Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 05.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на десети юли две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: П. САНТИРОВ
мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от съдия Иванка
Иванова гр. дело № 8970 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК – чл. 273 ГПК.
С решение № 70802/20.03.2019 г., постановено по гр. д. № 85910/2017 г. по описа на СРС, І ГО, 167 състав, е признато за установено, на основание чл.124, ал.1 ГПК, че П.В.В. и Н.С.В. не дължат принудително изпълнение на „Ч.Е.Б.“ АД на сумата от 2 188, 68 лв., представляваща главница за начислена електрическа енергия за имот с клиентски № за периода от 2008 година до 11.11.2014 г., като погасени поради настъпване на ефекта на погасителната давност и на сумата от 1 577, 40 лв., представляващи обезщетение за забава върху главницата от 2188, 68 лева за периода от 2008 г. до 07.12.2017 г., като погасени поради настъпване на ефекта на погасителната давност, като са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че П.В.В. и Н.С.В. против „Ч.Е.Б.“ АД, за признаване на установено, че ищците не дължат принудително изпълнение на ответника за сумите над горницата от 2 188, 68 лв. до пълния предявен размер от 2 780, 88 лв., представляваща главница за начислена електрическа енергия за периода от 07.12.2014 г. до 07.12.2017 г., като неоснователни. Ответникът е осъден, на основание чл.78, ал.1 ГПК, да заплати на ищците сумата от 404, 20 лв., представляваща разноски в производството. Ищците са осъдени, на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплатят на ответника сумата от 104 лв., представляваща разноски в производството.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е признато за
установено, че ищците не му дължат сумата от 300, 25 лв. по фактура №
**********/19.11.2014 г., е депозирана въззивна жалба от ответника „Ч.Е.Б.“ АД. Излага
съображения, че обжалваното решение е недопустимо в частта, с която СРС е
приел, че Н.С.В. не му дължи сумата от 300, 25 лв. съгласно фактура №
**********/19.11.2014 г., поради което същото следва да се обезсили в тази
част, както и да се прекрати производството по делото в същата част. В
условията на евентуалност поддържа, че в посочената част решението е неправилно
и следва да се отмени. Решаващият съд
законосъобразно е приел, че е имал право да извърши едностранна корекция на
сметки. Счита, че неправилно обаче е приел, че приложимата в случая давност е 3
- годишна. Излага съображения, че ищцата Н.В. не е налице правен интерес от
предявяване на иска, тъй като сумата по фактура № **********/19.11.2014 г. не
се претендира от нея, а от другия ищец. Тази сума не е претендирана
за плащане от ищацата извънсъдебно. Тъй като не е
страна по представения договор за продажба на процесния
недвижим имот, то не е обвързан от него. Твърди, че ищцата никога не е
отправяла искане за сключване на договор с ответника, поради което между ищцата
и ответника не е съществувало облигационно правоотношение през исковия период. Договорното
правоотношение по доставка на електрическа енергия възниква не по силата на
закона или с факта на придобиване на правото на собственост върху електроснабден имот, а произтича от сключен договор между
страните. Обстоятелството, че ищцата е съсобственик на процесния
имот, не води до облигационна връзка с ответника. Счита, че неправилно
решаващият съд е приел, че вземането по посочената фактура е периодично и се
погасява с 3-годишна давност. Разглежданото вземане е възникнало еднократно и
по изключение, по силата на закона, а не по силата на договора за доставка на
електрическа енергия. Макар сумата по съставения констативен протокол да се
отнася за периода 14.08.2014 г. - 11.11.2014 г., основанието за начисляването й
произтича от закона, съобразно регламентираната корекционна
процедура. От момента на издаване на фактурата е завършена корекционната
процедура и от този момент в полза на ответника е възникнало вземане за минал
период. С оглед на това счита, че давността за разглежданото вземане е
започнала да тече с настъпване на падежа, посочен във фактурата - 01.12.2014
г., на основание чл.114, ал.1 ЗЗД. Вземането по посочената фактура не е за
реалното количество доставена електрическа енергия, а се отнася за
предполагаемо количество, определено по силата на закона, поради което не се
характеризира с белезите на периодично плащане.Излага съображения, че съдът
неправилно не е приложил чл.116, б.„б“ ЗЗД и чл.115 б.„ж“ ЗЗД, съгласно които
давността се прекъсва с предявяване на иск за вземането и не тече докато трае
съдебния процес. Моли съда да обезсили решението в частта, с която е признато
по отношение на Н.С.В., че не му дължи сумата от 300, 25 по фактура №
**********/19.11.2014 г. и да прекрати производството по делото в тази му част,
а в условията на евентуалност, да отмени решението в горепосочената част и да
отхвърли предявения иск, да отмени обжалваното решение в частта, с която е
признато за установено, че П.В.В. не дължи сумата от 300,
25 по фактура № **********/19.11.2014 г. и да отхвърли предявените искове.
Претендира сторените по делото разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен
отговор на въззивната жалба от насрещната страна П.В.В. и Н.С.В.. Същите не са изразили становище и в хода на
съдебния процес в настоящата съдебна инстанция.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Ищците твърдят, че са съсобственици при равни квоти на апартамент № *****,
в ж. к. „Люлин“ по силата на договор от 01.04.1991 г. за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти. Ответникът претендира
заплащане на сумата от 4 177 лв. за период от 2009 г. до завеждане на делото за
клиентски номер за ползване на електрическа енергия за посочения имот е
300056794880. Считат, че не дължат претендираната от ответника сума, тъй като е
погасена по давност.Към момента електрозахранването в имота е преустановено.
Молят съда да постанови решение, с което да признае по отношение на ответника,
че не дължат горепосочената сума, като погасена по давност.
С молба - уточнение ищците са уточнили, че вземането,
за което е предявен отрицателния установителен иск е
4 358, 28 лв. - цена за доставена електрическа енергия за периода 01.01.2009 г.
- 31.12.2014 г. Позовават се на изтекла погасителна давност. Оспорват ответника
да има вземане, обективирано в писмо изх. № *********/08.02.2018 г.
С постъпилия в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор
ответникът оспорва предявения иск. Ищците
признават, че са страна по договор за доставка на електрическа енергия с
клиентски номер 300056794880 с адрес на потребление гр. София, ж. к. „Люлин“,
бл.*****. Страните са били обвързани през исковия период от договор за продажба
на електрическа енергия при общи условия на ответника, одобрени от ДКЕВР с
решение № ОУ-059 от 07.11.2007 г. , които са изменени и допълнени с решение №
ОУ-03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР. Относно вземането, начислено по констативен
протокол твърди, че на 15.05.2017 г. служители на отдел „Нетехнически загуби“
към „Чез Разпределение България“ АД са извършили
проверка на средство за търговско измерване за горепосочения обект и клиентски
номер поради наличието на неплатени сметки. Потребителят е потърсен на адреса,
но не е открит, поради което констативен протокол № 1017373/15.05.2017 г. е
съставен в присъствието на двама независими свидетели - представители на
федерацията на потребителите, които на са служители на дружеството. Проверяващите
са установили, че електромерът е бил демонтиран за неплатени сметки. Неправилно
е присъединен без средство за търговско измерване. Присъединяването е извършено
с проводник ПВАА-6 2 мм (меден, едножилен),
Входящата фазова линия и изходящата фазова линия са свързани посредством лустар клема. Присъединението преминава през предпазител
ЕЦ-63 А и захранва цялата ел. инсталация на апартамента. По този начин на
присъединение консумираната енергия не се измерва и не се заплаща от
потребителя. Установени са промяна в схемата за свързване на ел. измервателна
система. В констативния протокол е отразено, че е възстановена правилната
схема. Протоколът е подписан от служител на МВР. Съобразно изискванията на
чл.48 ПИКЕЕ е определен периодът, за който служебно е начислена стойност на потребената електрическа енергия. Излага съображения, че ползването
на електрическа енергия с частично измерване или без измерване води до
обогатяване на потребителя за сметка на продавача. Извършената корекция
съставлява способ за отстраняване на последиците от обедняването на продавача. Изложени
са съображения и по отношение останалите фактури, издадени през исковия период.
Изтичането на давностния срок не води до
несъществуване на самото вземане в полза на кредитора, а се погасява
възможността вземането да бъде принудително изпълнено. С оглед на това счита, че предявеният иск е
неоснователен. Поддържа, че същият е и неоснователен, тъй като липсват
твърдения, че ответникът се е снабдил с изпълнителен лист. Не е представен и
документ за собственост, доколкото на основание § 1, т.42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал през
исковия период, потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо
лице - собственик или ползвател на недвижимимот. Моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли предявения иск, като му присъди сторените по
делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Видно от представения по делото договор за продажба
на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти ищците са
придобили правото на собственост върху апартамент № *****,
ж. к. „Люлин“.
На
08.06.2017 г. ищецът е депозирал заявление до ответника, с което е отправил
покана за споразумение във връзка със задължение в размер на 4177 лв., считано
от 2009 г. Позовава се на изтекла погасителна давност.
С
писмо изх. № **********/28.06.2017 г. ответникът е уведомил ищеца, че на
основание чл.120 ЗЗД давността не се прилага служебно. Възражение за погасяване
по давност може да се прави като процесуално средство за защита в хода на висящ
съдебен процес.
Видно от представения констативен протокол № 1011437 от 11.11.2014 г. на същата дата е била извършена техническа проверка на електромер, монтиран в гр. София, ж. к. „Люлин“, бл.*****. Проверката е извършена в присъствието на Е.Н.И.- техник ел. системи, контрол НТЗ и Д.Я.В.- техник ел. системи, контрол НТЗ, както и на свидетелите Л.Н.П.- Федерация на потребителите и В.А.Х.- Федерация на потребителите. При извършената проверка е установено, че липсва средство за търговско измерване. Неправилно е присъединен без средство за търговско измерване. Присъединяването е извършено с проводник ПВА-1 от 6 мм 2, като в единия си край е свързано към захранваща фазова шина на ел. таблото, а в другия си край към входяща фазова клема на изходящия предпазител тип ПЕЗ-63 А. Обслужва цялата ел. инсталация на апартамент № 156. По този начин на присъединяване цялата ел. енергия, консумирана през това присъединяване не се отчита от електромер и не се заплаща. Установи се промяна в схемата на свързване на измервателната система на ел. енергия. В констативния протокол е отразено, че е възстановена правилната схема. Протоколът е подписан от служител на МВР. Констативният протокол е подписан от представителите на ответното дружество, от горепосочените двама свидетели, както и от полицай И.В.И..
По делото е представена фактура № **********/19.11.2014 на стойност 300, 25 лв., дължима по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ и чл.51 ПИКЕЕ. Съгласно приложението към нея от същата дата посочената сума се отнася за периода 14.08.2014 г. - 11.11.2014 г.До ищеца е изпратено уведомление изх. № NTZ 19307/12.11.2014 г. за корекция на сметка за периода 14.08.2014 г. - 11.11.2014 г. за процесния обект, връчено лично с известие за доставяне на 28.11.2014 г.
От заключението на вещото лице инж. П. Б. се установява, че съгласно констатациите, съдържащи се в констативен протокол № 1011438/11.11.2014 г., е налице промяна на ел. схема на свързване на средството за търговско измерване. Описаното състояние установява, че ползваното от обекта месечно количество на електрическа енергия не се измерва и не е фактурирано. Това състояние се постига само чрез целенасочено външно въздействие. За посочения в предложението за корекция на неотчетени месечни потребления е вярно математически и правилно според техническите правила и норми. От заключението на вещото лице Е.С.по изслушаната пред СРС съдебно – счетоводна експертиза се установява, че за периода 20.11.2008 г. – 2502.2011 г. на база отчетено потребление на ел. енергия и допълнително начислените суми за снабдяване с ел. енергия и разпределение ищецът е съставил фактури на обща стойност 1 888, 43 лв. Фактура № **********/19.11.2014 г. на стойност от 300, 25 лв. е съставена на основание чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ и чл.51 ПИКЕЕ. Издадените фактури за клиентски номер 300056794880 са с титуляр П.В.В. и са отразени в електронния масив на ответното дружество. От показанията на разпитания пред СРС свидетел Л.Н.П.Я. се установява, че е присъствала на проверката на 15.05.2017 г. на обект в гр. София, ж. к. „Люлин“, бл.***** в качеството си на доброволен сътрудник към Федерацията на потребителите. Проверката е била извършена по сигнал. Обектът се намирал в жилищен блок, в който ел. таблото било блоково, с много електромери. Липсвал електромера за посочения апартамент. Нарушението било осъществено чрез проводник, който бил директно свързан от входящата линия към входящата линия на абоната. По този начин се ползвала електрическа енергия, която не се отчита и заплаща. Свидетелката е присъствала по време на цялата проверка до нейното приключване. Присъствали са двама представители на Федерацията на потребителите. Изчакали идването на полицай. Показали му проводника и след това полицаят подписал констативния протокол. Потърсили абоната, но не бил открит. Констативният протокол бил изготвен на място и подписан също на място. Съдът възприема показанията на разпитаната свидетелка, като приема, че същите се отнасят до извършената на 11.11.2014 г. проверка, на която същата е присъствала и е подписала съставения констативен протокол. На проверката, извършена на 15.05.2017 г. свидетелката не е присъствала. Свидетелката е разпитана за обстоятелства, по отношение на които има преки и непосредствени впечатления. Показанията са логични и последователни, както и кореспондират с останалите ангажирани по делото доказателства.При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. По останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивинят
съд установи, че обжалваното решение е валидно, като същото е процесуално
допустимо.
От ангажираните по делото доказателства се установи,
че ищците са съсобственици на апартамент № 156, находящ
се в гр. София, ж. к. „Люлин“, бл.*****.
Жалбоподателят релевира
довод, че ищцата не е надлежно легитимирана да предяви иска, предмет на делото,
тъй като не е страна по спорното правоотношение - не е титуляр на партидата по
клиентски № 300056794880 и разглежданата фактура не е издадена на нейно име.
При преценка основателността на този довод следва да
съобрази обстоятелството, че с постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор
на исковата молба ответникът изрично е признал, че между ищците и дружеството
през исковия период е действал договор за продажба на електрическа енергия при
общи условия на дружеството. Наличието на облигационна връзка между страните е
установено и с влязлото в сила в необжалваната част съдебно решение, с което е
уважен предявения отрицателен установителен иск
поради погасяване на вземанията на ответника към ищците по давност.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че
в нормата на
чл.97, ал.1, т.4 ЗЕ е регламентирано, че по регулирани от комисията цени се
сключват сделките с електрическа енергия между крайните снабдители и битови и
небитови крайни клиенти - за обекти, присъединени към електроразпределителна
мрежа на ниво ниско напрежение, когато тези клиенти не са избрали друг
доставчик.
В мотивите на ТР № 4 от
29.01.2013 г. по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГТК на ВКС,
е разяснено, че между енергийното предприятие и потребителя е налице
облигационно отношение, чието основно съдържание включва задължение на
предприятието да доставя електрическа енергия срещу задължението на потребителя
да я заплаща. Това отношение е породено от сключен между страните договор. Без
значение е как е сключен договорът - чрез изрични насрещни волеизявления в
писмена форма или по друг начин.
В чл.98а ЗЕ е регламентирано, че крайният
снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия. В
чл.4, ал.2 от общите условия на ищеца, които регулират спорното правоотношение,
е предвидено, че потребител на
електрическа енергия за битови нужди е
физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство, което
ползва електрическа енергия за
домакинството си. В качеството си на собственици на електроснабдения
имот ищците са обвързани от облигационна връзка с ответника (решение № 205 от 28.02.2019 г. по гр. д. № 439/2018 г., на ВКС, ГК, ІІІ
ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК). Този извод не се променя от
счетоводните записвания на ответника относно титулярството
на партидата за клиентски номер 300056794880, доколкото качеството потребител
на електрическа енергия за битови нужди е легално дефинирано и не е обусловено
от счетоводните записвания на търговеца.
По изложените съображения въззивинят
съд счита, че ищцата е страна по спорното правоотношение, поради което за нея е
налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен
иск. Ето защо, като е разгледал предявеният от ищцата иск по същество, решаващият
съд е постановил допустим съдебен акт в обжалваната част, поради което следва
да се обсъдят доводите относно неговата правилност в обжалваната част.
Във
връзка с извършена на 11.11.2014 г. проверка от ответника
е установено нерегламентирано въздействие и достъп до средството за търговско
измерване и промяна в схемата на свързване на същото, за което е съставен
обсъденият по - горе констативен протокол. Съдът възприема удостоверените в
съставения констативен протокол обстоятелства, доколкото по делото не са
ангажирани доказателства, които да ги опровергават.
Страните
не спорят по делото основно наличието на основание крайния снабдител да
коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, както и че ответникът
надлежно е упражнил това свое право. Ето защо и на основание чл.269 ГПК тези
въпроси стоят извън пределите на въззивния контрол, поради
което тези въпрос не следва да се обсъждат.
Спори
се относно срокът на погасителната давност за вземането на ответника, обективирано във фактура № **********/19.11.2014 г., на
стойност от 300, 25 лв. и срок за плащане – 19.11.2014 г.
С
оглед преценка естеството на разглежданото вземане и срокът за погасяването му по
давност следва да се съобразят разясненията, дадени с решение № 118/18.09.2017
г., постановено по т.д. № 961/2016 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО и решение №
115/20.09.2017 г., постановено по т. д. № 1156/2016 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ
ТО, постановени по реда на чл.290 ГПК. С нея е прието, че във всички случаи на
неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия правото на доставчика
на електрическа енергия да извърши едностранно корекция не е предпоставено от доказването на виновно поведение на
потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на доставената
електроенергия, тъй като корекционната процедура цели
възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а
не да ангажира отговорността на потребителя за негово виновно поведение. С оглед
на това следва да се приеме, че източник на разглежданото вземане е
неоснователно обогатяване на потребителя на електрическа енергия за битови
нужди за сметка на крайния снабдител. Същото има самостоятелен характер и не
съдържа признаците на периодично плащане, съгласно разясненията, дадени с ТР №
3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на
ВКС. Ето защо установеният в нормата на чл.111, б.“в“ ЗЗД 3 - годишен давностен срок за погасяване на вземанията за периодични
плащания, не намира приложение относно разглежданото вземане. Спрямо него
намира приложение общият давностен срок,
регламентиран в нормата на чл.110 ЗЗД. С оглед на това релевирания
довод на жалбоподателя относно приложимия за спорното вземане давностен срок е основателен.
На
основание чл.114, ал.1 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. В случая ищците са уведомени за проведената корекционна процедура на 28.11.2014 г., когато са получили
предложение за корекция на сметка. Определеният в процесната
фактура срок за плащане на задължението е до 01.12.2014 г. Ето защо
установеният в нормата на чл.110 ЗЗД 5 – годишен давностен
срок изтича на 01.12.2019 г.
Според установената от ВКС константна съдебна практика по приложението на
чл. 116, б. „б“ ЗЗД погасителната давност се счита прекъсната с предявяването
на иск от носителя на спорното вземане – кредитора, чрез осъдителен иск (в това
число и насрещен осъдителен иск) или респ. чрез предявяване на притезанието в заповедно производство. Предявяването на
отрицателен установителен иск няма за последица
предвиденото в чл.116, б.“б“ ЗЗД и чл.115 б.“ж“ ЗЗД действие (решение № 235 от
21.09.2012 г. по гр. д. № 1762/2011 г., на ВКС, ГК, III ГО; решение №
57/27.06.2018 г.по гр. д. № 591/2017 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО; решение № 99/23.10.2018
г. по гр. д. № 4991/2017 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО; решение № 705/29.10.2010 г. по
гр. д. № 1744/2009 г. на ВКС, ГК, І ГО; решение № 99/10.05.2013 г. по гр. д. №
681/2012 г. на ВКС, ГК, І ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК и др.). Ето
защо в случая давността не се прекъсва с депозиране на исковата молба, поради
което крайният момент на давностните срокове не
следва да се свързва с предявяване на иска. Противното би означавало, че с
реализиране на защитата чрез оспорване на вземането от страна на длъжника се
прекъсва течащата в негова полза погасителна давност, какъвто не е смисълът на
разглежданите норми. В случая давността за разглежданото вземане е изтекла на
01.10.2019 г., в хода на висящия процес и преди устните състезания в настоящото
производство. Съгласно разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК, съдът следва да вземе
предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за
спорното право. Ето защо съдът следва да
зачете изтеклата погасителна давност спрямо разглежданото вземане.
По
изложените съображения въззивният съд счита, че в
полза на ответника не съществува вземане в размер на 300, 25 лв., обективирано във фактура № **********/19.11.2014 г.,
издадена във връзка с констативен протокол № 1011438/11.11.2014
г., поради което предявеният отрицателен установителен
иск в тази му част е основателен.
Тъй
като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението следва да се
потвърди в обжалваната част.
По
разноските по производството:
Тъй
като ответниците по жалбата не претендират разноски за настоящото производство,
такива не следва да се присъждат.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖАДАВА решение № 70802/20.03.2019 г., постановено по гр. д. № 85910/2017 г. по описа на СРС, І ГО, 167 състав, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която е признато за установено, на основание чл.124, ал.1 ГПК, че П.В.В., ЕГН ********** и Н.С.В., ЕГН ********** и двамата с адрес ***, офис 9, чрез адв. М., не дължат принудително изпълнение на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ****, с адрес ***, Бенч Марк Бизнес център, на сумата от 300, 25 (триста лева и двадесет и пет стотинки) лв., представляваща главница за начислена електрическа енергия за имот с клиентски № 300056794880, за която е съставена фактура № **********/19.11.2014 г. (част от главница в общ размер от 2 188, 68 лв. за периода 2008 г. – 11.11.2014 г.), като погасени поради настъпване на ефекта на погасителната.
Решението в останалата част е влязло в сила, като необжалвано
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.