Решение по дело №1311/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260399
Дата: 19 ноември 2020 г. (в сила от 6 април 2021 г.)
Съдия: Петър Богомилов Теодосиев
Дело: 20201100901311
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 17 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№....................

гр. София, 19.11.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в закрито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ

 

разгледа търговско дело № 1311 по описа за 2020г. и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, образувано по жалба на П.П.А. срещу отказ №20200713134248/14.07.2020г. на длъжностно лице при Агенцията по вписванията.

Обжалваният отказ е постановен по заявление обр. А4 с вх. №20200713134248/ 14.07.2020г., подадено от името на П.П.А. за вписване на „И. ФР“ ЕООД в търговския регистър въз основа на решения от 13.07.2020г., приети от заявителя в качеството му на едноличен собственик на капитала на чуждестранно дружество с ограничена отговорност с наименование „И.“, регистрирано във Република Франция, за преместване на седалището на дружеството в Република България, увеличаване на капитала на дружеството от 7 000 евро на 14 000 лева, промяна на наименованието на дружеството и приемане на нов учредителен акт на дружеството.

Мотивите на длъжностното лице по регистрацията за постановяване на отказа са, че представените към заявлението документи не установяват предвидените в закона условия за вписване на новоучредено дружество с ограничена отговорност по българското право (не е представено решение за учредяване на дружеството и доказателство за внасяне на заявения за вписване капитал на дружеството), а възможност за вписване на преместването на седалището на вече регистрирано дружество от друга държава членка в Република България е предвидена само по отношение на европейските дружества по смисъла на Регламент (ЕО) №2157/2001г.

Възраженията в жалбата са, че липсата на изрична регламентация в националното законодателство относно възможността за вписване в търговския регистър на промяната в седалището на регистрирано дружество от друга държава членка в Република България не изключва тази възможност, а съгласно чл. 49 и 54 ДФЕС и решение от 12.07.2012г. по дело С-378/10 на Съда на ЕС след представяне на доказателства за приемане на решението за преместване на седалището на дружеството и прекъсване на връзката на дружеството с държавата членка по първоначалната регистрация със запазване на правосубектността на самото дружество приемащата държава членка не може да откаже вписване на дружеството ако са спазени правилата, предвидени за дружествата, регистрирани според националното й право.

Жалбата е неоснователна, макар и по съображения, различни от съображенията, изложени от длъжностното лице по регистрацията в обжалвания отказ.

Решението за преместване на седалището на регистрирано дружество от една държава членка в друга държава членка представлява решение за преобразуване на дружеството (т.нар. трансгранично или презгранично преобразуване), тъй като провеждането на последиците от решението не предпоставя единствено промяна на териториалния център на дейността на дружеството, а промяна на правния статут на дружеството, включително на правилата за осъществяване на дейността му (националните законодателства предвиждат различни правила относно капитала, членовете, органите и дейността на дружествата, включително на дружества от един и същ вид, а включително и в частност - на дружествата с ограничена отговорност).

Ето защо (изрично в този смисъл е и цитираното в жалбата решение от 12.07.2012г. по дело С-378/10 на Съда на ЕС) в случаите на приемане на решение от компетентния орган на дружество, регистрирано в държава членка на ЕС, за преместване на седалището на дружеството в друга държава членка, правомощията на регистърните органи на приемащата държава членка да впишат или откажат вписване на дружеството, включително при тълкуване на разпоредбите на националното законодателство на приемащата държава с оглед свободата на установяване, регламентирана в чл. 49 и 54 ДФЕС, са обусловени от представяне на доказателства за спазване на правилата на националните законодателства и на двете държави членки относно преобразуването на съответния вид дружества (правилата на националното законодателство на държавата по регистрацията на дружеството – в частта им, в която са предвидени да гарантират правата и законните интереси на членовете и кредиторите на дружеството, което като последица от преобразуването престава да съществува или продължава дейността си, но при действие на националното право на приемащата държава; правилата на националното законодателство на приемащата държава – в частта им, която регламентира условията и реда за регистриране на дружества, възникнали като последица от преобразуване на вече регистрирани дружества).

Действащите разпоредби на националното право на Република България изрично регламентират възможност за вписване на дружества в търговския регистър като последица от преобразуване на дружества, регистрирани в други държави членки на ЕС, само в хипотезите на вливане или сливане (чл. 265г – 265с ТЗ и чл. 56в – 56е от Наредба №1 от 14.02.2007г.), но предвидените с цитираните разпоредби правила са необходими и достатъчни да осигурят свободата на установяване на стопанска дейност, регламентирана в чл. 49 и 54 ДФЕС, включително в хипотезите на трансгранично преобразуване чрез преместване на седалището на вече регистрирано дружество от една в друга държавна членка, тъй като не предвиждат ограничения за преобразуването, каквито не съществуват по отношение на правилата за преобразуване на дружества на национално равнище, макар и по необходимост приложението им да предпоставя регистриране на приемащото дружество преди регистриране на правоприемството със сливащото или вливащото се дружество с регистрация в друга държава членка, като разпоредбите на чл. 265г – 265с ТЗ представляват именно релевантният за извършване на операцията по трансгранично преобразуване национален ред по смисъла на цитираното в жалбата решение от 12.07.2012г. по дело С-378/10 на Съда на ЕС, чието приложение според цитираното решение не може да накърни свободата на установяване по чл. 49 и 54 ДФЕС.

Следва да се посочи, че възможност за презгранично преобразуване на дружества с ограничена отговорност, регистрирани в съответствие със законодателство на една държава членка, в дружества с ограничена отговорност, регулирани от законодателството на друга държава членка, без необходимост от предварително учредяване и вписване на дружеството правоприемник в държавата членка по местоназначение, изрично е регламентирана с Директива (ЕС) 2019/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 27.11.2019г. за изменение на Директива (ЕС) 2017/1132 във връзка с презграничните преобразувания, сливания и разделяния, но срокът за транспониране на цитираната директива изтича на 31.01.2023г., поради което и до приемането на необходимите законови и подзаконови разпоредби за изпълнение на директивата приложимият в Република България нормативен ред за вписване на презгранично преобразуване на дружество с регистрация в друга държава членка в дружество с регистрация в Република България представляват именно разпоредбите на чл. 265г – 265с ТЗ и чл. 56в – 56е от Наредба №1 от 14.02.2007г.

По-съществено в случая е, че дори да се приеме, че разпоредбите на чл. 265г – 265с ТЗ, тълкувани във връзка с разпоредбите на чл. 49 и 54 ДФЕС, не изключват възможността за вписване на дружество със седалище в Република България като последица от трансгранично преобразуване на дружеството, което не представлява сливане или вливане, а друга форма на преобразуване (и в частност преобразуване чрез приемане на решение на върховния орган на дружеството за преместване на седалището и регистриране на дружеството в друга държава членка според нормативните правила на тази държава), то и в посочените хипотези на преобразуване приложението на предвидените в чл. 265г – 265с ТЗ условия за извършване на преобразуването, които не регламентират предпоставки за извършване на конкретен вид преобразуване на дружеството, а общи гаранции за правата на членовете и кредиторите на преобразуваните дружества, не само не може да бъде отречено, а произтича пряко от тълкуването на чл. 49 и 54 ДФЕС, дадено с решението от 12.07.2012г. по дело С-378/10 на Съда на ЕС.

Част от тези гаранции са предвидените в чл. 265г – 265с ТЗ изисквания за съставяне на план за преобразуването и доклад на проверител, включително относно чистата стойност на имуществото на преобразуващото се дружество, които са предвидени и като изисквания на национално равнище за преобразуванията на дружества чрез промяна на правната форма (каквото по съображенията по-горе представлява трансграничното преобразуване на дружества с ограничена отговорност) с разпоредбите на чл. 264а – 264н ТЗ.

Съгласно чл. 264н, ал. 1 ТЗ в случаи като процесния, при които се преобразува еднолично търговско дружество, план за преобразуване не е необходимо да се съставя и представя пред длъжностното лице по регистрацията, но и в посочените хипотези задължителна предпоставка за извършване на преобразуването е съставянето на доклад за проверка на капитала на преобразуващото се дружество (чл. 264н, ал. 1, изр. 2, вр. чл. 264д ТЗ).

С процесното заявление са представени доказателства, че френското дружество „И.“ е регистрирано с капитал от 7 000,00 евро (с равностойност 13 690,81 лева), едноличният собственик на дружеството е взел решение за увеличаване на капитала до 14 000,00 лева и е направил парична вноска в размер на разликата от 309,19 лева, но не е представен доклад за проверка на имуществото на френското дружество „И.“, който да удостовери, че към датата на преобразуването на дружеството чрез промяна на седалището му в Република България размерът на вписания капитал на дружеството възлиза поне на размера на чистата стойност на имуществото му в изпълнение на изискването на чл. 264н, ал. 1, изр. 2, вр. чл. 264д ТЗ.

Липсата на представен доклад от проверител на капитала на преобразуващото се дружество съгласно чл. 24, ал. 1, вр. чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 56д, т. 6 от Наредба №1 от 14.02.2007г. представлява достатъчно основание за постановяване на отказ по процесното заявление, но само за пълнота следва да се посочи, че в процесния случай е налице и основание за отказ по чл. 24, ал. 1, вр. чл. 21, т. 1 ЗТРРЮЛНЦ, тъй като в противовес на съображенията в жалбата подаването на заявление обр. А4 не е достатъчно да изпълни предвидения в националното право на Република България ред за вписване на дружество в търговския регистър на Република България като последица от преобразуване на дружество с регистрация в друга държава-членка, а съгласно чл. 56в и 56г от Наредба №1 от 14.02.2007г. подлежащите на вписване обстоятелства относно преобразуването се посочват в заявление по обр. №В2-4, към което се прилага допълнително заявление обр. А4 с данните относно приемащото дружество, които подлежат на вписване в регистъра

По изложените съображения Софийски градски съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на П.П.А. срещу отказ №20200713134248/14.07.2020г. на длъжностно лице при Агенцията по вписванията.

Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от връчването му.  

 

                                                                                    СЪДИЯ: