Решение по дело №262/2021 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 306
Дата: 9 декември 2021 г. (в сила от 9 декември 2021 г.)
Съдия: Галина Атанасова Стойчева
Дело: 20217110700262
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                   Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  № 306

                                                 гр.Кюстендил, 09.12.2021год.

                                                   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Административен съд - Кюстендил, в открито съдебно заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА  КАРАМФИЛОВА

                                                                                           АСЯ  СТОИМЕНОВА          

при секретаря  Ирена   Симеонова  и  с  участието  на   прокурора   Марияна   Сиракова,

като разгледа докладваното от съдия  Стойчева  КАНД № 262 по описа за 2021год.,  за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на  чл.63 ЗАНН  във  вр. с чл.208 и сл. АПК.

Б.В.С. ***, чрез пълномощника си адв. Е.Й., обжалва  решение № 260183 от 21.06.2021год.  на Районен съд – Кюстендил по АНД № 82/2021год., с което е изменено Наказателно постановление № НП-ПБЗН-КН1-24 от 08.12.2020год.,  издадено от началника на РСПБЗН – Кюстендил. Изложени са доводи за неправилност  на съдебния акт поради допуснато нарушение на материалния закон - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1  от НПК. Отрича се  извършването на релевираното деяние по чл.260,ал.1 вр. с чл.125, ал.1,т.4 от ЗМВР като се оспорва валидността и законосъобразността на неизпълненото разпореждане на РСПБЗН - Кюстендил. Сочи се,  че спорът по делото не е изяснен в пълнота. Претендира се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, при което да се укаже на АНО, че следва да докаже, че нарушението е извършено.

Ответникът Районна служба пожарна безопасност и защита на населението – Кюстендил, чрез началника С. С.,  изразява  становище  за неоснователност на  касационната жалба като счита оспореното решение за правилно. Претендира деловодни разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за  неоснователност на касационната жалба.

Административен  съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт  на  осн. чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК  и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за неоснователна.

Предмет  на въззивно обжалване е  Наказателно постановление № НП-ПБЗН-КН1-24 от 08.12.2020год.,  издадено от началника на РСПБЗН – Кюстендил, с което  на   Б.В.С., на основание чл.260, ал.1 от ЗМВР е наложено  административно наказание “глоба” в размер на 400,00лв.  за нарушение на чл.140, т.2 вр. с чл.125, ал.1, т.4 от ЗМВР. 

Административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана за това, че  при извършена проверка на 27.07.2020г. на многофамилна жилищна сграда в гр.Кюстендил, ул.“Ал.Стамболийски“ №20, е установено, че същият като собственик на втория и третия етаж от сградата, не е изпълнил Разпореждане № ПР-ПБЗН-КН1-7-5/10.12.2019г. на длъжностно лице – младши инспектор при РСПБЗН, издадено на осн. чл.125, ал.1, т.4 от ЗМВР.

Въз основа на приобщените по делото доказателства въззивният съд е приел за безспорно установено, че във връзка с постъпила жалба от собственик на етаж в многофамилна жилищна сграда в гр.К., ул.“Ал.С.“ №20, е извършена  проверка на сградата на осн. чл.125, ал.1, т.2 от ЗМВР от орган по пожарна безопасност и защита на населението, при която е констатирано, че комина, намиращ се в средата на сградата, състоящ се от осем отвора достига до покривната конструкция и отворите са затворени със строителна пяна, а над него е изградена покривна конструкция от бичмета, летви и керемиди, с което е нарушена разпоредбата на чл.14, ал.1 във вр.с чл.32, т.6 от Наредба № 8121з – 647 от 1.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите.

За резултатите от проверката е издадено Разпореждане № ПР-ПБЗН-КН1-7-5/10.12.2019г. на длъжностно лице – младши инспектор при РСПБЗН, с което за отстраняване на констатираните нарушения, на основание чл.125, ал.1, т.4 от ЗМВР  на Б.В.С. - собственик на втория и третия етаж от сградата, е разпоредено  в срок до 20.05.2020г.  да се отворят отворите и се възстанови целостта на комина в първоначалния му вид съгласно проекта на сградата за осигуряване ползването му по предназначение, на осн. чл.14, ал.1 вр. с чл.32, т.6 от Наредба № 8121з – 647  ПНПБЕО.  Същото е връчено на адресата на 10.12.2019г.   На 27.07.2020г. е извършена проверка на място, при която е установено от контролните органи, че разпореждането не е изпълнено.

За констатираното нарушение – неизпълнение на разпореждането е съставен АУАН № АУАН-ПБЗН-КН1-7-111/14.08.2020г., а въз основа на него е издадено наказателното постановление.

Към административнонаказателната преписка е приложена  документацията, релевантна за фактическата обстановка, описана в АУАН и НП, а към материалите по делото са приобщени писмените доказателства, събрани в хода на административната проверка. С оглед изясняване на релевантите за спора факти, въззивният съд разпитал длъжностните лица, извършили проверката, които с показанията си  потвърждават  обстоятелствата относими към състава на нарушението, като е приел и заключение на вещо лице –инж. Валери Й. с констатации за това, че отворите на процесния комин на сградата не са възстановени, но  същият не представлява пожарна опасност. 

С оглед на събраните доказателства и установените въз основа на същите фактически обстоятелства, съдът е формирал следните правни изводи: прието е, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, при липса на съществени нарушения на процедурата, при безспорно установено административно нарушение, извършено чрез бездействие от привлеченото към административно наказателна отговорност лице. Във връзка с размера на наложеното наказание са обсъдени критериите по чл.27 от ЗАНН и е констатирано несъответствие със същите, с оглед на което наказанието е преценено за неправилно определено.  По подробно изложени в съдебния акт мотиви районният съд е изменил наказателното постановление като е намалил  наложено  административно  наказание “глоба” от 400,00лв. на 200,00лв.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с наведените в жалбата касационни основания, настоящата инстанция счита решението на районния съд за валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима жалба. Преценката за съответствие с материалния закон  на оспореното решение, сочи на следното: 

Решението е правилно. При разглеждане на спора районният съд е спазил принципа по чл.13 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН  за разкриване на обективната истина по реда и със средствата на закона. От събраните относими, допустими и достоверни  доказателства  е  извел  правилен извод за липса на процесуални нарушения в административнонаказателното производство, както и за съставомерност и  доказаност на релевираното деяние.  Наведените  с касационната жалба оплаквания  са  неоснователни.

Обосновани  от доказателствата по делото и съдържанието на АУАН и НП са констатациите на въззивния съд за отсъствие на  нарушения на процедурата по административно наказване.  Законосъобразен и съответен на събраните доказателства е и  изводът на въззивната  инстанция  за доказано противоправно деяние, а доводите на касатора в обратен смисъл са неоснователни. 

Административното нарушение е установено по безспорен начин от  материалите в административнонаказателната преписка и показанията на разпитаните свидетели. Административното наказание е наложено на основание чл.260,ал.1 от ЗМВР, според която норма, който не изпълни или допусне неизпълнение на писмените разпореждания по чл.125, ал.1, т.4 и на заповедите по чл. 255, се наказва с глоба от 200 до 2000 лв.  Видно от обстоятелствената част на наказателното постановление, на касатора  е наложена глоба за това, че не е изпълнил Разпореждане № ПР-ПБЗН-КН1-7-5/10.12.2019г. на младши инспектор при РСПБЗН. Видно от свидетелските показание и експертното заключение, отворите на комина не са отворени и  не е  възстановена целостта на комина във вида съгласно проекта на сградата в определения  за това срок, т.е. налице е съставомерно бездействие на нарушителя във връзка с изпълнението на издаденото разпореждане, което   съгласно  разпоредбата на чл.140, т.2 от ЗМВР е задължително за  гражданите, държавните органи и юридическите лица. Доколкото писменото разпореждане е влязло в сила,  то  всички изложени от касатора  възражения за валидността и законосъобразността му, са ирелевантни за спора по делото и касационната инстанция не дължи проверка на същите.  За адресата на разпореждането е съществувала правната възможност да го оспори по съдебен ред, която възможност не е реализирана в случая  и последното  като влязъл в сила индивидуален административен акт, е задължително за изпълнение.

 Както се посочи, анализът на събраните доказателства  обосновава  изводи за бездействие  на нарушителя  във връзка с изпълнението на разпореждането, т.е. за  безспорна установеност на съставомерното деяние, а измененият размер на административното наказание до минималния такъв определен от законодателя, е съобразен с критериите по чл.27 от ЗАНН.    

Въз основа на изложеното касационният състав приема, че въззивният съд е приложил правилно материалния закон, при съблюдаване на съдопроизводствените правила, като липсва касационно основание за отмяна на неговото решение.

С оглед на горното, оспореното въззивно решение се счита за валидно, допустимо и правилно, поради което  касационната  инстанция  го оставя в сила.

Независимо от изхода по делото, на ответника не се следват деловодни разноски поради липса на доказателства за сторени такива.

Водим от горното и на осн. чл.222, ал.1 от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН,  Административният съд

Р   Е   Ш   И:

ОСТАВЯ  В  СИЛА  решение № 260183 от 21.06.2021год.  на Районен съд – Кюстендил, постановено  по АНД № 82/2021год.

Решението не може да се обжалва.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.    

          

Председател:                              Членове: 1.                            2.