№ 725
гр. Плевен, 21.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20234430100313 по описа за 2023 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази
следното:
Иск с правна квалификация чл.26, ал.2, изр.1, предложение 1 и 3 от ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба на М. А. П. против ПРОФИ
КРЕДИТ България ЕООД за прогласяване на нищожност на клаузата от
сключения между страните Договор за потребителски кредит №
400090001116, която предвижда заплащане на възнаграждение за закупени
допълнителни услуги в размер на 3800лв., на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД
във вр. с чл. 22 от ЗПК вр. с чл. 10а, чл. 11, чл. 19 от ЗПК и по чл. 143 ал. 1 от
ЗЗП. Ищецът твърди, че между него и ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД е
сключен Договор за потребителски кредит № 400090001116 от 14.04.2022г.,
по силата на който е усвоена главница в размер на 4000 лв., и следва да се
върне сумата от 6872.18лв., при срок на кредита от 36 вноски, при ГПР 49%,
ГЛП 41 %. Наред с това ищецът следвало да заплати възнаграждение за
закупени допълнителни услуги в размер на 3800.00 лева, с месечна
погасителна вноска от 105.56 лева и 36 месечни погасителни вноски, като по
този начин общата сума, която ищецът следва да заплати е в размер на
1
10672.18 лева, разпределени на 36 вноски по 296.51 лева. Счита, че клаузата
за заплащане на възнаграждение за закупени допълнителни услуги в размер
на 3800лв., е нищожна, че накърнява добрите нрави, принципа на
добросъвестността, че се касае за нееквивалентност на насрещните
престации. Твърди, че е нарушено изискването на чл. 10 а ал. 1 от ЗПК за
недопускане събирането на такси и комисионни свързани с усвояването и
управлението на кредита и се заобикаля ограничението на чл. 19 ал. 4 от ЗПК.
Счита, че клаузата за закупен пакет услуги е неравноправна на осн. чл. 143 т.5
от ЗЗП, като такава с необосновано висок размер и води до неоснователно
обогатяване на кредитора. Счита, че с този размер се надвишава
законодопустимия размер на ГПР по договора. Заявява, че неравноправната
клауза не е индивидуално договорена. Моли съда да прогласи процесната
клауза за нищожна, претендира разноски.
Ответникът ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД оспорва предявения иск,
счита, че ищецът е изявил желание да закупи предлагана от ответното
дружество допълнителна услуга „Фаст“, за която е било уговорено
възнаграждение в размер на 1400.00 лева, както и допълнителна услуга
„Флекси“, за която е било уговорено възнаграждение в размер на 2400.00
лева, че закупуваното не е задължително условие за сключване на договора, а
е опционално. Заявява, че услуга „Фаст“, която е право на приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит, към момента на
подписване на договора вече е била предоставена на кредитополучателя и
използвана от него. Счита, че процесните суми не участват във формирането
на ГПР, т.к. не са допълнителни услуги - задължително условие за
сключването на договора за кредит, развива съображения за
действителността на посочения в договора ГПР, счита, че ако са включени в
него – това ще въведе потребителя в заблуждение. Заявява, че параметрите и
условията, свързани с допълнителните услуги, са ясно определени в
допълнителната преддоговорна информация предоставена на ищеца. Счита,
че ищецът отговаря на условието среден потребител, който е сравнително
добре информиран, и сравнително наблюдателен и предпазлив, като отчита
обществените, културни и лингвистични фактори. Счита, че
възнаграждението, което се дължи за поискания и закупения от ищеца пакет
от допълнителни услуги, не може да се възприеме като такса за дейност,
свързана с усвояването и управлението на кредита, излага съображения. Моли
2
съда да отхвърли предявения иск, претендира разноски, прави възражение за
прекомерност на адв. възнаграждение на ищеца.
Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по
делото доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено от фактическа и правна страна следното: От представения по
делото Договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ СТАНДАРТ №
40009001116 от 14.04.2022г., е видно, че ответникът ПРОФИ КРЕДИТ
България ЕООД, като кредитор и ищцата М. А. П., като кредитополучател, са
се договорили за сключване на договор за кредит за сумата от 4000 лв., за
срок от 36 месеца, с размер на месечна вноска от 190.95лв., при ГПР 49%,
ГЛП 41 %, и общо дължима сума от 6872.18лв. Към договора е налице
погасителен план. В договора е налице клауза за ползване на допълнителни
незадължителни услуги ФАСТ /приоритетно разглеждане и становище на
искането за отпускане на кредит преди клиентите, непоискали тази услуга/ –
1400.00лв., и ФЛЕКСИ /гъвкав погасителен план - отлагане на вноски,
намаляване на размер на вноски, промяна на дата на падеж/ - 2400.00лв.
Общият размер на допълнителните услуги по договора възлиза на 3800.00
лева, с месечна погасителна вноска от 105.56 лева и 36 месечни погасителни
вноски, като по този начин общата сума, която ищецът следва да заплати е в
размер на 10672.18 лева, разпределени на 36 вноски по 296.51 лева.
При така събраните доказателства, съдът прави следните изводи:
Предявен е иск за прогласяване нищожността на клаузи в договора,
предвиждаща заплащането на допълнителни услуги по договор за кредит,
който попада в приложното поле на ЗПК и не представлява нито едно от
изключенията по чл. 4 от ЗПК. По отношение на спорния по делото въпрос
относно валидността на включените в процесния договор от 14.04.2022г.
допълнителни услуги Фаст и Флекси, съдът намира тези клаузи за нищожни,
като противоречащи на чл.10а от ЗПК. Съгласно посочената разпоредба,
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита, а посочените допълнителни
услуги в т.V от Договора, разяснени като съдържание в т. 15 от ОУ, са
именно такива – приоритетно разглеждане и гъвкав погасителен план.
Последните не представляват допълнителна услуга, а са такива, които нямат
пряко отношение към насрещните престации на страните. Така уговорени,
съдът приема, че не касаят допълнителни услуги, а представляват забранена
3
такса за действия, свързани с управлението на кредита, или дори за скрита
твърда лихва, поради което съдът приема, че сумите не следва да се дължат
от ищцата. Доколкото съдът констатира пряко противоречие със закона при
сключването на тези клаузи, и доколкото нищожността на основание чл. 26 от
ЗЗД се разглежда в поредността, която самият закон е предвидил, то още при
установяването на това първо посочено в разпоредбата на чл. 26 ЗЗД
основание, може да се направи извод, че искът се явява основателен. Следва
обаче, за пълнота на съдебния акт да се отбележи, че сборът на двете
допълнителни услуги при сключване на договора, посочени в т. VІ от
Договора – 3800лв., е в размер почти равен на размера на получената заемна
сума от 4000лв. и това поставя в неравноправно положение потребителя. В
случая определянето на цена на услугите към един договор, почти равен на
размера на заетата сума, представлява още при сключването нищожна клауза,
поради неравноправност на осн. чл. 143 ал. 2 т. 19 от ЗПК - не позволява на
потребителя да прецени икономическите последици от сключване на
договора, още повече, че в договора услугите са разделени като отделни, при
което изглеждат с по-ниски размери. Това също е достатъчно основание,
съдът да счита, че искът за прогласяване нищожност на клаузите,
предвиждащи задължения за двете допълнителни услуги Фаст и Флекси, се
явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.
При този изход на делото, съгл. чл. 78 ал. 1 от ГПК, основателна се
явява претенцията на ищцата за заплащане на направените по делото
разноски за ДТ в размер на 152.00лв., и ответникът следва да бъде осъден да я
заплати изцяло. По отношение на претендираните разноски за оказаната
безплатна адвокатска помощ на ищцата от адв. М. В. М. от АК Пловдив, с
оглед изхода на делото, следва ответника да бъде осъден да заплати на адв. М.
възнаграждение, определено от съда. По делото е представено пълномощно и
договор за оказване на безплатна правна защита на осн. чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА,
представено е доказателство за регистрация на адвоката по ЗДДС. Поради
горното, и на осн. чл. 7 ал. 2 т. от Наредба № 1/2004г. на ВАдвС, съдът
определя размер на адвокатското възнаграждение в минимален размер на 680
лв, а с ДДС – 816 лв. За последната сума следва да бъдат присъдени
разноските в полза на самия процесуален представител, а възражението на
ответника на осн. чл. 78 ал. 5 от ГПК, не може да бъде разглеждано в
настоящия случай, доколкото тази хипотеза е неприложима при служебно
4
определяне на адвокатско възнаграждение, още повече, че то, както вече е
посочено, се определя в минимален размер по Наредбата.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА, на осн. чл.26, ал.1, предложение първо от ЗЗД вр. с
чл.10а от ЗПК и чл. 143 ал. 2 т. 19 от ЗПК, НИЩОЖНОСТТА на клаузите,
касаещи допълнителни услуги в т.V и т. VІ от Договор за потребителски
кредит ПРОФИ КРЕДИТ СТАНДАРТ № 40009001116 от 14.04.2022г.,
сключен между М. А. П., ЕГН **********, от ***, против ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.България № 49, бл.53Е, вх.В, представлявано от законните си
представители ***, съгласно които М. А. П., ЕГН ********** дължи на
ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК ***, сума за допълнителни услуги
в общ размер на 3800лв., от които за услуга ФАСТ – 1400.00лв., и за услуга
ФЛЕКСИ- 2400.00лв., поради противоречие на закона.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ
ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.София, бул.България
№ 49, бл.53Е, вх.В, представлявано от законните си представители ***, ДА
ЗАПЛАТИ на М. А. П., ЕГН **********, от ***, направените по делото
разноски в размер на 152.00 лв.
ОСЪЖДА, на основание на основание чл.38 ал.2 от ЗА, вр. чл.78, ал.1
ГПК, ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.България № 49, бл.53Е, вх.В, представлявано от
законните си представители ***, ДА ЗАПЛАТИ на адв. М. В. М. от АК
Пловдив от ***, като процесуален представител на М. А. П., ЕГН **********,
по гр.д. 313/2023г. на ПлРС, направените по делото разноски в размер на
152.00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6