Р Е Ш Е Н
И Е
№ ……………/…………………..…, гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
районен съд, наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на двадесет и
втори март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Красимира
Манасиева-Димитрова, като разгледа докладваното от съдията НДАХ №
486 по описа за 2021год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на Ж.Г.А. ЕГН ********** *** , подадена
чрез адв. Й.А. ***.2020год. на началника на група в
Сектор ПП при ОД на МВР Варна, с което за нарушаване нормата на чл. 140, ал.1
от ЗДП, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от същия закон е му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 200лв., както и адм. наказание лишаване от право да управлява МПС за срок
от шест месеца.
В жалбата си въззивникът твърди,
че НП е незаконосъобразно и неправилно. Сочи, че не е извършил нарушението за
което е наложена санкция, като акцентира на липса на субективна съставомерност
на деянието. На следващо място сочи, че в НП не било посочено кое точно
предложение на чл. 140, ал.1 от ЗДП било нарушено, което водело до неяснота и
нарушавало правото му на защита. Сочи също така, че в случая производството по
ЗАНН било проведено в нарушение на принципа залегнал в чл.4, пар.1 от Протокол №7 към ЕКЗПЧ, тъй като спрямо него било
водено и окончателно било прекратено наказателно производство. На следващо
място сочи, че в случая при образуването на адм.наказателното
производство в хипотезата на чл.36, ал.1 от ЗАНН било допуснато съществено
нарушение, а именно бил съставен АУАН, който АУАН бил съставен след изтичане на
предвидения в нормата на чл. 34, ал.1 от ЗАНН давностен
срок – след изтичане на 3м. от откриване на нарушителя. На последно място
излага становище за маловажност на нарушението по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Моли НП да бъде отменено.
В съдебно заседание въззивникът
се представлява от упълномощен защитник в лицето на адв.
Кристина Костадинова от ВАК, който завява, че поддържа жалбата и оспорва
фактите.
Във фазата по същество моли НП
да бъде отменено на основанията изложени в жалбата като претендира присъждане
на направените по делото разноски.
За въззиваемата страна, редовно
призована, представител не се явява. По делото са постъпили писмени бележки от
ю.к. К.Лукова, в които същата излага
становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че в хода на адм.наказателното
производство не били допуснати съществени нарушения на процес. правила, а
нарушението за което била ангажирана отговорността било безспорно доказано и не
било маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Моли НП да бъде потвърдено като
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата
бъде уважена и се претендират разноски за адвокатско възнаграждение от
ответната страна, моли да бъде присъдено такова в минималния предвиден размер.
Варненска районна прокуратура,
редовно уведомена за с.з., не изпраща представител и не изразява становище.
След като прецени обжалваното
постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На
08.08.2017год. въззивникът закупил мотоциклет „Сузуки“ с модел „ГСХ-Р“ с ДК№ ТХ4028А, като сделката била
изповядана от нотариус Драгостин Байчев с рег. № 535 на Нотариалната камера.
След придобиване на МПС-то въззивникът не предоставил копие от
договора за покупко-продажба на службата по регистрация по местоживеенето си.
На
16.05.2019год. продавачът по договора за покупко-продажба уведомил за сделката
МВР като представил и договора за покупко-продажба. На същата дата горното (праводаването) било отбелязано в АИС – КАТ.
На
15.06.2019год. регистрацията на МПС-то (мотоциклета) собственост на въззивника
била прекратена служебно по реда на чл. 143, ал.15 ЗДП.
На
09.05.2020год. в 17:11часа на път първи клас №9 (извън населено място), в
посока от гр.Бургас към гр.Варна, след кръстовището с к.к.
„Камчия“ АТС № 003059047ВАА заснело извършено нарушение за скорост с мотоциклет
с № ТХ 4028А, за което нарушение на въззивникът бил издаден ЕФ Серия К
№3681873.
При
обработка на снимките от системата заснети на 09.05.2020год. и след извършена
справка в АИС КАТ – регистрация“ било установено, че мотоциклет „Сузуки ГСХ Р 1000“ с ДК№ ТХ4028А е с със служебно
прекратена регистрация от 13.03.2019год., тъй като в двумесечен срок от
придобиването собственика не бил изпълнил задължението си да регистрира
автомобила.
Преценено
било че има данни за извършено престъпление по чл. 345, ал.2 от НК и по този
повод инсп. Христо Огнянов написал докладна записка
до началника на сектор ПП при ОД на МВР Врана с предложение материалите да се
регистрират като ЗМ и да се изпратят на ВРП за вземане на отношение.
На
30.07.2020год. прокурор при ВРП издал постановление с което отказал да образува
наказателно производство за престъпление от общ характер и прекратил
прокурорската преписка като е преценил, че същите не съдържат доказателства за
извършено престъпление от общ характер, нямало доказателства за извършено от
субективна страна престъпление по чл. 345, ал.2 от НК. С постановлението
прокурорът постановил препис от същото да се изпрати на ОД на МВР Варна с оглед
преценка за налагане на адм. наказание.
На
03.08.2020год. постановлението на прокурора постъпило в ОД на МВР Варна като на
04.08.2020год. било разпоредено на Ст.Д. да изпълни
постановлението на прокурора в частта на т.1 съгласно ЗДП и ЗАНН. Определен бил
и срок 15 дни.
На
11.11.2020год., въз основа на постановлението на
прокурора за отказ да се образува наказателно производство, св. Ст. Д. съставил
срещу въззивника АУАН № 778336, в който посочил, че същият е нарушил разпоредбата
на чл. 140, ал.1 от ЗДП тъй като на 09.05.2020год. около 11:26ч., в обл.Варна, общ.Аврен“ по път първи клас №9 в посока
гр.Варна, до разклона за к.к. х“Камчия“ – управлявал
собствения си мотоциклет с рег. № ТХ 4028А, видно от договор за покупко-продажба
№ 6380 от 08.08.2017год. на нот.
535 Драгостин Бойчев. МПС-то е с прекратена регистрация по чл. 143, ал.15 от
ЗДП на дата 15.06.2019год. и не било регистрирано по надлежния ред. В АУАН св. Д.
посочил, че нарушението било установено със снимка №7 от 09.05.2020год. от АТСС
№ 003059047ВАА, актът е съставен по ЗМ № 9940/20г. на РП Варна с УРИ
36500031080/03.08.2020год.
Актът
бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който го подписал и вписал в него
че на посочената дата и час той бил управлявал МПС с ДК№ ТХ4028А.
В
срока по чл. 44 от ЗАНН писмено възражение срещу акта не постъпило и на
14.12.2020год. началник група в Сектор ПП ОД МВР Варна издал атакуваното НП. В
него посочил, че на 09.05.2020год. около 17:11ч., е нарушил разпоредбата на чл.
140, ал.1 от ЗДП тъй като в община Аврен, на път първи клас № І-9 в посока
гр.Варна, до разклона за к.к. „Камчия“ управлявал
собственият си мотоциклет с ДК№ ТХ4028А (по дог. № 6380/08.08.2017год.
нот. 535) като МПС-то било със служебно прекратена
регистрация по чл. 143, ал.15 от ЗДП на дата 15.06.2019год. в НП АНО посочил,
че нарушението било установено със снимка № 7 на АТСС както и че издава същото
съгласно чл. 53, ал.2 от ЗАНН за допусната нередовност в съставения АУАН във
връзка с което била изготвена докладна от служителя, която била приложена към
преписката.
Като
свидетел в хода на съдебното следствие показания е дал Ст. Д. – актосъставител.
Същият сочи, че нарушението било заснето с АТСС, което констатирало превишена
скорост. В последствие при направена справка било установено, че МПС-то било с
прекратена регистрация, образувано било ЗМ което било изпратено на прокурора,
но той отказал да образува наказателно производство. Преписката била върната и
била разпределена на него да вземе отношение. Той призовал водача и му съставил
АУАН. Сочи че не е присъствал при установяване на нарушението.
Като
свидетел е разпитана и К.Л. – свидетел вписан в АУАН. Същата заявява, че при
обработване на снимков материал за превишена скорост установила, че МПС-то било
без гражданска отговорност и с прекратена регистрация и написала докладна до
началника. Сочи, че била образувана прокурорска преписка по заявителски
материал, която била върната от прокуратурата за вземане на отношение. Заявява,
че АУАН бил съставен в сградата на сектор ПП в присъствието на лицето.
Като
писмени доказателства към АНП са приложени освен АУАН същи и Заповед №
8121з-515/14.05.2018год. на Министъра на вътрешните работи; Заповед №
8121з-825/19.07.2019год. на същия министър; постановление за отказ да се
образува досъдебно производство от 30.07.2020год.; справки от АИС КАТ - по
история за ПС с рег. № ТХ4028А; докладна записка изходяща от Христо Огнянов
рег.№ 311-258/20 от 29.06.2020год.; докладна записка изходяща от К.Л. УРИ № 819р-16503/25.06.20250год.;
ЕФ Серия К№ 3681873 и снимка към него; писмено сведение от Ж.А., докладна
записка от С.Д. УРИ 819р-38301/11.12.2020год., както и справка за нарушител.
Допълнително
в хода на съдебното следствие са представени и приети писмо рег.№ 819р-6496
изходящо от Началник Сектор ПП при ОД на МВР Варна; писмо изходящо от началника
на сектор ПП при ОД на МВР Варна УРИ № 819000-12283 ведно с приложени към него
справки от АИС „КАТ“ – 2 листа.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в
хода на съдебното следствие доказателства както гласни, така и писмени
приложени, които са последователни, взаимно обвързани и непротиворечиви и
анализирани в съвкупност не налагат различни изводи, поради което и се
кредитират от съда изцяло с доверие.
При
така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, съдът направи следните
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в
законния срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Наказателното
постановление №18-0819-006778/ 17.12.2018г. е издадено от компетентен орган, в
срока по чл.34 от ЗАНН и съдържа формалните реквизити предвидени в нормата на чл.57 от ЗАНН. В него се съдържат всички минимално изискуеми по силата на закона
реквизити. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава. В обст. част на НП се съдържат
обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на
въззивника нарушение, посочени са обстоятелствата при които е извършено, както
и нарушената законова норма като е налице пълно единство между фактическо и
юридическо обвинение.
Въпреки
горното обаче съдът констатира, че в хода на адм.
наказателното производство е било допуснато съществено нарушение на
процес.правила, а именно: НП е било издадено в адм.
наказателно производство въз основа на АУАН съставен след изтичане на срока по
чл. 34, ал.1 от ЗАНН.
Съгласно цитираната разпоредба не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен
акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от
откриване на нарушителя.
В случая
видно от всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства и най-вече
писмените такива (докладна записка от К.Л.) и показанията на същата депозирани
пред съда, се установява, че както нарушението, така и нарушителя са били
установени от контролните органи още към 08.06.2020год. , което е налагало
съобразно цитираната по-горе норма да бъде съставен АУАН в срок до
08.09.2020год. В случая АУАН е бил
съставен на 11.11.2020год. което е повече от два
месеца след изтичане на срока.
Горното
съставлява съществено нарушение на процес. правила и е достатъчно основание за
отмяна на НП на процес. основание, тъй като същото е било издадено в
недопустимо адм.наказателно производство.
Вярно е,
че в НП наказващият орган е посочил, че издава същото и на основание
постановление на ВРП за отказ да се образува наказателно производство. Това
отбелязване обаче не влече извод, че в случая адм.
наказателното производство е било образувано в хипотезата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН първо защото в АНП се съдържа АУАН, който е бил разгледан от АНО и въз
основа на който АУАН се издадено НП. Горното явства
от съдържанието на атакуваното НП, в което е отбелязано ,че АУАН е бил взет
предвид от АНО и НП се издава въз основа на него (заглавната мотивна част на НП), както и че НП се издава в хипотезата
на чл. 53, ал.2 от ЗАНН „за допусната нередовност в съставения АУАН във връзка с което е изготвена ДЗ от
служителя и приложена към преписката“.
На
следващо място съдът констатира и друго нарушение на процес. правила, а именно
налице е съществено противоречие между обст. части на
АУАН и НП досежно момента на извършване на нарушението. В АУАН е посочено, че
въззивникът управлявал МПС-то с прекратена регистрация на 09.05.2020год. около
11:26ч., а в НП е посочено, че управлението е било извършено на същата дата, но
около 17:11ч., което е около четири часа след времето посочено в акта. На
практика, доколкото в случая нарушението е свързано с управление на МПС при
което периода на управление е основен факт от съставомерността
на нарушението, с НП въззивникът е наказан за нарушение за което не му е било
повдигнато обвинение с АУАН. В тази връзка съдът намира за нужно да отбележи,
че допуснати при съставянето на АУАН грешки досежно съставомерни факти (дата,
час, място, конкретно съставомерно действие или бездействие), не могат да бъдат
преодолявани от АНО по реда на чл. 53, ал.2 от ЗАНН (посочен в НП) и в тази
насока е налице достатъчно константна съдебна практика.
С оглед
на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено при
допуснати съществени нарушения на процес. правила и като такова следва да бъде
отменено.
Доколкото
с НП на въззивникът е било наложено наказание за това, че на 09.05.2020год.
около 17:11ч. е нарушил разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ЗДП тъй като е
управлявал собственият си мотоциклет който бил с прекратена регистрация на
основание чл. 143, ал.15 от ЗДП от 15.06.2019год. съдът след преценка на
събраните по делото доказателства счете, че НП е издадено и в нарушение на материалния закон по
следните съображения:
С
НП на въззивника е наложено административно наказание "Глоба" в
размер на 200лв. както и адм. наказание
"Лишаване от право да управлява МПС " за срок от шест месеца, на
основание чл.
175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДП осъществено на 09.05.2020год. около 17:11ч..
Съгласно
разпоредбата на чл.
140, ал. 1 от ЗДП, действала към момента на извършване на нарушението – по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. От своя страна, разпоредбата на
чл.
175, ал. 3, пр. 1 от ЗДП предвижда санкция за лице, което управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
В
случая по делото няма спор, че въззивникът е собственик МПС-то (мотоциклета)
посочен в НП. Няма спор, и че към 09.05.2020год. това МПС е било с прекратена
регистрация съобразно разпоредбата на чл. 143, ал.15 от ЗДП „служебно, с
отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява
регистрацията на регистрирано ППС на собственик, който в двумесечен срок от
придобиването, не изпълни задължението си да регистрира превозното средство“.
В
тази насока са и приложените към делото справки от АИС КАТ както и писмо от
началника на сектор ПП при ОД на МВР Варна.
Видно
от цитираното по-горе писмо на началника на сектор ПП (рег.№ 819000-12283)
въззивникът е придобил МПС-то с договор за покупко-продажба сключен на 08.08.2017год. заверен нотариално от нот.
№ 535 като регистрацията на МПС-то е била прекратена на основание чл. 143,
ал.15 от ЗДП поради това, че автомобилът не е бил пререгистриран.
От
друга страна обаче по делото няма никакви доказателства, които да установят, че
09.05.2020год. около 17:11ч. въззивникът е управлявал процесното МПС. Липсват
свидетели очевидци, липсват и каквито и да било други преки или съвкупност от
косвени доказателства, които да установят по категоричен начин този факт.
Напротив от показанията и на двамата разпитани по делото свидетели (актосъставителят
и свидетелят вписан в акта), както и от всички събрани писмени доказателства,
се установява, че управлението на МПС-то е било установено посредством АТСС
регистриращо превишена скорост, като водачът не е бил спиран на място.
По
делото не е налице и декларация по чл. 188 от ЗДП, която би се ползвала с
доказателствена сила досежно дата и часа на управление на МПС-то, както и на
неговия водач.
Действително
в материалите по делото се съдържа ел. фиш издаден на името на въззивника за
извършено на същата дата, с неговия автомобил, нарушение за скорост. Горният
обаче не е доказателство установяващо авторство на нарушението по чл.140 от ЗДП
доколкото в ЗДП е налице специална процедура по която се издават ЕФ и съобразно
същата ЕФ се издава винаги на собственика на МПС-то, независимо от това кой е
бил водача.
Други
доказателства в подкрепа на това, че именно въззивникът е управлявал МПС-то на
09.05.2020год. в 17:11ч. както е посочено в НП няма.
При
липса на доказателства за това, че именно въззивникът е бил водачът на МПС-то
към посочените в НП дата и час безпредметно се явява обсъждането изобщо на това
бил ли е същият наясно с това, че автомобилът е бил с прекратена регистрация
или не, съответно осъществено ли е нарушението от субективна страна. С оглед
изложените в жалбата аргументи за субективна несъставомерност обаче – същият не
бил уведомен за прекратяване на регистрацията, съдът намира за нужно да
отбележи, че като водач и собственик на МПС въззивникът е бил длъжен да познава
разпоредбите на ЗДП и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане и
да изпълни задължението си за неговото регистриране в законоустановения срок,
като в ЗДП изрично е разписана процедурата, която се предприема при
неизпълнение на това задължение, а именно служебно прекратяване на
регистрацията на превозното средство без да е предвидено нарочно уведомяване на
собственика за служебната дерегистрация както
например е в случаите при прекратяване на регистрацията поради липса на
задължителна застраховка ГО например. В случая дерегистрацията
настъпва по силата на закона. Действително към момента на придобиване на МПС-то
от въззивника в ЗДП не се е съдържало задължение за пререгистрация каквото е
налично към настоящия момент в чл. 145, ал.2 от ЗДП, а нормата на чл. 143, ал.15
от ЗДП също е била приета по-късно (същата е в сила от 27.12.2017год.). И към
този момент обаче за въззивника е съществувало задължение съобразно Наредба №
I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства – чл. 14 и 15 от наредбата при придобиване на МПС да
представи същото за пререгистрация като срока дори е бил по-кратък. И след като
автомобилът не е бил пререгистриран в посочения в наредбата срок, а с
изменението на ЗДП и въвеждането на нормата регламентираща служебно
прекратяване на регистрация в тези случаи която въззивникът е бил длъжен да
знае, то за каквато и да било субективна несъставомерност и дума не може да
става.
Що
се касае до наведените в жалбата възражения за това, че адм.
наказателното производство в случая било образувано в разрез с принципа
залегнал в чл.4, §1 от протокол №7 към ЕКПЧ, то не се споделя от съда доколкото
не касае процесния казус. Посочената разпоредба
прокламира принципа „не два пъти за едно и също нещо“, който обхваща случаите
на проведено и завършило с окончателен акт наказателно производство (или
производство с наказателен характер) и последващо ангажиране на отговорност за
същото деяние. В случая предходно производство с наказателен характер спрямо
въззивника за същото деяние изобщо не е било образувано. Налице е отказ на
прокурора да образува такова.
С
оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено в
нарушение на закона, същото страда от пороци, които го правят процес.
недопустимо и като такова следва да бъде отменено.
По разноските.
Искане за присъждане на разноски
е направено от двете страни в процеса – както от въззивника, така и от
въззиваемата страна като последната е формулирала и искане съобразно нормата на
чл. 63, ал.4 от ЗАНН за присъждане на разноски на ответната страна в по-нисък
размер.
По
искането на въззиваемата страна.
С
оглед крайния изход на делото (НП подлежи на отмяна) искането на процес.
представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без
уважение.
По искането на
въззивника за присъждане на разноски, с оглед крайния изход на делото съдът
счете, че такива се дължат съобразно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.1 от АПК, вр. чл.
144 от АПК вр. чл.78, ал.1 от ГПК. И като съобрази,
че в случая по делото са налице доказателства за направени от въззивника
разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство в размер на
300лв. (в тази насока е представения по делото договор за правна помощ сключен
на 19.03.2021год. между въззивника и адв. Кристина
Костадинова имащ характер и на разписка удостоверяваща плащане на сумата в брой
на 19.03.2021год.), която сума е равна на определения минимален размер на
адвокатското възнаграждение за този вид работа определен съобразно чл. 18, ал.2,
вр. чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004год.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения /ДВ бр. 68 от
31.07.2020год./ в редакцията към момента на сключване на договора за правна
помощ, съдът счете, че направеното от страна на процес. представител на
въззиваемата страна искане за определяне на разноски в по-нисък размер се явява
неоснователно, а на въззивника следва да бъдат присъди разноски за адвокатско
възнаграждение в пълен размер – 300лв.. Посочената по-горе сума следва да бъде заплатена
на въззивника от ОД МВР Варна.
Водим
от горното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
20-0819-004863 от 14.12.2020год. на началника на група към ОД МВР Варна сектор
ПП с което на Ж.Г.А. ЕГН **********,***, на основание чл. 175, ал.3 пр.1 от ЗДП
са били наложени адм. наказание глоба в размер на
200лв., както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за
нарушаване нормата на чл.140, ал.1 от ЗДП.
ОСЪЖДА ОД на МВР Варна да заплати на Ж.Г.А.
ЕГН **********,***, сума в размер на 300лв. представляваща направени разноски
за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: