е направено извънсъдебно, ако да, кога и да уточни дали претендираното вземане, което ищеца има от ответника е ликвидно, тоест безспорно установено по основание и размер.

В указания от съда срок, ищецът сочи, че с исковата молба прави изявление за прихващане, което едновременно е материалноправно изявление за прихващане и възражение за прихващане, като процесуален способ за защита, което не изисква изискуемост и ликвидност. Посочва същото и като обстоятелство, настъпило след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание,както и твърди, че извънсъдебно не е правено прихващане; че вземането, което претендира от ответника не е ликвидно, като проверка за основанието и размера ще се направи в производството по делото.

С жалбата се представя уведомление относно прихващане на вземане ,с нотарилана заверка на подписа от 10.12.2015 година,изходящо от С. Х. и отправено до Г. п. к.“О.4(л.13 от въззивното дело ,като връчването е удостоверено от нотариус А. В. на 08.01.2016година)

При тази фактическа установеност атакуваното определение е законосъобразно постановено и следва да бъде потвърдено.

Искът по чл. 439, ал.1 Г. е предоставен на страните в изпълнителния процес за оспорване предприетото срещу длъжника изпълнение по конкретното образувано въз основа на съдебно изпълнително основание изпълнително дело, като изискването на чл. 439, ал.2 Г. е искът да се основава на непреклудирани от силата на пресъдено нещо факти и обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене. `

При иск с горепосочената правна квалификация, в тежест на ищеца е да установи правния си интерес от водения иск, като докаже качеството си на длъжник по изпълнително дело и изложи твърдения за настъпили факти и обстоятелства след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителния лист, които погасяват вземането предмет на принудителното изпълнение. Респективно ответникът следва да докаже материално- и процесуалноправна законосъобразност на изпълнителния процес, вкл. като докаже съществуването на подлежащо на принудително изпълнение материално право в неговия патримониум при образуване на делото и понастоящем, както и наличие на годно изпълнително основание.

В конкретния случай ищецът обосновава правния интерес от предявяване на отрицателния установителен иск,квалифициран като такъв по чл.439 ал.2 от Г. относно недължимост на сумите,за които е издаден изпълнителен лист, с релевираното с исковата молба възражение за прихващане,основано на насрещно вземане-дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за посочения в исковата молба период.

Правилно и в съответствие с данните по делото районния съд е прекратил производството по делото и постановил връщане на исковата молба.Изложените от първонистанционния съд мотиви се споделят от решаващия състав на окръжния съд,поради което на основание чл.272 от Г. препраща към тях.

За пълнота на изложеното по своята правна същност институтът на прихващането има за цел защита на страната срещу която са предявени някакви претенции и която чрез възражението за прихващане ще погаси тези свои задължения до размера на по-малкото от тях .С други думи този способ на защита, когато става дума за съдебно прихващане, може да бъде ползван единствено от ответника като начин за защита от ищеца и от насочените срещу него искови претенции .Вярно е, че когато възражението за прихващане се упражнява пред съд, не е необходимо активното вземане да е ликвидно, тъй като съгласно чл. 298, ал. 4 Г. съдебното решение влиза в сила и по отношение на разрешените с него възражения за прихващане, т.е. с постановяването на решението вземането придобива качеството безспорност по основание и размер. За да се случи това обаче следва да е налице претенция от другата страна за признаване на вземане, с което да бъде извършено прихващането.В случая такава претенция няма и се касае за бъдещо вземане на ищеца за заплащане на твърдяни неизплатени възнаграждения, която не само че не е предявена все още, но и не се знае дали въобще ще бъде предявена. Затова и не са налице предпоставките по чл. 104, ал. 1 ЗЗД, както се твърди от частния жалбоподател –липсват две насрещни ликвидни и изискуеми вземания, доколкото едното вземане е бъдещо несигурно събитие. Освен това,съгласно чл. 103, ал. 1 от ЗЗД, както бе цитирано по-горе, прихващането се извършва чрез изявление на едната страна, отправено до другата,каквото е направено от С. Х. след депозиране въззивната жалба на 08.01.2016година (л.19). Затова, след като установи какви са евентуално дължимите суми от горовладелската К. на ищеца, последният може да направи и извънсъдебно прихващане с дължимите суми.

С оглед на горното и като приема изцяло изложените от районния съд мотиви в тази връзка, настоящият съдебен състав счита, че правилно и законосъобразно не е прието възражението за прихващане, направено в исковата молба.

И тъй като отрицателния установителен иск по чл. 439, ал.1 Г. може да бъде основан само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, и имащи отношение към изпълняемостта на правото, в който смисъл е и разпоредбата на чл. 255, изр.2 Г. (отм.), съгласно указанията на ВС и ВКС, изложени в трайна съдебна практика по въпроса - Решение № ЗЗЗ от 5.12.2011 г. на ВКС по Г. д. № 1244/2010 г., III г. о., ГК, Решение № 101/ 01.12.1972 г. по Г. д. № 95/ 1972 г. ОСГК на ВС, Решение № 781 от 25.05.2011 г. на ВКС по Г. д. № 12/2010 г., III г. о., ГК, посочените предпоставки касаят допустимостта на предявения иск. Същото становище е изразено и в практиката по чл. 439, ал. 1 от Г. в производство по чл. 274, ал. 3 от Г. - Определение № 313 от 25.03.2011 г. по ч. т. д. № 157/2011 г., определение № 233 от 17.04.2009 г. по ч. т. д. № 239/2009 г. на ВКС, II т. о, както и произнасянето по ч. Г. д. № 471/2009 г. на ВКС, IV г. о.

Съобразно правилото на чл. 439, ал.2 Г. предявеният иск може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Нормата има процесуален характер и визираните в същата предпоставки обуславят допустимостта на производството (в този смисъл и определение № 313 от 25.03.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 157/2011 г., II т. о., ТК). Наличието на нововъзникнал факт е условие за допустимост на оспорването. Въпрос по същество е рефлектира ли факта върху съществуването, изискуемостта, принадлежността или размера на изпълняемото право.Предявената претенция е обоснована с твърдения за наличието на насрещно вземане на длъжника, възникнало в периода юли –декември 2010година,януари –август 2011 година и септември –декември 2011година,т.е преди 22.10.2011година. На 24.09.2010 5год. страната е предявила искова молба, обективираща възражение за прихващане, основано на друго насрещно вземане.

Или установената фактическа обстановка обуславя извод за недопустимост на предявения иск ,тъй като изпълняемото право съставлява съдебно присъдено вземане, дължимостта на което е установено с влязло в сила съдебно решение. Последното установява със сила на пресъдено нещо (СПН), че притезанието на кредитора съществува към деня на приключване на устните състезания, след които СПН е възникнала. Горното правило означава още, че се преклудира всеки факт, от който се извежда искане да се установи, че към деня на приключване на устните състезания съдебнопризнатото право не съществува.Преклудиращото действие има за предмет всички факти, релевантни за спорното право, вкл. и фактите, пораждащи потестативни права за компенсация, при условие, че изискуемостта на насрещното вземане е възникнала до даване ход на устните състезания. Възражението за прихващане не се преклудира и може да бъде противопоставено от длъжника по реда на чл. 439 Г. само ако насрещното вземане е станало изискуемо след този момент виж Ж.Сталев, „Сила на пресъдено нещо” – „Предели на СПН във времето). В настоящия случай, твърдяното насрещно вземане е възникнало и е станало изискуемо преди приключване на въззивното производство. Горното изключва квалифицирането му като нововъзникнал факт по смисъла на чл. 439, ал.2 Г..Горните изводи не се променят от обстоятелството, че нормата на чл. 371 Г. регламентира специални правила за преклудиране на насрещните възражения за прихващане в процеса. Разпоредбата предвижда, че във въззивното производство могат да се въвеждат само възражения за прихващане, основани на съдебно решение или заповед за изпълнение. Останалите компенсационни възражения на ответника не могат да се предявяват в процеса, респ. насрещните права следва да бъдат установени в отделно производство. След като вече възникналите насрещни права не могат да служат като основание за прихващане в процеса относно спорния дълг, то на още по –голямо основание, същите не могат да служат като предпоставка за оспорване на изпълнението на вече присъденото вземане.В заключение, ищецът разполага с осъдителна претенция във връзка с твърдяните насрещни права, но не и с допустима претенция, основана на чл. 439, ал.2 Г.. Постановеното прекратително определение е законосъобразно постановено и следва да бъде потвърдено.Така мотивиран, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение №230 от 15.10.2015 година,постановено по Г.д.№138/2015 година по описа на Ч.районен съд като правилно и законосъобразно постановено.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС, с частна жалба.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: