Решение по дело №671/2019 на Софийски градски съд

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

В ИМЕТО НА НАРОДА  

София, .........................

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, IV въззивен състав, в открито заседание на осми май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                                            

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЕВЕЛИНА ПАПАЗЯН

                                    ЧЛЕНОВЕ:              АТАНАС Н.АТАНАСОВ

                                                                       ИВА НЕШЕВА

При участието на секретаря Татяна Асенова и прокурора Русалина Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Папазян ВНОХД № 671 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI.

Образувано е по жалба от подс. С.К.Н., депозирана чрез защитника му адв. А.А. срещу присъда на СРС, НО, 20 състав, постановена на 24.04.2018г. по нохд №20113/2015г., с която подсъдимият е признат за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 129 ал.2 вр. ал.1 НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца, чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от три години, и са му възложени разноските по делото. В жалбата се твърди, че присъдата не е съобразена със събраните по делото доказателства като обвинението не е доказано по несъмнен и безспорен начин, а твърденията в обвинителния акт са хипотетични. В тази връзка защитата извършва свой собствен анализ на свидетелските показания и достига до извод, че не са налице доказателства, въз основа на които да се заключи, че подсъдимият е нанесъл побой над пострадалото лице. Посочва се, че вещото лице не поддържа описания механизъм на получаване на травматичните увреждания от страна на А.Г., както и че установените увреждания могат да бъдат получени и от твърди тъпи предмети, дървени греди или други строителни материали, налични в строителния обект, споменати от свидетелите Ф. и С.. Излагат се съображения, че съгласно свидетелските показания А.Г. е бил видимо пиян, което е във връзка получените от него травматични увреждания. Според адв. А. деянието се явява несъставомерно и от субективна страна, без да излага конкретни доводи в тази насока. Счита, че представителят на обвинението не е формулирал точна и ясна позиция за извършеното престъпление по време, място, механизъм. С тези аргументи се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с която осъденият подсъдим да бъде оправдан.

По делото е постъпило допълнително писмено изложение от подсъдимия Н. чрез адв. А.А., с което се оспорва приетата фактическа обстановка в частта, в която са описани нанесените от подс. Н. удари с ръце в областта на лицето на пострадалия. Посочва се, че няма каквито и да било доказателства, които да установяват така възприетата от първата инстанция фактическа обстановка. Според защитника от доказателствата по делото се установява едновременно падане на Н. и Г. върху долната площадка на бетонните стълби, като Г. паднал върху тялото на Н..

В открито съдебно заседание пред въззивния съд представителят на СГП счита, че първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Посочва, че мотивите са обективни, изчерпателни и обосновани, като кореспондират с установената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства. Намира, че поведението на подсъдимия е изпълнило състава на престъплението, както от обективна, така и от субективна страна, като в хода на производството не са допуснати процесуални нарушения по събиране, проверка и оценка на доказателствения материал.

Защитата на подсъдимия – адв. А. поддържа жалбата си ведно с изложените в нея доводи и съображения. Счита, че обвинението е останало недоказано. Посочва, че  приобщените по делото медицински документи и изпълнената СМЕ не могат да обосноват извод за наличие на причинно-следствена връзка между соченото от прокуратурата противоправно поведение на подсъдимия и получените травматични увреждания от пострадалото лице. Според защитникът отговорът на въпрос номер едно в СМЕ има правен характер, поради което намира заключението за компрометирано. Твърди, че свидетелските показания не сочат по категоричен начин противоправно поведение от подсъдимия, като съдът е придал смисъл на показанията на свидетеля С.С., който самият свидетел не е вложил. Поддържа тезата, че обвинението е неясно и непълно. Излага съображения за липса на субективна и обективна съставомерност на деянието. С тези аргументи пледира за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде оправдан.

В правото си на лична защита подсъдимият заявява, че не се смята за виновен.

В правото си на последна дума подсъдимият моли така постановената присъда да бъде премахната. Заявява, че не е извършил деянието и не чувства вина.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства, обсъдени подробно в мотивите на присъдата. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване на обстоятелствата по делото и е направил своите доказателствени изводи въз основа на достъпния и възможен за събиране и проверка доказателствен материал. При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд не намери основания за промяна във фактическата обстановка по делото, която е следната:

Подсъдимият С.К.Н. е роден на *** г.в гр. Кюстендил, българин, български гражданин, неженен, осъждан, със средно образование, безработен, живущ ***, ЕГН **********.

На 16.10.2014 г. вечерта, в гр.София, на ул. „*********, се провело уговорено събрание на Етажната собственост на строящата се жилищна сграда /ЖСК с акт 14/, на площадка на първия й етаж, където нямало преградни стени. Там около 18.30 часа се събрали собствениците на жилища /апартаменти/ С.М.С., Б.Л.С., Д.И.Д., А.З.Ф., М.К.Ф. - като заместваща собственика В.А. и по молба на същия, и други, както и С.К.Н. - съпруг на една от собственичките, които обсъждали въпроси, свързани с довършителното дострояване на кооперацията. Времето било дъждовно и тъмно, в сградата нямало осветление и участващите в събранието, при необходимост, си светели с мобилните телефони.

А.Ц.Г. около 19.00 часа отишъл на събранието, като упълномощен от друг собственик - Е. К.В., и се присъединил към останалите там. Една-две години преди това Г. и друго лице се ангажирали с дейности - организационно-консултантски за довършване строителството на сградата, относно които във времето възникнали разногласия между Г. и собствениците по финансови въпроси, и основно с Н., което довело до напрежение помежду им, отношенията им се влошили и последният казал, че за дострояването, довършването на сградата „взема нещата в свои ръце“, поради което и появата на Г. на това събрание не била посрещната одобрително най-вече от Н.. Малко след като Г. пристигнал, С.М.С., от лявата страна на когото стоял Н., а от дясната - Г., почувствал изненадващо и безпричинно силен удар /с юмрук/ в главата, при лявото око, от което паднал на пода и изпаднал в шок /в резултат на това му било причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота/. След това настъпила суматоха, раздвижване на присъстващите, Г. и Н. се „сдърпали“ и Н. нанесъл на Г. удари с ръце /юмруци/ в областта на лицето му, в резултат на което Г. паднал от площадката навън, извън сградата, на терена, по гръб, а Н. скочил при него и продължил да му нанася удари. От нанесените му удари потекла кръв от носа на Г., другите от събранието викали това да престане и така Н. спрял побоя над Г.. После всички се разотишли, като М.Ф. закарала с автомобила си Г. в УМБАЛСМ „Пирогов“, по негова молба, където той бил прегледан и бил диагностициран с фрактура /счупване/ на носните кости, подкожен хематом в теменно-тилната област на главата, контузия в поясната област. По-късно същия ден той сезирал за случилото се 06 РПУ-СДВР. За счупването на носните кости с деформация на носната пирамида и затруднено носово дишане /т.е. за причинената му средна телесна повреда, реализирала „постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота“/ 10 дни по-късно Г. бил опериран в УМБАЛСМ „Пирогов“ - Клиника по неврохирургия-ЛЧХ, а на 17.10.2014 г. и 10.11.2014 г. той бил освидетелстван в КСМД при УМБАЛ „Александровска“ ЕАД. На 28.01.2015 г. на Н. бил съставен и предявен протокол за предупреждение по чл.56 от ЗМВР.

Установената фактическа обстановка въззивният съд приема след обективен, всестранен и пълен анализ на доказателствения материал, събран в хода на съдебното следствие пред първата  и въззивната инстанция включващ: гласните доказателствени средства – показанията на М.Ф., А.Г., С.С., Б.С., Д. Д., обясненията на подсъдимия С.Н., писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК – медицински направления от УМБАЛСМ „Пирогов“ на А.Ц.Г., медицински лист на А.Ц.Г., епикриза на А.Ц.Г. от УМБАЛСМ „Пирогов“ – Клиника по неврохирургия – ЛЧХ; справка за съдимост на С.К.Н.; протокол за предупреждение по чл. 56 от ЗМВР на С.К.Н. и др., способите за доказване, каквито са съдебно-медицинска експертиза.

Въззивната инстанция изцяло споделя възприета от СРС фактическа обстановка. Липсват каквито и да било противоречия, като описаната обстановка почива на събрания доказателствен материал и отразява достоверно фактите за случилото се. В обобщение – цялата доказателствена съвкупност е безпротиворечива и от нея с необходимата категоричност се извежда описаната по-горе фактическа обстановка.

В този смисъл настоящата инстанция приема за законосъобразни, правилни и обосновани изводите на контролирания съд досежно изложената фактическа обстановка и извършения анализ на събраните доказателства и доказателствени средства по делото.

За обосноваване на фактологията си, първостепенният съд е извършил внимателен анализ на приобщената по делото доказателствена съвкупност, кредитирал е показанията на разпитаните по делото свидетели –А.Ц.Г., С.М.С., Б.Л.С., Д.И.Д., М.К.Ф., А.З.Ф.. Същите са логични, последователни и убедителни. Между депозираните показания не се отчитат противоречия, те са конкретни, категорични и в пълна степен се подкрепят от писмените доказателства и изпълнената експертиза. Въз основа на тях съдът изгради изводи за времето, мястото и механизма на извършване на инкриминираното деяние. В тази връзка напълно неоснователни са възраженията на защитата на подсъдимото лице, че показанията на свидетелите не съдържат информация за нанесен побой от страна на подсъдимото лице спрямо пострадалия.

В този смисъл СГС напълно се солидализира с извършения доказателствен анализ на показанията на св. А.Г.. Това е така, тъй като свидетелят пресъздава обективно хронологията на събитията през процесната вечер. Същият внася конкретна информация касаеща поводът за конфликта между него и подсъдимото лице, последователно описва както своето поведение, така и поведението на подсъдимия Н., подробно разказва за нанесения му побой. От важно значение за установяване на обективната истина е фактът, че информацията, която въвежда е съответна на тази, съдържаща се в показанията на останалите свидетели, а също и на установеното от СМЕ и медицинска документация, приобщена по делото, установяващи вида, характера, механизма на получаване на процесното увреждане по пострадалото лице.

Несъмнено св. Г. споделя коректно възприятията си относно предхождащите нападението събития, свързани с провеждането на общо събрание, създалото се напрежение между него и подс. Н. във връзка с финансови проблеми по завършването на обекта. И този съд се довери напълно на свидетеля, описващ подробно поведението на подсъдимото лице и механизма на получаване на телесното увреждане. Категорично въз основа разказа на Г. се установява, че подсъдимият първоначално е  нанесъл удар на св. С., след което ударил и св. Г., който от удара се свлякъл на земята, а подсъдимият продължил да го удря. Така изложеното от пострадалото лице намира категорично потвърждение освен в изпълнената по делото СМЕ, установяваща вида и начина на получаване на констатираното при Г. телесно увреждане, и в показанията на св. Д. и Ф., които като преки очевидци непосредствено са наблюдавали случващото се. Същите споделят, че е станало спречкване между пострадалия и подсъдимия, при което между двамата настъпила физическа саморазправа, а непосредствено след това св. Д. забелязал кръв по носа на пострадалия.

На следващо място съдът цени като годен доказателствен източник показанията на св. С..  Въззивният съд счита, че те кореспондират на обективната истина по делото и отразяват реално възприетите и възпроизведени от свидетеля факти. Правилно първата инстанция е отбелязала, че показанията на този свидетел депозирани в хода на досъдебното производство носят доказателствена информация за неочаквано и безпричинно нападение, при което му бил нанесен удар в главата, от който паднал на земята. Независимо, че показанията му не съдържат конкретни данни за лицето, което му е нанесло тези удари, съдът съобрази, че в хода на досъдебното производство свидетелят е категоричен, че удар му е бил нанесен от някой от присъстващите лица. Тези показания ценени в съвкупност с показанията на св. Г., който посочва, че св. С. е бил ударен от подсъдимия, тъй като пряко е наблюдавал случващото се, доказват, че подсъдимият преди да удари св. Г. е ударил св. С.. Последното намира пълно потвърждение и в приобщеното по делото СМУ на С.М.С. № V-311/2014г. от 17.10.2014г. от д-р А. при КСМД МУ-София, от което се установява, че св. С. е бил прегледан и освидетелстван по негово желание, при което са установени описаните травматични увреждания – счупване на носните кости, подкожен хематом с кръвонасядане на горния ляв клепач, кръвонасядания и охлузвания в областта на носа в ляво, охлузване в областта на дясната мишница, лакът и предмишница, които могат да бъдат получени по време и начин, съобщени в предварителните сведения от С., а именно в резултат на нанесен юмручен удар по лицето.

Съдът кредитира показанията на свидетелката Ф., която макар и да не е възприела пряко случилото се, възпроизвежда факти и обстоятелства от значение за настоящото производство. Така същата потвърждава присъствието си на общото събрание, посочва лицата, които са били там, възпроизвежда споделеното пред нея от пострадалия Г., че е бил ударен от подсъдимия Н..  Вярно е, че в този конкретен случай, показанията на посоченото лице се явяват производен доказателствен източник, тъй като възпроизвеждат разказа на друго лице. Въпреки това, настоящата съдебна инстанция намира, че не е налице пречка това доказателствено средство да послужи за проверка на първичен източник, каквито са данните съдържащи се в показанията на свид. А.Г.. В тази насока и този съд възприе като достоверни показанията на св. Ставрев, в които също се съдържа информация за наличие на физическа саморазправа между подстрадалия А.Г. и подсъдимия Н..

Като допринасящи за изясняване механизма и авторството на процесното деяние съдът кредитира показанията на свидетелите Д. и Ф., които като очевидци на разигралите се събития възпроизвеждат възприетата от тях информация касаеща настъпилата физическа саморазправа между св. Г. и подсъдимия Н.. Посочените лица са категорични, че са наблюдавали бой между св. Г. и Н., потвърждават, че непосредствено след него са забелязали кръв по носа на св. Г..

Въззивният съд, след внимателен и критичен анализ, дава само отчасти вяра на изложеното посредством обясненията на подсъдимия Н., но ги приема в останалата им част за добре изградена защитна версия, която се опровергава от останалите доказателства, събрани по делото. В съответствие с процесуалните норми същият е дал обяснения, в които прозира двояката им правна природа на гласно доказателствено средство, но така също и на такова, чрез което лицето упражнява в пълен обем правото си на защита. В тази насока достоверността им следва да бъде установена при спазване на общите правила относно гласните доказателствени средства при съблюдаване дефинитивните правила за оценка на доказателствата.

Тук е мястото да се посочи, че самият Н. не отрича да е имал съприкосновение с пострадалото лице, но същевременно твърди, че инициатора на конфликта е св. Г., който замахнал да го удари. Съдът не възприема обясненията на подсъдимия, че е бил нападнат от пострадалия. Това е така, тъй като този доказателствен източник стои вътрешно неустойчиво и изолирано в описания общ ход на събитията. Обясненията на подсъдимия сами по себе си не отговарят на обективните находки по делото, намерили отражение в изпълнената по делото СМЕ относно установения механизъм на увреждане, който показва, че Г. е паднал по гръб върху терена, а не както твърди подсъдимия, че е паднал отгоре му.

От друга страна обясненията на подсъдимото лице са вътрешно противоречиви, доколкото същият твърди, че не е видял наранявания по тялото на св. Г., но същевременно е бил наясно и е знаел, че последният ще потърси лекарска помощ, доколкото заявява, че не е посетил Пирогов, поради това, че не е искал да се засече там с пострадалия. 

Нужно е да се отбележи, че съдът при преценка достоверността на обясненията на подсъдимия взе предвид показанията на разпитаните свидетели, които сочат на осъществена физическа саморазправа между подсъдимия и пострадалото лице, забелязаната кръв по носа на св. Г., както и сведенията, съдържащи се в показанията на св. Г. и св. С. за нанесен удар, непосредствено преди това на св. С.. Изложеното допълнително внася съмнение в обстоятелствата, въведени в процеса посредством обясненията на подсъдимия Н., още повече, че същият е най-заинтересован от изхода на делото и напълно нормално да гради защитна версия, в опит да се оневини.

Така на основата на цялостния анализ на данните от гласните доказателствени средства и заключението на СМЕ, може да се направи обоснован извод , че уврежданията получени от пострадалото лице са причинени от описания от него начин. Предвид всички останали доказателства по делото обсъдени по-горе, за настоящият съдебен състав не е налице съмнение в механизма на получаване на травмата на пострадалия като напълно изключва вероятността същият да е паднал сам, каквито твърдения излага подсъдимото лице.

Относими към предмета на доказване и имащи значение за изясняване на фактическата обстановка по делото са и приобщените и надлежно изготвени в процеса писмени доказателства и доказателствени средства. При служебната проверка на изброените по-горе такива, съдът не откри да са допуснати съществени процесуални нарушения при събирането на същите, които да обосновават изключването им от доказателствения материал по делото. Освен това, те съответстват изцяло на свидетелските показания и служат за тяхна доказателствена проверка, като по този начин се затвърждават изводите досежно стеклите се събития.

СГС кредитира изцяло медицинската документация, касаеща пострадалия Г. и св. С., като същата допринася за разкриване на обективната истина и е била взети предвид от вещото лице, изготвило СМЕ.

СГС подобно на районният съд кредитира заключението на СМЕ, изготвено във връзка с травматичните увреждания на пострадалия /л. 49-50 от ДП/, като съобрази, че вещото лице е отговорило в пълнота на поставените въпроси. Въз основа на заключението се установява, че на А.Ц.Г. е причинено счупване на костите на носа, с деформация на носната пирамида и затруднено носово дишане, реализирало медико-биологичния признак „постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота“, оток и кръвонасядане по гърба на носа, подкожен хематом в дясната теменно-тилна област на главата, оток и кръвонасядане на дясната ушна мида, кръвонасядане по гърба, които в съвкупност са реализирали медико-биологичния признак „болка и страдание“; сътресение на мозъка /лекостепенно/, реализирало медико-биологичния признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“.

Неоснователно е възражението на защитника на подсъдимия, че вещото лице в съдебно заседание се е отказало от отговора на зададения първи въпрос към изготвената от него експертиза. В съдебно заседание изрично пояснява, че  поддържа изцяло заключението на СМЕ по писмени данни като в дадените от него разяснения никъде не посочва, че се не поддържа дадения от него отговор на първи въпрос. Тъкмо напротив  - при разпита си в съдебно заседание вещото лице е категорично, че описаните травматични увреждания, предвид различната им локализация по тялото сочат, че Г. е получил не по-малко от четири удара в четири различни телесни области върху или със, или комбинирано със и върху тъпи и твърди предмети, което е посочено и в заключението на изпълнената експертиза в досъдебното производство.

На следващо място що се отнася до възражението на защитника на подсъдимия за неясноти в обвинителния акт, то това възражение се явява неоснователно, тъй като обвинителният акт отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 от НПК за съдържание, доколкото в него са посочени време, място и начин  на извършване на инкриминираната от подсъдимия дейност.

С оглед на всичко изложено по- горе въззивният съд прие, че първостепенният такъв е направил като цяло правилна преценка на доказателствения материал и въз основа на същия е установил точно и вярно фактическата обстановка по делото, като е стигнал и до законосъобразни изводи от правна страна.

Първостепенният съд е приел от правна страна, че при така наличната доказателствена съвкупност от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, а именно по чл. 129,ал.2,  вр. ал.1 от НК.

От обективна страна на пострадалия било причинено телесно увреждане, отговарящо на признаците на състава на престъплението по чл. 129, ал.2 от НК, а именно- средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на костите на носа /с деформация на носната пирамида и затруднено носово дишане/.

От обективна страна това телесно увреждане е причинено от обективните действия на подсъдимия, който на инкриминираното време и място се насочил към пострадалия Г. и започнал да му нанася удари с ръце в областта на лицето, при което пострадалия Г. паднал на площадката на помещението, в което се намирал по гръб, а подсъдимият скочил при него и продължил да му нанася удари.

От субективна страна първостепенният съд е приел, че деянието е извършено виновно при евентуален умисъл. Неговият интелектуален момент се състои в съзнаване на свойството и характера на извършваното деяние (а именно, че то е обективно годно да причини визираните в състава на чл. 129 от НК общественоопасни последици) и предвиждането на вероятното настъпване на тези общественоопасните последици. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното и е допускал, че с ударите си, нанесени по главата и тялото на Г., както и при падането му върху терена може да се травмира тялото и главата му, както и да се счупи носа му, но се е отнасял безразлично към настъпването на този резултат.

При индивидуализацията на наказателната отговорност първоинстанционният съд правилно е отчел наличието на смекчаващи обстоятелства – продължителността на наказателния процес.

Като отегчаващо вината обстоятелство правилно е взето предвид съдебното минало на подсъдимото лице и причиняването на телесни увреждания, извън тези обуславящи квалификацията на извършеното престъпление.

Правилно е посочено, че не са налице условия за налагане на наказание при условията на чл. 55 от НК, тъй като не са налице нито многобройни, нито изключителни по своя характер смекчаващи обстоятелства.

            Районният съд е приел, че предвид липсата на многобройни и изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, на подсъдимия следва да бъде определено наказание при условията на чл. 54 от НК около минималния предвиден размер, а именно „лишаване от свобода“ срок от девет месеца. Така определеното по вид и размер наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца СГС намира за правилно определено с оглед на всички индивидуализиращи отговорността обстоятелства, за съобразено с целите на специалната и генералната превенция, а също и за справедливо.

            Правилно и обосновано е преценено, че в случая следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК и изпълнението на наказанието да бъде отложено за срок от три години. Настоящата инстанция счита, че този срок, предвид потенциалната опасност от привеждане в изпълнение на отложеното наказание, ще съдейства за постигане целите на генералната превенция и за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия.

            Правилно и обосновано на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият С.К.Н. е осъден да заплати направените по делото разноски /на досъдебната и съдебната фаза/ в общ размер 140лв., както и 5лв. държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Предвид изложеното до тук и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да се потвърди изцяло. Присъдата е постановена при безспорно и коректно изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Определеното наказание не е явно несправедливо и напълно съответства на обществената опасност на деянието и дееца.

При извършената, на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, цялостна служебна проверка на правилността на протестираната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи нейното изменяне или отмяна, поради което и с оглед изложените съображения същата следва да бъде потвърдена, а въззивната жалба - да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

 

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 24.04.2018 г. по НОХД  № 20113/2015 г.  по описа на СРС - НО, 20-и състав.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:               1.

           

                                                                                  2.