№ 3761
гр. София, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело №
20211100509379 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 20117964 от 17.05.2021 г. по гр.д. № 16905/20 г., СРС, ГО, 66 с-в
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца „Ф.Е.“ ООД (в несъстоятелност), ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******* представлявано от синдика А.Г.К.
срещу „Т.“ ООД, ГИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„*******, представлявано от управителя А.Г.З., обективно кумулативно съединени
осъдителни искове е правно основание чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за заплащане на сумата
4018,75 лв. за доставена ел. енергия и допълнителни услуги за месец декември 2017 г„ за
която сума е издадена фактура № ********** от 31.12.2017 г„ ведно със законната лихва за
забава от предявяване на иска до окончателното изплащане и сумата от 917,69 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.12.2017 г. до завеждане на исковата
молба, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца,с която
са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение,постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон и немотивирано.Излагат се доводи, че
първоинстанционният съд не е обсъдил представени по делото доказателства-налице
справка,удостоверяваща доставено количество ел.енергия.Неправилни били изводите на
съда,че ищецът претендира цена за доставена ел.енергия за период ,в който договорът бил
прекратен.Неправилно е прието от съда,че ответникът не дължи плащане на процесната
фактура,защото същата не била осчетоводена при ответника.
Моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което
предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.
От въззиваемата страна е постъпил отговор на въззивната жалба,с който същата се
1
оспорва.Претендират се разноски.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е
процесуално допустима , следва да бъде разгледана по същество.
На основание чл.272 ГПК съдът препраща към фактическите и правни изводи на
СРС и те стават част от настоящите мотиви.За пълнота:
Правилно първоинстанционният съд е приел, че ищецът, при условията на пълно и
главно доказване, не е установил безспорно по делото доставката на твърдяното количество
електрическа енергия.Ищецът се позовава на договор, който не е действал през процесния
период (01.12.2017 г.). Видно от извънсъдебното признание, направено от ищеца и
съобразено от решаващия съд съгласно нормата на чл. 175 от ГПК, към дата 01.12.2017 г.
договор между страните не е съществувал, а техните предхождащи тази дата отношения
(включително и финансови), са изцяло и окончателно уредени. Съдът е обсъдил и
изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза. Според заключението на вещото
лице, процесната фактура, включена в дневниците за продажби на ищеца за сумата по
неговата претенция, не е осчетоводена в счетоводството на ответника, не е включена в
дневниците за покупки на дружеството, не фигурира като задължение при ответника и по
нея не е ползван данъчен кредит. Извънсъдебното признание на ищеца, че на 01.12.2017 г.
между страните не е съществувал твърдения от него договор, съотнесен със заключението
на вещото лице, според което твърдяната от ищеца фактура не е осчетоводена от ответника
води до извода, че доставка на твърдяната енергия не е доказана.
Приетото по делото като доказателство писмо от 12.12.2017г., изходящо от ищеца
Ф.Е. ЕООД не е оспорено в преклузивните срокове от ищеца по реда на чл.193 от ГПК,
съответно неговата формална доказателствена сила, по силата на нормата на чл.180 от ГПК
е установена. Видно от публикуваните в Търговския регистър обстоятелства, свързани със
несъстоятелността на ищеца към датата на издаване на писмото 12.12.2017г., управителят,
който го е подписал не е бил с прекратени правомощия. Пред въззивна инстанция тези
възражения са преклудирани.
Неоснователни са твърденията на ищеца, че писмото на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД доказва
доставката на твърдяното количество ел. енергия. Посочените в него координати на
присъединяване представляват точки, в които самото електроразпределително дружество
предоставя пренос и достъп, но не указват мястото на доставка на твърдените от ищеца
услуги. Посочените в писмото точки с идентификационни номера 32Z1400000392872,
32Z182100096901K и 32Z1030025368071 не дават информация за адреса на захранените
обекти и съответно указаните количества енергия, измерени в тези точки не могат да бъдат
автоматично съотнесени към претенцията, посочена в исковата молба, тъй като липсва
договор, който да очертае обхвата, единичните цени и местата на доставка на
претендираните услуги.Писмото на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД не може да установи безспорно къде се
намират описаните в него координати, дали същите са включени в договора, който е
съществувал между ищеца и ответника до 30.11.2017 г., нито дали претендираната сума е за
доставка ел. енергия. Предмет на отношения между страните, не е било само доставка на
електрическа енергия, но и други съпътстващи услуги. Посоченото обуславя като правилен
и законосъобразен изводът на съда, че твърдяната от ищеца доставка на ел. енергия не е
доказана.
Неоснователни са твърденията на ищеца, че осчетоводяването на процесната фактура
в неговото счетоводство и включването й в дневниците му за продажби доказвал факта на
доставката и основанието за плащане. Посоченото противоречи на трайната и
2
непротиворечива практика на ВКС, че наличието на валиден договор и факта на доставка по
него се доказва с осчетоводяването на фактура и ползването на данъчен кредит от страна на
ответника.
Неоснователни са твърденията на въззивника, че вещото лице е направило
заключението си по експертизата по отношение на ответника само на база информация на
главния счетоводител. Видно от отговора в експертизата, която не е оспорена от страните и
е приета от съда, справка за въпросната фактура е направена и в съответното ТД на НАП и
от тази справка е видно, че фактурата не фигурира в дневниците за продажба на ответника и
за нея не е ползван данъчен кредит.
Решението на СРС е правилно, като мотивите му се споделят и от настоящия съд.
Въззивната жалба е неоснователна и решението на СРС трябва да бъде потвърдено .
На въззиваемата страна се дължат разноски,такива са сторени в размер на 1000 лв.за
адвокатско възнаграждение ,които следва да бъда присъдени.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20117964 от 17.05.2021 г. по гр.д. № 16905/20 г., СРС,
ГО, 66 с- в .
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, Ф.Е.“ ООД (в несъстоятелност), ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******* представлявано от
синдика А.Г.К. да заплати на„Т.“ ООД, ГИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „*******, представлявано от управителя А.Г.З.,сумата в размер на 1000 лв.,
разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3