Решение по дело №981/2021 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№         /31.05.2021 година, гр. Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, Х КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА

 

ЧЛЕНОВЕ : 1. НАТАЛИЯ ДИЧЕВА

 

2. РАЛИЦА АНДОНОВА

 

при секретаря НАТАЛИЯ ЗИРКОВСКА и при участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ, като разгледа докладваното от СЪДИЯ БАЕВА к. адм. д. № 981 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 221 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационната жалба на „Елитис Мегастор“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Варна срещу Решение № 260382/17.03.2021 година на Районен съд - Варна, ХХVІІІ-ти състав, с което е потвърдено Наказателно постановление № 03-012408/19.02.2020 година на директора на Дирекция „Инспекция по труда“. Касаторът твърди, че решението е незаконосъобразно, като постановено при нарушаване материалния закон. Твърди, че съдът не е съобразил, че даденото от Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна предписание е изпълнено и на работничката е изплатено цялото трудово възнаграждение. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отмени наказателното постановление. Претендира направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание касаторът не изпраща представител не изразява становище по същество.

Ответникът по касационната жалба, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред районния съд е образувано по жалбата на „Елитис Мегастор“ ЕООД със седалище и адрес на управление с. Варна срещу Наказателно постановление № 03-012408/19.02.2020 година на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, с което на търговеца е наложена „имуществена санкция“ в размер на 250 лева за нарушение по чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) затова, че на 13.01.2020 година не е изплатил цялото трудовото възнаграждение в размер на 684 лева на Д.А.П. за м. декември 2019 година, като от нарушението не са произтекли вредни последици и същото е отстранено веднага след извършването му.

С Решение № 260382/17.03.2021 година, постановено на НАХД № 4312/2020 година, състав на Районен съд - Варна е потвърдил наказателното постановление. За да постанови този резултат съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е, въз основа на констативен протокол от 07.02.2020 година и показанията на свидетелката М.О.М. – Ж. и установителната сила на акта за установяване на административно нарушение по чл. 416, ал. 1, изр. 2 от КТ, че на 13.01.2020 година „Елитис Мегастор“ ЕООД със седалище и адрес на управление с. Варна, в качеството си на работодател, не е изплатило цялото трудовото възнаграждение в размер на 684 лева на Д.А.П.. Приел е, че жалбоподателят е изплатил възнаграждението на П., поради което административнонаказващият орган правилно е приел, че с деянието си дружеството е осъществило състава на нарушението по чл. 415в от КТ.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс, приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да изплати уговореното трудово възнаграждение. Мястото на изпълнение на задължението за плащане на трудовото възнаграждение е предприятието, арг. чл. 270, ал. 1 от КТ.

Настоящият състав намира, че въззивният съд не е изпълнил задължението си по чл. 314, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс, приложим по препращане от чл. 84 от Особените разпоредби на ЗАНН. В административнонаказателната преписка не се съдържат данни за размера на трудовото възнаграждение на Д.П., ведомост за работни заплати за м. декември, въз основа на които съдът да извлече извод за размера на изплатеното на П. трудово възнаграждение, както и доказателства за отстраняване на нарушението, т.е. за допълнително изплатена сума, представляваща част от дължимото трудово възнаграждение на П. за м. декември 2020 година.

Горното съставлява съществено процесуално нарушение, влечащо отмяна на постановеното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Доколкото, обаче, касационната инстанция установи допуснато в хода на административнонаказателното производство съществено процесуално нарушение, намира, че посоченото по-горе разрешение не е процесуално оправдано.

От съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление не става ясно каква част от дължимото на Диана П. трудово възнаграждение не е изплатено. В акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление е посочен размера на основното трудово възнаграждение, но не е посочена платената/неизплатената част. С горното административнонаказващият орган е нарушил изискването на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН относно задължителните реквизити на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление и е попречил и на организирането на защитата на наказаното лице, което трябва да има пълна яснота срещу какви точно факти следва да се защитава.

 Отделно от това в наказателното постановление не се съдържат фактически установявания, въз основа на които органът е извел извод, че нарушението е отстранено веднага след установяването му, и не са произтекли вредни последици за работника, което съставлява нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

Отделно от това административнонаказващият орган не е посочил и коя е приложимата за административното нарушение санкционна норма, а направо е преминал към квалифицирания състав по чл. 415в от КТ за маловажни случаи на административни нарушения. Прилагането на института на маловажността не изключва задължението на административнонаказващият орган да посочи административнонаказателния състав за нарушението, задължителен реквизит по чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН.

При тези данни за допуснати при издаването на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление нарушения, които не са установени от въззивния съд, настоящият състав намира, че проверяваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон и подлежи на отмяна. На отмяна подлежи и наказателното постановление.

Жалбоподателят е претендирал присъждане на разноски, но не е представил доказателства за направени такива, поради което искането е неоснователно.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК, вр. чл. 63 от ЗАНН съдът

 

Р     Е     Ш     И    :

 

ОТМЕНЯ Решение № 260382/17.03.2021 година на Районен съд - Варна, ХХІІІ-ти състав, постановено по НАХД № 4312/2020 година, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03-012408/19.02.2020 година на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на „Елитис Мегастор“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. В., ЕИК ******** е наложена имуществена санкция в размер на 250 лева, на основание чл. 415в от Кодекса на труда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ :   1.                                                                                   2.