РЕШЕНИЕ
№ 547
гр. Пловдив, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20255300500728 по описа за 2025 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
Обжалва се от ответника по спора А. А. А. изцяло Решение № 36 от 03.01.2025 г. по
гр.д. № 16 282/2024 г. на РС – Пловдив, с което въззивникът е осъден да заплаща за децата си
А. /роден на *** г. / и М. / роден на *** г. / чрез тяхната майка и законен представител М. С.
А. месечни издръжки съответно от по 400 лв. и 300 лв. – считано от предявяване на исковата
молба, както и за една година преди предявяването й, уважен е и иска по чл. 127а от СК като
е разрешено на децата да пътуват до държавите - членки на ЕС, както и до държавите
РТурция и Кралство В., придружавани от майка си – ищцата М. С. А., за срок от 5 години.
Срещу решението в частта му досежно срока от 5 години, за който е дадено
заместващото съгласие на бащата разрешение по чл. 127а от СК за детето М. е постъпила
насрещна въззивна жалба от М. А.. Иска се срокът на разрешението за това дете да бъде
определен на 10 години / когато то ще навърши пълнолетие / с довод да не се налага
иницииране на последващо производство по чл. 127а от СК след изтичане на 5 - годишния
срок.
Въззивникът А. А. поддържа доводи, че не е в интерес на децата същите, ведно с
майката да живеят във В., както и в която и да е чужда държава. Счита, че в интерес на
децата е те да се отглеждат от родителите си в РБългария с помощта и грижите и на
разширеното им семейство – близки роднини. Възразява и че не може да осигурява
определените размери издръжки за децата, т.к. е невярно твърдението, че реализира месечен
доход от 2 700 паунда, както и защото има и друго непълнолетно дете.
Предвид изложеното се иска отмяна на решението изцяло и отхвърляне на исковете.
1
В отговора по чл. 263 от ГПК въззиваемите поддържат жалбата на А. А. да е
неоснователна. Считат, че размерите издръжки са правилно определени с оглед нуждите на
децата и възможностите на родителите и в частност тези на бащата. Поддържат да е невярно
твърдението на последния, че има и трето дете, непълнолетно. Излагат се доводи за влошено
здравословно състояние на непълнолетния А.. Относно иска по чл. 127а се настоява, че
децата и майката са трайно установени в А. от години, където първите учат, а майката
работи. Същевременно, бащата също е извън РБългария - живее в работи в Г., при което
положение е напълно несъстоятелно твърдението му, че в интерес на децата е те да се
отглеждат в България от роднини на бащата. Представят писмени доказателства - приети от
въззивния съд в откритото съдебно заседание, а именно: медицинска документация относно
здравословното състояние на детето А., Договор за наем с наемател М. А. на жилище –
апартамент ***, удостоверения от учебни заведения в гр. Л. за това, че децата са приети в
същите, считано от учебната 2021 г. и учат в тях и понастоящем, като са съответно 10 – ти и
5 – ти клас. .
По така изложените доводи пледират за потвърждаване на решението в обжалваните
от ответника части.
По насрещната въззивна жалба ответникът А. А. не е депозирал отговор.
Съдът установи следното:
Производството пред районния съд е образувано по обективно съединени искове по
чл. 143, чл. 149 и чл. 127а от СК.
От представените по делото писмени и гласни доказателства се установява, че
ищцата и ответника са родителите на децата А. /роден на *** г. / и М. / роден на *** г./,
нямат сключен граждански брак, фактическото си съжителство са преустановили през 2020
г., като от и след 2017 г. - ведно с децата си, са живели във В., като през летните сезони и по
празници се завръщали в България, където децата осъществявали връзки със своите баби,
дядо и други най близки роднини от разширеното семейство. След раздялата ответникът е
напуснал В., като първоначално се установил в РБългария, а от 2023 г. и понастоящем живее
в Г., където и работи – на строителни обекти, установил е съжителство с друга жена, от
която има още две деца - родени на *** г. в гр. С. в Г.. Ищцата с децата А. и М. са останали
във В., майката е наела жилище, в която всяко от децата има самостоятелна стая, работи
почасово като почиства къщи, получава и социални помощи. А. и М. учат в учебни
заведения във В., през лятото се връщат в България, където ходят на почивка и на
физиотерапия с оглед заболяванията на детето А. от ***, срещат се с близки и с роднини от
разширеното семейство. Между А. и М. от една страна и бащата от друга не се
осъществяват контакти, последният не заплаща издръжки за тях. На 10.11. 2020 г. е оттеглил
съгласието си децата да пътуват с майка си извън територията на РБългария, отказва да го
даде и понастоящем, поради което и децата са препятствани да се върнат в страната ни и
/или да пътуват до други държави, тъй като не биха могли да отпътуват обратно във В..
С оглед така установеното, съдът намира за неоснователни поддържаните от
въззивника – ответник по спора възражения срещу уважаването на претенцията по чл. 127а
от СК. Няма основание да се приеме, че интересът на децата налага те да живеят в
РБългария, където да се отглеждат и от двамата си родители с помощта на близки роднини.
И двамата родители са трайно установени извън РБългария, повече от 4 години след
фактическата раздяла децата са при майката, която е останала във В., където живее и работи
и отпреди това, при нея са и децата - също отпреди фактическата раздяла на родителите.
Тоест, децата от години живеят във В. – при осигурени от майката добри битови условия
понастоящем / наето от нея самостоятелно жилище / и учат в тази държава. Ищцата е
родителят, който сам полага непосредствените ежедневни грижи за децата във всеки един
аспект, сама осигурява и финансовите средства за издръжката им. Въззивникът не
2
установява да се интересува от децата си, да поддържа връзка с тях, да заплаща издръжка за
тях – противното не се и твърди от него, напротив, заявява да не е в състояние да им плаща
издръжка, т.к. има общо пет деца. Не е инициирал производство по чл. 127 от СК. При това
положение твърденията му, че желае да отглежда и издържа децата си в родината им, а
тяхното местоживеене във В. е пречка затова са изцяло голословни, а несъгласието му да
даде разрешение по чл. 127а от СК е явно по причини, различни от интереса на децата. Това
му несъгласие несъмнено не е в интерес на децата, то препятства пътуванията им до
РБългария и/или други държави, както и завръщането им в дома им и в училището им във
В.. От друга страна, с така исканото от ищцата решение, заместващо съгласието на другия
родител по чл. 127а от СК тя не желае да промени местоживеенето на децата, а да запази
съществуващото такова, което е в техен интерес и което не е в ущърб на въззивника, който –
както се каза, също е извън България и от години не поддържа връзка с децата си и не ги
издържа, не е поискал упражняването на родителските права, съответно определяне режим
на лични отношения с А. и М..
С оглед изложеното, настоящата инстанция намира жалбата в тази й част за
неоснователна.
Неоснователна е и насрещната въззивна жалба относно срока от 5 години за даденото
от районния съд заместващо съгласие по чл. 127а от СК досежно детето М.. Искания от
въззивницата – ищец срок от 10 години не е достатъчно обозрим период от време, за да се
прецени интереса на детето. Преобладаващото становище в съдебната практика е, че
обозримия период е 5 години – за който срок се издава и задграничния паспорт.
Жалбата на въззивника - ответник е неоснователна и в частта досежно присъдените с
обжалваното решение издръжки за децата му.
Безспорно установено е, че след фактическата раздяла с ищцата – т.е. след 2020 г.,
жалбоподателят не е престирал издръжка за децата им А. и М.. Следователно, исковете за
тях са по основание доказани.
Относно размера
--------------------------
За детето М. – на 10 години, определения от съда размер от 300 лв. е съответен на
законоустановения минимум / чл. 142 ал. 2 от СК /, като не се установяват – не се и твърдят
от въззивника, причини от обективен характер – т.е. независещи от дължащия я родител,
даващи основание на съда да я определи в размер под минимума.
С оглед възрастта / на 16 години / и заболяванията на детето А., месечната му
издръжка не може да бъде намалявана под определения от районния съд неин размер от 400
лв., т.к. би била крайно недостатъчна за задоволяване на неговите нужди.
И двете издръжки съдът намира да са възможни за осигуряване от въззивника, макар
и пред настоящата инстанция да установи, че има още две деца – близнаците Д. и М. А. и
А., родени на *** г. в Г., С.. Защото същият е в трудоспособна възраст, без здравословни и
други проблеми, които обективно да препятстват възможността - и задължението му, да
работи и реализира доходи, достатъчни да обезпечават нуждите на децата му и в частност на
ищцата. Установено е и че работи на строителни обекти в Г. - показанията на неговата сестра
– свид. Н. А. А.а.
Предвид изложеното обжалваното първоинстанционно решение е правилно и се
потвърждава.
И съдът
РЕШИ:
3
Потвърждава Решение № 36 от 03.01.2025 г. по гр.д. № 16 282/2024 г. на РС –
Пловдив.
Осъжда А. А. А., ЕГН ********** да заплати на М. С. А., ЕГН – **********
разноски за въззивното производство в размер на 1 000 / хиляда / лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4