Р Е Ш Е Н И Е
№ 209 24.06.2019 г. град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав,
на двадесет и втори май две хиляди и деветнадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Гроздан Грозев
секретар:Павлина Николова
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията
АНД №388 по описа на Районен съд - Хасково за 2019 г.
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от А. Ж.Т. *** срещу Наказателно постановление № 400222 – F397984 от 22.01.2019 г. издадено от Директора на Дирекция „Контрол ” в ТД на НАП - Пловдив, с което за нарушение по чл. 180, ал. 2, вр. чл. 180, ал. 1, от ЗДДС на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 500 лева. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което страдало и от пороци, свързани с допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон. Навеждат се доводи по съществото на спора ,като се твърди от жалбоподателя, че в проверявания от органите по приходите данъчен период не е извършвал търговска дейност и не е извършвал доставка на градинска техника. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло, като незаконосъобразно и неправилно, атакуваното наказателно постановление на Директора на Дирекция „Контрол ” в ТД на НАП - Пловдив .
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован се явява. Чрез надлежно упълномощен по делото процесуален представител в лицето на адв.Г. З. жалбата се поддържа и се заявяват допълнително аргументи за нейната основателност.
Административнонаказващият орган – Директорът на Дирекция „Контрол ” в ТД на НАП - Пловдив, редовно призован, чрез упълномощения по делото представител – ст. юрисконсулт Б. , оспорва жалба и в хода по същество моли същата да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея наказателно постановление – потвърдено, по съображения, подробно изложени и аргументирани в съдебно заседание и в представено писмено становище.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
По отношение дейността на жалбоподателя А.Ж.Т. била
извършена проверка от св. М.Н.С. - ст. инспектор по приходите в ТД на НАП Пловдив ,офис Хасково . Констатирано било от органа по приходите и
установено от представените пред Районен съд – Хасково писмени доказателства,
събрани въз основа на извършени насрещни проверки, че проверяваното
лице не било регистрирано в
качеството на търговец . Чрез изискана
информация от трети лица, било установено, че дейността на проверяваното лице се състояла в продажба на стоки –
храсторези,електрожени ,соларни маски и др. Продажбите на стоките били
реализирани чрез изпращане на стоките след приемане на поръчки, посредством
куриерска форма „Еконт Експрес“ ООД, като за целите
на проверката били изпратени и справки
за извършените продажби. Отделно от
това установили ,че в сайта https://www.olx.bg/
имало
публикувана обява за продажба на градинска техника с посочен
мобилен телефонен номер, регистриран на името на А.Ж. Т.,
според представените им справки от
мобилните оператори в страната.
В хода на извършената
проверка от св. Маргарина Н.С.,
по отношение на жалбоподателя
била събрана информация, съответно доказателства от трети лица по
описания по – горе механизъм, установен при извършване на продажбите чрез
използване за доставка на услугите с доставчик на куриерски услуги „Еконт Експрес“ ООД, въз основа на данните за изплатени от
куриера наложни платежи. В хода на
извършената проверка, документирана
с Протокол № -16002617188756-073-001/16.05.2018
г., било констатирано, че за периода от 01.11.2012 г. до 31.10.2013 г.
задълженото лице А.Т. било реализирало облагаем оборот по смисъла на чл. 96,
ал.2 от ЗДДС в размер над 50 000лв., а именно в размер на общо 54 832 лв.,
формиран от продажби на
храсторези,електрожени ,соларни маски и др. изпращани към клиенти от
страната с куриерски пратки чрез „Еконт Експрес“ ООД
с ЕИК: ********* и изплатени на лицето с наложен платеж от куриерската фирма. Лицето следвало да подаде заявление за регистрация
по ЗДДС в срок до 14.11.2013 г. включително, което задължение не било
изпълнено. Установено било , че за периода 01.07.2016 г. - 31.07.2016 г.
били извършени облагаеми доставки на стойност
1 633.33 лв. и не бил начислен ДДС в размер 326.67 лв. от дейността на А.Ж.Т. - търговия с храсторези,електрожени ,соларни
маски и др. При извършената проверка било установено, че за м.07.2016г. лицето
било реализирало оборот от продажби в общ размер на 1 960 лв., както и че лицето не било
регистрирано по ЗДДС в законоустановения срок. А оттам - че не било начислило
ДДС за извършените от него през периода 01.07.2016 г. - 31.07.2016 г. облагаеми
доставки, като не бил съставен изискуемият се на основание чл. 112, ал.1 от
ППЗДДС отчет за извършените продажби, съдържащ обобщена информация за тези
доставки за съответния данъчен период, не било изпълнено и задължението му да
отрази отчета за продажби в дневника за продажби за месец 07.2016 г. и да включи
размера на данъка в справката-декларация за данъчен период м. 07.2016 г., като
справка-декларацията и дневника за продажби както следвало, но поради описаното
по – горе неизпълнение на задължения, не била подадена в ТД на НАП - Пловдив,
офис Хасково в срок до 14-то число на месеца, следващ съответния данъчен
период, а именно: в случая до 15.08.2016г. включително, тъй като 14.08.2016г.
бил неприсъствен ден. Прието било, на основание чл. 67, ал, 2 от ЗДДС, че
когато при договаряне на доставката не било изрично посочено, данъкът се дължал
отделно, както и че същият е включен в договорената цена, поради което размерът
на данъка бил определен по формулата в чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС. Въз основа на
тези констатации и след като контролните органи приели, че ако лицето било
регистрирано по ЗДДС, същото е следвало да начисли ДДС за извършените от него
през процесния данъчен период м. 07.2016 г. облагаеми
доставки, като на основание чл. 86, ал.1 от ЗДДС - регистрирано лице, за което
данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: издаде данъчен
документ, в който посочи данъка на отделен ред; включи размера на данъка при
определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по
чл. 125 от ЗДДС за този данъчен период и посочи документа в дневника за
продажбите за съответния данъчен период - м.07.2016г., като
справката-декларация и дневника за продажби е следвало да подаде в ТД на НАП
Пловдив, офис Хасково в срок до 14-то число на месеца, следващ съответния
данъчен период, а именно: в случая до 15.08.2016г. включително , тъй като
14.08.2016г. бил неприсъствен ден. На дата 02.08.2018 г. срещу А.Ж.Т. е съставен
от свидетеля М.Н.С. Акт за
установяване на административно нарушение №
F397984 за
нарушение по чл. 180, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 86, ал. 1, вр. чл. 102,
ал. 3, т. 2 ЗДДС като е прието, че нарушението е извършено на 16.08.2016г. в
гр.Хасково. Актът е съставен в присъствие на лицето, сочено в него като
нарушител и в присъствие на свидетеля В.П.Т.
, служител на ТД на НАП - Пловдив,
Възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение не са постъпили допълнително в хода на административнонаказателното производство. Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган изцяло възприел описаната фактическа обстановка, а депозираните възражения срещу акта – за неоснователни, като възприел и данните от ревизионното производство при определяне на дължимия данък добавена стойност.
Изложената дотук фактическа
обстановка е категорично установена от представените по делото писмени
доказателства, посочени на съответното място по-горе, както и от показанията на
разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на
свидетеля М.С. относно обстоятелствата,
свързани с начина на извършване на проверката и с констатациите, до които
достигнала в хода на проверката , както и за обстоятелствата, свързани със
съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен
материал. Съдът дава вяра и на изложеното от свидетеля В.Т. , чиито
показания касаят процедурата по съставяне на АУАН. Разпитаната по искане на жалбоподателя св.Бонка Митева Тодорова дава
показания ,че с покупко-продажба на
машини се занимавал съпругът й в периода от 2008 г. до към 2015-2016г.
същата твърди, че той пращал на приятели различни неща но не знае какво точно.
Доставките ставали чрез куриерски фирми. Според свидетелката Бонка Митева
Тодорова, жалбоподателят работел в Германия в периода от 2008г.-2013, 2014г.,
като не бил постоянно в страната.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на 102, ал. 3 от Закона за данък върху добавената стойност, за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя: т. 1. за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите и т. 2 за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. Според чл. 86, ал. 1 ЗДДС, регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: 1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред, 2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период; 3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период, а според ал. 2 на цитираната разпоредба данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон - за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем. По силата на чл.180 ал.1 от ЗДДС, регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лв. При повторно нарушение размерът на глобата или имуществената санкция е в двоен размер на неначисления данък, но не по-малко от 1 000 лв. Според предвиденото в ал. 2 на чл. 180 ЗДДС, алинея 1 се прилага и когато лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок. Следователно, деянието, за което е наложена на дружеството - жалбоподател административна санкция е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на процесния АУАН съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН. Визираното в него нарушение е описано откъм всички съставомерни признаци и е квалифицирано по начин, който е достатъчно ясен чрез посочване на нарушените законови текстове в тяхната пълнота и позоваване, макар и не особено прецизно, на необходимите законови привръзки, с което не е допуснато съществено процесуално нарушение. Посочени са всички съставомерни елементи на деянието, обстоятелствата при които е извършено и законовите разпоредби, които са нарушени, по начин, даващ възможност да се направи индивидуализация на административното нарушение, явяващо се от значение за съдебния контрол за материална законосъобразност на издаденото наказателно постановление и същевременно за обезпечаване правото на защита на лицето, привлечено към административно-наказателна отговорност. Не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянетона АУАН в присъствие на жалбоподателя. На следващо място спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.В случая АУАН е съставен на 02.08.2018 г., като с това действие, съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗАНН се образува административнонаказателното производство. От друга страна всички документи, като съставени протоколи и справки са били на разположение на органите по приходите в момент, следващ относимия данъчен период, визиран в процесния АУАН – м. октомври 2016г. и предшестващ съставяне на процесния АУАН. Същевременно обаче, извод за допуснато нарушение, а оттам и последващия, свързан с установяване на авторството, тоест откриване на нарушителя е било възможно да бъде направен едва след извършване на съответна проверка и анализиране на резултатите от нея, което е можело и обективно е станало в конкретната хипотеза с приключване на възложената проверка, сторено със съставяне на протокола за извършена проверка от 16.05.2018 г. Следователно, на тази дата може и следва да се приеме, че може да бъде и съответно е бил открит нарушителят и от нея започва да тече давностният тримесечен срок по чл. 34, ал.1, предл. 1 от ЗАНН, който към датата на съставяне на процесния АУАН не е бил изтекъл. В случая не е изтекъл и предвиденият в чл. 34, ал. 1, предл. 2 от ЗАНН двугодишен срок от извършване на деянието, описано в процесния акт за установяване на административно нарушение, предвид твърденията относно този съставомерен признак, изложени от самия актосъставител и с оглед характера на нарушението, квалифицирано по чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, определяща го като данъчно. По - нататък, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, като в процеса на реализиране на отговорността с издаване на санкционния акт не е допуснато процесуално нарушение, което съобразно критерия за преценка следва да се квалифицира като съществено. При изяснените безспорни фактически положения не е установен порок в съдържанието на санкционния акт съгласно изискванията на чл. 57 от ЗАНН за неговото съдържание и подходът на наказващия орган да възприеме, осъществяването на едно - единствено административно нарушение и да наложи една административна санкция е в съответствие с изискванията и на общата разпоредба на чл. 18 от ЗАНН
От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват безспорно, че жалбоподателят е осъществил вмененото му нарушение. А.Ж.Т. е осъществил облагаеми доставки по ЗДДС, след като е реализирал облагаем оборот по ЗДДС през периода 01.11.2012 г. до 31.10.2013 г. над 50 000 лева – 54 832 лева, формиран от продажба на стоки – храсторези,електрожени ,соларни маски и др. , изпращани на клиенти с куриерски пратки чрез куриер – „Еконт Експрес“ ООД. Несъстоятелно в тази насока се явява възражението на жалбоподателя за недоказаност авторството на вмененото му нарушение. Събрания по делото доказателствен материал, като се започне от показанията на актосъставителя М.С. ,премине се през извършената проверка в куриерска фирма „Еконт Експрес “ООД , изисканата и предоставена от нея информация за нуждите на проверката в т .ч. извършени доставки, получатели, суми на наложените платежи и се стигне до справките в интернет сайт https://www.olx.bg/ с обявен мобилен телефонен номер , регистриран на името на жалбоподателя ,видно от изисканите справки на мобилен оператор. Обсъдени показанията на св.Бонка Тодорова по никакъв начин не дискредитират авторството на административно-наказателното обвинение , доколкото се отнасят до развивана в периода 2008г.-2014г. от съпруга и дейност по продажба на машини/с неизяснено предназначение / ,а не и такава на жалбоподателя . Този доказателствен материал противоречи на твърденията, и. С оглед на това контролните органи правилно са достигнали до извод, че не били изпълнени изискванията на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС в 14 – дневен срок от изтичане на данъчния период, през който е достигнат този оборот, да подаде заявление за регистрация по ЗДДС – 14.11.2013 г. включително. При това положение, доколкото за периода 01.07.2016 г. – 31.07.2016г. са били извършени облагаеми доставки на стойност 1633.33 лв. е следвало, но не е бил начислен ДДС в размер 362.67 лв. от дейността на А.Ж.Т. ***. Оттук следва и извода в рамките на преценката по същество, за възникването на задължението за регистрираното лице по чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, каквото при изпълнение на изискванията на данъчното законодателство, жалбоподателят е следвало да бъде, да го начисли, като: 1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; 2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период и 3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период, както и за момента, респ. данъчния период, за който дължимостта по ал. 2 на чл. 86 от ЗДДС е налице – за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон - за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем. В този ред на мисли, проектирано на база принципното положение, очертано с разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗАНН, изложеното дотук сочи, че настъпването на данъчното събитие се явява релевантният момент, от който произтичат последиците свързани с изискуемостта на данъка и задължението на регистрираното по ЗДДС лице да го начисли по реда на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС. В конкретната хипотеза на реализиране на оборот от продажби на стоки в размер на 1960 лв. със стойност на облагаемите доставки –1633.33 лева от изложеното дотук, може да се заключи, че е реализирана хипотезата на разпоредбата на чл. 180, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, поради което, обосновано и в съответствие с материалния закон е ангажираната отговорността на жалбоподателя по този текст, след като правилно са определени датата и мястото на нарушението и размера на дължимия, но неначислен данък върху добавената стойност. Следва да се отбележи и факта, че с оглед на разпоредбата на чл. 180 ал.1 от ЗДДС, правилно наказанието е определено в минималният размер от 500 лева до колкото неначисленият ДДС е под тази сума.
Не са налице и предпоставките по отношение на описаното нарушение за приложение на чл. 28 ЗАНН, тъй като характеристиките, начина на извършване, обстоятелствата, определящи степента на отговорността не разкриват хипотеза в която деянието да се отличава с липса на обществена опасност или обществената му опасност да е явно незначителна в сравнение с други случаи на нарушения от същия вид. Оттук липсва основание, изложеното да доведе до извод за маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, респ. до наличие на основание за отмяна на наказателното постановление, поради което санкционният акт ще следва да бъде потвърден.В случая законодателят е предвидил установен размер на административната санкция в зависимост от размера на данъка върху добавената стойност, неначислен от задълженото лице с установен специален минимум в разпоредбата на чл. 180, ал. 1 ЗДДС, към която препраща и ал. 2 на цитирания текст в хипотезите, като настоящата, в която лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок, правилно приложена в случая, поради което не се налага ревизиране на дейността на наказващия орган при индивидуализация на санкцията.
Мотивиран така, Хасковския районен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №400222 – F397984 от 22.01.2019г. издадено от Директора на Дирекция „Контрол” в ТД на НАП - Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /П/ НЕ СЕ ЧЕТЕ.
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!
Секретар: /П.Н./