Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. Велико Търново, 3.06.2019
година
Великотърновски районен съд, гражданска колегия, осми състав, в публично съдебно заседание на 16.05.2019 г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА РАДЕВА
при секретаря А.Бижева , като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3664 по описа за 2018 година, за да се
произнесе, взема предвид:
Предявен иск с правно основание
чл. 410, ал. 1 от Кодекс за застраховането, вр. с чл.
86 от ЗЗД.
Ищецът ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп" гр.София, чрез пълномощника си адв.В. *** твърди, че на 14.06.2018 г. при управление на л.а. "Мерцедес" с
рег.№ ВТ 2323 КА водачът преминал през
дупка на пътното платно на около 50 м. от с. Мусина,
вследствие на което била увредена предна лява гума. Навежда, че по силата на
сключен договор за застраховка "Каско"
между собственика на автомобила и застрахователното дружество вследствие
настъпилата щета застрахователят изплатил обезщетение
в размер на 212,40 лева. Сочи, че пътят, на който е настъпило ПТП е част от
републиканската пътна мрежа и ответникът отговоря за неговото състояние. Излага
доводи за проявено бездействие от страна на ответника, чрез неговите служители,
които не са отстранили образуваното препятствие и не са сигнализирали за него
по установения ред. Заявява, че с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят, встъпвайки в правата на застрахования е изпратил покана
за доброволно плащане до ответника, което е отказано. Моли
съда да осъди ответника да му заплати сумата от 212,40 лева, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка "Каско" за
виновно причинени имуществени вреди на л.а. "Мерцедес" с рег.№ ВТ 2323КА при ПТП , настъпило
на 14.06.2018 г. при движение по
републикански път III-303 от гр. Велико Търново към с. Мусина, на около 50 м. преди селото, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане. Претендира разноски. В съдебно заседание не изпраща представител. С
писмено становище поддържа предявения иск .
Ответникът Агенция "Пътна
инфраструктура", Областно пътно управление- Велико Търново, представляван
от пълномощник Р. оспорва предявеният иск. Твърди, че не са налице доказателства
относно наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между виновно
поведение на ответника и настъпилите вреди по
автомобила. Сочи, че към момента на процесното
ПТП на посочения участък не е имало дупки и неравности по пътя. Прави
възражение за съпричиняване от водача, тъй като
същият не е съобразил поведението си на пътя, конкретно скоростта с
атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и превозното
средство и пр. Твърди, че водачът е имал възможност за предварително възприемане
на опасността и е било достатъчно да управлява автомобила с нормативно
изискуемото внимание, за да не се достигне в конкретната пътна обстановка до
настъпилия резултат. Моли съда да
отхвърли иска, като неоснователен, а при
условията на евентуалност да намали исканото обезщетение поради съпричиняване с 1/2. Претендира разноски. В съдебно заседание поддържа становището
изложено в отговора на исковата молба.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за
установена следната фактическа обстановка:
Между ищцовото дружество и Д.А.Н.
е сключен договор за застраховка "Булстрад Каско Стандарт" по
застрахователна полица № 4704180510001155 от 28.05.2018 г. , валидна до
28.05.2019 г. за лек автомобил
"Мерцедес" с рама № WDD2130041A264099 , рег.№ ВТ 2323КН. От приложените писмени
доказателства се установява, че след заявена щета по повод ПТП настъпило на
14.06.2018 г. е изготвен опис на
претенция № 51-06010-01515/18/15.06.2018
г. за настъпилото и установено увреждане
на автомобила по предна лява гума. Приложена е декларация от Д.А.Н., депозирана
пред застрахователя , която не носи
подписа на лицето, заявено като неин автор. Представена е декларация от С.Й.Т.,
свидетел на събитието до застрахователя, в която същият заявява, че на
14.06.2018 г. при движение от гр. В.Търново към с.Мусина, на около 50 метра
преди табелата на селото, управляваният от Н. автомобил е попаднал в дупка на
пътното платно, при което се увредила предна ляма гума. С платежно нареждане от
28.06.2018 година застрахователят е изплатил по сметка на собственика на увредения
автомобил сумата от 212,40 лева по
заведената щета. Отправена е регресна покана до ответника за заплащане на
процесната сума, с последвал отказ, обективиран в писмо изх.
53-00-729/18.09.2018 г. По делото са събрани и гласни доказателства. Водачът на увредения
автомобил св. Н. заявява, че произшествието е настъпило на пътя от Велико Търново
към с.Мусина, през светлата част на денонощието. Автомобилът попаднал в необозначена
дупка, горе- долу на средата между двете платна, в резултат на което гумата
получила бабуна. Сочи, че пътният участък не е бил в ремонт. Излага, че е
подписал декларация пред застрахователя, но не приложената към делото, която не
носи неговият подпис. Св. Т. е пътувал заедно със св.Н.. Според него
произшествието е настъпило на около петдесетина метра от табелата на селото.
Движейки се по пътя, колата попаднала в дупка и гумата се спукала. Св. И. ***
на длъжност "главен специалист". Твърди, че на процесния пътен участък не е правен ремонт, извършвани са само
изкърпвания. При направения оглед на мястото не е установил такава голяма
дупка, която да причини описаната щета. От заключението на допуснатата
съдебно - автотехническа експертиза се установява, че
пътно -транспортното произшествие е настъпило
на прав пътен участък, през светлата част на денонощието, при добра видимост,
при движение извън населено място на сух асфалт. При движение с максимално
разрешената за участъка скорост от 90 км/ч и описаните по-горе пътни условия,
при опасна зона от 76,6 м., водачът е имал възможност и време своевременно да
възприеме визуално препятствието върху платното за движение и да преустанови
движението на автомобила преди да навлезе в него. Вещото лице е констатирало
възможна причинно -следствена връзка между настъпилите повреди на предна лява
гума с механизма на ПТП. Заключило е още, че причините за настъпване на ПТП са,
както липсата на сигнализация и обезопасителни съоръжения
провокиращи повишено внимание, така и
неправилната преценка на водача на автомобила , който при създадената
ситуация е имал видимост и е имал
възможност да преустанови движението на автомобила преди навлизането в
препятствието, или при съществуваща възможност, евентуално да го заобиколи. В заключението е посочено, че пазарната
стойност на имуществената вреда вследствие настъпилите повреди по процесния
лек автомобил към момента на ПТП възлиза на 215,83 лева. В съдебно заседание вещото лице поддържа
изготвеното заключение .
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с
правно основание чл.410, ал.1,т.1 от КЗ, според който с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на
платеното застрахователно обезщетение и обичайните разноски направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата. За да бъде уважен регресния
иск, следва да се докажат няколко
кумулативно изискващи се предпоставки: валидно възникнало правоотношение между ищеца-застраховател и
собственика на увреденото МПС, чрез
сключен застрахователен договор; наличие на повреди по автомобила , от
които са настъпили щети; изплащане на тези щети на увреденото лице; щетите да са причинени от трето лице, което
отговаря по правилата на деликтната отговорност;
наличие на причинно-следствена връзка между причинените вреди и деянието /действие
или бездействие/ на третото лице. От изложените в исковата молба фактически твърдения се
установява, че ищецът предявява регресните си претенции спрямо Агенция "Пътна
инфраструктура", която, като собственик на процесния пътен участък е
проявила бездействие, изразено в бездействието на служителите ѝ да
поддържат пътя в изправност съобразно нормативно установените разпоредби. Ответникът не
оспорва, че мястото, на което е реализирано ПТП - път- III-303 , при км.48+100 м. , е
участък от републиканската пътна мрежа. Съгласно чл. 30,ал.1 от Закон за пътищата дейностите, предвидени за изграждането,
ремонта и поддържането на републиканските пътища се извършват от Агенция "Пътна
инфраструктура" , която според чл.19,ал.1,т.1 от същия закон управлява
тези пътища. По делото се доказа по безспорен начин, че между собственика на
увредения автомобил и ищцовото застрахователно дружество е сключена
застраховка "Булстрад Каско
Стандарт" , валидна към датата на произшествието, както и заплащане от
застрахователя на застрахователно обезщетение в размер на 212,40 лева на
застрахованото лице. Настъпилото пътно-транспортно произшествие се установи,
както с писмени доказателства , така и с гласните такива, чрез показанията на
разпитаните в качеството на свидетели Н. и Т..
Доколкото приложената от водача декларация не носи неговия подпис,
същата не се кредитира от съда, тъй като липсата на подпис под нея я приравнява
на несъществуващ документ. Всъщност самият св.Н. призна, че приложената към
исковата молба декларация не е изготвена от него, но заяви, че е подписвал
подобна декларация, а показанията му относно настъпилото ПТП са подкрепени от
спътника му св.Т., който освен, че е подписал документ пред застрахователя, в
съдебно заседание изложи лично възприятията си от случая. Двамата заявиха, че
преди да достигнат до с.Мусина, автомобилът е попаднал в дупка, която е
причинила повреда по предна лява гума. Пътният участък не е бил в ремонт, не е
имало сигнализации за евентуални препятствия. Никой от тях не си спомня дали
насреща се е движил автомобил , каква е била големината на препятствието и
точното му разположение, но е факт, че
водачът е попаднал в препятствието, в резултат на което автомобилът е аварирал.
В тази насока са не само показанията на св.Н. и св. Т. , но и заключението на
вещото лице, което сочи възможна причинно-следствена връзка между повредата
върху автомобила и описания механизъм на пътно-транспортното произшествие. Те
опровергават показанията на св. И., който освен, че е служител на ответното
дружество заявява категорично, че при огледа не е установил толкова голяма
дупка, която да причини описаната щета, при все, че същият няма качество на
вещо лице и няма категорични данни в кое точно препятствие е попаднал водачът,
за да се правят подобни изводи. От
описаното дотук съдът приема, че е установен механизмът на ПТП, в резултат на
което на застрахованото МПС са причинени вреди по лекия автомобил, размера на
вредите и причинно -следствената връзка между произшествието и настъпилите
вреди. Отговорност за това според чл.49
от ЗЗД, вр. с чл.19,ал.1,т.1 и чл.30,ал.1 от Закон за пътищата, вр. с чл. 48, т.1,
б."а" от Правилника за приложение на Закона за пътищата носи ответникът, комуто
е поверено управлението на пътя и който чрез служителите си следва да извършва
всички дейности необходими за поддържането на пътя с оглед нормалната му
експлоатация. Следва да се отбележи още, че на процесния пътен участък, при
наличие на препятствия по пътното платно, не е имало съответните сигнализации,
водещи до повишаване вниманието на водачите. Изложеното дотук обосновава основателност на
претенцията, но при редуциране на размера ѝ според основателно
направеното възражение за съпричиняване. В тази насока ответникът проведе
необходимото по реда на чл.154 от ГПК пълно и главно доказване на твърденията
си за съпричиняване от страна на водача на вредоносния резултат. Съдът кредитира изцяло приетото и неоспорено
от страните заключение на вещото лице, според което при реализиране на
произшествието в светлата част на деня, при сухо време , на прав пътен участък,
при добра видимост и опасна зона на
спиране от 76,6 м., движейки се с нормативно установената за участъка скорост
от 90 км/ч., водачът е имал възможност и време своевременно да възприеме
визуално препятствието и да преустанови движението на МПС, преди да навлезе в
него, или ако не е имало насрещно движещо се МПС, евентуално да го
заобиколи. Вещото лице категорично сочи
вина за ПТП и на водача. Той не е
изпълнил нормативно установеното си задължение в чл. 20, ал. 2 от Закон за движението по пътищата да избира
скоростта си, съобразявайки се с пътната
обстановка и състояните на пътя, както и др. неизчерпателно изброени в
разпоредбата фактори така, че да е в състояние да спре пред всяко предвидимо
препятствие. Неправилната преценка на
водача, който е имал обективна възможност да избегне навлизането в
препятствието преди да попадне в него и
така да предотврати произшествието, води до наличието на принос от негова
страна , според съда изразен в степен
1/2 към приноса на ответника за настъпването му. Мотивиран от изложеното съдът
приема, че предявената регресна претенция от застрахователя при основателност
на възражението за съпричиняване при принос от 1/2 от страна на водача следва
да се уважи за сумата от 106,20 лева, като за разликата до пълния предявен
размер от 212,40 лева , за 106,20 лева, иска следва да се отхвърли, като
неоснователен. Следва да се присъди и законна лихва върху главницата от подаване
на иска- 30.11.2018 г. до окончателното изплащане.
По
разноските:
При
този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да
заплати на ищеца сумата от 235 лева , представляваща направени по делото
разноски съобразно уважената част на иска / държавна такса-50 лева, адвокатско
възнаграждение- 300 лева, депозит за свидетели- 40 лева и депозит за вещо лице -
80 лева/. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да заплати на
ответника сумата от 110 лева, представляващи направени по делото разноски /юрисконсултско възнаграждение претендирано в
размер на 100 лева и депозит за вещо лице от 120 лева/, съобразно отхвърлената
част на иска.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА "АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА" с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Македония“ №3 да
заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД гр. София, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, пл. „Позитано” № 5,
сумата от 106,20 /сто и шест лева и 20
ст./ главница, представляваща регресна
претенция за изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Булстрад
Каско Стандарт” с № 4704180510001155 от 28.05.2018 г. , за причинени имуществени вреди на л.а.
"Мерцедес" с рег.№ ВТ 2323КА при ПТП , настъпило на 14.06.2018 г. при движение по републикански
път III-303 от гр. Велико Търново към с. Мусина,
ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 30.11.2018 г.- подаване на иска до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата от 106,20 /сто и шест лева и 20 ст./ до пълния предявен размер от 212,40 /двеста и дванадесет лева и
40 ст./ , като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА "АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА" с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление
гр.София, бул. „Македония“ №3 да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, пл. „Позитано” №5, сумата от 235 / двеста тридесет и пет/ лева
, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД с ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, пл. „Позитано” №5, да заплати на "АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА ”
с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, бул. „Македония“ №3 сумата от 110 / сто и десет/ лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: