№ 21558
гр. София, 27.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20231110162343 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от „***“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. ****, чрез адв. В. Л., срещу „***“ ООД – в
ликвидация, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****,
представлявано от ликвидатора Я. Н. Д. и С. С. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
*****, обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 92 ЗЗД, за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца солидарно
сумата от 12 000 лв., представляваща неустойка за разваляне на Договор с рег. №
1649/20.02.2017 г. на Нотариус с рег. № 596, ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на исковата молба – 14.11.2023 г. до окончателното й
погасяване и сумата от 13 800 лв., представляваща неустойка за невръщане на
предоставените въз основа на прекратен Договор с рег. № 1649/20.02.2017 г. на
Нотариус с рег. № 596 рекламни чадъри, ведно със законната лихва върху главницата
от подаване на исковата молба – 14.11.2023 г. до окончателното й погасяване и сумата,
а при условията на евентуалност осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1 пр. 3
ЗЗД за предаване владението върху 18 бр. рекламни чадъри „****“, всеки от тях с
размер 3,5 х 3,5 м. и 6 броя рекламни чадъри „****“, всеки от тях с размери 3 х 4 м.
Ищецът „***“ ООД извежда съдебно предявените субективни права при
твърдения, че между ищецът, ответникът „***“ ООД – в ликвидация, като ползвател
и ответникът С. С. К., като солидарен длъжник на ползвателя, на дата 20.02.2017 г.
бил сключен договор с нотариална заверка на подписите с рег. № 1649/20.02.2017 г. на
нотариус с рег. № 596 на НК, по силата на който ищецът е предоставил на първият
ответник за временно ползване следните движими вещи – 5 броя кафе машини, всяка
една на стойност 6200 лв., 5 броя кафемелачки всяка една на стойност 1600 лв. и 4 бр.
инстантни машини всяка една на стойност 3200 лв., за предаването на които бил
подписан приемо-предавателен протокол. Според договора предоставените вещи
следвало да се ползват на територията на хотелски комплекс, находящ се в *** и в
1
заведение за бърза закуска, находящо се в гр. ***. Срокът на договора бил уговорен на
3 години, като в случай, че до изтичането му ползвателят не е изкупил минималното
количество стоки, уговорено в чл. 4 от договора за целия срок на договора, действието
му се продължава до изкупуването на това минимално количество. Срещу
предоставянето на посочените вещи, ползвателят се задължил да закупува 3006 кг.
кафе Spetema Unicato Espresso Bar общо за срока на договора, или месечно по 83,50 кг.,
както и инстантни продукти Royal на стойност 43200 лв. за целия срок на договора, но
не по-малко от 1200 лв. месечно. Твърди се също така, че с посочения договор
ползвателят се задължил да рекламира стоките, посочени в Приложение 1, чрез
предоставените му от ищеца рекламни материали, за целия срок на договора срещу
еднократно възнаграждение в размер на 50000 лв., платено от ищеца изцяло авансово и
по банков път на дата 16.05.2017 г. В чл. 14 от договора страните се договорили, че
при едностранно прекратяване на договора по причина, за която отговаря ползвателя,
той дължи връщане на полученото възнаграждение като неустойка за неизпълнение на
задължението за реклама. Изработването на рекламните материали било възложено от
ищец на трето на спора лице – „Елина“ ООД, като това лице на 07.06.2017 г. доставило
на ползвателя 2 броя сенници от винил с рекламни надписи, за което е съставен
приемо-предавателен протокол. Първият ответник не изпълнил задължението си да
закупува кафе в уговорените количества повече от 7 дни, поради което ищецът отправя
едностранно изявление за разваляне на договора с настоящата искова молба, като
претендира от ответниците при условията на солидарна отговорност неустойка в
размер на 12000 лв., предвидена в чл. 14 от договора.
Между страните бил сключен и договор от 27.03.2017 г., по силата на който
ищецът предоставил на първия ответник за временно ползване 18 бр. рекламни чадъри
„****“, всеки от тях с размер 3,5 х 3,5 м. и на стойност 400 лв. и 6 броя рекламни
чадъри „****“, всеки от тях с размери 3 х 4 м. и на стойност 1100 лв. Договорът бил
сключен със срок до 31.10.2017 г., а чадърите следвало да бъдат върнати в 3-дневен
срок след прекратяването му, като за неизпълнението на това задължение на
ползвателя в договора била предвидена неустойка в размер на стойността на вещите в
двоен размер, като претендира такава в размер на 13 800 лв. При условията на
евентуалност, ако бъде отхвърлен така предявения иск, предявява иск за предаване на
владението върху процесните чадъри. Претендира и законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и разноските по делото.
Ответникът С. С. К. в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба,
чрез назначения му особен представител, оспорва иска при възражения, че ответникът
не е бил уведомен за развалянето на договора преди подаване на исковата молба, а
същевременно връчването на уведомлението за разваляне на договорите с исковата
молба на особения представител не е равнозначно на уведомяване на страната. Не било
ясно в какво се изразява неизпълнението от страна на ползвателя в количествено и
качествено отношение, респективно от кога датира неизпълнението и дали същото е
пълно или частично. Твърди, че уговорените неустойки противоречат на добрите
нрави, тъй като излизат извън присъщата обезщетителна и санкционна функции, за
което се излагат подробни съображения. При тези съображения моли за отхвърляне на
предявените искове.
С молба /л.90/ ищецът е уточнил, че претендираните неустойки не са заявени
като частични претенции. Изложил е, че претендира част от договорената неустойка, а
не пълния размер, т.к. по процесния договор от 20.02.2017 г. било налице частично
изпълнение от страна на ответното дружество. От договорените минимални количества
2
от 3 006 кг кафе били закупени 631 кг. С оглед изложеното счита, че за периода, за
който ответникът е закупувал кафе, е изпълнявал и частично задължението си за
реклама на предлаганите от ищцовото дружество продукти. Последната покупка на
кафе била извършена на 01.04.2022 г., след което покупките били преустановени. По
този начин ответното дружество изпаднало в забава, която продължила много повече
от 7 дни. Аргументира, че изпадането в забава е предпоставка за едностранно
разваляне на договора от негова страна.
В проведеното на 04.11.2024 г. о.с.з. ищецът в допълнение е посочил, че отчита
обстоятелството, че в периода 2020 г. – 2021 г. е било налице затруднение в дейността
на всички търговски обекти (с оглед наложените забрани от страна на
Министерството на здравеопазването във връзка с функционирането на заведенията
за обществено хранене), поради което и ответното дружество през този период излага,
че не е осъществявало рекламна дейност. С оглед описаното е аргументирал, че е
претърпял вреди след 01.04.2022 г., поради което и претендирал неустойка в размер,
който счита, че отговаря на размера на действителните вреди, а не в размерите
посочени в договора.
След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото е представен Договор от 20.02.2017 г., сключен между „***“ ЕООД,
от една страна и „***“ ООД, от друга страна, в качеството на ползвател, като лицата Д.
Л. Д. и С. С. К. са солидарни длъжници на ползвателя, т.е. на дружеството „***“ ООД.
От съдържанието на Договора се установява, че дружеството „***“ ЕООД, се е
задължило да предостави безвъзмездно за временно ползване движими вещи: 5 броя
кафе машини, всяка една на стойност 6200 лв., 5 броя кафемелачки всяка една на
стойност 1600 лв. и 4 бр. инстантни машини всяка една на стойност 3200 лв. Съгласно
чл. 4 от Договора предоставените вещи следва да се ползват на територията на
хотелски комплекс, находящ се в *** и в заведение за бърза закуска, находящо се в гр.
***. Видно от представения предавателно-приемателен протокол към договора /л.17/
посочените вещи са предоставени на ползвателя. В чл. 4 и следващите от Договора са
определени условията, при които следва да се ползват предоставените вещи, а от
съдържанието на чл. 4, т. 9 от Договора, става ясно, че ползвателят за срока на
договора се задължава да закупува ежемесечно, еднократно или на части, минимални
количества стоки от „***“ ЕООД, както следва: 3006 кг. кафе Spetema Unicato Espresso
Bar общо за срока на договора, или месечно по 83,50 кг., както и инстантни продукти
Royal на стойност 43200 лв. за целия срок на договора, но не по-малко от 1200 лв.
месечно, а съгласно чл. 4, т. 12 от Договора, ползвателят се задължава да закупува и
продава в посочените по-горе обекти и други видове стоки ценовата листа на „***“
ЕООД. Съгласно чл. 3 от Договора, същият е сключен за срок от 3 години, като в
случай, че до изтичането на срока ползвателят не е изкупил минималното количество
стоки, уговорено в чл. 4 от договора, действието му се продължава до изкупуването на
това минимално количество. В чл. 8 от Договора са посочени основанията, на които се
прекратява същият:
1/ по взаимно съгласие на страните, изразено писмено;
2/ едностранно и без предизвестие от ползвателя, в случай че „***“ ЕООД
системно не изпълнява задълженията си за доставка на завените стоки;
3/ едностранно и без предизвестие от „***“ ЕООД в случай че ползвателят не
3
изпълнява или е изпаднал в забава с повече от 7 календарни дни след уговорения
падеж на кое да е от задълженията си по настоящия договор и/или нарушава
условията, при които са му предоставени вещите по чл. 1;
4/ едностранно и без предизвестие от „***“ ЕООД в случай че ползвателят
прекрати дейността си в обектите по чл. 4, т. 1 или за него бъде открито производство
по ликвидация или несъстоятелност;
5/ едностранно от „***“ ЕООД с едномесечно писмено предизвестие до
ползвателя.
Съгласно чл. 9 от Договора при прекратяване на договора по причина, за която
отговаря ползвателят, той дължи неустойка в размер на стойността на цялото
неизкупено минимално количество стоки, а съгласно чл. 10 – при невръщане на
ползваните вещи, се дължи неустойка съответстваща на стойността на вещите в двоен
размер.
Освен всичко изложено, страните в чл. 13 от Договора, са се договорили, че
„***“ ЕООД възлага срещу еднократно парично възнаграждение на ползвателя, а
последният се задължава за целия срок на договора, да рекламира в обектите по чл. 4,
т.1. стоките от ценовата листа по Приложение № 1, чрез поставяне, монтиране или
ползване на предоставените от „***“ ЕООД рекламни материали. Съгласно чл. 14 от
Договора, възнаграждението е в размер на 50 000 лв. Съгласно същия член, при
предсрочно прекратяване на договора, ползвателят дължи връщане на полученото
възнаграждение като неустойка за неизпълнение. Видно от представеното преводно
нареждане /л.18/ възнаграждението е заплатено от ищеца в полза на ответното
дружество.
В настоящото производство ищецът претендира неустойка на основание
чл. 14 от Договора.
По делото е представен и Договор от 27.03.2017 г. /л.22/, сключен между „***“
ЕООД и С. С. К. – действащ лично и като управител и представляващ „*****“ ООД,
видно от който „***“ ЕООД се е задължило да предостави безвъзмездно на ползвателя
за временно ползване, следните движими вещи:
18 бр. рекламни чадъри „****“, всеки от тях с размер 3,5 х 3,5 м. и на стойност
400 лв. и 6 броя рекламни чадъри „****“, всеки от тях с размери 3 х 4 м. и на стойност
1100 лв. В чл. 2 от Договора е посочено, че вещите ще бъдат предадени на ползвателя
в момента на подписване на договора, който има смисъл на предавателно-приемателен
протокол.
Съгласно чл. 3 от договора, същият е сключен със срок до 31.10.2017 г., а
чадърите съгласно чл. 4, т. 2 е следвало да бъдат върнати в 3-дневен срок след
прекратяването му, като за неизпълнението на това задължение на ползвателя в чл. 6
от договора е предвидена неустойка в размер на стойността на вещите в двоен размер.
По делото са представени още: ценова листа /л.13/, оферта от „*** до „***“
ЕООД, приемо-предавателен протокол № **********/07.06.2017 г. относно сенник от
винил с рекл. надписи – оф. с изх. 30/26.04.2017 г., подписан между представител на
„*****“ ООД и „***.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
По предявените искове с правно основание чл. 92 ЗЗД в доказателствена тежест
на ищеца е да докаже следните факти и обстоятелства: 1) че между ищеца и ответника
4
„***“ ООД е сключен договор с нотариална заверка на подписите с рег. №
1649/20.02.2017 г. на нотариус с рег. № 596 на НК, по силата на който ищецът е
предоставил на първият ответник за временно ползване посочените вещи, а ответникът
е поел задължение да закупува минимално количество кафе и рекламиране продуктите
на ищеца, за което последният е заплатил възнаграждение в размер на 50000 лв.; 2) че
в патримониума на ищеца е възникнало правото да развали договора, поради
неизпълнение на задълженията на ответниците, както и че е упражнил това право; 3)
уговорена действителна неустоечна клауза в претендирания размер, както и
настъпване на предпоставките за начисляването й; 4) сключен между страните договор
от 27.03.2017 г., по силата на който ищецът предоставил на първия ответник за
временно ползване 18 бр. рекламни чадъри „****“, всеки от тях с размер 3,5 х 3,5 м. и
на стойност 400 лв. и 6 броя рекламни чадъри „****“, всеки от тях с размери 3 х 4 м. и
на стойност 1100 лв., както и, че е изправна страна по договора; 5) действителна
неустоечна клауза, както и настъпване на основанията за начисляването й, както и
нейния размер.
В тежест на ответниците по тези искове е да докажат, че са изпълнили
задълженията си по двата договора, както и възражението за нищожност на
неустоечните клаузи.
Неустойката е акцесорно съглашение, с предмет задължението на неизправна
страна по правна сделка да престира определена (глобално или в процент) парична
сума, като обезщетение за вредите от неизпълнението на породено главно задължение,
без да е необходимо същите да бъдат доказвани. Следователно, за да възникне всяко от
съдебно предявените вземания е необходимо да са осъществени предпоставките:
наличие на валидно главно задължение, договорено акцесорно задължение за
неустойка, което е действително и неизпълнение на главното (обезпечено) задължение.
От представените доказателства по делото се установи, че страните са били
обвързани от Договор от 20.02.2017 г. с нотариална заверка на подписите с рег. №
1649/20.02.2017 г. на нотариус с рег. № 596 на НК, по силата на който ищецът е
предоставил на първия ответник за временно ползване движими вещи (описани по-
горе) срещу задължение на ползвателя да закупува 3006 кг. кафе Spetema Unicato
Espresso Bar общо за срока на договора, или месечно по 83,50 кг., както и инстантни
продукти Royal на стойност 43200 лв. за целия срок на договора, но не по-малко от
1200 лв. месечно. Видно от съдържанието на чл. 3 от Договора, срокът е 3 години, като
в случай, че до изтичането му ползвателят не е изкупил минималното количество
стоки, действието му се продължава до изкупуването на минимално количество стоки
по чл. 4, т. 9. От представения предавателно-приемателен протокол от 20.02.2017 г.
/л.17/, се установява, че ищецът е изпълнил задължението си да предостави описаните
в Договора движими вещи. В уточняваща молба /л.90/ ищецът е посочил, че
последната покупка на кафе е извършена на 01.04.2022 г., след което покупките били
преустановени. Ответниците не са представители доказателства, от които да се
установява изпълнение на поетите задължения, поради което на основание чл. 8, т. 3 от
Договора, за ищеца е възникнало право да прекрати договора едностранно и без
предизвестие. Независимо, че страните са използвали термина „прекратяване“, тъй
като на страна по договора е предоставено правото с едностранно волеизявление да
внесе промяна в правоотношението, се касае за разваляне на договора по смисъла на
чл. 87 ЗЗД. В настоящия случай, ищецът е упражнил правото си на разваляне на
договора, като е направил изявление в този смисъл в исковата молба. В тази връзка с
оглед направеното възражение от страна на особения представител на ответника С. С.
5
К., съдът намира за необходимо да посочи, че развалянето на договора с исковата
молба може да се реализира, ако длъжникът не изпълни в хода на производството по
делото до изтичането на обективно подходящ предвид конкретните обстоятелства
срок. В този смисъл е Решение № 120 от 31.07.2019 г. по гр. д. № 992/2018 г., Г. К., ІІІ
г. о. на ВКС и Решение № 218 от 29.11.2016 г. по гр. д. № 1306/2016 г., Г. К., ІV г. о. на
ВКС. Ответникът С. С. К. действително не участва лично в производството по делото,
а се представлява от назначен от съда особен представител на основание чл. 47, ал. 6
ГПК. Особеният представител на ответника притежава особено процесуално качество
да защитава интересите на длъжника в хода на съдебното производство, като до
назначаването му се е стигнало след като съдът е приел, че съобщението до ответника
е редовно връчено по чл. 47, ал. 1 ГПК. Установената в нормата на чл. 47, ал. 5 ГПК
фикция, съгласно която съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за
получаването му от канцеларията на съда или общината, се прилага, когато ответникът
не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е
съгласно да получи съобщението, но при всички положения в тази хипотеза
съобщението и книжата до ответника се смятат за редовно връчени. В случая препис
от исковата молба и приложенията към нея се считат за редовно връчени на ответната
страна на основание чл. 47, ал. 5 ГПК. Съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК при връчване на
съдебни книжа чрез залепване на уведомление ответникът се счита призован и
уведомен за образуваното срещу него производство с изтичането на предвидения в чл.
47, ал. 2 ГПК двуседмичен срок и неявяването му в съда в рамките на този срок за
получаване на книжата. Затова и по силата на визираната разпоредба в процесния
случай преписите от исковата молба с приложенията към нея, се презюмира да е
получено от ответника, а не от назначения му особен представител. За да достигне до
този извод съдът съобрази практиката на Върховния касационен съд, постановена по
реда на чл. 290 ГПК с Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г., ТК, I т.о.
на ВКС, в което се приема, че връчването на особения представител представлява
надлежно уведомяване на длъжника - ответник. Макар с последното да е даден
отговор на въпроса за възможността да бъде обявена предсрочна изискуемост на
вземане, чрез уведомление съдържащо се в исковата молба и връчено на особения
представител, дадените от касационната инстанция разяснения следва да намерят
приложение и в настоящия случай.
С оглед на горното, ищецът има право да претендира уговорената чл. 14 от
договора неустойка за неизпълнение, като съдът най-напред следва да разгледа
релевираните в тази връзка от ответника С. С. К. възражения за нищожност, поради
противоречието й с добрите нрави. Същевременно и предвид липсата на отговор на
исковата молба от страна на ответника „***“ ООД – в ликвидация, следва да се
отбележи, че по аргумент от ТР № 1/2020 г. по тълк.дело № 1/2020 на ОСГТК на ВКС,
следи служебно (без да е необходимо изрично възражение на насрещната страна в тази
насока) за нищожността на правни сделки или отделни клаузи от тях в случаите, в
които нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото
доказателства. Именно такъв е настоящият случай, тъй като противоречието с добрите
нрави се извежда от съдържанието на самата неустоечна клауза, тълкуване наред с
останалите уговорки в договора през призмата на правата и задълженията на страните,
изводими отново от съдържанието на сделката. Именно поради тази причина, съдът
ще изследва дали претендираната неустойка противоречи на добрите нрави,
включително в отношенията с ответника - търговец, поради което следва да се обсъди
и възможността неустойка, уговорена в сделка, сключена между търговци дали може
да противоречи на добрите нрави и поради това да бъде нищожна.
6
Съгласно разпоредбите на чл. 92, ал. 1 и 2 ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Кредиторът може да иска
обезщетение и за по-големи вреди. Според чл. 92, ал. 2 ЗЗД съдът може да намали
нейния размер, ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените
вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти. Обща правна
уредба на недействителността на търговските сделки не се съдържа в Търговския
закон. На основание чл. 288 ТЗ за неуредените с този закон положения за търговските
сделки се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство, а при непълнота и
в него - търговските обичаи. При различия в търговските обичаи се прилагат обичаите
по местоизпълнението. Общото гражданско законодателство (обичайно правилата в
ЗЗД) намира субсидиарно приложение – ако едно и също нещо е уредено по различни
начини в ТЗ и ЗЗД, прилага се специалния закон ТЗ; ако обаче в специалния закон
липсва правна уредба, на общо основание приложение намират разпоредбите в ЗЗД
относно правоотношението. Такова специално правило в Търговския закон,
изключващо приложението на общата гражданскоправна уредба, е това на чл. 309 ТЗ,
съгласно който съдът не може да намали уговорената неустойка, когато и двете страни
са търговци. И в случаите, когато неустойката е уговорена в търговска сделка обаче
(включително двустранна търговска сделка), ако неустойката е прекомерно голяма и е
извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, то тя е
недействителна като противоречаща на добрите нрави. В този смисъл е
задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от
15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK. Добрите нрави са морални норми, на
които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното
нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал.
1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а
съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при
иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Извод, според който не е
възможно неустойката, уговорена в сделка между търговци, да бъде приета за
нищожна поради накърняване на добрите нрави, както и да е невъзможно за съда
служебно да се произнесе по въпроса за недействителността при иск за присъждането
не може да бъде възприет, защото е в пряко противоречие с Тълкувателно решение №
1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK. Според насоките в същото,
преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави
следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора,
а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните
примерно изброени критерии: естеството им на парични или на непарични и размерът
на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали
изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи- поръчителство,
залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и
вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част;
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди, както и други критерии, като се вземат предвид
конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай. Конкретиката на казуса
сочи, че обезпеченото с претендираната неустойка задължение на ползвателя е
непарично, а именно това по чл. 13 от договора за целия срок на договора да
рекламира в обекта си стоките от ценовата листа по Приложение № 1 чрез поставяне,
монтиране или ползване на предоставените му рекламни материали. Връщане на
платеното за изпълнение на това задължение възнаграждение е предвидено в случаите
7
на предсрочно прекратяване на договора по причина, за която отговаря ползвателя –
без да е направено разграничение колко време преди изтичане на крайния срок на
договора същият е прекратен. По силата на договора се създава възможност дори при
незначително неизпълнение, респективно при прекратяване на договора предсрочно
кратно време преди изтичане на срока му, ползвателят да дължи връщане като
неустойка на пълния размер на платеното възнаграждение. Тази правна възможност на
разположение на „***“ ЕООД следва от договора без оглед на това дали изпълнението
на договора е продължило 2 месеца, 2 години или договорът е прекратен два месеца
преди изтичане на крайния му срок. В този смисъл са и изявленията на ищеца в
съдебно заседание – същият признава, че изпълнението е частично, като една от
причините е Пандемията, като за определен период от време ответникът “***“ ООД –
в ликвидация е бил в обективна невъзможност да изпълнява задълженията си, поради
затваряне на всички заведения през определен период през 2020 г. Именно това е
причината ищецът да претендира и не пълният размер на уговорената неустойка, а
част, съответна на действителните вреди. Това само по себе си означава, че сам
ищецът съзнава прекомерния размер на неустойката, който не съответства на добрите
нрави в обичайните търговски и граждански отношения.
На следващо място и в подкрепа на горните изводи на съда, е цялостното
съдържание за договора, от което ясно се вижда, че право на разваляне, и то
независимо от неизпълнението в количествено отношение, е уговорено единствено в
полза на ищеца, както и правото на неустойка. Същевременно дори и в хипотезата на
частично неизпълнение, не е предвидена възможност дружеството-ответник да има
право да задържи съответна част от възнаграждението, респективно размерът на
неустойката да е уговорен по различен начин в хипотезата на частично неизпълнение.
Т.е. при всички положения и при частично неизпълнение, какъвто е и настоящият
случай, ищецът получавайки обратно платеното възнаграждение по договора, макар
дружеството-ответник по договора да е изпълнявало задължението си в определен
период от време, ще се обогати неоснователно за сметка на насрещната страна.
Наред с това и предвид изложените по-горе критерии за преценка относно това
дали уговорената неустойка изпълнява присъщите й функции, следва се има предвид и
обстоятелството, че изпълнението а задълженията на ответника „***“ ООД са
допълнително обезпечени и с встъпването на две физически лица, като солидарни
длъжници по договора.
Въз основа на изложените съображения при анализ на разпоредбите в договора
съдът намира, че претендираната неустойка, уговорена в клаузата на чл. 14, изр. второ
от процесния договор е нищожна, поради което съдът не може да допусне правно
положение същата да е дължима, осъждайки ответниците да я заплатят.
По отношение на Договора от 27.03.2017 г., по силата на който на ответника
„***“ ООД – в ликвидация, са предоставени за временно ползване 18 бр. рекламни
чадъри „****“, всеки от тях с размер 3,5 х 3,5 м. и на стойност 400 лв. и 6 броя
рекламни чадъри „****“, всеки от тях с размери 3 х 4 м. и на стойност 1100 лв., съдът
намира, че по делото беше доказана облигационната връзка, както и предаването на
чадърите, предвид изявлението на страните,че подписването на договора служи за
приемо-предавателен протокол, удостоверяват предаването на процесните чадъри.
Видно е, че срока на договора е изтекъл на 31.10.2017 г., доколкото страните не
твърдят, а липсват доказателства за неговото продължаване. При това положение може
да се направи извод, че с изтичането на срока и на основание чл. 4, т.2 от договора, за
ползвателя е възникнало задължение за върне предоставените чадъри в състоянието, в
8
което са му били предоставени. Ответниците не твърдят да се изпълнили
задължението си за връщане на предоставените въз основа на договора чадъри, нито
пък са предоставени доказателства в тази насока. Ето защо в пратримониума на ищеца
е възникнало правото да иска връщането на чадърите или неустойка, каквато в случая
е уговорена в чл. 6, т. 4 от договора.
Видно от съдържанието на договора е уговорена неустойка, съответстваща на
стойността на предадените чадъри в двоен размер. Преценявайки начина на
уговорената между страните неустойка по чл. 6 към момента на сключване на
процесния договор – отнапред определен размер на обезщетението съответстващ на
стойността на вещите по чл. 1 от договора в двоен размер, както и обстоятелството, че
изпълнението на задължението е било обезпечено с други правни способи – солидарна
отговорност, то съдът намира, че и тази неустойка излиза извън присъщите й функции.
В този смисъл съдът съобрази, че в случай на неизпълнение на задължението за
връщане на чадърите, които вследствие на употребата и от пряко влияние на
атмосферните условия, са овехтели, кредиторът получава правото да получи
стойността на два броя нови вещи от съответния вид, като по този начин би получил
несъразмерно повече в сравнение с хипотезата, при която договорът не би бил
развален по вина на ответниците. Съобразявайки присъщите за процесното договорно
правоотношение горепосочени обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че
процесната договорна неустойка в уговорения размер създава възможност за
неоснователно обогатяване на ищеца и при отчитане на релевантните съобразно ТР №
1/15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС критерии в тяхната
съвкупност, за които по-горе бяха изложени подробни съображения, е видно, че
уговорената между страните неустойка е нищожна, поради противоречие с добрите
нрави.
Въз основа на изложеното двата главни иска за заплащане на неустойки срещу
ответниците подлежат на отхвърляне.
Предвид отхвърлянето на иска за заплащане на неустойка по чл. 6 от Договора
от 27.03.2017 г., съдът следва да разгледа предявеният осъдителен иск за връщане на
предадените въз основа на прекратения договор чадъри. Този иск се явява
основателен, доколкото по делото беше доказано тяхното предаване на ответниците и
съответно не се твърди и не беше доказано същите да са върнати, респективно
ответниците не са изпълнили задължението си по чл. 4, т. 2 от договора. Следователно
и доколкото договорът е прекратен поради изтичане на уговорения срок, то вещите
подлежат на връщане и искът се явява основателен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът е
направил своевременно искане за присъждане на разноски, съгласно представения
списък по чл. 80 ГПК, както следва: 1032 лв. платен държавна такса, 1357 лв. платен
депозит за особен представител и 2400 лв. реално заплатено адвокатско
възнаграждение. От така сторените разноски следва да се присъдят съразмерно на броя
на уважените искове, или при пропорция 1 към 3. Тук следва да се отчете, че
разноските за платения депозит при съразмерност на уважените искове, следва да се
присъди в тежест единствено на ответника С. С. К.. Следователно на ищеца следва да
се присъдят разноски в общ размер на 1599,33 лв., като за част от разноските – до
размера на 1147 лв., включващ платена държавна такса и адвокатско възнаграждение,
9
ответниците отговарят солидарно, а ответникът С. С. К. отговаря и за сумата от 452,33
лв., представляваща разноски за особен представител.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ****, чрез адв. В. Л., срещу „***“ ООД – в ликвидация, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от ликвидатора Я. Н. Д.
и С. С. К., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, обективно и субективно кумулативно
съединени осъдителни искове за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца
солидарно сумата от 12 000 лв., представляваща неустойка за разваляне на Договор с
рег. № 1649/20.02.2017 г. на Нотариус с рег. № 596, ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на исковата молба – 14.11.2023 г. до окончателното й
погасяване и сумата от 13 800 лв., представляваща неустойка за невръщане на
предоставените въз основа на прекратен Договор с рег. № 1649/20.02.2017 г. на
Нотариус с рег. № 596 рекламни чадъри, ведно със законната лихва върху главницата
от подаване на исковата молба – 14.11.2023 г. до окончателното й погасяване и сумата.
ОСЪЖДА „***“ ООД – в ликвидация, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. ****, представлявано от ликвидатора Я. Н. Д. и С. С. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. *****, на основание чл. 55, ал.1 пр. 3 ЗЗД, да предадат
владението на върху 18 бр. рекламни чадъри „****“, всеки от тях с размер 3,5 х 3,5 м.
и 6 броя рекламни чадъри „****“, всеки от тях с размери 3 х 4 м., на ищеца „***“
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ****
ОСЪЖДА „***“ ООД – в ликвидация, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. ****, представлявано от ликвидатора Я. Н. Д. и С. С. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. *****, да заплатят на „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. ****, основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата 1147 лв., разноски
за производството, включващи платена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С. С. К., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, да заплати на „***“
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ****, на основание чл. 78,
ал.1 ГПК, сумата 452,33 лв., представляваща разноски за особен представител.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10