РЕШЕНИЕ
№ …260146………. 16.04.2021г., гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в проведеното на седемнадесети март две хиляди двадесет и първа година открито заседание, в състав:
Председател: Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
с участието на секретаря Нели Въгларова, като разгледа докладваното от
съдията Бозаджиев в.гр.дело №160 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №260084 от 29.12.2020г. постановено по гр.д.№20/2020г.
по описа на РС- В. е осъден М.М.Ф., с
ЕГН ********** ***, да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение- В.“
ЕООД, ЕИК *********, сумата от 14000лв., представляваща дължимо обезщетение за
неизпълнение на задължението за продължителност на работа по Договор №70 за
повишаване на квалификацията от 22.11.2012г., ведно със законната лихва от
13.01.2020г. до окончателното плащане на сумата.
Осъден е М.М.Ф., с ЕГН ********** ***, да заплати на „Многопрофилна
болница за активно лечение- В.“ ЕООД, ЕИК: *********сумата в размер на 1910 лв.
- разноски в производството.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от М.М.Ф., чрез
процесуалния му представител адв. Д..
Твърди се, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно.
В тази насока се сочи, че първоинстанционния съд неправилно е приел,
че според съдържащата се в т. ІІ, 1, 2 клауза за договора за повишаване на
квалификацията се дължи заплащане на сума над утвърденото щатно разписание и
тълкуването на тази уговорка налага извод, че волята на страните е сумата
определена в анекса към него, да се заплаща ежемесечно за срока на обучението
за придобиване на квалификация от специализанта и задължението на работодателя
не се изчерпва с еднократно престиране на тази сума.
Счита се, че при неизпълнение от страна на работник или служител на
поето задължение да работи при същия работодател за определен срок от време е
сключен договор за повишаване на квалификацията по чл.234, ал.3, т.1 от КТ,
когато е бил уговорен конкретен размер на дължимо обезщетение, работникът или
служителят дължи точно тази уговорена в договора и анекса към него сума, без
значение какъв е размера на реално направените от работодателя разходи за
повишаване на квалификацията и дали е налице частично изпълнение или не.
Сочи се, че в случая, спорен по делото е въпроса, дали е уговорена
неустойка в пункт ІІІ, т. 5 от Договор № 70 от 21.11.2012 г. за професионална
квалификация, в размер на изплатените суми по т.ІІ, 1, т.2 за неизпълнение на
задължението от ответника да не прекратява трудовия договор преди да изтекат 5
години след обучението, обвързва страните.
Твърди се, че първоинстанционният съд е пропуснал да разгледа този
въпрос, на който въззивния съд следва да даде отговор.
Визира се, че няма пречка, страните да уговорят последиците от
неизпълнението на задължението на ответника да не прекратява трудовото
правоотношение за определен срок след обучение, ако е бил сключен договор за
повишаване на квалификацията.
Твърди се, че с допълнително споразумение- анекс без дата /следва да
се приема, че датата на анекса съвпада с тази на договора или е след датата на
подписване на договора/ страните са преуредили отношенията си и с това
допълнително споразумение са се съгласили при такава хипотеза да се дължи
сумата от 500лв. за срока на договора.
Приема се, че следва да се приема, че клаузата от допълнителното
споразумение страните са изменили пункт ІІІ, т.5 от договора за професионална
квалификация и така клаузата за неустойка определена в договора е загубила
действието си, считано от датата на подписване на анекса.
Счита се, че трудовото правоотношение между страните е прекратено с
изтичането на срока на предизвестието- на 12.08.2018г. при действието на
клаузата от анекса, поради което и за ищеца не е възникнало валидно вземане
срещу ответника за неустойката по п.ІІІ, т.5 от договора за професионална
квалификация, която неустойка се претендира с исковата молба на ищеца. Ето
защо, исковата претенция на ищеца за дължима неустойка по договора за професионална
квалификация се явява неоснователна.
Твърди се, че неправилно с обжалваното решение е отхвърлено
направеното възражение от страна на ответника, че последния е поставен в
обективна невъзможност от ищеца да изпълнява задълженията си по трудовото правоотношение
в последната една година, поради създадена лоша организация на трудовия процес
и липсата на необходимия брой реално работещи медицински специалисти в
отделението „Педиатрия“ при ищеца.
Счита се, че събраните по делото писмени и гласни доказателства
подкрепят твърденията на ответника.
Приема се, че работодателят- ищец е неизправна страна по договора за
повишаване на квалификацията.
Визира се, че ответникът е работил в една ненормална обстановка на
работа, която го е принудила да поиска прекратяване на трудовия му договор с
Молба с вх.№398/11.07.2019г. до МБАЛ- В. и да прекрати предсрочно задължението
си по договора за повишаване на квалификацията.
Твърди се, че основателно се явява в настоящия случай, направеното с
писмения отговор възражение, че сумите заплащани от ищеца на ответника, като
трудово възнаграждение и представляващи договорена сума по договора за
повишаване на квалификацията, над утвърденото щатно разписание /пункт ІІ, 1, т.2
от договора/ за положения от него труд не може да се считат като инвестиция за
повишаване на квалификацията. Сумите получени като трудово възнаграждение, над
утвърденото щатно разписание непредставляват разходи извършени от лечебното
заведение за специализанта.
Твърди се, че районният съд е следвало да приеме за основателно
направеното възражение на ответника, с правно основание чл.83, ал.1, предл.второ
от ЗЗД и да освободи длъжникът- ответник от отговорност или алтернативно и в
случай, че не уважи това възражение, на основание чл.83, ал.1, предл. първо от ЗЗД, да намали размера на дължимото обезщетение, като ответникът бъде осъден да
заплати на ищеца единствено определената от анекса към договора за повишаване
на квалификацията сума в размер на 500лв. за целия срок на договора.
Сочи се, че неправилно с обжалваното решение, първоинстанционният съд
е отхвърлил, като неоснователно и направеното с писмения отговор възражение за
нищожност на клаузата за неустойка, като е приел в случая, че уговарянето на
неустойка за неизпълнение на задължението за продължителност на работа при
работодателя при договор за професионална квалификация в размер на разходите за
обучението, напълно отговаря на
функциите на неустойката и не противоречи на справедливостта, добросъвестността
и принципа на предотвратяване на неоснователното обогатяване.
Приема се, че процесната клауза за неустойка в договора за повишаване
на квалификацията е нищожна, на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД- поради
противоречие с добрите нрави.
Твърди се, че неправилно районният съд е разгледал и отхвърлил като
неоснователно само възражението за прекомерност на размера на неустойката, като
не се е произнесъл по направеното с писмения отговор срещу исковата молба от
ответника възражение за нищожност на процесния договор за повишаване на
квалификацията в две негови части, а именно в Пункт ІІ, т.2, буква „А“ и буква
„В“- при неизпълнение на задължението му да работи при ищеца 5 години по
специалността която е придобил.
Счита се, че при разглеждане на направеното възражение за нищожност,
съдът е приел, че уговорената неустойка по договора в размер на 14000лв. не е
прекомерна и е съответна на периода на неизпълнение на задължението за който се
претендира.
Твърди се, че процесният договор за повишаване на квалификацията е
нищожен, поради противоречието му с добрите нрави, на основание чл. 26, ал.1,
предл. трето от ЗЗД.
В тази връзка се излагат се подробни съображения.
Искането е да се отмени обжалваното решение, като неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и се постанови
ново, с което се отхвърлят предявените от „МБАЛ- В.“ ЕООД искове по чл.234, ал.3,
т.2 от КТ, във вр. с чл.92 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като неоснователни.
Моли се за присъждане на направените разноски пред двете съдебни
инстанции.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от другата страна в процеса- „Многопрофилна болница за активно лечение-В.“
ЕООД, представлявана от законен представител- Управител д-р Ж.И.Ч., чрез
процесуалния му представител адв.Д.С..
В него се приема, че подадената въззивна жалба е процесуално
допустима, но е неоснователна и недоказана.
По същество са изложени подробни доводи в насока на неоснователност на
изложените в жалбата оплаквания.
Счита се, че районният съд е обсъдил всички наведени възражения в
отговора на исковата молба, като мотивирано е посочил, защо приема същите за
неоснователни.
Искането е за оставяне без уважение на представената за разглеждане
въззивна жалба, като се потвърди изцяло решението на РС- В..
Моли се за присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателя М.Ф., редовно призован не се явява.
Същият се представлява от процесуалния му представител адв. Д.. От страна на
последният се моли да бъде уважена подадената въззивна жалба, като се отмени
постановеното от първоинстанционният съд решение с отхвърляне на предявения иск.
В този излага съображения. Моли за присъждане на направените разноски за двете
съдебни инстанции.
Ответникът по жалбата- „МБАЛ- В.“ ЕООД, редовно призован не се явява
представител. От страна на пълномощникът на същия- адв.С. е постъпило писмено
становище, в което е изразено становище по съществото на спора. Искането е за
потвърждаване на обжалваното решение. Моли за присъждане на сторените по делото
разноски.
За да се произнесе, Пазарджишкият окръжен съд извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:
Производството пред РС- В. е образувано по подадена искова молба от „Многопрофилна
болница за активно лечение- В.“ ЕООД против М.М.Ф., с която са предявени
обективно съединени осъдителни искове, с правно основание чл.234, ал.3, т.2 КТ,
във вр. чл.92 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД от ЕООД за заплащане на сумата от 14000лв.,
представляваща обезщетение за неизпълнение на задължението на ответника по
сключен между страните договор за повишаване на квалификацията, ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба.
Твърди се от страна на ищецът, че между страните са били налице
трудови правоотношения, породени от сключени между тях Трудови договори,
Договор за повишаване на квалификацията и Допълнително споразумение /анекс/ към
него.
Сочи се, че по силата на сключения на 22.11.2012г. Договор №70 за
повишаване на квалификацията с предмет „следдипломно обучение по специалност
Педиатрия“, както и Допълнително споразумение /анекс/ към него, ищецът се е задължил
да заплаща на ответника заплата по щатно разписание, която се счита като
инвестиция за повишаване на квалификацията на д-р М.Ф.. Между страните било
договорено, че средствата за обучението, които работодателят следва да осигури
и да заплаща на специализанта са в размер на 500лв. месечно за срока на
договора, като при неизпълнение на поетите задължения или незавършване на
обучението в срок, специализантът ще дължи на медицинското заведение неустойка
в размер на извършените разходи.
Визира се, че съгласно чл.2, буква А от Договора, специализантът се
задължил след успешно завършване на специализацията да работи в „МБАЛ - В.“
ЕООД в продължение на 5 години след датата на придобиването й.
Твърди се, че ответникът е придобил специалност „Педиатрия“, считано
от 01.01.2017г. С трудов договор №40 от 03.10.2016г. бил назначен на длъжност
лекар, съгласно НКПД - 2211 7001, в детското отделение на „МБАЛ В.“ ЕООД. На
25.09.2018г. с Допълнителен трудов договор № 47 на д-р М.Ф. било възложено да
изпълнява длъжността „Началник детско отделение“ в „МБАЛ- В.“ ЕООД.
Сочи се, че същият не е изпълнил клаузата по договора за Допълнителна
квалификация да работи в „МБАЛ В.“ ЕООД в продължение на 5 години, считано от
01.01.2017г., като е подал две последователни молби за прекратяване на трудово
правоотношение- съответно на 11.07.2019г. и 18.07.2019г., т.е. три години преди
изтичане на уговорения петгодишен срок от придобиване на специалността.
Сочи се, че трудовото правоотношение на д-р М.Ф. на длъжност „Началник
детско отделение“ било прекратено със Заповед №23 от 23.08.2019г., връчена му
на 26.08.2019г., а трудовото правоотношение на длъжност лекар в детско
отделение със Заповед №24 от 23.08.2019г.
Твърди се, че от страна на ответника е налице неизпълнение на
задължението по Договор №70 за повишаване на квалификацията специализантът да
работи пет години след придобиване на специалността в лечебното заведение,
финансиращо обучението, като е напуснал работа предсрочно на 23.08.2019г.,
поради което дължи и направените разходи за повишаване на квалификацията си до
размера на неизпълнението.
Твърди се от страна на ищецът- „МБАЛ- В.“ ЕООД, че е поканил ответника
да заплати доброволно обезщетението за претърпените вреди с покана изх.№473 от
23.08.2019г., изпратена по куриер на
29.08.2019г., като препоръчана с обратна разписка. От страна на д-р М.Ф. обаче
не последвало доброволно изпълнение на задължението си да изплати на „МБАЛ В.“
ЕООД неустойката по договора.
Приема се, че за „Многопрофилна болница за активно лечение В.“ ЕООД е
налице правен интерес за предявяване на иск за заплащане на сумата от 14 000лв.,
представляваща неустойка по неизпълнен
Договор за повишаване на квалификацията №70 от 22.11.2012г. и допълнителното
споразумение /анекс/ към него от 22.11.2012г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
В указания от районният съд срок е постъпил писмен отговор на исковата
молба от страна на М.М.Ф., чрез процесуалния ме представител адв. Д.. В същият
се оспорва предявения иск по основание и по размер.
Твърди се от страна на ответникът, че е получил договорената с Анекс
към Договор №71 за повишаване на квалификацията сума от 500лв., която
работодателят е щял да вложи в обучението му по специалността на основание
сключения по- рано Договор за обучение за придобиване на специалност на място,
финансирано от държавата №3202 от 17.09.2012г., по който МБАЛ- В. не е страна,
поради което не притежава материална легитимация да претендира възстановяване
на процесната сума.
Счита се, че от приложения към исковата молба Анекс към Договор №71 за повишаване на
квалификацията /без дата/ се установява
единствено постигнато между страните съгласие за размера на сумата за
срока на договора, но не и правното основание, на което се дължи, което
обосновава неоснователност на иска.
В условията на евентуалност се оспорва размера на вземането с доводи, че изразената от страните
воля съгласно Договор №70 за повишаване на квалификацията и Анекс към договор-
71 за повишаване на квалификацията била работодателят да заплати сумата в
размер на 500лв. за целия срок на обучение.
Счита се, че обезщетение за претърпените от работодателя вреди се
дължи пропорционално на неспазения срок
на задължението.
Приема се, че не са налице основания за ангажиране на имуществената
отговорност на ответника за неизпълнение на задължението да работи при ищеца в
уговорения срок след придобиване на специалността, тъй като неспазването му се
дължи изцяло на поведението на
работодателя- ищец, който не изпълнявал задълженията си, свързани с
изплащането на разходите за обучение за повишаване на квалификацията на
работника /служителя, свързани с пътуване, дневни и квартирни разходи.
Сочи се, че ищецът е неизправна страна по договора за повишаване на
квалификацията и поради обстоятелството, че като работодател не е изпълнил
задълженията си по договора да осигури нормални условия за работа и възможност
за професионалното развитие на ответника. В тази насока се визира, че отделението
не разполагало с достатъчно медицински специалисти, които да работят там, като
от месец юли 2018г. до месец юли 2019г., д-р М.Ф. работил сам като квалифициран
доктор по педиатрия. По този начин се приема, че ищецът го е поставил във
фактическа невъзможност да извършва нормално професионалните си задължения при
своя работодател, което го е принудило да поиска прекратяване на трудовите
правоотношения и на договора за повишаване на квалификацията с Молба с
вх.№398/11.07.2019г. до МБАЛ- В..
Счита се, че в случая неизпълнението на задължението на Ф. да работи
през определения в договора срок се дължи изцяло на поведението на ответника и
не може да му са вмени във вина, поради което е налице обективна невъзможност
за неизпълнение.
Оспорва се иска по размер с твърдения, че сумите заплащани от ищеца на
ответника, като трудово възнаграждение и представляващи договорена сума по
договора за повишаване на квалификацията над утвърденото щатно разписание/
пункт II. 1. т.2 от договора/ за положения от него труд/ не може да се считат
като инвестиция за повишаване на квалификацията. Сумите получени като трудово
възнаграждение над утвърденото щатно разписание не били с характер на разходи
извършени от лечебното заведение за специализанта и не следвало да се включват при
формиране на размера на претендираното от работодателя вземане. Върху тези суми
работодателят удържал всички данъци и осигуровки преди получаването им от
работника и реално получената сума била намалена със съответните данъци и
осигуровки, което следвало да се отчете при определяне на обезщетението.
Счита се, че в настоящият случай, неизпълнението на задължението на
ответника по договора за повишаване на квалификацията да работи ответника за
срок от пет години при ищеца след завършване на специализацията се дължи на
обстоятелства, за които кредиторът- ищец бил отговорен, което на основание
чл.83, ал.1. предл. второ от ЗЗД го освобождава от отговорност.
При условията на евентуалност се претендира намаляване размера на
дължимото обезщетение, като Ф. бъде осъден да заплати на ищеца единствено
определената по анекса към договора за повишаване на квалификацията сума в
размер на 500лв. за целия срок на договора.
Прави се възражение срещу размера на претендираната неустойка поради
прекомерност съобразно действително претърпените вреди. Възразява срещу
основателността на претендираната лихва върху главното вземане.
Релевират се възражения за нищожност на сключения от страните договор
за повишаване на квалификацията в частта му относно уговорките, че при неизпълнение
на задължението да работи при ищеца пет години по специалността която е
придобил непосредствено след датата на придобиването й, следва да носи отговорност в размер на извършените от
лечебното заведение всякакви разходи,
включващи разходите по т.II, 1, т.2, и че неизправната страна дължи на
изправната страна по договора неустойки в размер на изплатените суми по т.II,
1, т.2., като противоречащи на закона и добрите нрави.
Приема се, че с тях са нарушени принципите на добросъвестност и
справедливост по чл.9 от ЗЗД, тъй като определената по договора неустойка била
в размер, който налагал връщане на многократно- шестдесет пъти по-голяма сума,
от размера на изплатената на ответника сума по договора за повишаване на
квалификацията- 500лв.
Твърди се, че е налице явна нееквивалентност между двете престации,
обуславяща неоправдано разместване на имущество като последица от изпълнението
му. Нищожността на тези клаузи на процесния договор обуславяла
недействителността на целия договор, тъй като в случая не били налице
предпоставките по чл.26, ал.4 от ЗЗД за запазване действителността на
останалите му части.
Сочи се, че нищожна поради противоречие с добрите нрави била и
клаузата за неустойка в Пункт III т.5, която излизала извън обезпечителната и
обезщетителната си функция, предвид процентното й съотношение, като и
заплащането й би довело до неоснователно
обогатяване на насрещната страна- кредитора.
Искането е да се отхвърли предявения иск.
С оглед на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от Договор за обучение за придобиване на специалност на място
№3202/17.09.2012г. се установява, че същият е сключен между Медицински
университет Пловдив, МБАЛ- Пазарджик и д-р М.М.Ф., на основание чл.24 от
Наредба №34/29.12.2006г. за придобиване на специалност в системата на
здравеопазването, за придобиване от ответника на специалност педиатрия на място
финансирано от държавата, със срок на обучение четири години от 17.09.2012г. до
17.06.2016г.
Не е спорно, че ответникът Ф. е завършил успешно обучението, за което
му е издадено Свидетелство за призната специалност №002519/14.02.2017г. и са му
признати права на специалист по педиатрия, считано от 01.01.2017г.
Няма спор между страните, че същите са сключили Договор за повишаване на квалификацията
№70/22.11.20212г., по силата на което между тях е възникнало валидно
облигационно правоотношение. От неговото съдържание се установява, че
последните са постигнали съгласие относно специалността, по която ответникът ще
се обучава, срокът, през който се задължава да работи при работодателя след
придобиване на специалността, основанията за прекратяването му и отговорността
за неизпълнение от неизправната страна. Размерът на сумата, която ще се счита
като инвестиция за срока на действието му е определен в допълнително подписан
между страните анекс.
В тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл.ІІ, 1, т. 2 от
Договора, ищецът се е задължил да финансира следдипломното обучение на
ответника д-р М.Ф. по специалност „педиатрия“ за срока на обучението, а
ответникът след завършване на специализацията да работи в „МБАЛ- В.“ ЕООД за
срок от пет години по специалността, която е придобил, непосредствено след
датата на придобиването й /чл.II, 2, б. „А“/.
Уговорено с чл.II, 1, т.2 от Договора е на ответника да се заплаща сума
над утвърденото щатно разписание, която сума да се счита като инвестиция за
повишаване на квалификацията му. Страните са се споразумели е размерът на тази
сума да бъде определен допълнително в Анекс към договора.
По силата на чл.II, т.2, б.„В“, предл.второ, при неизпълнение на
задължението по чл.II, 2, б.„А“ е посочено, че специализанта носи финансова
отговорност в размер на извършените от лечебното заведение разходи, включващи
заплатените суми за повишаване на квалификацията.
Видно от Анекс към Договор №71 е посочено, че в изпълнение на т.2 от
Договора за повишаване на квалификацията е определена сума в размер на 500лв.
за срока на договора.
От утвърдено щатно разписание се установява, че към датата на
сключване на Договор №70 за повишаване на квалификацията от 22.11.2012г. и на
Договор за обучение за придобиване на специалност на място финансирано от
държавата от 17.09.2012г. между ищеца и ответника е съществувало трудово
правоотношение по силата на сключен трудов договор от 10.02.2012г.
Видно от трудов договор №40/03.10.2016г. се установява, че д-р Ф. е
назначен на длъжност лекар в детско отделение на МБАЛ- В.. По силата на
Допълнителен трудов договор за работа при същия работодател от 25.09.2018г. е
заемал и длъжността „Началник детско отделение“ до назначаване на титуляр.
От Молба с вх.№398/11.07.2019г. на ответникът Ф. *** се установява, че
първия е поискал прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца за заеманата
длъжност лекар- педиатър в детско отделение на МБАЛ- В., на основание чл.325,
ал.1, т.1 КТ по взаимно съгласие,
считано от 12.07.2019г. Посочил е, че в случай, че молбата не бъде
удовлетворена, същата да се счита за предизвестие по чл.326, ал.1 КТ.
От Уведомително писмо с
вх.0407/18.07.2019г. от д-р Ф. *** ЕООД е изложено становище относно
срокът на предизвестие, които следва да бъде определен като едномесечен,
относно недължимост на сума в размер на 15000лв., относно сумата необходима за
повишаване на квалификацията определена с допълнително споразумение /Анекс/ към
Договор №70/22.11.2012г., относно сумата, представляваща брутното трудово
възнаграждение, както сумите, които се заплащат на работника/служителя над
утвърдения размер за щатното разписание размер. Визирано е, че е налице
невъзможност от изпълнение на задължението на д-р Ф. по чл.234, ал.1 от КТ да
полага труд по трудово правоотношение за предвидения в договора пълен срок от 5
години. Прието е, че, съгласно разпоредбата на чл.81 от ЗЗД, длъжникът не
отговаря, ако невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може
а му се вмени във вина.
Видно от Заповед №23/23.08.2019г., на основание чл.326, ал.1 от КТ за
прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие от страна на работника
с молба с вх.№398 от 11.07.2019г. е прекратено трудовия договор на д-р М.М.Ф.,
с място на работа- Детско отделение, длъжност- Началник на отделение, считано
от 23.08.2019г..
Видно от Заповед №24 от 23.08.2019г., на основание чл.326, ал.1 от КТ
за прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие от страна на
работника с молба вх.№398 от 11.07.2019г. е прекратен трудовия договор на д-р М.М.Ф.,
с място на работа- Детско отделение, длъжност- Лекар педиатрия, считано от
23.08.2019г., като на основание чл.220, ал.1 от КТ и трудово договор №40 от
03.10.2016г., д-р Ф. дължи обезщетение за неспазен срок на предизвестие в
размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 19.07.2019г. до
11.10.2019г. в размер на 7565,48лв., на основание чл.224 от КТ да се изплати на
последния обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2019г. в размер на
15 дни за 2019г.- 1167,26лв., като е извършено прихващане между двете суми и
остатъка от 6398,22лв., които д-р Ф. ще дължи на лечебното заведение.
От представените щатни разписания се установява, че от 25.09.2018г.-
до 23.08.2019г. е видно, че в отделението „Педиатрия“ в МБАЛ- В. са работили
лекари, както следва: Към дата- 23.09.2018г. са работили трима лекари- д-р Х.,
д-р Р. и д-р Ф., като и тримата лекари имат специалност „Педиатрия“. Към
датата- 01.08.2019г. са работили четирима лекари- д-р Ф., д-р Р., д-р Д. и д-р М..
От Приложения №1 и Приложения №1а към Националния рамков договор на
РЗОК- Пазарджик за 2018г. и 2019г. е видно, че трима от лекарите в отделението-
д-р Ф., д-р Р. и д-р Д.- пенсионер /назначен на 01.02.2019г. след твърдения
период на неизпълнение/ имат специалност „Педиатрия“, а четвъртия лекар- д-р М.
е назначена на 01.02.2019г., като лекар без специалност.
В показанията си св.Т.. визира, че е работила в МБАЛ- В. от 1991г. до
2018г., като е заемала длъжността педиатър, а в последните години и Началник на
детското отделение. Визира, че работата е била натоварена, като е работела в
отделението, заедно с д-р Ф. и д-р Х.. Коментира, за влошен микроклимат в
отношенията между колегите и по- конкретно между д-р Х. и д-р Ф.. Същият е бил
породен, във връзка с графика на работа. Същата коментира, че е отивала на
работа и не знае кога ще се върне. Относно д-р Ф. визира, че докато е бил на
специализация в Пловдив е оставала сама с другия колега, като се е случвало
многократно да не може да разчита от началото до края на работния ден на него.
Случвало се е да работи и д-р Ф., но не може да каже колко често.
В показанията си св.Х. сочи, че организацията в детското отделение е
била нормална. Според нея проблемите, които са се породили с лични. В самата
болница е имало страхотна организация. Създаденото напрежение не е свързано с
начина и организация на работата в същото. Свидетелката визира, че на д-р Ф. е
оказвано пълно съдействие за да завърши специализацията си, като са му вземани
дежурства, лично от д-р Х., за да не пътува до болницата в гр.В., когато е бил
в гр.Пловдив.
Видно от заключението на съдебно- счетоводната експертиза се
установява, че изплатените средства за квалификация на М.Ф. по сключения Договор №70 от 22.11.2012г. за
периода на обучение от месец ноември 2012г. до месец февруари 2017г. са в
размер на 25359лв. В тази насока правилно е приет от районния съд вариант 2 от
заключението, съгласно който при вариант на неизпълнение на договора и договорена
сума в размер на 500лв. месечно, за периода на неизпълнение 23.08.2017г. до
01.01.2019г. / 2 години, 4 месеца и 8 дни следва следната неустойка/: /28
месеца х 500лв./ + 500лв.: 31д. х 8 д/ = 14000 + 129,03лв. =14129,03лв. или общ
размер на неустойка в размер на 14129,03лв.
Въз основа на приетото
от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата за редовна и допустима- отговаря на изискванията на
чл.260 и чл.261 от ГПК, подадена е в
срок, от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ на обжалване акт.
При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност
на първоинстанционното съдебно решение, в рамките поставени от въззивната
жалба, съдът след преценка на събраните от първата инстанция доказателства
намира, че решение е правилно и законосъобразно, а подадената въззивна жалба е неоснователна.
Направените в жалбата оплаквания за неправилност на съдебното решение следва
да се приемат за неоснователни, тъй като въззивният съд след обсъждане на
всички доказателства по делото, достига до същите изводи като тези на районния
съд, водещи до отхвърляне на предявените искове.
Съгласно разпоредбата на чл.234, ал.3 от КТ, страните могат да
уговорят и допълнителни клаузи за задължението на работника или служителя да
работи при работодателя за определен срок, както и отговорността на работника
или служителя за две форми на неизпълнение: незавършване на обучението и
неизпълнение на задължението за работа през уговорения срок за задължителна
работа. В този смисъл е Определение №895 от 28.07.2010г. на ВКС по гр.д.№82/2010г.,
III г.о., ГК, докладчик съдията Л.Б..
В настоящият казус, не може да има спор между страните по делото, че
трудовото правоотношение е прекратено преди изтичане на петгодишния срок от
придобиване от ответника на специалността педиатрия, през който е следвало да
работи при ищеца, а именно преди
01.01.2022г. и то е по инициатива на ответника.
Налице са две последователни молби за прекратяване на трудово
правоотношение, съответно на 11.07.2019г. и 18.07.2019г. т.е. три години преди
изтичане на уговорения петгодишен срок от придобиване на специалността. Съответно
трудовото правоотношение на д-р М.Ф. на длъжност Началник детско отделение е
прекратено със заповед №23 от 23.08.2019г., връчена му на 26.08.2019г.
Трудовото правоотношение на длъжност лекар в детско отделение е прекратено със
заповед №24 от 23.08.2019г.
Неоснователно е възражението, че неправилно първоинстанционният съд е
приел, че според съдържащата се в т.ІІ, 1, 2 клауза от договора за повишаване
на квалификацията се дължи сума над утвърденото щатно разписание и тълкуването
на тази уговорка налага извод, че волята на страните е сумата определена в
анекса към него, да се заплаща ежемесечно за срока на обучението за придобиване
на квалификация от специализанта и задължението на работодателят не се изчерпва
с еднократно престиране на сумата.
В случая, няма основание да се приеме, че съдържащата се в т. II, 1, 2
клауза в насока задължението на „МБАЛ- В.“ ЕООД за заплащане на договорената
сума над утвърденото щатно разписание е неясна.
Реално е налице уговорка, че ще се заплаща сума над утвърденото щатно
разписание, означава, че същата е обвързана със заплащането на трудовото
възнаграждение на ответника по съществуващото между страните трудово
правоотношение към датата на сключване на договора за повишаване на
квалификацията.
В този аспект не може да се приеме като основателен довода на защитата
на ответника, че се касае за еднократна уговорена сума в размер на 500лв. за
целия период на обучение и ако се дължи сума, то това следва да бъде
последната.
Същият не може да се приеме за основателен, тъй като от данните от
Анекса към Договор №70 ясно е посочено: „В изпълнение на т.2 от Договор №70 се
сключи настоящия анекс, в който се определи сума в размер на 500лв. /петстотин/
за срока на договора.
Категорично е заключението на приетата по делото съдебно- икономическа
експертиза което установява по несъмнен
начин, че от месец ноември на 2012г. до месец февруари на 2017г. са изплащани
от МБАЛ В. ЕООД всеки месец по 500лв. на ответника Ф. за повишаване на
квалификацията, което не се отрича от последния. Тези данни несъмнено
установяват, че постигната договорка е за заплащане на 500лв. всеки месец за
срока на обучение, която да се изплаща над дължимото трудово възнаграждение на
ответника, съобразно утвърденото щатно разписание.
Навежда се като възражение в жалбата, че се явява спорен въпроса, дали
уговорената неустойка в пункт ІІІ, т.5 от Договор №70 от 21.11.2012г. за
професионална квалификация, в размер на изплатените суми по т.ІІ, 1, т.2 за
неизпълнение на задължението от ответника да не прекратява трудовия преди да
изтекат 5 години след обучението обвързва страните.
Настоящата инстанция приема, че така уговорената неустойка обвързва
страните.
Категорична е пункт ІІІ, т.5, в който се визира, че “Неизправната
страна дължи на изправната страна по договора неустойки в размер на изплатените
суми по т.ІІ, 1, т.2.
В конкретният казус, ответникът- д-р Ф. не е изпълнил задълженията си
по договор №70/22.11.2012г., с оглед на което за същия е налице задължението да
заплати на изправната страна по договора- „МБАЛ- В.“ ЕООД неустойка в размера
на изплатените суми по т.ІІ, 1, т.2. те са изчислени в заключението на съдебно-
икономическата експертиза на сумата от 14129,03лв., като в случая правилно са
присъдени претендираните с исковата молба 14000лв.
Не може да се приеме за основателно и възражението, че договорът за
повишаване на квалификацията от 22.11.2012г. е обвързан с възникналото трудово
правоотношение, както и че клаузата в допълнителното споразумение е част от
трудовото правоотношение, както и твърдението, че от датата на подписване на
анекса, клаузата на пункт трети, т.5 от договора за професионално квалификация
не обвързва страните, а отговорността на ответника по чл.234, ал.3, т.2 от КТ се
урежда с разпоредбата, определена в анекса.
Такива възражения не са правени пред първоинстнационния съд и с оглед
на това, че се навеждат за първи път пред въззивната инстанция, те се явяват
преклудирани и не е налице основание последната да се произнася по тяхното
същество.
В тази връзка следва да се посочи, че твърдяното обвързване не може да
се приеме, че следва да е налице, тъй като се касае за различни правоотношения
по силата на тези договори. Същественият момент в случая, че са налице
безспорни данни, че е налице неизпълнение на Договор № 70 за повишаване на
квалификацията и задължението специализанта да работи 5 години в лечебното
заведение, финансиращо обучението. Налице е предсрочно напускане от страна на
ответникът- д-р Ф. на работа на 23.08.2019г., с което същия не изпълнява поетото задължение да работи за
определен срок при своя работодател и не спазва задължението си да работи при
ищеца до 01.01.2022г.
В допълнение следва да се посочи, че Договорът за повишаване на
квалификацията и преквалификация, макар и регламентиран в Кодекса на труда не
представлява трудов договор и по отношение на него са приложими общите правила
на гражданското право. Самият законодател в разпоредбата на чл.234, ал.3, т.2
от КТ е предвидил възможността страните да уговорят отговорността при
неизпълнение на задълженията по договора, в това число и на задължението на
работника да работи при работодателя за определен срок. Принципът на
договорната свобода по отношение на този договор, уреден в кодекса, ясно е
отграничен, за разлика от приложимия в областта на трудовото право принцип на
нормативно, императивно определения размер на обезщетенията за неизпълнение на
трудовите задължения. Доколкото става въпрос за определяне отнапред на вида и
размера на отговорността за неизпълнение на договорно задължение по същността
си такава уговорка в договора представлява уговорка за неустойка, по отношение
на която намират приложение и правилата на чл.92 от ЗЗД.
Неоснователно е и въведеното възражение за възникналата обективна
невъзможност за изпълнение на договора. По отношение на същото, първоинстанционният
съд е изложил подробни съображения, които няма основание да не бъдат споделени
изцяло.
Не се установяват данни, както от приложените щатни разписания, така и
от показанията на св.Т.. и Х., че д-р Ф. е поставен в обективна невъзможност от
ищеца да изпълнява задълженията си по трудовото правоотношение, поради
създадената лоша организация на трудовия процес и липса на други реално
работещи медицински специалисти в отделението.
Следва да се
отбележи, че за известен период от време, ответникът е бил и Началник на
детското отделение в което е работил и не се установява, по време на неговото
ръководство, последния да е предприемал действия в насока, че същият е подавал
сигнали, че е в обективна невъзможност да изпълнява задълженията си и това да е
по вина на работодателя му.
Налице е виновно неизпълнение от страна на ответникът да работи за
срока, уговорен в договора за придобиване на квалификация с ищеца, поради което
същият дължи обезщетение.
По отношение на възражението изложено във въззивната жалба касаещо
основателността на направеното с писмения отговор възражение от ответника, че
сумите заплащани от ищеца на ответника като трудово възнаграждение и
представляващи договорена сума по договора за повишаване на квалификацията, над
утвърденото щатно разписание /пункт ІІ, 1, т.2 от договора/ за положения от
него труд не може да се считат, като инвестиция за повишаване на квалификацията.
Безспорно следва да се приема, че сключеният процесен договор е за
повишаване на квалификацията на ответника. В този смисъл следва да се посочи,
че идеята на същия с оглед неговите разпоредби е, че страните приемат, че
следва да постигнат благоприятни за всяка една от тях последици. От една страна
да се повиши, степента на знанията и уменията на работника или служителя в
рамките на определена професия или специалност и с това последния да придобие
по- висока квалификация, да разшири и обогати своите знания и умения по
упражняваната професия. От друга страна с ангажирането на работника да работи
определен период от време, то след като същият е с повишена квалификация, то
следва извод, че работодателят ще има подготвен кадър, които пълноценно и професионално
ще работи в негов интерес. Ето защо няма основание да не се приеме извод, че
това е една инвестиция.
Относно възраженията за неправилно отхвърляне на възражението за
нищожност, неоснователността на
възражението за прекомерност на размера на неустойката и за нищожност на
сключения договор за повишаване на квалификацията то следва да се посочи, че те
са направени и пред районният съд. Последният на практика е изложил обстойни
съображения в тази насока, които с оглед на събрания доказателствен материал
няма основание да не бъдат споделени изцяло и не е необходими да бъдат
преповтаряни в тяхната цялост. Ето защо следва същите да бъдат приети за
неоснователни.
Предвид гореизложено, настоящата инстанция намира, че предявените искове
са основателни и като такива правилно са уважени.
Ето защо споделяйки изцяло крайните правни изводи на
първоинстанционният съд, настоящата инстанция приема, че следва да остави без
уважение подадената въззивна жалба и потвърди, като правилно и законосъобразно обжалваното
решение.
С оглед изхода на делото, в тежест на жалбоподателят Ф. следва да се
присъдят направените от страна ответника разноски пред въззивната инстанция в
размер на 1200лв.- адвокатско възнаграждение. В тази връзка няма основания от
приложените платежни документи касаещи възнаграждението на процесуалния
представител на въззиваемата страна, че не е доказано по надлежен ред
плащането. Това, че са налице данни за друга наредител на плащането, не
означава, че разходите са направени от последния, тъй като в нареждането за
кредитен превод, като задължено лице е посочено, именно: „МБАЛ- В.“ ЕООД.
По изложените съображения, Пазарджишкият
окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260084/29.11.2020г.,
постановено по гр.д.№20/2020г. по описа на РС- В..
ОСЪЖДА М.М.Ф., с ЕГН **********
***, да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение- В.“ ЕООД, ЕИК: *********сумата
в размер на 1200лв.- представляваща заплатено адвокатско възнаграждение пред
въззивната инстанция.
Решението подлежи касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от съобщението да страните по делото.
Председател: Членове:1. 2.