№ 725
гр. Ловеч, 10.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на десети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214300500471 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.413, ал.2 от ГПК.
Подадена е частна жалба вх. № 6385/ 24.09.2021 година (клеймо 23.09.2021
година) „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез юриск. Р. ИВ. ИЛ.,
срещу Разпореждане № 1778/ 15.09.2021 г, постановено от Районен съд – Ловеч по чгд
№ 1733/2021 г., с което е отхвърлено Заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК в частта относно претендираното вземане за договорно възнаграждение
в размер на 529.48 лева, дължимо за периода от 20.01.2020 г. до 03.02.2021 година, и
обезщетение за забава в размер на 231.56 лева, за периода 21.01.2020 година, датата на
изпадане на длъжника в забава, до 03.02.2021 година – датата на предсрочната
изискуемост, и законната лихва в размер на 199.98 лева, дължима от 03.02.2021 година
до 26.08.2021 година.
Моли да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно обжалваното
разпореждане, тъй като първоинстанционният съд е мотивирал своята позиция, като
неправилно е заключил, че е налице неяснота относно начина на начисляването му и
как се определя размера му. Излага съображения, че заповедният съд не разполага с
правомощия на този етап от производстдвото да се произнася по валидността на
сделката, от която заявителят черпи права. Счита, че съдът неправилно не е отчел и
разпоредбата на чл. 145, ал.2 от ЗЗП, че преценяването на неравноправната клауза в
договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието
между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще
бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие, че тези клаузи
1
на договора са ясни и разбираеми.
Посочва, че по отношение на възнаградителната лихва, заповедният съд се е
позовал на практика, която е преосмислена с оглед последващите промени в ЗПК от
2014г. Пояснява, че кредиторът няма задължение да посочи методиката на годишния
процент на разходите, тъй като същият е фиксиран, спазена е и разпоредбата на чл. 19,
ал.4 от ЗПК относно ГПР. Счита, че не е налице и недействителност на клаузата,
поради противоречие с добрите нрави за това, което е позволено от закона с
императивна правна норма.
По отношение на дължимата законна лихва от датата на изтичане на
погасителния план излага съображения за неправилност на изводите на
първоинстанционния съд, като се позовава на ТР № 3/ 2017 на ВКС на ОСГТК.
Изтъква, че претенцията за лихва за забава е конкретизирана по период и размер,
не е неравноправна, не е налице анатоцизъм и е начислена на основание чл.33 от ЗПК
върху просроченото плащане.
При тези съображения, моли да бъде отменен акта на заповедния съд в
обжалваната част и постановено уважаването на обжалваното вземане, претендират
разноски.
Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и разгледа жалбата, намира
за установено следното:
Жалбата е подадена от легитимирана страна, в законоустановения за това срок и
при спазване на изискванията за редовност по чл. 260 - 261 от ГПК, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Производството е образувано по повод подадено от „Профи кредит България“
ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ №
49, бл. 53Е, вх. В, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
против длъжника ЮС. Д. АХМ., ЕГН **********, с настоящ адрес: с. Чавдарци,
Община Ловеч, Област Ловеч, ул. „Петко Войвода“ № 7, за парично вземане общо в
размер на 3 991.02 лева, от които 1 500 лева – неплатена главница по договор за
кредит, 529.48 лева – договорно възнаграждение за периода 20.01.2020г. - 03.04.2021
година, 30 лева неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в
размер на 30 лева, 450 лева неплатено възнаграждение за закупен допълнителен пакет
услуга Фаст, 1050 лева – възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуга
Флекси, 231.56 лева лихва за забава от 21.01.2020 година, датата на изпадане на
длъжника в забава до 03.02.2021 година (датата на предсрочната изискуемост), законна
лихва в размер на 199.98 лева, дължима от 03.02.2021 година датата на предсрочната
изискуемост до 26.08.2021 година, както и от входиране на заявлението в съда до
2
окончателното изплащане на вземането, както и разноски – 150.00 лева
юрисконсултско възнаграждение и 79.82 лева държавна такса.
Посочено е, че вземането произтича от Договор за потребителски кредит №
30041549757/ 27.12.2019 година за срок от 24 месеца с месечна вноска от 153.97 лева и
падежна дата на всяко 20-то число от месеца. Посочва, че дължимата главница е в
размер на 1 500 лева. Съгласно договора, длъжникът се е задължил за заплати
договорно възнаграждение, чийто неплатен размер е 529.48 лева. Посочва, че са
сключили договор за допълнителен пакет услуги, за срока на договора, като е
уговорено възнаграждението за тези услуги да се погасява разсрочено на равни
месечни вноски и добавено към месечните вноски за погасяването на кредита, като
остатъчният размер за услугата Фаст е 450 лева, а за услугата Флекси – 1050 лева.
Твърди, че длъжникът не е изпълнил задължението си, което е поел по договора, като
не е платил нито една погасителна вноска и е изпаднал забава на 20.01.2020 година,
поради което са направили допълнителни разходи по извънсъдебно събиране на
вземането съгласно Тарифата за таксите в размер на 30 лева. За периода от изпадане в
забава до обявяване на кредита за предсрочно изискуем на 03.02.2020 година на
длъжникът е начислена лихва за забава в размер на 231.56 лева. Предвид на това, че
длъжникът не е изпълнявал задължението си за извършване на плащанията съгласно
погасителния план, кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 03.02.2021 година, за
което длъжникът е бил уведомен. След обявяване на кредита за предсрочно изискуем
за периода 03.02.2021 година (датата на предсрочната изискуемост) до 26.08.2021
година е начислена законна лихва в размер на 199.98 лева. Претендира се заплащане
общо на сумата 3 991.02 лева, както и съдебно деловодни разноски в размер на 79.82
лв. ДТ и възнаграждение за проц.представителство в размер на 150 лева.
С разпореждане № 1725/ 09.09.2021 г. заповедният съд е оставил без движение
заявлението, като е посочил, че в обстоятелствената част не е посочен размерът на
отпуснатия кредит, цена за ползване на ползвания финансов ресурс (възнаградителната
лихва) и др. вземания, уговорени с договора, не са наведени твърдения досежно
предпоставките, съгласно в договора, обславящи предсрочната изискуемост, както и
кога и как изявлението за обявяването му за предсрочно изискуем е достигнало до
длъжника, липсват твърдения на ГПР по договора. По отношение на вземането за
допълнителни услуги не е посочено във връзка с какви предоставени по договора
услуги то е договорено и в какъв размер за срока на действие на договорната връзка.
По повод разпореждането е подадена молба от заявителя, в която е уточнен
размерът на кредита и на допълнителните услуги, съответно платената и оставащата
част. Посочено е, че кредитът е изтекъл срок, уточнен е размерът на лихвата за забава,
както и размерът на възнаградителната лихва (ГПР 48.97%). Конкретизиран е размерът
на възнаградителната лихва, за какво да предоставени допълнителните услуги.
3
Първоинстанционията съд е отхвърлил заявлението по чл.410 от ГПК, в частта
относно искането да бъде издадена заповед за изпълнение за възнаградителна лихва,
възнаграждение за допълнителен пакет услуги и таксата за извънсъдебно събиране,
както и лихви за забава, като се е мотивирал, че в тази част заявлението противоречи на
добрите нрави и закона.
Въззивното производство се развива в частта, с която заповедният съд е отказал
присъждането на договорно възнаграждение в размер на 529.48 лева, дължимо за
периода от 20.01.2020 г. до 03.02.2021 година, и обезщетение за забава в размер на
231.56 лева, за периода 21.01.2020 година, датата на изпадане на длъжника в забава, до
03.02.2021 година – датата на предсрочната изискуемост, и законната лихва в размер
на 199.98 лева, дължима от 03.02.2021 година до 26.08.2021 година.
При действието на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от
външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от
ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, длъжникът да има постоянен
адрес или седалище на територията на РБългария, както и да е с обичайно
местопребиваване или седалище на територията РБългария.
В конкретния случай настоящата инстанция счита, че не са отстранени
нередовностите на заявлението. Видно от обстоятелствената част на заявлението, както
и от допълнителната молба за изправяне на нередовностите, не са посочени
предпоставките, при които съгласно договора е предвидена предсрочната изискуемост,
кога е упражнено правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем,
както и кога и при какви условия това е съобщено на длъжника. Като дата на обявената
предсрочна изискуемост е посочена 3.02.2021 година, което не се установява от
приложената обратна разписка, липсва и писмото, с което се твърди, че е обявена
предсрочната изискуемост, в този смисъл липсват надлежни доказателства изявлението
на кредитора, че е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, да е
достигнало до длъжника. Представената обратна разписка за връчване на документи –
уведомително писма за обявяване на предсрочна изискуемост на ДПК 30041549757 на
"Български пощи" ЕАД, в която е отразено "получателят се е преместил на друг адрес"
не е годна да удостовери връчване. По делото липсват данни доставянето на пратката
да е извършено по реда на чл. 36 от Закона за пощенските услуги и чл. 5, ал.3 и чл.13
от Общите правила за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, приети с
Решение № 581/27.05.2010 г. на Комисията за регулиране на съобщенията. От
представените доказателства не се установяват, датите, на които е посещаван адреса,
оставяни ли са съобщения за получаване на пратката, формалното отразяване, че
"получателят се е преместил на друг адрес", без да е изпълнена разпоредбата на чл. 13,
4
ал.1 от Общите правила не може да удостовери надлежно връчване.
Освен горните съображения, по отношение на законната лихва, не е отстранена
нередовността относно нейния размер, предвид на това, че не е конкретизирано върху
кои суми е начислявана законната лихва, предвид приетите за нищожни част от
клаузите по договора, поради противоречие със закона и с добрите нрави.
При тези съображения атакуваното разпореждане е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Предвид този изход от процеса, разноски не следва да се присъждат.
Водим от изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно РАЗПОРЕЖДАНЕ № 1778/ 15.09.2021
година, постановено по ч.гр.дело № 1733/ 2021 година на Ловешкия районен съд в
обжалваната част
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5