Р Е Ш
Е Н И Е
№ 973
гр.Бургас, 22.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично
заседание на двадесет и шести юни две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
при участието на секретаря *, като разгледа
НАХД № 837 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба на „*“ ЕООД с ЕИК: *, съдебен адрес:***, партер, офис №
2, чрез адв. С.К., против Електронен фиш за налагане
на глоба (ЕФ) Серия Г № *, издаден от ОДМВР-Бургас, с който за нарушение по
чл.483, ал.1, т. 1 КЗ, вр. с чл. 638, ал. 4, вр. ал.1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 461,
т. 1 КЗ е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.
С
жалбата се иска отмяна на обжалвания фиш, поради незаконосъобразност.
В
открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. С.К. от БАК, който поддържа жалбата по изложените в
нея доводи.
За
Административно - наказващият орган не се явява представител. В съпроводително
писмо се моли за оставяне на жалбата без уважение и под евентуалност се моли за
намаляване на адвокатското възнаграждение на насрещната страна в случай на
уважаване на жалбата.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване,
доколкото видно от разписката на л. 6, ЕФ е връчен на 10.02.2020 г. , а жалбата
е депозирана на 14.02.2020 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е и основателна
по следните съображения:
На 12.11.2019г. в 10:59 часа в
гр. Бургас, бул. „Проф. *“ до бл. 64 на ж.к. „Славейков“, техническо средство –
мобилна система за контрол на скоростта TFR1-M 644, засякла и заснела автомобил
„Ситроен Ц 4 Пикасо“ с рег. № А9426НН. От направената справка се установило, че
към датата и часа на управление за товарния автомобил не е имало сключена
валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Било установено и че автомобилът
е собственост на „*“ ЕООД.
Бил издаден Електронен фиш за
налагане на глоба серия Г № * на ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл.
483, ал.1, т.1 КЗ, вр. с чл. 638, ал. 4, вр. ал.1, т. 2 КЗ
била наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.
Техническото средство – мобилна
система за контрол на скоростта – TFR1-M 644, към датата на заснемане на
нарушението било годно и калибрирано, видно от приложените Удостоверение (л.8)
и Протокол (л.9).
Бил е съставен протокол по реда
на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и
писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът
кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес, поради
което и съдът кредитира изцяло, приложената по преписката снимка.
От тази фактическа обстановка и
разглеждайки направените възражения съдът прие, че в конкретния случай са
налице нарушения при установяване на нарушението и издаване на ЕФ, довели до
незаконосъобразност на издадения ЕФ.
Съгласно разпоредбата на чл.189,
ал.4 от ЗДвП, към която препраща чл. 647, ал.3 КЗ - електронният фиш трябва да
съдържа териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините
за доброволното й заплащане. Казано по друг начин - въпреки облекчената
процедура по санкциониране с ЕФ, все пак, за да може законосъобразно да бъде
издаден ЕФ, в същия следва освен всичко останало да бъде извършено пълно, точно
и ясно описание на извършеното нарушение и нарушените правни норми и на кого и
каква санкция се налага. В конкретния случай настоящият състав счита, че това
условие не е изпълнено и то до степен, налагаща отмяна на ЕФ, тъй като в така
издадения ЕФ е посочено, че той е срещу: „като законен представител ЮЛ
собственик на МПС… не е сключил задължителна застраховка…“. Собственикът на
автомобила е юридическото лице /ЮЛ/ „*“ ЕООД, чийто законен представител е *.
От така описано не става ясно дали волята на АНО е да санкционира законния
представител на ЮЛ /физическото лице */ или собственика на автомобила, чието е
и задължението да сключи застраховка /юридическото лице „*“ ЕООД /. По-надолу в
ЕФ никъде не е посочено, в крайна сметка на кого АНО налага имуществената
санкция – на физическо лице или на юридическо такова. Това объркване още повече
се засилва от обстоятелството, че като собственик е посочен „*“ ЕООД
(юридическо лице) и веднага след това е посочено физическото лице *, като законния
представител на ЮЛ. По този начин не
само, че не се внася яснота относно субекта на административнонаказателната
отговорност, а дори объркването още повече се засилва. Точно преди
квалифициране на деянието е използвано обръщението „Уважаема/и госпожо/господине“
– което предполага адресиране на ЕФ до физическо лице, а непосредствено след
това е посочено, че се налага „Имуществена санкция“, което пък предполага, че
адресат е ЮЛ. Всичко това по мнение на настоящия състав създава съществени
противоречия в самия ЕФ, водещи до там, че не само деянието и неговите съставомерни признаци не са описани по изчерпателен и
разбираем начин, а дори не може категорично да се разбере – кой е субектът,
който се санкционира. Следва да се има предвид и че е недопустимо волята на АНО
да бъде извличана по пътя на формалната или правна логика или по тълкувателен
път. Това би имало за последица твърде сериозна неопределеност в
регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните,
и в твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на привлеченото към
отговорност лице. В този смисъл съдът не може да гадае дали след като е наложил
„Имуществена санкция“ АНО е имал предвид, че субект на отговорността следва да
е ЮЛ или не. Това следва да е недвусмислено, ясно и точно описано в ЕФ.
Правоприлагането по принцип и в частност административнонаказателното
такова, не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства
и данни. При липса на конкретно посочен наказан субект в ЕФ, той страда от
съществен порок – липса на реквизит от императивно посоченото съдържание, което
пък от своя страна налага отмяна на санкционния акт.
На последно място, нормата на чл.
189, ал. 4 от ЗДП (към която препраща чл. 647, ал. 3 от КЗ) предвижда, като
условие за издаването на електронен фиш, с автоматизираното техническо средство
да е заснето и установено "нарушението". Това означава, че
техническото средство следва да установи автоматизирано, без намесата на
служител, всички елементи от състава на нарушението и то по начин, възможен за
по-нататъшната му автоматизирана обработка, която в крайна сметка да има за
резултат генерирането на електронния фиш "в отсъствието на контролен орган
и на нарушител". Не е възможно да се изпълни законовото изискване за
установяване и наказване на нарушението в отсъствието на контролен орган, ако с
автоматизираното техническо средство не се установят всички елементи от състава
на съответното административно нарушение. Изискването за автоматизиран характер
на дейността от установяването на нарушението до наказването му чрез електронен
фиш произтича и от законовите дефиниции, дадени с § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН и §
6, т. 63 от ДР на ЗДП, според които "електронен фиш" е електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. Затова
следва да се приеме, че в случаите на
чл. 638, ал. 4 от КЗ е необходимо системата за установяване на
нарушенията автоматично (без намесата на контролен орган) да събира данни за
наличието на действаща застраховка ГО за съответния автомобил. Ако такива данни
не се събират от системата и се налага извършването на справка от съответен
служител, то за установяването на нарушението следва да се състави АУАН, а
издаването на ЕФ е недопустимо (Решение № 1632 от 8.10.2019 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1613/2019 г.). От данните по
делото е видно, че нарушението е установено чрез справка в автоматизирана система
относно обстоятелствата налице ли е валидно сключена застраховка „ГО“ за процесния автомобил след установяването на нарушение на
ограничението на скоростта (л. 25). Т. е тези обстоятелства не се установяват
към момента на заснемането от АТСС, тъй като АТСС е одобрен тип средство за
измерване единствено за контрол на скорост на движение (на л. 9 изрично е
посочено, че се касае за радар скоростомер). В
настоящия случай, АНО е следвало да приложи общите правила на административнонаказателното преследване и да издаде АУАН и
въз основа на него НП, като в административнонаказателното
производство като веществено доказателствено средство
да бъдат използвани снимките от АТСС, по аргумент на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП.
За пълнота следва да се посочи,
че доводът, че за конкретното нарушение не може да се налага имуществена
санкция е неоснователен, тъй като по отношение на вида на наказанията, които
могат да се налагат КЗ се явява специален спрямо ЗДвП и не препраща към
последния в тази част.
С оглед всичко гореописано,
настоящият състав счита, че са допуснати нередовности,
които са опорочили цялото производство и са довели до незаконосъобразно
издаване на ЕФ, поради което и същият следва да се отмени.
Съгласно разпоредбата на чл. 63,
ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.
144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В
случая е представен договор за правна защита (л. 20), в които е отразено, че е
заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. По делото е
направено възражение за прекомерност, а съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, ДВ, бр.
94 от 2019 г., ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съдът намира, че действително
делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, тъй като са събирани
само писмени доказателства по делото, а спорът се е съсредоточил само върху
приложението на закона, а не и върху фактите. Предвид на това, адвокатското
възнаграждение следва да бъде намалено до предвидения минимум. По мнение на
настоящия състав този минимум следва да бъде съобразен към датата на сключване
на договора за правна защита- 13.02.2020 г., когато чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения е предвиждал минимален размер от 300 лв. плюс
седем процента върху разликата над 1000 лв. В конкретния случай се получава
възнаграждение в размер на 370 лв. В този смисъл са и Определение № 534 от
08.12.2016г. по ч.т.д. №1135/2016г. на Първо т.о., ВКС, Определение № 127 от
09.05.2016г. по ч.гр.д. №564/2016г. на Първо гр.о., ВКС и др. Доколкото се
прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от
жалбоподателите при обжалване на актове отговаря юридическото лице,
представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че следва да осъди
ОДМВР-Бургас да заплати сторените в настоящото производство разноски, намалени
по съображенията, изложени по-горе.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане
на глоба (ЕФ) Серия Г № *, издаден от ОДМВР-Бургас, с който за нарушение по
чл.483, ал.1, т. 1 КЗ, вр. с чл. 638, ал. 4, вр. ал.1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 461,
т. 1 КЗ, на „*“ ЕООД с ЕИК: *, съдебен адрес:***, партер, офис № 2, чрез адв. С.К., е наложена „Имуществена санкция“ в размер на
2000 лева.
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на „*“ ЕООД с
ЕИК: *, съдебен адрес:***, партер, офис № 2, чрез адв.
С.К., съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 370 (триста
и седемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му
на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати н страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с
оригинала: Д.Б.