РЕШЕНИЕ
№ 310
гр. ХАСКОВО, 07.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ
при участието на секретаря П.Д. Д.-Ш.
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско
дело № 20235600500586 по описа за 2023 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №405/12.06.2023г., постановено по гр.д.№2953/2021г. Районен съд-
Хасково: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.108 ЗС, по отношение на С. М.
В., ЕГН ********** и Т. Т. В., ЕГН **********,двамата с адрес: гр.***, съдебен адрес:
гр.Хасково,ул.“Добруджа“ No 30, адв. Ж. Г. от АК – Хасково, че С. М. М., ЕГН **********,
с адрес: гр.***, съдебен адрес: гр.Хасково, ул.“Преслав“No 35, адв. Б. Б. от АК - Хасково, е
собственик на следните недвижими имоти: 1. Поземлен имот с идентификатор No
77195.704.40, находящ се в гр.***,общ.***, обл.Хасково, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед No РД-18-63/05.10.2006г. на Изпълнителния
директор на АК, с адрес на поземления имот: гр.***, ж.р.***, ул.***, с площ от 876
квадратни метра, с трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10м), със стар идентификатор - няма, номер по предходен
план: 1170, и съседни поземлени имоти: 77195.704.38, 77195.704.41, 77195.704.44,
77195.704.532, 77195.704.1, 77195.39; 2. Сграда с идентификатор No 77195.704.40.1 със
застроена площ от 15 квадратни метра, находяща се на адрес: гр.***, ж.р*** , ул.***, с брой
етажи: 1(един), с предназначение: жилищна сграда -еднофамилна, като сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор No 77195.704.40, находящ се в гр.***,
1
общ.***, обл.Хасково, по кадастралната карта, одобрена със Заповед No РД-18-
63/05.10.2006г. на Изпълнителния директор на АК, като ОСЪЖДА С. М. В., ЕГН
********** и Т. Т. В., ЕГН **********, двамата с адрес: гр.***, съдебен адрес: гр.Хасково,
ул.“Добруджа“ No 30, адв. Ж. Г. от АК – Хасково, да предадат владението на гореописаните
имоти на С. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр.***, съдебен адрес: гр.Хасково,
ул.“Преслав“No 35, адв. Б. Б. от АК – Хасково; ОСЪЖДА С. М. В., ЕГН ********** и Т. Т.
В., ЕГН **********, двамата с адрес: гр.***, съдебен адрес: гр.Хасково, ул.“Добруджа“ No
30, адв. Ж. Г. от АК – Хасково, да заплатят на С. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр.***,
съдебен адрес: гр.Хасково, ул.“Преслав“No 35, адв. Б. Б. от АК - Хасково, сумата от 942,67
лева, представляваща направени разноски по делото; ОСЪЖДА Х. Т. Д., ЕГН **********,
с адрес: гр.*** обл.***, ул.***, съдебен адрес: гр.Кърджали, бул.“Тракия“ No 3, адв. Д.П. от
АК – Кърджали, да заплати на С. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр.***, съдебен адрес:
гр.Хасково, ул.“Преслав“No 35, адв. Б. Б. от АК - Хасково, сумата от 639,00 лева,
представляваща направени разноски по делото. РЕШЕНИЕТО е постановено при участието
на трето лице - помагач на страната на ответниците - Х. Т. Д., ЕГН **********, с адрес:
гр.*** обл.***, ул.***, съдебен адрес: гр.Кърджали, бул.“Тракия“ No 3, адв. Д.П. от АК –
Кърджали.
Недоволни от така постановеното решение са останали въззивниците С. М. В. и
Т. Т. В.,които чрез пълномощника си го обжалват в законоустановения срок с оплаквания за
неправилност поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост, поради
допуснати грешки във фактическите констатации на съда. Обосновават довода си за
порочност на решението най-вече в главното им възражение за нищожност на завещанието
на основание чл.42 б.“б“ пр.2 от ЗН. Поддържат, че основното им възражение по делото
било мотивирано с обстоятелството,че последния текст, изписан на завещанието е датата, а
не подписа на завещателя. Изискването на закона по отношение на трите елемента-дата,
съдържание и подпис било равностойно за формалната действителност на завещанието като
едностранна разпоредителна сделка и в нормата на чл.25 ал.1 от ЗН била дефинирана
съответната поредност на трите елемента. Считат също, че действително в началото на
завещанието е налице изписване на датата, но след като имало изписване и след подписа, то
това изписване се нуждаело от приподписване. Претендира въззивната инстанция да отмени
обжалваното решение на РС-Хасково и вместо него да постанови ново по съществото на
спора,с което да отхвърли предявения ревандикационен иск като неоснователен и
недоказан, както и да им присъди направените по делото разноски.
В срока по чл.263 от ГПК не е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна С.
М. М.. В съдебно заседание, чрез пълномощника си оспорва подадената въззивна жалба и
излага доводи за нейната неоснователност. Претендира въззивната инстанция да потвърди
обжалваното решение на РС-Хасково и да присъди разноски за настоящата инстанция.
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на
събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност,приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
2
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, от
активно легитимирани страни-ответници в производството, в законоустановения срок и е
процесуално допустима, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.РС-Хасково е бил сезиран с иск с правно основание чл.108 от ЗС
предявен от ищеца С. М. М. против ответниците С. М. В. и Т. Т. В., с който е претендирана
ревандикация на следните недвижими имоти,а именно: 1. Поземлен имот с идентификатор
No 77195.704.40, находящ се в гр.***, общ.***, обл.Хасково, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед No РД-18-63/05.10.2006г. на Изпълнителния
директор на АК, с адрес на поземления имот: гр.***, ж.р.***, ул.***, с площ от 876
квадратни метра, с трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10м), със стар идентификатор - няма, номер по предходен
план: 1170, и съседни поземлени имоти: 77195.704.38, 77195.704.41, 77195.704.44,
77195.704.532, 77195.704.1, 77195.39; 2. Сграда с идентификатор No 77195.704.40.1 със
застроена площ от 15 квадратни метра, находяща се на адрес: гр.***, ж.р.***, ул.***, с брой
етажи: 1(един), с предназначение: жилищна сграда -еднофамилна, като сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор No 77195.704.40, находящ се в гр.***,
общ.***, обл.Хасково, по кадастралната карта, одобрена със Заповед No РД-18-
63/05.10.2006г. на Изпълнителния директор на АК.
По делото е безспорно установено,че процесните недвижими имоти са били
собственост на Е.Х.А., които същият е придобил въз основа на договор за покупко-
продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №32, т.1, рег.№583, д.№31 от
20.10.2005г. Посоченото лице е починало на 21.12.2016г. като приживе е съставил
саморъчно завещание от 30.08.2007г., с което е завещал на ищеца С. М. М. всичките си
движими вещи и недвижими имоти. Саморъчното завещание е било обявено на 09.02.2017г.
пред нотариус в гр.***. Именно въз основа на това завещание ищецът претендира
собственически права по отношение на процесните имоти.
По делото е безспорно установено и обстоятелството, че ответниците противопоставят
на ищеца собственически права, като се легитимират като собственици на процесните имоти
въз основа на прехвърлителна сделка в тяхна полза, а именно: договор за покупко-продажба
на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №54, том3, рег.№16688, дело 439 от
20.12.2019г. От друга страна техния праводател ,конституиран като трето лице помагач по
делото Х. Т. Д. е придобил същите тези имоти също в резултат на прехвърлителна сделка-
договор за покупко-продажба на недвижими имоти,обективиран в нотариален акт №58,
3
том.1, рег.№106, дело №55 от 13.02.2018г. Имотите са били прехвърлени на посоченото лице
от разпитания като свидетел по делото Е.Х.А., който пък от своя страна ги е закупил от
своята майка С.А.А., която е единствен наследник по закон на починалия на 21.12.2016г.
Е.Х. А., съответно с договори за покупко-продажба на недвижими имоти, обективирани в
нотариални актове №67 , т.1, рег.№1391, дело №64 и № 69, том1, рег.№1393, дело №66, и
двата нотариални акта от 21.03.2017г.
Основния спор по делото се свежда до действителността на саморъчното завещание от
30.08.2007г., с което приживе Е.Х.А. завещава на ищеца „всичките си движими вещи и
недвижими имоти-цялото си имущество“. В тази връзка са и оплакванията наведени от
въззивниците в подадената до настоящата инстанция жалба против постановеното от РС-
Хасково решение, които оплаквания следва да бъдат преценени в производството по
въззивно обжалване. В този ред на мисли следва да се отбележи следното:
Саморъчното завещание е строго формален акт и за действителността му е
необходимо да се спазят всички реквизити по чл. 25 ЗН - да бъде изцяло написано
ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е
подписано от него, като подписът се поставя след завещателните разпореждания. Липсата на
който и да е от посочените реквизити на формата води до нищожност на завещателното
разпореждане. Елемент от формата е посочване на датата, на която е съставено саморъчното
завещание, а не само формално наличие на дата. Ако в завещанието е посочена дата,
различна от тази на съставянето му, то не е спазена формата по чл. 25, ал. 1 ЗН.
Правилата за формата на действителност на сделките, вкл. и на завещанията са
императивни. Преценката за тяхното спазване не може да зависи от волята на страните или
направени в съдебен спор конкретни оспорвания.
В практиката на ВКС (Решение № 85/17.02.2012 г. по гр. д. № 352/2011 г. на ВКС,
I г. о.) е дадено тълкуване, че изискването на закона по отношение на трите елемента - дата,
съдържание и подпис, е равностойно за формалната действителност на завещанието като
едностранна разпоредителна сделка.
Именно защото датата е елемент от въведената в закона форма на тази
едностранна сделка, въпросът за достоверната дата на саморъчното завещание по смисъла
на чл. 181, ал. 1 ГПК не се поставя, тъй като от значение е единствено дали посочената в
завещанието дата е датата на съставянето (Решение № 207/21.01.2016 г. по гр. д. №
1381/2015 г. на ВКС, I г. о.).
Еднозначно в правната теория и съдебната практика се приема, че датата, на която
е съставено саморъчно завещание може да се установява само въз основа тълкуване
изявленията в самото завещание, но не и въз основа на установени по делото други факти
(вкл. и от писмени доказателства кога завещанието е депозирано за съхранение на основание
чл. 25, ал. 2 ЗН) - Решение № 4384/14.11.1980 г. по гр. д. № 2083/80 г. І гр. о. (че при липса
на елемент от датата, той може да се допълни от съдържанието на завещанието), Решение №
601-05-І (че датата трябва да се извлече от съдържанието на завещанието, но не от
доказателства извън съдържанието му, както и решение № 176 от 14.06.2012 г. по гр. д. №
4
1512/2011 г., ІІІ г. о., обусловило допускане на касационно обжалване).
В т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г., ОСГТК на
ВКС е разяснено, че въззивният съд при проверка правилността на въззивното решение не е
обвързан от доводите на страните, когато се касае до приложение на императивна правна
норма.
В Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. по т. д. № 1/2020 г., ОСГТК на ВКС
е разяснено, че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на
правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния
спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността
произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. Това тълкуване е
приложимо и в хипотеза, когато предмет на иска е спор за нищожност на завещание, поради
неспазена форма. В този случай дори и да се поддържа липса на един елемент от формата,
то ако от съдържанието на завещанието или от събраните по делото доказателства е видно,
че липсва друг елемент от формата, то съдът е длъжен да уведоми страните за
констатираната от него липса на елемент от формата на завещанието и да им даде
възможност да изразят становище и да посочат доказателства.
След като служебно правомощия на съда е с прилагане на императивна правна
норма да констатира нищожност на завещание поради неспазена форма, видна от самия
документ или от представени по делото доказателства, то и позоваването на страна в
процеса на такова основание за нищожност не се обхваща от процесуалните преклузии.
В конкретиката на настоящето производство ответниците оспорват истинността
на саморъчното завещание от 30.08.2007г. , като поддържат,че завещанието не е написано
саморъчно от завещателя и подписано от него. Оспорват датата на завещанието, като
твърдят,че същото е нищожно поради това, че датата под текста на завещанието била
написана по надолу от подписа на завещателя. Конституираното по делото трето лице
помагач на страната на ответниците от своя страна релевира оспорване истинността на
завещанието и да представените документи-спесимен, карта за предварителен медицински
преглед и медицинско удостоверение. Ответниците не оспорват,че владеят процесните
имоти към момента на подаване на исковата молба. По тези оспорвания по делото са били
ангажирани писмени и гласни доказателства, назначена е била и съдебно-графологическа
експертиза, чието заключение е прието като компетентно и безпристрастно дадено от съда.
Анализът на събраните по делото доказателства и установените от същите тези
доказателства факти и обстоятелства с оглед изясняването на спора откъм фактическа
страна е довел и до правния извод, че оспореното от ответниците и третото лице помагач
саморъчно завещание от 30.08.2007г. не е нищожно, тъй като същото е изцяло написано
ръкописно от самия завещател, съдържа означение на датата, когато е съставено и е
подписано от него, като подписът е поставен след завещателните разпореждания, т.е.
спазени са изцяло изискванията на чл.25 ал.1 от ЗН. Доказана е била и истинността на
оспорените документи, от третото лице помагач. Завещанието представено от ищеца
съдържа означение на датата, когато е съставено, като тази дата е изписана на два пъти-в
5
началото и в края на завещанието, като в началото и с ръкописен текст/тридесети август две
хиляди и седма година/ освен с арабски цифри-30.08.2007г., поради което следва да се
приеме, че щом датата не може да бъде след подписа тя може да бъде на всяко място преди
подписа на завещателя. Ето защо, за да се приеме, че завещанието съдържа означение на
датата на съставянето, то е достатъчно тази дата да е поставена на материалния носител,
върху който е обективирано завещателното разпореждане и щом като предхожда подписа е
без значение нейното място. В подкрепа на този извод на съда е и факта представеното по
делото саморъчно завещание не съдържа вписани в него различни дати, а само една такава и
тя е 30.08.2007г., изписана както ръкописно, така и с арабски цифри, поради което не биха
могли да възникват никакви съмнения относно датата на съставянето му.
Въз основа на изложеното следва да се приеме, че оспореното саморъчно завещание е
истинско по смисъла на чл. 193 ГПК, а също така и отговарящо на изискванията за форма и
съдържание, предвидени в чл.25, ал.1 ЗН. То не е нищожно ,нито пък унищожаемо, поради
което и завещателния акт е годен да породи целените с него правни последици. При
наличието на действително завещание в полза на ищеца към момента на откриване на
наследството на Е.Х.А., починал на 21.12.2016г., неговият законен наследник С.А.А. не би
могла да се легитимира като собственик на процесните имоти, поради което не би могла
валидно да ги прехвърли. Никой не може да прехвърля повече права от тези които
притежава и съответно ответниците не биха могли да се легитимират като собственици на
тези имоти.
За да се уважи един иск с правно основание чл.108 от ЗС трябва да са налице три
комулативно дадени предпоставки, като липсата на която е и да е от тях е основание за съда
да отхвърли ревандикационната претенция. В настоящия случай с ангажираните по делото
доказателства ищецът е установил по несъмнен начин, при условията на пълно и главно
доказване, наличието на тези три предпоставки, като е установил, че е собственик на
претендираните имоти, че тези имоти се владеят от ответниците и че се владеят от
последните без основание. Именно поради това и предявеният от него равандикационен
иск с правно основание чл.108 от ЗС като основателен и доказан е бил уважен от
първоинстанционния съд.
Като е направил изводи в посочения по-горе смисъл РС-Хасково е постановил
правилно решение, при напълно изяснена фактическа обстановка, въз основа на която е
направен задълбочен и пълен анализ на събрания по делото доказателствен материал.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя правните изводи,които са направени от РС-
Хасково, поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на
обжалваното решение. Предвид неоснователността на подадената въззивна жалба
решението на РС-Хасково, предмет на въззивната проверка ще следва да бъде
потвърдено.На въззиваемия следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция
инстанция разноски в размер на 800лв.,платено адвокатско възнаграждение, съгласно
представен списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Мотивиран от горното,съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №405/21.06.2023г., постановено по гр.д.
№2953/2021г. на Районен съд-Хасково.
ОСЪЖДА С. М. В., ЕГН ********** и Т. Т. В., ЕГН **********, двамата с адрес:
гр.***, съдебен адрес: гр.Хасково, ул.“Добруджа“ No 30, адв. Ж. Г. от АК – Хасково, да
заплатят на С. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр.***, съдебен адрес: гр.Хасково,
ул.“Преслав“No 35, адв. Б. Б. от АК - Хасково, направените пред въззивната инстанция
разноски в размер на 800лв.,платено адвокатско възнаграждение,съгласно списък на
разноските по чл.80 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчване на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7