Решение по дело №907/2016 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 209
Дата: 13 юли 2017 г. (в сила от 9 август 2017 г.)
Съдия: Галя Ангелова Маринова
Дело: 20164310200907
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 август 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                            гр. Ловеч, 12.07.2017 год.

 

 

                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в открито заседание на петнадесети март две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МАРИНОВА

 

при секретаря : ТАТЯНКА ГАВАЗОВА,

като разгледа докладваното от съдията НАХД № 907 по описа за 2016 година и за да се произнесе, съобрази :

 

С наказателно постановление  №16-0906-000586 от 19.07.2016  на Николай Васков Недялков, Началник на сектор ПП при ОД МВР Ловеч, упълномощен със Заповед № 8121з – 748/24.06.2015 година на Министъра на МВР, на М.К.М. с ЕГН ********** *** на основание чл.179 ал.2  от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 100 лева за извършено нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят М.К.М., който чрез мл.адвокат И.К. го обжалва в срок като незаконосъобразно. Заявява, че след съставяне на АУАН в законоустановения срок е представил възражение, което не е било обсъдено в обжалваното НП, като по този начин е допуснато нарушение на чл.52 ал.4 от ЗАНН. Твърди, че в АУАН и НП е посочена като нарушена нормата на чл.20 ал.2 от ЗДвП, която съдържа множество предложения, без да е конкретизирано за кое от тях е санкциониран, а посоченото в обстоятелствената част, че водачът не е съобразил скоростта си с релефа на местността, не касае процесния казус. Счита, че дословното възпроизвеждане на текста от закона, без да бъдат изложени ясно фактически данни относно конкретните условия на движение, не е достатъчно за преценка съставомерността на деянието, липсата на констатация за скоростта на движение на управляваното от жалбоподателя МПС, не дава възможност да се направи преценка за обосноваността на формирания от актосъставителя и наказващия орган извод, че тази скорост е била несъобразена с конкретната пътна обстановка и дали ПТП-то се дължи на това нарушение или на други обстоятелства. Освен това изтъква, че разпоредбата на чл.20 ал.2 изр.първо изисква не само скоростта на движение да е съобразена с конкретно изброените обстоятелства, но е обвързано и с конкретна последица – да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, каквато констатация в случая не е посочена. С оглед на тези съображения приема, че описаното в административнонаказателното обвинение не изпълва в цялост обективните признаци от състава на посочената като нарушена законова норма. Твърди, че не е извършил соченото нарушение, тъй като от представените с възражението веществени доказателства – фотоснимки, е видно, че по пътната настилка преди мястото на произшествието е имало разлята течност – масло, което е станало причина за загубата на контрол над автомобила и настъпването на ПТП-то, в потвърждение на което представя и Удостоверение от РСПБЗН за регистрирано произшествие, свързано с почистване на пътното платно от разлив на двигателно масло в района на ПТП-то.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Същият се представлява от мл.адвокат И.К., която моли съда да отмени атакуваното НП. В представените писмени бележки преповтаря изложените в жалбата съображения.

Ответникът – сектор „ПП“ при ОД на МВР – Ловеч, редовно призован – не изпраща представител, като в придружителното писмо, с което изпраща преписката моли жалбата да бъде оставена без последствие и да бъде потвърдено наложеното наказание.

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Й.П., Д.Д., М.Д. и И.Д., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 26.06.2016 год. свидетелят Й.К.П., в присъствието на свидетелите Д.Й.Д. и М.Н.Д. съставил Акт №029381 за установяване на административно нарушение против М.К.М. с ЕГН ********** *** за това, че на 26.06.2016  год., около 18.20 часа в град Ловеч, ул. Цачо Шишков, до дом №13 посока бул. „България“ управлявал личния си лек автомобил БМВ 325И с рег. № ОВ 2956 ВН с несъобразена скорост с релефа на местността на лява крива излиза в дясно и удря паркиран л.а. „Ситроен“ с рег. № ОВ 1225 ВА и реализира ПТП с материални щети, с което е нарушил чл.20 ал.2 пр.2 от ЗДвП. С акта е иззет като доказателство контролен талон №3765321. Нарушителят е записал, че има възражения и ще ги представи в срок, което е и сторил. Във възражението е оспорил описаното нарушение, като е заявил, че управлявания от него автомобил се е завъртял от хлъзгава течност на пътя, в следствие на което изгубил контрол над него и се ударил в паркиран на ул. Цачо Шишков автомобил, като е посочил двама свидетели – очевидци на произшествието и е приложил пет броя снимки от района на произшествието. Проверката по възражението е била възложена на пол.инспектор С., който въпреки представените доказателства се е задоволил да проведе телефонни разговори с актосъставителя и единия от свидетелите по акта, който е полицейски служител и е предложил да бъде издадено НП.  Въз основа на така съставения акт е издадено обжалваното НП.

С оглед императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник на сектор ПП при ОД МВР Ловеч, надлежно упълномощен, видно от приложената Заповед № 8121з – 748/24.06.2015 година на Министъра на МВР.

Наказателното постановление е издадено в шестмесечния давностен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.

При извършената проверка относно формалните изисквания на ЗАНН, съдът констатира нарушение на процесуалните правила по налагане на административното наказание.

Налице е противоречие между цифровото изписване на нарушението в АУАН и в НП. В акта нарушението е квалифицирано по чл.20 ал.2 пр.2 от ЗДвП, а в НП е посочен само чл.20 ал.2 от ЗДвП, която има пет предложения.

Константна е съдебната практика, че не посочването и/или неясното и не конкретно посочване на нарушените правни норми води до ограничаване на правото на защита на посоченото за нарушител лице.

Доколкото чл.53 ал.2 от ЗАНН позволява НП да бъде издадено и при допуснати нередовности в АУАН, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, то това не се отнася за наказателното постановление. При него следва точно да са спазени императивните изисквания на ЗАНН по издаването му, тъй като именно то е правораздавателния акт, който очертава пределите на доказване в настоящето производство и пределите на правото на защита на жалбоподателя.

Административно наказателното производство е формален процес, поради въведените изисквания за форма, съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни постановления, като само редовно съставените такива имат доказателствена стойност и могат да са основание за налагане на административно наказание.

С оглед изложеното, съдът приема, че при издаване на наказателното постановление, административно наказващия орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, поради което същото следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Освен това настоящият състав намира, че и лаконично описаната в акта фактическа обстановка не се доказа от събраните в хода на съдебното следствие доказателства. В акта е описано, че нарушителят е управлявал МПС-то с несъобразена скорост с релефа на местността на лява крива, а видно от приложения снимков материал и служебна справка с картата на град Ловеч, дом №13 на ул. Цачо Шишков се намира на прав участък от пътя и без каквито и да било проблеми с релефа му.

 Въз основа на приложения снимков материал, удостоверението от РСПБЗН за регистрирано на 26.06.2016 година в 20.56 часа произшествие, свързано с почистване на пътното платно от разлив на двигателно масло в близост до кръстовището на ул. Д-р Съйко Съев и ул. Цачо Шишков и показанията на свидетеля Д., който се е движел непосредствено след М. и е единствения очевидец на произшествието, съдът приема за доказано твърдението на жалбоподателя, че непосредствено след кръстовището е имало разлята течност, която е станала причина М. да загуби управлението върху автомобила и да последва ПТП-то. В тази връзка съдът не дава вяра на показанията на актосъставителя, че гражданска защита са почиствали разлива от автомобила на нарушителя в следствие на пътно-транспортното произшествие, тъй като видно от приложените снимки, на които се виждат и катастрофиралите автомобили, разлива на пътя започва преди мястото на удара и тъй като пътя е с наклон по посока на движението на жалбоподателя, е невъзможно да бъде в следствие на ПТП-то.

С оглед на така установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка, за изясняването на която не са били положени никакви усилия още след подаване на възражението против АУАН, настоящата инстанция намира, че издаденото НП се явява и необосновано, което също е основание за неговата отмяна.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

 

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №16-0906-000586 от 19.07.2016 година на Николай Васков Недялков, Началник на сектор ПП при ОД МВР Ловеч, упълномощен със Заповед № 8121з – 748/24.06.2015 година на Министъра на МВР, с което на М.К.М. с ЕГН ********** *** на основание чл.179 ал.2  от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 100 лева за извършено нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП като НЕОБОСНОВАНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на глава дванадесета от АПК в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :