№ 314
гр. София , 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на десети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Даниела Дончева Въззивно търговско дело №
20211001000196 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Първа инвестиционна
банка“ АД срещу решение № 260488 от 04.12.2020 г. по търговско дело
2533/2019 г. на Софийски градски съд, с което съдът е отхвърлил предявения
от „Първа инвестиционна банка“ АД срещу „Национална електрическа
компания“ ЕАД, иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД за сумата от
166 263,86 лева – незаплатен остатък от фактура № 20284/30.11.2014 г., като
неоснователен, като е осъдил на основание чл.78, ал. 3 от ГПК, „Първа
инвестиционна банка“ АД да заплати на „Национална електрическа
компания“ ЕАД, сумата в размер на 450 лева, представляваща направени по
делото съдебни разноски.
В жалбата са инвокирани оплаквания за неправилност на решението,
като постановено в нарушение на материалноправни норми. Жалбоподателят
излага, че съдът неправилно е приел, че между цедента „Топлофикация-
Сливен“ ЕАД и ответника по делото е била налице трайна облигационна
връзка по договор за изкупуване на електрическа енергия, т.к. последният
1
трябвало да бъде сключен в писмена форма, за да има формална
доказателствена сила срокът, за който е сключен. Поддържа, че за
задължението по процесната фактура се прилага общата петгодишна
погасителна давност, т.к. облигационните отношения между „Топлофикация-
Сливен“ ЕАД и „НЕК“ ЕАД се пораждат от отделни договори за изкупуване
на електрическа енергия. В жалбата са изложени доводи, че съобразно ТР №
3/27.03.2019 г. по т.д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС при извършено частично
плащане на лихвоносно задължение следва длъжникът да предложи на
кредитора промяна в реда на погасяване. Въззивникът счита, че е отнасял
плащанията при спазване на законовия ред (чл. 76, ал. 2 от ЗЗД), а именно – с
плащанията първо са погасявани лихвите за забава, а с остатъка и главницата,
като по този начин се е формирала и непогасената главница. Моли съда да му
бъдат присъдени сторените пред двете инстанции съдебни разноски.
Въззиваемата страна „Национална електрическа компания“ ЕАД е
депозирала писмен отговор, в който излага подробно съображения за
неоснователност на въззивната жалба. Поддържа, че съдът правилно е приел,
че договорът за изкупуване на електрическа енергия е неформален, доколкото
за неговата действителност не е предвидено изискване за писмена форма.
Излага доводи, че от събраните доказателства по делото е установено
погасяването на цялата главница по процесната фактура, като за погасяване е
останала единствено лихвата за забава. Въззиваемият счита, че задълженията,
които има към цедента „Топлофикация-Сливен“ ЕАД за заплащане на
изпупуваната електрическа енергия са периодични такива и случаят не касае
еднократно плащане по фактура. Моли съда да остави без уважение
въззивната жалба и да потвърди първоинстанционното решение като
правилно. Претендира разноски.
Настоящит състав установи, че въззивната жалба е допустима, като
подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 259 ал.1 ГПК,
срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване.
След като обсъди доводите на страните, въззивната инстанция намери за
установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане от
2
ответника на ищеца сумата от 166 263,86 лева, представляваща незаплатен
остатък дължима главница по фактура № 20284/30.11.2014 г.
От ищеца по делото е представен договор за цесия от 29.12.2014 г.
между него и „Топлофикация – Сливен“ ЕАД, с който му е прехвърлено
вземане към „НЕК“ ЕАД за получаване на цена на произведена електрическа
енергия за периода 01.11.2014 г. - 30.11.2014 г., по комбиниран способ и
некомбинирана енергия, произведена при работа за осигуряване на
експлоатационна надеждност на съоръженията. Видно от Писмо с вх. № 85-
13-69/30.12.2014 г. „Топлофикация-Сливен“ ЕАД е уведомило „НЕК“ АД за
договора от 29.12.2014 г., с който вземанията по фактура №
00000020284/30.11.2014 г. с падеж 22.12.2014 г. са прехвърлени.
По делото е представен и договор за продажба на електрическа енергия
– комбинирано производство № 12ИЕ 21 22011 от 17.05.2012 г., сключен на
основание чл. 162 ЗЕ и Наредба за издаване на сертификати за произход на
електрическа енергия, произведена по комбиниран начин и Наредба № РД-
16-267/19.03.2008 година (стр. 30). В чл. 1 е посочен предметът на договора, а
именно: Производителят („Топлофикация Сливен“ ЕАД) произвежда и
продава, а общественият доставчик (НЕК ЕАД) купува и заплаща в сроковете
и при условията на договора произведена по комбиниран способ нетна
активна електрическа енергия, считано от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г., който
срок е удължен с допълнително споразумение № 2 от 13.12.2012 г. до
31.12.2013 година.
С решение № Ц-11/30.06.2014 г. на ДКЕВР се утвърждават пределни
цени на топлинна енергия и се определят цени на електрическа енергия,
произведена от топлоелектрически централи с комбиниран начин на
производство, при прилагане на метода на ценово регулиране „норма на
възвръщаемост на капитала“, като в т. 6 са определени пределните цени за
Топлофикация София ЕАД.
Представена по делото е и процесната фактура №
**********/30.11.2014 г., издадена на „НЕК“ ЕАД за доставки на стоки и
услуги от страна на „Топлофикация Сливен“ ЕАД, както следва: 1/ ел.
енергия от 01.11.2014 г. до 30.11.2014 г., произведена по комбиниран способ,
в размер на 8 803 146 kWh (киловатчаса), на цена от общо 1 032 432,96 лева
3
(0.11728 за единица kWh); 2/ некомбинирана ел. енергия, произведена при
работа за осигуряване на експлоатационна надеждност на съоръженията в
размер на 2 372 493.20 kWh, на цена от общо 247 403,59 лева (0.10428 за
единица kWh). Общият размер на цената за доставката на електрическа
енергия, съгласно фактурата, е 1 279 836,55 лева, върху която сума е начислен
ДДС в размер на 255 967,31 лева, или общо сумата от 1 535 803,86 лева.
Датата на данъчното събитие е 30.11.2014 г., а падежът по фактурата е на дата
22.12.2014 г. Фактурата е връчена на „НЕК“ ЕАД на 05.12.2014 г., видно от
намиращо се на стр. 9 от делото писмо. Към фактурата е приложен протокол
№ ********** за измерена електрическа енергия за периода от 01.11.2014 г. –
30.11.2014 г. на „Топлофикация Сливен“ ЕАД, съгласно който произведената
за периода енергия е в размер на 11 175 639,20 kWh (стр. 10).
Ответникът „НЕК“ ЕАД е представил шест броя фактури, издадени от
„Топлофикация Сливен“ ЕАД, както следва: № ********** от 30.09.2014 г.,
№ ********** от 31.10.2014 г., № ********** от 30.11.2014 г., ********** от
31.12.2014 г., № ********** от 31.01.2015 г. и ********** от 28.02.2015
година. Фактурите обективират задължения на получателя за произведена по
комбиниран способ електрическа енергия за месеците 09.2014 г. – 01.2015 г.
включително, както и за некомбинирана електрическа енергия, произведена
при работа за осигуряване на експлоатационна надеждност на съоръженията.
Върху всяка от фактурите има отбелязване относно получаване за „НЕК“
ЕАД и съответна дата на която всяка от тях е получена.
По делото се намира писмо от „Първа инвестиционна банка“ АД до
„НЕК“ ЕАД, вх. номер на „НЕК“ АД 17-13-2/27.04.2018 г., видно от
отбелязването във връзка с комуникация между двете страни. В писмото са
посочени постъпилите плащания по фактурата, като видно от справката, с
всяко плащане се е погасявала главницата, а отделно е начислявана лихва. В
справката е посочено, че към дата на изготвянето й дължимата сума за
лихви по фактурата е в размер на 98 900,46 лева, като е отбелязано, че
след последното частично плащане в размер на сумата от 72 799,23 лева
на 27.01.2016 г. няма задължение за главница, а само за лихва.
Представени са и две писма от „НЕК“ ЕАД до „Първа инвестиционна
банка“ АД (изх. дати на „НЕК“ ЕАД 31.01.2017 г. – цитирано и в писмото от
4
ПИБ АД от 27.04.2018 г. и от 20.02.2017 г.), с които НЕК ЕАД уточнява
размера на дължимата според дружеството лихва за забава върху
задължението за главница по процесната фактура, като и в двете писма
изрично е посочено, че дължимата главница по фактурата в размер на 1 535
803,86 лева е погасена изцяло. С Писмото от 20.02.2017 г. се сочи, че се
дължи лихва в размер на 99 280,70 лева за периода 30.12.2014 г. 27.01.2016
година.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорено от страните, според което при справка в
счетоводството на НЕК ЕАД е установено, че по фактура
**********/30.11.2014 г. са отчетени като преведени по сметка на ПИБ АД
общо 1 535 803,86 лева, отчетени като погасена главница на части. Посочено
е, че с плащането в размер на 46 463,42 лева от 16.01.2015 г., при НЕК ЕАД е
отразено, че е погасена част от сумата по главницата по процесната фактура в
размер на 27 626,51 лева, а при ПИБ АД – плащане в размер на 17 746,66 лева.
В счетоводството на ищеца ПИБ АД е отразявано погасяване с всяко
частично плащане и на лихва и на главница, като са осчетоводени погасени
общо 1 419 540,01 лева – главница и 106 384 лева – лихва. Осчетоводена е
непогасена главница в размер на 116 263,85 лева.
При така установената фактическа обстановка и при съвкупната
преценка на събраните доказателства по делото, настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
Между страните по делото не се спори, а и от представените по делото
доказателства се установява, че между ищеца "Първа инвестиционна банка"
АД и „Топлофикация Сливен“ ЕАД е сключен договор за прехвърляне на
вземане от 29.12.2014 г., с който „Топлофикация Сливен“ ЕАД е прехвърлило
в полза на ищеца вземането си от ответника „НЕК“ ЕАД по фактура №
00000020284/30.11.2014 г. в общ размер на 1 535 803,86 лева, 1 279 836,55
лева от които – главница, и 255 967,31 лева – начислен върху главницата
данък добавена стойност. От заключението на вещото лице по съдебно-
счетоводна експертиза е установено, че сумата от 1 535 803,86 лева е
постъпила по сметка на ищеца от ответника, но всяка от страните е
осчетоводяла по различен начин частичните плащания. Спорно е наличието
5
на договор между „Топлофикация-Сливен“ ЕАД и „НЕК“ АД, по силата на
който ответникът е изкупувал електрическа енергия и съответно е заплащал
същата, както и какъв характер има плащането по процесната фактура – на
периодично или еднократно такова. В отговора на исковата молба са
направени и възражения за погасяване на претендираната сума по давност.
От приетите писмени доказателства по делото е видно, че към датата
30.11.2014 г. между „Топлофикация-Сливен“ ЕАД и „НЕК“ ЕАД не е имало
сключен писмен договор за продажба на електрическа енергия – комбинирано
производство, като сключеният на 17.05.2012 г. такъв е бил с краен срок на
действие по допълнително споразумение до 19.12.2012 г. Предвид
приложимата разпоредба на чл. 162 от Закон за енергетиката общественият
доставчик, съответно крайните снабдители са длъжни да изкупят от
производители, присъединени към съответната мрежа цялото количество
електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство на
топлинна и електрическа енергия, регистрирано със сертификат за произход.
Страните по горецитирания и законово уреден договор за изкупуване на
електрическа енергия – производителят и общественият доставчик, по
силата на закона са обвързани от облигацията независимо дали са
сключили помежду си нарочен договор по чл. 93а. ЗЕ вр. чл. 97 ЗЕ вр. чл.
92 ЗЕ за дългосрочно изкупуване, или не са подписали такъв, като
основните им задължения по договора - за производство и изкупуване на
електрическа енергия и заплащане на подлежащите на регулиране цени на
енергията са нормативно установени. Настоящият съдебен състав намира, че
страните са изпълнявали законовите си задължения по производство и
изкупуване на произведената електрическа енергия от комбинирано
производство, което се установява и от представените няколко броя фактури
за периода м.09.2014 г. до м.02.2015 г.
Очертаното от закона съдържание на престациите на страните по
договора за изкупуване на електрическа енергия, настоящият състав на съда
намира, че определят задължението на обществения доставчик по
договора за заплащане цената на изкупуваната електрическа енергия
като такова на периодично изпълнение в дадения от закона и ТР
№3/18.05.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС като задължителна
съдебна практика смисъл на понятието, доколкото задължението не е
6
еднократно и не се изчерпва с едно единствено предаване на пари или
заместими вещи. Задължението е за трайно изпълнение, защото длъжникът
трябва да престира повече от един път в течение на продължаващото
действие на договора. Неговото задължение е за повтарящо се изпълнение –
плащане на цената на продаваната ел. енергия по издаваните периодично от
производителя фактури. Множество престации по плащане на изкупуваната
цена на ел. енергия се обединяват от това, че имат един и същ
правопораждащ факт – облигацията /договорът/ за изкупуване на ел. енергия,
и падежът им настъпва периодично. Престацията, макар и не в еднакъв размер
при всяко от периодичните плащания, е определяема, доколкото цените на ел.
енергия са регулирани с акт на ДКЕВР, както и е установен механизъм за
регулиране съобразно нормата на чл. 162 ЗЕ и Наредба № РД -16-267 от
19.03.2008г. за определяне на количествата ел. енергия, произведена от
комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия. Между
страните по облигацията е създадена, спазвана и от двете страни, търговска
практика по периодичен отчет на произведената и изкупувана от ответника
енергия, както и по заплащане на последната на междинни и окончателни
плащания, в която периодичност и цедентът по договора за цесия от
29.12.2014 г. „Топлофикация-Сливен“ ЕАД като производител е издавал
фактури за междинните и окончателни плащания. В този смисъл по
отношение на процесното плащане е налице и очертания с тълкувателното
решение белег на периодичните плащания, а именно - предварително
определеният и известен на страните момент, в който повтарящото се
задължение за плащане трябва да бъде изпълнено. Като периодични изрично
са посочени и вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и
водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни
услуги, което налага извода, че вземането по процесната фактура е
периодично такова по смисъла на чл. 111, б. „В“ от ЗЗД.
На следващо място, следва да се обсъди начинът на погасяване на
дължимата сума по фактурата. От заключението на вещото лице по ССчЕ се
установява, че въззивникът е осчетоводявал плащанията по процесната
фактура, като със сумите е погасявал първо задълженията за лихва и след
това тези за главница, като така се формирала е претендираната по делото
сума за главница в размер на 116 263,86 лева. От друга страна, от
7
счетоводството на ответното дружество се установява, че последното е
погасявало задължения единствено за главница в размер на сумата по
фактурата –1 535 803,86 лева. Според ТР № 3/27.03.2019 г. по т.д. № 3/2017 г.
на ОСГТК на ВКС - Условията и поредността за погасяване на задълженията
по чл. 76, ал. 1 и по чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат, ако липсва уговорка между
страните, която да определя други условия и ред за прихващане на
изпълнението. При предложено от длъжника и прието от кредитора
изпълнение по условия и ред, различни от определените в договора или от
закона, нормите на чл. 76 ЗЗД не се прилагат. При липса на уговорка между
страните за реда на погасяване на задълженията и ако са налице условията по
чл. 76, ал. 1 ЗЗД, изборът на длъжника кое от няколкото еднородни
задължения погасява обвързва кредитора. В случай, че длъжникът не е
направил избор, погасяването задължително се извършва по реда на чл. 76,
ал. 1, изр. 2 или изр. 3 ЗЗД. В настоящия случай, длъжникът е направил избор
да погасява главницата, което се установява от писмо вх. № на „Първа
инвестиционна банка“ АД 51-787/01.02.2017 г. и писмо вх. № на „Първа
инвестиционна банка“ АД 45-1252/21.02.2017 г. Длъжникът изрично е заявил,
че с частичните плащания е погасил изцяло главницата в размер на
1 535 803,86 лева, а в счетоводните му регистри е изчислена лихва за забава в
размер на 99 280,70 лева. В писмото си до „НЕК“ ЕАД с вх. № 17-13-
2/27.04.2018 г. въззивникът е направил признание на неизгоден за него факт, а
именно, че е отнасял постъпилите плащания по фактурата за погасяване на
главница, като претендира да му бъде платена и лихвата за забава в размер на
98 900, 46 лева. При съвкупната преценка на писмените доказателства,
въззивната инстанция, счита че длъжникът е направил избор кое задължение
да погасява и кредиторът е бил обвързан от него, освен това последният е
направил извънсъдебно признание в писмото си от 27.04.2018 г., че също е
отнасял плащанията за погасяване стойността на главницата по фактурата,
която е към момента на предявяване на иска е изцяло платена. Изложеното
обосновава извод за неоснователност на оплакванията във въззивната жалба
за това, че плащанията са отнасяни при на законовия ред (чл. 76, ал. 2 от
ЗЗД), а именно – с плащанията първо са погасявани лихвите за забава, а с
остатъка и главницата, като по този начин се била формирала и
претендираната в процеса главница.
8
Настоящият съдебен състав, намира за правилни изводите на
първоинстанционния съд за неоснователност на предявените искове, т.к. по
делото е проведено доказване относно плащане на цялата стойност по
фактура № **********/30.11.2014 г. в общ размер на 1 535 803,86 лева от
„НЕК“ ЕАД. Независимо от това съдът следва да разгледа и упражненото
право на ответника по чл. 120 от ЗЗД да се позове на изтекъл в негова полза
давностен срок по чл. 111, б. „В“ ЗЗД. По делото се установи, че съобразно
закона и задължителната тълкувателна съдебна практика характерът на
задължението по процесната фактура е такова за периодично изпълнение.
Като периодични изрично са посочени и вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици
на комуникационни услуги, което налага извода, че вземането по процесната
фактура е периодично такова по смисъла на чл. 111, б. „В“ от ЗЗД, което се
погасява с тригодишна давност. От данните на заключението на вещото лице
по съдебно-счетоводната експертиза е установено, че последното частично
плащане по фактурата е направено на 27.01.2016 г., след което е започнала да
тече тригодишна давност до изтичането й на 27.01.2019 г., като исковата
молба по настоящото производство е депозирана на 26.11.2019 г., т.е. след
изтичане на погасителната давност. На основание чл. 119 от ЗЗД погасени са
и акцесорните вземания за обезщетение за забавено изпълнение на главните
дългове по чл. 86 от ЗЗД.
По изложените мотиви и с оглед съвпадението на изводите на двете
съдебни инстанции обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде
потвърдено като правилно.
При този изход на спора разноски се следват на въззиваемата страна на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, като съобразно представения списък на
разноските по чл. 80 от ГПК такива следва да се присъдят в размер на 450
лева.
Воден от горното съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260488 от дата 04.12.2020 г. по т. д. №
9
2533/2019 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отхвърлен
предявения от „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК: *********, адрес: гр.
София, бул. „Драган Цанков“ № 37 срещу „Национална електрическа
компания“ ЕАД, ЕИК: *********, адрес: гр. София, ул. „Триадица“ № 8 иск с
правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД за сумата от 166 263,86 лева –
незаплатен остатък от фактура № **********/30.11.2014 г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК: *********, адрес:
гр. София, бул. „Драган Цанков“ № 37 да заплати на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК на „Национална електрическа компания“ ЕАД, ЕИК: *********,
адрес: гр. София, ул. „Триадица“ № 8, сумата от 450 лева /четиристотин и
петдесет лева/, представляваща сторени разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му при условията на чл.
280, ал. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10