№ 1740
гр. Русе, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Николай Ст. Стефанов
при участието на секретаря Милена Й. Симеонова
като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело №
20244520103228 по описа за 2024 година
Предявените в обективно съединение искове са с процесуалноправно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и
материалноправно такова по чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД твърди, че на 22.06.2010г. между
„СИБАНК" АД, ЕИК: ********* (универсален правоприемник „Обединена
българска банка" АД при форма на преобразуване вливане с номер на
вписване 20180205150338 в Търговския регистър към Агенцията по
вписванията) и ответника В. Ц. Х. с ЕГН:********** е сключен Договор за
потребителски кредит с номер 114-РК1015001З, въз основа на който между
страните възникнала облигационноправна връзка.
Твърди, че по силата на договора кредитодателят предоставил на
кредитополучателя потребителски кредит в размер на 17 000,00 лева, а
последният се задължил да ползва кредита съобразно договореното и да го
върне в срок, ведно с дължимите лихви, такси и комисионни.
Твърди се в исковата молба, че на 04.12.2015г. между „СИБАНК" ЕАД,
ЕИК: ********* в качеството му на цедент и „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК:********* в качеството му на цесионер е
сключен договор за прехвърляне на парични вземания, съгласно който цедента
1
прехвърля на цесионера портфолио от вземания, индивидуализирани в
Приложение №1. По силата на договора и на основание чл.99, ал.2 от ЗЗД
титуляр на вземанията по договора за кредит, включително вземанията,
претендирани в настоящото производство, става „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК:*********.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признаете за
установено, че ответникът В. Ц. Х. с ЕГН:********** дължи на „Фронтекс
Интернешънъл" ЕАД, ЕИК:********* следната част от вземанията,
обективирани в заповед за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 5942/2023г. по
описа на РС — Русе, а именно:
- 11160,32 лева - главница, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението;
- 3577,11 лева - лихва за забава, начислена за периода от 11.10.2020г. до
11.10.2023г.
Ищецът претендира направените в настоящето производство разноски,
за които е представил списък по чл.80 от ГПК, както и сторените в
заповедното производство разноски:434,53 лева за държавна такса и 50,00
лева юрисконсултско възнаграждение.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответникът, чрез пълномощника си
адв.С. В. е депозирал отговор , с който развива съображения за
неоснователност на предявените искове. Твърди, че сключения договор за
кредит от 22.06.2010г. е недействителен, тъй като попада под защитните
клаузи на ЗПК и ЗЗП.
На първо място счита, че при сключването на договора не е спазено
изискването за форма, като същият бил изписан на шрифт по-малък от
законоопределения - шрифт 12. Това правело договора недействителен, по
смисъла на чл. 22 във връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗПК.
На следващо място твърди, че ответницата не е подписала стандартен
европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния заем и
същата не е запозната с тях. Твърди, че процесният договор е сключен при
общи условия /при предварително определени от едната страна - ищцовото
дружество, клаузи на договора/.
2
Твърди, че не ставало ясно как е формирана лихвата в посочените в
договора погасителни вноски. Към Договора за заем била приложена извадка
от кредита, която била неясна и не можело да се приеме за погасителен план.
В чл.7 от Договора - Дължими такси и комисионни по кредита, в т.7.1 е
записана такса за кандидатстване и разглеждане - 30 лева и в т. 7.2. - комисион
за обработка и управление - 1.75% върху размера на разрешения кредит.
Твърди, че чрез подобни клаузи за всевъзможни такси, кредитните дружества
правили опити да заобиколят закона и отново да достигнат високите нива на
лихвите по кредитите, които прилагаха преди изменението на ЗПК във връзка
с максималния размер на ГПР.
Счита, че на основание чл.146 от ЗЗП, оспорваните клаузи в чл.7 от
договора, са нищожни, поради което искът, основан на нищожни клаузи, е
неоснователен.
Твърди, че в чл. 21 - предсрочна изискуемост е записано, че банката има
право едностранно, без да дължи уведомление или покана до длъжника да
обяви кредита за предсрочно изискуем и да пристъпи към принудително
събиране на целия дълг, при наличие на което и да е от следните основания:
Длъжникът не издължи на съответния падеж частично или напълно която и да
е договорена анюитетна вноска по главницата, дължима месечна лихва, такса
или комисион, както и при неизпълнение на което и да е от задълженията или
условията на настоящия договор.
Твърди, че договорът за потребителски кредит е обезпечен със залог
върху вземания, произтичащи от трудов договор на ответницата във „ВиК“
ООД, катобило предвидено, че като основание за предсрочна изискуемост е
договорът с посочения работодател да бъде прекратен, освен ако
длъжникът не учреди в полза на банката допълнително приемливо и
достатъчно обезпечение. Твърди, че договорът на ответницата с ВиК ООД бил
прекратен на 18.08.2014г., поради което основанията за предсрочна
изискуемост по предходите точки са настъпили много преди 2023г., когато
задължението е потърсено за пръв път от ищеца.
Твърди, че ответницата е покрила две от основните основания за
предсрочна изискуемост на кредита и въпреки това, банката не е обявила
предсрочна изискуемост.
Развива съображения, че към договора няма приложен надлежен
3
погасителен план, а само извадка от кредита. Счита, че при липса на конкретен
погасителен план към процесния договор за заем, същият е недействителен.
Поради това ищцовата претенция е изцяло неоснователна, тъй като не може
да се основава на недействителен договор.
Развива съображения, че договореният процент на ГПР също не е
конкретизиран, не става ясно дали в уговорените 13,57 % ГПР е включен и
лихвеният процент. От записаното в договора, се прави извод, че лихвеният
процент и ГПР са две отделни величини. Тази неяснота, не е позволила на
ответницата - потребител по процесния договор, да прецени икономическите
последици от сключването на договора и предвид разпоредбата на т. 18 от чл.
143 от ЗЗП, тези клаузи следва да се приемат за неравноправни. Разпоредбата
на чл. 143 ЗЗП давала легално определение на понятието „неравноправна
клауза" в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като в 18 точки визираната правна норма дава
неизчерпателно изброяване на различни хипотези, според които клаузите в
потребителския договор са неравноправни.
Развива съображения, че визираният годишен процент на разходите като
абсолютна процентна стойност от 13,57 % не сочи взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР, каквото е изискването на
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Съобразно разпоредбата на чл.19. ал.1 ЗПК, ГПР
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредници за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
договора липсвала конкретизация относно начина, по който е формиран
посочения ГПР, което води и до неяснота относно включените в него
компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за
сключване на договора по ясен и разбираем начин (чл.10, ал.1 от ЗПК).
Неясното определяне на ГПР било самостоятелно основание за нищожност на
договора, съгласно чл.22 ЗПК.
Развива съображения, че разпоредбата на чл.15.3 от договора е
нищожна, тъй като с нея било предвидено, че банката може едностранно да
4
променя размерите на лихвения процент с решение на Управителния съвет
при условията на т. 15.3.1 и т. 15.3.2. Съгласно сформирана многобройна,
последователна и непротиворечива практика на ВКС, съдържаща се в
Решения № 15 от 18.4.2018 г. по търговско дело № 2439/2016 г. на I ТО на
ВКС, № 51 от 04.04.2016г. по т.д. №504/15 г. №77 от 22.04.2015 г. по гр.д.
№4452/14 г. на III ГО, №424 от 02.12.2015 г. по гр.д. №1899/15 г. на IV ГО,
№95 от 13.09.2016 г. по т.д. №240/15 г. на II ТО и много други, уговорката в
договор за банков кредит, предвиждаща възможността на банката за
едностранна промяна в договорения лихвен процент въз основа на
непредвидено в самия договор основание и когато такова договорено
изменение не е свързано с обективни обстоятелства, които са извън контрола
на доставчика на услугата, е неравноправна по смисъла на общата дефиниция
на чл.143 ЗЗП. Методът на изчисление на съответния лихвен процент трябва
да съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща
вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от
отделните компоненти - пазарни индекси и индикатори. Потребителят трябва
да разполага с достатъчно информация как кредиторът може да промени
едностранно цената на доставената му финансова услуга, за да може и той да
извърши необходимите действия в своя защита. В противен случай уговорката
е неравноправна и съответно-нищожна.
Направено е и възражение за изтекла погасителна давност по отношение
на исковата претенция.
Съдът след като се запозна със събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема
установеното от фактическа страна, като извежда следните правни
изводи:
Съгласно чл. 99, ал. 1 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето
вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не
допускат това, а според чл. 99, ал. 3 от ЗЗД предишният кредитор е длъжен да
съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор
намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му
потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие
спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на
последния от предишния кредитор. Разпоредбата е императивна и има за цел
5
да защити длъжника от възможността да изпълни на некредитор.
Неспазването има за последица освобождаване на длъжника от
задължението в случай, че изпълни на стария кредитор.
Законът не поставя специални изисквания за начина, по който
длъжникът следва да бъде уведомен за извършената цесия. Единственото
изискване е уведомяването да е извършено от предишния кредитор. Това
обаче не означава, че предишният кредитор няма правото да упълномощи
новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов
пълномощник.
Според чл.36 от ЗЗД представителната власт възниква по волята на
представлявания, нейният обем се определя според това, което
упълномощителят е изявил и не са предвидени никакви изрични ограничения
посредством повелителни правни норми на тази власт, свързани с
уведомяването за цесията. Следователно няма пречка предишният кредитор
да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията и
това уведомяване да е надлежно (в този смисъл Решение № 137 от 02.06.2015
г. на ВКС по гр.д. № 5759/2014 г., III г. о.).
В конкретния случай е налице хипотеза на упълномощаване от стария
кредитор на новия кредитор за уведомяване на длъжника за извършената
цесия. В тази насока е пълномощното на стр.47-48, с което предишният
кредитор „Си Банк“ АД е упълномощил новия кредитор „ЕОС Матрикс“ ЕАД
да уведоми длъжника за извършената цесия по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Следователно съобщаването на цесия е извършено от новия кредитор, но в
качеството му на пълномощник на предишния кредитор, както изисква
нормата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
От своя страна уведомлението до длъжника съдържа конкретни данни за
прехвърляне на вземането, за предишния и за новия кредитор и
индивидуализира вземането. То е изпратено на адреса на длъжника-ответник с
исковата молба и е получено лично от ответника.
След като длъжникът е надлежно уведомен от предишния кредитор,
чрез пълномощника му „Еос Матрикс“ ЕООД за прехвърляне на вземането по
договора за кредит, то на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД следва да се приеме, че
цесията е породила правните си последици по отношение на длъжника.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 22.06.2010г.
6
между „СИБАНК" АД, ЕИК: ********* (универсален правоприемник
„Обединена българска банка" АД при форма на преобразуване вливане с
номер на вписване 20180205150338 в Търговския регистър към Агенцията по
вписванията) и ответника В. Х. е сключен договор за потребителски кредит с
номер 114-РК1015001З, въз основа на който между страните възникнала
облигационноправна връзка.
По силата на договора кредитодателят предоставил на
кредитополучателя потребителски кредит в размер на 17000,00 лева, а
последният се задължил да ползва кредита съобразно договореното и да го
върне в срок, ведно с дължимите лихви, такси и комисионни. Уговорено било
кредитът да се издължава с месечни анюитетни погасителни вноски,
включващи главница и лихва, посочени в погасителен план, който е
неразделна част от договора. Съгласно чл.13, част от отпуснатата в кредит
сума е послужила за рефинансиране на текущи задължения на
кредитополучателя по други кредитни правоотношения. Страните са
договорили, че кредитът ще се олихвява с плаващ годишен лихвен процент,
формиран от сбора на БЛП, който към датата на сключване на договора бил
6,40 % и надбавка от 5,85 %, т.е. лихвеният процент към датата на сключване
на договора е в размер от 12,25 %. В чл.15 били посочени начина на
начисляване на лихвата и условията за нейната промяна. В чл.6.2. бил посочен
годишния лихвен процент по просрочен дълг. В чл.8 и чл.9 от договора били
посочени ГПР в размер на 13,57% и общата дължима сума по кредита — 27
997,74 лева. В чл. 15.4.1. е посочено как е формиран ГПР, а в чл. 15.4.2. -
какво включва общата дължима сума и какво е изключено от нея.
Страните се договорили кредитът да се издължи с 104 месечни
погасителни вноски, съгласно условията, съдържащи се в чл.16 и приложения
погасителен план — неразделна част от договора, който съдържа размера,
броя и датите на плащане на погасителните вноски.
Въпреки изпадането на длъжника в забава, нито кредитодателят, нито
дружеството ищец са се възползвали от правото си да обявят предсрочна
изискуемост на вземането си. Крайният срок за изпълнение на договора за
кредит е настъпил на 22.02.2019г., когато станал изискуем целият неизплатен
остатък от главното задължение - главницата, която е дължима ведно със
законната лихва за забава (съгласно чл. 86 ЗЗД) от подаване на заявлението по
7
чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението, както и лихва за
забава в общ размер на З 577,11 лева, която е начислена върху падежирала,
непогасена в срок и просрочена към съответния момент главница за периода
от 11.10.2020 г. до 11.10.2023г.
Установява се от доказателствата по делото, че на 04.12.2015г. между
„СИБАНК" ЕАД, ЕИК:********* в качеството му на цедент и „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК ********* в качеството му на цесионер е
сключен Договор за прехвърляне на парични вземания, съгласно който
цедента прехвърля на цесионера портфолио от вземания, индивидуализирани
в Приложение № 1. По силата на договора и на основание чл.99, ал.2 от ЗЗД
титуляр на вземанията по договора за кредит, включително вземанията,
претендирани в настоящото производство, става доверителят ми. С оглед
задължението си по чл. 99, ал. З от ЗЗД, цедентът „СИБАНК" ЕАД
упълномощил цесионера „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД да уведоми
ответника-длъжник В. Х., за прехвърлянето на вземанията спрямо нея.
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД изпратил чрез препоръчана пратка на
„Български пощи" ЕАД уведомление за цесия до адреса посочен в договора за
кредит. Същият е посетен от пощенски служител, който е установил, че
лицето се е преместило на друг адрес. Съгласно чл. 18.3 от договора, при
промяна на посочения в договора за кредит адрес, кредитополучателят се е
задължил незабавно писмено да уведоми Банката. В противен случай, всички
съобщения изпратени на посочените адреси се считат за получени. Тази
уговорка между страните е възпроизвела своето действие, тъй като както от
удостовереното от пощенския служител, така и от установеното в хода на
заповедното производство, ответната страна е сменила своя адрес и не е
уведомила своя кредитор за това обстоятелство. Предвид това, изпратеното от
ищеца уведомление за извършена цесия следва да се счита връчено с
изпращането му на адреса, посочен в договора за кредит. Независимо от това
съдът приема, че такова връчване на уведомление по реда на чл. 99 ЗЗД, е
направено с депозираната искова молба при размяната на книжата по чл.131
от ГПК.
Установява се от доказателсътвата по делото, че поради неизпълнение от
страна на кредитополучателя на договорните му задължения ищецът
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, в качеството си на цесионер по
договора за кредит, предявил претенцията си по съдебен ред и подал
8
заявление по чл.410 от ГПК. По образуваното ч.гр.д. N:5942/2023г. по описа
на Русенски районен съд е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на
длъжника, а в срока, указан в ГПК е постъпило възражение от задълженото
лице. Поради тази причина съдът указал на ищеца „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД да предяви иск, с който да установи вземането си.
От заключението на вещото лице по назначената ССчЕ се установява, че
размерът на отпуснатия и усвоен кредит е 17000,00 лева. Към момента на
предявяване на иска е погасена сума по главница в размер на 5839,68 лева,
погасена сума за лихви в размер на 7198,96 лева или общо 49 от 104
погасителни вноски.
Вещото лице установява, че остатъчното задължение по главницата е в
размер на 11160,32 лева, а законната лихва за периода от 11.10.2020г. до
11.10.2023г. върху остатъчната главница е в размер на 3577,01 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
По отношение твърдението за недействителност на договора за
кредит:
Съдът приема, че с оглед датата на сключване на договор за закредит,
относим към правоотношението с ЗПК в редакцията му от 05.03.2010г.,
същият отговаря на всички изисквания, заложени в закона. Ето защо
възражението за размера на шрифта на договора е ирелевантно към процесния
договор за кредит, тъй като е въведено години след неговото сключване.
На следващо място твърденията, че е представена „извадка" от договора,
а не погасителен план са неоснователни. Това е така, тъй като съгласно чл.11,
ал.1, т.11 от ЗПК, погасителният план следва да съдържа информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми. Видно от съдържанието на приложения по делото
погасителен план, всяко едно от тези изисквания е спазено. В чл.16 от
договора е предоставена информация на кредитополучателя, че при
погасяване на главницата по кредита, лицето има право да получи при
поискване и безвъзмездно, във всеки момент погасителен план за
извършените и предстоящите плащания по кредита.
9
Съдът счита, че оспорването на чл.7 от договора за кредит е
неоснователно, а и без значение за разрешаване на настоящия спор, с който е
сезиран съда. Не е налице „опит да се заобиколи" ЗПК, тъй като законът в
посочената редакция предвижда единствено, че кредиторът не може да
изисква да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на
лихви, такси, комиснони или други разходи, свързани с договора за кредит,
които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит, като
следва да бъде съобразено, че в приложимата редакция на закона не е въведен
максимален размер на ГПР. Безспорно оспорената клауза не е част от
формираните погасителни вноски и това е видно от съдържанието на чл.15.6.1
и чл.15.6.2 от договора.
По отношение на изложените възражения за настъпила предсрочна
изискуемост на кредита, следва да бъде съобразена тълкувателната практика
на ВКС, изразена в т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по
тьлк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съгласно която предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й. В отговора се съдържа
признание, че ответницата не е получавала съобщение за предсрочна
пзпскуемост, което обстоятелство е достатъчно да обоснове извод, че не е
настъпила предсрочна изискусемост на кредита.
Както в заявлението по чл.410 от ГПК, така и в исковата молба изрично
е посочено, че въпреки изпадането на длъжника в забава, нито
кредптодателят, нито ищецът са се възползвали от правото си да обявят
предсрочна изпскуемост на вземането си, а основанието за търсените в
настоящото производство суми е настъпилия краен срок за издължаване по
кредита.
На следващо място, клаузата, сочеща ГПР по договора не би могла да
бъде неравноправна клауза, каквото твърдение е наведено. Това е така, тъй
като с посочената клауза не се създават задължения за кредитополучателя,
нито права за кредитора, а единствено сочи размера на разходите по
отпуснатият кредит, като е уточнено, че същият е изчислен към датата на
сключване на договора и не включва разходите по чл.19, ал.З от ЗПК. Начина,
по който е изчислен ГПР не подлежи на договаряне между страните в
10
кредитното правоотношение, тъй като законът императивно е определил
какво включва ГПР и как се изчислява, сочейки конкретна методология.
По отношение възражението за изтекла погасителна давност:
Безспорно е и се установява от константната съдебна практика, че за
вземанията на кредитора, произтичащи от договор за потребителски кредит се
прилага общата пет годишна погасителна давност. Така установеният
давностен срок започва да тече от падежа на договора, тьй като по правило,
изпълнението на задължението трябва да се извърши точно на падежа. В
настоящия случай, крайният срок за издължаване на кредита е настъпил на
22.02.2019г. и до датата на депозиране пред съда на заявлението по чл. 410 от
ГПК - 15.11.2023г. не е изтекъл, предвиденият в ЗЗД 5 годишен давностен срок
за процесните вземания.
Изложеното дава основания на съда да формулира извод, че при
условията на пълно и главно доказване ищецът установи възникването на
спорното право и доказа по безпорен начин наличието на облигационна
обвързаност между него и ответника, което прави исковата претенция с
правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК основателна и
доказана, както по основание, така и по размер.
Следвайки основателността на главния иск, основателен се явява и
предявеният акцесорен иск за лихви.
По разноските:
При този изход на процеса ответника следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сторените по делото разноски в общ размер на 1289,49 лева, от
които 154,96 лева платена д.т. по исковото производство, 500,00 лева платен
депозит за възнаграждение на вещо лице, 150,00 лева юрисконсултско
възнаграждение по исковото производство, 434,53 платена д.т. по заповедното
производство и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение по заповедното
производство.
По изложените съображения, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. Ц. Х. с ЕГН:********** дължи
на „ЕОС МАТРИКС”ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
11
управление: гр.София, район „Витоша”, ж.к.”Малинова Долина”, ул.”Рачо
Петков-Казанджията” №4-6 по Договор за потребителски кредит 114-
РК10150013 от 22.06.2010г., следните суми: 11160,32 лева - главница, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, както
и 3577,11 лева - лихва за забава, начислена за периода от 11.10.2020г. до
11.10.2023г., за които суми по ч.гр.д.№ 5942/2023г. по описа на Русенски
районен съд е издадена Заповед N:2957/16.11.2023г. за изпълнение на парично
задължение.
ОСЪЖДА В. Ц. Х. с ЕГН:********** да заплати на „ЕОС
МАТРИКС”ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район „Витоша”, ж.к.”Малинова Долина”, ул.”Рачо Петков-
Казанджията”№4-6 сумата от 1289,49 лева разноски по исковото и
заповедното производства.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
12