Присъда по дело №396/2021 на Районен съд - Горна Оряховица

МОТИВИ към присъда по НОХД № 396/2021г. по описа на ГОРС

Районна прокуратура- Г.Оряховица е повдигнала обвинение срещу Д. Т.
Д. за това, че на 03.11.2020 г. в гр. *************, причинил на Б. И. Д., ЕГН
**********, средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на дясна
раменна кост, довело до трайно затруднение в движението на десен горен
крайник и в смяна на дясна раменна става с ендопротеза, довело до постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота - престъпление по чл. 129, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК. В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура
поддържа така повдигнатото обвинение. Относно вината посочва, че
алтернативно би могъл да намери приложение и съставът на чл.133 от НК.
Пред настоящата инстанция подсъдимият заявява, че не е извършил
посоченото от прокуратурата престъпление. В последното по делото съдебно
заседание посочва, че e имал намерение, бутайки пострадалата, да защити
баба си, но не е искал да й нанася телесна повреда. Не се пледира неизбежна
отбрана.
Предявен е граждански иск против подсъдимия, който в съдебно
заседание не е приет за съвместно разглеждане в наказателното
производство. Б.Д. е конституирана като частен обвинител /л.37-38/.
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства в съответствие с изискванията на Закона, приема за установено
от фактическа страна следното:
Подсъдимият Д. Т. Д., с ЕГН **********, е роден на ********. в гр.
*********, български гражданин, със средно образование, неженен,
неосъждан, работи, с постоянен адрес и адрес за призоваване - гр.
************.
Пострадалата Б. И. Д. е омъжена, пенсионер по болест, с постоянен
адрес и адрес за призоваване – гр. **********.
Пострадалата Б.Д. живеела във фамилна къща на два етажа в гр.
**********. Пострадалата и съпругът й - свидетелят А.Д. обитавали първия
етаж от къщата, а на втория живеели братът на А. Д. - свидетелят Т.Д. със
съпругата си и сина си - подс.Д.Д.. В сутерена под първия етаж на къщата
живеела свидетелката Ц.Д. - майка на А. Д. и Т. Д. и баба на подсъдимия.
Семейството на пострадалата било в лоши отношения със семейството на
подсъдимото лице, както и с баба му, като конфликтите им били на битова
основа.
Един ден в края на месец октомври 2020 г. пострадалата Б. Д. и
свидетелят Т.Д. се срещнали, при което той отправил към нея обиди и закани
без да конкретизира повода за това. Пострадала се обадила на съпруга си и му
съобщила за случилото се. Няколко дни след това А. Д. се срещнал с брат си
и го питал защо е постъпил така, при което Т. Д. го обвинил, че е стрелял с
1

пушка по колата му. В разговор със съпругата си впоследствие свидетеля А.
Д. си спомнил, че няколко дни преди тя да се срещне с брат му той е хвърлял
пиратки по кучета пред дома си. Тогава майка му го попитала какво прави и
той на шега й казал, че стреля с пушка. Тогава пострадалата сметнала, че
свидетелката Ц. Д. е създала този конфликт между А. Д. и брат му.
На 03.11.2020 г. пострадалата Б.Д. и свидетелката Ц.Д. се срещнали,
като пострадалата я попитала защо е създала раздори между нейното
семейството и това на брата на съпруга й. Двете се скарали, след което Ц. Д.
се прибрала в стаята си. По това време свидетелят А. Д. се прибрал в дома си
и двамата с пострадалата влезли в стаята на Ц. Д., за да се изяснят.
Междувременно, свидетелката Ц. Д. се обадила на внука си Д.Д., който бил на
работа и му разказала за станалото.
Докато свидетелят А. Д. и пострадалата Б. Д. били в стаята при баба му,
в нея влязъл и подсъдимия. Той започнал да вика срещу пострадалата и
съпруга й, като след това блъснал А. Д.. Подсъдимият се насочил и към
пострадалата, двамата влезли във физическо съприкосновение, при което тя
загубила равновесие. Вследствие на това тя паднала на пода на стаята зад
вратата. При падането и съприкосновението на тялото й с дървения под,
пострадалата получила счупване на дясна раменна кост, което довело до
трайно затруднение в движението на десен горен крайник за срок над 30 дни.
Свидетелят А. Д. помогнал на съпругата си да се изправи, като тя му казала
да не я хваща за дясната ръка, тъй като много я боли. Двамата се качили на
техния етаж и пострадалата се обадила на тел. 112, за да повика спешна
помощ и полиция. След известно време на място пристигнали полицейски
служители - свидетелите М.П. и И.Р.. Те снели обяснения от подсъдимия и от
свидетеля А. Д.. По същото време пристигнал и екип на ФСМП - Г.
Оряховица, който отвел пострадалата Б.Д. за преглед. Тя била насочена за
преглед в гр. Велико Търново, а впоследствие по собствено желание отишла
за лечение в гр. Плевен. В резултат на падането на пострадалата и
причинените по този начин травматични увреждания се наложила смяна на
дясната й раменна става с ендопротеза, довело до постоянно разстройство на
здравето на пострадалата, неопасно за живота. След изписването си от
лечебното заведение, пострадалата Б.Д. подала жалба до прокуратурата и
било образувано досъдебното производство.

При така установената фактическа обстановка се налага извод, че с
деянието Д.Д. не е осъществил от обективна и субективна страна признаците
на състава престъплението по чл. 129 ал.2, вр. чл. 129 ал. 1 от НК.
Приетата за установена фактическа обстановка се обосновава и доказва
от показанията на свидетелите, от заключенията на вещите лица и от
обясненията на подсъдимия.
Свидетелите М.П. и И.Р. са полицейски служители, които са посетили
мястото на инцидента след неговото приключване/СЗ 18.08.2021г./. Те
2

преразказват не свои собствени възприятия, а поднесена им информация от
засегнатите в конфликта, като чрез техните показания се установяват
присъствието по време и място на подс.Д. и пострадалата. Св.П. преразказва
посочена му от съпругът на Д. информация, че последната била блъсната от
подсъдимия-„Мъжът каза, че Давид е блъснал съпругата му“. Подс.Д. лично
му посочил, че не е издържал/л.54/. В тази насока са и показанията на св.Р.:
„Първоначално е възникнал скандал между двете жени, след което се е
намесил сина на възрастната жена…синът е защитил жена си…внукът се
саморазправя..“. Тези обстоятелства му били преразказани от присъстващите
при пристигане на полицейските служители.
Свидетелят Ц.Д. е разпитана в съдебно заседание/СЗ/, проведено на
18.08.2021г./л.56/, където заявява, че е била нападната от снаха си Б.Д., която
я ударила и обидила. След създалата се ситуация тя телефонирала на нейния
внук-подс.Д. и когато той дошъл заварил възрастната жена и снаха й до
нея/последната посягала пак да я удари/, а впоследствие възприела
двамата/ЧО и подс.Д./ паднали на земята. Не видяла повече, тъй като си
сложила „кърпа на очите“/л.56/. Описва, че подът на земята е дървен, дебел и
стар паркет. Това са първите и непосредствено разказани впечатления и
възприятия на свидетелката в хода на съдебното следствие, поради което
съдът ги кредитира.
Свидетелят Б.Д. е и частен обвинител. Същата е разпитана в съдебно
заседание/СЗ/, проведено на 18.08.2021г./л.56-57/, където посочва, че със
семейството на своята свекърва и девер имат влошени взаимоотношения от
битов характер. В съдебно заседание Д. посочва, че е била блъсната от
подсъдимия.
Същата свидетелка е разпитвана и в досъдебното производство, като
свидетелските й показания са съответно приобщени по реда на чл.281 ал.5,
вр.ал.1 т.1 пр. последно от НПК/ СЗ л.57/, депозирани съответно на л.8 и 9 от
ДП с дата 14.01.21г. -„Мен ме избута с ръце зад вратата на стаята“. Тези
показания са дадени в един по-близък до деянието момент и доколкото се
различават съществено от тези, дадени в хода на съдебното следствие, се
кредитират тези от ДП.
В дадените по различно време показания се съдържат две твърдения- за
целенасочено блъскане от страна на подсъдимия по отношение на Д. и за
избутване/второто по повод показанията на Ц.Д., че внукът й е бил
емоционално ангажиран поради поведението на снаха й спрямо нея/. След
като и дадените в хода на ДП свидетелски показания са част от
доказателствения материал по делото, необходима е съпоставка помежду им,
както и излагане на доводи относно това кои от фактите, съобщени от св.Б.Д.
съдът кредитира и по какви съображения. След прочитане на показанията от
досъдебно производство, св.Б.Д. уточнява в съдебно заседание, че вярно е
прочетеното и записано съдържание от показанията, дадени пред
разследващия орган. Относно така обобщените обстоятелства показанията са
3

безпротиворечиви в съдебно заседание и в досъдебното производство и
поради тази причина се кредитират от съда. Освен това свидетелката не
заявява изрично и след прочитане на показанията й, дадени на ДП, да е
целенасочено събарянето й на земята от страна на Д.. Доколкото
свидетелката не е категорична относно този момент има ли целенасочено
събаряне на земята чрез блъскане от страна на подс.Д., то следва да се
обсъдят нейните показания в съвкупността с останалите доказателства по
делото, за да бъде изяснен и то с изискваната от закона категоричност този
ключов момент/ тъй като в обвинителния акт се сочи, че телесната повреда е
в резултат- „блъскайки пострадалата силно с ръце“/л.5/. Този извод не се
потвърждава от свидетелските показания на съпругът на частната
обвинителка, който посочва в СЗ- „Не съм видял как Д. блъска съпругата
ми…той беше зад гърба ми…“/СЗ 18.08.21г.-л.58/. Свидетелят Т.Д. не е
очевидец на конфликтната ситуация.
В последното по делото съдебно заседание подс.Д. дава обяснения,
които са освен средство за защита, но и важно доказателствено средство. Той
посочва, че с Д. са обсъдили ситуацията като роднини и са постигнали
споразумение за вреди. Това се потвърждава и от изявленията на частния
обвинител преди даване ход на последното СЗ. Не откриват основание да се
счита, че Д. умишлено е целял нанасяне на телесна повреда на Д., а
причинените на последната наранявания са вероятно получени при завъртане
и при падането й на земята в резултат на тяхното физическо
съприкосновение. Относно причинената травма, удостоверена с медицинска
документация и посредством СМЕ не се спори. Вещото лице поддържа
експертното заключение/СЗ 18.08.21г.-л.54/.

Така установеният механизъм на причиняване на телесното увреждане
не води до несъмнен извод, че подсъдимият е предвиждал
общественоопасните последици и е искал или допускал тяхното настъпване, а
напротив – опровергава го. Това е така, тъй като очевидно падането на
пострадалата и ударът на ръката вследствие на избутване от подсъдимия, са
само възможен, но не и непременно неизбежен и целен резултат от деянието.
Посоченото не сочи на желание у подсъдимия за причиняването на точно
такъв резултат. Обратният извод съществено би надценил силата и
интензитета на осъщественото избутване, осъществено от подсъдимия по
отношение на пострадалата, имайки предвид, че същото не е било възможно
да причини само по себе си някакво друго увреждане на последната.
Подсъдимият не е ударил Д. с цел да я увреди телесно. Т.е., не може да се
приеме, че подс.Д. е целял пострадалата да падне на земята вследствие на
избутването й с ръце, което избутване тя посочва в СЗ, да удари тялото си в
хода на падането, което от своя страна да доведе до счупване, нито е допускал
настъпването на този вредоносен резултат. С оглед изложеното, настоящата
инстанция намира, че при осъществяването на деянието – причиняване на
средна телесна повреда, подсъдимият не е предвиждал общественоопасните
4

последици на деянието, респ. не е искал или допускал тяхното настъпване, но
с оглед нивото на физическото и психическото му развитие, е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди, т.е. средната телесна повреда подс.Д. е причинил при
форма на вината – непредпазливост.
При различните засягания на човешкия организъм, тежестта на
поражението много често зависи от редица фактически подробности /възраст
и физически данни, сила и насока на въздействието, възраст, положение на
тялото и движение на пострадалия, неговите индивидуални особености и
защитни реакции и т.н./, а и същото поставя в действие процеси, подчинени
на сложни биологични и физиологични закономерности. Това предпоставя
изводи за невъзможност да се иска във всеки отделен случай извършителят да
има определени познания и представи относно всички специфични
усложнения, вследствие на които в резултат на неговото деяние се стига до
съответните инкриминирани вредоносни последици. Изложеното важи
особено при случай като настоящия – липсва изобщо първоначално нанасяне
на удар, каквато е очертаната по делото конкретика. А такъв удар би бил
индиция, че се цели засягане на телесния интегритет на пострадалото лице. В
решение № 61/10.02.1975 г. по н.д. № 800/1974 г. на ІІ н.о., на ВС се посочва,
че когато при нанасянето на удар/и деецът е целял да причини един вид
телесна повреда, но е допускал, че може да настъпи и по-тежък резултат и
въпреки това не се е отказал от деянието, той следва да отговаря за такава по
характер телесна повреда, каквато е настъпила, т.е. и за по-тежкия резултат,
тъй като е налице евентуален умисъл за настъпването и на такава телесна
повреда. В случая той не е наличен, тъй като изначално деецът не е нанесъл
удар за да се приеме, че цели нанасянето на макар и най-лека възможна
телесна увреда на пострадалата.
От субективна страна настоящата инстанция намира, че подсъдимият е
действал непредпазливо като форма на вината. Посоченият извод се
обосновава с механизма на извършеното деяние, доколкото макар
подсъдимият да не е нанесъл на пострадалата удар, телесното увреждане е
получено от внезапното отвеждане от равновесие, при което постр. си е
счупила ръката. В тази насока следва да се отбележи, че когато се касае за
телесна повреда при пряк умисъл, деецът трябва да предвижда конкретното
увреждане на здравето и да цели именно неговото настъпване. При
евентуален умисъл деецът трябва да предвижда конкретното увреждане, но да
се отнася безразлично към настъпването му, преследвайки някаква друга цел.
При телесна повреда, извършена по непредпазливост, не е необходимо деецът
да предвижда конкретния вид увреждане. Достатъчно е да предвижда, че от
деянието му е възможно да настъпи телесна повреда въобще, какъвто е и
настоящият случай. При изваждането на пострадалата от равновесие чрез
избутването й към вратата, подсъдимият е могъл и е бил длъжен да предвиди,
че от деянието му могат да настъпят някакви телесни повреди по принцип,
тъй като обективно е било възможно да предвиди, че при такова изваждане от
равновесие на пострадалото лице, то може да падне и да се удари, при което
5

да се нарани и да получи някакви увреждания, макар и да не може да
предвиди какви конкретно. Нещо повече подсъдимият е бил напълно наясно с
обстоятелството, че пострадалата като негов родственик е със специфични
заболявания и в този смисъл дори и леко по интензитет външно въздействие е
можело да доведе до загуба на равновесие. Въпреки това при дърпане и
изваждането на пострадалата от равновесие, подсъдимият не е целял да й
причини получената телесна повреда, нито е допускал настъпването на
съставомерния резултат. Подсъдимият в случая е действал непредпазливо
като не е предвиждал конкретния вид увреждане, а само възможността за
настъпване на телесна повреда въобще. По тези съображения като е
осъществил, макар и чрез не много силно съприкосновение с тялото й
събаряне на пострадалата, подсъдимият е поставил начало на причинно-
следствен процес, довел до загубване на равновесие на пострадалата, в
резултат на което тя е паднала и си е счупила ръката като е получила
установените в съдебно-медицинската експертиза увреждания.В този смисъл
съдът намира, че конкретните увреждания на пострадалата, при този
механизъм на получаването им, водят да извод за проявена от страна на дееца
непредпазливост при извършване на деянието, а не на пряк или евентуален
умисъл.
Посоченото води до извода, че подс.Д. не е осъществил престъплението
по чл.129 ал.1 от НК, което може да бъде извършено само при форма на
вината умисъл, за което му е повдигнато обвинение, а е извършил от
обективна и субективна страна друго престъпление, а именно: това по чл. 133,
във вр. с чл.129 ал.2 от НК. Макар това престъпление да се преследва по
тъжба на пострадалия, следва да се има предвид, че в конкретното
наказателно дело пострадалата не е подала тъжба, но е направила писмено
заявление до Районна прокуратура, приложено по ДП. По - късно, в хода на
делото, е взела участие в него, конституирана в качеството си на частен
обвинител и е изразила становище за извършено престъпление. По този начин
пострадалата е демонстрирала явно своето намерение да възбуди наказателно
преследване срещу подсъдимия, дори и правната квалификация на деянието
първоначално да е била или не по чл. 133 НК/ в тази насока Решение на ВКС
№ 145 от 15.05.13г. по д.432/13 на ВКС, 2ро н.о. докладчик съдията Ю.К./.
В настоящия случай макар да липсва обвинение за нанесена от
подсъдимия средна телесна повреда по непредпазливост, такова деяние
представлява по-леко наказуемо престъпно поведение спрямо умишлените
телесни повреди. В тази връзка, когато се установи, че деецът е действал
непредпазливо, а не умишлено, при причиняване на телесното увреждане, за
да се постанови осъдителна присъда, не е необходимо да има изменение на
обвинението.
При това положение, доколкото престъплението по чл. 133 НК се явява
по-леко наказуемо от престъплението по чл. 129, ал. 2 от НК за съда е налице
възможност да осъди подсъдимия за престъпление по чл. 133 във вр. с чл.
129, ал. 2 от НК.
6

При определяне на наказанието настоящият съдебен състав взе
предвид, че подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а от НК към датата на деянието. Освен това за
престъплението по чл. 133 от НК се предвижда наказание лишаване от
свобода до една година или пробация. От деянието не са причинени и
съставомерни имуществени вреди. В тази връзка следва да се отбележи и че
разпоредбата на чл. 78а от НК е императивна и когато се констатира
наличието на кумулативно предвидените в нея предпоставки, съдът е лишен
от възможност за преценка, а е длъжен да я приложи. По тези съображения
при така възприетата от настоящата инстанция квалификация, счита, че са
налице предпоставките на чл. 78а, ал. 1 от НК за освобождаване от
наказателна отговорност на подсъдимия за извършеното от него
престъпление и за налагане на административно наказание. Предвид
пълнолетието на подсъдимия, конкретната наказуемост на това престъпление,
неосъждането му и липсата на утежняващи вината обстоятелства, съдът
намира, че следва да приложи чл.78а от НК, като освободи подсъдимия от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба. С
оглед чистото съдебно минало на подсъдимия, конкретната тежест на
деянието, коректното процесуално поведение и репарирането на
неимуществени вреди извънсъдебно, следва да се определи размер на това
наказание под средния такъв, предвиден в чл.78а от НК, а именно – 1 000
лева.
На подсъдимия се възложиха, с оглед изхода по делото и разноските-
сумата 156,00 лв. (сто петдесет и шест лева), представляваща направените
по делото разноски в хода на досъдебното производство– възнаграждение на
вещо лице, както и 5,00 лв. (пет лева) в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист, както и да заплати по сметка на РС-Горна Оряховица
сумата 880,00 лв. (осемстотин и осемдесет лева), представляваща
направените по делото разноски – възнаграждение на вещи лица, както и 5,00
лв. (пет лева) в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Въз основа на изложените по-горе съображения, съдът постанови
присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

7

Номер на акта:	2
Дата:	24 януари 2023 г.
Съдия:	Милена Асенова Карагьозова

Дело:	20214120200396
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	31 май 2021 г.

Присъда по дело №396/2021 на Районен съд - Горна Оряховица

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите