№ 21
гр. Каварна, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на двадесет и трети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Веселина М. Узунова Панчева
при участието на секретаря Елена Б. Шопова
като разгледа докладваното от Веселина М. Узунова Панчева Гражданско
дело № 20243240100390 по описа за 2024 година
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ от Т. Л.
Д. с ЕГН **********, с адрес: гр.Шабла, ул.“****“ № 7, чрез адв.П. С. П. –
САК, срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, п.к.1324, р-н Люлин, ж.к.Люлин 7,
бул./ул.“Джавахарлал Неру“, №28, ет.2, ап.40-46, представлявано от Г. Т. Т. и
А.В.М. и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, п.к.1324, р-н Люлин, ж.к.Люлин 7,
бул./ул.“Джавахарлал Неру“, №28, ет.2, ап.40-46, представлявано от П. Б. Д. и
по чл.55 от ЗЗД срещу „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, п.к.1324, р-н Люлин,
ж.к.Люлин 7, бул./ул.“Джавахарлал Неру“, №28, ет.2, ап.40-46,
представлявано от П. Б. Д..
В исковата си молба ищцата излага, че на 14.06.2023г. между нея и
ответното дружество "Изи Асет Мениджмънт" АД е сключен договор за
паричен заем № 4824436 от 14.06.2023г., по силата на който е усвоен кредит в
размер на 400 лв. за срок от 16 седмици. Записаният в договора Годишен
процент на разходите (ГПР) е в размер на 47.29%, фиксираният годишен
лихвен процент е в размер на 40%. Договорената вноска по кредита е в размер
на 26.67 лв., а общата дължима сума от потребителя - 426.72 лв.
1
Посочва още, че съгласно чл. 4 от договора заемополучателят следва да
обезпечи задължението си с осигуряване на поне едно от следните
обезпечения: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на
следните изисквания - да представи служебна бележка от работодател за
размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на осигурителния му
доход да е в размер над 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да
не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с "Изи
Асет Мениджмънт" АД, да няма незаплатени осигуровки за последните две
години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или
ако има кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със
статус не по-лош от "Редовен“; банкова гаранция с бенефициер - заемодателя,
за сумата по чл. 2, т. 7 от договора, със срок на валидност - тридесет дни след
крайния срок за заплащане на задълженията по договора; или одобрено от
заемодателя дружество - поръчител, което предоставя гаранционни сделки.
Излага още, че във връзка с посоченото изискване от договора за заем и
на датата на неговото сключване (14.06.2023г.) на кредитополучателя се
предоставя Договор за предоставяне на гаранция, носещ същия
идентификационен номер, както номерът на договора за заем. Вторият
договор се сключва с "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, като по силата на
него кредитополучателят трябва да заплати на дружеството сумата в размер
на 104.76 лв. (чл. 3, ал. 1 от същия), разсрочена ведно със задълженията по
кредита, като разсрочването и по двата договора е на 12 равни вноски. В
погасителния план по договора за кредит е формирана капитализирана вноска
в размер на 38 лв., включваща възнаграждение за предоставяне на гаранция от
11.33 лв. и вноска по кредит 26.67 лв. В резултат на това, за усвоена главница в
размер от 400 лв. и за период на ползване от под 4 месеца от
кредитополучателя се изисква да заплати 608 лв., от които 426.72 лв. към
кредитора "Изи Асет Мениджмънт" АД и 181.28 лв. към гаранта
"ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.
Ищцата твърди, че е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по
смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК.
Счита, че сключеният договор за паричен заем по своята правна
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит,
2
поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на
специалния закон — Законът за потребителския кредит. Така посоченият
договор е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД тъй като противоречи на законоустановените императивни правила, както
и на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Подробни аргументи посочва в исковата
молба, а именно:
Процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22
ЗПК поради нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК във
връзка с чл. 19 ЗПК, като в договорът кредиторът се е задоволил единствено
да посочи като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР.
Липсва посочване на останалите компоненти от лихвения процент, записани в
чл.11, ал.1, т.9 от ЗПР.
На следващо место посочва, че договорът за кредит е нищожен и на
друго основание, тъй като уговорката за договорна лихва накърнява „добрите
нрави“. Прието е, че възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер
на законната лихва, а за обезпечени кредти – двукратния размер на законната
лихва, води до противоречие на добрите нрави.
На следващо място ищцата счита, че клаузата на чл.4 от Договора е
нищожна на самостоятелно основание, а именно на чл.21, ал.1 от ЗПР, като
заобикаляща изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПР. Както и счита, че същата е
неравноправна и нарушава изискванията на чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП и чл.147,
ал.1 от ЗЗП.
Ищцата счита, че и сключения договор за предоставяне на гаранция за
нищожен на основание чл.26 от ЗЗД и чл.146, ал.1 от ЗЗП.
На първо място твърди, че не са спазени изискванията на чл.11, чл.19,
ал.4 от ЗПР във вр. с чл.22 от ЗПР, както и на основание чл.68е, чл.143, ал.1 и
чл.147 от ЗЗП. Договорът противоречи на добрите нрави. При размер на
кредита от 400 лева и срок за ползване от под 4 месеца, от кредитополучателя
се изисква да заплаща допълнителна услуга за поръчителство в размер на
181,28 лева. Така от кредитополучателя се изисква да заплати около 7 пъти
повече възнаграждение по обезпечителната сделка, в сравнение с разхода по
главната сделка.
Ищцата счита, че договорът за предоставяне на гаранция е нищожен и
на основание чл.26, ал.1, пр.1 и 2 от ЗЗД като нарушаващ и заобикалящ
3
изискването на чл.19, ал.4 от ЗПР, а също таза и нищожен на основание чл.26,
ал.2, пр.4 от ЗЗД, поради липса на основание.
И на последно място счита договорът за предоставяне на гаранция, за
нарушаващ изискванията на чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП и чл.147, ал.1 от ЗЗП.
В предвид изложеното, ищцата моли съда да прогласи нищожността на
Договор за паричен заем № 4824436 от 14.06.2023г., сключен с "Изи Асет
Мениджмънт" АД, като противоречащ на императивните изисквания на
Закона за потребителския кредит, Закона за задълженията и договорите и
Закона за защита на потребителите; да прогласи нищожността на Договора за
предоставяне на гаранция № 4824436 от 14.06.2023г., сключен с
"ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, като противоречащ на императивните
изисквания на Закона за потребителския кредит, Закона за задълженията и
договорите и Закона за защита на потребителите, както и като заобикалящ
изискванията на чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК и нарушаващ добрите нрави и да
осъди на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ответника "ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД. ЕИК: *********. със седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. 1324, р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул./ул. бул."Джавахарлал Неру"
№ 28, ет. 2, ап. 40-46, да заплати на Т. Л. Д., ЕГН: ********** сума в размер на
181.28 лв., представляваща недължимо платени суми във връзка с договор за
предоставяне на гаранция, ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на депозиране на настоящата искова молба до датата на окончателно й
заплащане. Претендира разноски.
В о.с.з., ищцата редовно призована не се явява и не изпраща
представител. Депозирано е писмено становище, с което се поддържат
исковете.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ АД е депозирало писмен отговор със становище за
неоснователност на предявените искове. Оспорва наведените доводи за
нищожност на договорите. Счита, че в закона няма ограничение на свободата
на договаряне досежно размера на договорната лихва. Сочи, че ищецът е бил
уведомен за размера на договорната лихва, съгласил се е с него, поради което
не може да се приеме наличие на неравноправие и нарушение на добрите
нрави. Твърди, че не са нарушени разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11
ЗПК. Сочи, че възнаграждението на дружеството – поръчител не е дължимо на
4
заемодателя и не е част от заемното правоотношение, поради което не следва
да се включва в ГПР. Твърди, че възнаграждението към "Файненшъл
България" ЕООД не представлявало пряк разход, свързан с кредита, доколкото
същото се дължало, независимо дали отговорността на поръчителя е
ангажирана, или не. Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК ГПР се изчислява към момента на сключване на договора за кредит, към
която дата на кредитора нямало как да е известно дали заемателят ще
предостави обезпечение, кое точно, какъв разход ще направи за него или ще
избере да не предоставя обезпечение, поради което счита, че несъществуващи
към деня на сключване на договора разходи и възнаграждения не следвало да
бъдат включвани в ГПР. Сочи, че в чл. 2, т. 8 от договора изрично било
посочено какви допускания са взети предвид при изчисляване на ГПР. На
следващо място, оспорва твърденията на ищеца за недействителност на
договора за предоставяне на поръчителство като неоснователни, тъй като
договорът не противоречал на добрите нрави. Предвид изложеното, моли
предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
В о.с.з., ответникът „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, редовно
призован, не изпраща представител.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран и отговор от ответника
"Файненшъл България" ЕООД, със становище за неоснователност на
предявените искове. Оспорва наведените доводи за недействителност на
договора за предоставяне на поръчителство. Счита, че договорът не е лишен
от правно основание, доколкото изпълнението на договорното задължение на
заемателя за обезпечаване на вземанията по договора за паричен заем било
породило сключването на договора за предоставяне на поръчителство, а
дружеството сключило договора поради възможността да получи
възнаграждение за предоставената услуга. На следващо място, намира, че не е
налице противоречие с добрите нрави, както и твърдяната явна
нееквивалентност на престациите. Твърди, че с предоставеното
поръчителство, извършва възмездна услуга в полза на заемодателя, като
договорът за предоставяне на поръчителство бил сключен по възлагане на
ищеца, при условие за получаване на възнаграждение. Счита, че искането на
ищеца за обявяване на нищожност на договора за предоставяне на
поръчителство на основание чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП във вр. с неспазване на
чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК е неотносимо към процесния договор, доколкото
5
разпоредбата на чл. 11 ЗПК и последиците от неприлагането й били относими
единствено и само относно договори за потребителски кредит. Неоснователни
били и твърденията на ищеца, че заемодателят "Изи Асет Мениджмънт" АД
поставил изискване в договора за паричен заем – заемателят да сключи
договор за предоставяне на поръчителство, доколкото ищецът имал
възможност да избере един от три възможни варианта за обезпечаване на
договора. Предвид изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Претендира разноски.
В о.с.з., ответникът, редовно призован не изпраща представител.
Каварненският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не се спори, установява се и от представените писмени
доказателства, че между ищцата и "Изи Асет Мениджмънт" АД са възникнали
правоотношения по договор за паричен заем по чл. 9 и сл. от Закона за
потребителския кредит. Ищцата е физическо лице, което при сключване на
договора е действало извън рамките на своята професионална компетентност,
а ответникът е предоставил кредита в рамките на своята търговска дейност, т.
е. страните по договора за кредит имат качеството съответно на потребител по
смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и
съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което
неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на
специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Предвид
неравнопоставеното положение между страните по правоотношението ЗПК
предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху действителността
на облигационното правоотношение – глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна – чл. 21, ал. 1 ЗПК.
В исковата молба се твърди нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
6
по определения в приложение № 1 начин. В случая не са посочени взетите
предвид допускания, използвани при изчисляването. ГПР следва да включва
всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на
кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална
формула. Непосочването на допусканията, които са взети предвид при
изчисляването на ГПР, не позволява да се прецени как е получена неговата
стойност. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Затова е необходимо в ГПР да бъдат
описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да
бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява
кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 47,29 %,
а фиксираната лихва- 40 %, но от съдържанието на договора не може да се
направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е
формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера
на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в
положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по
кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като
неспазено изискване на посоченото законово основание. В чл. 4 от договора е
предвидено, че заемателят се задължава в срок до три дни от сключване на
договора да представи на заемодателя едно от посочените обезпечения – две
физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на посочените в
текста изисквания или одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което
предоставя гаранционни сделки.
Съдът намира, че възнаграждението по договора за предоставяне на
гаранция е установено за услуга в полза на заемодателя, която е задължително
условие за отпускане на заема и съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК следва да бъде
включено в ГПР. При сключването на договора за заем, чрез предвиждане на
обезпечение под формата на одобрено от заемодателя дружество – поръчител,
което предоставя гаранционни сделки, което е свързано с допълнителни
разходи за потребителя за заплащането му, е направен опит за заобикаляне на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ограничаваща максималния
размер на ГПР. Ищецът е въведен в заблуждение относно действителния
7
размер на сумата, която следва да възстанови. Уговореното възнаграждение за
поръчителя представлява допълнително възнаграждение за заемодателя за
предоставянето на сумата /т. нар. скрита възнаградителна лихва/, уговорено в
противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските
отношения и с чл. 19, ал. 4 ЗПК. В договора за заем изрично е предвидено
задължение за предоставяне на обезпечение, като една от предвидените
възможности е с одобрено от ответника "Изи Асет Мениджмънт" АД
дружество - гарант. Ищцата се е възползвала от тази алтернативна възможност
и е сключила договор за предоставяне на гаранция с втория ответник. Не се
спори, че договорите са сключени на една и съща дата, заведени са под един
номер. Освен това, заемодателят и поръчителят имат качеството на свързани
лица, защото при осъществена служебна справка в Търговския регистър се
установява, че едноличен собственик на капитала на "Файненшъл България"
ЕООД е "Изи Асет Мениджмънт" АД. При тези данни, заемодателят е бил
наясно с избора на ищеца за предоставяне на обезпечение още към момента на
сключване на договора за заем. Тъй като се касае до възнаграждение за услуга
в полза на заемодателя и поставена като изискване за предоставяне на заема,
това допълнително плащане се отнася до разходи, които следва да бъдат
включени в ГПР, при което неговият размер надхвърля законовото
ограничение, предвид посочения в договора процент, размера на
възнаграждението и срока на заема. Ето защо, посоченият в договора за заем
годишен процент на разходите от 40. 00 % не отговаря на действителния.
Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР, представлява
невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно
заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП, вр. с чл. 68д,
ал. 1 ЗЗП и член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Тя подвежда
потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му
позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на
договора. Това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на сумата,
която следва да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на член 4,
параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в
неговата цялост. ГПР не се уговаря между страните. Той представлява
стойност, която се изчислява съгласно изискванията на Приложение 1 ЗПК,
въз основа на уговорените плащания. Посочването на стойност, по-малка от
действителната, която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
8
представлява неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Следователно, процесният договор за заем е недействителен, на основание чл.
22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Относно договора за предоставяне на гаранция: Договорът е акцесорен,
като единствено основание за сключването му е договорът за заем и
предвиденото в него задължение за предоставяне на гаранция. Предвид
недействителността на договора за заем, липсва и основание за сключването
на договора за предоставяне на поръчителство. Възраженията на ответника
във връзка с относителната му самостоятелност са неоснователни. От
постигнатите между страните уговорки не може да се изведе друга причина за
сключването на договора, различна от осигуряването на обезпечение чрез
обезпечение по заема. Поради това съдът намира, че предявените
установителни искове са основателни и следва да бъдат уважени.
По отношение на осъдителния иск по чл.55 от ЗЗД, предявен срещу
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, п.к.1324, р-н Люлин, ж.к.Люлин 7,
бул./ул.“Джавахарлал Неру“, №28, ет.2, ап.40-46, представлявано от П. Б. Д.,
то съдът счита същия за неоснователен. Съгласно приетото заключение по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, се установи, че ищцата не е
заплащала никакви суми на дружеството поръчител, срещу което е предявила
иска за връщане на неоснователно дължимата сума. В този смисъл искът е
неосноветелен.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцата се дължат разноски
съразмерно на уважените искове. При заявени три иска, по които е внесла
държавна такса по 50 лева, а са уважени само два от тях, то ответникът "Изи
Асет Мениджмънт" АД, следва да бъде осъден да и заплати разноски в размер
на 50 лева. Ответникът „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД също следва да
бъде осъден да й заплати разноски в размел на 50 лева.
По отношение на разноските за адвокатска помощ и съдействие,
доколкото ищцата е ползвала безплатни услуги от адв.П. П., то разноските за
адвокат следва да бъдат присъдени на него, от двамата ответници. Със списък
за разноски (стр.96 от делото) е заявен адвокатски хонорар от 400 лева за
установителния иск срещу "Изи Асет Мениджмънт" АД и адвокатски хонорар
9
от „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД също от 400 лева по предявения
установителен иск. Доколкото съдът отхвърля осъдителния иск по чл.55 от
ЗЗД като неоснователен, то разноски на адв.П. не се дължат от ответника
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.
Доколкото ответникът „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с отговора
на исковата молба е направил възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар, то следва да се посочи, че съдът е пирсъдил такъв в минимален
размер.
С отговора на исковата молба ответникът „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД е направил изявление за присъждане на разноски, на основание чл.78,
ал.3 от ГПК, но такива не следва да се присъдят, тъй като няма доказателства
за платени такива по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Т. Л. Д.
с ЕГН **********, с адрес: гр.Шабла, ул.“****“ № 7, чрез адв.П. С. П. – САК
и "Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж. к. "Люлин" № 7, бул. "Джавахарлал Неру" № 28,
Силвър център, ет. 2, офис 4046, че сключеният помежду им договор за
паричен заем № 4824436 от 14.06.2023 г., е недействителен, на основание чл.
22 ЗПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Т. Л. Д.
с ЕГН **********, с адрес: гр.Шабла, ул.“****“ № 7, чрез адв.П. С. П. – САК
и "Файненшъл България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж. к. "Люлин" № 7, бул. "Джавахарлал Неру" № 28,
Силвър център, ет. 2, офис 40-46, че сключеният помежду им договор за
предоставяне на гаранция № 4824436 от 14.06.2023 г. е нищожен, на
основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Л. Д. с ЕГН **********, с адрес:
гр.Шабла, ул.“****“ № 7, чрез адв.П. С. П. – САК, срещу "Файненшъл
България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ж. к. "Люлин" № 7, бул. "Джавахарлал Неру" № 28, Силвър център, ет.
10
2, офис 40-46, иск с правно основание чл.55 от ЗЗД, за връщане на сумата от
181,28 (сто осемдесет и един лева и двадесет и осем стотинки) лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА "Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, ж. к. "Люлин" № 7, бул. "Джавахарлал Неру"
№ 28, Силвър център, ет. 2, офис 40-46 да заплати Т. Л. Д. с ЕГН **********,
с адрес: гр.Шабла, ул.“****“ № 7, чрез адв.П. С. П. – САК, сумата от 50 лв.
/петдесет лева/ платена държавна такса.
ОСЪЖДА "Файненшъл България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, ж. к. "Люлин" № 7, бул. "Джавахарлал Неру"
№ 28, Силвър център, ет. 2, офис 40-46 да заплати на Т. Л. Д. с ЕГН
**********, с адрес: гр.Шабла, ул.“****“ № 7, чрез адв.П. С. П. – САК сумата
от 50 лв. /петдесет лева/ платена държавна такса.
ОСЪЖДА "Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, ж. к. "Люлин" № 7, бул. "Джавахарлал Неру"
№ 28, Силвър център, ет. 2, офис 40-46 да заплати на адв. П. С. П., с ЕИК ****
сумата от 400 лв. /четиристотин/ лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА "Файненшъл България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, ж. к. "Люлин" № 7, бул. "Джавахарлал Неру"
№ 28, Силвър център, ет. 2, офис 40-46 да заплати на адв. П. С. П., с ЕИК
****, сумата от 400 /четиристотин/ лева адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Добрич в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________
11