МОТИВИ по НОХД № 1539 от 2018 г. на РС-Габрово:
Габровска районна прокуратура е повдигнала обвинение против
Т.Б.Т. за това, че на 01.05.2018 г., до магазин „Нивен” на ул. „Брянска” № 96 в
гр. Габрово, чрез удар с юмрук в лицето, умишлено причинил на П.Н.Н. по повод
изпълнението на службата му на полицай в РУ - Габрово лека телесна повреда,
изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота -
престъпление по чл. 131, ал.2, т.3 във вр. с чл. 130, ал.1 от НК.
Преди
стартиране на съдебното следствие от страна на П.Н.Н. е предявен и приет за
съвместно разглеждане граждански иск срещу подсъдимия за заплащане на сумата от
7 000 лева, представляваща обезщетение за нанесените му от деянието
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тях, считано от 01.05.2018
г. до окончателното им изплащане. На основание чл. 84 от НПК П.Н.Н. е конституиран
като граждански ищец, а по реда на чл. 76 от НПК – и като частен обвинител в
настоящето производство.
Представителят на Районна прокуратура - Габрово
намира обвинението
за категорично доказано, поставяйки акцент на показанията на свидетелите –
очевидци и заключението на изготвената комплексна видео-техническа експертиза,
противопоставяйки се на кредитиране гласните доказателства, изхождащи от
подсъдимия и свидетелката И.В.. Ето защо моли за осъдителна присъда и
определяне на наказание от „Една година лишаване от свобода”, което да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим, както и за цялостно уважаване на
приетия по делото граждански иск.
Гражданският ищец и частен
обвинител не се явява и не се представлява.
Защитникът на подсъдимия – адв.
И.Б. от ГАК, моли за оправдателна присъда поради недоказано авторство на
деянието в лицето на нейния подзащитен, липса на съответствие между сочения от
обвинението начин на причиняване на травмата и установените находки от вещото
лице, както и субективна несъставомерност на поведението на подсъдимия въз
основа отсъствие на съзнание за служебното качество на П.Н. на процесната дата.
Т.Т. дава обяснения по
повдигнатото му обвинение, като признава единствено, че е разговарял с
пострадалия, отричайки категорично да го е удрял.
СЪДЪТ,
като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за установено следното
от фактическа страна:
Подсъдимият
Т.Б.Т. е роден на *** ***, български гражданин, със средно образование,
осъждан, работи, ЕГН: **********.
П.Н.Н.
работи като полицай в РУ – Габрово, като във връзка с изпълнение на служебните
си задължения е работил по разкриване извършени от подсъдимия престъпления,
като веднъж е участвал и в задържането му.
На
01.05.2018 г. около 09:30 ч. П.Н. заедно със свидетеля П.М. и И.И. се намирали пред
букмейкърски пункт на „Еврофутбол”, намиращ се в непосредствена близост до
хранителен магазин „Нивен” на ул. „Брянска” № 96 в гр. Габрово, когато покрай
тях преминал Т.Т.. Същият първоначално се отделечил в посока ж.п. гара, но
впоследствие се върнал и започнал да отправя обиди и заплахи за физическо
посегателство и увреждане на имущество спрямо гражданския ищец, свързани с
предишни насочени срещу него служебни действия като полицай, на което свидетелят П.М. му направил забележка, че
така не е редно да се говори. Подсъдимият обаче го ударил в ръката и скочил
върху падналия на земята негов мобилен телефон. Непосредствено след това Т.Т.
нанесъл удар с юмрук в лявата част на лицето на П.Н., след което веднага
избягал от мястото на инцидента. От своя страна гражданският ищец, след
първоначално залитане от удара, неуспешно се опитал да го догони, след което се
върнал в букмейкърския пункт на „Еврофутбол” и провел разговор със свидетеля М.П.,
преминал наблизо малко преди инцидента, който частично бил възприет и от
свидетеля Д.П.. По-късно П.Н. потърсил подсъдимия и на работното място на
неговата приятелка – свидетелката И.В., но не го открил. Около 11:00 ч. на
същия ден гражданският ищец посетил и съдебен лекар, който след преглед обективирал
в издаденото съдебно-медицинско удостоверение № 199/01.05.2018 г. следните
травми - контузия на лявата част на лицето с изразен оток на меките тъкани на
лявата скула и буза и по хода на долната челюст вляво, болка в долната част на
лявата буза и под лявото ухо, зачервяване на лигавицата от вътрешната страна на
лявата буза с малка раничка на същата срещу задните зъби на долната зъбна
редица вляво, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
Впоследствие е образувано
настоящето наказателно производство, в хода на което е изготвена съдебно –
медицинска експертиза, потвърдила горепосочените увреждания на П.Н., като експертът
изрично посочил и че същите съответстват да са получени по изложения от
пострадалия начин – чрез силен удар с юмрук в лявата част на лицето.
Съдът намира за категорично отговаряща на
обективната действителност тази фактическа обстановка, стъпвайки на няколко
независими един от друг, но ползващи се с еднакъв интензитет на достоверност
доказателствени източника, водещ от които са показанията на свидетелите –
очевидци П.Н., П.М. и отчасти – тези на Д.П.. Всички те, най-вече първите
двама, ясно очертаха точното поведение на подсъдимия на процесните дата, час и
място и най-вече недвусмислено посочиха нанесения от него удар с ръка в лицето
на гражданския ищец, предшестван от отправени обиди и заплахи, както и от
посегателство спрямо мобилния телефон на П.М.. Изцяло несъстоятелни са
възраженията на защитата за каквито и да
е неясноти или неточности в техните показания, които са изключително единни по
отношение централните за процеса факти. Стойността на заявеното от П.Н. по
никакъв начин не се разколебава от другите му процесуални качества, доколкото
на първо място същото се ползва с изключителна детайлност и логичност, а и
съвсем не на последно място по никакъв начин не е изолирано от други
доказателствени източници.
Такъв е
и заключението на вещото лице по изготвената и приета без каквито и да е
възражения съдебно – медицинска експертиза. Там писмено, а пред настоящия
състав – и устно, вещото лице прецизно посочва установените травми на П.Н.,
ползвайки се от констатациите в изготвеното непосредствено след инцидента
съдебно-медицинско удостоверение № 199/01.05.2018 г. и свидетелските показания
на очевидците. Освен това експертът посочва като основен възможен първоизточник
на възприетото увреждание именно посочения в обвинителния акт и приет от съда
като достоверен механизъм на причиняването им, а именно - посредством силен
удар с юмрук в лявата част на лицето на гражданския ищец, каквато
причинно-следствена връзка е изводима и от анализираните по-горе гласни доказателства.
На
трето място възприетата фактическа обстановка намира неоспорима подкрепа в
заключението на вещото лице по назначената комплексна видео-техническа и
лицево-идентификационна експретиза, изследвала предадените записи от
охранителни камери на магазин „Нивен” на процесната дата. След несъмнено
изключително обстойно изследване експертното становище с много висока степен на
вероятност посочва, че на записите ясно се вижда как именно Т.Б.Т. разговаря на
мястото на инцидента с три лица, като удря едно от тях през ръцете и стъпква
падналия на земята негов мобилен му телефон. Вещото лице с изключително висока
степен на вероятност сочи също така и че непосредствено след това отново подсъдимият
нанася удар с ръка в лицето именно на П.Н., след което бързо се отдалечава.
Всички тези обстоятелства отново са ярко потвърждение по отношение
достоверността на обвинителната теза и на всички останали гореанализирани
доказателствени източници, указващи именно Т.Т. като автор на процесното
травматично увреждане на гражданския ищец и то именно по възприетия от съда механизъм на
причиняване.
Съвсем
не на последно място при предявяването по реда на чл. 284 от НПК на приложеното
по делото веществено доказателство – диск, съдържащ 4 бр. видеодзаписи от
охранителните камери на магазин „Нивен”, съдът лично възприе несъмненото съвпадане
заключението на вещото лице по комплексната видео-техническа и
лицево-идентификационна експретиза със самоличността съответно на подсъдимия и
гражданския ищец. Безспорно записите са с като цяло добро качество и при
запознаването с тях още веднъж обвинителната теза намира цялостна подкрепа.
Видимо и с
просто око е поведението на всички участници в инцидента, най-вече на
подсъдимия, който настоящият състав категорично разпозна като автор на удара с
юмрук в лицето на П.Н.. Достатъчно ясни са и останалите му действия –
първоначалния разговор с гражданския ищец,
последващото противоправно увреждане мобилния телефон на П.М. и бързото
отдалечаване от процесното място.
Всички
гореизложени доказателства, анализирани поотделно и в тяхната съвкупност, по
несъмнен начин установяват извършеното посегателство и неговия автор в лицето
на подсъдимия, като съдът разглежда за несъстоятелни всякакви възражения в
противна насока, изложени от защитата. Същите почиват на данните, събрани посредством
обясненията на Т.Т., разпита на И.В. и частично този на свидетеля Д.П., които
обаче съдът категорично не разглежда като достоверни по няколко съображения,
водещо от които е тяхната остра и непреодолима колизия с горецитираните други доказателства. Сочената от посочените
лица фактическа обстановка в частта, свързана с липса на каквото и да е
противоправно поведение спрямо П.Н. от страна на подсъдимия, опити за
саморазправа с него от „мургави” мъже, единият от които с кол, не намира
никаква безпристрастна подкрепа, противоречи с показанията на редица други
свидетели – очевидци и не дава никакъв смислен отговор на изцяло
противоположните заключения на двете вещи лица по изготвените
съдебно-медицинска и комплексна видео-техническа и лицево-идентификационна
експретизи. Ясна освен това е заинтересоваността както на Т.Б., така и на
живеещата с него на съпружески начала свидетелка И.В., а и не на последно
място, дори от логическа гледна точка, очертаната от тях версия се отличава с
изключителна несъстоятелност. Ето защо съдът категорично не кредитира като обективни
тези гласните доказателства и същите по никакъв начин не внасят каквото и да е
съмнение в установената по безспорен начин обективна съставомерност на
процесното деяние.
Съвсем
не на последно място доказан е и квалифициращият белег на процесното престъпно
деяние, насочено спрямо длъжностно лице по повод изпълнението на службата му. П.Н.
***, което обстоятелство Т. Блажен достатъчно добре и отдавна е знаел, както
признава самият той. А поведението на Т.Т. на процесната дата е обусловено
именно от служебното качество на гражданския ищец, което е демонстрирано с
отправените непосредствено преди удара заплахи и обиди, възприети от всички
свидетели – очевидци. Категорично подсъдимият е искал да причини увреждане на П.Н.
заради участието му в разкриване на редица предишни негови престъпни
посегателства, което правилно и законосъобразно е отчетено от обвинението с
дадената правна квалификация. Несъстоятелни са всякакви възражения на защитата
за някаква субективна несъставомерност на деянието, което действително е
осъществено не при изпълнение служебните задължения на П.Н., а в извънработно
време /официален празник/, но само и единствено заради длъжностното му качество
на полицай. Ето защо съдът намира за установен прекият умисъл на дееца в
случая, обективиран от редица негови думи действия, обхващащ както ясно
демонстрираното желание за причиняване на телесно увреждане, така и причината
за това – притежаваното от гражданския ищец качество на длъжностно лице –
полицай в РУ – Габрово.
Всичко
гореизложено мотивира съда да признае подсъдимия Т.Б.Т. за виновен по
предявеното му обвинение, за което заключение са налице редица преки и безспристрастни
доказателства, като наведените становища в противна насока не следва да бъдат
споделени поради своята несъстоятелност, изолираност и логическа неиздържаност.
При
така приетото за установено от фактическа и правна страна СЪДЪТ призна подсъдимия
Т.Б.Т. за ВИНОВЕН в това, че на
01.05.2018 г., до магазин „Нивен” на ул. „Брянска” № 96 в гр. Габрово, чрез
удар с юмрук в лицето, умишлено причинил на П.Н.Н. по повод изпълнението на
службата му на полицай в РУ - Габрово, лека телесна повреда, изразяваща се в
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а именно –
контузия на лявата част на лицето с изразен оток на меките тъкани на лявата
скула
и буза и по хода на долната челюст вляво, болка в долната част на
лявата буза и под лявото ухо, зачервяване на лигавицата от вътрешната страна на
лявата буза с малка раничка на същата срещу задните зъби на долната зъбна
редица вляво, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота - престъпление по чл. 131, ал.2, т.3 във вр. с чл. 130, ал.1 от НК.
За това
деяние законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода” от една до пет
години, като при индивидуализацията му съдът констатира баланс между установеното
едно отегчаващо отговорността на дееца обстоятелство – изключително обремененото
съдебно минало, включващо и предишно посегателство срещу служител на реда, и
смекчаващото такова – относително ниския интензитет на причинено увреждане. А
това от своя страна провокира определяне на наказание в средния възможен размер
от „Три години лишаване от свобода”, което на основание чл. 57, ал.1, т.2, б. „б” от ЗИНЗС следва да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим.
По така предявения граждански иск съдът прецени следното:
По
делото е предявена и приета за съвместно разглеждане претенция от страна на П.Н.
за заплащане от страна на подсъдимия на причинените му от престъплението
неимуществени вреди – болки и страдания, която съдът намира за доказана по
основание с оглед признаването на Т.Б. за виновен по повдигнатото му обвинение,
представляващо умишлено извършено вредоносно деяние. Претендираната сума от 7
000 лева обаче е изключително завишена и не кореспондира с две обстоятелства -
първо, че съставомерните последици от процесното посегателство още при
настъпването си не са били с някакъв по-сериозен интензитет, доколкото П.Н.
дори не е ползвал отпуск, както и че несъмнено същите са безвъзвратно отшумели
явно за кратък времеви интервал. Поради това, придържайки се към нормата на чл.
52 от ЗЗД и след преценка на всичко гореизложено съдът намира, че подсъдимият
следва да бъде осъден да заплати на гражданския ищец сумата от 800 лева,
представляващи справедливо обезщетение за нанесените му от деянието
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 01.05.2018
г., до окончателното им изплащане, като над този размер до пълно претендираните
7 000 лева така предявеният граждански иск подлежи на отхвърляне като
неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
подсъдимият Т.Б.Т. следва да бъде осъден да заплати на държавата по сметка на
РС-Габрово, държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 50,00
лева.
След
влизане в сила на настоящата присъда приложените веществени доказателства – 2
бр. дискове, следва да останат на съхранение в кориците на делото.
При
този изход на делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият Т.Б.Т. следва
да бъде осъден да заплати по сметка на ОД на МВР – Габрово направените по
делото на досъдебната фаза разноски в размер на 711,96 лева, както и сумата от
5,00 лева по сметка на РС – Габрово при служебно издаване на изпълнителен лист.
При
този изход на делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият Т.Б.Т. следва
да бъде осъден да заплати на държавата по сметка на РС - Габрово направените по
делото на съдебната му фаза разноски в размер на 40,00 лева, както и сумата от
5,00 лева при служебно издаване на изпълнителен лист.
При тези доводи СЪДЪТ постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: