№ 1731
гр. София, 13.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20241110147770 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на П. М. М. срещу „А.Т.Г“ АД, с която са
предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответника,
че сключеният между страните Договор за потребителски кредит №
*************** г. не обвързва ищеца поради нищожност поради
противоречие със закона – липса на реквизит поради неправилно посочване на
годишен процент на разходите (ГПР), а евентуално – че клаузите от договора,
предвижващи лихвен процент от 40,55 % и неустойка при неосигуряване на
обезпечение са нищожни поради противоречие с добрите нрави.
В исковата молба се твърди, че ищецът е сключил с ответника посочения
в предходния абзац договор, по силата на който ответникът се задължил да му
отпусне 5000 лева, които ищецът да върне на 12 месечни вноски с годишна
лихва от 40,55 %, като в договора бил посочен и ГПР от 49 %, а общата сума
за връщане била 6146,88 лева, но само ако се предостави обезпечение. В чл. 5
от договора било предвидено, че в кратък срок след сключване на договора
ищецът следвало да предостави обезпечение чрез двама поръчители или
банкова гаранция, и ако не го направи ще дължи неустойка в размер на 11,98
лева за всеки ден, в който не е предоставено обезпечение, като ако такова
въобще не се предостави се дължали общо 10 596 лева. поддържа се, че
определеният лихвен процент бил прекомерен спрямо размера на договора и
противоречал на добрите нрави, неустойката – също, а тъй като разходите за
последната били условие за отпускане на кредита, тя следвало да се включи в
ГПР и последният в този случай би бил много по-висок от описания в
договора. Претендира разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „А.Т.Г“ АД,
с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Уговорената
неустойка била съответна на обезпечителната, обезщетителна и санкционната
функция, която може да има. Неустойката обезпечавала риска на ответника от
предоставяне на необезпечен кредит. Уговорената лихва съответствала на
законовите ограничения. Излага доводи, че не се оспорвано, че договорът е
1
сключен, и моли съдът да отдели тези факти за безспорни. Претендира
разноски.
Съдът намира, че са предявени обективно съединени при условия на
евентуалност искове – главен отрицателен установителен с правна
квалификация чл. 124, ал. 1, предл. трето ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл.
първо ЗЗД; чл. 22, ал. 1 ЗПКр; чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПКр, и евентуален –
положителен установителен с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл.
второ ГПК във връзка с чл. 26, ал. 4 ЗЗД; чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето
ЗЗД; чл. 143, ал. 1 ЗЗП и чл. 146, ал. 1 ЗЗП,като разпределя доказателствената
тежест по исковете в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от
страните е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания или
възражения, по начина, описан в диспозитива на настоящото определение.
С оглед становищата на страните се установяват като безспорни между
тях следните факти: че ищецът е сключил с ответника Договор за
потребителски кредит № *************** г., по който са му отпуснати 5000
лева, като в договора е посочено, че ГПР е 49 %; в чл. 5 е предвидено, че в
кратък срок след сключване на договора ищецът е следвало да предостави
обезпечение чрез двама поръчители или банкова гаранция, и ако не го направи
ще дължи неустойка в размер на 11,98 лева за всеки ден, в който не е
предоставено обезпечение, или общо 10 596 лева, като няма спор, че
неустойката не е включена в разходите, от които е изчисляван ГПР.
По направените от страните доказателствени искания в исковата молба
и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и
необходими към предмета на спора следните доказателства: писмените
доказателства, представени с исковата молба.
Отговорът на исковата молба е подаден по електронен път, като съдът
констатира, че за да изпълни изискването за представяне на препис
ответникът е представил два файла с искането си до съда. Настоящият
съдебен състав смята, че процесуалният представител на ответницата е
достатъчно грамотен, имал е работа с компютри, и знае, че електронните
документи нямат оригинали и копия. Поради това следва да се дадат указания
тази практика – прикачване на два абсолютно еднакви файла, вторият от които
кръстен „копие“ и изпратен на съда само за да заема място на сървърите, да не
се повтаря повече по делата, като вместо това стриктно да се спазва чл. 102з,
ал. 3 ГПК, като вместо да се изпращат по много пъти едни и същи файлове,
ако другата страна не получава книжа по електронен път, да се заплащат такси
за копиране и да се представят доказателствата за това.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на основание чл. 7, ал. 1, изр. второ ГПК процесуалния
представител на ответника – адв. Б.-К., да ПРЕКРАТИ ПРАКТИКАТА да
подава до повече от едно копие от файл – това не е нужно и не носи никаква
полза по делото, а СТРИКТНО ДА ИЗПЪЛНЯВА задълженията си по чл.
2
102з, ал. 3 ГПК – да представя доказателства за заплатена такса за
копиране на представените електронни документи от съда, ако другата
страна по делото НЕ получава книжа електронно.
ПРЕПИС от отговора на исковата молба и приложенията към него да се
изпрати на ищеца.
НАСРОЧВА гражданско дело 47770 по описа за 2024 година на
Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 5
февруари 2025 г. от 15:10 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл.
146 ГПК:
Предявени са обективно съединени искове – главен отрицателен
установителен за признаване на необвързващ страните поради нищожност на
договор за кредит поради противоречие със закона – неправилно посочен
реквизит – с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. трето ГПК във връзка
с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 22, ал. 1 ЗПКр; чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПКр,
и евентуален положителен установителен – за установяване на съдържание на
договора без нищожните поради неравноправност и противоречие с добрите
нрави клаузи за неустойка при непредоставяне на поръчители – иск с правна
квалификация чл. 124, ал. 1, предл. второ ГПК във връзка с чл. 26, ал. 4 ЗЗД;
чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето ЗЗД; чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 143, ал. 2, т. 5
ЗЗП.
Първият иск се уважава, ако съдът установи, че между страните е
сключен договор за кредит, в който ГПР не е определен съгласно условията на
закона, а евентуалният иск – ако се установи уговаряне на неустойка, която
няма присъщата си обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, или
лихва, която е прекомерна по размер.
ОБЯВЯВА за БЕЗСПОРНИ между страните и ненуждаещи се от
доказване следните факти: че ищецът е сключил с ответника Договор за
потребителски кредит № *************** г., по който са му отпуснати 5000
лева, като в договора е посочено, че ГПР е 49 %; в чл. 5 е предвидено, че в
кратък срок след сключване на договора ищецът е следвало да предостави
обезпечение чрез двама поръчители или банкова гаранция, и ако не го направи
ще дължи неустойка в размер на 11,98 лева за всеки ден, в който не е
предоставено обезпечение, или общо 10 596 лева, като няма спор, че
неустойката не е включена в разходите, от които е изчисляван ГПР.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест с оглед
правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е
да установи: вредите, които е претърпял от неосигуряване на обезпечение от
ищеца.
УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с
възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно
проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят
възможността да направят това освен ако не посочат основателни причини за
забавянето (чл. 147 ГПК).
3
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА по делото представените с отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да вземе до първото
редовно проведено съдебно заседание становище по представените с отговора
писмени доказателства.
УКАЗВА на страните на основание чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, че ако
променят адреса, на който са призовани, или го напуснат за повече от 30 дни,
включително ако се преместят в чужбина, са длъжни да посочат нов адрес в
Република България, на който да бъдат призовавани. Ако не направят това,
съобщенията ще се прилагат по делото и ще се смятат връчени.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните!
УКАЗВА на страните с оглед спестяване на придвижване на
служителите на съда да потвърдят получаването на изпратените до тях от съда
електронни съобщения с връщане на обратно електронно писмо на адрес:
************@***.*******.
Определението не може да се обжалва.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4