РЕШЕНИЕ
№ 2330
гр. Пловдив, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Николай Д. Голчев
при участието на секретаря Катя Ив. Янева
като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело №
20215330102121 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД- гр. Пловдив срещу Х. М. Ч., с която са предявени обективно, кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК , вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 597, 43 лв., представляваща неплатени задължения за консумирана
питейна и отведена канална вода за периода от 18.05.2018 г. до 20.07.2020 г. за обект,
находящ се в ********, както и мораторна лихва върху главницата в размер на 43, 27
лв. за периода 31.07.2018 г. – 30.06.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда –
30.07.2020г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ****/ 31.07.2020г., по
ч.гр.д. № 9219/ 20г., по описа на РС- Пловдив, IV- ти бр. с-в и Определение № 261722/
11.03.2021г., по ч.гр.д. № 9219/ 20г., по описа на РС- Пловдив, IV- ти бр. с-в, с което е
допусната поправка на очевидна фактическа грешка в цитираната заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги в качеството си на
ползвател на водоснабден недвижим имот, находящ се на адрес- *************. В тази
връзка, на ответника е предоставен индивидуален номер на потребител № *********.
1
Посочва се, че в процесния период, монтираното в обекта техническо средство за отчет
не е било изправно. Предвид това, потребеното количество вода е начислявано
служебно, по реда на Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. Предвид изложеното, моли се така предявените искове да
бъдат уважени. Претендират се и сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата
молба.
С молба- становище вх. № ***** от 15.09.2021г. / л. 48 от делото /, ответникът
заявява, че признава по основание и размер така предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235,
ал.2, вр. чл. 237, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна
страна:
За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК , вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал.
1 Закон за водите, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и
главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно
правоотношение с ответника по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода,
че ответникът е потребител на услугите за исковия период на обекта, находящ се в
****************, че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи
размера на претенциите. По отношение на акцесорната претенция за мораторна лихва,
то следва да се установи факта на поставянето на длъжника в забава, периода на
забавата, както и размера на дължимата мораторна лихва.
С оглед направеното от ответника признание на исковите претенции, както и
заявеното от ищеца искане за постановяване на решение при признание на иска, съдът
счита, че предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал.2 ГПК в мотивите на решението е
достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Налице са
предпоставките на чл. 237 ГПК, като съдът счита, че така извършеното признание не
противоречи на закона или на добрите нрави, както и че не касае право, с което
страната не може да се разпорежда. В тази връзка, то следва да се акцентира върху
факта, че обективираното в молбата от 15.09.2021г. признание на исковете е заявено
лично от ответната страна. Признанието на иска е процесуално действие на ответника,
с което той се разпорежда със своето право на защита, като заявява, че ищцовата
претенция е основателна. Това може да се осъществи на всеки един етап от
производството, като признанието на иска обвързва съда, но от волята на ищеца зависи
дали да поиска прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение по чл.
2
237 ГПК, или да остави съдът да постанови решение по чл. 235 ГПК. Доколкото
ответникът заявява изрично в молбата от 15.09.2021г., че признава предявените искове,
а ищецът в ОСЗ от 16.11.2021г., че иска постановяване на решение съобразно
изразеното признание, съдът постанови своето решение при условията на чл. 237 ГПК.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ищеца на
основание чл.78, ал.1 ГПК. Предвид това, ответникът следва да заплати на ищеца за
разноски сума в общ размер от 150 лв., от която 75 лв. – разноски за заповедното
производство и 75 лв.- разноски за исковия процес.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните, че ответникът Х. М.
Ч., ЕГН ********** дължи на ищеца „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД- гр.
Пловдив, ЕИК ********* на основание чл. 422, ал. 1 ГПК , вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД, сумата от
597, 43 лв., представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена
канална вода за периода от 18.05.2018 г. до 20.07.2020 г. за обект, находящ се в
************, както и мораторна лихва върху главницата в размер на 43, 27 лв. за
периода 31.07.2018 г. – 30.06.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 30.07.2020г.,
до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ****/ 31.07.2020г., по ч.гр.д. №
9219/ 20г., по описа на РС- Пловдив, IV- ти бр. с-в и Определение № 261722/
11.03.2021г., по ч.гр.д. № 9219/ 20г., по описа на РС- Пловдив, IV- ти бр. с-в, с което е
допусната поправка на очевидна фактическа грешка в цитираната заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Х. М. Ч., ЕГН ********** да заплати
на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД- гр. Пловдив, ЕИК ********* сума в размер
от 150 лева, представляваща сторени разноски в рамките на исковото производство и
заповедното производство по ч.гр.д. № 9219/ 20г., по описа на РС- Пловдив, IV- ти бр.
с-в
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок считано
от съобщаването му, с въззивна жалба пред Окръжен съд- Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
3