Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ...........
град Шумен, 24.02.2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд–
град Шумен, в публичното заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
Председател: Снежина Чолакова
Членове: Росица Цветкова
Бистра Бойн
при
секретаря Св. Атанасова и с участие на прокурор Славчева при ШОП, като разгледа
докладваното от съдия Б.Бойн КАНД № 32 по описа за 2023г. на Административен
съд– гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на М.М.Ч. *** против Решение № 98/13.11.2022г. на Районен съд– Велики
Преслав, постановено по АНД № 304/2022г. по описа на съда. С оспорения съдебен
акт е потвърдено Наказателно постановление №22-0869-001286/27.06.2022г., издадено
от Началник Сектор „ПП“ в ОД на МВР-гр.Шумен, с което за нарушение по чл.21
ал.2 от ЗДвП, на осн.чл.182 ал.5, вр. ал.2 т.4 от ЗДвП на жалбоподателя са
наложени административни наказания „глоба“ в размер на 600.00 лв. и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. Касаторът счита, че съдебното
решение е неправилно и незаконосъобразно, като издадено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Излага доводи, че въззивният съд не е
разгледал задълбочено обстоятелствата, които водят до извода, че при издаване
на акта са допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в съставяне на АУАН
след три месечния срок посочен в чл.34 ал.1 от ЗАНН. Съдът не бил изискал
справка дали нарушителят си е променял постоянния и настоящ адрес през периода.
Релевира и доводи, че липсва системност в нарушението, понеже от обективна
страна нарушенията не са идентични, което е видно и от цифровото изражение на
разпоредбите- чл.182 ал.1 т.4 и ал.5, вр с ал.2 т.4 от ЗДвП. По тези
съображения отправя молба за отмяна на съдебното решение и на потвърденото с
него наказателно постановление. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява.
Ответната страна, Началник сектор към
ОДМВР- гр.Шумен, сектор Пътна полиция, в съдебно заседание се представлява от
юрисконсулт Д., който оспорва депозираната жалба и по аргументи за правилност
на съдебното решение моли същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане
на юрисконсулско възнаграждение.
Представителят на Шуменска окръжна
прокуратура приема касационната жалба за допустима, но неоснователна и моли за
решение в този смисъл.
Настоящата съдебна инстанция, след
като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените
в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и
чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като
подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице,
имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210
ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по
същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:
Процесното решение е постановено при
следната фактическа обстановка:
На 18.05.2021г. служител при
РУ-В.Преслав, ОД на МВР Шумен, работил със система за контрол на скоростта АТСС
"ARH CAM S1" с №11743СЗ, която била позиционирана на път II-73, км.
35+706 (разклон за с.Александрово) при посока на движение от гр.Бургас към
гр.Шумен, където имало въведено с пътен знак В-26 ограничение от 70 км\ч. В
15:21ч. било регистрирано движение на МПС лек автомобил „***“ с регистрационен
номер *** със скорост от 107 км/ч, което
се установява и от изготвената снимка на превозното средство и на
позиционираното на пътя техническо средство. Въз основа на констатираното и
заснето нарушение на скоростта на водача по отношение на собственика на
автомобила бил издаден АУАН № 158178 на 18.04.2022г. за нарушение по чл.21 ал.2
от ЗДвП. В хода на административното производство било установено, че с Електронен
фиш, серия ***, влязъл в сила на 01.02.2021г. и Електронен фиш, серия ***,
влязъл в сила на 23.11.2020г. на нарушителя на осн.чл.189 ал.4, вр.чл.182 ал.1 т.4
от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ за извършени на
05.11.2020г. и на 05.11.2020г. нарушения на чл.21 ал.1 от ЗДвП. Въз основа на
така съставения акт, административно наказващият орган издал процесното
наказателно постановление, с което приел системно извършване на нарушение на чл.21
ал.1 от ЗДвП от страна на водача и наложил административни наказания.
При така установената фактическа
обстановка районният съд приел, че в хода на санкционното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения, при което актът и НП са изготвени в
съответствие с изисквания на ЗАНН, а вмененото във вина на водача нарушение е
описано ясно и позволяващо му да организира своето защитно поведение. Районният
съд правилно е преценил, че не е изтекъл преклузивения срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН. Меродавна при изчисляване на срока по този законов текст е датата на
установяване на нарушителя, а не датата на извършване на нарушението. С оглед
на факта, че лицето, управлявало съответния автомобил към момента на заснемане
с техническо средство може да е различно от собственика на автомобила,
регистрационния номер на който е заснет, в ЗДвП е предвидена процедура за
установяване на конкретния нарушител. Към датата на издаване на АУАН, не е
изтекъл и вторият срок- една година, предвиден в разпоредбата на ЗАНН. Касационният
състав намира за правилни изводите на въззивния съд, че в хода на
административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на производствените правила, като в мотивите на решението е даден отговор на направените
от жалбоподателя възражения.
Въззивният съд формирал и решаващото
становище относно законосъобразността на наказателното постановление по
същество, приемайки че приобщените писмени и гласни доказателства установяват
виновното реализиране на простъпката, вменена на жалбоподателя. Предходната
инстанция отклонила като неоснователно и твърдението на наказаното лице за липса
на понятието системност на нарушението. Шуменският административен съд намира,
че въз основа на така установената фактическа обстановка, въззивният съд е
направил правилни и законосъобразни изводи, които напълно се споделят от
касационната съдебна инстанция. Правните доводи кореспондират с
доказателствения материал, като решението е постановено при обстойно обсъждане
на релевантните за това доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност. С
оглед на това не са налице процесуални нарушения, водещи до отмяната му.
Правилно въз основа на събраните по
делото доказателства, районният съд е приел за безспорно установен факта на
извършване на санкционираното нарушение. Касаторът е санкциониран за нарушение
по на чл.21 ал.2 от ЗДвП. В цитирания законов текст е предвидено задължение на
водачите на моторно превозно средство да не превишават скоростта, регулирана с
пътен знак. Издавайки наказателното постановление, административно- наказващият
орган се е произнесъл при наличие на обективни данни за съставомерността на
деянието, за опровергаване на които доказателствена тежест носи жалбоподателят.
При осигурена процесуална възможност, санкционираното лице не е било лишено от
правото да обори констатациите в АУАН и опровергае волеизявлението на
наказващия орган. В случая това не е сторено. Пред районния съд и пред касационната
инстанция не са представени доказателства, които да обосноват друг резултат от
проведеното административнонаказателно производство.
Не се споделя изложеното в
касационната жалба, че е липсват законовите предпоставки на системно нарушение,
предвид предходно нарушение, което се изразява в управление с превишена скорост
в населено място, докато настоящото е за управление с превишена скорост извън
населено място. Съгласно §6 т.62 ДР на ЗДвП, "системно" е
нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в
сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който
на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение. В настоящия казус
това е нарушението по чл.21 ал.2 от ЗДвП, а не на санкционната норма на чл.182
ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Видно от приобщената справка за нарушител, жалбоподателят
има 16 влезли в сила НП и 23 електронни фиша, повечето за нарушения на
ограничението на скоростта на движение.
Касационната инстанция се
солидаризира напълно с правните съображения на районния съд, като на основание
чл.221 ал.2 от АПК препраща към мотивите на въззивния съд.
Ограничен в пределите на касационната
проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен
състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218
ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното
решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното Шуменският
административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на
Районен съд- гр. Велики Преслав като правилно и законосъобразно следва да бъде
оставено в сила.
Предвид изхода на спора и
своевременно отправеното искане за присъждане на разноски от страна на
ответника, в полза на ОД на МВР – Шумен и на основание чл.63д ал.4 от ЗАНН, във
вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, касаторът следва да
бъде осъден да заплати разноски в размер на 100 (сто) лева.
Водим от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 98/13.11.2022г. на Районен съд– Велики
Преслав, постановено по АНД № 304/2022г. по описа на съда.
ОСЪЖДА
М.М.Ч. с ЕГН ********** *** да
заплати в полза на ОД на МВР – Шумен разноски в размер на 100.00 (сто) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване. Влязло в сила на 24.02.2023г.