№ 35
гр. П. , 18.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на деветнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-
Здравкова
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20201720104590 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД ЕИК
*********, гр. П. 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република”, представлявано от Изпълнителния
директор Любомир Спасов, чрез юрк. Максимова, срещу Ж. Н. А., ЕГН **********, с адрес:
******, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумата 68,78 лв. /шестдесет и осем лева и седемдесет и осем стотинки/, равняваща
се на 1/6 от главница в размер на 412,69 лв., представялваща стойността на доставена
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес ******, за периода от
01.05.2017 г. – 30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 27.05.2020 г., до окончателното изплащане на
вземането, и сумата 5,75 лв. /пет лева и седемдесет и пет стотинки/, равняваща се на 1/6 от
обезщетение за забава в размер на 68,78 лв. върху месечните плащания за периода от
09.07.2017 г. до 15.10.2018 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д.№ 02234/2020 г. на РС – П..
Ищецът твърди, че при действието на публично известни общи условия е доставил
топлинна енергия за жилище, находящо се в ******, за периода от 01.05.2017 г. – 30.04.2018
г. Счита, че отвтеникът в качеството на съсобственик и наследник на процесния имот,
дължи 1/6 част от стойността на доставената топлинна енергия. Тъй като последният не
1
заплатил дължимата цена, на основание чл. 41, ал. 1 от ОУ дължи и 1/6 част от лихвата за
забава върху главницата по всяка фактура за периода от 09.07.2017 г. до 15.10.2018 г. Моли
да се приеме за установено, че ответникът му дължи сумите, за които в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната
страна.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. В., е депозирал отговор на исковата
молба, с който възразява за нередовност на исковата молба и оспорва исковете като
неоснователни. Оспорва наличието на облигационна връзка между страните по доставка на
топлинна енергия за процесния имот. Твърди, че не е нито собственик, нито ползвател на
процесния имот, поради което няма качеството потребител на топлинна енергия. Оспорва до
процесния имот е доставена топлинна енергия в претендирания размер. Прави възражение
за погасяване на вземанията по давност. По изложените съображения се моли за отхвърляне
на предявените искове и присъждане на сторените разноски.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
По заявление на „Топлофикация П.” АД е издадена Заповед № 1234/01.06.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 02234/2020 г. по описа на
Районен съд – П. срещу Ж. Н. А., за заплащане на сумата 68,78 лв. /шестдесет и осем лева и
седемдесет и осем стотинки/ - главница за доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес ******, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
27.05.2020 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 5,75 лв. /пет лева и
седемдесет и пет стотинки/ - обезщетение за забава на месечните плащания за периода от
09.07.2017 г. до 15.10.2018 г., и са присъдени разноски за производството.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е депозирал
възражение в срока по чл. 414 ГПК.
От представените от ищеца общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от 2008 г. се установява, че са публикувани във в. „СъП.”, бр. 82/3959/ на 29.04.2008
г., а с доклада по делото е обявено на страните, че на съда е служебно известно, че Общите
условия за продажба на топлинна енергия за ботиви нужди от „Топлофикация-П.“ ЕАД на
потребители в град П., одобрени с Решение ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР са публикувани
в едни местен и централен ежедневник (в-к „СъП., бр. 82 от 29.04.2008 г. и в-к „Новинар“,
бл. 101 от 30.04.2008 г.).
От Договор за покупко-продажба на държавен недвижим имот по Наредбата за
държавните имоти, се установява, че на 22.06.1990 г. Н.С.С. е закупил недвижим имот,
представляващ апартамент **, находящ се в гр. П., ул. „**** ” *****.
2
Съгласно приложеното по делото удостоверение, издадено от „П.-Инвест“ ЕООД-гр.
П., недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. „**** ” *****, апартамент **, по сега
действащия администартивен адрес е гр. П., кв. „***“, ул. „**** ” ****, апартамент **.
От удостоверение за наследници с изх. № 110/24.06.2019 г. се установява, че Ф.Х.С. е
починала на 27.11.2009 г. като е оставла наследници по закон: Н.С.С. – съпруг, Ж. Н. А. и
Р.Н.К - дъщери.
От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 99, том II, рег. № 1041,
дело № 265 от 2019 г. се установява, че на 12.07.2019 г. Н.С.С., Ж. Н. А. и Р.Н.К са продали
на Н.В.М и В.Х.В. следния свой собствен недвижим имот, а именно самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 55871.514.7769.1.27 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-
91/13.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в *****.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-техническа
експертиза се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, по
отношение на която е въведена услугата за дялово разпределение на топлинната енергия
преди процесния период, тъй като фирма „Нелбо“ ЕАД, гр. София е изготвяла изравнителни
сметки от преди 2006 г. Вещото лице посочва, че между ищцовото дружество и фирма
„Нелбо“ ЕАД, гр. София, е сключен Договор № 99/08.12.2011 г. за услугата дялово
разпределение на топлинната енергия със срок една година и клауза за безсрочно
продължение с по още една година, ако липсват възражения от подписалите го страни. От
заключението на същата експертиза се установява, че уредът за търговско измерване,
монтиран в абонатната станция, е преминал метрологичен контрол, съответства на
одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване и показанията му могат да се
считат за достоверни. От заключението се установява още, че е извършен редовен отчет на
показанията на топломера в абонатната станция, което е констатирано от карнетите, водени
от топлофикационното дружество. Нетното количеството топлинна енергия е определяно
съгласно Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г., тъй като от брутната топлинна енергия са
приспаднати технологичните загуби на топлоенергия. Изпълнено е изискването на
посочената наредба, касаещо разпределение на нетното количество потребена топлинна
енергия между собствениците на имоти в сграда на етажна собственост (СЕС). Не е
констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС.
От обсъжданото заключение съдът достига до извод, че изравнителните сметки са изготвяни
ежегодно след проведени отчети за потреблението на топлинната енергия в СЕС.
Преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти. Вещото лице е
посочило, че начислените суми, които е посочил по компоненти за разпределяна
топлоенергия, са в съответствие с действащите по време на процесния период цени на
топлоенергията. В тази връзка вещото лице пояснява, че стойността на топлоенергията за
процесния период за имота съответства на посочената в исковата молба.
Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При изготвяне на
експертизата вещото лица е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и
3
фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон
документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена
топлинна енергия. На следващо място вещото лице - топлотехник последователно е
анализирал и преценил всички релевантни при формиране на задължението на ответника
елементи - отчети на общ топломер, коректно приложение на методиката за дялово
разпределение и други.
С доклада по делото е обявено за безспорно, че задължението за главница за процесния
имот за периода 01.05.2017 г. - 30.04.2018 г. по издадените от ищцовото дружество фактури
съответства на посочените в извлечението от сметка суми и е в общ размер 412,69 лв., а
обезщетението за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания за периода
09.07.2017 г. – 15.10.2018 г. съответства на посочените в извлечението от сметка суми и
общо е в раззмер на 34,48 лв.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца към ответника за
доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение, срещу която е подадено възражение в срок, поради което за ищеца е
налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ:
В тежест на ищеца по иска за главница е установяването, че между страните по делото
е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, изпълнението на задължението
за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови
нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при
публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик
или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към
абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията
между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от
момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия.
Това качество е определено в цитираната по-горе разпоредба и е свързано с притежаването
на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при
наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.
От представения по делото договор за покупко-продажба съдът прави извод, че на
4
22.06.1990 г. Н.С.С. е придобил правото на собственост върху недвижим имот,
представляващ апартамент **, находящ се в гр. ***** който съгласно удостоверението,
издадено от „П.-Инвест“ ЕООД-гр. П., по сега действащия администартивен адрес е: гр. П.,
****.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот на 12.07.2019 г. Н.С.С. се е
разпоредил с правото на собственост върху имота заедно с Ж. Н. А. и Р.Н.К, като в
нотариалния акт не е посочено, че пред нотариуса, извършващ проверка на правото на
собственост на страните, са представени други договори, легитимиращи Ж. Н. А. и Р.Н.К
като собственици на имота, освен обсъдения по-горе договор за покупко-продажба на
държавен недвижим имот от 22.06.1990 г. След като имотът е закупен от Н.С., чиято
съпруга Ф.Х.С. е починала на 27.11.2009 г. и не са извършвани прехвърлителни сделки в
полза на техните дъщери Ж. Н. А. и Р.Н.К, следва извод, че имотът е придобит в режим на
съпружеска имуществена общност и последните две лица се легитимират като
съсобственици по наследство от Ф.Х.С.. С оглед изложеното, съдът приема, че до 12.07.2019
г. Н.С.С. е бил собственик на 4/6 ид.ч. от имота, а Ж. Н. А. и Р.Н.К на по 1/6 ид.ч., на
основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН.
От гореизложеното следва, че в исковия период ищцовото дружество се е намирало в
договор за продажба на топлинна енергия с ответницата Ж. Н. А. в качествотото на
съсобственик на топлоснабдения имот.
От заключението на вещото лице по приетата съдбно-техническа експертиза се
установява, че доставената топлинна енергия за процесния имот за периода 01.05.2017 г. –
30.04.2018 г. е на стойност 412,69 лв.
Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на
общата вещ съразмерно с частта си. Следователно, съобразно обема на правата си,
ответницата дължи 1/6 част от цената за доставена топлинна енергия за имота, а именно
сумата 68,78 лв.
Ответникът не е навел възражение и представил доказателства за погасяване на
вземането, поради което съдът приема, че предявеният иск за главница е основателен и
следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
Предвид обстоятелството, че искът има за предмет парично вземане, като
правоувеличаваща последица от предявяването му, следва да бъде уважено и искането за
присъждане на законна лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в
съда – 27.05.2020 г., до окончателното изплащане на вземането.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
5
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Предвид неизпълнението на падежа, ответникът дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания от деня,
следващ изтичане на 30-дневния срок от периода, за който се отнасят.
С доклада по делото е обявено за безспорно, че за периода 09.07.2017 г. – 15.10.2018 г.
законната лихва за забава върху месечните плащания за доставената за процесния имот
топлинна енергия е в размер на 34,48 лв.
Съобразно обема на правата си в собствеността, ответникът дължи 1/6 част от
обезщетението за забава, равняващо се на сумата 5,75 лв.
С оглед изложеното, съдът приема, че предявният иск е основателен и следва да бъде
уважен в пълния предявен размер.
По възражението за погасяване на вземанията по давност:
Наличието на възникнали облигационни задължения към ищцовото дружество е
основание за разглеждане на направеното от страна на ответника възражение за
погасяването им по давност. По силата на чл. 111, б. “в” ЗЗД с изтичане на тригодишна
давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. В
настоящия случай процесните вземания се погасяват с кратка тригодишна давност,
доколкото вземането за топлинна енергия е периодично, а другото представлява вземане за
лихви.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения (каквото е процесното за главница), давността
тече от деня на падежа. В чл. 34 и чл. 42 от Общите условия на “Топлофикация - П.” АД е
предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена
топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като е
предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в
размер на законната лихва, т. е. налице е установен падеж на вземанията. През 30 - дневния
период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и
изискуемо (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и преди това кредиторът не
може да иска предсрочно изпълнение). С оглед изложеното и при установеното по делото,
следва извод, че изискуемостта на главницата за месец 05.2017 г. от процесния период е
настъпила на 01.07.2017 г., което означава, че тригодишният давностен срок изтича на
01.07.2020 г. В настоящия случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
подадено на 27.05.20120 г., т. е. преди изтичане на давностния срок за най-старото вземане
за потребена толинна енергия от процесния период, с което давността за вземането е
прекъсната, на основание чл. 116 б „б“ ЗЗД.
Вземането за лихви възниква от момента на изискуемост на главното вземане и се
погасява с погасяване на главното вземане (чл. 119 ЗЗД).
6
Следователно възражението за погасяване на вземанията по давност е неоснователно.
По разноските:
С оглед отправеното искане и съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва
да се произнесе по сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му бъдат присъдени направените
разноски съразмерно на уважената част от исковите претенции. Тъй като и в заповедното, и
в исковото производство ищецът е представляван от юрисконсулт, съдът приема, че в
настоящото исково производство ищцовото дружество е направило следните разноски: 25,00
лв. – държавна такса, 200,00 лв. – депозит за експертиза, 100,00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, т. е. в общ размер на 325,00 лв., а в заповедното производство, както
следва: 25,00 лв. – държавна такса, и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, т.е. общо
75,00 лв. По възражението на ответника, че разноските за проведената съдебно-техническа
експертиза не следва да му се възлагат в тежест, тъй като размерът и начина на определяне
на претенцията не са били оспорени и провеждането й не е било необходимо, съдът намира
следното:
В отговора на исковата молба ответникът е оспорил представеното с исковата молба
извлечение от сметка като съдържащо едностранно въведени данни, неотговарящи на
действителната доставка на топлинна енергия, оспорил е наличието на изравнителни
сметки, наличието на договори с фирма за дялово разпределение и др., като е направил
бланкетно изявление, че не оспорва исковете по размер. С оглед изложеното и липсата на
изрично изявление на ответника, с което да признава, че за процесния имот е доставена
топлинна енергия за съответните отчетни периоди в размер на претендираната стойност,
съдът е приел, че провеждането на съдебна-техническата експертиза е необходимо за
установяване на поставените в доказателствена тежест на ищеца факти. Ответникът не
дължи разноски за производството по делото само в случай, че не е дал повод за
завеждането му и признае иска, което не е сторено. Неоснователно е и възражението, че на
ищеца не следва да се присъди сумата от 50,00 лв. – допълнителен депозит за
възнаграждение на вещото лице, тъй като не е направен към момента на приключване на
устните състезания. Ищецът е задължен да внесе посочената сума в последното съдебно
заседание по делото и с молба от 01.03.2021 г. е представил доказателство, че сумата е
внесена по депозитната сметка на съда на 25.02.2021 г. - в указания от съда седмичен срок,
поради което същата следва да му бъде присъдена.
С оглед изложеното, предвид изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сторените разноски в пълен размер.
7
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Ж. Н. А., ЕГН **********, с адрес: ******,
ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - П." АД, EИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, сумата 68,78 лв. /шестдесет и осем
лева и седемдесет и осем стотинки/ - представялваща главница за доставена топлинна
енергия за периода от 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. за топлоснабден имот, находящ се на
адрес ******, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 27.05.2020 г., до окончателното изплащане на вземането, и
сумата 5,75 лв. /пет лева и седемдесет и пет стотинки/ - представляваща обезщетение за
забава върху месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 15.10.2018 г., за които
вземания е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 02234 по описа за
2020 г. на РС – П..
ОСЪЖДА Ж. Н. А., ЕГН **********, с адрес: ******, ДА ЗАПЛАТИ на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ - П." АД, EИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П.,
кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, сумата 325,00 лв. /триста двадесет и пет лева/ - разноски
в настоящото исково производство, и сумата 75,00 лв. /седемдесет и пет лева/ - разноски в
заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – П. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 02234 по описа за 2020 г. на
Районен съд – П. да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис
от влязлото в сила решение по настоящото дело.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8