№ 51
гр. Варна, 27.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и седми
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
като разгледа докладваното от Янко Д. Янков Частно наказателно дело №
20233000200063 по описа за 2023 година
С присъда №4/14.06.2021г. по нохд №1042/2018г. подсъдимите К. Т. Т.
ЕГН ********** и Г. Г. М. ЕГН ********** са били признати за виновни
както следва :
-К. Т. Т. - в това , че на на 28.01.2018г., в гр. Варна, като непълнолетен,
но разбиращ свойството и значението на извършеното и ръководещ
постъпките си, извършил непристойни действия, отличаващи се с
изключителен цинизъм и дързост, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото, поради което и на основание
чл. 325 ал.2 във вр. с ал. 1, чл. 63 ал. 1 т. 4 и чл. 54 от НК му е наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две години, което да изтърпи при
първоначален общ режим. Подсъдимият Т. е бил признат за невинен по
първоначално предявеното му обвинение по чл. 116, ал.1, т.11, пр.1, вр. чл.
115, вр. чл. 18, ал.1, пр.2, вр. чл. 20, ал.2, вр. чл. 63, ал.2, т.1 от НК.
-Г. Г. М. – в това, че на 28.01.2018г. в гр. Варна по хулигански подбуди
се опитал умишлено да умъртви другиго- А.А. с ЕГН **********, като
деянието, представляващо опасен рецидив, е останало недовършено поради
независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 116, ал.1,
т.11, пр.1 и т.12, пр.1, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал.1, чл. 58 б „ а“ и чл.55 ал. 1 т.
1 от НК му било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок седем
години и шест месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим.
С присъда №3/16.03.2022г. по внохд №346/2021г. на Варненски
Апелативен съд посочената присъда на Варненски окръжен съд е била
отменена и подсъдимите Г. Г. М. и К. Т. Т. признати за виновни в това, че на
1
28.01.2018 г. в град Варна, в съучастие като съизвършители помежду си, по
хулигански подбуди, К. Т. каото непълнолетен, а Г. М. при условията на
опасен рецидив, направили опит умишлено да умъртвят А.А. ЕГН
**********, като деянието останало недовършено по независещи от волята на
дейците причини, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.11, пр.1 и т.12
пр.1/за подс.М./, вр. чл.115, вр. чл.18, ал.1, пр.2, вр. чл. 20, ал.2 и чл.54 /а за
подс.Т. и чл.63/ от НК им наложил наказания : на Г. М. - лишаване от свобода
за срок от седемнадесет години, което да бъде изтърпяно при първоначален
строг режим; - на подс.К. Т. - лишаване от свобода за срок от шест години ,
което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
С решение №50132/17.01.2023г. по н.д. №618/2022г. на ВКС на РБ, ІІ
н.о., присъдата на Варненски апелативен съд е била потвърдена.
На 30.01.2023г. било образувано чнд №110/2023г. по описа на Варненски
окръжен съд по чл.306 ал.1 т.1 НПК – въз основа на предложение на
Варненска окръжна прокуратура за групиране на наказанията на осъденото
лице Г. М., наложени с посочената по-напред присъда, и с други влезли в сила
съдебни актове. С определение №157/20.02.2023г. Варненски окръжен съд
прекратил съдебното производство по чнд №110/2023г. и изпратил делото на
Варненски апелативен съд по компетентност, тъй като според
първоинстанционният съд именно това е съдът постановил последната
присъда, ерго – той се явява компетентен съобразно разпоредбата на чл.39
ал.1 НПК да определели общо наказание.
С този извод настоящият съдебен състав изразява несъгласие.
Разпоредбата на чл.39 ал.1 НПК посочва кой е компетентният съд при
определяне на общо наказание за няколко престъпления – това действително
е съдът постановил присъдата, която последна е влязла в сила. Законодателят
обаче е имал предвид първоинстанционният съд, постановил присъдата, а не
последващите в рамките на инстанционната проверка съдебни актове на
горните инстанции, с които тя е била отменена/изменена. Текстът на чл.346
т.3 НПК визира други случаи – когато въззивният съд след постановяване на
присъдата се произнесе и с определение по чл.306 ал.1 НПК. Това в
настоящия случай не е сторено.
Т.е. в крайна сметка този съдебен състав счита, че компетентен да се
произнесе е Варненски окръжен съд, а не Варненски апелативен съд.
2
Поради изложените съображения /макар и крайно лаконични/
апелативният съд намира за необходимо да повдигне спор за подсъдност пред
ВКС на РБ, който в качеството си на крайна съдебна инстанция да го разреши
като посочи кой е компетентният в случая съд за определяне на едно общо
наказание на осъденото лице Г. Г. М. – Варненски апелативен съд, или
Варненски окръжен съд. Поради това и на основание чл.44 ал.1 НПК
Варненски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по чнд №63/2023г. по описа на
Апелативен съд-Варна.
ПОВДИГА спор за подсъдност пред ВКС на РБ, на който съд да се
изпрати и делото.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Апелативен съд – Варна: _______________________
3