№ 1281
гр. София, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20211000500675 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 903482 от 03.08.2020 г., постановено по гр.д. № 164/2019
г. от Окръжен съд Благоевград, ответникът – Застрахователно акционерно
дружество „Армеец“ АД, ЕИК ********* е осъден да заплати на С. Б. Г., ЕГН
**********, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
сумата от 18 000 /осемнадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на нейния внук Б. Д. К., настъпила на
13.12.2014 г. при ПТП, причинено от Д. А. К., като водач на лек автомобил
„Опел Астра“ с рег. № Е 6076 АН, който е имал задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника, за периода от
24.09.2014 г. до 23.09.2015 г., ведно със законната лихва, считано от деня на
увреждането - 13.12.2014 г.
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника –
Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД, ЕИК ********* да
заплати:
- държавна такса по сметка на Окръжен съд Благоевград, на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК, в размер на сумата от 720 лв.;
1
- адвокатско възнаграждение на адв. П.К., като процесуален
представител на ищеца, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., в размер на сумата
1 070 лева;
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ищеца С. Б.
Г., ЕГН ********** да заплати на Застрахователно акционерно дружество
„Армеец“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, деловодни
разноски, в размер на сумата от 552 лева.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ответника
-Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД, ЕИК ********* в
частта, в която е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от 13.12.2014 г. и в частта за разноските с
доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на
материалния закон.
Жалбоподателят поддържа, че ищецът формално попада в кръга на
лицата, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени
вреди от причинената смърт на техен близък, тъй като не е провел пълно и
главно доказване на твърдените обстоятелства, че между него и починалия Б.
Д. К., ЕГН ********** е имало трайна и особено дълбока емоционална връзка
и да търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания.
Поддържа още, че първоинстанционният съд въобще не е обсъдил
направеното от него с отговора на исковата молба възражение за изтекла
погасителна давност на акцесорния иск, за периода от 13.12.2014 г до
24.07.2016 г.
Моли въззивният съд да отмени решението в обжалваната част и вместо
това отхвърли изцяло предявените искове.
Моли да му се присъдят направените деловодни разноски.
Ищецът - С. Б. Г., ЕГН **********, чрез адв. П.К. е подал насрещна
въззивна жалба срещу решението на първоинстанционният съд в частта, в
която последният не е формирал и изразил воля в диспозитива за отхвърляне
на прекия иск, за разликата над сумата от 18 000 лева до пълния предявен
размер от 30 000 лева.
Жалбоподателят поддържа, че с неговия внук са имали трайна и
особено дълбока емоционална връзка и е претърпял продължителни болки и
2
страдания от внезапната и нелепо настъпила смърт.
Поддържа още, че починалият с поведението си не е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат, но ако се приеме наличие на
съпричиняване, то е в съотношение 90 % за застрахования водач и 10 % за
пострадалия.
Моли да се уважи изцяло прекият иск и да се осъди ответника да
заплати поисканото обезщетение в пълен размер, ведно със законната лихва
от деня на увреждането.
Моли въззивният съд да осъди ответника да заплати адвокатско
възнаграждение на неговия процесуален представител, на основание чл. 38,
ал. 2 от ЗАдв.
Подпомагащата страна – Т. В. Г., ЕГН ********** не е изразила
становище по подадените въззивни жалби.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивните жалби са процесуално допустими, тъй като са подадени в
срок от надлежни страни срещу валиден и допустим съдебен акт, който
подлежи на обжалване по посочения процесуален ред.
При преценката за основателността на всяка една от жалбите, съдът взе
предвид следното:
Ищецът - С. Б. Г., ЕГН ********** е предявил против Застрахователно
акционерно дружество „Армеец“ АД, ЕИК ********* иск с правно основание
чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 30 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
смъртта на неговия внук Б. Д. К., настъпила на 13.12.2014 г. при ПТП,
причинено от Д. А. К., като водач на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № Е
6076 АН, който е имал задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите при ответника, за периода от 24.09.2014 г. до 23.09.2015
г., ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането - 13.12.2014 г.
Исковата молба е подадена в канцеларията на съда на 24.07.2019 г.
Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че:
3
- на 13.12.2014 г. е настъпило ПТП с лек автомобил „Опел Астра“, с рег.
№ Е 6076 АН, управляван от Д. А. К., който е имал задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника в деня на ПТП;
- вследствие на ПТП е починал неговия внук Б. Д. К.;
- с присъда № 2775 от 24.06.2015 г., постановена по н.о.х.д. № 126/2015
г. от Окръжен съд Благоевград, водачът Д. А. К. е признат за виновен в това,
че при управлението на застрахования автомобил е допуснал нарушение на
правилата за движение, установени в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и но
непредпазливост е причинил смъртта на неговия син Б., който е бил на една
година и десет месеца - престъпление по чл. 343а., ал. 1, б „б“ от НК;
- вследствие смъртта на неговия внук е претърпял и продължава да
търпи неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, поради
изключително дълбоката емоционална връзка, която са имали помежду им;
С предявените искове поискал ответникът да заплати обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, в размер на сумата от 30 000 лева, ведно
със законната лихва, считано от деня на ПТП – 13.12.2014 г.
Поискал ответникът да заплати адвокатско възнаграждение на неговия
процесуален представител, на основание чл.38, ал. 2 от ЗАдв.
Ответникът – ответникът – Застрахователно акционерно дружество
„Армеец“ АД, ЕИК ********* подал отговор на исковата молба /л. 27/, с
който оспорил основателността на предявените искове и поискал да се
отхвърлят с доводи, че:
- застрахованият водач с поведението си не е осъществил деликтния
състав по чл. 45 от ЗЗД;
- ищецът формално попада в разширения кръг на лицата, които имат
право да получат обезщетение за претърпените неимуществени вреди, тъй
като пострадалият е негов внук, но съдържанието на тази родствената връзка
не попада в приложно поле на Тълкувателно решение № 1 от 21 юни 2018 г.,
постановено по т.д. № 1/2016 от ВКС- ОСНГТК, съгласно което обезщетение
се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди;
При условията на евентуалност поискал да се присъди обезщетение за
4
неимуществени вреди, което да е съобразено с критериите на съдебната
практика за справедливост и обстоятелствата по делото, че пострадалият е
бил превозван в лекия автомобил, който не е бил оборудван със специално
столче за превоз на деца и смъртта е настъпила вследствие на травми, които е
нямало да се получат, ако е било ползвано такова столче.
Направил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
акцесорния иск за присъждане на законната лихва за периода от 13.12.2014 г.
до 24.07.2016 г.
Поискал да му се присъдят направените деловодни разноски.
По молба на ответника с изложени доводи за независимо съпричиняване
на вредоносния резултат, като подпомагаща страна е конституирана Т. В. Г.,
ЕГН **********.
Последната не е изразила становище
От фактическа страна:
От събраните по делото доказателства установява, че на 13.12.2014 г.,
около 07:15 – 07:45 часа, на четвъртокласен път между с. Габрене и с.
Първомай, община Пертрич е настъпило ПТП с лек автомобил „Опел Астра“
с рег. № Е 6076 АН, управляван от Д. А. К..
Лекият автомобил навлязъл в лява крива на пътя със заледено
асфалтово покритие и със скорост по - висока от критичната за този пътен
участък, вследствие на което с ротация по вертикалната ос напуснал
очертанията на пътното платно и след като се завъртял странично по
надлежната си ос паднал върху тавана на купето и предния капак.
Освен водачът в лекия автомобил пътувала Т. В. Г., ЕГН **********, с
която живеят на съпружески начала и двете им деца Н. Д. К., ЕГН **********
и Б. Д. К., ЕГН **********.
Вследствие на травматичните увреждания от ПТП починал Б. Д. К.,
ЕГН **********.
Така описания механизъм на настъпване на ПТП се установява от
5
приложените по делото писмени доказателства и заключението на вещите
лица, извършили в първата инстанция комплексна медицинска и
автотехническа експертиза – л. 92.
От писменото заключение се установява, че задните гуми на лекия
автомобил са били износени.
Лекият автомобил не е бил оборудван с детски столчета – специални за
безопасно превозване на деца.
Вещите лица са категорични, че с оглед на така описания механизъм на
настъпване на ПТП, ако лекият автомобил е бил оборудван със столчета,
отговарящо на стандарта за възрастта на всяко едно от децата, пострадалият
Б. К. е нямало да получи тези тежки телесни увреждания, довели до леталния
изход.
С присъда № 2775 от 24.06.2015 г., постановена по н.о.х.д. № 126/2015
г. от Окръжен съд Благоевград, водачът Д. А. К. е признат за виновен в това,
че при управлението на застрахования автомобил е допуснал нарушение на
правилата за движение, установени в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и но
непредпазливост е причинил смъртта на неговия син Б., който е бил на една
година и десет месеца - престъпление по чл. 343а., ал. 1, б „б“ от НК;
Лекият автомобил е имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответника в деня на настъпване на
ПТП.
В първата инстанция е прието заключението на вещото лице,
извършило психологическа експертиза.
В първата инстанция като свидетели са разпитани водачът на лекия
автомобил К. за установяване на механизма на настъпване на ПТП и един от
синовете на ищеца за установяване на претърпените болки и страдания от
смъртта на Б..
Показанията на тези свидетели и заключението на вещото лице по
6
извършената психологическа експертиза не установяват конкретни житейски
обстоятелства, които да обосноват извод, че между ищеца и починалият му
внук е имало изградена особено близка връзка, която по интензитет
надхвърля обичайната между баба и внук взаимна обич, морална подкрепа,
духовна и емоционална близост, както и ищецът действително да е претърпял
вреди с по - голям обем от неговата смърт, различен от обичайния обем на
болки и страдания при смърт на родственик.
Пострадалият Б. Д. К. е бил на една година и десет месеца, като е
низходящ - внук на ищеца, който е бил в работоспособна възраст към дата на
настъпване на ПТП.
Приложеното удостоверение за родени деца установява, че ищецът
освен майката на Б. К. има още четири пълнолетни деца.
Ищецът има административен адрес и живее в с. ***, а нейната дъщеря
Т. В. Г. и Д. К. с двете им деца Н. Д. К., ЕГН ********** и Б. Д. К., ЕГН
********** са живеели в с. ***, което е отдалечено на 18.2 километра от с.
***.
Възрастта на ищеца и възрастта на починалия Б.; наличието на още
четири низходящи на ищеца и неустановен брой внуци; отдалечеността на
населеното място, в които живее ищеца и населеното място на родителите на
Б., обосновава извод за отсъствието такива житейски обстоятелства, които да
породят твърдяната в обстоятелствената част на исковата молба особено
близка връзка между ищеца и внукът Б., различна от обичайната между
родственици баба и внук и да са претърпени по-големи болки и страдания от
обичайните за тези радственици.
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадената от
ответника въззивна жалба и с подадена от ищеца насрещна жалба, като
спорът се концентрира до основателността на предявените искове, а при
7
тяхната основателност до размера на обезщетението за неимуществени вреди
и процентно съотношение, с което пострадалият е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат.
ПТП е настъпило на 13.12.2014 г. с участието на автомобил, който е
имал застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена
преди 01.01.2016 г., поради което приложими в случая са разпоредбите на
отменения Кодекс на застраховането, който е бил в сила до 31.12.2015 г.
По главния /пряк/ иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./,
имащ за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, увреденият, спрямо
който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя, което предполага наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на увреждането и поведение на застрахования,
което осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД - противоправно деяние
– действие и/или бездействие; вреди – имуществени и/или неимуществени;
причинно-следствена връзка между деянието и вредите и вина, която се
презумира.
В случая, лекият автомобил „Опел Астра“ управляван от Д. К. е имал
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в деня на
настъпване на ПТП, по силата на която ответникът, в качеството си на
застраховател е длъжен да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования, за причинените от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Наказателното производство по отношение на Д. К. е завършило с влязла в сила
осъдителна присъда, която е задължителна за настоящия съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено, неговата
противоправност и виновността на дееца - чл. 300 от ГПК.
Влезлият в сила съдебен акт на наказателния съд и събраните по делото
доказателства обосновават извода на настоящия състав, че водачът на лекия автомобил
с поведението си е осъществил деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД.
Пострадалият е пътувал в лекия автомобил без да е ползвано специално
обезопасително столче, подходящо за неговата възраст, както и такъв стол не е ползван
от неговата сестра - второто малолетно дете пътувало също в лекия автомобил.
8
Вещите лица са категорични, че с оглед на така установения механизъм
на настъпване на ПТП, ако лекият автомобил е бил оборудван със столчета,
отговарящи на стандарта за възрастта на всяко едно от децата, пострадалият
Б. К. е нямало да получи тези тежки телесни увреждания, довели до леталния
изход.
Налице е съпричиняване в съотношение 10 % за водача и 90 % за пострадалото
дете.
Ищецът е материалноправно легитимиран да предяви исковете за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди:
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 21 юни 2018 г., постановено по
т.д. № 1/2016 от ВКС- ОСНГТК, „Материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление No 4 от 25.V.1961 г. и Постановление No 5
от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.“.
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с
починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
В случая доказателствата по делото не установяват конкретни житейски
обстоятелства, които да обосноват извод, че между ищеца и починалият му
внук е имало изградена особено близка връзка, която по интензитет
надхвърля обичайната между баба и внук взаимна обич, морална подкрепа,
духовна и емоционална близост, както и ищецът действително да е претърпял
вреди в по - голям обем от неговата смърт, различен от обичайния обем на
болки и страдания при смърт на родственик - решение № 92 от 17.11.2020 г.,
постановено по дело № 1275/2019 г. от ВКС, ТК, II т.о.
Предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е
допустим, но е изцяло неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
9
Неоснователността на главния иск влече неоснователност и на
акцесорния иск за присъждане на законната лихва, който също следва да се
отхвърли.
Тук е мястото да се посочи, че първоинстанционният съд се е отнесъл
безкритично към направено от ответника с отговора на исковата молба, в
точка 13, възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
акцесорния иск за присъждане на законната лихва, за периода от 13.12.2014 г.
до 24.07.2016 г.
Възражението въобще не е обсъдено и отсъства отхвърлителен
диспозитив за този период.
Първоинстанционният съд не е изложил съображения в решението и и
отсъства диспозитив за отхвърляне на прекия иск, за разликата над сумата от
18 000 лева до пълния предявен размер.
Ищецът не е поискал в срока и по реда на чл. 250 от ГПК постановяване
на допълнително решение.
Ищецът, чрез своя процесуален представител е поискал само изменение
на решението в частта за разноските, по която молба е постановено по реда на
чл. 248 от ГПК определение, което не е обжалвано от ищеца с частна жалба.
С оглед на изложеното от двете жалби единствено основателна е
подадената от ответника, поради което следва:
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от 13.12.2014 г., до размер на
сумата от 18 000 лева и вместо това да се отхвърлят двата иска в тази част;
- да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която
ответникът е осъден да заплати държавна такса по сметка на
първоинстанционния съд, както и адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която ищецът е осъден да заплати на ответника деловодни разноски за
първата инстанция, в размер на сумата от 552 лева;
По разноските:
10
С оглед изхода на делото, ищецът следва да заплати на ответника, на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, направените във въззивната инстанция
деловодни разноски – сумата от 360 лева за заплатена държавна такса за
въззивно обжалване на първоинстанционното решение и сумата от 250 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 903482 от 03.08.2020 г., постановено по гр.д. №
164/2019 г. от Окръжен съд Благоевград ЧАСТТА, в която ответникът –
Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД, ЕИК ********* е
осъден да заплати на С. Б. Г., ЕГН **********, на основание чл. 226, ал. 1 от
КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 18 000 /осемнадесет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния
внук Б. Д. К., настъпила на 13.12.2014 г. при ПТП, ведно със законната лихва,
считано от 13.12.2014 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Б. Г., ЕГН ********** против
Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД, ЕИК *********, иск с
правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
имащи за предмет присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на нейния внук Б. Д. К., настъпила на 13.12.2014 г. при ПТП, ведно
със законната лихва, считано от 13.12.2014 г., до размер на сумата от 18 000
/осемнадесет хиляди/ лева.
ОТМЕНЯ решение № 903482 от 03.08.2020 г., постановено по гр.д. №
164/2019 г. от Окръжен съд Благоевград ЧАСТТА, в която ответникът –
Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД, ЕИК ********* е
осъден да заплати:
- държавна такса по сметка на Окръжен съд Благоевград, на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК, в размер на сумата от 720 лв.;
- адвокатско възнаграждение на адв. П.К., като процесуален
представител на ищеца, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., в размер на сумата
1 070 лева;
ПОТВЪРЖДАВА решение № 903482 от 03.08.2020 г., постановено по
гр.д. № 164/2019 г. от Окръжен съд Благоевград ЧАСТТА, в която ищецът С.
Б. Г., ЕГН ********** е осъдена да заплати на Застрахователно акционерно
11
дружество „Армеец“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
деловодни разноски, в размер на сумата от 552 лева.
ОСЪЖДА ищеца - С. Б. Г., ЕГН ********** да заплати на
Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД, ЕИК *********, на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, сумата от 360 лева, представляваща
заплатена държавна такса за въззивно обжалване на първоинстанционното
решение и сумата от 250 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е постановено при участието на Т. В. Г., ЕГН ********** –
майка на починалия Б. Д. К., ЕГН **********, конституирана като
подпомагаща страна по молба на ответника.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12