Р Е Ш
Е Н И Е
гр.
Пазарджик, 29.03.2021г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
ПАЗАРДЖИШКИ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданска колегия, в публично заседание на четвърти март, две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков
При секретаря Десислава Буюклиева и в присъствието
на прокурора ………….., като разгледа докладваното от съдия Чардаков гр.д. №643/2020г.
по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
за съдебна делба във фазата по извършване на делбата.
С влязло в сила решение съдът е допуснал делба между
съсобствениците М.В.К. с ЕГН ********** ***; Г.В.К. с ЕГН ********** *** и С. Я.К.
(понастоящем М.) с ЕГН ********** ***, следния недвижим имот: УПИ IX-1197 в
квартал 81 по плана на гр.С., обл.Пазарджик, целият с площ от 600 кв.м, ведно с
построената в него ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА на площ от 62 кв.м, при
съседи на имота: УПИ XIII-1201, УПИ XXV-общ., УПИ Х-1198 и улица. Делбата е
допусната при дялове 1/6 ид. част за ищеца М.В.К., 3/6 ид. части за ответника Г.В.К.
и 2/6 ид. части за ответника С. Я. М..
Съдът формира
следните правни изводи относно начина за извършване на делбата:
Съгласно
заключението на съдебно-техническата експертиза на ВЛ инж. С.Б., дворното място
и жилищната сграда са реално неподеляеми на две и повече части.
В срока по чл. 349, ал.4 ГПК ответникът Г.В.К. е предявил претенция по чл.349, ал.2 ГПК за възлагане на имота в
негов дял. Твърди, че имотът има
жилищен характер и че е живял в него при откриване на наследството, оставено от
наследодателя В.М. К., както и че не
притежава друго жилище.
Ищецът М.В.К. счита
възлагателната претенция за основателна.
Ответницата С. Я.
М. не е представила становище по нея.
Съдът намира
възлагателната претенция за неоснователна.
Право на
възлагане по чл.349,ал.2 ГПК има само сънаследник, т.е. само лице, което е
придобило идеална част от имота по наследство и то в хипотезата, при която
съсобствеността е възникнала само от наследяване. При наличие на т. нар.
смесена съсобственост извършването на делбата по реда на чл.349, ал.2 ГПК е
недопустимо /т.8 от ТР №1/2004г./, т.е. при съсобственост, възникнала в
резултат на повече от един юридически факт, възлагането по чл.349,ал.2 ГПК е
недопустимо и делбата следва да се извърши чрез изнасяне на неподеляемия
жилищен имот на публична продан по реда на чл.348 ГПК. Съображенията за подобно
тълкуване са, че тази претенция е противопоставима само на сънаследник, но не и
на лице, което е придобило правото на собственост върху своя дял на основание, различно
от наследяване.
В конкретния
случай съсобственикът С. Я. М. не е наследник на В.М. К.. Такива са само
останалите двама съсобственици М.В.К. и Г.В.К., при това последният е придобил
своите дялове от общата вещ на две различни основания – наследство и договор за
продажба, сключен между него и покойния вече наследник С.Г.К.. Тъй като този
договор е възмезден и е сключен по време на брака между купувача Г.В.К. и С. Я.
М., който брак в последствие е прекратен, последната е придобила своя дял от
общата вещ не по наследство, а по силата на възникналата при покупко-продажбата
и прекратена с развода съпружеска имуществена общност. Следователно
съсобствеността, която следва да се прекрати в настоящата съдебна делба, е
възникнала в резултат на сложен правопораждащ фактически състав, включващ
наследяване, правна сделка и прекратяване на СИО с развод.
В постановеното
по реда на чл.290 ГПК решение №148/07.04.2010г. по гр.д.№437/2009г. на І ГО на
ВКС е прието, че когато сънаследник прехвърли своята идеална част от съсобствен
имот на друг сънаследник, не е налице хипотезата на смесената съсобственост, за
която в ТР №1/2004г. се прие, че може да се прекрати само чрез изнасяне на
имота на публична продан, а не чрез възлагане по чл.349,ал.2 ГПК/отм./.
Логиката е, че по този начин се постига концентрация на съсобствеността и се
намалява броя на съсобствениците в наследството, каквато е и целта на делбата. Настоящата
хипотеза обаче не е идентична с разгледаната в цитираното решение, тъй като
наследникът С.Г.К. е прехвърлила своя наследствен дял на наследника Г.В.К. по
начин, при който една част от този дял е придобита от лице, което е извън кръга
на наследниците. В резултат на това се е стигнало до включването на
допълнителен съсобственик, който не е наследник, и до възникването на смесена
съсобственост с различен правопораждащ фактически състав от този в горепосоченото
решение.
Ето защо делбата
следва да се извърши посредством изнасяне на имота на публична продан - чл. 348 ГПК. На основание чл. 354 ГПК, всеки от съделителите може
да участва в публичната продан и да изкупи имота при условията на чл.505, ал.2 ГПК. Сумата, получена от проданта, следва да се
разпредели между съсобствениците, според техните права в съсобствеността.
По разноските:
В това
производство всяка страна трябва да понесе част от разноските за държавна такса
и възнаграждение за вещо лице, съответстваща на нейния дял в съсобствеността, а
относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат, разноските следва да
останат за тяхна сметка. Доколкото
съдебното решение ползва всички съсобственици, същите понасят разноските за
адвокатско възнаграждение така, както са направени, а разноските за такси и
експертни възнаграждения се разпределят според правата в съсобствеността.
На основание чл. 355 изр.1 от ГПК във вр. с чл. 8 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата, всеки от съделителите
следва да заплати по сметка на Районен съд-гр.Пазарджик държавна такса в размер на 4% върху стойността на
своя дял, определена с според пазарната стойност на имота по заключението на вещото лице, която е 63200лв.
На разпределяне
подлежат разноските възнаграждението на вещо лице в
размер на 150лв. Сумата е внесена
изцяло от ищеца. Затова ответникът Г.К. следва да му
заплати 75 лв., а ответницата С. М. – 50лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния неподеляем недвижим имот: УПИ IX-1197 в
квартал 81 по плана на гр.С., обл.Пазарджик, целият с площ от 600 кв.м, ведно с
построената в него ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА на площ от 62 кв.м, при
съседи на имота: УПИ XIII-1201, УПИ XXV-общ., УПИ Х-1198 и улица.
Сумата, получена от проданта, да се
разпредели между съсобствениците
по следния начин: 1/6 част за М.В.К. с ЕГН ********** ***, 3/6 части за Г.В.К. с ЕГН ********** *** и 2/6 части за С. Я.К.
(понастоящем М.) с ЕГН ********** ***.
ОСЪЖДА Г.В.К. с ЕГН ********** да заплати на М.В.К.
с ЕГН ********** сумата от 75 лева - разноски за
вещо лице.
ОСЪЖДА С. Я. М. с ЕГН ********** да заплати на М.В.К.
с ЕГН ********** сумата от 50 лева - разноски за
вещо лице.
ОСЪЖДА М.В.К. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд -
Пазарджик държавна такса в размер на 421.30 лева.
ОСЪЖДА Г.В.К. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд -
Пазарджик държавна такса в размер на 1264 лева.
ОСЪЖДА С. Я. М. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд -
Пазарджик държавна такса в размер на 842.68 лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пазарджик в 2-седмичен срок от датата на връчването на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: