Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Ивайловград, 18.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ивайловградският районен съд в
публично заседание на двадесет и втори април две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
Председател: ЖИВКО ЯНКОВ
при секретаря МАРА ЙОРДАНОВА, като разгледа докладваното
от съдията АНД № 8 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
глава III раздел V чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания .
Обстоятелства по жалбата.
Жалбоподателят В.И.С. ЕГН ********** *** обжалва наказателно
постановление (НП) № 25-108/25.11.2020 г. на Началник отдел „Рибарство и
контрол – Южна България“ – гр. Пловдив към Главна дирекция „Рибарство и
контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) със
седалище гр. Бургас, като нищожно, незаконосъобразно, необосновано и
постановено при наличие на съществени процесуални нарушения и моли да бъде
отменено изцяло. В молбата си излага конкретни съображения за това.
В съдебно заседание жалбоподателят
С., редовно призован се явява лично и с пълномощника си адв. Д.А. ***.
АНО, редовно призован, не се
явява, представлява се от ст. юрисконсулт М.А., с пълномощно по делото.
РП –Хасково, ТО – Ивайловград,
уведомена на осн. чл. 62 от ЗАНН, не изпраща представител и не взема отношение.
Факти от съдебното дирене.
С наказателно постановление №
25-108/25.11.2020 г. на Христомир Копчев - Началник отдел „Рибарство и контрол
– Южна България“ – гр. Пловдив към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) със седалище гр. Бургас против
В.И.С. ЕГН ********** ***, на
основание чл.81а от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА) е наложено
административно наказание “Глоба” в размер на 2000 лв. за извършено нарушение
на чл. 39а, ал.2 от ЗРА, за това, че на 29.10.2020 г. в 09:00 часа на яз.
Ивайловград, в землището на с. Покрован, общ. Ивайловград, при проверка на
автомобил марка „Нисан“, модел „Терано“, с рег. № Х0720КН, цвят „бордо“, служители на Сектор „Рибарство и контрол“ І Стара
Загора, установяват, че в автомобила лицето В.И.С. превозва 1 /един/ брой
хрилна мрежа с дължина 40 м. /четиридесет метра/. Мрежата е годна за употреба.
Лицето не притежава регистрация по чл. 25 от ЗРА и разрешително за стопански
риболов по чл. 17 от ЗРА. В НП е посочено, че с тези си действия жалбоподателят
нарушава разпоредбата на чл. 39а, ал.1 от ЗРА.
В Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) серия В, №
0013589 от 29.10.2020
г., съставен на жалбоподателя е отразено, че на 29.10.2020 г. в 09.00 h, при проверка на автомобил Нисан „Терано“, с рег. № Х07-20КН, цвят бордо, на яз. Ивайловград, в землището на с.
Покрован, общ. Ивайловград се установи, че в автомобила се
превозва 1 бр. хрилна мрежа с дължина 40 м годна за употреба. Лицето не
притежава регистрация по чл. 25 от ЗРА и разрешително за стопански риболов по
чл. 17 от ЗРА. Сдеянието си нарушава чл. 39а, ал.2 от ЗРА.
АУАН е подписан от жалбоподателя
и му е връчен на същата дата. В акта саморъбна е посочено от жалбоподателя, че
мрежата не е годна, а е боклук чувал за изхвърляне.
В хода на производството се
разпитаха в качеството на свидетели К.Д.К. – актосъставител, Х.Г.Б. – свидетел
по съставянето на АУАН, както и свидетелите присъствали по време на
констатиране на нарушението и действията извършвани при проверката от органите
на ИАРА – М.А.М. и И.С.И.
От свидетелските показания се
установява, че на 28.10.2020 г., св. К. – гл. инспектор в Дирекция „Рибарство и
контрол“ при ИАРА, офис - Хасково е получил сигнал от любители риболовци, че са
забелязали риболовци на язовир
Ивайловград, в землището на с. Покрован, да поставят мрежи във водата. На
29.10.2020 г., в 04.00 часа сутринта, заедно със св. Х.Б. – старши специалист към
ИАРА, отишли на язовира, на отсрещния бряг, срещу бунгалото, което били
посочили риболовците, подали сигнала. Пуснали лодката във водата и започнали да
чакат евентуално пусналите мрежи риболовци да влязат във водата, за да вадят
мрежите. Около 07.30 часа откъм бунгалото започнали да се чуват шумове, пуснал
се двигател - „запалил“ се автомобил, който тръгнал в посока към с. Покрован.
Служителите на ИАРА преминали с тяхната лодка на отсрещния бряг, където
установили, че на брега имало вързани две лодки – гумена и твърда с двигатели. До
гумената лодка открили четири броя чували с осем броя хрилни мрежи, с дължина
400 м., които служителите определят като мокри, ползвани мрежи. В бунгалото
имало една жена – св. И.И., която казала, че мъжете са отишли до селото да
вземат някой. До бунгалото имало спрян автомобил – Нисан „Терано“, цвят бордо.
След известно време се върнали трима мъже с друг автомобил. Св. К. се
легитимирал. Попитал ги на кого е спряната кола.
Жалбоподателят отговорил, че е негова. Св. К. поискал жалбоподателя да отвори
багажника за проверка. След отваряне на багажника се установило наличието на 1
бр. чувал, в който според св. К. и Б. е имало 1 бр. хрилна мрежа с дължина
около 40 метра, която дължина свидетелите преценили, преброявайки „тапите“ на
мрежата. Според свидетелите М. и И. в чувала е имало остатъци от мрежи и
боклуци, които били оставени от други риболовци и събрани от тях. По твърдения
на свидетелите К. и Б. жалбоподателят им казал, че мрежата е била намерена
някъде по пътя към язовира, която взел и бил решил да изхвърли на язовира. По
твърденията на свидетелите М. и И., чувалът е бил поставен в багажника на
автомобила на жалбоподателя от св. М.. Св. К. попитал жалбоподателя дали
притежава регистрация по чл. 25 или разрешително за стопански риболов по чл. 17
от ЗРА. След получаване на отрицателен отговор му бил съставен Акт по чл. 39а,
ал. 2 от ЗРА.
От показанията на св. К., се
установява, че във връзка с цялостната проверка е съставен констативен протокол
№ 170/29.10.2020 г. Същият е приложен по делото и в него е посочено, че при
извършената проверка са били открити 4 бр. чували с 8 бр. хрилни мрежи
изоставени на брега. Мрежите са били с дължина 400 м. Били съставени 2 бр. АУАН
и били иззети 3 бр. въдици с макари. Уловената риба – 2 бр. шаран: 1 бр. 3 кг.
и 1 бр. 2 кг, били освободени и върната обратно двъв водата. За извършване на
проверката били използвани автомобили Нисан „Патфайндер“ и Тойота „Хайлукс“ и
сл. гумена лодка. Мрежите били унищожени на брега. СВ. К. пояснява, че се касае
за мокрите мрежи, намерени на брега в чували, които жалбоподателят и останалите
присъстващи на място отрекли да са техни. Намерената в багажника на автомобила
мрежа е бил взета от служителите на ИАРА, тъй като щяла да бъде изхвърлена като
боклук. Св. К. пояснява, че я е взел като доказателство, без да отрази и да я
опише в съставените документи, тъй като щяла да бъде изхвърлена като боклук и
той я прибрал, за да не се замърсява околната среда. Пояснява, че мрежата е запазена
и може да бъде представена в съдебно заседание.
В съдебно заседание пълномощникът
на жалбоподателя моли да бъде отменено изцяло
обжалваното НП и да бъдат присъдени разноските по делото, като счита, че при
издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, както и
нарушения на материалния закон. Счита, че същото е необосновано, деянието не е
доказано от субективна и обективна страна. Липсвали доказателства,
че е извършено изпълнителното деяние превозване на мрежи и риболовни уреди, като
това се опровергавало дори от самото съдържание на наказателното постановление
и от показанията на актосъставителя и на свидетеля по акта, които били в
насока, че автомобила бил паркиран, тоест
не е бил в движение, а за да има превоз трябва да има движение от точка
А до точка Б. Счита, че не е доказано от обективна страна, че е налице
годно средство, а именно мрежа с
риболовен уред, дали е мрежа, стара мрежа или отпадък от мрежи, което не е
приобщено по надлежния ред и по делото. Това също представлявало процесуално
нарушение, което лишавало съда от възможност да извърши съответната преценка. Излага
подробни съображение за това и в писмен вид. Претендира се и адвокатнсто
възнаграждение въз основан на представен договор за правна защите и съдействие.
Пълномощникът
на АНО счита, че наказателното постановление е издадено при спазване на
законовите разпоредби, регламентиращи установяване на административните
нарушения и налагане на административните наказания и не страда от процесуални
пороци, водещи до отмяната му. АУАН бил издаден от компетентното длъжностно
лице в присъствието на свидетел, съобразно изискванията на чл.40 от ЗАНН, като е спазен срока по съставянето му по чл. 34,
ал. 2 от ЗАНН. АУАН съдържал всички задължителни реквизити предвидени в разпоредбата
на чл. 32 от ЗАНН. Била сигурена възможност на нарушителя в тридневен срок от
подписването му да направи писмени възражения. Административнонаказателното
обвинение било формулирано ясно и точно от фактическа и правна
страна. Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка и целия доказателствен материал в съвкупност обуславял
правния извод, че с деянието си В.С. на 29.10.2020 г. година е осъществил от
обективна и субективна страна състава на административното нарушение на чл.39,
ал. 2 от ЗРА, съгласно която се забранявало превозването на мрежни риболовни уреди. Актосъставителят и свидетеля
на акта били компетентните лица, които могат да установят дали дадената мрежа е
годна за употреба или не. Установено било, че жалбоподателят нямал разрешително
за стопански риболов по чл. 17 от ЗРА и регистрация по чл. 25 от ЗРА -
обстоятелства, обуславящи изключение от общата забрана за превозването на
мрежни и риболовни уреди. От обективна страна деянието било извършено умишлено.
Мрежата не била отнета в съответствие с разпоредбите на чл.90 от ЗРА.
Съставения констативен протокол описвал установеното от служителите на ИАРА, но
не бил част от административнонаказателната
преписка. Моли съда да потвърди
наказателното постановление като законосъобразно и правилно. Претендира и присъждане
на юрисконсулско възнаграждение в размер на
120 лв.
Правни съображения.
Настоящото НП подлежи на
обжалване в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН. НП е връчено на жалбоподателя на
11.01.2021 г. Жалбата е подадена до АНО, видно от входящия номер на 18.01.2021
г. от лицето против което е издадено НП. Като подадена в законоустановения
срок, от легитимирано лице, жалбата се явява процесуално допустима, а преценена
по същество основателна .
Актът е издаден от компетентно
длъжностно лице – К.Д.К. в качеството му на гл. инспектор „Рибарство и контрол“
в рамките на правомощията, предоставени му съгласно Заповед № РД 09-25 от
21.01.2014 г. на Министъра на
земеделието и храните и Заповед РД – 09-1177 от 20.12.2019 г. на министъра на
земеделието и храните. АУАН съдържа всички задължителни реквизити, предвидени в
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
С оглед свидетелските показания,
които съдът кредитира изцяло, настоящият състав приема, че АУАН е съставен в
деня на откриване на нарушението – 29.10.2020 г. и е предявен на жалбоподателя,
който го е подписал, посочвайки своите
обяснения още на място.
Издаденото въз основа на АУАН
наказателното постановление № 25-108/25.11.2020 г. на Началник отдел „Рибарство
и контрол – Южна България“ – гр. Пловдив към Главна дирекция „Рибарство и
контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) със
седалище гр. Бургас, е издадено от компетентен орган, съгласно Заповед № РД
09-25 от 21.01.2014 г. на Министъра на
земеделието и храните. При издаване на наказателното постановление са налице
задължителните реквизити по смисъла на чл.57 от ЗАНН.
При тези обстоятелства следва
деянието да се прецени по същество.
Няма спор по делото, че на
посочените в Акта и Наказателното постановление дата и място е била извършена
проверка от служителите на ИАРА. Резултатите от тази проверка са отразени в
констативен протокол № 170/29.10.2020 г.
Съгласно Чл. 39а, ал.2 от ЗРА се
забранява пренасянето и превозването на мрежени риболовни уреди. Забраната не
се отнася за които притежават валидно разрешително за стопански риболов по чл. 17 от ЗРА или са регистрирани
по реда на чл. 25 от същия закон. Установено е, че в конкретния случай жалбоподателят не
отговаря на условията, изключващи забраната.
Съгласно
санкциониращата норма на чл. 81а от ЗРА „Който
пренася или превозва мрежени риболовни уреди и/или технически устройства и
съоръжения за улов с електрически ток в нарушение на чл. 39а, ал. 2 и/или чл. 44, се наказва с глоба
или имуществена санкция в размер от 2000 до 3000 лв.“.
Очевидно в настоящия
случай контролните органи, съставили АУАН, а впоследствие и АНО са приели, че е
налице превозване на мрежа (мрежен риболовен уред) от страна на жалбоподателя и
са наложили на жалбоподателя, в съответствие със санкционираща норма „глоба“ в
минималния размер от 2000 лв.
Съдът не споделя тези
изводи, като излага в тази насока следните аргументи:
Легални дефиниции на
деянията „пренася“ или „превозва“ има в Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите, където в допълнителните разпоредби §1, т.22 се сочи,
че „превозване“ означава вид пренасяне, което се извършва по сухоземен,
железопътен, воден или въздушен транспорт, а в §1, т.21 от същия закон и
допълнителни разпоредби се сочи, че „пренасяне“ означава дейност, извършвана на
територията на страната или през границите й, с използване на превозни
средства, животинска тяга, човешки усилия или колетна пратка.
В конкретния случай,
видно от установената фактическа обстановка, не се установяват данни за превоз
или въобще за пренасяне на процесната мрежа на територията на страната.
Единствено служителите на ИАРА -
акотсъставителят и свидетелят по съставянето на акта твърдят, че
жалбоподателат споделил, че е намерил мрежата някъде по пътя и е дошъл на
язовира да я изхвърли. В съставеният АУАН на място, обаче, липсват такива
обяснения от страна на жалбоподателя. В него, той сочи, че това не е годна мрежа,
а е „боклук чувал за изхвърляне“.
Дори да се приеме, че
мрежата, открита в автомобила е била годна за употреба, при констатиране на
нарушението не е установена дейност, свързана с деянията „превоз“ или „пренос“.
Нещо повече, служителите на ИАРА през цялото време докато са наблюдавали и
изчаквали, не са установили категорични действия, свързани с движение на
автомобила, където е намерена мрежата. В движение е бил привеждан друг
автомобил, с който жалбоподателят и св. М.М. са напуснали района на бунгалото,
за да вземат свой приятел.
Съдът счита, че
контролните органи съставили АУАН, а и самия административнонаказващ орган не
са положили достатъчно усилия да установят по безспорен и категоричен начин
осъществяването на изпълнителното деяние „превоз“, по време, място, посока,
направление и др.
Ето защо, съдът приема,
че от жалбоподателя е осъществено единствено „държане“ на процесната мрежа. В
тази насока е и съдебната практика.
Видно от Тълкувателно решение № 2 от 18.12.2013 г. по тълк. д. № 2/2013 г.,
ОСНК на ВКС, „държането“ като
изпълнително деяние по съдържание е трайно състояние на фактическата власт,
установена или упражнявана върху определена вещ. Последното се осъществява
независимо от мястото, където се намират вещите, без да е необходимо наличието
на друга вещ, която да опосреднява упражняването на фактическата власт на
дееца….Това означава, че деянието, извършено чрез „държане“ ….., ще бъде
осъществено независимо от мястото и начина на съхраняване, пазене и пр. Така
например …., могат да се държат в жилище, в склад, в чанта, в превозно
средство и т.н.“. Държането на
мрежен риболовен уред, обаче, не е съставомерно деяние по смисъла на чл. 39а,
ал.2 от ЗРА и самото държане на такъв уред не води след себе си
административнонаказателни последици.
С оглед пълнота
следва да се отбележи, че видно от показанията на св. К., същият твърди, че е
иззел риболовната мрежа, без да бъде описана нито в АУАН, нито в констативния
протокол, нито като вид, нито пък, че е иззета. Взел я е с аргумента, че този
боклук го прибира, за да не замърсява околната среда.
Действително
разпоредбата на чл. 90 ал.1 от ЗРА, сочи, че „в случаите по чл. 56, 62, 64, 65, чл. 66, ал. 4 и 5, чл. 67, 67а, 68, 69а, 70, 71, 72, 73 - 77, 81, 82, 82а, 82в, 85, 85а и 86 рибата и другите
водни организми, както и уредите, средствата и приспособленията, с които те са
придобити, се отнемат в полза на държавата.“
Очевидно
прилагането на санциониращата разпоредба на чл. 81а от ЗРА не предвижда
отнемане на риболовната мрежа в полза на държавата, но няма пречка същата да
бъде иззета като доказателство за нуждите на производството, дори впоследствие
да не бъде отнета в полза на държавата, в съответствие с разпоредбата на чл. 41 от ЗАНН, която отграничава ВД, свързани с установяване
на нарушението от вещите, които подлежат на отнемане в полза на държавата.
Буди недоумение защо при ясно
разписана законова норма риболовната мрежа не е въобще описана в констативния
протокол и АУАН, но впоследствие взета от служителите на ИАРА.
При това положение, обаче, с
оглед изявлението на св. К., че е
прибрал мрежата като боклук, за да не замърсява околната среда,
обясненията на жалбоподателя в АУАН, че това е боклук, както и твърденията на
свидетелите М. и И., че в чувала е имало остатъци от мрежи и други боклуци,
съдът не може да направи еднозначен извод, дали въобще се касае за годен мрежен
риболовен уред.
Отделно от това, при определяне
дължината на мрежата, описана в АУАН и НП, контролните органи не са я премерили
точно, а приблизително, по броя на тапите, като са преценили, че дължината й е
около 40 м. По – такъв начин, липсва по - конкретна индивидуализация на
риболовния мрежен уред, като брой тапи, размер на окото на мрежата и др.
индивидуализиращи белези, което само по себе си представлява непълнота в
описанието на нарушението.
Описаните по-горе нарушения,
взети в тяхната съвкупност, касаещи наказателното постановление водят до
единствената процесуална възможност за съда - пълна отмяна на обжалвания акт.
Следва да се отбележи, че в това производство няма място търсенето на
целесъобразност, нито е процесуално допустимо съдът да върши работата на
наказващия орган по формулиране и доказване на неговите твърдения и актове.
Производството по ЗАНН е санкционно и тежестта на доказване лежи единствено и
само върху АНО, който е задължен да проведе законосъобразна процедура, със
законосъобразни актове. Недоказването на извършването на административното
нарушение от санкционираното лице винаги е предпоставка за отмяна на
наказателното постановление.
При така установеното, съдът
намира обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно и
необосновано, поради което същото подлежи на отмяна.
По отношение
направеното искане от процесуалния представител
на жалбоподателя – адв. Д.А. ***, за присъждане на направените разноски по
производството, настоящият състав приема, че искането за присъждане на
разноски е основателно.
На осн. чл. 63, ал.3 от ЗАНН, страните имат право на присъждане на разноски
по реда на АПК. В ал.4 от
същия член се посочва, че ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно
чл. 36 от Закона за адвокатурата.
В
конкретния случай в представенато по делото адвокатско пълномощно е посочена
сумата от 370 лв. Не се представят доказателства за други разноски.
Съгласно Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения – чл. 18, ал.2, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления,
в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл. 7, ал.2 от Наредбата върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението, а чл. 7, ал.2
т.1, сочи, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес
възнаграждението при интерес от 1000 до 5000 лв. е
300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв. или не по – малко от 370
лв.
Съгласно
чл. 143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. В конкретния случай разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат
възстановени на жалбоподателя от Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) – гр. Бургас, в чиято структура попадат
контролните органи и АНО от съответните Дирекция, сектор, отдел и офис по „Рибарство
и контрол“.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН , съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно
постановление (НП) № 25-108/25.11.2020 г. на Началник отдел „Рибарство и
контрол – Южна България“ – гр. Пловдив към Главна дирекция „Рибарство и контрол“
при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) със седалище гр.
Бургас, издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) серия В, № 0013589 от 29.10.2020 г., против против
В.И.С. ЕГН ********** ***, с което
на на основание чл.81а от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА) е наложено
административно наказание “Глоба” в размер на 2000 лв. за извършено нарушение
на чл. 39а, ал.2 от ЗРА;
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури (ИАРА) – със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Княз Александър Батенберг“ № 1, да заплати на В.И.С. ЕГН ********** *** разноски за адвокатско
възнаграждение в р-р на 370 (триста и седемдесет) лв.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: