№ 23350
гр. С., 26.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. Н.
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20221110150170 по описа за 2022 година
Производството е за съдебна делба във фазата по извършването .
С влязло в сила Решение № 20246/07.12.2023 г., постановено по гр.д. №
50170/2022 г. по описа на СРС, 56 състав, е допуснато извършването на съдебна делба
на правото на собственост върху следните недвижими имоти и движима вещ: 1/
поземлен имот с идентификатор 68134.4328.1569 съгласно КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-74/20.10.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на
поземления имот: гр. С., С. О., район О. К., кв. *********, ул. „754“ № 19 с площ по
кадастралната скица от 514 кв.м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване:незастроен имот за жилищни нужди, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план 4,16 от кв. 82, по плана на гр. С.,
местност „кв. *********“ – парцел XV – 4,16 съгласно ЗРП одобрен със Заповед №
РД-50-307/20.04.1995 г., при съседи по кадастралната скица: имоти с идентификатори
68134.4328.8201, 68134.4328.8214, 68134.4328.8213, 68134.4328.1585,
68134.4328.8205, 68134.4328.9220 и 68134.4328.8202; 2/ поземлен имот с
идентификатор 68134.4328.8202 съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
74/20.10.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр.
С., С. О., район О. К., кв. *********, ул. „646“ № 34 с площ по кадастралната скица от
396 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване до 10 м., стар идентификатор: няма, номер по предходен
план 2 от кв. 82 по плана на гр. С., местност „кв. *********“ – парцел III – 2 съгласно
1
ЗРП одобрен със Заповед № РД-50-307/20.04.1995 г., при съседи по кадастралната
скица: имоти с идентификатори 68134.4328.8201, 68134.4328.1626, 68134.4328.1569,
68134.4328.9220, заедно с построената в имота двуетажна жилищна сграда с
идентификатор 68134.4328.8202.1, съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
74/20.10.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, със застроена площ по
кадастрална скица от 114 кв.м., а по одобрен инвестиционен проект от 129,70 кв.м., с
адрес на поземления имот: гр. С., С. О., район О. К., кв. *********, ул. „646“ № 34,
разположена в поземлени имоти с идентификатори 68134.4328.1569 и
68134.4328.8202, брой надземни етажи 2, с предназначение: жилищна сграда –
еднофамилна, състояща се от: сутерен на кота -2,10, застроен с площ от 97,65 кв.м.,
включващ три мазета, склад, коридор, стълбище и гараж; първи приземен етаж на кота
+/- 00 м/ + 0,45 м., със застроена площ 129,70 кв.м., включващ входно антре, стълбище,
хол – дневна, трапезария, кухня, кабинет, два броя баня – тоалетна, мокро помещение
и тераса; втори етаж на кота + 2,75 м./3,20 м., включващ: стълбище, емпоре, три
спални, дрешник, два броя баня – тоалетна и три тераси; при граници на жилищната
сграда: от три страни – двор; 3/ апартамент № 2, находящ се на първи жилищен етаж
в секция на жилищната сграда в гр. С., район „******“, ул. „********“ № 2, със
застроена площ от 60,71 кв.м., състоящ се от входно антре, дневна, кухненски бокс,
спалня, баня с тоалетна и тераса при съседи: изток – вътрешен двор, запад – общ
коридор и ап. № 1, север – ап. № 1, юг – ап. № 3, заедно с мазе № 2 с площ от 3,46
кв.м., при съседи: изток – мазе № 1, запад – мазе № 3, север – секция „Б“ и юг – общ
коридор, заедно с 3,94 % ид.части от общите части на секция „В“ и 0,60 % идеални
части от правото на собственост върху урегулирания поземлен имот, върху който
е построена сградата, целият с площ 3892 кв.м., с № IX – 269, кв. 70 по плана на гр.
С., м. „карпузица“ при граници на имота: от две страни улица, УПИ I – за III АГ
Болница и УПИ VIII – 274, представляващ съгласно схема № 15-801381-02.09.2019 г.
на СГКК – С. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1894.979.1.2, а
именно апартамент № 2, при съседи: на същия етаж: 68134.1894.979.1.3, под обекта –
няма, над обекта – няма, находящ се в жилищна сграда с идентификатор
68134.1894.979.1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1894.979;
4/ апартамент № 2А, находящ се в сутерена на монолитна жилищна страда,
състояща се от сутерен, три жилищни етажа и тавански етаж, с обща РЗП около 1600
кв.м. в гр. С., на ул. „*******“ № 32, със застроена площ от 32 кв.м., състоящ се от
стая с кухненски бокс, баняс тоалетна и коридор, при съседи: двор, стълбище, гараж №
1, гараж № 2 и коридор, заедно с 1,17 % ид.ч. от общите части на сградата и от
дворното място, където тя е построена, съставляващо УПИ IX-571 от кв. 83 по плана
на действащия регулационен план на С., местността „О. К.“, целият с площ от 835
кв.м. при граници: улица, УПИ X-572, УПИ VI – 570 и УПИ VIII – 507а,
представляващ имот с идентификатор 68134.4339.571.1.22, при съседи: на същия етаж
2
- 68134.4339.571.1.25, под обекта – няма, над обекта - 68134.4339.571.1.1, намиращ се
в сграда с идентификатор 68134.4339.571.1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.4339.571, съгласно схема № 15-801382/02.09.2019 г., издадена от
СГКК – гр. С.; 5/лек автомобил марка „Пежо“, модел 206, цвят зелен металик, рег.
№ С **** ВН, бензинов двигател № 10FSC36*****, шаси № VF32AKFW419*****,
съгласно издадено от МВР на 04.11.2005 г. свидетелство за регистрация № **********,
при следните квоти: за Д. А. Т. – 1/6 ид.ч., за Л. Я. М. – 4/6 ид. ч. и за А. А. Т. – 1/6
ид.ч.
В първото открито съдебно заседание във втората фаза по делбата е приета
възлагателна претенция Л. Я. М. на чл. 349, ал. 2 ГПК по отношение на апатамент № 2,
находящ се на ул. „********“.
В първото открито съдебно заседание във втората фаза по делбата е приета по
реда на чл. 346 ГПК претенция по сметки на Д. А. Т. срещу Л. Я. М. с правно
основание чл. 31, ал. 2 ЗС за сумата в общ размер от 19 800 лв., заявена общо като
обезщетение за лишаване от ползване на поземлен имот с идентификатор
68134.4328.1569, поземлен имот с идентификатор 68134.4328.8202, ведно с
изградената в него сграда с идентификатор 68134.4328.8202.1, апартамент № 2,
находящ се на първи жилищен етаж в секция на жилищната сграда в гр. С., район
„******“, ул. „********“ № 2 и апартамент № 2А, находящ се в сутерена на
монолитна жилищна страда, състояща се от сутерен, три жилищни етажа и тавански
етаж, с обща РЗП около 1600 кв.м. в гр. С., на ул. „*******“ № 32, за периода от
01.12.2022 г. до 01.06.2024 г., ведно със законната лихва от предявяване на претенцията
до окончателното плащане.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По отношение на способа за извършване на делбата:
Основен принцип при извършването на делба на съсобствени имоти, изводим от
разпоредбата на чл. 69 ЗН, е при възможност всеки от съделителите да получи реален
дял, като дяловете трябва да бъдат образувани по начин да не се раздробяват
отделните имоти, доколкото това е възможно. Делът в натура, който получава всеки
съделител, следва да е съответен на квотата му в съсобствеността, като евентуалното
неравенство в дяловете се изравнява в пари – чл. 69, ал. 2 ЗН. Именно от принципа за
получаване на реален дял от всеки съделител, при възможност за това, следва да се
ръководи съдът при избирането на способа за делба на процесните имоти.
В производството по съдебна делба реалното разделяне на делбената маса и
разпределението между съделителите е възможно посредством три способа: 1/
3
възлагане по чл. 349 ГПК; 2/ съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий
– чл. 350 и чл. 352 ГПК и 3/ разпределение по реда на чл. 353 ГПК.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, прието в откритото
съдебно заседание от 26.11.2024 г. се установява, че процесните имоти са реално
неподеляеми съгласно техническите правила и норми. Пазарната цена на същите е в
размер както следва: за поземлен имот с идентификатор 68134.4328.1569 – 131 320
лв.; за поземлен имот с идентификатор 68134.4328.8202 – 101 172 лв.; за двуетажна
жилищна сграда с идентификатор 68134.4328.8202.1 – 375 218 лв.; за апартамент
№ 2, находящ се на първи жилищен етаж в секция на жилищната сграда в гр. С., район
„******“, ул. „********“ № 2 – 188 490 лв.; за апартамент № 2А, находящ се в
сутерена на монолитна жилищна страда, състояща се от сутерен, три жилищни етажа
и тавански етаж, с обща РЗП около 1600 кв.м. в гр. С., на ул. „*******“ № 32 – 61 860
лв. Съгласно заключението на съдебно-автотехническата експертиза действителната
стойност на процесния лек автомобил „Пежо 206“ с рама № VF32AKFWF419*****,
определена на база средни пазарни цени към дата на изготвяне на заключението –
17.06.2024 г., възлиза на стойност 1866,67 лв., а същата при предаване на автомобила
за скрап е 441 лв. При оглед на автомобила вещото лице е установило, че същият е в
нормално техническо и експлоатационно състояние, съответно на годините на
експлоатация, без липси и повреди по основните агрегати, възли и детайли.
Автомобилът е с прекратена регистрация, като при изслушване в съдебно заседание
вещото лице уточнява, че същият може да се движи, ако му се сложи акумулатор, като
е необходимо още да се платят данъците за същия и да се направи годишен
технически преглед и да се сключи задължителна застраховка „гражданска
отговорност“. При тези констатации съдът намира, че при определяне стойността на
дяловете следва да се вземе предвид действителната стойност на процесния
автомобил.
Съответно стойността на цялото делбено имущество възлиза на сумата от
859 926,67 лв., а тази на дяловете на всеки от съделителите е както следва: по
143 321,11 лв. за Д. и А. Т.и и 573 288,45 лв. за Л. М. – Х..
С оглед броя на допуснатите до делба имоти и този на съделителите е възможно
делбата да бъде извършена, като всеки съделител получи реален дял и бъде заплатено
съответното уравнение, при което ще бъде приложен основният принцип в делбеното
производство.
В първото открито съдебно заседание след допускането на делбата, проведено
на 25.06.2024 г., е приета възлагателна претенция по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК на Л.
М. – Х. по отношение на апартамент № 2, находящ се на първи жилищен етаж в
секция на жилищната сграда в гр. С., район „******“, ул. „********“ № 2.
Основателността на възлагателната претенция се обуславя от кумулативното наличие
4
на следните предпоставки: 1/ допуснатият до делба имот да е реално неподеляем; 2/
имотът да е жилищен; 3/ съсобствеността върху същия да е възникнала от наследяване;
4/ съделителят, направил възлагателната претенция да не притежава друго жилище в
изключителна собственост; 5/ същият да е живял в делбения имот към момента на
откриване на наследството и 6/ искането за възлагане да е направено най-късно в
първото заседание след влизане в сила на решението за допускане на делбата по чл.
344, ал. 1 ГПК. Установяването на горните предпоставки е в тежест на съделителя,
който е направил възлагателната претенция, с изключение на отрицателния факт, че не
притежава друго жилище. Тежестта за установяване на положителния факт, който го
изключва – притежаване в индивидуална собственост на друго жилище, е за
съделителя, който оспорва възлагателната претенция.
Първият факт от посочения фактически състав – неподеляемостта на имота, е
установен от изготвената съдебно-техническа и оценителна експертиза. Не е спорно по
делото, а и се установява от представените доказателства, включително заключението
по цитираната експертиза, че апартаментът представлява жилищен имот.
Вторият релевантен въпрос по приложението на уредената в чл. 349, ал. 2 ГПК
възможност предполага установяване на наследствения характер на имота.
Въпросът относно наследствения характер на имота е разгледан в т. 7 и т. 8 от
ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС. Прието е, че само възникналата в резултат на
наследяване съсобственост попада под диспозицията на чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./,
съответно чл. 349, ал. 2 ГПК, поради което при смесена съсобственост съдът не може
да извърши делбата по този ред. Комбинирана (смесена) съсобственост е
съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт - прекратена
съпружеска имуществена общност и наследяване, сделка за част от имота и
наследяване и др.
По-късно въпросът е доразвит в казуалната практика на касационната
инстанция. Прието е, че когато вещта е била в режим на съпружеска имуществена
общност, прекратена със смъртта на единия съпруг, не възниква смесена
съсобственост, освен в хипотезата на чл. 14, ал. 7 от СК от 1968 г., при която
преживелият съпруг, ако наследява заедно с деца на починалия, не получава дял от
неговата част от общото имущество – по съображение, че, вън от хипотезата на чл. 14,
ал. 7 СК от 1968 г., преживелият съпруг е и наследник по закон на общия
наследодател. В този смисъл например Решение № 239/6.08.2012 г. по гр. д. № 81/2011
г. на ВКС, I г. о., Решение № 242 от 4.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3345/2014 г., I г. о.,
ГК.Т.е. изведено е, че заключението, дадено в т. 8 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС
относно смесения характер на съсобствеността, се прилага само при наследяване по
реда на чл. 14, ал. 7 СК, т.е. каузалната практика извършва корективно тълкуване и
стеснява приложението на разрешението, дадено в тълкувателното решение (към
5
момента на приемането му е бил в сила СК от 1985 г. и няма основание да се счита, че
тълкувателното решение изначално е имало предвид само хипотезата на чл. 14, ал. 7
СК).
Конкретиката на случая сочи, както е установено със съдебното решение в
първа фаза на делбата, че процесният поземлен имот е придобит първоначално от Л. Я.
М. – Х. по силата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 38,
том II, рег. № 4321, дело № 216/2007г. Предвид обстоятелството, че имотът е придобит
по време на брака с А. Т. Х., то същият е придобит в режим на съпружеска
имуществена общност, прекратена със смъртта на А. Т. Х. на 08.12.2019 г. В случая,
предвид обстоятелството, че съпружеската имуществена общност е прекратена към
момента на действие на СК от 2009 г., не е налице хипотеза на смесена съсобственост
и способът по чл. 349, ал. 2 ГПК по отношение на имота, за който е заявена
претенцията, е поначало допустим и приложим в случай.
Съгласно чл. 349, ал. 2 ГПК право на възлагане има само съделител, който е
станал съсобственик при откриване на наследството и е живял в имота към момента на
откриване на наследството, от което черпи правата си. Понятието „да е живял“ в
имота, е изяснено н т. 7 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС. Според мотивите на
същото, в закона няма дефиниция на посоченото изискване, но практиката предполага
трайно фактическо състояние, продължително във времево отношение, установяване и
пребиваване в делбения недвижим имот с цел използването му по предназначение.
Доказването на правнорелевантния факт, че претендиращият съделител е живял в
имота, е свързано с установяване на различни конкретни за случая обстоятелства. То
следва да е пряко и пълно като изводът на съда не може да почива на предположение.
Няма спор по делото, а и се установява от събраните гласни доказателства, че Л. М. –
Х. е живяла в апартамента на ул. ******** към момента на смъртта на съпруга си.
На следващо място, не се установява Л., направила възлагателната претенция,
да има друго жилище. Според разрешението, изведено в константната съдебна
практика, отрицателната предпоставка се тълкува в смисъл съделителят, направил
възлагателна претенция, да не притежава в своя индивидуална собственост имот,
който има характера на жилищен такъв. Ирелевантно за основателността на
претенцията по чл. 349, ал. 2 ГПК са извършените разпореждания и същите не се
разглеждат като злоупотреба с права /в този разясненията по т. 7 в ТР № 1/2004 г. на
ОСГК на ВКС./. За притежание на друго жилище в изключителна собственост от Л. М.
- Х. не са ангажирани доказателства от оспорващия съделител, въпреки
разпределената доказателствена тежест. Притежаваната идеална част от друг жилищен
имот не е пречка да се извърши възлагането по този процесуален ред, поради което
неоснователно се явява възражението на Д. Т. в този смисъл. Въз основа на горното
съдът прие за установена и тази предпоставка за всяка от двете съделителки направила
6
възлагателната претенция.
Ето защо съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 349, ал. 2 ГПК
делбеният имот, представляващ апартамент № 2, находящ се на първи жилищен етаж
в секция на жилищната сграда в гр. С., район „******“, ул. „********“ № 2, да бъде
възложен в полза на съделителя Л. Я. М. по цена по експертизата – 188 490 лв.
Стойността на зелия апартамент е значително по-ниска от стойността на дела на Л. М.
– Х. в съсобствеността, поради което тя не дължи уравнение на основание чл. 349, ал.
2 ГПК, а напротив – следва да получи още имущество от делбената маса, със стойност
максимално близка до тази на дела в съсобствеността.
Останалите имоти следва да бъдат разпределени по реда на чл. 353 ГПК
съобразно цената им и квотите в съсобствеността. Поземленият имот с
идентификатор 68134.4328.8202 и построената в него къща 68134.4328.8202.1,
следва да бъдат поставени в общ дял на един от съделителите. Същите са на обща
стойност от 476 390 лв. С оглед стойността на дяловете същите отново следва да бъдат
поставени в дял на Л. М. – Х., при което тя ще получи имущество на обща стойност от
664 880 лв. при стойност на дела 573 284,45 лв. Следователно тя ще следва да
заплати на другите двама съделители общо сумата от 91 595,55 лв., с което ще бъде
уравнена стойността на деля с това, което реално получава при делбата.
На основание чл. 353 ГПК на Д. Т. следва да бъде поставен дял поземлен имот
с идентификатор 68134.4328.1569 на стойност от 131 320 лв. и лек автомобил марка
„Пежо“, модел 206, цвят зелен металик, рег. № С **** ВН, бензинов двигател №
10FSC36*****, шаси № VF32AKFW419*****, на стойност 1866,67 лв. – или
имущество на обща стойност от 133 186,67 лв. При стойност на дела на Д. Т. в размер
на 143 321,11 лв., той следва да получи от Л. М. – Х. сумата от 10 134,44 лв., от която
пропорционално на стойността на всеки от получените имоти спрямо общата получена
стойност сумата от 2873,06 лв. следва да бъде заплатена на основание чл. 349, ал. 2
ГПК, и 7261,38 лв. следва да бъде заплатена на основание чл. 353 ГПК.
При това за А. А. Т. остава да получи в дял на основание чл. 353 ГПК
апартамент № 2А, находящ се в сутерена на монолитна жилищна страда, състояща се
от сутерен, три жилищни етажа и тавански етаж, с обща РЗП около 1600 кв.м. в гр. С.,
на ул. „*******“ № 32 на стойност от 61 860 лв. За уравнение на дела му Л. М. Х.
следва да му заплати сумата от 81 461,11 лв., от която 23 093,80 лв. следва да бъде
заплатена на основание чл. 349, ал. 2 ГПК, и 58 376,31 лв. следва да бъде заплатена на
основание чл. 353 ГПК.
Сумите се дължат със законната лихва, считано от влизане в сила на настоящото
решение – чл. 349, ал. 5 ГПК и установената съдебна практика по прилагане на
разпоредбата на чл. 353 ГПК /например Решение № 151/07.01.2020 по гр.дело № 235
7
/2019 г. на II г.о. на ВКС/.
В случай, че сумите, дължими на основание чл. 349, ал. 2 ГПК, не бъдат
изплатени изцяло в шестмесечен срок от влизането в сила на настоящото решение,
решението за възлагане се обезсилва по право, като за яснота на страните следва да се
посочи, че тази последица не възниква по отношение на сумите, дължими на
основание чл. 353 ГПК.
По претенциите на Д. Т. срещу Л. М. – Х. с правно основание чл. 31, ал. 2
ЗС:
Съгласно чл. 31 ал.1 ЗС съсобственикът може да си служи с общата вещ
съобразно предназначението, което тя е имала при възникването на съсобствеността и
по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им.
Всеки съсобственик притежава свое самостоятелно право върху общата вещ,
идентично по същността си с това на другите съсобственици, чийто обем зависи от
размера на притежаваната идеална част - той може да си служи с цялата обща вещ, без
за това да дължи на другите съсобственици възнаграждение или обезщетение
съответно на квотите им. Правото на ползване, разбирано като фактическо служене без
получаване на доходи, на служещия си с общата вещ съсобственик, е ограничено от
конкуренцията на еднородните права за ползване, които имат другите съсобственици.
Съгласно чл. 31, ал. 2 ЗС когато общата вещ се използва лично само от някои от
съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени,
от деня на писменото поискване. Обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС не се дължи само ако
съсобственикът, до когото е отправено писменото поискване, предложи на този, който
му го е отправил, да ползва вещта лично според правата си в съсобствеността и му
осигури възможността реално да упражнява това свое право, а последният откаже или
не се отзове. Това право не възниква, когато съсобственик отказва да приеме
предоставената от ползващия съсобственик част от общата вещ, съответстваща на дела
му, или му е дадена възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в този
случай няма лишаване от ползване, а нежелание да се ползва. В този смисъл
Тълкувателно решение № 7/2.11.2012 г. на ОСГК на ВКС. Следователно
основателността на всяка от претенциите с правно основания чл. 31, ал. 2 ЗС се
обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки, които с доклада по
делото са разпределени в тежест на ищеца по претенцията: 1/ съсобственост върху
вещта; 2/ лично ползване на вещта само от някои от съсобствениците; 3/ писмена
покана от друг съсобственик до ползващия такъв за заплащане на обезщетение; 4/
установяване на вземане в претендирания размер. Съгласно ТР № 7/2.11.2012 г. по т.д.
№ 7/2012, ОСГК на ВКС „лично ползване“ представлява всяко поведение на
съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да
8
ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански
плодове.
За доказване на претенциите си Д. Т. е представил по делото Нотариална покана,
връчена на Л. М. – Х. на 09.01.2023 г. чрез нотариус Иван Дахтеров, с която тя е
поканена да заплаща месечно обезщетение на основание чл. 31, ал. 2 ЗС за лишаване
от ползването на всеки от делбените недвижими имоти.
В отговор на тази покана Л. М. – Х. е изпратила до Д. Т. друга такава, връчена
му на 08.07.2024 г. чрез нотариус Т. М., с която отправя до него изявление, според
което Д. Т. разполага с ключове за всеки от съсобствените имоти по желание на баща
му, както и покана, в случай, че е изгубил някой от ключовете, да му предостави
дубликати на всеки от тях, включително за имота на ул. „********“ № 2. Поканен е да
се яви на 20.08.2024 г. от 16 ч. в кантората на нотариус Т. М. за получаване на
дубликати от ключовете. Съгласно констативен протокол от 20.08.2024 г., изготвен от
нотариус Т. М., адвокат З. Г., като представител на Л. М. – Х. е предала на адв. Л.
Кулаксъзова – Маджарова, като представител на Д. Т., 1 бр. ключ за апартамент № 2,
находящ се в гр. С., ул. „********“ № 2, 1 бр. ключ за апартамент № 2а, находящ се в
гр. С., ул. „*******“ № 32, и 1 бр. ключ от имот, находящ се в *********, на ул. 646 №
34.
За установяване на обстоятелствата около твърдяното лишаване от ползване по
делото са събрани гласни доказателства.
В съдебно заседание на 26.11.2024 г. е разпитана като свидетел С. Л. Н. – Т.а,
съпруга на ищеца. Твърди, че знае за къщата в ********* и за апартамента на ул.
„*******“, а другите имоти не са известни. Сочи, че преди месец на Д. бил предаден
един ключ за къщата в *********, но не могли да влязат, тъй като имало 3 врати, а
ключът не отключил нито една ключалка. Обяснява още, че имотът бил ползван от
фирмата „Б. М. С.“, съдружници в която били Д. и брат му А., до 2013 г., въз основа на
договор за наем с баща им А. Х.. Не знае защо дружеството се е преместило на друг
адрес. Твърди още, че Л. М. – Х. живеела на ул. „*******“, като там е ходела преди 13-
14 години на гости на свекъра си А. Х., както и че сина А. Т. също живеел на ул.
„*******“ преди време. Апартаментът бил разположен на първи етаж и бил двустаен с
обща трапезария и хол.
Съдът не кредитира показанията на св. С. Н. – Т.а. Същите не само са такива на
заинтересован от изхода на спора свидетел по смисъла на чл. 172 ГПК, но и не
кореспондират със събрани по делото писмени доказателства, а именно констативния
протокол от 20.08.2024 г., съгласно който предаване на ключове се е осъществило през
месец август, съответно не един, а 3 месеца преди съдебното заседание, а също и на
представител на Д. са предадени 4 ключа, а не само един. На следващо място,
неправилно е възприемането или възпроизвеждането от свидетеля на твърденията, че
9
Л. живеела със съпруга си в апартамента на ул. „*******“, който бил на първи етаж и
двустаен, с обща трапезария и хол. Този апартамент не е двустаен, а едностаен, като се
състои от стая с кухненски бокс, баня с тоалетна и коридор. Възможно е свидетелят да
бърка апартамента на ул. „*******“ с този на ул. „********“, който се намира на първи
етаж и действително се състои от дневна, кухненски бокс и спалня, заедно с входно
антре, баня с тоалетна и тераса. При тези съществени разминавания и лаконичността
на показанията в останалата част съдът намира, че същите са недостоверни и не могат
да служат като годна основа за формиране на доказателствените изводи на съда.
Отделно от това показанията изначално не могат служат за доказване на претенциите
по отношение на всеки от имотите, доколкото отразяват възприятия само по
отношение на два от тях. Както бе посочено, дори в тази част, предвид тяхната
недостоверност, показанията не се кредитират, освен в частта, в която сочи, че къщата
в кв. ********* преди години е използвана от дружеството, в което съпруга и брат
му били съдружници, тъй като в тази част показанията кореспондират с тези на друг
разпитван по делото свидетел.
Като свидетел на ответницата Л. М. – Х. е разпитана В. И. Б., на 77 години. Тя
сочи, че познава А. Х. и съпругата му Л. от 50 години. Била състудентка с А., после
работили заедно в „ДСО Монтажи“, а впоследствие, когато той започнал собствена
търговска дейност и учредил дружеството „Б. М.“, отново е имала работни отношения
с него. Преди години живяла в един блок с А., Л. и малкия му син А. в ж.к. „*****“ до
2007 г., когато се преместили на ул. „********“. По това време съпруга на Л., А., бил в
Русия, и тя сама се заела с работите по преместването – вещи, обзавеждане, товарела
кашони сама, свидетелката Валентина помагала. Описва адреса на Л. като находящ
се „срещу Г.“. Свидетелката Б. сочи още, че Д. е ползвал къщата в кв. *********, в нея
се помещавала фирмата „Б. М.“ и там живели и работници, като оставил къщата „като
руина“, както и задължение от около 10 000 лв. за ток, като се изнесъл от имота без да
се обади, и всичко това свидетелката възприема като повод Д. да развали отношенията
с баща си. След изнасяне на фирмата от къщата Л. направила ремонт, но никой не
живеел там към момента, като лятото се посещавала по-често. Свидетелката описва
достоверно имота на ул. ********, като сочи, че холът е заедно с бокс, като има и
спалня с обща тераса с бокса и хола – описание, което съответства на установените по
делото характеристики на имота.
Разпитан е и свидетелят Е. И. Е., на 80 години, доведен от Л. М. – Х., който е
съсед на имота с къщата в кв. „*********“. Твърди, че Д. е ползвал този имот, докато
там се е помещавала фирмата на А., който той впоследствие прехвърлил на синовете
си. Знае, че Л. живее в посока кв. Княжево, но не е ходил там. Помни, че А. починал на
8 декември, преди 3-4 години, като твърди да е виждал Д. в имота преди смъртта на
баща му, както и може би два пъти след това, преди около 2-3 години. Сочи, че има
ключове за имота, които му дала Л., тъй като се грижи за двора, както и държи
10
инструменти в къщата. Твърди, че ключовете за къщата не били сменяни.
Въз основа на свидетелските показания съдът приема за установени фактите, че
Л. М. – Х. е живяла в имота към момента на смъртта на съпруга си, като не се
установява Д. Т. някога да е бил лишен от ползване на който и да е от имотите.
Последното не се установява от показанията на единствения, доведен от него свидетел
– съпругата му, предвид съществените противоречия на нейните показания с
останалите доказателства по делото, включително писмени такива. В показанията на
св. Е. се констатират несъществени противоречия, но в основната си част са
убедителни и достоверни, пир това непредубедени и безпристрастни. Същите съвпадат
напълно с показанията на св. Б. и св. Н. – Т.а по отношение на обстоятелството, че
имотът в кв. „*********“ е ползван от Д.. Лишаване от ползването, доказателствената
тежест за което носи ищецът по претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС, не се установи при
условията на пълно и главно доказване, поради което претенциите следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
На основание чл. 355 ГПК и чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, всеки от съделителите следва да бъде осъден да
заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 4 % съобразно стойността на
дела му. Съответно Д. и А. Т.и следва да заплатят държавна такса за производството по
извършване на делба в размер на 5 732,84 лв., а Л. М. – Х. – 22 931,39 лв.
Д. Т. дължи заплащане на държавна такса и по разгледаната и отхвърлена
претенция по сметки по чл. 31, ал. 2 ЗС в размер на 792 лв., или общо сумата от
6524,84 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ, на основание чл. 349, ал. 2 ГПК, на Л. Я. М. – Х., ЕГН
********** следния допуснат до делба недвижим имот – апартамент № 2, находящ
се на първи жилищен етаж в секция на жилищната сграда в гр. С., район „******“, ул.
„********“ № 2, със застроена площ от 60,71 кв.м., състоящ се от входно антре,
дневна, кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна и тераса при съседи: изток – вътрешен
двор, запад – общ коридор и ап. № 1, север – ап. № 1, юг – ап. № 3, заедно с мазе № 2 с
площ от 3,46 кв.м., при съседи: изток – мазе № 1, запад – мазе № 3, север – секция „Б“
и юг – общ коридор, заедно с 3,94 % ид.части от общите части на секция „В“ и 0,60 %
идеални части от правото на собственост върху урегулирания поземлен имот,
11
върху който е построена сградата, целият с площ 3892 кв.м., с № IX – 269, кв. 70 по
плана на гр. С., м. „карпузица“ при граници на имота: от две страни улица, УПИ I – за
III АГ Болница и УПИ VIII – 274, представляващ съгласно схема № 15-801381-
02.09.2019 г. на СГКК – С. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.1894.979.1.2, а именно апартамент № 2, при съседи: на същия етаж:
68134.1894.979.1.3, под обекта – няма, над обекта – няма, находящ се в жилищна
сграда с идентификатор 68134.1894.979.1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.1894.979, на стойност 188 490 лв.
ПОСТАВЯ В ДЯЛ, на основание чл. 353 ГПК, на Л. Я. М. – Х., ЕГН
********** следния допуснат до делба недвижим имот – поземлен имот с
идентификатор 68134.4328.8202 съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
74/20.10.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр.
С., С. О., район О. К., кв. *********, ул. „646“ № 34 с площ по кадастралната скица от
396 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване до 10 м., стар идентификатор: няма, номер по предходен
план 2 от кв. 82 по плана на гр. С., местност „кв. *********“ – парцел III – 2 съгласно
ЗРП одобрен със Заповед № РД-50-307/20.04.1995 г., при съседи по кадастралната
скица: имоти с идентификатори 68134.4328.8201, 68134.4328.1626, 68134.4328.1569,
68134.4328.9220, заедно с построената в имота двуетажна жилищна сграда с
идентификатор 68134.4328.8202.1, съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
74/20.10.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, със застроена площ по
кадастрална скица от 114 кв.м., а по одобрен инвестиционен проект от 129,70 кв.м., с
адрес на поземления имот: гр. С., С. О., район О. К., кв. *********, ул. „646“ № 34,
разположена в поземлени имоти с идентификатори 68134.4328.1569 и
68134.4328.8202, брой надземни етажи 2, с предназначение: жилищна сграда –
еднофамилна, състояща се от: сутерен на кота -2,10, застроен с площ от 97,65 кв.м.,
включващ три мазета, склад, коридор, стълбище и гараж; първи приземен етаж на кота
+/- 00 м/ + 0,45 м., със застроена площ 129,70 кв.м., включващ входно антре, стълбище,
хол – дневна, трапезария, кухня, кабинет, два броя баня – тоалетна, мокро помещение
и тераса; втори етаж на кота + 2,75 м./3,20 м., включващ: стълбище, емпоре, три
спални, дрешник, два броя баня – тоалетна и три тераси; при граници на жилищната
сграда: от три страни – двор, на обща стойност 476 390 лв.
ПОСТАВЯ В ДЯЛ, на основание чл. 353 ГПК, на Д. А. Т., ЕГН **********
следния допуснат до делба недвижим имот - поземлен имот с идентификатор
68134.4328.1569 съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД-18-74/20.10.2009 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. С., С. О., район О.
К., кв. *********, ул. „754“ № 19 с площ по кадастралната скица от 514 кв.м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:незастроен
имот за жилищни нужди, стар идентификатор: няма, номер по предходен план 4,16 от
12
кв. 82, по плана на гр. С., местност „кв. *********“ – парцел XV – 4,16 съгласно ЗРП
одобрен със Заповед № РД-50-307/20.04.1995 г., при съседи по кадастралната скица:
имоти с идентификатори 68134.4328.8201, 68134.4328.8214, 68134.4328.8213,
68134.4328.1585, 68134.4328.8205, 68134.4328.9220 и 68134.4328.8202, както и лек
автомобил марка „Пежо“, модел 206, цвят зелен металик, рег. № С **** ВН,
бензинов двигател № 10FSC36*****, шаси № VF32AKFW419*****, съгласно издадено
от МВР на 04.11.2005 г. свидетелство за регистрация № **********, на обща
стойност 133 186,67 лв.
ПОСТАВЯ В ДЯЛ, на основание чл. 353 ГПК, на А. А. Т., ЕГН **********
следния допуснат до делба недвижим имот - апартамент № 2А, находящ се в
сутерена на монолитна жилищна сграда, състояща се от сутерен, три жилищни етажа и
тавански етаж, с обща РЗП около 1600 кв.м. в гр. С., на ул. „*******“ № 32, със
застроена площ от 32 кв.м., състоящ се от стая с кухненски бокс, баня с тоалетна и
коридор, при съседи: двор, стълбище, гараж № 1, гараж № 2 и коридор, заедно с 1,17
% ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място, където тя е построена,
съставляващо УПИ IX-571 от кв. 83 по плана на действащия регулационен план на С.,
местността „О. К.“, целият с площ от 835 кв.м. при граници: улица, УПИ X-572, УПИ
VI – 570 и УПИ VIII – 507а, представляващ имот с идентификатор
68134.4339.571.1.22, при съседи: на същия етаж - 68134.4339.571.1.25, под обекта –
няма, над обекта - 68134.4339.571.1.1, намиращ се в сграда с идентификатор
68134.4339.571.1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.4339.571,
съгласно схема № 15-801382/02.09.2019 г., издадена от СГКК – гр. С., на стойност
61 860 лв.
ОСЪЖДА Л. Я. М. – Х., ЕГН ********** да заплати на Д. А. Т., ЕГН
********** сумата от 10 134,44 лв. за уравнение на дела му, ведно със законната
лихва от влизане в сила на решението до окончателното изплащане, от която 2873,06
лв. на основание чл. 349, ал. 2 ГПК, и 7261,38 лв. на основание чл. 353 ГПК..
ОСЪЖДА Л. Я. М. – Х., ЕГН ********** да заплати на А. А. Т., ЕГН
********** сумата от 81 461,11 лв. за уравнение на дела му, ведно със законната
лихва от влизане в сила на решението до окончателното изплащане, от която 23 093,80
лв. на основание чл. 349, ал. 2 ГПК, и 58 376,31 лв. на основание чл. 353 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ претенция по сметки по реда на чл. 346 ГПК с правно основание
чл. 31, ал. 2 ЗС, предявена от Д. А. Т., ЕГН ********** срещу Л. Я. М. – Х., ЕГН
********** за сумата от 19 800 лв., заявена общо като обезщетение за лишаване
ползване на поземлен имот с идентификатор 68134.4328.1569, поземлен имот с
идентификатор 68134.4328.8202, ведно с изградената в него сграда с идентификатор
13
68134.4328.8202.1, апартамент № 2, находящ се на първи жилищен етаж в секция на
жилищната сграда в гр. С., район „******“, ул. „********“ № 2, и апартамент № 2А,
находящ се в сутерена на монолитна жилищна страда на ул. „*******“ № 32, за
периода от 01.12.2022 г. до 01.06.2024 г., като неоснователна.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК Л. Я. М. – Х., ЕГН ********** да заплати
на Софийски районен съд сумата 5 732,84 лева - държавна такса в производството
по делба.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК Д. А. Т., ЕГН ********** да заплати на
Софийски районен съд сумата 6524,84 лв. - държавна такса в производството по
делба.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 ГПК А. А. Т., ЕГН ********** да заплати на
Софийски районен съд сумата 22 931,39 лева - държавна такса в производството по
делба.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14