№ 3973
гр. София, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20241110148084 по описа за 2024 година
Предявени са от ищеца И. Н. З., ЕГН **********, с адрес гр. София, **** чрез
адв. П. И. П., вписан в АК – Хасково, със съдебен адрес ****, срещу „Вива Кредит“
АД, ЕИК *********, с адрес гр. София, район Люлин, ж.к. „Люлин 7“, бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28, бл. АТЦ „Силвър център“, ет. 2, офис 73Г, съединени в
условията на евентуалност установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9, 10 и 20 ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1,
пр. 2 ЗЗД вр. с чл. 19, ал 4 ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 3, пр. 3 ЗЗД за прогласяване
нищожността на Договор за паричен заем **** от 28.08.2023 г., поради противоречие
със закона, накърняване на добрите нрави и заобикаляне на закона, а в условие на
евентуалност установителен иск с правно основание с правно основание чл. 26, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 10, ал. 2; чл. 10а, ал. 3; евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. с чл. 19, ал 4
ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, за прогласяване нищожността на клаузата на
чл. 5, ал. 2 от Договор за потребителски кредит **** от 28.08.2023 г., предвиждаща
заплащането на неустойка и разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от Договор за потребителски
кредит **** от 28.08.2023 г., предвиждаща заплащане на такса за допълнителна услуга
„експресно разглеждане“ в размер на 479,70 лв., поради противоречие със закона,
заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави и поради неравноправност на
клаузите.
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че
между него и „Вива кредит“ ООД, с правоприемник „Вива Кредит“ АД, е сключен
Договор за паричен заем **** на 28.08.2023 г. за сумата от 850,00 лв., която е следвало
да бъде върната на 26 двуседмични вноски. Съгласно чл. 3, ал. 5 от Договора била
дължима лихва в размер на 191,56 лв., съгласно чл. 4, ал. 2 – неустойка в размер на
319,80 лв. и съгласно чл. 1, ал. 3 такса за допълнителни услуги в размер на 479,70 лв.
С оглед изложеното общият размер на задължението по договора възлизал на 1 841,06
лева. Оспорва целия договор като нищожен. Твърди, че уговорената лихва накърнява
1
добрите нрави, както и че клаузата е неравноправна. Оспорва да е подписвал ОУ. Сочи,
че в договора не е посочен лихвеният процент на ден, както и че не са разписани
правата му по чл. 29, ал. 4 и ал. 6 ЗПК. Твърди, че посоченият в договора размер на
ГПР е грешен, като счита, че в него следва да бъдат включени неустойката и таксата
за допълнителни услуги. Подробно аргументира, че размерът възнаградителната лихва
не следва да надвишава трикратния размер на законната лихва, а в случая уговорената
лихва била в размер на 40,32 %. Освен това счита, че посоченият ГЛП не е
действително приложимият, т.к. неустойката и таксата за допълнителни услуги също
представлявали добавък към договорната лихва, т.нар. „скрита лихва“. Подробно
излага, че така уговорена неустойката излиза извън присъщите й функции. Счита, че
недействителността на клаузата за възнаградителна лихва води до недействителност и
на целия договор, т.к. същата била съществен елемент от съдържанието на договора.
Твърди, че действително приложимият ГПР е различен от посочения в договора, като
освен това сочи, че посочването на грешен размер представлява заблуждаваща
търговска практика, както и че така се заобикаля законът. Поддържа, че
действителният размер на ГПР е 547.2594 %. Аргументира, че в договора не е
разписана методиката на формиране на ГПР. Клаузата предвиждаща заплащане на
такси за допълнителни услуги също счита, че противоречи на разпоредбите на ЗПК, че
накърнява добрите нрави и заобикаля закона, както и че е неравноправна. Твърди, че
кредитът е предсрочно погасен, но въпреки това, ответникът претендирал
възнаградителна лихва, неустойка и такса за допълнителна услуга. При тези твърдения
моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски. В срока по чл. 131, ал. 1
ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като
неоснователен. Ответникът твърди, че договорът не е сключен при ОУ. Сочи, че
уговореният лихвен процент е фиксиран, поради което и в случая не било нарушено
правилото на чл. 11, ал. 1, т.9 ЗПК. Подробно аргументира, че съдържанието на
клаузата уреждаща ГПР отговаря на нормативните изисквания, както и че размерът на
ГПР не надвишава допустимия по закон. Оспорва размерът на възнаградителната
лихва да накърнява добрите нрави. Сочи, че таксата за бързо разглеждане е дължима
за услуга, която се извършва преди сключването на договора, поради което излага, че
не е свързана с управлението или усвояването на кредита, респ. и че не следва да се
включва в ГПР. Процесната неустойка сочи, че е начислена поради неизпълнение на
задължението на ищеца да осигури в срок обезпечение. Поддържа, че неустойката има
обезщетителна функция, както и че клаузата, която я урежда е валидна. Моли съда да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, поради което с доклада по делото на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че между страните е сключен Договор за паричен заем **** на
28.08.2023 г. за сумата от 850,00 лв., погасима на 26 двуседмични вноски, и дължима
възнаградителна лихва в размер на 191,56 лв., съгласно чл. 3, ал. 5 от Договора, както
и, че съгласно чл. 1, ал. 3 по договора се дължи такса за експресно разглеждане в
размер на 479,70 лв.
Видно от съдържанието на приетия по делото Договор за паричен заем Standart
14 plus **** от 28.08.2023 г., общата сума за връщане с включена такса за експресно
разглеждане е в размер на 1521,26 лв.
В договора също така е обявен ГПР в размер на 50,02 %, в която е включена
възнаградителната лихва и начислената такса за експресно разглеждане.
В разпоредбата на чл. 5, ал.1 от същия страните са уговорили задължение за
заемателя в 3-дневен срок от усвояване на сумата по този договор да предостави на
заемодателя едно от следните обезпечения: поръчител – физическо лице или банкова
гаранция. Поръчителят следва да предостави на заемодателя бележка от работодателя
си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните
изисквания – да е навършил 21 –годишна възраст, да работи по безсрочен трудов
договор, да има минимален стаж при настоящия работодател 6 месеца и минимален
2
осигурителен доход в размер на 1000 лв., през последните 5 години да няма кредитна
история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със
статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“, да не е поръчител по друг договор за
паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател.
Банковата гаранция следва да е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на
цялото задължение на заемателя по договора, да е валидна 30 дни след падежа за
плащане по договора. Данни за банковата гаранция се изпращат от заемателя в същия
срок на адреса на заемодателя. Според чл. 5, ал. 2 от договора страните са се
съгласили, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение, посочено в предходната ал. 1, заемателят дължи неустойка в размер на
319,80 лв., която се разсрочва и да се заплаща на равни части към всяка от
погасителните вноски, като в този случай размерът на погасителната вноска става
70,81 лв., а общото задължение по договора – 1841,06 лв.
По делото е представен погасителен план, видно от който заедно с
погасителните вноски по кредита се начислява и дължи ежемесечно такса за експресно
разглеждане и неустойка за непредоставено обезпечение.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предвид липсата на спор между страните, а и с представените по делото
писмени доказателства, беше доказано, че страните са обвързани от договор за
потребителски кредит, който несъмнено е потребителски – страни по него са
потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва
заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по
смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9
от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено
плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на
длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по
настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е
използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя,
то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са
използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а
представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се
подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в
това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи
служебно.
Законът за потребителския кредит въвежда задължително минимално
съдържание на договора за кредит – чл. 11, ал. 1 от ЗПК, а липсата на някои от
задължителните реквизити в договора влече неговата недействителност според чл. 22
ЗПК. Така, според чл. 11, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Не веднъж
СЕС е имал повод да тълкува смисъла на конкретни норми от Директива 2008/48/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66
от 22 май 2008 г.), която е транспонирана в националното право на Р България именно
със ЗПК. Така в свое Решение от 16.07.2022 г. по дело C 686/19 СЕС отново разяснява,
че „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително
лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва
да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с
изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в
допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за
3
получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия, а „обща сума,
дължима от потребителя“ означава сборът от общия размер на кредита и общите
разходи по кредита за потребителя. С оглед разяснената по-горе дефиниция за общите
разходи по кредита за потребителя по смисъла на чл.3, б. „ж“ от Директивата и чл. 11,
ал. 1, т.10 ЗПК, ГПР представлява общите разходи по кредита за потребителя, изразени
като годишен процент от общия размер на кредита и, когато е приложимо,
включително разходите, посочени в член 19, параграф 2.
В конкретния случай и видно от приложения по делото договор кредиторът е
обявил ГПР по кредита е 50,02 %, в който са включени единствено възнаградителната
лихва и таксата за експресно разглеждане и същевременно изрично е посочено, че така
обявения ГПР не включва неустойката за непредоставено обезпечение. Същевременно
в договора и погасителния план към него е посочено, че общо дължимата сума по
кредита, като сбор от главница, лихва, такса за експресно разглеждане и неустойка (в
случаите на неосигурено обезпечение) е в размер на 1841,06 лева, от която неустойката
е в размер на 319,80 лева и същата се начислява и се дължи от кредитополучателя, в
случай че в тридневен срок от получаване на сумата по кредита не се предостави
обезпечение по кредита, съгласно изискванията на чл. 5 от договора. Като съобрази
съдържанието на клаузите, обосноваващи начисляването на процесната неустойка и
условията по договора, в частност обявения размер на ГПР, съдът намира, в случая че
не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като уговорената в договора за
кредит неустойка представлява разход по кредита, който следва да бъде включен при
изчисляването на годишния процент на разходите, а това не е сторено. Съобразно
правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или
във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България (основен лихвен процент плюс 10 пункта), което към 28.08.2023 г. означава,
че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 66,45 % от заетата сума. За
да достигне до този извод, съдът изходи от дефиницията на понятието „общ разход по
кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения
за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.
В разглеждания случай е несъмнено, че получаването на кредита е обусловено
от заплащането на неустойката. Това е така на първо място, защото изискването за
предоставяне на обезпечение чрез поръчителство съдържа множество ограничения и
конкретно определени параметри, които - предвид характера, броя и изключително
краткия срок за предоставяне, правят задължението за предоставяне на обезпечение
изключително трудно изпълнимо. Тридневният срок за предоставяне на обезпеченията
е прекомерно кратък и това създава значително затруднение за потребителя-заемател,
както за предоставяне на обезпечение чрез поръчител, тъй като същият следва да
отговаря на критерии, чието изпълнение подлежи на удостоверяване пред заемодателя
чрез предоставяне на официални документи, така и относно останалите предвидени
обезпечения като ипотека, особен залог, банкова гаранция или издаване на ценна
книга. Същевременно съдът съобрази, че компенсаторната неустойка санкционира
неизпълнение на задължение, различно от главното задължение на кредитополучателя
по договора, и се дължи независимо от това, дали кредитополучателят плаща
дължимите погасителни вноски на уговорените падежни дати. Обезпечението на
кредита няма самостоятелно значение извън неговата функция да гарантира
изпълнението на главното задължение. Обезпечението не е самоцел и вредите, които
възникват за заемодателя при липсата му, са последица от невъзможността на
заемодателя да удовлетвори вземането си от обезпечението, ако кредитополучателят
не плаща задълженията си. В случая, обаче, неустойката изначално не е обвързана с
4
настъпването на каквито и да било вреди за заемодателя и се дължи независимо от
това, дали такива биха могли реално да настъпят или не. Не може да бъде
пренебрегнат и фактът, че неизпълнението на задължението за предоставяне на
обезпечение е санкционирано с неустойка, чийто размер, видно от погасителния план
почти 50 % от размера на заетата сума и надхвърля 2 пъти договорената
възнаградителна лихва и е близка до размера на начислената такса за експресно
разглеждане, въз основа на които е изчислен посочения ГПР в договора. В случа само
сравнявайки размерите на уговорената лихва в процент и в сума и такса за експресно
разглеждане – 499,26 лв. с размера на начислената неустойка – 319,80 лв., което
надвишава почти два пъти размера на лихвата, то действителния размер на ГПР далеч
надвишава посочения в договора 50,02 %.
От съвкупната преценка на всичко изложено по-горе следва извод, че с
предвиждане на процесната неустойка не се цели обезпечаване на договора, а
оскъпяване на заема чрез кумулиране на скрито възнаграждение под формата на
неустойка, което обяснява и уредената още при сключването на договора клауза,
предвиждаща неустойката да се прибавя към погасителните вноски. Следователно
процесната неустойка има характера на "общ разход по кредита за потребителя" по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и е следвало да бъде включена в годишния процент
на разходите. Доколкото, съгласно гореизложеното, неустойката представлява сигурно
възнаграждение за заемодателя, което той очаква да получи към датата на сключване
на договора за заем, то посочването на годишен процент на разходите без включване
на това възнаграждение цели въвеждане на потребителя в заблуждение относно
разходите му по заема, а именно, че те ще бъдат в размер на 50,02 % годишно, вместо
действителните далеч надвишаващи обявения размер. При това положение посоченият
в договора годишен процент на разходите не позволява на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на сделката, каквото именно е
предназначението на ГПР, а ГПР който изначално не е годен да изпълни своето
предназначение, не е правно валиден.
Въз основа на изложеното, съдът намира, че е налице нарушение на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК – непосочване на годишен процент на разходите, и приложение следва да
намери нормата на чл. 22 ЗПК, поради което процесният договор за кредит е изцяло
недействителен.
Доколкото съдът е уважил главния предявен иск, то не е настъпило условието за
разглеждане на евентуалните такива за прогласяване нищожността на отделни клаузи,
поради което съдът не дължи произнасяне по него.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ищецът. Същият е
освободен от заплащането на държавна такса и разноски по делото, поради което
единствено процесуалният представител на ищеца – адв. П. И. П., ХАК, е претендирал
адвокатско възнаграждение за предоставената от него безплатна правна помощ на
ищеца на основание чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗАдв. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА в случаите
по ал. 1 на чл. 38 ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско
възнаграждение. Съдът след като съобрази липсата на фактическа и правна сложност
на делото, приключването му в рамките едно съдебно заседание, защитавания
материален интерес и конкретно проявената процесуална активност, намира, че следва
да се определи възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ на ищеца в
размер на 400 лв.
Доколкото ищецът е освободен на основание чл. 83, ал. 2 ГПК от заплащането
на дължимата по делото държавна такса и разноски, то последните следва да се
понесат по аргумент от чл. 78, ал. 6 ГПК от ответното дружество в случаите на
уважаване на предявените искове, какъвто е и настоящия случай. В случая дължимата
държавна такса е в размер на 73,64 лв., която следва да се присъди в тежест на
ответната страна.
5
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с
чл. 11, ал. 1, 10, вр. чл. 22 ЗПК Договор за паричен заем **** от 28.08.2023 г.,
сключен между страните, по предявения от ищеца И. Н. З., ЕГН **********, с адрес
гр. София, **** чрез адв. П. И. П., вписан в АК – Хасково, със съдебен адрес ****,
срещу ответника „Вива Кредит“ АД, ЕИК *********, с адрес гр. София, район
Люлин, ж.к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, бл. АТЦ „Силвър център“, ет.
2, офис 73Г, иск.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ АД, ЕИК *********, с адрес гр. София, район
Люлин, ж.к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, бл. АТЦ „Силвър център“, ет.
2, офис 73Г да заплати на адвокат П. И. П. , вписан в Хасковска адвокатска колегия,
личен № **********, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. сумата от 400 лв. –
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищеца.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ АД, ЕИК *********, с адрес гр. София, район
Люлин, ж.к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, бл. АТЦ „Силвър център“, ет.
2, офис 73Г да заплати по сметка на Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал.
6 ГПК сумата от 73,64 лв. – дължима държавна такса за предявения иск.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6