Решение по дело №10839/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 5654
Дата: 11 декември 2019 г. (в сила от 19 декември 2019 г.)
Съдия: Румяна Димова Христова
Дело: 20193110110839
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№5654

                                   гр.Варна; 11.12.2019год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ШЕСТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ в публично съдебно заседание, проведено на  четвърти декември   през  две хиляди и  деветнадесета   година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА

 

при участието на секретар  Галя Дамянова  , като разгледа докладваното от съдията гр.д. №10839/2019г. по описа на ВРС, за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

Производството е по реда на Закона за защита  от домашното насилие.

Постъпила е молба от З.Т.И., ЕГН********** с адрес ***, чрез адвокат А.Т.А. ***, вписан в Единния адвокатски регистър с № *, с адрес *, ел. поща: *, тел. * съдебен адрес:***, тел.: *, Адв. А.Т.А.  СРЕЩУ С.Ж.С., ЕГН: ********** *** *.

Молителката   твърди, че  с ответника С.Ж.С. от 2008 година живеят във фактическо съпружеско съжителство. На 26.06.2009 г. им се ражда дете момиченце, което кръщават А. С. С., ЕГН **********, т.е ответникът е лице, с което е във фактическо съпружеско съжителство и от което има дете.

Отношенията между тях са нормални и се основават на разбирателство и взаимна любов.

През октомври 2009 г. заминават за Република Гърция при родителите й, които живеят в гр.Атина. Там живеят близо пет години. Докато са в Гърция, С. е задържан и впоследствие осъден с наказание лишаване от свобода за трафик на хора.

Изтърпява наказанието в Затвора в гр.Кумотина, на около 650 км от Атина.

Тя му  ходи на свиждане, но отказва да заведе детето в затвора. Дори не желае на него етап детето да знае, че баща му е осъден и лежи в затвора. Това озлобява С. към молителката и като излиза от затвора вече е друг човек.

Започва да извършва спрямо нея домашно насилие, в неговите форми на психическо и емоционално такова.

Семейните дрязги и спорове стават ежедневие, като за съжаление бързо прерастват от обикновен спор в скандали със силни крясъци. Ответникът започва да се държи агресивно - ругае и  обижда молителката.

Когато детето става на пет години се връщат в България, за да тръгне тук на градина и първи клас. През 2016 г. С. казва, че нещата между тях не вървят и се изнася на квартира с друга жена, но после се връща при тях. Отначало е нормално, но след три, четири месеца започват да се карат още по жестоко и пред други хора, дори веднъж я хваща за гърлото да я души.

След този случай тя отива да живее в дома на родителите си, накрая той се съгласява да се разделят и тя да отглежда детето, като той да има право да го вижда когато пожелае.

Условието да я пусне да си отиде, е НИКОГА ДА НЕ БЪДЕ С ДРУГ МЪЖ. Тя се страхува от С. и само и само да си тръгне се съгласява.

Когато живеят разделено всичко е нормално. През месец март 2019 г. започва по Фейсбук да си пише  с мъж, който е в Испания, малко след това С. й казва, че знае, че контактува с друг мъж. Казва й  кой му е профила и имената му.

Детето й споделя, че баща му я молил да снима телефона й и да му прати снимката, а после да я изтрие.

След това, се започват заплахите и непрекъснатия психически тормоз от страна на С.. Страхува се и това я принуждава да инсталира програма за запис на разговорите им.

На 29.06.2019 г. с приятели от София – Н. Г. и нейният приятел С. Г. отиват на почивка в чужбина.

На 04.07.2019 г. С. й се обажда по телефона и в разговора разбира, че не е във Варна и явно това го кара да излезе от равновесие, защото започва да звъни постоянно по телефона и да й осъществява тормоз. През последните дни става нетърпимо и съвсем сериозно й заявява, че като се върне във Варна, ще я убие. Много се плаши, защото той от години винаги носи нож в себе си.

Ето защо и в предвид преклузивния срок съгласно чл. 10, ал.1 от ЗЗДН, решава да подаде настоящата си молба, като посочва следните инциденти, както следва:

1.На 04.07.2019 г. й пише по Вайбър, „ ще ядеш много бой скоро да знаеш и не се шегувам въобще "

2.На 05.07.2019 г. й звъни 10 пъти. И в един от разговорите й казва ,,Не ме изнервяй ще те закопая. Майка ти ще еба. Знаеш, че не ми пука от затворите.... ще те закопая и никой няма да те намери" Мислеше че съм с някой и каза „ Дай да говоря с него, ако го запознаеш с детето ще го осакатя" Нали искаш да не вкарвам в болница. Ти ще си дойдеш в сряда и ще стоиш един месец в болница. Няма да можеш да сложиш хляб в устата."

Свидетел на този разговор е Н. Г.

2.На 08.07.2019 г. още от сутринта й звъни отново много пъти.

И в един от разговорите й казва "ще ти покажа колко съм долен, ще ти покажа, че ти нямаш акъл, искам да ме питаш дали можеш да излизаш с някого" тя прекъсва разговора, но пет минути по късно пак й звъни, тя се страхува и за да не го дразни му отговаря, при което той й казва "ще те убия, ще ме вкараш в затвора, казвам ти, ще те убия, само да те пипна".

Спира да му вдига и той в 12.23 часа, й праща гласово съобщение по Вайбър, със следното съдържание "Ей Парцал, не ми вдигаш, ще ти еба майката, ще те убия да знаеш. Майтап си правиш с мен. Шегуваш се, ще те спукам да знаеш... по добре не се прибирай. Направо ще те смачкам "

Свидетел на това е Н. Г.

3. За да го успокои и да спре да я тормози, му казва, че като се прибере в сряда ще говори без да ги чуват други хора. Затова на 10.07.2019 г. в 12.11 часа, той й звъни по телефона и за пореден път й казва "Ще те вкарвам в болница. Ще те пребия, или ще те оправя или ще те направя психично болна. Ще те ти покажа, че ти сама ще искаш да се самоубиеш. Няма да можеш да сложиш хляб в устата.Нито ще се крия, ще те смачкам от бой.“

Вярва, че С.Ж.С., ЕГН: ********** е способен на всичко, което казва и се заканва, че ще й причини и поради тази причина решава, че вече не трябва да търпи. Много се страхува, защото той е бил в затвора, а и винаги носи нож в себе и може да осъществи заканите си.

Ето защо, във връзка с всичко гореизложено моли  съда  да образува производство и на основание чл.5 от 33ДН да издаде съдебен акт по силата на който да:

1. Задължи С.Ж.С., ЕГН: ********** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо мен;

2.  Да забрани на С.Ж.С. да ме приближава на 200 метра, както и да му забраните да приближава и следните адреси:

-        * местоживеенето ми

-        * местоработата ми

-        * на баща ми.

3. Да задължи С.Ж.С. да посещава специализирани програми.

Моли мерките да бъдат наложени в максимално предвидения срок по чл.5, ал.2 от Закона.

В съдебно заседание молбата се поддържа. В хода по същество на делото молителката лично и чрез проц.представител адв.А. моли за уважаване на молбата и присъждане на разноски в хипотезата на чл.38,ал.1,т.3, пр.2 от ЗА.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява , не изпраща представител.

          Съдът , след преценка на събраните по делото доказателства , поотделно  и в тяхната съвкупност , намира за установено  от фактическа страна следното :

По делото е приета декларация по реда на чл.9,ал.3 от ЗЗДН, с която молителката описва извършените от ответника актове на домашно насилие.

          Гореизложената  фактическа обстановка мотивира съда да изведе следните правни изводи:

Молителката, съгласно разпоредбата на чл.3, т.2 от ЗЗДН е легитимирана да търси  закрила по ЗЗДН.

Безспорно от събраните по делото доказателства се установява, че отношенията между молителката и ответника са обтегнати.

Декларираните  в декларацията по чл.9,ал.3 от ЗЗДН актове на домашно насилие не са оспорени от ответника.

Декларацията на пострадалото лице по чл.9,ал.3 от ЗЗДН е основно доказателство в настоящото производство. Законът допуска, ако няма други доказателства само декларацията да послужи като достатъчно основание за издаване на заповед за защита. С оглед липсата на предприето от ответника оспорване на обстоятелствата, изложени в декларацията, настоящият съдебен състав намира, че в този документ се съдържат достатъчно данни , свързани с установяване на актове  на домашно насилие по смисъла на закона.

В подкрепа на декларацията е и разпечатка от кореспонденция между страните по  Вайбър.

С оглед  факта на доказано насилие  от ответника спрямо молителката, чрез осъществените актове  на домашно насилие на 04.07.2019год., 05.07.2019год. и 08.07.2019год., съдът счита, че ответникът следва да търпи санкциите, предвидени  в  ЗЗДН, чрез налагане на съответни  мерки, предвидени в закона.

Молителката претендира от съда следните мерки за защита:

1. Да задължи С.Ж.С., ЕГН: ********** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо нея;

2.  Да забрани на С.Ж.С. да я приближава на 200 метра, както и да му забраните да приближава и следните адреси:

-        * местоживеенето ми

-        * местоработата ми

-        * - адреса на баща ми.

3. Да задължи С.Ж.С. да посещава специализирани програми.

 

 

 

Адекватни от претендираните мерки за закрила се явяват следните мерки: Да задължи С.Ж.С., ЕГН: ********** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката; Да забрани на С.Ж.С. да я приближава на 200 метра, както и да му забраните да приближава и следните адреси:* местоживеенето й ; * местоработата й и * адреса на баща й. Предвид  тежестта на извършеното домашно насилие, настоящият съдебен състав намира, че тези мерки са адекватни и реално осъществими.

Мярката забрана на ответника  да приближава до пострадалата на по-малко от 200метра и адресите  по  местоживеене, месторабота и адреса на баща й, следва да бъде наложена за срок от 18 месеца. Този максимално определен срок ще гарантира защитата на молителката от агресивното и заканително  поведение на ответника.

 Следва да се наложи задължително предвидената в чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН глоба, която съдът определя в  размер от 200лв.

С оглед изхода от делото на ответника следва да се възложат държавната такса за образуване на делото – 25лв.  и таксата за издаване на заповед за защита-5лв.

Молителката претендира разноски при условията на чл.38,ал.2 от ЗА. С оглед изхода от делото ,такива следва да се присъдят на проц.представител на молителката в размер от  400лв. Така определения  размер е  в рамките на минимума , установен в чл.22 от Наредба №1 от 09.07.2004тод. за минималните размери на адв.възнаграждения.

 

 Водим от горното съдът,

 

 

 

Р Е Ш И :

 

ЗАДЪЛЖАВА  С.Ж.С., ЕГН: ********** *** М. П. *, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо З.Т.И., ЕГН********** с адрес ***, чрез адвокат А.Т.А. ***, вписан в Единния адвокатски регистър с № *, с адрес * 22 съдебен адрес:***, тел.: *, Адв. А.Т.А.,на основание чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН.

  ЗАБРАНЯВА на С.Ж.С., ЕГН: ********** *** *, ДА  ПРИБЛИЖАВА до    З.Т.И., ЕГН********** с адрес ***, чрез адвокат А.Т.А. ***, вписан в Единния адвокатски регистър с № *, с адрес *, * съдебен адрес:***, тел.: *, Адв. А.Т. А., както и ДА ПРИБЛИЖАВА до следните адреси: * - местоживеенето й; гр.Варна, * - местоработата й и гр.Варна, * - адреса на баща й,  за срок от 18 месеца, на основание чл.5,ал.1,т.3  във вр. с чл.5,ал.2 от ЗЗДН.

ОСЪЖДА  С.Ж.С., ЕГН: ********** *** *,  ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВРС глоба в размер на 200 /двеста/ лв., на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН.

ОСЪЖДА С.Ж.С., ЕГН: ********** *** *  ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата по сметка на ВСС, държавна такса в размер на 25лв. /двадесет  и пет / лв. и 5лв./пет лева/ за издаване на заповед за защита,  на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.

ОСЪЖДА С.Ж.С., ЕГН: ********** *** *  ДА ЗАПЛАТИ на Адвокат А.Т. А. от ВАК , вписан в Единния адвокатски регистър с №* ,сумата от 400лв. адвокатско възнаграждсение,която да бъде преведена по следната банкова сметка: ***: ***, BIC:***:FINVBGSF,  на основание члр.78,ал.1 от ГПК във вр. с чл.38,ал.2 от ЗА

ПРЕПИС от решението и заповедта да се изпрати на Началника на  съответното  РПУ, гр. Варна, по настоящ адрес на извършителя и на пострадалото лице , съгласно чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в седмодневен  срок, който започва да тече за страните от  обявяване на решението- 11.12.2019год.

 

                                        

 

    

 

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: