Р Е Ш
Е Н И Е
No………./
23.12.2019г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито публично съдебно заседание на девети декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА СТОЯНОВА
при участието на секретаря Румяна Дучева
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1729 по описа за 2018г.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени при условията на обективно
кумулативно съединяване „УП България 4“ ЕООД срещу „Енерго – Про Продажби“ АД
искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр.1 и чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 44076.83лв., представляваща неплатена продажна
цена за м.09.2015г. на произведена в количество 378.870MWh
електрическа енергия от ВтЕЦ „Храброво2“ по договор за изкупуване на
електрическа енергия № 175/30.08.2011г. по фактура №73/12.10.2015г. и дебитно
известие №75/31.10.2015г., сумата от 12919.99лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 43972.93лв.
за периода 28.11.2015г. до 28.10.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на подаване на исковата молба 29.10.2018г. до
окончателното й изплащане.
В исковата молба ищецът излага, че е производител на електрическа
енергия от възобновяем енергоизточник. Производството се осъществява
посредством вятърна електроцентрала „Храброво 1“, с обща инсталирана мощност от
2000 KW, състояща се от 1 бр. вятърен генератори тип VESTAS V90, находяща се в ПИ с идентификатор 77390.26.47 в землището на с.
Храброво, Община Балчик, обл. Добрич.
Вятърната електроцентрала е присъединена към
електроразпределителната мрежа, собственост на „Енерго-Про Мрежи" АД, по
силата на договор за присъединяване на обект на независим производител на ел.
енергия № 2024/17.06.2009-3020-ВГ-06.07.2009-4003-ВГ-04.01.2010 от 27.01.2010г.
Ищецът е сключил договор за изкупуване на електрическа енергия №
175/30.08.2011г. с ответното дружество, въз основа на който ответникът
„Енерго-Про Продажби" АД се задължава да изкупува произвежданата от ищеца
активна електрическа енергия на база издадени фактури, като дължи плащане до 15
работни дни от получаване на фактурата.
Твърди се, че ответникът е следвало да заплаща произведената
електрическа енергия по преференциална цена, определена с Решение
№Ц-018/20.06.2011г. на ДКЕВР /сега КЕВР/.
За производителите на електрическа енергия от вятърни електрически
централи са определени две различни преференциални цени за изкупуване на
електрическа енергия, които се прилагат в зависимост колко работни часове е
достигнала съответната вятърната електрическа централа. В т. 7 на Решение
№Ц-018/20.06.2011г. е определена цена от 191 лв./MWh за
вятърни електрически централи, работили до 2 250 часа, и в т. 8 е определена
цена от 173,06 лв./MWh за вятърни електрически централи, работили над 2 250 часа.
С изменението на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ, публикувано в ДВ бр. №
109/2013г., в сила от 01.01.2014г., е въведена промяна в количествата
електрическа енергия от възобновяеми източници, които подлежат на изкупуване по
преференциална цена, без да се променя самата преференциална цена.
Произведената електрическа енергия от възобновяеми източници се изкупува от НЕК
и ответника по преференциална цена за количествата до размера на определената
средногодишна продължителност на работа, определена от КЕВР за конкретните
типове производители, а за количества произведена електрическа енергия
надхвърлящи средногодишната продължителност на работа произведени количества -
по утвърдената от КЕВР цена, по която общественият доставчик продава
електрическата енергия на крайните снабдители и електроразпределителните
дружества при надхвърляне на средногодишната продължителност на работа.
С последващо изменение на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ в бр. № 56 от 2015
г. на ДВ, в сила от 24.07.2015г., НЕК и "Енерго-Про Продажби" АД имат
задължение да изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми
източници "по преференциална
цена, за количествата електрическа енергия до размера на нетното специфично
производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в
съответните решения на КЕВР", като за
количествата, надхвърлящи нетното специфично годишно производство, енергията
следва да се изкупува по цена за излишък на балансиращия пазар.
Съгласно т. 2.7 от решение №
СП-1/31.07.2015г. на КЕВР нетното специфично производство при определена
цена от 191 лв./MWh без ДДС е 1 907 kWh за вятърни електрически централи, работещи до 2 250 часа, а
съгласно т. 2.8 нетното специфично производство при определена цена от 173,06
лв./MWh, без ДДС е 2139 kWh за вятърни електрически централи, работещи над 2 250 часа.
Ищецът твърди, че към м.09.2015г. е достигнал 2250 ефективни часа
работа. За този период същият е произвел и е доставена на ответника
електрическа енергия в количество 378.870MWh по
фактура №73/12.10.2015г. и дебитно известие №75/31.10.2015г. при приложена
преференциална цена от 191лв. без ДДС.
За издадената фактура ответникът бил уведомен по електронна поща на
06.11.2015г., като на падежа същият заплатил частично само сумата от 4039.70лв.
и останал задължен за процесната от 44076.83лв.
Поради неплащане на задължението в уговорения срок ответникът
изпаднал в забава и дължи мораторна лихва в претендираните размери.
По изложените съображения моли съдът да постанови решение, с
което да осъди ответника да заплати
процесната сума.
В съдебно
заседание ищецът „УП България 4“ ЕООД чрез процесуалния си представител в
поддържа предявените искове и моли същите да бъдат уважени. Моли за
присъждането на разноски и адвокатско възнаграждение.
По делото е постъпил отговор от ответника „Енерго Про Продажби“ АД в
срока по чл.367 от ГПК.
Оспорват се
предявените искове по основание и размер.
Не се оспорва, че ищецът е производител на електрическа енергия от
възобновяем енергоизточник чрез енергиен обект вятърна електроцентрала
„Храброво 1“, присъединена към електроразпределителната мрежа на основание
договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа
енергия № 2024/17.06.2009-3020-ВГ-06.07.2009-4003-ВГ-04.01.2010 от 27.01.2010г.
Признава се и факта, че между ответникът, като краен снабдител по
силата на чл. 31 от ЗЕВИ и ищеца е сключен договор за изкупуване на
електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник № 175 от
30.08.2011г. Като обществения доставчик по силата на чл. 94 от ЗЕ „НЕК“ ЕАД е
задължено да купува от „Енерго-Про Продажби" АД, в качеството му на краен
снабдител, количествата електрическа енергия, която последното е закупило по
силата на чл. 31 от ЗЕВИ по цената, по която е закупена от производителя.
Излага се, че
през процесния период преференциалната цена, приложима към договора, е тази,
определена с Решение Ц-18/20.06.2011г. на ДКЕВР, като тази цена се дължи за
количествата електрическа енергия до размера на нетното специфично производство
на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени
в съответните решения на КЕВР, а за количества надхвърлящи нетното специфично
производство - по цена за излишък на балансиращия пазар.
През септември 2015г. електроцентралата на ищеца е достигнала нетно
специфичното производство от 1907 КВтч при работа на електроцентралата до 2 250
ефективни работни часа. Не се оспорва, че през месец септември 2015г.
електроцентралата на ищеца е произвела електроенергия в размер на 202,235
МВтч., за което количество е издадена процесната фактура № 83/31.10.2015г. на
стойност 46 352.27 лева с ДДС, при прилагане на преференциалната цена по
т.7 от Решение Ц-18.
Ответникът
твърди, че с писмо с изх. № 26-1632-130 от 28.10.2015г. общественият доставчик
"НЕК" ЕАД по идентичен с настоящия казус е уведомило ответника, че
няма да заплати посочената дебитното известие сума, тъй като счита, че
неправилно е приложено определеното нетно специфично производство на посочените
централи, като е определен праг от 2 300 kWh за
вятърни централи работещи над 2 250 kWh., като то се
определя съгласно т. 1.7. от Решение СП-1/31.07.2015г. и от " 2 000 kWh, при
определена цена - 188.29 лв./MWh, без ДДС, за вятърни електрически централи, работещи до 2 250
часа", т.е. количествата над 2000 kWh следва
да бъдат по цени за излишък.
Поради
изложеното в това писмо цялото количество произведена през процесния месец
електрическа енергия е платена от ответното дружество по съответната цена за
излишък на балансиращия пазар, определена от „ЕСО"ЕАД, като ищецът е
получил плащане в размер на 4039.70лв. Цената е определена съгласно т.2.7 от
Решение №СП-1/31.07.2015г. на КЕВР и чл.31, ал.5 от ЗЕВИ.
По изложените
фактически и правни съображения в отговора моли съдът да постанови решение, с
което да отхвърли предявените искове.
В съдебно
заседание ответникът, чрез процесуалния си представител адв. М., поддържа
подадения отговор, моли да отхвърляне на предявения иск и присъждане на
разноски.
В дадения двуседмичен срок е постъпил отговор от
третото лице помагач „Национална електрическа компания“ ЕАД, в който
оспорва предявените искове по основание и размер. Посочва се, че неоснователно
се претендира заплащане на произведената електроенергия за м.10.2015г. по
преференциална цена. Тази цена се дължи до размера на нетното специфично
производство, а за количествата произведена електрическа енергия нахвърлящи
нетното специфично производство се прилага цена за излишък на балансиращия
пазар. Изложените са правни съображения по приложението на Решение
№СП-1/31.07.2015г. на КЕВР и чл.31, ал.5 от ЗЕВИ.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По
иска с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Фактическият
състав на иска за реално изпълнение предполага съществуващ валиден договор
между страните, който е източник на права и задължения за всяка една от тях,
виновно неизпълнение на една от страните, което да предпостави осъждането й да
извърши дължимото действие, а при парични престации, да заплати съответната
сума.
В
случая съдът е сезиран за иск за реално изпълнение, с който се цели да бъде
задължен ответника чрез осъдителния диспозитив на решението да изпълни своето
задължение като изплати дължимата продажна цена.
Няма спор по фактите, а и от доказателствата се установява, че ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяем енергоизточник
посредством вятърна електроцентрала „Храброво 1“, с обща
инсталирана мощност от 2000 KW, състояща се от 1 бр. вятърен генератори тип VESTAS V90, находяща се в ПИ с идентификатор 77390.26.47 в землището на с.
Храброво, Община Балчик, обл. Добрич.
Вятърната
електроцентрала е присъединена към електроразпределителната мрежа, собственост
на „Енерго-Про Мрежи" АД, по силата на договор за
присъединяване на обект на независим производител на ел. енергия №
2024/17.06.2009-3020-ВГ-06.07.2009-4003-ВГ-04.01.2010 от 27.01.2010г.
Между страните е
сключен договор за изкупуване на електрическа енергия № 175/30.08.2011г., въз основа на
който ответникът „Енерго-Про Продажби" АД се задължава да изкупува
произвежданата от ищеца активна електрическа енергия на база издадени фактури,
като дължи плащане до 15 работни дни от получаване на фактурата.
За
безспорен е приет и факта, че към
м.10.2015г. вятърната централа достигнала 2250 ефективни часа работа, като този
период е произведено в 378.870MWh
електрическа енергия по фактура №73/12.10.2015г. и дебитно известие
№75/31.10.2015г. на обща стойност
44076.83лв.
Спорният въпрос по
делото е заплатена ли е напълно продажната цена досежно тази произведена
електроенергия и налице ли е дължим остатък след извършеното плащане от страна
на ответника, което да предпостави основателност на предявения иск.
По отношение на приложимата
цена следва да бъде съобразено, че процесното
правоотношение, макар и нормативно предвидено на договорна основа, се развива
на пазар, където договорната свобода е ограничена с административен режим,
въведен с норми от императивен характер. Съответно цените, на които
производителите продават ел.енергия на обществения доставчик, не подлежат на
договаряне, а на регулиране от КЕВР, съгласно чл.30, ал.1, т.1 ЗЕ.
Според
действащия към момента на сключване на процесния договор Закон за
възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата /отм./, а
впоследствие нормите на Закона за енергията от възобновяеми източници (обн.,
ДВ, бр. 35/03.05.2011 г.,
в сила от 03.05.2011 г.), цялата произвеждана от производителя енергия от
възобновяеми източници се е изкупувала по преференциални цени, формирани от 80
на сто от средната продажна цена за предходната календарна година на
обществените или крайните снабдители и добавка, определена от ДКЕВР по критерии
в зависимост от вида на първичния енергиен източник (чл. 16 и 21 от ЗВАЕИБ).
С въведените
изменения в разпоредбата на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ (ДВ, бр. 109/2013г., в сила от
01.01.2014 г.) е наложена промяна във възприетата до този момента държавна
политика цялата енергия от възобновяеми източници да се изкупува по
преференциални цени. С посоченото изменение е редуциран размерът на
изкупуваното количество ел. енергия, като същото е обвързано със
средногодишната продължителност на работа, съгласно решението на КЕВР, въз
основа на което тя е определена. С последващо изменение на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ,
в сила от 24.07.2015г., е предвидено, че по преференциални цени ще се изкупува
само количеството ел. енергия до размера на нетното специфично производство на
ел. енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в
съответните решения на КЕВР, а за количествата, надхвърлящи това производство –
по цена за излишък на балансиращия пазар.
Нормата на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ намира приложение и спрямо сключените до този момент договори за
изкупуване на ел.енергия, включително процесния, предвид императивния й
характер и липсата на уредба, изключваща действието й от определени заварени
правоотношения. В случая не се касае за обратно
действие на закона, а за действие спрямо заварени правоотношения, които се
преуреждат за в бъдеще от повелителните норми на закона. Изводът за приложимост
към договора на всички настъпили впоследствие регулации на цената следва и от
клаузата на чл.
16, ал.2 от договора, съгласно която в случай, че с решение на компетентния
орган преференциалната цена за изкупуване на електрическата енергия бъде
променена, то тя се прилага между страните от датата на влизане на решението в
сила, без да е необходимо допълнително договаряне.
Следователно
след влизане в сила на изменението на чл.31 ал.5 от ЗЕВИ процесният
договор е изменен от императивната разпоредба на закона и актовете на КЕВР,
издадени на основание пар.17 от ПЗР на
ЗИД на ЗЕ. В изпълнение на посочената разпоредба е прието Решение
№СП-1/31.07.15г. на КЕВР, с което е определено нетното специфично производство
на ел. енергия. Това решение, в частта по т. 2. 7 и т. 2. 8, в която е
определено нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа
на което са определени преференциалните цени в Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г.
на КЕВР, в размер на 1907 kWh, при определена цена – 191. 00 лв/MWh, без ДДС
(т. 2. 7) и в размер на 2139 kWh, при определена цена – 173. 06 лв/MWh, без ДДС
(т. 2. 8/ за вятърни електрически централи работещи до и над 2250 часа. е отменено с решение №5483/26.09.2018г. по
адм.д.№ 8493/15г. на АС-София. Решението към настоящия момент не е влязло в
сила, като е предмет на обжалване по адм. дело №14112/2018г. на Върховен административен
съд.
Съгласно
разпоредбата на чл. 13, ал. 9 ЗЕ, обжалването на решенията на КЕВР не спира
тяхното изпълнение, а искането за спиране на изпълнението на оспорено по
съдебен ред решение е недопустимо, освен в изчерпателно посочени хипотези, различни
от процесната. В посочената норма е предвидено изключение от общото правило в
административния процес, че оспорването има суспензивен ефект и спира
изпълнението на акта. В случая със специалния закон изрично е дерогирано
суспензивното действие на жалбата, с която се оспорва законността на обжалвания
индивидуален административен акт, уредено в общия закон – чл. 166, ал. 1 АПК.
По този начин е допуснато предварително изпълнение на невлезлите в сила
решения, издавани от КЕВР.
Налага се
изводът, че Решение №СП-1/31.07.15г. на КЕВР в посочените т.2.7 и т.2.8
към момента на настоящото произнасяне
подлежи на изпълнение и намира приложение в отношенията между страните по
настоящия спор. В т. 7 и т.8 от Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. на КЕВР производителите
на ел.енергия от ВяЕц за разграничени в две отделни групи – работещи до 2250
часа и работещи над 2250 часа. Такива отделни групи са обособени и в чл.19а от
НАРЕДБА за регулиране на цените на електрическата енергия /отм./. Съгласно тази
разпоредба за определяне на преференциалните цени на електрическа енергия,
произведена от ветрови електрически централи, комисията прилага и специален
критерий – наличен ресурс на първичния източник при пълни ефективни часове на
работа на ветровите генератори, а именно по т.1 до 2250 часа включително и по
т.2 над 2250часа. Логиката на законодателя е да се предвидят две тарифни групи
за изкупни цени в зависимост от възможността на вятърните централи за определена ефективна годишна часова работа или нетно специфично производство. С оглед на горното, не би могло
да се приеме, че е допустимо последователно преминаване на една и съща
централа от една преференциална ценова категория в друга, както се поддържа от
ищеца. Ако би било мислимо преминаване от една в друга категория, то разделянето
на ветровите централи по групи е лишено от смисъл.
В случая в чл.16,
ал.4 от процесния договор е заложен праг от 2250 пълни ефективни часове на
работа годишно, при който произведената ел.енергия ще се изкупува по максимална
преференциална цена, след което заплащането става по занижена цена.
Следователно собствената на ищеца централа попада в групата на тези работещи до
2250 часа, което обуславя приложимост на
т.7 от Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. на КЕВР, касаещо централи, работещи до 2250часа. Ищецът не твърди, а и
не ангажира доказателства за поставянето на енергийния обект съобразно ресурса
на първичния енергиен източник в другата ценова категория ВяЕЦ, работещи над
2250часа на годишна база, в който случай преференциалната цена би била определена
на 173,06лв/Мвтч. Предвид това и съгласно Решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. на
КЕВР, нетното специфично производство за процесната ВяЕЦ като ценообразуващ
елемент е 1907 kWh. С оглед на гореизложеното по
преференциални цени подлежи на изкупуване произведената ел.енергия до 1907 kWh, а останалото произведено количество в това число
и за м.09.2015г. подлежи на изкупуване по цени за излишък на
балансирания пазар.
Липсва спор
между страните, че заплащането е осъществено по този начин, а именно, нетното
специфично производство от 1907 КWh при цена от 191.00лв /МWh, заплатена като
преференциална цена, а произведеното над това количество ел.енергия - по цена
за излишък на балансиращия пазар, поради което произведената електрическа
енергия през процесния период е надлежно заплатена, като производителят е
получил гарантираната му от закона преференция на енергийния пазар.
Следва само да
се отбележи, че при окончателно решен въпрос досежно оспорването на Решение
№СП-1/31.07.15г. на КЕВР, респективно определен нов начин за плащане на
дължимата цена за произведена електроенергия при възникнала празнота, това би
предпоставило и преуреждане на отношенията между страните за същата, в това
число и за процесния период. Начинът
обаче на определяне на цената и нейният размер са извън компетенцията на съда,
с оглед изричните правомощия на КЕВР.
С оглед на така
изложеното съдът намира, че предявеният иск се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен. Изходът на спора по главния иск обуславя извод за
неоснователност на акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за
забава.
По разноските:
С оглед изхода
на спора и представените доказателства за плащане, на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се следват разноски в размер на 2668.00лв., адвокатско
възнаграждение за настоящата инстанция и 915.00лв., държавна такса и адвокатско
възнаграждение по обжалване на определението за спиране.
Съдът намира,
че възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение за
исковото производство е неоснователно. Минималният размер на същото, определено
по Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения се
равнява на 2239.88лв. без ДДС и 2687.86 с ДДС. Надвишаването от 0.14лв. над
минималния хонорар в никакъв случай, че
може да се определи като прекомерност.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от
„УП България 4“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „България“ №51Б, ет.4, район Триадица срещу “ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ”
АД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №258,
Варна Тауърс Г искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр.1 и чл.86, ал.1 от
Закона за задълженията и договорите да бъде осъден ответникът да заплати сумата
от 44076.83лв./четиридесет и
четири хиляди и седемдесет и шест лева и осемдесет и три стотинки/,
представляваща неплатена продажна цена за м.09.2015г. на произведена в
количество 378.870MWh електрическа енергия от ВтЕЦ „Храброво2“ по договор за изкупуване
на електрическа енергия № 175/30.08.2011г. по фактура №73/12.10.2015г. и
дебитно известие №75/31.10.2015г., сумата от 12919.99лв./дванадесет хиляди деветстотин и деветнадесет лева и
деветдесет и девет стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху
главницата от 43972.93лв. за периода 28.11.2015г. до 28.10.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба 29.10.2018г.
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „УП България 4“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „България“ №51Б, ет.4, район Триадица ДА ЗАПЛАТИ НА “ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********,
със седалище гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №258, Варна Тауърс Г,
представлявано от Б.Г.М.и П.С.С.сумата от
3603.00лв./три хиляди шестстотин и три лева/, представляваща сторени
съдебно деловодни разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.1
от ГПК.
Решението
е постановено при участието на третото лице помагач „Национална електрическа
компания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
район Оборище, ул. „Триадица“ №8.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:
/ДИАНА
СТОЯНОВА/