Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 62 /14.4.2020г. 2020 г. Град Варна
Варненският окръжен съд Наказателно отделение
На двадесет и седми февруари Година две хиляди и двадесета
В публично заседание в следния
състав:
Председател: А. Попов Членове:Яна
Панева
Стоян Попов
Секретар
Теодора Иванова
Прокурор
Росица Георгиева
като разгледа докладваното от съдия
Панева
ВНОХД
№ 1407 по описа на
съда за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид:
Въззивното производство е образувано по въззивната
жалба на адв. В.Й.- служебен защитник на подс. М. Ф. К. срещу присъдата
постановена от РС-Варна, 03 състав, по НОХД № 1247/2019г. за престъпление по
чл. 206 ал.3 вр. ал.1 от НК, с която подсъдимият
К. е признат за виновен в това, че на 02.11.2010г., в гр.Варна, противозаконно присвоил чужда
движима вещ – лек автомобил „Дожд Калибър”, с ДК № В 8752 РК, рама №
1В3НВС8А98D633842, двигател № BYL0405192, на обща стойност 32 480 лева от
владението на В. С. Б., собственост на ЕТ „Лъки Геймс-2 – А. Ж.“, представляван
от А.И.Ж., която вещ владеел, като обсебването е в големи размери, поради което
и на основание чл. 206 ал.3 пр.1 вр. ал. 1 и чл. 54 от НК му било наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от три години, изпълнението на което на основание
чл.66 ал.1 от НК било отложено за срок от четири години.
С присъдата подс. К. бил осъден на основание чл.45
от ЗЗД да плати на гражданския ищец „ЛЪКИ
ГЕЙМС-2-А. Ж.“ ЕТ с правоприемник „ЛЪКИ ТРАНС БГ“ ЕООД сумата от 32480 лв.,
представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат на
престъпление по чл.206 ал.3, пр.1 вр. ал.1 от НК, ведно със законната лихва,
считано от датата на извършване на деянието - 02.11.2010г., до окончателно
изплащане на сумата.
На основание чл.189, ал. 3 от НПК първоинстанционният
съд осъдил подсъдимия К. да
плати направените по делото разноски в размер на 368.31 лева в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд – Варна, 270.90 лева в полза на ОД-МВР-Варна,
1299.20 лева държавна такса върху уважения граждански иск и 1250 лева в полза
на НБПП.
С
въззивната жалба служебният защитник – адв. В.Й. от ВАК иска от въззивната
инстанция да намали размера на изпитателния
срок от четири години на три
години, както и да се отхвърли уважения граждански иск. Не се правят нови
доказателствени искания.
В пренията пред настоящия
въззивен състав прокурорът счита, че така постановената присъда е мотивирана и
законосъобразна, съобразена с наличните доказателства по делото. Изразява
становище, че са обсъдени всички относими за осъждането на румънския гражданин К.
факти при индивидуализация на наказанието и присъдата в този смисъл е правилна
и справедлива. Моли въззивният съд да потвърди присъдата и в частта за
гражданския иск.
Повереникът на гр. ищец-
адв. Х. счита, че подадената въззивна жалба е неоснователна в частта относно
гражданския иск. Автомобилът не е върнат на ощетеното юридическо лице и моли
въззивната инстанция да потвърди присъдата в тази част.
В пренията пред настоящия
въззивен състав защитникът на подсъдимия К. поддържа изложеното във въззивната
жалба, като намира, че присъдата е несправедлива по отношение размера на
изпитателния срок. Поддържа жалбата и по отношения на уважения граждански иск,
като твърди, че автомобила е наличен в Румъния и могат да си го получат от там.
Подсъдимият К. редовно
призован, не се явява в съдебно заседание.
След преценка на
доводите, изложени в жалбата, както и предвид позицията на страните, както и
след цялостна служебна проверка на решението на основание чл.313 и 314 от НПК,
настоящият състав намира жалбата за неоснователна.
От
доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено от фактическа
страна следното:
В началото на есента на 2010 г.
подс. К. заедно с неустановено лице по данни на подсъдимия на име В.Ф.
пристигнали в България. Те пътували до в гр. Варна с такси от гр. Кълараш и решили да
наемат нов модел автомобил, за да се отправят до гр.София. За това се обърнали към туроператорската
фирма „Глобъл турс“, с управител свид. С. С., чрез която други фирми рекламирали даването на коли
под наем. Идвайки в офиса на „Глобъл турс“ по този повод и след разговор със
свид. И., съдружник в това дружество,
последната се свързала със свид. Ж.Х. - управител на „Транс Полис" ЕООД, с адрес гр.
Варна, ул. „Преспа"№11, което се занимавало с отдаване на автомобили под
наем. Тъй като свид. Х. не разполагал със свободен автомобил, на 28.10.2010
г. се свързал със служител на ЕТ „Лъки Геймс-2-А. Ж.", със собственик
и управител А. Ж., за наемането на лек автомобил
„Додж Калибър" 2,0 Л ЦРД, син
на цвят с per. № В 8752 РК рама №1B3HBC8A98D633842. Същия ден автомобила бил докаран при свид. Х. от свид. Р.З., упълномощен от Ж. да извършва подобен род сделки с
различни леки автомобили, като свид. З. знаел, че автомобила ще се преотдава. След това същия ден свид. В. Б., служител на „Транс Полис"
ЕООД - закарал автомобила до офиса на „Глобъл Typс", находящ се в гр.
Варна на бул. „Княз Борис I" до пресечката с ул. „Македония". Там сключил
договор с подс. М.К. като срокът на
наемане бил до 30.10.2010 г.- 14.30ч.
Впоследствие след обаждане по
телефона от подсъдимия до свид. Божков
договорът бил продължен до 02.11.2010г., което било обичайна практика, ако
наемателят на автомобила не се намира в гр. Варна. След изтичане и на удължения
срок до 02.11.2010 г., автомобилът не бил върнат от подс. К.. Свидетелите
В.Б. и З. многократно търсили подсъдимия на телефонния номер, който бил
оставил за връзка, но телефона бил изключен постоянно.
По никакъв начин не могла да бъде установена връзка с подс. К., който не върнал
и автомобила.
В хода на разследването
била назначена и изготвена съдебно-оценителна автотехническа експертиза,
от заключението на
която е видно, че
стойността на инкриминираната вещ възлиза на 32 480 лв.
Това заключение първоинстанционният
съд кредитирал като обективно, компетентно и пълно.
Първоинстанционният съд
възприел горната фактическата обстановка за установена частично от приобщените по реда на чл. 279 ал.2 вр. ал.1 т.2 от НПК обяснения на
подс.К. и показанията на свид.Ж.Х., В.Б., С.С., и А.. И. дадени пред съда, тези на свид. Анг. Ж., Кр.Д., Ил.Б., Р.З. и Д.Д., приобщени чрез прочитане по реда на чл.281 ал.1 т.5 и ал.5 вр. ал.1 т.4 и 5 от НПК, заключението
на оценителната експертиза и другите
писмени материали по делото.
Първоинстанционният съд кретидитирал свидетелските показания
на свид. С., И., и Б., с тези на
свид. Х., З. и Ж. относно
обстоятелствата, при които е станало възможно наемането на процесния автомобил
от подсъдимия, последвалото устно продължаване на срока за неамане и
окончателното едностранно преустановяване на контакта с тях от подс.К., тъй като приел,ь че те като цяло
очертават безпротиворечиво фактологията
изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Първоинстанционният съд възприел
обясненията на подс К. като защитна теза, която е в противоречие с установеното от свид. С., И. и Б., а именно, че само подсъдимият е
извършил всички действия по наемане на процесния автомобил.
При
така установената по делото фактическа обстановка, настоящият въззивен състав,
приема за правилни и направените от първоинстанционния съд правни изводи:
Подсъдимият
К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл.206 ал.3 вр. ал.1 от НК , тъй като на
02.11.2010г., в гр.Варна, противозаконно присвоил чужда движима вещ – лек
автомобил „Дожд Калибър”, с ДК № В 8752 РК, рама № 1В3НВС8А98D633842, двигател
№ BYL0405192, на обща стойност 32 480 лева от владението на В. С. Б.,
собственост на ЕТ „Лъки Геймс-2 – А. Ж.“, представляван от А.И.Ж., която вещ
владеел, като обсебването е в големи размери.
Правилно
първоинстанционният съд е изложил изводите си относно съставомерността на
деянието, като е приел, че е доказано от обективна и субективна страна. Всички
тези изводи се споделят и от въззивната съдебна инстанция и не следва да бъдат
повтаряни отново. Първоинстанционният съд правилно и обосновано е мотивирал
своя съдебен акт, като е анализирал всяко едно от доказателствата събрани не
само в хода на досъдебното производство, но и в хода на съдебното следствие,
като въззивната инстанция намира тези изводи за правилни и обосновани.
Въззивната
инстанция намира, че възведеното против подсъдимия К. обвинение е доказано по
несъмнен начин,поради което и правилно първоинстанционния съд го е признал за
виновен в извършването на престъплението по чл.206 ал.3 вр. ал.1 от НК.
Обсъждайки и анализирайки
доказателствата по делото въззивната инстанция намира, че възраженията на
служебния защитник направени в хода по същество на въззивното производство са
неоснователни, като взе предвид следното:
1. По възражението относно несправедливостта на определения
размер на изпитателния срок, който първоинстанционния съд определил да е четири
години, въззивната инстанция намира, че същото е неоснователно, тъй като при
индивидуализация на наказанието първоинстанционния съд е приложил разпоредбата
на чл. 54 от НК, като е отчел следните обстоятелства: обществената опасност на
деянието, която определя като висока, предвид обекта на престъпно посегателство
– чужда вещ на стойност, надвишаваща 70
кратния размер на МРЗ за страната за инкриминирания период, чистото съдебно
минало на подсъдимия К., но е било отчетено, че предметът на престъплението-
лекия автомобил не е възстановен. В този смисъл първоинстанционният съд наложил
на подсъдимия М.К. наказание при баланс на смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства – и
съобразно предвиденото в санкционната част на нормата на чл.206 ал.3 от НК в минималния размер, а именно „Лишаване от свобода“, за срок от три
години. Тъй като така определеното наказание „Лишаване от свобода“ е до три
години и подсъдимият К. бил с чисто съдебно минало правилно първоинстанционният
съд преценил, че са налице предпоставките за прилагане на института на
”условното осъждане” по чл.66 ал.1 от НК и е определил изпитателния срок малко над минималния размер, предвиден в този текст, а именно
четири години. Именно с така
определеното наказание, отложено с изпитателен срок от четири години правилно
първоинстанционният съд приел, че ще бъдат постигнати целите на специалната и генерална превенция на наказанието визирани в
чл.36 от НК, тъй като съзнанието за възможността от привеждане в изпълнение на
наказанието при неправомерно действие през периода на изпитателния срок,
обезпечава въздържането на подсъдимия и коригиране на ценностната му система.
2. Въззивната инстанция счита, че
първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена и в частта си по
отношение на предявения граждански иск, тъй като правилно първоинстанционния
съд е приел, че предявеният граждански иск е доказан по основание и размер. По
отношение твърдението на защитата, че автомобила е намерен и задържан в
Румъния, безспорно са налице такива доказателства видно от приложените справки
в досъдебното производство и постановлението на прокурор от ВРП за връщане на
автомобила. Но видно от справка на ДМОС- сектор СИРЕНЕ МВР-София /л.163 от ДП/
автомобилът е задържан в Румъния. Не са били установени следи от поправка върху
номерата на рама и двигател. Румънските власти не са установили връзка между М.К.
и задържания автомобил. Преписката била изпратена на прокуратурата в
Констанца.Видно от постановление на прокурор от ВРП от 24.11.2014г. /л.183 от
ДП/ същият е постановил връщането на автомобила на ощетеното юридическо лице.
Безспорно било установено, че документите на автомобила- големия и малкия талон
са унищожени, а самият автомобил бил снет от отчет. В този смисъл въззивната
инстанция намира, че правилно първоинстанционният съд е уважил предявения от
ощетеното юридическо лице граждански иск, доколкото получаването физически на
инкриминирания автомобил е невъзможно. В този смисъл въззивната инстанция
намира и това възражение на защитата за неоснователно.
Въззивната инстанция счита, че
първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена и в частта си по
отношение на направените съдебно-деловодни разноски и по отношение на ДТ върху
уважения граждански иск, както и присъдените разноски на НБПП.
С оглед
на гореизложеното и при извършената съгласно чл.314
от НПК цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт въззивната
инстанция прави изводите си, че атакуваната присъда не страда от пороци по
смисъла на НПК, като не са налице основания за нейното отменяване или
изменяване, поради което същата следва да бъде потвърдена.
Водим от горното въззивната инстанция намира,
че присъдата на първоинстанционният съд е правилна и законосъобразна и следва
да бъде потвърдена, поради което и на основание чл. 338 от НПК
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА присъдата по НОХД № 1247/2019г., 03 състав по описа на Районен съд – Варна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: