МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА № 16 /24.07.2020.
по НОХД №109/2020 година
по описа на ОС-СИЛИСТРА
К. Р.М. е предадена на съд, за това, че:
През
периода от 06.04.2012 г. до 30.07.2018 г., в гр. Главиница, обл. Силистра, в
условията на продължавано престъпление, е избегнала установяването и плащането
на данъчни задължения в големи размери - 4761.39 лева, като не е подала в
Дирекция „Местни данъци и такси" към община Главиница изискуемите по
чл.49 от ЗМДТ данъчни декларации, в нито
един от случаите на получени в периода 240 броя дарения от различни лица на
обща стойност 119 034.82лв.
Престъпление по чл. 255 ал. 1 т. 1 във вр. с чл.26 ал.1 НК
Като граждански ищец е
конституирана Община Главиница, представлявана от кмета. Приет е за съвместно разглеждане
предявеният граждански иск срещу подсъдимата за причинени имуществени вреди в
размер на 4761.39 лв.
В
проведеното разпоредително заседание не се констатираха нарушения на
процесуалните правила по чл.248 ал.1 т.3 НПК и след като въз основа на нарочно
искане съдът установи, че са налице условията на чл.370 НПК, се пристъпи на
основание чл.252 ал.1 НПК към незабавно разглеждане на делото.
Съдебното
производство се проведе по реда на глава ХХVІІ НПК. Подсъдимата призна изцяло
фактите изложени в ОЧ на ОА и се съгласи да не се събират доказателства за тези
факти. При наличие на условията на чл.372 ал.4 НПК вр. чл.371 т.2 НПК, съдебния
състав постанови, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията
без да събира доказателства за фактите изложени в ОЧ на ОА.
Прокурорът пледира за постановяване на
осъдителна присъда и за налагане на наказание лишаване от свобода към
минималния размер изтърпяването, на което да се отложи за минимален срок.
Наказанието глоба също да определено в минимален размер, а гражданският иск да
бъде уважен.
Повереникът на гражданския ищец моли за
уважаване на иска в пълен размер. Претендират се и разноските по делото.
Защитникът на подсъдимата обосновава
искане за налагане на минимално наказание и за приложение на чл.66 НК. Не
оспорва предявеният иск.
В правото си на защита и в последната
си дума подсъдимата изразява извинение.
Признатите от подсъдимата факти,
изложени в ОА са следните:
През периода от 06.04.2012 г. до
30.07.2018 г., М. *** и през годините е получавала парични суми от различни
хора от чужбина. Намирала е телефонните номера от скайп на мъже, с които е
водила разговори. Когато е говорила с хората, им е обяснявала колко бедно живее
с децата си. По това време се била разделила с мъжа си и за това казвала, че
сама си е гледала децата. Различни хора са й пращали пари, за да й помагат за
изхранването на децата. Тези хора не са искали от нея да им връща парите, а са
и ги подарявали. Никога не се е виждала с хората с които се е запознавала, а е говорила
само по скайп с тях. Когато се събрала с мъжа си, пак били без пари и за това
пак звъняла, за да й пращат пари.
Всички лица й изпращали пари като
подарък, тъй като са и съчувствали, че е безработна, самотна майка и е било
невъзможно да издържа себе си и децата. Подсъдимата в обясненията си е заявила,
че не е знаела, че тези суми следва да се декларират и да се заплаща данък
върху тях. От показанията на работещите служители в бюрата, от които са
получавани суми, е видно, че тя е разпозната от тях и често получала парични
преводи.
Подсъдимата не е подавала данъчни
декларации в местната община и не е заплащала данък върху получените суми.
От заключението на назначената съдебно-
счетоводна експертиза е видно, че:
През 2012 г. са получени 23 парични
превода, от които в Евро - 2647.00 с левова равностойност - 5177.08 лв., в
щатски долар - 700 , в левова равностойност 1057.58лв.. Общата стойност на
получените преводи в лева е 6234.67лв. За получените преводи дължимият данък
при дарение, съгласно чл.35 ал. 1 ,буква „б" от Наредбата № 16 за
определен размера на местните данъци на територията на община Главиница е
249.39 лв. Изчислената законна лихва, изчислена след датата на определения
двумесечен срок за плащане до 07.01.2020 г. е в размер на 180.56лв.
През 2013 год. са получени 40 парични
превода, от които в евро - 7237.75 с левова равностойност - 14155.81 лв., в
Щатски долар-400, левова равностойност 586.79лв. Общата стойност на получените
преводи в лева 14742.59лв.3а получените преводи дължимият данък при дарение,
съгласно чл.35 ал. 1 ,буква „б" от Наредбата № 16 за определяне размера на
местните данъци на територията на община Главиница е 589.70лв. Изчислената
законна лихва, изчислена след датата на определения двумесечен срок за плащане 07.01,2020год.
е в размер на 369.24лв.
През 2014 год. са получени 28 парични
превода, в Евро - 7021.00 с левова равностойност - 13731.88 лв..3а получените
преводи дължимият данък при дарение, съгласно чл.35 ал. 1 ,буква „б" от
Наредбата № 16 за определяне размера на местните данъци на територията на
община Главиница е 549.28 лв. Изчислената законна лихва, изчислена след датата
на определения двумесечен срок за плащане 07.01.2020год. е в размер на 303.81
лв.
През 2015 год. са получени 33
парични превода в евро-13869.24, с
левова равностойност - 27125.88 лв. За получените преводи, дължимият данък при дарение,
съгласно чл.35 ал. 1, буква , Наредбата № 16 за определяне размера на местните
данъци на територията на община Главиница е 1085.04лв. Изчислената законна
лихва, изчислена след датата на определения двумесечен срок за плащане до
07.01.2020 год. е в размер на 484.75 лв.
През 2016 год. са получени 42
парични превода в евро- 9884.12 с левова равностойност - 19331.66 лв. За получените
преводи, дължимият данък при дарение, съгласно чл. 1 ,буква „б" от
Наредбата № 16 за определяне размера на местните данъци на територията на
община Главиница е 773.27 лв. Изчислената законна лихва, изчислена след дата
определения двумесечен срок за плащане до 07.01.2020год. е в размер на 263.69
лв.
През 2017 год. са получени 60 парични
превода, от които в евро - 10451.65 с левова равностойност 20441.65 лв., в
лева- 8 465.92 лв. Общата стойност на получените преводи в лева - 28907.57лв.
За получените преводи, дължимият данък при дарение, съгласно чл.35 ал. 1 ,буква
„б" от Наредбата № 16 за определяне размера на местните данъци на
територията на община Главиница е 1156,30лв. Изчислената законна лихва,
изчислена след датата на определения двумесечен срок за плащане до 07.01.2020год.
е в размер на 272.87 лв.
През 2018год. са получени 14 парични
превода, от които в евро - 1250.00 с левова равностойност - 2044.79 лв., в лева
- 6515.78 лв.Общата стойност на получените преводи в лева 8960.57 лв. За
получените преводи, дължимият данък при дарение, съгласно чл.35 ал. 1 .буква
„б" от Наредбата № 16 за определяне размера на местните данъци на
територията на община Главиница е 358.42 лв. Изчислената законна лихва,
изчислена след датата на определения двумесечен срок за плащане до 07.01.2020год.
е в размер на 63.07 лв.
За периода от 01.01.2012 год. до
31.12.2018 г. К.Р.М., е получила 240 бр. парични преводи чрез системите за
експресни парични преводи „\Уез1егп Шю", „Money Огат" и "Еазу
Pay" на обща стойност 119 034,82 лв.Съгласно чл.35 ал. 1 ,буква „б"
от Наредба № 16 за определяне размера на местните данъци на територията на
община Главиница, дължимият данък е 4 761.39лв. Законна лихва, изчислена след
датата на определения двумесечен срок за плащане до 07.01.2020год. е в размер
на 1 937.99лв.
За периода от 01.01.2012 год. до
31.12.2018 г. К.Р.М., е получила 240 бр. парични преводи чрез системите за
експресни парични преводи „Western Union",, „Мъниграм“ и „ Изи пей“ на
обща стойност 119034.82 лв.
Подсъдимата не е подавала данъчни
декларации в местната община, в двумесечен срок, за всяка от получените суми.
Дължимия, недеклариран данък по ЗМДТ е в
общ размер от 4761.39лв, за периода.
Признанието на фактите се подкрепя
безспорно от събраните по надлежния процесуален ред писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, които съдът кредитира изцяло поради
тяхната непротиворечивост-обяснения на подсъдимата, показания на свидетелите,
които не са противоречиви, свидетелство
за съдимост, ДСМПИС, справки за извършени преводи и др. справки, банкови
извлечения, писма, заключение на ССЕ и други писмени доказателства приобщени по
реда на чл.283 НПК
Получените суми следва да се приеме, че
са дарени. В този смисъл са обясненията на подсъдимата, че са и изпращани за да
бъде финансово подпомогната, и поради липса на доказателства в обратната
насока, например за измама, причина да не им се даде вяра липсва. Обясненията й
не могат да бъдат и насрещно проверени, поради недостатъчност на
индивидуализиращите данни на изпращачите.
Основният фактически извод посочен в
обвинителният акт се подкрепя от заключението на ССЕ, а именно, че за
процесният период, подсъдимата е получила суми по общо 240 превода, които е
следвало да декларира в местната община и да внесе дължимия местен данък. Сумите са получавани в евро и в щатски
долари, като експертизата подробно е посочила получените в отделните банки и
финансови институции по дати и размер суми, изчислен и в левовата им
равностойност. Като неотносимо към предмета на делото е заключението на
експертизата в частта относно приложимостта на ЗДДФЛ. Съгласно чл.13 ал.2 ЗДДФЛ
не се смята за доход полученото имущество
по наследство, завет и дарение, както и полученото имущество с възстановено право
на собственост по реда на нормативен акт. След като с процесуалните способи
по НПК се установява, че полученото имущество е дарение, то същото не подлежи
на облагане по алтернативния ред по ЗДДФЛ.
При решаване на въпросите залегнали в
разпоредбата на чл.301 НПК, се налагат следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.44 ал.1 от ЗМДТ обект на облагане с данък са имуществата придобити по дарение, а според ал.2- подлежат на
облагане с данък в размер на данък дарение и безвъзмездно придобитите по друг
начин имущества, поради което за подсъдимата е съществувало задължение за деклариране на получените средства.
Разпоредбата на чл.49 ал.3 от същия закон вменява в задължение на получилите
безвъзмездно имущество да подадат декларация за облагането му с данък и
заплащане на определения данък в двумесечен
срок от получаването му, като данъкът се заплаща в общината по постоянния
адрес на данъчно задълженото лице.
Имайки предвид датите на първия и
последният паричен превод и двумесечния
срок за подаване на съответната декларация, то периода на деянието е правилно
установен, а именно от 06.04.2012 г. до 30.07.2018г.
За нито една от получените суми
подсъдимата не е подала декларация в законовия срок и съответно не е заплатила
дължимият данък.
Нормата на чл.49 ал.3 ЗМДТ е норма,
запълваща бланкетният състав на повдигнатото обвинение, като е отменена с ДВ,
бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019г., но разпоредбата на чл.2 ал.2 НК в
случая е неприложима. С отпадането на
задължението за деклариране не отпада и наказателната отговорност по чл.255 НК.
На първо място следва да се посочи, че чл.2 НК се намира в раздел II на Глава I озаглавен Предели на
действие на Наказателния кодекс,поради което при тълкуване на волята на
законодателя по отношение на словосъчетанието различни закони, следва да се имат предвид измененията в самия НК,
а не измененията на разпоредбите запълващи конкретната бланкетната норма. Не
може да не бъде посочено и Постановление №1 /1983г. по н.д.№8/1982 на Пленума
на ВС, в т.2 б.“в“, в което е посочено, че ..когато бъдат изменени наказателните норми, приложим е чл.2 ал.2 НК,
т.е. прилага се най-благоприятния закон. Това правило не се отнася до случаите
на изменение на правилата, които запълват бланкетната наказателна норма и
уреждат движението по пътищата, експлоатацията или ремонта. За отговорността на
дееца има значение само и единствено правилото, което е било в сила при
извършване на деянието. Макар това Постановление да не е загубило
задължителната си сила, допълнителни аргументи в тази насока се съдържат и в
Решение №26/2018г. н.д. №1175/2017г. I НО-ВКС; Решение №382/2015г. н.д.№1332/2015г. III НО -ВКС.
Подсъдимата заявява незнание на
задължението за деклариране, но незнанието не изключва умисъла. Незнанието на закона не извинява незнаещия /Ignorantia
juris non excusat/ и това е основополагащ принцип на правото под формата на
законова, необорима и обща презумпция. Юридическото измерение на този основен
правен принцип е разпоредбата на чл.5 ал.5 от Конституцията, съгласно който
всички нормативни актове се публикуват. Като гражданин на Република България,
подсъдимата има не само права, но и задължения, едно от които е заплащането на
данъците. Това задължение отново е разписано във върховния ни закон- чл. 60 ал.1, който гласи Гражданите
са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните
доходи и имущество.
Ето защо, въз основа на всичко
гореизложено, съдът приема, че с бездействието си подсъдимата обективно е
осъществила състав на престъплението по чл.255 ал.1 т.1 вр. с чл.26 НК, тъй
като не е подала съответните декларации
по чл.49 ал.3 ЗМДТ и не е декларирала нито едно от получените
дарения, като по този начин е избегнала установяване и плащане на данъчни
задължения в размер на 4761.39лв, които
според чл.93 т.14 НК покриват признака „големи размери”. Всяко едно от тези 240 броя деяния, поотделно
осъществява един и същ състав на това престъпление, извършени са през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, като последващите се явяват продължение на предшестващите от
обективна и субективна страна, поради което и престъпленията са извършени в
условията на чл.26 НК.
От субективна страна престъплението е
извършено умишлено, с пряк умисъл. Подсъдимата е съзнавала, че с неподаването
на декларацията ще се избегне установяването, а оттам и плащането на дължимите
данъци върху получените като дарения суми.
ПО
НАКАЗАНИЕТО:
При определяне вида и размера на
наказанието съдът е длъжен да се съобрази с императивната разпоредба на чл.373
ал.2 НПК, като приложи чл.58а НК.
След преценка за липса на условията на чл.58а ал.4 НК, наказанието се определи съгласно
разпоредбите на Общата част на НК.
Като смекчаващи вината обстоятелства
съдът отчита чистото съдебно минало, оказаното съдействие в ДП за разкриване на
обективната истина по делото, семейното и материално положение на лицето, а
като отегчаващи -многобройността на отделните деяния-240, извършването им в значителен период от време,
Така при условията на чл.5 НК съдът определи наказанието лишаване от свобода в
размер над минималния и под средния предвиден в закона, а именно две
години, като така определения размер на основание
чл.58а ал.1 НК намали с 1/3 и наложи окончателно наказание лишаване от свобода
за срок от една година е четири месеца.
По същият начин е определен и размера от 800 лв на кумулативното наказание
глоба.
Съобразявайки размерът на наказанието
лишаване от свобода, липсата на осъжданост и личността на подсъдимата, съдът
намира, че постигането на поправимост е достижимо и без ефективното изтърпяване на наложеното наказание, поради
което и на основание чл.66 ал.1 НК изтърпяването е отложено за срок от три
години.
По гражданският иск:
Налице
е противоправно деяние, от което са причинени вреди в размер на 4761.39
лева, налице е и причинна връзка между тях, при която вредите са пряка и
непосредствена последица от престъплението. Налице е и вина. Наличието на този фактически състав ангажира
имуществената отговорност на подсъдимата по чл.45 ЗЗД, поради което съдът
я осъди да заплати на Община Главиница,
сумата от 4761.39 лева ,
представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди вследствие от
престъплението по чл.255 ал.1 т.1 вр. чл.26 НК, ведно със законната лихва, от датата на увреждането-30.07.2018г. до
окончателното й изплащане.
Предвид изхода на делото и на основание
чл.189 ал.3 НПК подсъдимата е осъдена да заплати разноските направени в хода на
ДП, разноските направени от гражданския ищец, както и ДТ върху уваженият размер
на иска.
Водим от тези съображения съдът
постанови своята присъда.
СЪДИЯ: