Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр. София, 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, III въззивен брачен състав,
в открито съдебно заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ
МИХАЙЛОВА
ДИМИТРИНКА
КОСТАДИНОВА – МЛАДЕНОВА
при секретаря Ирина Василева, като разгледа
докладваното
от съдия Михайлова гражданско дело № 3516 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В.П.Н. срещу Решение № 20249257/11.11.2020 г. постановено по
гр. дело № 17221/2020 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 91 състав, с която се
обжалва изцяло решението. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като въззивникът подробно е изложил съображенията си. Въззивникът моли да се отмени обжалваното решение и да се
постанови друго, с което да се остави без уважение молбата на М.В.Б. и Л.П.Б. за защита по реда на Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН). Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемите страни М.В.Б. и Л.П.Б. оспорват въззивната жалба и молят за оставянето й без уважение.
Претендират разноски за въззивното производство.
Жалбата е
допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН от ответника в първоинстанционното производство, имащ правен интерес от
обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване
по силата на чл. 258 ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН,
валиден и допустим съдебен акт.
Делото пред
първата инстанция е образувано по молба на М.В.Б. срещу В.П.Н. –
за защита спрямо нея и пълнолетната й дъщеря Л.П.Б. от домашно
насилие, извършено на 19.04.2020 г., 29.04.2020 г. и 10.05.2020 г., подробно
описано в молбата.
Ответницата В.П.Н.
е оспорила твърденията в подадената молба за наличие на домашно насилие.
С Решение № 20249257/11.11.2020 г. постановено по
гр. дело № 17221/2020 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 91 състав, е издал в
полза на молителката М.В.Б. и дъщеря й Л.П.Б. срещу ответницата
В.П.Н. заповед за защита от домашно насилие, като е задължил ответницата да се
въздържа от извършаване на домашно насилие по отношение на молителката М.В.Б. и дъщеря й Л.П.Б..
Първоинстанционният съд е предупредил ответницата за
последиците по чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН, посочил е в мотивите си, че следва да
наложи на ответницата глоба за извършеното насилие в размер на 300.00 лева,
осъдил е ответницата да заплати държавна такса в размер на 50.00 лева по
сметката на СРС, а на молителките – разноски в размер на 750.00 лева.
Доводите в жалбата
касаят неправилна преценка на събраните доказателства от първоинстанционния
съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.
Въззивният съд, като прецени приетите относими
доказателства по делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено следното:
Наведените
доводи за неправилност на обжалваното решение са неоснователни. Настоящият съд
напълно споделя подробно установената от първоинстанционния
съд фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по
делото, поради което не намира за необходимо да преповтаря тези изводи.
Районният съд е обсъдил и преценил всички относими по
делото доказателства (поотделно и в тяхната съвкупност) относно релевантните за
спора факти, констатирал е съществуващите между тях противоречия и е изложил
мотиви относно това кои доказателства е счел за достоверни и кои – не, като е
обяснил защо дава вяра на едните, а на другите не вярва. В тази връзка следва
да се отбележи, че показанията на свидетеля С., от които се установява, че на 19.04.2020
г. и на 29.04.2020 г. въззивницата е отправила обидни
думи и заплахи към своята майка М.В.Б. и своята
сестра Л.П.Б., не са опровергани от показанията на свидетеля Н., тъй като
свидетелката С.е била единствения очевидец на горепосочените актове на домашно
насилие. Въззивният съд споделя изцяло мотивите на
първостепенния съд и препраща към тях. Без значение за наличието на домашно
насилие е какво е здравословното състояние на въззиваемите
страни и дали те страдат от психически заболявания. Въззивницата
е извършила действия, които представляват психическо насилие по смисъла на чл.
2, ал. 1 от ЗЗДН, и които са основание за реализиране на отговорността й по
този закон.
Първоинстанционното решение е правилно. Неоснователни
са наведените доводи в жалбата, че изводите на първоинстанционния
съд за наличие на домашно насилие, упражнено от ответника, не се подкрепят от
събраните по делото доказателства. Постановеното решение е съобразено с всички
ангажирани и относими по спора доказателства, а
наложените защитни мерки са съобразени, както с естеството на насилническите
актове, така и с обстоятелствата, при които са извършени.
Предвид горното,
обжалваното решение на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да се
остави в сила.
Съобразно
изложеното първоинстанционното решение следва да се
допълни в частта, относно дължимата от В.П.Н. глоба за извършеното насилие в
размер на 300.00 лева, съобразно изложените от първоинстанционния
съд мотиви.
Относно разноските по производството.
Въззивният съд не осъжда въззивника да заплати по сметка
на СГС държавна такса за въззивната жалба, тъй като
страната е внесла предварително държавна такса от 25 лева (платежно нареждане
от 17.12.2020 г.).
Предвид изхода
на делото, въззивницата няма право на разноски, нито
за първоинстанционното, нито за въззивното
производство, но същата се осъжда да заплати на въззиваемите
страни сумата от 500.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за
производството пред настоящата инстанция.
Така мотивиран,
Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решението по гр.д. № 17221/2020 г. по описа на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 91
състав.
ОСЪЖДА В.П.Н., ЕГН **********,***, офис 33, да заплати на М.В.Б., ЕГН ********** и Л.П.Б., ЕГН **********, и двете с адрес: гр. София, кв. „*****,
сумата от 500.00 лева – разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.