Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 08. 11.
2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение, втори състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести
октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Дора Михайлова
при секретаря Даниела Ангелова,
като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 220 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид
следното.
Съдът е
сезиран с осъдителна претенция с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Ищецът „В.9.” ЕООД твърди, че на 24.09.2007 г.
сключил с ответника о.С. договор за учредяване право на строеж върху общински
недвижим имот. С влязло в сила решение, постановено по гр. д. № 683/2011 г. по
описа на СОС, бил отхвърлен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, предявен
от „В.9.” ЕООД против о.С. за
разваляне на този договор. За да отхвърли предявеният конститутивен иск, съдът
е приел за установено, че договорната връзка между страните не е съществувала
към датата на приключване на съдебното дирене, тъй като всички права и
задължения по съглашението били погасени по силата на закона - аргумент от & 5, ал. 9 от ПР на Закона за горите.
Докато
съществувало правоотношението между страните на 25.09.2007 г. ищецът заплатил
на ответника на основание чл. чл. 3 и 5 от договора и в съответствие с чл. 36,
ал. 1 от Наредба № 4 за реда за придобиване, управление и разпореждане с
общинско имущество на Общински съвет – гр. С. (действаща към
посочения период) част от цената на учреденото право на строеж, а именно сумата от
25 580. 68 лева, съставляваща 2 % режийни разноски, както и сумата от
21 367. 24 лева, представляваща 2 % по ЗМДТ.
Ищецът счита,
че с прекратяването на договорната връзка между страните – факт, установен с
влязлото в сила решение по № 683/2011 г. по описа на СОС, е отпаднало
основанието ответникът да държи получената сума от общо 46 947, 92 лева.
Ето защо моли съда да
постанови решение, с което за осъди ответника
о.С. да му върне сумата от 46 947, 92 лева, представляваща платена от
ищеца цена по прекратен договор за учредяване право на строеж върху общински
недвижим имот, сключен между страните на
24.09.2007 г., с която този ответник
неоснователно се е обогатил. Претендира се и законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на иска, както и разноските по производството.
Ответникът о.С.
в подадения от него в срока и по реда на чл. 131 ГПК писмен отговор оспорва
иска с възражението, че получената сума е представлявала необходими разноски по
сключването на договора и не подлежи на връщане. При условията на евентуалност
навежда възражение за изтекла погасителна давност. Моли искът да бъде
отхвърлен.
Съдът, като прецени
доказателствата по делото и обсъди доводите на страните, прие за установено
следното от фактическа страна.
На 24.09.2007 г. ищецът „В.9.”
ЕООД и ответникът о.С. сключили договор за учредяване право на строеж върху
общински горски имоти относно поземлен имот с идентификатор …………… в к. к. "Б." с площ 8
498 кв. м., както и поземлен имот с идентификатор № …………. в к. к. "Б.", за изграждане на обект "С.с."
с 2 516 кв. м. застроена площ и 7 783 кв. м. разгърната застроена площ срещу
реален дял в обекта, включващ 22 индивидуални къщички, неделима част от обект
"Вилно
селище" - съставна част от идеен проект "Ски селище",
като общината си запазва правото на строеж върху 25 % от разгънатата застроена
площ. В чл. 3 от договора е определена цена на правото на строеж в размер
на 1 069 322. 10 лв., част от която съгласно чл. 5 ищецът - търговско дружество е заплатил
на ответника - съгласно чл. 5 от договора към момента на подписването му ищецът е
заплатил на общината 21 367, 24 лв., представляващи 2% по Закона за местните
данъци и такси (ЗМДТ) върху цената на учреденото вещно право на строеж, както и 25 580, 68 лева, произхождащи от
2% режийни разноски върху стойността на учреденото вещно право, използвани за
допълнително стимулиране на служители и привличане на външни експерти, съгласно
чл.
36, ал. 1 от Наредба
№ 4 на Общинския съвет – гр. С.
От представените
по делото фактури № № ………….. г. и ……………. г., преводно нареждане от 25.09.2007 г. и платежно
нареждане от същата дата, както и от заключението на вещото лице Д. от
06.10.2017 г., неоспорено от страните, се установява, че на 26.09.2007 г.
ищецът е заплатил на ответника общо сумата от 46 947. 92 лева, от която
25 580. 68 лева като „режийни разходи”, заведена по счетоводните регистри
на о.С. по сметка за приходи от услуги, а сумата от 21 367. 24 лева е
заведена по счетоводна сметка за приходи от данък придобиване на имущество.
С влязло в
сила решение, постановено по гр. д. № 683/2011 г. по описа на СОС, е отхвърлен
иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, предявен от „В.9.” ЕООД против о.С. за разваляне на процесния
договор за
учредяване право на строеж върху общински горски имоти. За да
отхвърли иска, съдът е приел за установено, че договорната връзка между
страните не е съществувала към датата на приключване на съдебното дирене, тъй
като всички права и задължения по съглашението били погасени по силата на
закона - аргумент от & 5, ал. 9 от ПР на Закона за горите.
Част от
писмените доказателства по делото е спогодба от 2011 г. (без дата), сключена
между страните, в която (раздел II, т. 2) о.С. е поела задължение да върне на „В.9.”
ЕООД заплатените от това дружество такси за учредяване правото на строеж, а
именно – такса по ЗМДТ в размер на 21 386. 44 лева, както и режийни
разноски в размер на 25 663. 72 лева.
Други,
относими към спора, доказателства не са ангажирани.
При горните
факти съдът прие от правна страна следното.
Искът по чл.
55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е основателен.
Изложените в
исковата молба фактически обстоятелства са за неоснователно обогатяване. Според
ищеца ответникът е получил на отпаднало основание сумата от 46 947. 92
лева, представляваща авансово платена от ищеца част от цена по договор за
учредяване право на строеж върху общински недвижим имот от 24.09.2007 г., с
която ответникът неоснователно се е
обогатил. Ищецът се позовава на отпаднало впоследствие основание на престацията
– прекратяване на договорното правоотношение, което е специфичен белег на
фактическия състав на неоснователното обогатяване, установен в чл. 55, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД. Поради това и главното спорно право следва да се квалифицира именно
по посочения законов текст.
Възникването на спорното главно материално право се обуславя от
осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти):
процесната сума да е излязла от патримониума на ищеца; да е постъпила в
имуществения комплекс на ответника; това разместване на блага от имуществото на
ищеца в патримониума на ответника да е извършено при отпаднало правно основание,
т.е. след пораждане на процесното договорно правоотношение да е отпаднал породеният
годен юридически факт (договорът), на основание на който е заплатена исковата
сума в размер на 46 947. 92 лева.
В настоящия
случай не е спорно
между страните, че възникналото договорно правоотношение, по което е била
изплатена процесната сума, е било прекратено по силата на закона. Нещо повече, с
влизане в сила на решението, постановено по гр. д. № 683/2011 г. по описа на
СОС, с което е отхвърлен предявеният от „В.9.” ЕООД против о.С. иск с правно
основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договора за учредяване право на
строеж върху общински горски имоти, този факт е установен в отношенията
между страните със сила на пресъдено нещо. След като договорната връзка е
преустановена, т. е. отпаднал е породеният годен юридически факт (договорът), то авансово заплатената цена е била дадена при отпаднало основание.
Прекратеният
договор за учредяване право на строж е двустранен и възмезден, поради което при погасяване по
силата на закона (& 5, ал. 4 от ПР на
Закона за горите) на правните задължения на общината по договора се е погасила и насрещната парична
престация – престацията за заплащане на уговорената цена за правото на строеж. В този смисъл с
авансово получената
цена ответникът се е
обогатил, поради което е възникнало кондикционно правоотношение за връщане на
даденото при отпаднало правно основание.
При обосноване на извода, че е възникнало
притезателното право за връщане на заплатената при отпаднало основание сума, съдът отчете и извънсъдебното признание, обективирано в спогодбата от 2011 г., която съдържа писмено волеизявление на длъжника (неговия представител), че дългът му
съществува, като адресат на това признание е именно кредиторът – ищец.
Наведеното от ответника правопогасяващо възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на съдебно предявеното вземане е
неоснователно. Вземанията, произтичащи от фактическите състави на неоснователно
обогатяване, се погасяват с изтичането на петгодишна давност по чл.110 ЗЗД.
В случаите на
отпаднало основание - чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД - основанието е налице към момента на даването (плащането) и затова вземането за
връщане на полученото при отпаднало основание възниква и може да бъде упражнено
едва след прекратяване на договора. Съгласно § 5, ал. 3 ПР на Закон за горите, влязъл в сила на 09.04.2011
г., процедурите по чл. 14, ал. 2 от ЗГ (отм.) се довършват по
досегашния ред, ако в тримесечен срок иницииращото лице е депозирало надлежните
документи и е платена цената на сделката, а ако тези изисквания не бъдат изпълнени,
правата на лицата, ползващи се от промяната на предназначението, се погасяват (§ 5, ал. 4 ПР на Закон за горите). Тримесечният
срок по § 5, ал. 3 ПР на Закон за горите следва да се
приеме за изтекъл на 09.07.2011 г., която дата е и моментът, в който договорът
между страните следва да се приеме за прекратен. Давностният срок би изтекъл на
09.07.2016 г., но няколко месеца преди това – на 11.04.2016 г. – е
депозирана исковата молба, по която е образувано настоящото производство, с
което давността е прекъсната (чл. 116, б. „б” ЗЗД).
Ответникът
не установи до края на съдебното дирене пред настоящата съдебна инстанция, че е
налице основание за задържане на полученото, поради
което искът с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода
на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл.
78, ал. 1 ГПК разноските по делото в общ размер от 7 077. 91 лева, от
които сумата от 1 877, 91 лева за държавна такса, 200. 00 лв. – възнаграждение
за вещо лице, 1 000. 00 лв. – адвокатско възнаграждение в производството
по обжалване на определение № 538/14.06.2016 г., както и сумата от 4 000.
00 лева - адвокатско възнаграждение за настоящото производство при извод за
основателност на наведеното от ответника възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т.
4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минималният размер на адвокатско възнаграждение за защита
по граждански дела по оценяеми искове с интерес от 10 000. 00 лв. до
100 000. 00 е 830. 00 лв., плюс 3 % за горницата над 10 000. 00 лева. Според чл.
78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата. С оглед фактическата и
правна сложност на настоящия спор съдът намира, че възнаграждението следва
да бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК до размера от 4 000. 00
лв.,
предвид обстоятелството, че не е налице каквато и да било сложност на делото,
което е решено в две съдебни заседания.
Така мотивиран,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА о.С. ЕИК: *********, адрес ***,
да заплати на „В.9.” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище ***, представлявано от управителя П. А.К., по иск
с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД сумата от 46 947, 92 лв. (четиридесет и шест хиляди деветстотин четиридесет и
седем лева и 92 ст.), представляваща платена от ищеца „В.9.” ЕООД цена по прекратен договор
за учредяване право на строеж върху общински недвижим имот, сключен между страните на 24.09.2007 г., с
която сума ответникът о.С. неоснователно се е обогатил, ведно със законната
лихва върху главницата от предявяване на иска – 11.04.2016 г. – до
окончателното изплащане на дълга.
ОСЪЖДА о.С. ЕИК: *********, адрес ***,
да заплати на „В.9.” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище ***, представлявано от управителя П. А. К., сумата от
7 077. 91 лв. (седем хиляди седемдесет и седем лева и 91 ст.) – разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните с препис.
Съдия: