Решение по дело №116/2022 на Административен съд - Шумен

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ ...........

град Шумен, 04.05.2023г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Шуменският административен съд, в публичното заседание на двадесет и четвърти април две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

 

                                                                   Председател: Кремена Борисова

                                                                          Членове:  Христинка Димитрова

                                                                                              Маргарита Стергиовска

                                                                          

при секретаря Ив. Велчева и с участие на прокурор Е. Янчева при ШОП, като разгледа докладваното от административния съдия М. Стергиовска КАНД № 116 по описа за 2022г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на М.Д.И.,***, депозирана чрез адвокат Д.К. от Адвокатска колегия – Шумен, против Решение № 181/29.04.2022г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД №  20213630202301/2021г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 21-0869-003082/27.10.2021г. на началник сектор към ОДМВР – Шумен, сектор „Пътна полиция“ - Шумен, с което на основание чл. 175, ал. 3 предл. 1 от ЗДвП на М.Д.И. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон. Жалбоподателят счита, че неправилно е била ангажирана отговорността му за описаното в НП нарушение, доколкото към момента на извършване на проверката управляваният от него автомобил е бил с поставени по съответния ред регистрационни табели и не е бил уведомяван от органите на МВР за служебно прекратената регистрация на собствения му автомобил. Поради това счита, че не е осъществил виновно вменената му простъпка. По тези съображения отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него наказателно постановление. Депозира молба чрез процесуалния си представител, с която не възразява да бъде даден ход в негово отсъствие и отправя претенция за присъждане на сторените разноски в хода на двете съдебни производства. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

 

Ответната страна, началник сектор „Пътна Полиция“ при ОД на МВР – Шумен, депозира молба, в която излага доводи за основателност на отменителната претенция с оглед приетото Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023г. по тълкувателно дело № 3/2022г. на ОСС на НК на ВКС, Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. Обективира и становище за прекомерност на претендираното възнаграждение. В съдебно заседание ответникът се представлява от главен юрисконсулт Ив. С..

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за процесуално допустима и за основателна.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

С Наказателно постановление № 21-0869-003082/27.10.2021г. на началник сектор към ОДМВР – Шумен, сектор „Пътна полиция“ - Шумен на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3 предл. 1 от ЗДвП било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца за това, че „управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред“, като по този начин виновно нарушил чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В обстоятелствената част на процесното наказателно постановление е посочено, че М.И. на 07.09.2021г., около 23.15 часа в Шумен, бул. „Симеон Велики“ и ул. „Дедеагач“ в посока ул. „Тракия“ е управлявал собствения си лек автомобил „*****“ с рег. № *****, който не е регистриран по надлежния ред в Република България, като същият е със служебно прекратена регистрация. на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. В наказателното постановление, също така е посочено, че настоящото административнонаказателно производство е образувано по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, като деянието е установено в хода на преписка с вх. № 4176/2021г. по описа на ШРП, по която е отказано образуване на наказателно производство с прокурорско постановление, носещо дата 21.10.2021г. На база тези доказателства, административнонаказващия орган е приел, че жалбоподателят е осъществил състава на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

При така установената фактическа обстановка районният съд достигнал до извод, че на инкриминираната дата М.И. неправомерно е управлявал собствения си автомобил, при което превозното средство е било със служебно прекратена регистрация, считано от 24.08.2021г. по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Деянието според съдебния състав било осъществено виновно, под формата на непредпазливост, поради което законосъобразно е била ангажирана отговорността му. В тази връзка, съдът посочил, че няма отношение към отговорността на водача обстоятелството дали органите на КАТ са уведомили или не собственика на автомобила, че същият е със служебно прекратена регистрация, като за съставомерността на процесното административно нарушение и за наличието на предвидените в закона предпоставки за ангажиране отговорността е ирелевантно обстоятелството дали органът по регистрация на моторните превозни средства е предприел действия по уведомяване за процедурата по служебно прекратяване на регистрацията. В настоящия случай според районния съд, незнанието на факта, че управляваният от жалбоподателя автомобил е със служебно прекратена регистрация, се дължи на проявена от него непредпазливост под формата на небрежност. По тези съображения предходната инстанция потвърдила атакувания пред нея санкционен акт.

Шуменският административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

При извършената проверка за съответствие на решението с материалния закон, съобразно възведеното касационно основание, настоящият състав, намира, че процесният съдебен акт следва да бъде отменен, съответно на отмяна подлежи и Наказателно постановление № 21-0869-003082/27.10.2021г., като съображения за това са следните:

След образуване на настоящото производство е била депозирана молба от страна на касатора, с която е отправена претенция за спиране на производството до произнасяне с решение по тълкувателно дело № 3/2022г. на ВКС и ВАС. Със свое определение от 07.07.2022г. решаващият състав на Административен съд – Шумен е констатирал наличие на предпоставките за уважаване на тази претенция поради преюдициалност на образуваното тълкувателно дело по въпроса „Наказва ли се с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП наказание водач, който управлява МПС, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на МПС?“

Със свое определение от 06.04.2023г. настоящият съдебен състав е възобновил производството по КАНД № 116/2022г., след като е констатирал, че на 05.04.2023г. е прието Тълкувателно постановление № 2 на ОСС от НК на ВКС по тълк.д. № 3/2022г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд.

Съобразно диспозитива на ТП № 2/05.04.202 г. по ТР № 3/2022г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС на ВАС, което е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове, не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство.

Фактите по делото, по които не е налице спор, установяват с категоричност, че санкционираното лице е управлявало собствения си автомобил със служебно прекратена регистрация, считано от 24.08.2021г. по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, за която не е бил надлежно уведомен. В мотивите на коментираното тълкувателно постановление съвместният съдебен състав на ОСС от НК на ВКС и ОСС на ВАС изрично е подчертал, че „уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство. Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането. Собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици.“ Незнанието на извършеното служебно прекратяване на регистрацията на автомобила, дължащо се на неуведомяване на собственика му от органите на МВР, според възприетото в Постановлението становище изключва наличието на виновно поведение, било то под формата на умисъл или и на небрежност.

С оглед на изложеното до момента, касационният състав приема, че след като императивно изискуемото уведомяване не е реализирано, то не е изпълнен фактическият състав на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП и привлеченото към отговорност лице не е осъществило виновно приписаното му нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Поради това касационната инстанция приема, че решението на районния съд е валидно, допустимо, но неправилно, поради което следва да бъде отменено, както следва да бъде отменено и наказателното постановление, поради субективна несъставомерност на деянието.

С оглед изхода на спора и своевременно отправеното искане за присъждане на разноски от страна на касатора, доказано по основание и размер, ОД на МВР – Шумен следва да бъде осъдена да заплати на М.Д.И., ЕГН **********, разноски в размер на 300 лева във връзка с осъществено процесуално представителство в хода на ВНАХД № 20213630202301/2021г. по описа на РС – Шумен и сумата от 300 лева, дължима предвид осъществено процесуално представителство в хода на КАНХД № 116/2022г. по описа на ШАС.

Възражението на процесуалния представител на наказващия орган за неговата прекомерност е неоснователно, доколкото уговореният и заплатен размер на адвокатското възнаграждение е съобразен с  приложимата редакция на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от гореизложеното, съдът

 

 

Р   Е    Ш    И   :   

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 181/29.04.2022г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 20213630202301/2021г. по описа на съда и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0869-003082/27.10.2021г. на началник сектор към ОДМВР – Шумен, сектор „Пътна полиция“ - Шумен, с което на основание чл. 175, ал. 3 предл. 1 от ЗДвП на М.Д.И. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Шумен да заплати на М.Д.И., ЕГН **********, сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с осъществено процесуално представителство в хода на ВНАХД № 20213630202301/2021г. по описа на РС – Шумен и предвид осъществено процесуално представителство в хода на КАНД № 116/2022г. по описа на ШАС

Решението е окончателно.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................         ЧЛЕНОВЕ: 1..........................

                                                                                              

                                                                                                 2..........................

 

        ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 04.05.2023 г.