Р Е Ш Е Н И Е №
гр.
Варна, 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно
заседание на десети март през
две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
като
разгледа докладваното от съдията Макариева
в.гр.
дело № 726 по
описа за 2020г.,
за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
по реда на
чл.435 ал.4 ГПК.
Образувано е по постъпила жалба вх. № 1686 от 22.01. 2020г , депозирана от П.Н.Г. -ЕГН ********** , чрез
адв. М.Г.,в качеството й на бивша съпруга на длъжника
С.С. Г. против действие
на ЧСИ рег.№ 807 - Н.Д. ,изразяващи се в наложена възбрана ВЪРХУ ½ ид.
част от апартамент № 16 , ет.5 , ул. „МИР" № 35
В жалбата се позовава на чл. 454 ,ал. 4 от ГПК за
обжалване на действията на ЧСИ № 807, изразяващи се в налагане на възбрана на
½ ид.ч. от от апартамент № 16 , ет.5 , ул.
„МИР" № 35. Моли съда , като се запознае с приложените писмени
доказателства да отмени действията на ЧСИ № 807 по изп.
д.№ 20198070400451 ,изразяващи се в наложената възбрана на ½ ид.част от собствения й имот с административен
адрес : гр. Варна , ул. „Мир" № 35 ,вх.В, ет.5, ап.16.
Взискателят
И.В.И. ,чрез адв. К.К. е
представил ВЪЗРАЖЕНИЕ вх. № 2741 / 11.02. 2020г ,в което е изразил становище за
недопустимост на жалбата и оставяне без уважение ,като трето лице ,с недоказано
владеене на недвижимия имот и при евентуалност за неоснователност, поради непротивопоставимост на сключения брачен договор на взискателя,предвид сключен между страните по изп. дело договор за заем - 30.09. 2011г , пет години преди
датата на сключване на брачния договор-13.06. 2016г.По силата на сключен
Договор за ипотечен кредит от 03.05. 2010г с „ПРО КРЕДИТ БАНК /БЪЛГАРИЯ/АД ,в
който двамата съпрузи са ипотекарни гаранти при режим на солидарна отговорност
до окончателното погасяване на кредита - 01.05.2020г.Изтъква се довод, че
Договорната ипотека върху имота е вписана през 2010г в режим на СИО , А
БРАЧНИЯТ ДОГОВОР е сключен през 2016г., като счита ,че е с цел избягване
на задължения на длъжника.В подкрепа на твърденията си е представено копне от нот. акт № 147 ,том 3 от 05.05. 2010г за учредената Договорна ипотека с краен
срок за погасяване на кредита - 01.05.2020г. Претендират се разноски -200лв по
списък на разноските по чл. 80 ГПК за адвокатски хонорар.
Препис от жалбата
е изпратена на взискателя Я.Б. и длъжника по изпълнението Ж.Ж.. Същите не
са изразили становище по жалбата
в срока по чл.436 ал.3 ГПК,.
Съдебният изпълнител е депозирал обяснени по силата
на чл. 436 ал. 3 ГПК, в
които са описани извършените изпълнителни действия и са изложени доводи
за недопустимост
на жалбата.
Варненският
окръжен съд по допустимостта на жалбата, намира
следното:
От данните по изпълнителното дело № 20198070400451 е видно, че
същото е образувано на 08.08.2019г на основание на молба от ВЗИСКАТЕЛЯ И.В.И.-ЕГН
********** И ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ от 16.01. 2018г шдаден
по чл. 404 И 405 от ГПК от Варненски аплативен
съд - ПЪРВИ СЪСТАВ по т. д.. № 433/ 2017г , по силата на които, С.С. Г.-ЕГН ********** е осъден да ЗАПЛАТИ на И.В.И.
СУМАТА от 35 000лв ПРЕДСТАВЛЯВАЩА СУМАТА НА НЕОСНОВАТЕЛНО ОБОГАТЯВАНЕ НА
ИЗДААТЕЛЯ НА ЗАПИС НА ЗАПОВЕД от 30.09.2011г С.С. Г.
за сметка на ПРИНОСИТЕЛЯ И.В.И. за сумата от 35 000лв ,с падеж на 30.09.2012г,
ВЕДНО със законната лихва от предявяване на иска на 15.09.2016г до
окончателното изплащане на задължението на основание чл. 534 от ТЗ..
По изп. дело е
присъединен нов изп. лист от 20.01. 2020г, издаден от
ВОС по т. д. № 1320 / 2016г по описа на ВОС И ПО Т. Д. № 433 / 2017г по описа
на ВАп.С , по силата на който С.С.
Г. е осъден да заирлаги на И.В.И. СУМАТА 1 550лв
представляващи разноски и 800лв адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
С молбата за образуване на изп дело взискателят
е направено искане за налагане на възбрана на ипотекиран имот, запор на МПС ,
извършване на опис на движими вещи, собственост на длъжника.
С
молба вх. № 17 991 / 05.12.2019г
от процесуалният представител на взискателя адв. К.К. е направено
искане за налагане запор на дружествени дялове на длъжника в „ Г.И
ТРЕЙД"ООД , запор ,опис и оценка на движими вещи в дома на длъжника -16
,находящ се на ул. „Мир" № 35,ет.5.
Всички поискани действия са извършени ,като
ВЪЗБРАНАТА НА АПАРТАМЕНТА» 16,ЕТ.5, ВХ. В е наложена на 20.08. 2019г под № 224
,том 6, вх.р.№ 21584 от20.08.2019г./ .Опис
на вещи в дома
не е извършван, тъй като е установено ,че длъжникът не живее на
ул. „Мир" № 35, an. 16 ,вх. В,ет.5..От справка ГРАО е установено ,че същият е разведен от
09.05.2017г и живее на друг адрес : ул. „Баучер"
№ 5 ,ет.10, ап.63. .
Поканите за доброволно изпълнение
са получени на 19.01.2020 от длъжника и на 05.02. 2020г от изрично упълномощи
по изп. дело адвокат-пълномошник
Йордан Алексиев .
Взискателят , с молба вх. № 508 от 10.01. 2020г е
изразил готовност за сключване на споразумение по делото в края на м. февруари
,когато ще се върне от чужбина.
Въз основа на изложените
фактически данни, които се установяват
от приложените по делото доказателства,
съдът достига да следните правни
изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.435, ал.4 ГПК трето лице може да обжалва действията на
съдебния изпълнител когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на
запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движими вещи, се намират
във владение на това лице. Жалбата не се уважава ако се установи, че вещта е
била собствена на длъжника при налагане на запора или възбраната. Според
мотивите по т.4 от ТР №3/10.07.2017г. на ОСГТК на ВКС, владелческата
защита по чл.435, ал.4 ГПК може да се осъществи само ако в деня на запора,
възбраната или предаването на движима вещ, третото лице упражнява фактическа
власт върху вещта, предмет на принудителното изпълнение. За разлика от исковата
защита по чл.440, ал.1 ГПК, която е предназначена да защити интереса на
собствениците, процесуалния способ по чл.435, ал.4 ГПК е предоставен за защита
на владението върху вещта. Поради това фактът на владение към момента на
извършване на изпълнителното действие е предпоставка за възникването на правото
на жалба по чл.435, ал.4 ГПК. По изп.д. №
20198070400451 жалбоподателката П.Н. Г. се явява
ТРЕТО ЛИЦЕ по смисъла на чл. 435 ,ал. 4 от ГПК, тъй като тя не е страна по
делото . От представените писмени доказателства по делото се установява ,че по
време на налагане на възбраната -20.08.2019г, тя е собственик и владелец на
имота, поради което жалбата се явява допустима, но същата е неоснователна.
Извършеното
изпълнително
действие
–възбрана не
представлява същинско действие по
принудително изпълнение, а осигурява запазване на имуществото, поради което и при липса на
твърдения за несеквестируемост на имота,
жалбата е неоснователна.
Предвидените като обжалваеми действия по отнемане на
движима вещ и отстраняване от имот са тези
по чл.
521 и чл. 522 от
ГПК.
Те са приложими
в случаите на принудително предаване на присъдена вещ
или имот, но не и по
отношение на налагане на възбрана което действие е предмет
на настоящото производство.