Решение по дело №1768/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.203 и следващите от АПК, във връзка с чл.285, ал.1 от ЗИНЗС.

Образувано е по искова и уточнителни молби от С. П. С., [ЕГН], Затвор Бургас, 2 ЗПС, к. 226 срещу ГД ИН, София.

Ищецът твърди, че пребивава в затвора от 04.10.2021 г. и понастоящем е подсъдим. Няколко месеца след постъпването му в затвора започнали проблеми със стомаха. Впоследствие се установило, че развил жлъчно-коремна болест, а по-късно и язва на дванадесетопристника. Иска се ответникът да бъде осъден да плати на ищеца сума в размер на 60 000 лв., която е обезщетение за лошото качество на питейната вода, а също и за постоянния страх, че ВиК инсталацията в затвора, неправилно замислена и порочно изпълнена, позволява постоянен контакт на подгряваната и престояваща в ръждив котел вода и питейната такава. С исковата молба обезщетението се претендира за периода 04.10.2021 г. – 04.09.2023 г., ведно със законната лихва от датата на иска.

С уточняваща молба се конкретизира исковият период: 24.02.2022 г. – 24.09.2023 г., като се уточнява, че размерът на претендираното обезщетение остава същият. Претендира се и законна лихва от датата на завеждане на иска. Описва, че неимуществените вреди се изразявали в страх и притеснение от влиянието на водата върху жлъчно-коремната болест и язвената болест. Прави се доказателствено искане за допускане и извършване на СТЕ, вещото лице по която да установи дали е възможен контакт между подгряваната и питейната вода в Затвор Бургас. Иска се и извършване на СМЕ, която да даде заключение за влиянието на постъпващата вода върху жлъчно-коремната болест и язвената болест.

На ищеца е предоставена правна помощ и назначен процесуален представител определен от АК – Бургас адвокат Р. Ш..

В съдебно заседание искът се поддържа на изложените в исковата молба основания. Лично и чрез процесуалния си представител ищецът още веднъж уточнява исковия период 04.10.2021 г. – 04.09.2023 г. и размера на обезщетението 80 000 лв. Процесуалият представител излага твърдения, според които топлата вода в затвора, преди да стигне до душовете, с които лишените от свобода се къпят, попада в казан, който ищецът нарича топлообменник, където се смесва топла и студена вода и точно този топлообменник бил ръждясал. Оспорват се данни в справка представена от ответника, като се заявява, че по други дела ясно е казано, че като се използват душовете, има само един кран, от който тече вода, която се подава от някой, т.е. самият лишен от свобода не може да контролира водата, тя се смесва предварително. Поддържа се искането за назначаване на СТЕ и се иска допускане на експертиза, която да вземе проби от водата от чешмата на килия № 326 и от душовете, които използва С., и да се направи анализ на водата, която тече от тези два смесителя. Иска се разпит на свидетел, който отговаря за смесването на водата, тъй като същият би казал по какъв начин смесва водата и в какво тя се смесва.

От своя страна ищецът заявява следното: За една справка, една проба от водата, винаги може да се затворят крановете. Но всеки, при положение че целият затвор знае как чешмичката на карето бълва като гейзер 40 см пара и 30 см гореща вода. Иска да се допуснат свидетели, които са го видели това нещо и които като пуснат студената вода, в килията тече топла, защото няма друг начин да дойде, освен по тръба освен ако тя е неправилно заустена. Това е единственият начин.

По същество, процесуалният представител на С. С. иска искът да бъде изцяло уважен. Сочи, че в представената от началника на затвора справка категорично е казано, че подаваната от ВиК питейна вода преминава през топлообменници, на които не са представени нито техните документи, нито тяхната годност и експлоатационен срок.

Ищецът заявява, че категорично има незаконно изпълнение на ВиК инсталацията в затвора. Твърди, че е работил във ВиК, има стаж и няма правило да се смесва питейна вода с вода отработената в ръждив котел, пълна с котлен камък, калциеви, калциево-карбонатни и други отлагания, които не влияят добре на бъбречната, жлъчно-каменната и всички други болести. Това, че ще се направи една справка в даден момент, когато крановете могат да бъдат затворени, изобщо няма да докаже наличието на такова порочно изпълнение на ВиК инсталацията, при положение че в целия нормален свят има смесителни батерии, които имат функция да смесват топлата и студената вода. Само в затвора такива няма и се смесва чрез просто събиране на щранговете. Описва, каква според него, е технологията на изтласкване на вода към ВиК инсталацията на затвора, която позволявала отработена вода от котела да се смеси с питейната. Това не ставало всеки ден, така че една епруветка вода, взета от килията сега, няма да докаже, че примерно на 08.11 водата бълвала като гейзер на чешмичката на карето, която е на 25 метра отдалечена от основната ВиК магистрала. Бълвала и в килиите. От чешмите течала топла вода, когато в банята тече гореща. Това именно доказвало, че има незаконно, неправилно и адски нехигиенно изпълнение на т.нар. байпас (връзка). Ищецът е виждал едната, която не била изпълнена по правилата да е със синьо и черно ПВЦ, двата щранга се събирали в един пред банята в един обособен шкаф и дори не били едното с червено, другото със синьо. И идвал един, който отговарял за водата, и започвал да върти крановете на емпиричен принцип, за да докара вода. Ищецът смята, че тази инсталация е неправилна. Иска искът да бъде уважен в цялост.

В срока за решаване на делото, с писмена молба вх.№ 2415/27.02.2024 г., ищецът излага възражения по начина на водене на делото, като заявява, че е налице отказ от правосъдие. Поддържа тезата, че ВиК инсталацията на Затвор Бургас е порочно замислена и некадърно изпълнена и така позволява забраненото от санитарните норми смесване на питейна и подгрявана вода в ръждиви котли. От своя страна ответникът не твърдял, че котелът/топлообменник е от злато, сребро или неръждаема стомана, поради което се иска извършване на СМЕ, която да установи вредите от подобно незаконно и нерегламентирано изпълнение на ВиК инсталацията на Затвора.

Ответникът – ГД „Изпълнение на наказанията“ към Министерството на правосъдието, редовно уведомен, не изпраща представител. В писмен отговор на исковата молба се изразява мотивирано становище, според което искът е допустим, но неоснователен. Уточнява, че през 2017 г. в Затвор Бургас е извършен мащабен ремонт и е подменена цялата водопроводна инсталация с нова. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас излага становище, според което в хода на съдебното производство не са установени незаконни действия или бездействия от страна на администрацията на затвора. Пледира искът да бъде оставен без уважение.

Факти:

По делото не се спори, че ищецът С. П. С. пребивава в Затвор Бургас от 04.10.2021 г. и към датата на подаване на исковата молба – 20.09.2023 г. е подсъдим.

Същият представя амбулаторен лист № 521/24.02.2022 г. (л.12); справка от д-р гастроентеролог в МЦ Лекари за нас (л.13); Епикриза от МБАЛ Бургас с дата 21.11.2022 г. Според твърденията на ищеца, с тези доказателства обосновава тезата за влошено здравословно състояние, поради влошеното качество на питейната вода в затвора.

Ответникът представя справка (л.56 и сл.) относно извършени СМР по ВиК в корпуса на Затвор Бургас и начина на подгряване и подаване на топла вода към лишените от свобода. Описва, че през 2017 г. е извършен цялостен ремонт на корпуса на Затвор Бургас, включващ подмяна на ВиК инсталацията. Сменени са тръбите за подаване на питейната вода от метални с ПИР тръби, сменени са с нови и тръбите на отходните води. Спалните помещения, в които са настанени лишените от свобода и баните по всички етажи са изцяло реновирани и обновени. Ремонтът е извършен по съгласуван и одобрен проект изготвен от проектантска организация, проведен е инвеститорски контрол.

Всеки понеделник и четвъртък Затвор Бургас затопля и подава вода за къпане към баните на корпуса на затвора. Използва се котел ПКМ-4 с газова горелка Riello GAS9 Р/М за производство на пара. Паровата централа на затвора използва омекотена питейна вода за производството на пара. Произведената пара се подава през абонатна станция в стопански двор към абонатна станция на корпуса на затвора. В абонатна станция на корпуса на затвора с подадената пара в топлообменник (бойлер) се затопля питейна вода подавана от мрежата на „ВиК“ АД – Бургас. Затоплената питейна вода се подава към баните по етажите на корпуса. Преди да постъпи в баните на етажа, студената и топлата вода преминават през регулируеми смесителни батерии и към баните се подава топла вода подходяща за къпане на лишените от свобода. В корпуса на затвора преди смесителните батерии са поставени възвратни клапани за да не се смесва топлата и студената вода при спиране на подаването на вода при авария.

Подаваната от „ВиК“ АД – Бургас питейна вода преди да премине през централен водомер на Затвор Бургас, преминава през филтър с мрежа за механична филтрация. Тази питейна вода се подава в спалните помещения на лишените от свобода. Затопляната вода която се подава към баните за къпане на лишените от свобода не влиза в контакт с питейната вода в спалните помещения. Топлата вода, която се подава към баните, също е чиста и може да се ползва като питейна. Топлата вода, която се използва за къпане не се подгрява в ръждиви котли.

Към справката са приложени копия на: констативен акт за установяване на годността на строежа/20.12.2017 г. със становища от възложител, проектанти, строител, технически ръководител и инвеститорски контрол; протоколи за приемане на извършени СМР № 3, 4, 5, 6, 7, включително част ВиК.

Правни изводи:

По допустимостта:

Съгласно чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС. Последният в ал.1 въвежда забрана осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според ал.2 за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Според чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл.284, ал.1 се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, а според ал.2, исковете за обезщетение се предявяват пред административния съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения.

Съгласно чл.205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

С оглед изложеното, съдът счита, че искът е предявен от лице с правен интерес срещу надлежен ответник ГД ИН – юридическо лице към министъра на правосъдието, осъществяващо прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, съгласно чл.12, ал.1 от ЗИНЗС, с териториални служби, каквито са затворите, съгласно чл.12, ал.3 от ЗИНЗС.

По основателността:

Искът е неоснователен.

Държавата е отговорна за условията, при които осъдените и задържаните под стража изтърпяват наказанието. Тя има задължението да спазва забраната по чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, тези лица да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, която е в синхрон с тази по чл.3 от ЕКПЧ, че никой не може да бъде подлаган на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.

Основателността на иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС предполага установяване наличие, в кумулативност, на следните материалноправни предпоставки: 1. акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 от ЗИНЗС и 2. настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца в резултат на нарушението, която се предполага до доказване на противното по силата на оборима презумпция, въведена с чл.284, ал.5 от ЗИНЗС. Т.е. отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл.3, ал.1), както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” или при „задържане под стража”, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл.3, ал.2).

Съгласно чл.43, ал.5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят с правилника за прилагане на закона.

Според чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС, на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

Ищецът не твърди и между страните не се спори, че изискването на закона и правилника за осигурен постоянен достъп до течаща вода в спалното му помещение не е изпълнено. Твърди, че поради начина на изграждане на ВиК инсталацията в затвора качеството на водата, която достига до лишените от свобода, се влошава, което се отразявало негативно на здравето му.

Съдът намира, че следва да се вземе предвид единствено основното твърдение на ищеца, че лошото качество на водата се отразявало зле и обостряло жлъчно-коремната и язвената му болест (според начина на описание в исковата и уточняващите молби). Това означава, че съдът следва да обсъди единствено възраженията, които касаят качеството на питейната вода, но не и тези, които касаят начина на подаване на топла вода за къпане в баните. Не се изискват специални знания, за да се прецени, че допирът на подаваната вода, без значение топла или студена, с кожата при къпане, не може да се отрази на сочените от ищеца заболявания. Евентуално негативно действие може да се прояви при консумиране на замърсена вода. Именно поради тази причина в хода на производството не беше необходимо да се доказва дали, на какъв етап, как и кой смесва водата, която се подава в баните за къпане.

Според представените доказателства, водата, използвана в корпуса на затвора, се доставя от мрежата на ВиК АД Бургас. Няма твърдения и данни, че Затвор Бургас разполага със собствен водоизточник, от който ползва количества вода, която обработва/подгрява и подава за ползване към обитателите. Следва да се отбележи още, че не се твърди и няма данни към работните помещения и други помещения, ползвани от затворническата администрация да се подава и ползва различна вода (от друга ВиК мрежа или от друг водоизточник, а не от този ползван от ВиК АД Бургас.). Т.е. подаваната и ползвана в Затвор Бургас вода е еднаква.

В констативен акт от 20.12.2017 г. за установяване годността за приемане на строеж „Ремонт, подмяна на ВиК инсталацията и обособяване на санитарни възли в спалните помещения в Затвор Бургас“ е посочено (л.60), че строежът обхваща блок Б и блок В, където са разположени спалните помещения на лишените от свобода. Извършено е преустройство на съществуващите спални помещения и изграждане на самостоятелни санитарни възли към всяко спално помещение. Извършен е цялостен ремонт на умивалните и баните; преустройство на общите санитарни възли в бани; подмяна на ВиК инсталацията; подмяна на отоплителна инсталация. При извършения оглед на място на изпълнения строеж не се установили неизвършени, недовършени или не добре извършени работи, които биха пречили строежът да бъде приет и да бъде издадено разрешение за ползване. Прието е, че изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти, изискванията към строежите по чл.169, ал.1 и 2 от ЗУТ, условията на договорите за строителство, както и, че наличната строителна документация в достатъчна степен характеризира изпълненото строителство.

Представените доказателства за извършени СМР по част ВиК в корпуса на Затвор Бургас по категоричен начин водят до извод за неоснователност на твърденията на ищеца, че ВиК инсталацията в корпуса на Затвор Бургас е незаконно и неправилно изпълнена. Съдът не обсъжда квалификациите, които използва ищецът – порочно замислена и некадърно изпълнена.

На следващо място, в отговор на искането на процесуаляния представител на ищеца за допускане на съдебно-химична експертиза, която да установи съставът на водата в затвора, самият ищец посочи, че това, че ще се направи една справка в даден момент, когато крановете могат да бъдат затворени, изобщо няма да докаже наличието на порочно изпълнение на ВиК инсталацията, както и, че една епруветка вода, взета от килията, няма да докаже, че примерно на 08.11 водата бълвала като гейзер на чешмичката на карето, която е на 25 метра отдалечена от основната ВиК магистрала. Т.е. самият ищец приема, че такава експертиза не би доказала твърденията му за влошено качество на водата в затвора.

От доказателствата по делото се установи, че водата в корпуса на затвора се подава от ВиК АД Бургас и преди да стигне до лишените от свобода преминава през филтър с мрежа за механична филтрация. Затворническата администрация не оказва никакво въздействие върху съдържанието на постъпващата питейна вода. Такава се подгрява за къпане, но тя се смесва с хладна едва при баните, като както беше посочено водата, която ищецът ползва в банята не може да се отрази на сочените заболявания, тъй като за оказване на евентуално действие върху тези заболявания тази вода следва да се консумира, а ищецът не прави такива твърдения. В представените от ответника доказателства се сочи, че топлата вода за къпане, която се подава към баните не влиза в контакт с питейната вода в спалните помещения. Съдът намира за необходимо да отбележи, че общоизвестен факт е, че студена питейна и подгрята вода се смесват именно при мястото за къпане. Относно твърдението за престояване на вода в топлообменник (бойлер) в доказателствата се сочи, че такъв е наличен, но вода в него се подгрява единствено в понеделник и четвъртък. Подгрятата вода се подава към баните, а не към спалните помещения.

Изложеното мотивира съда да приеме, че не е налице незаконосъобразно действие или бездействие на затворническата администрация, което да е довело до влошаване качеството на питейната вода постъпваща в от мрежата на ВиК АД Бургас в корпуса на Затвор Бургас, а това от своя страна да доведе до влошаване на здравословното състояние на ищеца.

Предвид изложеното, съдът приема, че искът за неимуществени вреди за периода 04.10.2021 г. – 04.09.2023 г. в размер на 80 000 лв. не е доказан по основание и размер и следва да бъде отхвърлен изцяло.

Поради установената недоказаност на исковата претенция следва да бъде уважено искането на ГД ИН за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.286, ал.2 от ЗИНЗС.

Мотивиран от изложеното, Административен съд – Бургас, II-ри състав

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна и недоказана исковата претенция на С. П. С., [ЕГН], Затвор Бургас, 2 ЗПС, к. 226 срещу ГД ИН, София, за сумата в размер на 80 000 лв. за претърпени неимуществени вреди през периода 04.10.2021 г. – 04.09.2023 г., които му били причинени от ответника поради влошеното качество на водата в корпуса на Затвор Бургас.

ОСЪЖДА С. П. С., [ЕГН], Затвор Бургас, 2 ЗПС, к. 226 да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” [населено място], [улица]съдебноделоводни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Решението може да се обжалва пред тричленен състав на Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването.