Решение по дело №812/2022 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1390
Дата: 29 декември 2022 г. (в сила от 29 декември 2022 г.)
Съдия: Росен Димитров Парашкевов
Дело: 20222100500812
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 31 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 1390
гр. Бургас, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Радостина П. Петкова

Йорданка Г. Майска
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20222100500812 по описа за 2022 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано
по повод въззивна жалба от К. С., в качеството му на управител на ЕС на
жилищна сграда вход В /Б/, с идентификатор 57491.509.36.2, с адрес: гр.
Поморие, ул.“Морска“ 52, вх. В /Б/, чрез адвокат Петя Шивачева против
решение № 51/ 23.03.2022 г., постановено по гр. д. № 445/ 2021 г. по описа на
Районен съд- Поморие, с което съдът е прекратил като недопустимо
производството по предявения от ищцата Р. Г. Д., родена на *** г., гражданка
на ***, с Булстат № *********, с адрес в РБ: ***, с пълномощник адв. Иванка
Кирязова от гр. Бургас, ул. Христо Фотев № 22, ет.1, офис- адвокатска
кантора против Етажна собственост на вход В /Б/ в жилищна сграда с
идентификатор 57491.509.36.2, с адрес: гр. Поморие, ул.“Морска“ 52,
представлявана от К. С., в качеството му на управител на ЕС, иск за
прогласяване на нищожността на решенията на проведеното на 21.05.2021 г.
Общо събрание на собствениците в Етажната собственост, обективирани в
протокол от същата дата, отменил е по реда на чл. 40 от ЗУЕС решенията
приети на проведеното на 21.05.2021 г. Общо събрание на собствениците в
1
Етажната собственост на жилищна сграда вход В /Б/, с идентификатор
57491.509.36.2, с адрес: гр. Поморие, ул.“Морска“ 52, вх. В /Б/,
представлявана от управителя К. С., 1 обективирани в протокол от същата
дата, като незаконосъобразни.
Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява
въззивникът, който счита съдебния акт за неправилен. Излага подробни
съображения. Цитира и посочва практика на ПРС, БОС и ВКС. Моли съда за
присъждане на направените по делото разноски. Счита, че процедурата по
провеждане на общото събрание е спазена напълно, а първоинстанционният
съд неправилно е преценил, че няма как да се проведе събрание на етажната
собственост на жилищна сграда 57491.509.36.2., тъй като имало регистрирана
„единна ЕС на дванадесет сгради“. Посочва извършените действия по
провеждане на ОС на ЕС във времето и последиците от съдебното оспорване
на решенията. Счита, че неправилно съдилищата са въвели термина „единна
ЕС“, твърди, че ЕС не възниква при функционална връзка на различни
сгради. Моли съда да отмени изцяло решението и постанови друго, с което да
отхвърли претенцията.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК, е постъпил отговор на въззивната жалба
от Р. Г. Д., родена на *** г., гражданка на ***, с Булстат № *********, с адрес
в РБ: ***, чрез пълномощник адв. Иванка Кирязова от гр. Бургас, ул. Христо
Фотев № 22, ет.1, офис- адвокатска кантора.
В отговора излага съображения за неоснователност на подадената
въззивна жалба. Счита, че решенията на общото събрание са
незаконосъобразни и поради това постановеното решение на ПРС е правилно
и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Претендира направените
съдебни разноски. Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и
следващите от ГПК, от легитимирано лице и е процесуално допустима.
Производството пред ПРС е по реда на чл.40, ал.1 от ЗУЕС и чл.26 от
ЗЗД. Против решението, имащо характер на определение в частта, с която е
прекратено производството по иск за прогласяване нищожността на
решенията на проведеното на 21.05.2021 г. Общо събрание на собствениците
в Етажната собственост на вход В/Б/ в жилищна сграда с идентификатор №
57491.509.36.2, с административен адрес в гр.Поморие, ул.Морска № 52,
жалба не е постъпила и в тази част то е влязло в законна сила.
2
При извършена проверка за валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт, не се констатираха основания за нищожност или
недопустимост на същия.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Производството по делото пред Районен съд- Поморие е образувано по
повод искова молба, подадена от Р. Г. Д., чрез пълномощник адв. Кирязова-
Кожухарова, против решения от ОС на ЕС на вход В /Б/ в жилищна сграда с
идентификатор 57491.509.36.2 с адрес гр.Поморие, ул. Морска № 52 секция
„В“ представлявана от управителя К. С.. Ищцата твърди, че е собственик на
имот в сграда с идентификатор 57491.509.36.2 и предявен иск за прогласяване
за нищожни решенията, приети на общото събрание (ОС) на етажната
собственост, проведено на 21.05.2021 г., и в случай, че съдът реши, че
решенията не са нищожни в условията на евентуално съединяване предявява
иск за отмяна на решенията приети на ОС на ЕС на жилищна сграда с
идентификатор 57491.509.36.2 като незаконосъобразни – иск с правно
основание чл.40, ал.1 ЗУЕС. Ищцата посочва, че е собственик на ап.10 в
секция В /Б/ и ОС е проведено без същата да е уведомена за свикването му,
като за решенията е узнала от получен имейл. Счита, че решението за
учредяване на самостоятелна ЕС е нищожно, тъй като съществува единна
етажна собственост, учредена на 14.07.2016г., в която са участвали
собствениците на жилищна сграда, състоящо се от 12 секции, разположена в
поземлен имот с идентификатор 57491.509.36 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Поморие и не може да съществува
самостоятелна етажна собственост само в една секция, поради
функционалната връзка между всички секции в комплекса. Твърди, че не е
ясно кой е свикал събранието и че не се касае за хипотезата на чл.12, ал.5 и
ал.6 от ЗУЕС и същото е проведено при нарушение разпоредбата на чл.13, чл.
14, чл. 15, ал.1 чл.16 и чл.17 от ЗУЕС. Моли съдът да прогласи за нищожни
решенията, приети на събранието на собствениците на вход B в жилищна
сграда с идентификатор 57491.509.36.2, проведено на 21.05.2021г.,
обективирани в протокол от 25.05.2021г. Евентуално, ако съдът реши че
решенията не са нищожни, моли да ги отмени като незаконосъобразни. В
съдебно заседание, чрез пълномощника си поддържа предявения иск.
3
В законоустановения срок ответникът е представил отговор на исковата
молба, в който твърди, че искът е неоснователен. Сочи, че е налице ЕС на
жилищна сграда „B“ с идентификатор 57491.509.36.2 , спрямо която редът на
ЗУЕС е приложим и ЕС възниква по силата на закона с възникване на самата
сграда. Посочва, че събранието е свикано и проведено при спазване на закона,
а понятието „единна ЕС“ не съществува. Твърди, че събранието е проведено
при спазване на изискуемия кворум, и не са нарушени разпоредбите на чл. 16,
ал.6 и ал.7 и чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Претендира разноските по делото.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства, становищата на страните и съобрази разпоредбите на закона,
намира, че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора
факти и обстоятелства.
Страните по делото не спорят, че Р. Г. Д. е собственик на СО с
идентификатор 57491.509.36.2.15 – жилище, апартамент № ***, с площ
90.10кв.м., находящ се на четвърти жилищен етаж от секция „***“ от
жилищна сграда, състояща се от 12 секции, означени с букви от „А” до „М”
построена в УПИ II-3144,3145(Нотариален акт № 13, том I, нот.дело №
105/2010 г. -л.11). Не се спори, че К. Г. С., в качеството му на собственик на
самостоятелен обект 57491.509.36.2.5 е инициирал свикване на ОС на ЕС.
Видно от приложената по делото покана за свикване на Общо събрание на
собствениците на етажната собственост в жилищна сграда В /Б/ /л.145/,
събранието е свикано на основание чл.12, ал.5 и ал.6 от ЗУЕС. Същата е с
дата 13.05.2021г. и е подписана от К. С..
В поканата е посочено, че ОС ще се проведе на 21.05.2021 г., от 18.00 ч.,
в апартамент В - 2, при следния дневен ред: т.1. Избор на председател на ОС
на ЕС; т.2. Избор на секретар на ОС; т.3. Избор на комисия за преброяване;
т.4. Избор на Управител на ЕС, т.5. Избор на контрольор на ЕС, т.6 Избор на
касиер на ЕС, т.7 Приемане на правилник за вътрешния ред в ЕС, т.8.
Приемане на бюджет на ЕС за 06.2021г. – 07.2022г. и „фонд ремонт“; т. 9
Упълномощаване на управителя за представяне на интересите на ЕС в съда и
други официални органи за разрешаване на спорни въпроси по общите части
в ЕС и покриване на всички свързани разходи ; откриване на банкова сметка ;
извършване на неотложни ремонти, събиране на средства от неизрядните
4
собственици по съдебен начин; т.10 Упълномощаване на управителя за
сключване на договори с фирма обслужваща асансьорите и регистриране на
ИТН. Отразено е в поканата, че регистрацията на участниците започва в
17.30 ч.
Установява се от приложения по делото нотариален акт № 43, том I,
дело № 29/04.07.2017г.,(л.443), че М. Р. М. е дарила на съпруга си К. Г. С.
10/100 ид.ч. от собствените си 90/100 от недвижимия имот с идентификатор
57491.509.36.2.5., с административен адрес: *** , първи жилищен етаж от
жилищна сграда, секция№***, с предназначение жилище /апартамент№***,
находящ се на първи жилищен етаж от секция ,,***“. Приложен е протокол,
с дата от 13.05.2021г- (л.148), подписан от К. С. и съставен в присъствието на
М. М., за поставяне на поканата за свикване на ОС на всеки етаж на
жилищната сграда.
Представени са два протокола от общото събрание на ЕС(л.15;л.16) на
жилищна сграда „В“ /Б/ с идентификатор 57491.509.36.2, с адрес: гр.Поморие,
ул. Морска № 52, проведено на 21.05.2021г. Единият от тях е изготвен на
25.05.2021г., а другият- на 26.05.2021г., като двата протокола са идентични
по своето съдържание, но в протокола от 25.05.2021г. са положени два
подписа- на председателя на ОС – К. С. и секретаря на ОС – М. М., а в
протокола от 26.05.2021г. са положени също два подписа, но като
председател на ОС е положил подпис Н. В. и секретар на ОС – М. М.. В
протокола е отразено, че към обявения час за провеждане на общото събрание
- 17.30ч. са се явили собственици или техни представители, равняващи се на
37.29% ид.ч. от общите части на сградата в режим на ЕС; събранието е
отложено с един час и е започнало в 19.00ч. като са се явили собственици или
техни представители, равняващи се на 45.53% ид.ч. от общите части на
сградата в режим на ЕС. Протоколът е подписан от председател на ОС и
секретар на ОС, посочени са приложения: Покана за събрание, протокол за
разлепване, площообразуване на ид.ч. към архитектурен проект за сградата и
протокол на преброителната комисия. По делото е приложен Протокол на
преброителната комисия, в който е посочено как е гласувано на ОС на ЕС, но
не са посочени лицата, присъствали лично или чрез пълномощник на
събранието.
Представен е Протокол за регистрация на участници в ОС на
5
собствениците на имоти в сграда с идентификатор 57491.509.36.2(л.152), в
който са отразени съответните самостоятелни обекти,
собственик/пълномощник и положен подпис на явилите се такива,
съответните идеални части и общите части на сградата. Видно е, че
посоченият протокол не е подписан и не е ясно от кого е съставен.
Видно от съдържанието на протокола за проведеното общо събрание на
ЕС от 21.05.2021г.(л.15), приети са следните решения по точките от дневния
ред: Избран е председател на ОС – Н. В. , секретар на ОС на ЕС, комисия за
преброяване, избран е управител на ЕС – К. С., избран е контрольор и касиер
на ЕС – Й. В., приет е Правилник за вътрешния ред на ЕС; По т. 8 от дневния
ред е Приет бюджет на ЕС за период от 06.2021г. до 05.2022г.; по т.9 от
дневния ред и прието решение с което е упълномощен управителят да
представлява интересите на ЕС; по т.10 е прието решение за упълномощаване
на управителя за сключване на договор с фирма обслужваща асансьора,
регистриране на ИТН. Протоколът от ОС е подписан от председателя и
секретаря, в него са отбелязани процентите, с които са взети горепосочените
решения, с посочване на гласувалите „за” – 100%, „против“ – 0% и въздържал
се „0“.
Посочено е в приложения протокол за поставяне на съобщение за
изготвен протокол на ОС, проведено на 21.05.2021г., че съобщението е
поставено на 26.05.2021г., на първи жилищен етаж на сградата, като
протоколът е подписан от К.С. и М.М.. /л.149/. По делото е представена
Скица на поземлен имот с идентификатор 57491.509.36, с посочен начин на
трайно ползване: комплексно застрояване и нанесени сградите, попадащи в
имота – общо 13.
Представени са копия от съдебни актове, а именно: Решение №
99/27.05.2016г. по гр.дело № 483/2015г. по описа на ПРС, Решение №
120/11.08.2017г. по гр.дело № 410/2016г. по описа на ПРС, Решение №
175/18.1.2019г. на ВКС по гр.дело №4660/2018г., Решение № VI-
52/12.07.2016г. по в.гр.дело № 765/2016г. Решение № III -115/04.12.2017г. по
в.гр.дело № 1 429/2017г.по описа на БОС, Решение № I-116/03.01.2018г. по
в.гр.дело № 1594/2017г.по описа на БОС, Решение № IV-102/18.12.2017г. по
в.гр.дело № 1430/2017г.по описа на БОС, Решение № I-38/09.04.2021г. по
в.гр.дело № 207/2021г.по описа на БОС.
6
Прието е в мотивите на горецитираните съдебни актове, че в комплекс
„Хелиос“ е налице една етажна собственост, състояща се от няколко секции,
тъй като е налице функционална връзка между всички секции, която се
осъществява от покрития паркинг към който има достъп от всяка секция
С оглед изясняване фактическата обстановка, районният съд е допуснал
и събиране на гласни доказателства. Свидетелят Д. e посочил, че работи в
комплекс ,,Хелиос“ като организатор ,,поддръжка ремонт и хигиена“, познава
комплекса и К. С.; знае, че има учредена Етажна собственост за всички
входове в комплекса и сграда В/Б/ не е самостоятелна, а това е вход В/Б/ от
жилищна сграда от голям комплекс, като в цялата сграда има шест входа.
Сочи, че вход 4В4 /Б/ не е напълно самостоятелен, защото той води до
централен коридор, който обслужва всички входове и всички живущи
използват централния вход и няма възможност от улицата да се влезе
директно в този вход, а от улицата има централен вход, преминава се през
общ коридор, който е за всички входове и от този общ коридор е достъпа до
вход „В“ /Б/.
В показанията си, свидетелят П. е посочил, че познава комплекса, като
от 2016г. е член на управителния съвет на учредената през 2016г. ЕС и
впоследствие председател на управителния съвет. Пояснил е, че комплексът
се състои от 12 секции, разделени в 8 блока със делатационни фуги отделени
един от друг по строителните нормативи и първите седем секции са свързани
с галерия на кота нула, на ниво вход и в секция В/Б/ и секция А се попада през
тази галерия, където няма самостоятелен изход към улицата. Свидетелят
твърди, че Н. В. не е собственик на обект в комплекса.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното:

Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, всеки собственик може да иска отмяна
на незаконосъобразно решение на общото събрание. Искът по чл.40 от ЗУЕС
е един, независимо от броя на наведените основания за незаконосъобразност
на решението на общото събрание. При проверка законосъобразността на
решение на общо събрание на етажна собственост, въззивният съд съобразява
релевираните с исковата молба пороци на обжалваното решение, възражение
относно които е направено и във въззивната жалба.
В теорията и съдебната практика се приема последователно, че
7
„решението“ на общото събрание е правомерен частноправен юридически
акт, представляващ волеизявление на орган на юридическо лице или
неперсонифицирано образувание. Волеизявлението е насочено към
формиране на обща воля на членовете на юридическото лице или
неперсонифицираното образувание. Важна особеност, която отличава
решенията от другите форми на сделки - едностранна, двустранна,
многостранна е, че образуваната при тях обща воля може да бъде обвързваща
не само за лицата, които са участвали във формирането й, но и за тези, които
не са участвали въобще в гласуването и дори за тези, които са гласували
против.
При решенията на етажната собственост няма насрещни права и
задължения, както при сделките. Субективните предели на действие на
решенията на общото събрание на етажната собственост са по- широки от
тези на многостранните сделки. След влизането им в сила, решенията на
етажните собственици са задължителни за всички етажни собственици,
включително за тези които са гласували против, за неучаствалите във
вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или
обитатели. Същевременно задължителността им отпада за лицата, които вече
не са етажни собственици или обитатели, дори да са гласували за тях.
С оглед наведените във въззивната жалба доводи за нововъзникнала
етажна собственост, следва да се отбележи следното:
Настоящият съдебен състав намира за правилен извода, до който е
достигнал районният съд относно определянето на изградените в комплекс
„Хелиос“ самостоятелни сгради като част от единен комплекс разположен в
ПИ с идентификатор 57491.509.36 по КККР на гр.Поморие. Съдът правилно е
отчел функционалната свързаност между процесните жилищни сгради и
подчиняването им на единен режим за ползването на общите части,
предполагащ провеждането на общо събрание на етажните собственици за
целия комплекс.
В конкретния случай, безспорно е установено по делото, че в комплекс
,,Хелиос“ е налице една етажна собственост, учредена на 14.07.2016г. Не е
спорно, а е и установявано вече от съда в предходни производства, че к/с
„Хелиос“ представлява жилищен комплекс с 12 бр. секции- А, Б, В, Г, Д, Е,
Ж, З, И, Й, К, Л, М, изградени на три групи от 2, 3 и 7 секции на калкан с общ
8
партерен етаж с предназначение за общественообслужващи функции и
покрит общ гараж за 151 автомобила, към който имат достъп всички секции.
На партерния етаж са разположени 13 бр. магазини, кафесладкарница,
ресторант и гараж, като единия от тези магазини и фитнес залата са частично
разположени на партера в секция Е и частично на партера в съседните секции
от изток и от запад,
Касае се за една етажна собственост, състояща се от множество секции,
като при учредяването са участвали собствениците на самостоятелни обекти в
жилищната сграда.
Първоинстанционният съд е съобразил, че горният въпрос е разрешен с
влезли в сила решения на Бургаския окръжен съд, поради което наведените от
въззивника твърдения за нововъзникнала етажна собственост се явяват
неоснователни.
Процедурата по свикване и провеждане на ОС на собствениците в ЕС е
уредена в чл. 12 и сл. ЗУЕС. При уредбата на този вид обществени
отношения, законодателят е възприел формален подход, изхождайки от това,
че решенията на ОС засягат правната сфера на всички собственици,
включително и на тези, които не са съгласни с взетото решение и/или не са
участвали в процедурата по приемането му. Изразеното несъгласие и/или
липсата на участие от който и да е етажен собственик могат да бъдат
преодолени само при стриктно спазване на установените в ЗУЕС правила
относно свикването и провеждането на ОС.
От кого изхожда инициативата, се съди от поканата, тъй като според
чл. 13 ЗУЕС тя трябва да е подписана от лицата, които свикват общото
събрание
В конкретния случай, видно от представената по делото покана,
общото събрание е свикано на основание чл.12,ал.5 и ал.6 от ЗУЕС.
Съгласно нормата на чл.12,ал.5 от ЗУЕС, Общо събрание може да бъде
свикано от всеки собственик или ползвател в неотложни случаи или когато е
изминала повече от една година от последното проведено общо събрание. По
делото не са представени доказателства за възникване на неотложен случай,
което да наложи свикване на общо събрание на ЕС(вече учредена), нито са
налице предпоставките на втората хипотеза.
Съобразно разпоредбата на чл.12, ал.6 ЗУЕС, при нововъзникнала
9
етажна собственост, първото общо събрание се свиква в 6-месечен срок от
възникването й от собственици на самостоятелни обекти, които имат най-
малко 20 на сто идеални части от общите части, а когато общото събрание не
е свикано в посочения срок, то може да се свика от всеки собственик или
ползвател.
Както бе посочено, в случая не се касае за нововъзникнала ЕС и
свикване на първото ОС, тъй като същата е вече учредена на 14.07.2016г. и
посочената хипотеза е неприложима. Следователно етажните собственици не
са имали право да свикват ОС на посоченото основание, поради което
правилно всички решения на ОС на ЕС са отменени като незаконосъобразни.
Следва да се отбележи, че дори да се касае за комплекс от затворен тип,
при липса на договори по чл.2 от ЗУЕС, няма пречка този комплекс да се
управлява от една етажна собственост и в случая такава е била учредена през
2016г., поради което хипотезата на чл.12,ал.6 от ЗУЕС е неприложима.
Направените оплаквания от жалбоподателя, касаещи разпоредбите на
чл.8 и чл.18 от ЗУЕС се свеждат до това, дали всеки един от посочените
входове „секции“ от комплекса следва да проведе свое отделно общо
събрание или, следва да се проведе общо събрание на собствениците на
всички 12 секции в комплекса. В случая, настоящата съдебна инстанция
намира, че се касае за един комплекс, в който изградените сгради съобразно
конструкцията им са самостоятелни, но са функционални свързани в общ
ансамбъл, комплекс и не може да бъде изведено отделно и самостоятелно
ползване, без да се вземе предвид спецификата на извършеното строителство.
Макар и конструктивно самостоятелни, сградите са функционално свързани,
като на ниво партер от едната сграда може да се стигне до останалите. При
това положение, както правилно е приел първоинстанционния съд, тъй като
обекта е изграден като общ комплекс, то следва целият да бъде подчинен на
едни и същи условия, свързани с провеждане на общо събрание и ползване на
обектите за общо ползване.
Действително, ЗУЕС предвижда възможност за управление на всеки
отделен вход в една сграда- съгласно чл.8, ал.2 ЗУЕС, когато сградата е с
повече от един вход, управлението може да се осъществява във всеки отделен
вход. Управлението обхваща реда и контрола върху ползването и
поддържането на общите части и спазването на вътрешния ред в сградата в
10
режим на ЕС, както и контрола върху изпълнението на задълженията на
собствениците, ползвателите и обитателите /чл.8,ал.1 ЗУЕС /.
Смисълът на посочената норма е да се даде възможност на
собствениците на имоти да вземат решение за управлението тогава, когато
само те използват съответните общи части. Задължителна предпоставка е тези
отделни входове да се характеризират с определена степен на
самостоятелност един спрямо друг. Тази степен може да е различна с оглед
различията при изграждането на сградата, но същественото е съответният
вход да обслужва и да осигурява достъп само до част от самостоятелните
обекти в сградата.
По въпроса каква трябва да бъде степента на самостоятелност,
Върховният касационен съд съд се е произнесъл /Решение № 53 от 11.03.2016
г. по гр. д. № 4753 /2015 на Върховен касационен съд, 3-то г.о./, приемайки,
че чл. 8, ал. 2 ЗУЕС не е приложим, когато група обекти в сградата не са
отделени от останалите обекти на сградата по начин, който ги прави наистина
самостоятелни - без никаква свързаност с обектите около останалите входове
и като изключва общото ползване - наред с тези други обекти - на съответни
общи части /напр. коридори, фоайета, асансьори и др./, различни от стени,
покрив, терен и др. подобни. В конкретния случай обаче е видно, че общите
части не обслужват единствено и само отделните входове, а и секциите, в
които се намират те, поради което не може да се направи извод за
относителна самостоятелност на входовете. Предвид конструктивната и
функционална свързаност, посочената разпоредба е неприложима.
Освен това, от представения нотариален акт за собственост на ищцата е
видно, че се касае за жилищна сграда, състояща се от секции, посочена е
застроената площ на цялата сграда на собствениците, а идеалните части са
посочени като част от общите части на цялата сграда(състояща се от 12
секции), се налага изводът, че процесното събрание е проведено при неясен
кворум. Горното основание е заявено в исковата молба (противно на
твърденията във въззивната жалба).
Доколкото са установени съществени нарушения при свикване и
провеждане на ОСЕС, водещи до незаконосъобразност на взетите решения,
останалите доводи, наведени в жалбата се явяват ирелевантни.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че направените от страна
11
на въззивната инстанция фактически и правни изводи напълно съвпадат с
тези, до които е достигнал районният съд в атакуваното решение, БОС
намира, че то следва да бъде потвърдено, като на основание чл. 272 от ГПК,
препраща към мотивите, отразени в първоинстанционния съдебен акт.
По изложените съображения, Бургаският окръжен съд намира
въззивната жалба за неоснователна, а постановеното от БРС решение за
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Съгласно чл.81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.
Тъй като въззивната жалба е неоснователна, на въззивника не следва
да бъдат присъдени разноски по делото.
Не следва да бъдат присъдени и разноски в полза на въззиваемата
страна, тъй като не са представени доказателства за сторени такива, въпреки,
че с отговора на въззивната жалба е претендирано присъждането им.
По изложените съображения Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 51 от 23.03.2022г., постановено по гр.д.
№ 445/2021г. на Районен съд- Поморие
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12