Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 29.07.2021год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ВЪЗЗИВНА КОЛЕГИЯ, IІ
А състав, в открито заседание
на двадесет
и осми януари през двехиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Виолета
Йовчева
ЧЛЕНОВЕ: Мариана Георгиева
Симона Углярова
При участието на секретаря Емилия Вукадинова, като
разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 3037 по
описа за 2020 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Р.Н.Н. срещу решение от
07.11.2019г. по гр.д. № 80993/2018г. на СРС, 79 с-в, с което са отхвърлени предявените
от въззивницата срещу „С.Т.“ ЕООД обективно съединени искове с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, както следва: за признаване за
незаконно и отмяна на уволнението, извършено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ със заповед № 69/26.11.2018г.; за възстановяване на въззивницата – ищца на
заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на сумата 12 000 лв. – обезщетение
за оставането й без работа вследствие незаконното уволнение за периода
27.11.2018г. – 12.04.2019г. Въззивницата излага подробни съображения за
нарушение на процесуални правила и на материалния закон, довели до
необоснованост на атакуваното решение. Поддържа, че атакуваната заповед е
издадена на 23.11.2018г. преди нейното волеизявление за прекратяване на
трудовото правоотношение, като съгласно събраните гласни доказателства
предложението за прекратяване на трудовия договор изхожда от работодателя, а не
от нея. Твърди, че неправилно СРС е кредитирал само показанията на свидетелите
на насрещната страна. Сочи, че от събраните гласни доказателства е
установено, че е била принудена да
подпише предварително подготвената, атакувана заповед под заплаха за
дисциплинарно уволнение. Излага съображения, че атакуваната заповед предхожда
предложението за прекратяване на договора по взаимно съгласие, като няма
категорично и безусловно изразена воля за приемане на предложението за
прекратяване на договора от нейна страна. Моли съда да отмени обжалваното решение
като неправилно и да уважи предявените искове, с присъждане на разноски.
Въззиваемият – ответник „С.“ ЕООД не е депозирал писмен
отговор. В хода на устните прения оспорва жалбата като неоснователна и моли
съда да потвърди атакуваното решение като законосъобразно.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства съобразно правомощията
си на въззивна инстанция, приема за установено следното:
При служебна проверка на обжалваното решение по реда на
чл. 269 ГПК, съдът намира, че същото е валидно и допустимо. При проверка на
атакувания акт в рамките на правомощията по чл. 269 ГПК, съдът намира решението
за правилно и законосъобразно и изцяло препраща по реда на чл. 272 ГПК към
мотивите на СРС, които са правилни и изчерпателни. С оглед оплакванията в
жалбата, следва да се отбележи следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
По делото не е спорно, че към
момента на прекратяването между страните е било налице валидно трудово
безсрочно правоотношение, като ищцата е заемала при ответника длъжността „медицински
представител”.
По делото е представено искане
на обяснения на основание чл. 193 КТ изх. № 159/23.11.2018г. от управителя на
ответното дружество Първанов до ищцата, с което са поискани писмени обяснения
от последната за реализирано ПТП на 13.11.2018г. с управляван от нея служебен
автомобил, с оглед преценка за реализиране на дисциплинарната й отговорност.
С писмена молба от 26.11.2018г.
въззивницата – ищца е отправила изявление за прекратяване на трудовото
правоотношение по взаимно съгласие, на основание чл. 325, ал. 1 КТ, считано от 27.11.2018г. Върху молбата е налице изявление
на управителя на ответното дружество Г.П.– „Да, съгласен съм трудовия договор
да бъде прекратен по взаимно съгласие“, направено на същата дата – 26.11.2018г.
С атакуваната заповед № 69/26.11.2018г.,
връчена на ищцата на същата дата, трудовото правоотношение между страните е
прекратено, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от 27.11.2018г. Заповедта
е оспорена по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК досежно подписите за „управител“,
положени в атакуваната заповед от Г.К.П.. Съгласно приетите по делото две
заключения на СПочЕ, подписите са положени от сочения автор, респ. оспорването
е недоказано.
Съгласно
практика на ВКС - напр. решение № 183/21.12.2011г. по гр.д. № 565/2010г. на
ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, законосъобразността на
уволнението по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, предприето без
предизвестие, се
предпоставя от наличие на две насрещни волеизявления на страните – предложение за
прекратяване на трудовото правоотношение и приемане, изразени писмено, като
писмената форма е условие за действителност. Волята на страните следва да е
изразена също ясно и безусловно, а последващото издаване на заповед за
прекратяване на трудовия договор на соченото основание има само констативно
действие /така и решение № 400/13.05.2010г. на ВКС, ІV ГО/. В случая тези
предпоставки са налице – налице е изразено писмено волеизявление на ищцата
за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, както и
изразено писмено съгласие на работодателя в законовия 7 –дневен срок от
получаване на молбата. Налице е и уведомяване на за постигнатото съгласие в
посочения срок. Законът не поставя форма за това уведомяване – такава е налице
само за постигане на съгласието и в случая е спазена – чрез писмена форма на
предложението и писмена форма на приемането. Уведомяването може да бъде
извършено по всякакъв начин и да бъде доказано с всички доказателствени
средства - Решение № 521 от 30.07.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1898/2002 г., III
г. о., Решение № 976 от 15.05.2000г. на ВКС по гр. д. № 1969/99г., III ГО. Съгласно мотивите на решение №
4/21.02.2021г. по гр.д. № 278/2011г. на ВКС, ІV ГО, съгласието на работодателя
може да се изразява и без отделно уведомяване на работника или служителя, ако в
7 - дневен срок е издал заповед за прекратяване на трудовия договор.
В
случая е налице писмено изявление на ищцата и писмено изразено съгласие на
работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение, поради което следва
да се приеме, че фактическият състав на чл. 325, ал.1, т. 1 КТ е осъществен,
считано от 27.11.2018г.
Неоснователен
и недоказан е поддържаният в хода на производството довод за подписване на
молбата и заповедта под заплаха от дисциплинарно уволнение. От показанията на
единствения ангажиран от ищцата свидетел Е.П.не може да се установи подобно
обстоятелство, отделно същата не е била очевидец на проведената среща -
оперативка между ищцата и служители на ответното дружество, на която са
подписани всички документи от ищцата. Не се установява осъществен натиск или
заплаха при подписване на документите за прекратяване на договора и от
показанията на свидетелите на ответника А.М./експерт труд и работна заплата“
при ответника/ и В.С./търговски директор във „В.“, за когото ответното
дружество осигурявал персонал/. Съгласно показанията на двамата свидетели, които
са логични и последователни и кореспондиращи с писмените докзателства, ищцата е
подписала документите с пълно съгласие, след проведена среща между тримата по
повод коментар на допуснати от нея нарушения относно използване на служебен
автомобил. По делото не се установява по никакъв начин възбуден от служители на
ответника върху ищцата основателен страх или принуда при подписване на искането
за прекратяване на трудовото правоотношение.
С
оглед горизложеното, липсва процесуално основание показанията на свидетелите на
ответника да не бъдат кредитирани и
довода в жалбата в тази връзка също е неоснователен.
Оплакването
в жалбата, че документите са били подготвени предварително от работодателя е
без значение за законността на прекратяване на трудовото правоотношение на
соченото основание. Свидетелят М. изяснява, че атакуваната заповед технически е
била подготвена предварително – в петък /23.11.2018г./, в случай, че ищцата се
съгласи трудовото правоотношение да бъде прекратено по взаимно съгласие, но
това не налага различен извод. На същата са поискани и писмени обяснения от
ищцата за извършени от нея нарушения на трудовата дисциплина, но това също е
ирелевантно за спора, тъй като е в обема на правомощия на работодателя. Същественото
в случая за законността на атакуваната заповед е, че същата е издадена на
26.11.2018г. при наличие на две писмени, насрещни, безусловни изявления на
страните за прекратяване на договора по взаимно съгласие, което е достатъчно, за
да се осъществи фактическия състав на чл. 325, ал.1, т. 1 КТ. Доводите в
жалбата за антидатиране на заповедта, тъй като била издадена на 23.11.2018г. са
изцяло неоснователни. Заповедта е издадена и подписана от двете страни на
26.11.2018г. и съобразно отразеното в искането на ищцата и в заповедта,
правоотношението е прекратено по взаимно съгласие, считано от 27.11.2018г.
По
изложените съображения предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
е неоснователен, което води до неоснователност и на обусловените искове по чл.
344, ал.1, т. 2 и 3 КТ.
Предвид изложеното, обжалваното
първоинстанционно решение следва да бъде изцяло потвърдено.
С оглед изхода на спора,
въззиваемата страна има право на разноски, но не претендира такива, поради
което не следва да се присъждат разноски.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 07.11.2019г. по гр.д. № 80993/2018г.
на СРС, 79 с-в.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.