Решение по дело №723/2021 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 24
Дата: 27 януари 2022 г. (в сила от 16 март 2022 г.)
Съдия: Мая Василева Гиздова
Дело: 20211510200723
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. Дупница, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мая В. Гиздова
при участието на секретаря Роза Д. Цветанова
като разгледа докладваното от Мая В. Гиздова Административно
наказателно дело № 20211510200723 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0348-000382 от 08.07.2021 год. на Началник
Група към ОДМВР Кюстендил,РУ Дупница,с което на УМ. АДЖ.,роден на **********г., в
Турция с чуждестранно СУМПС 1108268, с адрес за кореспонденция
гр.София,ж.к.”Лозенец”,ул.”Якубица”№19,ет.2,офис 2, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.
179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДП е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 200/двеста/ лева,за нарушение по чл.25,ал.1 от ЗДвП.
С депозираната жалба се иска наказателното постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно и неправилно,като също така се твърди, че жалбоподателя е чужд
гражданин и е опорочена процедурата по съставяне и връчване на постановлението и това е
довело до ограничаване на правата му да разбере конкретно вмененото му нарушение,с
оглед на което да може адекватно да организира защитата си.
В съдебно заседание,жалбоподателят,редовна призован не се явява е не изпраща
представител.
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от активно легитимирано за целта
лице. Същата отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, вр. с чл. 319 от НПК, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в
1
тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:
На 08.07.2021г., в 12.57 часа,в гр.Дупница,на кръстовището на ул.”Княз Борис I” и
ул.”Трети Гвардейски полк”,като водач на МРС-лек автомобил марка „Пежо”, с рег.
№06BOL255,нарушава правилата за движение по пътищата,предприемайки маневра да се
включи в движението и непропуска преминаващият покрай него лек автомобил марка
„Мазда”, с рег.№ КН3914ВМ,управляван от Н. Д. К. с ЕГН **********,в следствие на което
реализира ПТП,като в резултат на това са причинени материални щети на ППС.
За констатираното нарушение на жалбопадателят е бил съставен акт за установяване на
административно нарушение №371025 от 08.07.20021г., който акт е подписан от
жалбопадателя без възражение.Така съставеният акт е послужил за издаване на атакуваното
наказателно постановление №21-0348-000382 от 08.07.20021,с което на жалбопадателя
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДП е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 200/двеста/ лева,за нарушение по чл.25,ал.1
от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени
доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Й. М. К., и на свидетеля
Р. Г. Д.,който при разпита си са заявили, че не си спомнят случая но потвърждават
костатациите в АУАН, както и от показанията на свидетелката-Н. Д. К..Същата при разпита
си е заявила, че въпросния ден е пътувала в посока ж.к.”Бистрица”, когато автомобила
управляван от жалбоподателя чиито автомобил е бил на едно от парно местата е потеглил и
я е ударил.След което е слязла от колата си, и тогава е видяла че в нея има двама души,като
водача е бил турски гражданин, а жената на жалбопаделя е била българка и тя му е
превеждала през цялото време.Заявила е същот така, че жалбоподателя е разбирал какво му
се говори,като съпругата му е превеждала..
Показанията на свидетелите на посочените по-горе свидетели, следва да се кредитират като
последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани
доказателства. Доколкото свидетелите не са се намирали в никакви особени отношения с
нарушителя, които дори не са го познавали и не извличат ползи от твърденията си, същите
не могат да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват
основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
При извършената служебна проверка съдът установи, че при съставянето на акта за
установяване на административно нарушение и издаването на обжалваното наказателно
постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН,
водещи до неговата отмяна. Наказателното постановление №21-0348-000382 от 08.07.2021
г.,е издадено от компетентен орган. В акта за установяване на административно нарушение,
а в последствие и в наказателното постановление, нарушението е било описано пълно и
ясно, като са били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и
2
допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, е била осигурена
възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретни нарушение е
ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира
пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в развилото се съдебно
производство.
Производството е от административно - наказателен характер, при което е
необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно
нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице
и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи
върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН
административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава
установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо
с административно наказание, налагано по административен ред.
От материалите по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателя на
08.07.2021г., в 12.57 часа,в гр.Дупница,на кръстовището на ул.”Княз Борис I” и ул.”Трети
Гвардейски полк”,като водач на МРС-лек автомобил марка „Пежо”, с рег.
№06BOL255,нарушава правилата за движение по пътищата,предприемайки маневра да се
включи в движението и непропуска преминаващият покрай него лек автомобил марка
„Мазда”, с рег.№ КН3914ВМ,управляван от Н.Д. К. с ЕГН **********,в следствие на което
реализира ПТП,като в резултат на това са причинени материални щети на ППС.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателят, че е нарушено правото му на
защита, тъй като е турски гражданин, а не е осигурен преводач при издаване на АУАН и НП
и същите са издадени при съществено нарушение на процесуалните правила. Безспорно е, че
нарушителят е турски гражданин и не разбира български език. Правото на безплатен превод
на разбираем за обвиняемия език в наказателното производство е регламентирано в чл. 6, §
3, б. "е" на ЕКПЧ. Това право на национално ниво е защитено с нормата на чл. 21, ал. 2 от
Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) чрез принципното правило, че лицата, които не
владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг език, и чрез нормата на
чл. 55, ал. 3 от НПК, съгласно която обвиняемият има право да му се предостави писмен
превод на постановлението за привличане на обвиняем, на определенията на съда за вземане
на мярка за неотклонение, на обвинителния акт, на постановената присъда, на решението на
въззивната инстанция и на решението на касационната инстанция. Настоящото
производство не представлява същинско наказателно производство, т.е. няма за предмет
извършване на престъпление, настоящият състав споделя единствено извода на решаващия
съд, че в Закона за административните нарушения и наказания, който регламентира
производството по установяване и санкциониране на административните нарушения,
каквото е процесното санкционирано с оспореното пред съда НП, не се предвижда
задължително участие на преводач във фазата на установяване на нарушението.
Субсидиарното прилагане на нормите на НПК по тези въпроси не може да стане на
основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като неговите разпоредби са приложими за производството
3
по обжалване на наказателните постановления пред съда.
Съдът намира, че при установяване на нарушението и съставянето на акта, както
българските граждани, така и чуждите граждани, които не владеят български език, имат
правото да разберат за какво нарушение са обвинени. Именно с това право на невладеещото
български език лице, следва да се обвърже преценката за наличие на нарушение, свързано с
назначаване на преводач. В случая преценката, дали липсата на преводач при предявяване
на АУАН и при връчване на наказателното постановление представлява съществено
процесуално нарушение обаче, не следва да се прави формално и да се основава единствено
на факта на липсата на преводач, което автоматично да обосновава засягане правото на
защита на наказаното лице. Изхождайки от конкретиката на визираните в наказателното
постановление нарушения, поведението на властите, поведението на жалбоподателя,
сложността на случая, интересите на наказания, засегнати от наложените наказания,
развитието на процедурата в цялост, следва да се направи извод постигнат ли е справедлив
баланс между обществения интерес и индивидуалния интерес и права на личността. Следва
да се има предвид и че правото на лицето да бъде информирано за обвинението срещу него
на разбираем за него език е с акцесорен характер - част е от правото му на справедлив
процес и на зачитане на правото му на защита, а последното намира проявление и в рамките
на съдебния процес пред съда.
В конкретния случай, с оглед събраните по делото доказателства може да се направи
извода, че жалбопадателят, макар и турски гражданин, е разбрал в какво се изразява
нарушението, за което му е съставен акта, както е разбрал и защо му е издадено наказателно
постановление. Извод затова съдът прави, като взе предвид показанията на разпитания по
делото свидетел-Н. Д. К.,която категорично и без колебание заявява, че наказаното лице е
било съпровождано от съпругата си, която през цялото време му е превеждала и същия е
разбирал какво му се говори.

В тази връзка неоснователно е твърдението на процесуалния представител на нарушителя,
че като не е назначил преводач, АНО е накърнил правото на защита на нарушителя.
Нарушенията, които е извършил водачът, са му били съвсем ясни още в момента на
проверката и на съставяне на акта за нарушение, тъй като са му били разяснени на
разбираем за него език.
На второ място, нарушителят своевременно е упълномощил адвокат за защита на
интересите му чрез обжалване на НП пред съда и е подал жалба срещу издаденото НП в
срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Следователно, дори да се приеме липса на надлежен превод
на двата санкционни акта, това не е попречило на наказаното лице да реализира в пълна
степен правото си на защита срещу НП, защото съгласно чл. 84, ал.1 ЗАНН вр. с чл. 314,
ал.1 НПК, съдът проверява изцяло законосъобразността и правилността на наказателното
постановление, независимо от основанията, посочени от страните, от една страна и от друга,
в рамките на съдебното производство наказаното лице е могло да представя доказателства
за оборване констатациите на акта за нарушение и в защита на своите права, което не е било
4
сторено.

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че установената в акта за установяване на
административно нарушение фактическа обстановка и възпроизведена в наказателното
постановление е доказана.
Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата
санкционна разпоредба, действал е законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на
чл. 27 от ЗАНН и е наложил наказание в размер на абсолютния размер, предвиден в
посочената по-горе разпоредба.
Не са налице условия за приложението на чл. 28 от ЗАНН, тъй като процесното
неизпълнение на административно задължение не се отличават с по-малка тежест от
обичайните нарушения от този вид. Липсват и някакви особени извинителни обстоятелства
във връзка с извършването му, които да обусловят извода за маловажност на случая.
Предвид горното съдът намира, че наказателното постановление се явява правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено като такова.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът,




РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0348-000382 от 08.07.2021 год.
на Началник Група към ОДМВР Кюстендил,РУ Дупница,с което на УМ. АДЖ.,роден на
**********г., в Турция с чуждестранно СУМПС 1108268, с адрес за кореспонденция
гр.София,ж.к.”Лозенец”,ул.”Якубица”№19,ет.2,офис 2, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.
179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДП е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 200/двеста/ лева,за нарушение по чл.25,ал.1 от ЗДвП, като правилно и
законосъобразно.

ОСЪЖДА УМ. АДЖ.,роден на **********г., в Турция с чуждестранно СУМПС 1108268,с
адрес за кореспонденциягр.София,ж.к.”Лозенец”,ул.”Якубица”№19,ет.2,офис 2, да заплати
на ОДМВР Кюстендил,РУ Дупница сумата в размер на 100 (сто) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.

5

Решението подлежи на касационно обжалване пред Кюстендилския
административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6