Р Е Ш Е Н И Е
№ 306
гр.Кюстендил, 09.12.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Кюстендил, в открито
съдебно заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
АСЯ
СТОИМЕНОВА
при секретаря Ирена
Симеонова и с участието на прокурора Марияна
Сиракова,
като разгледа
докладваното от съдия Стойчева КАНД № 262 по описа за 2021год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.63 ЗАНН
във вр. с чл.208 и сл. АПК.
Б.В.С. ***, чрез пълномощника си адв. Е.Й., обжалва решение № 260183 от 21.06.2021год. на Районен съд – Кюстендил по АНД № 82/2021год., с което е изменено Наказателно постановление № НП-ПБЗН-КН1-24 от 08.12.2020год., издадено от началника на РСПБЗН – Кюстендил. Изложени са доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснато нарушение на материалния закон - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Отрича се извършването на релевираното деяние по чл.260,ал.1 вр. с чл.125, ал.1,т.4 от ЗМВР като се оспорва валидността и законосъобразността на неизпълненото разпореждане на РСПБЗН - Кюстендил. Сочи се, че спорът по делото не е изяснен в пълнота. Претендира се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, при което да се укаже на АНО, че следва да докаже, че нарушението е извършено.
Ответникът Районна служба пожарна безопасност и защита на населението – Кюстендил, чрез началника С. С., изразява становище за неоснователност на касационната жалба като счита оспореното решение за правилно. Претендира деловодни разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд, извършвайки преценка на
доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн.
чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно
оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и
съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба се приема за неоснователна.
Предмет на въззивно
обжалване е Наказателно
постановление № НП-ПБЗН-КН1-24 от 08.12.2020год., издадено от началника на РСПБЗН – Кюстендил, с което на Б.В.С., на основание чл.260, ал.1 от ЗМВР е наложено административно наказание “глоба” в размер на 400,00лв. за
нарушение на чл.140, т.2 вр. с чл.125, ал.1, т.4 от ЗМВР.
Административнонаказателната
отговорност на касатора е ангажирана за това, че при извършена проверка на 27.07.2020г. на многофамилна
жилищна сграда в гр.Кюстендил, ул.“Ал.Стамболийски“ №20, е установено, че същият
като собственик на втория и третия етаж от сградата, не е изпълнил Разпореждане
№ ПР-ПБЗН-КН1-7-5/10.12.2019г. на длъжностно лице – младши инспектор при РСПБЗН,
издадено на осн. чл.125, ал.1, т.4 от ЗМВР.
Въз основа на приобщените по делото
доказателства въззивният съд е приел за безспорно установено, че във връзка с постъпила жалба от собственик
на етаж в многофамилна жилищна сграда в гр.К., ул.“Ал.С.“ №20, е извършена проверка на сградата на осн. чл.125, ал.1, т.2
от ЗМВР от орган по пожарна безопасност и защита на населението, при която е
констатирано, че комина, намиращ се в средата на сградата, състоящ се от осем
отвора достига до покривната конструкция и отворите са затворени със строителна
пяна, а над него е изградена покривна конструкция от бичмета, летви и керемиди,
с което е нарушена разпоредбата на чл.14, ал.1 във вр.с чл.32, т.6 от Наредба №
8121з – 647 от
1.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на
обектите.
За резултатите от проверката е издадено Разпореждане №
ПР-ПБЗН-КН1-7-5/10.12.2019г. на длъжностно лице – младши инспектор при РСПБЗН,
с което за отстраняване на констатираните нарушения, на основание чл.125, ал.1,
т.4 от ЗМВР на Б.В.С. - собственик на
втория и третия етаж от сградата, е разпоредено в срок до 20.05.2020г. да се отворят отворите и се възстанови
целостта на комина в първоначалния му вид съгласно проекта на сградата за
осигуряване ползването му по предназначение, на осн. чл.14, ал.1 вр. с чл.32,
т.6 от Наредба № 8121з – 647 ПНПБЕО. Същото е връчено на адресата на 10.12.2019г. На
27.07.2020г. е извършена проверка на място, при която е установено от
контролните органи, че разпореждането не е изпълнено.
За констатираното нарушение – неизпълнение на
разпореждането е съставен АУАН № АУАН-ПБЗН-КН1-7-111/14.08.2020г., а въз основа
на него е издадено наказателното постановление.
Към
административнонаказателната преписка е приложена документацията, релевантна за фактическата
обстановка, описана в АУАН и НП, а към материалите по делото са приобщени
писмените доказателства, събрани в хода на административната проверка. С оглед
изясняване на релевантите за спора факти, въззивният съд разпитал длъжностните
лица, извършили проверката, които с показанията си потвърждават
обстоятелствата относими към състава на нарушението, като е приел и
заключение на вещо лице –инж. Валери Й. с констатации за това, че отворите на процесния
комин на сградата не са възстановени, но
същият не представлява пожарна опасност.
С
оглед на събраните доказателства и установените въз основа на същите фактически
обстоятелства, съдът е формирал следните правни изводи: прието е, че АУАН и НП
са издадени от компетентни органи, при липса на съществени нарушения на
процедурата, при безспорно установено административно нарушение, извършено чрез
бездействие от привлеченото към административно наказателна отговорност лице.
Във връзка с размера на наложеното наказание са обсъдени критериите по чл.27 от ЗАНН и е констатирано несъответствие със същите, с оглед на което наказанието е
преценено за неправилно определено. По
подробно изложени в съдебния акт мотиви районният съд е изменил наказателното
постановление като е намалил наложено
административно наказание “глоба”
от 400,00лв. на 200,00лв.
В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с наведените в жалбата касационни основания, настоящата инстанция счита решението на районния съд за валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима жалба. Преценката за съответствие с материалния закон на оспореното решение, сочи на следното:
Решението е правилно.
При разглеждане на спора районният съд е спазил принципа по чл.13 от НПК във вр.
с чл.84 от ЗАНН за разкриване на
обективната истина по реда и със средствата на закона. От събраните относими,
допустими и достоверни доказателства е
извел правилен извод за липса на
процесуални нарушения в административнонаказателното производство, както и за
съставомерност и доказаност на
релевираното деяние. Наведените с касационната
жалба оплаквания са неоснователни.
Обосновани от доказателствата по делото и съдържанието
на АУАН и НП са констатациите на въззивния съд за отсъствие на нарушения на процедурата по административно
наказване. Законосъобразен и съответен
на събраните доказателства е и изводът на въззивната инстанция
за доказано противоправно деяние, а доводите на касатора в обратен
смисъл са неоснователни.
Административното нарушение е установено по безспорен начин от материалите в административнонаказателната преписка и показанията на разпитаните свидетели. Административното наказание е наложено на основание чл.260,ал.1 от ЗМВР, според която норма, който не изпълни или допусне неизпълнение на писмените разпореждания по чл.125, ал.1, т.4 и на заповедите по чл. 255, се наказва с глоба от 200 до 2000 лв. Видно от обстоятелствената част на наказателното постановление, на касатора е наложена глоба за това, че не е изпълнил Разпореждане № ПР-ПБЗН-КН1-7-5/10.12.2019г. на младши инспектор при РСПБЗН. Видно от свидетелските показание и експертното заключение, отворите на комина не са отворени и не е възстановена целостта на комина във вида съгласно проекта на сградата в определения за това срок, т.е. налице е съставомерно бездействие на нарушителя във връзка с изпълнението на издаденото разпореждане, което съгласно разпоредбата на чл.140, т.2 от ЗМВР е задължително за гражданите, държавните органи и юридическите лица. Доколкото писменото разпореждане е влязло в сила, то всички изложени от касатора възражения за валидността и законосъобразността му, са ирелевантни за спора по делото и касационната инстанция не дължи проверка на същите. За адресата на разпореждането е съществувала правната възможност да го оспори по съдебен ред, която възможност не е реализирана в случая и последното като влязъл в сила индивидуален административен акт, е задължително за изпълнение.
Както се посочи, анализът на събраните доказателства обосновава изводи за бездействие на нарушителя във връзка с изпълнението на разпореждането, т.е. за безспорна установеност на съставомерното деяние, а измененият размер на административното наказание до минималния такъв определен от законодателя, е съобразен с критериите по чл.27 от ЗАНН.
Въз основа на изложеното касационният състав приема, че въззивният съд е приложил правилно материалния закон, при съблюдаване на съдопроизводствените правила, като липсва касационно основание за отмяна на неговото решение.
С
оглед на горното, оспореното въззивно решение се счита за валидно, допустимо и
правилно, поради което касационната инстанция
го оставя в сила.
Независимо
от изхода по делото, на ответника не се следват деловодни разноски поради липса
на доказателства за сторени такива.
Водим от горното и на осн. чл.222,
ал.1 от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 260183 от
21.06.2021год. на Районен съд –
Кюстендил, постановено по АНД №
82/2021год.
Решението не може да се обжалва.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от същото.
Председател: Членове: 1. 2.