Р Е Ш Е Н И Е
№ /
04.03. 2020 Година гр. Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД – ГР. СТАРА ЗАГОРА ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
04.02. 2020 година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
СЕКРЕТАР:
Стойка И.
Като
разгледа докладваното от съдията БОНЧЕВА
Търг.д.
№ 11 по описа за 2019 година,
за
да се произнесе съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ във връзка с чл.45 и сл. от ЗЗД, във вр. с пар.22 от КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
Ищцата Д.И.Д. сочи, че е потребител на застрахователна услуга по смисъла на §1, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането (отм.) по силата на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от деликвента Г.И.Б., с ЕГН: **********, с ответното застрахователно дружество.
Посочва се, че ищцата е съпруга и наследник по закон на починалия Г. Т. Д. Ищцата твърди, че на 30.10.2015г., около 15:47 часа, на път 1-5, км. 231+800, в землището на гр. Стара Загора е възникнало ПТП, при което л.а. „БМВ 320 И“ с peг. № А 8674 КВ, управляван от водача Г.И.Б., се движил по път 1-5 в посока север-юг. В същото време от крайпътна отбивка, намираща се отдясно по посоката на движение на л.а. „БМВ 320 И“, л.а. „Опел Астра“ с peг. № СТ 1734 АХ, управляван от водача Г. Т. Д., е предприел навлизане в платното за движение на път 1-5. Виждайки излизащия на пътя л.а. „Опел Астра“, водачът на л.а. „БМВ“, Г.Б. не задействал спирачната система на автомобила, а предприел маневра да заобиколи отляво на посоката си на движение навлезлия в неговата пътна лента автомобил и насочил л.а. „БМВ“ в лентата за насрещно движение. Между двата автомобила настъпил сблъсък, при който те изпаднали в безконтролно аварийно движение и напуснали платното за движение.
Посочва се, че при настъпилото ПТП, водачът на л.а. „БМВ“ причинил по непредпазливост травми в областта на таза и главата на водача на л.а. „Опел“ Г.Д..
Видно от Фиш за спешна медицинска помощ №0145438 от 30.10.2015г., издаден от ЦСМП - Стара Загора, след инцидента Г. Т. Д. е бил откаран от екип на спешната помощ в Спешен травматологичен кабинет на УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД - Стара Загора. Пострадалият веднага е бил приет за лечение в Клиниката по ортопедия и травматология на болницата. Посочва се, че от Епикриза към ИЗ №22499 е видно, че Георги Димитров е постъпил в Клиниката за операция, след като е претърпял травми на таза и главата при ПТП. При извършения преглед била установена силна палпаторна болка в тазобедрената става, със силно ограничени и болезнени движения във всички посоки, както и болки в торса и главата. Поставена му била диагноза: Фрактура пелвис. Назначена му била медикаментозна терапия. Въпреки назначеното лечение, на 31.10.2015г., около 19:40 часа, е регистрирана смъртта на пострадалия в болничното заведение.
Посочва се, че от съставения във връзка с инцидента Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и от представената справка в електронния сайт на Гаранционен фонд е видно, че към датата на ПТП за посоченото по-горе МПС, управлявано от водача Г.Б., е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в „З.Д.Е.“ АД по застрахователна полица № BG/07/115002616025, валидна от 22.10.2015г. до 21.10.2016г. (прекратена на 05.02.2016г.).
В исковата молба се сочи, че съгласно разпоредбата на §22 от Преходните и заключителни разпоредби на новия КЗ, в сила от 01.01.2016г., относно застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този Кодекс, се прилага част четвърта от отменения КЗ „Застрахователен договор“, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на новия Кодекс. Тази част от КЗ (отм.), освен материалноправни норми относно съдържанието и елементите на застрахователните договори и пр., съдържа и процесуалноправни норми, каквато в частност е и нормата на чл.226 от КЗ (отм.).
Ищцата твърди, че за станалото на 30.10.2015г. ПТП били образувани ДП №441/2015г. по описа на ОД на МВР - Стара Загора, пр.пр. №4439/2015г. по описа на ОП - Стара Загора. С внесен в съда обвинителен акт срещу виновния водач Г.И.Б. е образувано НОХД №286/2017г. по описа на ОС -Стара Загора. С Присъда №4 от 30.01.2018г., съдът признал подсъдимия Г.Б. за виновен в това, че на 30.10.2015г.около 15:47часа, на път 1-5, км. 231+800, в землището на гр. Стара Загора, при управление на МПС - л.а. „БМВ 320 И“ с peг. № А 8674 КВ, без да има необходимата правоспособност да управлява МПС, нарушил правилата за движение по пътищата, предвидени в ЗДвП, а именно: чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ - след като видял МПС л.а. „Опел Астра“ с peг. № СТ 1734 АХ, който представлява опасност, не намалил скоростта и не спрял, и чл.150 от ЗДвП - „Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач,...“ - управлявал л.а. „БМВ 320 И“ с peг. № А 8674 КВ без необходимата правоспособност и по непредпазливост причинил смъртта на Георги Тодоров Димитров, като водач на л.а. „Опел Астра“ с peг. № СТ 1734 АХ, поради което на основание чл.343, ал.З, пр. предпоследно, б. „б“, пр.1, вр. с чл.343, ал.1, б. „в“, вр. с чл.342, ал.1 от НК и чл.54 от НК, подсъдимият е осъден на пет години лишаване от свобода при първоначален общ режим. Г.Б. е признат за невинен и оправдан по обвинението за допуснати нарушения и на чл.15, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.25, ал.1 от ЗДвП.
Посочва се, че така постановената присъда по НОХД №286/2017г. по описа на ОС - Стара Загора е обжалвана от подсъдимия и е образувано ВНОХД №342/2018г. по описа на Апелативен съд - Пловдив. С Решение №286 от 03.12.2018г., влязло в сила, въззивният съд е изменил присъдата, постановена от ОС - Стара Загора, като е намалил наложеното на Г.Б. наказание от пет на четири години лишаване от свобода за престъпление по чл.343, ал.3, пр. предпоследно, б. „б“, пр.1 от НК и съдът приспада времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража, считано от 11.10.2018г., като същото следва да се зачете за изтърпяна част от наказанието „лишаване от свобода“. В останалата й част присъдата на първоинстанционния съд е потвърдена.
В исковата молба се посочва, че съгласно чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, с оглед на това, следва да се приеме за установено, че описаното деяние е извършено виновно от делинквента.
Твърди се, че за да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.226, ал.1 от КЗ (отм.), е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен между прекия причинител на вредата и застрахователя, както и да са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Посочва се, че от представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и от Протокол за извършена в хода на досъдебното производство химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта №69/09.02.2016г. е видно, че не е установено наличието на алкохол в кръвта на починалия водач на л.а. „Опел Астра“ Г. Т. Д..
В хода на досъдебното производство била изготвена съдебно-медицинска експертиза на труп №261/2015г., като от заключението й става ясно, че при огледа и аутопсията на Г. Т. Д. са установени: разкъсно-контузна рана и кръвонасядане на кожата на главата, оток на мозъка, счупване на II, III, IV и V ребра вляво с кръвонасядане в междуребрената мускулатура, счупване на лявата хълбочна кост на таза с кръвонасядане, разчленение на лонното съчленение, кръвоизлив зад коремницата вляво, кръвонасядане на мастната капсула на левия бъбрек, малък кръвоизлив в корема, охлузване на левия глезен, масивна мастна емболия; умерено изразена генерализирана атеросклероза. Сочи се, че според вещото лице, смъртта е настъпила вследствие на мастна емболия, развила се от масивна мекотъканна травма и счупване на кости. Експертът е заявил, че описаните травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети и е възможно да са получени по механизма на травма вътре в автомобила. В експертизата се сочи, че мастната емболия е усложнение, което може да се предвиди, но не може да се предотврати. Посочва се, че при счупване на кости и значителни мекотъканни травми се отделят мастни капки, които навлизат в кръвното русло. Кръвта ги отвежда в белия дроб, където запушват малките кръвоносни съдове. Газообменът спира и пострадалият умира от липса на кислород. Вещото лице твърди, че при огледа и аутопсията не са установени данни за инсулт. Сочи се, че през месец март 2015г. е възможно Г. Д. да е преживял предходно разстройство на кръвообращението на мозъка. Установени са данни за умерена атеросклероза, която няма отношение към причината за смъртта и връзката й с претърпяната травма на 30.10.2015г.
Ищцата сочи, че вследствие на противоправното си поведение, водачът Г.И.Б. й е причинил вреда - изгубила е много близък за нея човек - своя съпруг. Посочва, че отношенията им с починалия и съпруг били изключително близки, били са много привързани един към друг и скръбта й е неизмерима. В резултат на процесното ПТП, настъпило на 30.10.2015г., ищцата е претърпяла и търпи негативни преживявания, психически дискомфорт, страдания и мъка от загубата на толкова близък за нея човек, като това е нормалното, житейски оправдано състояние на едно задружно и сплотено семейство. Ищцата сочи, че е загубила своя съпруг, с когото дълги години са живели заедно и са споделяли всичко, съществувала е особена връзка на привързаност в семейството, в отношенията им са царяли хармония, любов и разбирателство, грижили са се един за друг и много са се подкрепяли. По време на дългия им семеен живот, ищцата е разчитала на ежедневната подкрепа на съпруга си - както морална, така и материална. Тя заявява, че все още страда от загубата на пострадалия, който е починал в едно добро за възрастта си здраве, без да е имал някакви сериозни оплаквания. Тази загуба е нарушила обичайния начин на живот на ищцата Д.Д.. Оставайки сама, тя ежедневно усеща липсата на своя съпруг, който е бил нейна опора в трудните моменти, с когото е споделяла както радостни, така и тъжни мигове, и на когото е разчитала за всичко до този момент. Внезапната нелепа загуба на съпруга й се е отразила изключително негативно на психиката на ищцата, която се сринала след като научила, че повече няма да може да види най-близкия си човек. Инцидентът е белязал завинаги живота й, лишавайки я от обичта, подкрепата и грижите на съпруга й Г. Т. Д..
В исковата молба се сочи, че претендираните от ищцата неимуществени вреди - душевни болки и страдания, са в пряка и непосредствена причинна връзка с ПТП от 30.10.2015г. Посочва се, че съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението следва да бъде определено, съобразно принципа на справедливостта.
Ищцата заявява, че претендираното от нея обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 30.10.2015г., при което е починал съпругът й - Г. Т. Д., е справедливо, като се имат предвид преживените от нея болки и страдания от внезапната загуба на толкова близък човек. Сочи, че претендираният размер на обезщетението е справедлив и с оглед на трайната съдебна практика по подобни казуси, поради което предявеният иск следва да бъде уважен изцяло. На основание чл.84, ал.3, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, ответникът следва да заплати и дължимата законна лихва върху претендиралото обезщетение от датата на непозволеното увреждане - 30.10.2015г.до окончателното изплащане на сумата.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди „З.Д.Е.“ АД да заплати на ищцата Д.И.Д., в качеството й на наследник на Г. Т. Д., сумата от 130 000 лв. (сто и тридесесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 30.10.2015г., при което е починал съпругът й - Г. Т. Д., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.10.2015г. - датата на непозволеното увреждане, до окончателното й изплащане.
Претендира и сторените от нея съдебни и деловодни разноски, както и възнаграждението за един адвокат.
С отговора на исковата молба ответното дружество счита предявените искове за допустими, но неоснователни и ги оспорва по основание и размер.
Ответното дружество не оспорва наличието на валидно сключена застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите под формата на застрахователна полица № 07115002616025/21.10.2015г. със срок на действие от 22.10.2015г. до 21.10.2016г. за лек автомобил -БМВ 320” с peг. № А8674КВ. управляван по време на процесното ПТП от Г.И.Б..
Не оспорва качеството на „ЗД Е.“ АД, като пасивно легитимирана страна по така предявените искове.
Оспорва основателността на исковете, като излага следните съображения:
Счита, че за да бъде ангажирана договорната отговорност на застрахователя по задължителната застраховка „ГО” на сочения за виновен за настъпване на процесното ПТП водач на л.а.“БМВ 320“, е необходимо ищцата да проведе главно и пълно доказване на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД, а именно: от обективна страна - противоправно деяние, неговото авторство, вреди, които са пряка и непосредствена последица от това деяние и техния размер и от субективна страна - вина.
На първо място, имайки предвид представената по делото и влязла в сила Присъда № 4 от 30.01.2018г. на Окръжен съд - Стара Загора, по НОХД № 286/2017г., както и нормата на чл.300 от ГПК, не оспорват вината на водача Г. И.Б..
Сочи се, че в Решението на Пловдивски апелативен съд от 03.12.2018г., 1-ви НС, по ВНОХД № 342/2018г, обаче, изрично се подчертава следното:
„Не е отчетено в максимална степен съпричиняването на съставомерния резултат от страна на пострадалия Г.Д.. Не може да се игнорира обстоятелството, че същият е навлезнал е платното за движение, без да даде предимство на движещият се по пътно лек автомобил, управляван от подсъдимия, а според показаният на св. Р.Г. дори и без да включи ляв пътепоказател. Не е без значение обстоятелството, че в бързината да направи маневрата се е наложило първият преминаващ автомобил да използва и звуков сигнал, за да предупреди пострадалия, който веднага след това е потеглил. В същата посока следва да се преценява и казаното от свидетелката, че тя е възприела автомобила на подсъдимия, следващ първия преминал покарай тях от достатъчно разстояние и дори е извикала „чакай“ към пострадалия. Всичко това води до извода на голяма степен на съпричиняване от страна на пострадалия, което следва по-съществено да се отчете, като смекчаващо отговорността обстоятелство при определяне размера на санкцията.“
Имайки предвид механизма на настъпилото ПТП и нормата на чл.51 от ЗЗД „Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали“, ответното дружество прави възражение за съпричиняване, като твърди, че пострадалият Г.Д. - наследодател на ищцата Д.Д., със собствените действия и поведение, е допринесъл в изключително висока степен за настъпване на процесното ПТП и е улеснил настъпването на вредоносните последици. Сочи се, че водачът на л.а.“Опел Астра“ Г.Д. е предприел маневра за навлизане от крайпътна територия на главен път без да се съобрази с движещия се пътя с предимство л.а.БМВ 320“, като е отнел предимството на същия. Пострадалият не е оценил правилно скоростта на движение на л.а.БМВ 320“ (която е разрешена и съобразена за конкретните пътни условия), не го изчакал да премине, а изключително рисково и неразумно, в противоречие с правилата за движение по пътищата, е предприел навлизане в неговата лента за движение и е пресякъл траекторията му. Посочва се, че от страна на пострадалия е налице нарушение на чл.37, ал.3 от ЗДвП „водачът на пътно превозно средство, излизащо на път от крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пешеходците и пътните превозни средства, които се движат по този път."
По този начин, според ответното дружество, пострадалият сам се е поставил в предвидима опасност, като в процесния случай приносът на пострадалия е в изключително висока степен и следва да бъде оценен от настоящия съд на 90 %.
В случай, че ищцата докаже горепосочения фактически състав, на самостоятелно основание ответното дружество оспорва предявения иск за претърпени неимуществени вреди по размер, поради тяхната изключителна прекомерност, тъй като липсват доказателства, които да обосновават такъв висок размер на обезщетение. Сочат, че искът е предявен в изключително завишен размер, съобразно принципа на справедливостта, трайната съдебна практика към датата на ПТП - 30.10.2015г., възрастта на пострадалия - 73 годишен към датата на ПТП и възрастта на претендиращата - 68 годишна, както и социално - икономическите условия и стандарт на живот в Република България. Посочва се, че същността и целта на застрахователно обезщетение е в някаква степен и до колкото е възможно, да възмезди близките на пострадалия за претърпените от тях болки и страдания от преживяната загуба, а не да ги обогати и да повиши личния им стандарт на живот абсолютно неоправдано. Позовавайки се на практиката на ВКС, един от факторите, които следва да бъдат взети предвид при определяне на справедливо обезщетение е именно стандартът на живот в съответната държава на присъждане на обезщетението. Друг задължителен за съдилищата критерий е датата на настъпване на застрахователното събитие, към която следва да се прецени размера на обезщетението. За ответното дружество претенцията, в предявения размер по никакъв начин не съответства на присъжданите към този момент обезщетения по идентични казуси и в никакъв случай не могат да имат паричен еквивалент на стойност претендираните от ищцата 130 000 лева.
Възразява срещу претендираната законна лихва от датата на застрахователното събитие 30.10.2015г., като твърдят, че тази претенция е погасена по давност, позовавайки се на кратката тригодишна давност съгласно чл. 111, буква в) от ЗЗД.
В допълнителната си искова молба ищцата прави допълнения към подадената искова молба. Оспорва възражението на застрахователното дружество за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия Г. Т. Д. - наследодател на ищцата, в което ответникът твърди, че като водач на л.а. „Опел Астра“ с peг. № СТ 1734 АХ, Д. с действията си и с поведението си е допринесъл в изключително висока степен (90%) за настъпване на процесното ПТП и бил улеснил настъпването на вредоносните последици.
Ищцата счита, че твърденията на ответника относно наличие на съпричиняване от страна на наследодателя на ищцата са необосновани и неоснователни, като излага съображения в тази връзка.
Ищцата счита, че възражението за съпричиняване следва да се отхвърли като неоснователно.
За неоснователно намира и възражението за изключителна прекомерност на претендиралото обезщетение за неимуществени вреди, за което се твърди, че не съответствало с принципа на справедливостта, с трайната съдебна практика, с възрастта на починалия и на претендиращия обезщетение преживял родственик, както и със социално-икономическите условия и стандарта на живот в Република България към датата на ПТП - 30.10.2015г.
Позовавайки се на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и с оглед ППВС на РБ №4/23.12.1968г., ищцата сочи, че обезщетението следва да бъде определено съобразно принципа на справедливостта, като излага подробни аргументи в тази връзка.
Ищцата сочи, че претендираният от нея размер на обезщетение за причинените й неимуществени вреди вследствие загубата на нейния съпруг е напълно адекватен. В този смисъл се позовава на константната практика на ВКС по подобни казуси.
Ищцата счита, че възражението за прекомерност на предявения иск за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлено, като неоснователно.
Сочи, че в отговора на исковата молба, застрахователят е направил възражение и за изтекла 3-годишната погасителна давност по отношение на претенцията на ищцата за лихва. Позовавайки се на разпоредбата на чл.84, ал.3, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, законната лихва върху претендираното обезщетение се дължи от датата на непозволеното увреждане - в случая - от 30.10.2015г., в случая събитието е по реда на КЗ (отм.), поради което съдът следва да се съобрази с константната съдебна практика, прилагана към датата на инцидента, а не променената уредба в КЗ (в сила от 01.01.2016г.)
С допълнителния отговор ответното дружество заявява, че поддържа всички направени с отговора на исковата молба твърдения, възражения, оспорвания и доказателствени искания.
Съдът, по искане на ответника е конституирал в качеството на трето лице-помагач на страната на ответника, прекия причинител на ПТП Г.И.Б., който не е взел писмено становище по иска. Същият се е явил в първото по делото съдебно заседание от 08.10.2019г. и е посочил, че не желае да каже нищо по делото и че не желае повече да участва в производството. Не е взел становище по съществото на спора.
Съдът, като взе
предвид събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните,
намира за установено следното:
Страните не оспорват наличието на валидно сключена застраховка
Гражданска отговорност на автомобилистите под формата на застрахователна полица
№07115002616025/21.10.2015г. със срок на действие от 22.10.2015г. до
21.10.2016г. за лек автомобил -БМВ 320” с peг. №А8674КВ. управляван по време на
процесното ПТП от Г.И.Б., както и качеството на ответника „ЗД Е.“ АД, като
пасивно легитимирана страна по така предявения иск.
Безспорно установено по
делото е , че за станалото на 30.10.2015г. ПТП са били образувани ДП
№441/2015г. по описа на ОД на МВР - Стара Загора, пр.пр. №4439/2015г. по описа
на ОП - Стара Загора. С внесен в съда обвинителен акт срещу виновния водач Г.И.Б.
е образувано НОХД №286/2017г. по описа на ОС -Стара Загора. С Присъда №4 от
30.01.2018г., съдът е признал подсъдимия Г.Б. за виновен в това, че на
30.10.2015г.около 15:47часа, на път 1-5, км. 231+800, в землището на гр. Стара
Загора, при управление на МПС - л.а. „БМВ 320 И“ с peг. № А 8674 КВ, без да има
необходимата правоспособност да управлява МПС, нарушил правилата за движение по
пътищата, предвидени в ЗДвП, а именно: чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП - „Водачите
са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението“ - след като видял МПС л.а. „Опел Астра“ с peг.
№ СТ 1734 АХ, който представлява опасност, не намалил скоростта и не спрял, и
чл.150 от ЗДвП - „Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по
пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от
правоспособен водач,...“ - управлявал л.а. „БМВ 320 И“ с peг. № А 8674 КВ без
необходимата правоспособност и по непредпазливост причинил смъртта на Георги
Тодоров Димитров, като водач на л.а. „Опел Астра“ с peг. № СТ 1734 АХ, поради
което на основание чл.343, ал.З, пр. предпоследно, б. „б“, пр.1, вр. с чл.343,
ал.1, б. „в“, вр. с чл.342, ал.1 от НК и чл.54 от НК, подсъдимият е осъден на
пет години лишаване от свобода при първоначален общ режим. Г.Б. е признат за
невинен и оправдан по обвинението за допуснати нарушения и на чл.15, ал.1, т.1
от ЗДвП и чл.25, ал.1 от ЗДвП.
Така постановената присъда по
НОХД №286/2017г. по описа на ОС - Стара Загора е обжалвана от подсъдимия и е
образувано ВНОХД №342/2018г. по описа на Апелативен съд - Пловдив. С Решение
№286 от 03.12.2018г., влязло в сила, въззивният съд е изменил присъдата,
постановена от ОС - Стара Загора, като е намалил наложеното на Г.Б. наказание
от пет на четири години лишаване от свобода за престъпление по чл.343, ал.3,
пр. предпоследно, б. „б“, пр.1 от НК, като съдът приспаднал времето, през което
подсъдимият е бил задържан под стража, считано от 11.10.2018г., като същото
следва да се зачете за изтърпяна част от наказанието лишаване от свобода. В останалата й част присъдата на
първоинстанционния съд е потвърдена.
От представеното по делото
удостоверение за наследници №360/02.11.2015г. на Общ.Гурково се установява, че
ищцата е наследник по закон /съпруга/ на починалия вследствие на ПТП водач Г.
Т. Д., б.ж. на гр.Ст.Загора, поч. на 31.10.2015г.
Съгласно
разпоредбата на чл.300 ГПК и чл.413 ал.1 НПК, влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно, задължителната
сила на присъдата се отнася до всички елементи на осъществения престъпен
състав, поради което съдът приема за
безспорно установени обстоятелствата, установени от наказателния съд -
факта на настъпилото ПТП, виновността на водача на МПС, претърпените вреди и
причинно-следствената връзка между деянието и вредоносния резултат.
Или, с оглед гореизложеното, по делото се установи по несъмнен начин настъпването на застрахователно събитие през действието на процесния договор за застраховка “Гражданска отговорност” /факт обявен за безспорен между страните/ и поради това съдът приема, че застрахователното покритие обхваща отговорността на причинителя на ПТП. Налице са всички материални предпоставки за възникване на спорното материално право по чл. 226 КЗ /отм./.
С оглед установяване на фактическите обстоятелства по делото, свързани с установяване на механизма на възникване на ПТП, както и възраженията за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия наследодател на ищцата, съдът е назначил съдебно-автотехническа експертиза, изпълнена от вещото лице инж.Н.С.. Тъй като заключението му е било частично оспорено от страна на защитата на ищцата, съдът е назначил повторна съдебно-автотехническа експертиза, изпълнена от вещото лице инж.В.В..
Съдът възприема констатациите, направени в повторната експертиза, като счита същата за компетентно и мотивирано изготвена, съобразена с доказателствата по делото.
Видно от заключението на повторна съдебно-автотехническа експертиза, изпълнена от вещото лице инж.В.В., в условията на пътна обстановка, отразена в предоставените материали, двата процесни автомобила са били управлявани в посоки както следва: БМВ от север на юг, в западната лента за движение, със скорост от около 79,61 км/ч, а лек автомобил Опел от отбивката западно от оста на пътя, движейки се от запад на изток със скорост около 3,88 км/ч с цел пресичане на пътното платно и навлизане в черен път от източната страна на пътя. При навлизане на лек автомобил Опел в западната лента за движение, по която се е движил лек автомобил БМВ, последният се е намирал на отстояние от мястото на удара на около 243,66 м . Водачът на БМВ е реагирал със закъснение на опасността /опасната му за спиране зона - 66,56 м е по-малка от отстоянието на което се е намирал 243,66 м при навлизането на Опел в лентата му за движение /, задействайки спирачната система на автомобила непосредствено преди настъпването на удара и отклоняване на автомобила на ляво на около 6°. Видно от експертизата, при настъпилия удар между двете МПС, лек автомобил БМВ контактува с предна челна част с левите състави на лек автомобил Опел в областта на предна лява врата и преден ляв калник, който е заемал позиция, при която надлъжната му ос сключва с оста на пътя ъгъл около 37°.
Видно от експертизата, в резултат на удара и породилия се ударен импулс, лек автомобил Опел променя посоката си на движение, като същата сключва ъгъл 21° с надлъжната ос на пътя, а лек автомобил БМВ променя посоката си на движение, като същата сключва ъгъл 20° с надлъжната ос на пътя. Двата автомобила продължават движението си в посока югоизток , като излизат извън пътното платно и се установяват в покой на позиции както се фиксирани в протокола за оглед на местопроизшествието.
Според вещото лице, при това ПТП има съществени пропуски и нарушения на водачите които са в пряка причинна връзка с настъпването на удара между автомобилите им, изразяващи се в:
- недооценяване на скоростта на движение на лек автомобил БМВ от страна на водача на Опел и навлизане в лентата за движение на БМВ от страна на Опел, вместо да изчака и пропусне БМВ да премине и тогава да предприема пресичане на пътното платно,
- закъсняло задействане на спирачната система на БМВ от страна на водача на БМВ, непосредствено преди настъпването на удара с Опел Астра, вместо това да стори значително по-рано, което би му позволило да намали скоростта си на движение, като пропусне навлезлия вече в неговата лента за движение Опел или спре преди коридора на пресичане на пътното платно от Опел Астра.
- неправилна от техническа гледна точка маневра от страна на водача на БМВ, завивайки на ляво по посоката на движението си, като по този начин е навлязъл в насрещната лента за движение и е ударил лек автомобил Опел в зоната на предна лява врата, където от конструктивна гледна точка водачът на Опел е най-незащитен. При продължаване движението си в лентата си с отклоняване минимално в дясно, без да я напуска, БМВ би преминало зад лек автомобил Опел, без да се удари /контактува / с него. Дори да не промени посоката си на движение, а да продължи да се движи в лентата си за движение, лек автомобил БМВ би ударил лек автомобил Опел в зоната на заден ляв калник до задната броня с предната си челна лява част, при което последиците от удара за водача на Опел биха били с много по-малка тежест.
Според вещото лице, всичко посочено по-горе по отношение на водача на БМВ е в пряка причинна връзка със слабата му квалификация като водач на МПС, характерна за водач без придобита минимална правоспособност за водач на МПС кат. В, както е в този конкретен случай.
Според вещото лице, видимостта на водача на лек автомобил Опел Астра по отношение на лек автомобил БМВ в момента на навлизане в лентата за движение на БМВ е около 250 метра с оглед конфигурацията на пътното платно - прав равнинен участък - и пътно-метереологичните условия към момента на възникване на ПТП - дневна светлина, нормална видимост.
Ударът, според експерта, е бил предотвратим от страна на водача на лек автомобил Опел Астра, като за целта е трябвало да даде предимство на движещия се в посока от север на юг с предимство по път I - 5 лек автомобил БМВ и тогава при липса на други ППС в района на местопроизшествието, да предприеме извършване на маневрата ляв завой.
Според вещото лице, лек автомобил БМВ не попада в опасната за спиране зона на Опел Астра и лек автомобил Опел Астра не попада в опасната за спиране зона на БМВ.
Водачът на л.а. БМВ е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП при движение в тази част на пътната лента и своевременно предприемане на аварийно спиране, тъй като отстоянието, на което са се намирали предните състави на БМВ от мястото на удара - 243,66 м е по-голямо от опасната му зона на спиране - 66,56 м. Водачът на БМВ е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП с Опел Астра, като продължи движението си в лентата си за движение, тъй като към момента на удара остава свободен транспортен коридор зад задните състави на лек автомобил Опел с ширина около 2,80 м. Този свободен транспортен коридор е достатъчно широк за преминаване на лек автомобил БМВ с габаритна ширина около 1,80 м зад лек автомобил Опел, без да напуска лентата си за движение. Достатъчно е било от техническа гледна точка БМВ да се отклони максимално в дясно в лентата си за движение, без да я напуска.
За водачът на БМВ с рег.№ А8674КВ е съществувала техническа възможност да избегне настъпването на процесното ПТП, като от техническа гледна точка е трябвало да извърши следното:
- в момента на навлизане на Опел Астра от отбивната западно от път I - 5 в лентата по която се движи БМВ е трябвалало незабавно да задейства спирачната система на автомобила си, като по този начин намали скоростта си на движение, пропускайки Опел Астра, както и при необходимост да има възможност да спре преди мястото на удара/транспортния коридор по който се движи Опел Астра,
- задействайки спирачната система на БМВ, да продължи движението си без да се отклонява на ляво спрямо посоката си на движение, като отбие максимално в дясно в лентата си за движение без да я напуска.
Повторната експертиза беше оспорена от пълномощника на ответника в последното съдебно заседание. Съдът счита за неоснователно направеното оспорване, предвид изложените от пълномощника на ответника основания, които съдът не споделя. Обстоятелството, че вещото лице е участвало при огледа на местопроизшествието, не се отразява на верността на депозираната в настоящото производство експертиза и не е пречка вещото лице да бъде назначено като такова в настоящото производство и да представи заключение, съобразно данните, събрани в производството.
Съдът възприема констатациите, направени в повторната експертиза, като счита същата за компетентно и мотивирано изготвена, съобразена с доказателствата, събрани в настоящото производство. В първоначалната експертиза, според съда, е описан механизъм на ПТП, несъобразен с доказателствата по делото, преценени в съвкупност. Налице е разминаване и противоречие между изводите на експертизата по първоначалното заключение и разясненията, дадени от експерта в съдебно заседание със събраните по делото доказателства и данни, свързани с процесното ПТП, вследствие на което е починал наследодателят на ищцата.
Съдът счита, с оглед данните по делото и заключението на експертизата, че в случая е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия водач на л.а.“Опел Астра“ с рег.№СТ 1734 АХ, който според съда е съизмерим на 20%. Това е така, защото водачът на л.а.“Опел Астра“ не е преценил адекватно скоростта на движение на лек автомобил БМВ и е навлязъл в лентата за движение на БМВ, вместо да изчака и пропусне БМВ да премине и тогава да предприема пресичане на пътното платно. Както експертизата е посочила, видимостта на водача на лек автомобил Опел Астра по отношение на лек автомобил БМВ в момента на навлизане в лентата за движение на БМВ е около 250 метра с оглед конфигурацията на пътното платно - прав равнинен участък - и пътнометереологичните условия към момента на възникване на ПТП - дневна светлина, нормална видимост.
Ударът е бил предотвратим от страна на водача на лек автомобил Опел Астра, като за целта е трябвало да даде предимство на движещия се в посока от север на юг с предимство по път I - 5 лек автомобил БМВ и тогава при липса на други ППС в района на местопроизшествието да предприеме извършване на маневрата ляв завой. Несвоевременното излизане на пътното платно от страна на водача на лек автомобил Опел Астра съставлява нарушение на правилото на чл. 25, ал.1 от ЗДвП, според което водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра за навлизане по друг път, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Действията на пострадалия водач на лек автомобил Опел Астра също са допринесли в определена степен за настъпване на вредоносния резултат.
Поради изложеното, съдът намира, че възражението за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е доказано по делото, като съдът счита, че е налице съпричиняване от 20% от страна на пострадалия Г. Т. Д.. Този размер на съпричиняването следва да се вземе предвид при определяне размера на претендираното от ищцата обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на причиненото ПТП.
За установяване на претърпените от ищцата болки и страдания по делото бяха разпитани и свидетели - св.Мария И. Василева и св.Живка Николаева Д..
От показанията на св.М. И. В. се установява, че ищцата и мъжът й си купили къща в Гурково през 1999 година и оттогава се познават със свидетелката. Доста често контактували, ходили си на гости. Ищцата и съпругът й никога не са имали неприятности, той бил работен човек, незаменим човек, работлив, строител. Свидетелката е посочила, че смъртта на съпругът не се отразил добре на ищцата. До тогава той бил неотлъчно до нея, и двамата били пенсионери. За всичко Г. помагал на ищцата. След смъртта му, ищцата разчитала за помощ на децата си, най-вече на сина си. Децата й си идвали, на в момента ищцата живее сама. Според свидетелката иска да си продаде къщата в Гурково, защото иска да е по-близо до децата си - в Стара Загора. Според свидетелката, ищцата не може да се справи с тази къща, тъй като е възрастна и иска грижи. Според свидетелката, ищцата има здравословни проблеми – диабет, боли я главата, костите и има нужда от грижи.
От показанията на св.Ж.Н. Д., снаха на ищцата, се установява, че познава родителите на съпруга си от 25 години, откакто познава сина им. На 30.10.2015г. станало ПТП, съпругът на свидетелката бил в чужбина и се наложило свидетелката да съобщи на ищцата за ПТП. Посочва, че много трудно й съобщила. Те бяха много близки, свикнали били един с друг и се подкрепяли постоянно във всяко отношение. Ищцата не можела да повярва в първия момент. Свидетелката и съпругът й /сина на ищцата / постоянно като имали възможност, ходили при ищцата, пращали и децата си, за да не се чувства сама. Според свидетелката, ищцата все плаче. Всяко нещо е свикнала да прави със съпруга си. Финансово я подкрепял много. Той бил миньор и бил в добро здраве, работел и на частно, не я лишавал от нищо. Сега ищцата загубила тази подкрепа. Според свидетелката, ищцата се страхувала да стои сама в къщата.
Според свидетелката, синът на ищцата работи в чужбина, но сега бил тук и нямало да ходи повече, тъй като виждал, че майка му не може да се справя сама. Към къщата имало двор, който трябвало да се поддържа. Синът на ищцата ходел през почивните дни да й помага. За всяка една мъжка работа, тя нямало на кого да разчита. Според свидетелката, ищцата и съпруга й били много близки.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, същите са непротиворечиви досежно сочените обстоятелства- претърпените от ищцата душевни болки и страдания, свързани със смъртта на съпруга й, вследствие на процесното ПТП.
Както беше посочено по-горе в изложението, съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК и чл.413 ал.1 НПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно, задължителната сила на присъдата се отнася до всички елементи на осъществения престъпен състав, поради което съдът приема за безспорно установени обстоятелствата, установени от наказателния съд - факта на настъпилото ПТП, виновността на водача на МПС, претърпените вреди и причинно-следствената връзка между деянието и вредоносния резултат.
Във връзка с възраженията на ответника за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия водач на лек автомобил Опел Астра - Г. Т. Д., както беше посочено по-горе в изложението, съдът приема, че е налице съпричиняване, което е съизмеримо на 20% и следва да се вземе предвид при определяне размера на претендираното от ищцата обезщетение за неимуществени вреди, настъпили за нея в резултат на причинената вследствие на ПТП смърт на съпруга й.
Окръжен съд приема, с оглед събраните по делото доказателства, че предявеният от ищцата иск за неимуществени вреди с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ се явява основателен и следва да бъде уважен.
Относно размера на иска за неимуществени вреди, съгласно чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищцата да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др.
В настоящия случай, съдът взема предвид отношенията на любов, уважение и привързаност между ищцата и нейния съпруг. Безспорно за нея е налице най - тежкият житейски резултат - загуба на изключително близък човек, с което е лишена от възможността да бъде подкрепяна и подпомагана морално, лишени е от опора, грижи, материална подкрепа и помощ. Ищцата е претърпяла тежка загуба, животът й се е променил необратимо и тя преживява мъчително загубата на съпруга си.
Съдът счита, че загубата на съпруга й се е отразило изключително тежко за ищцата. Следва да се вземе предвид и напредналата й възраст /73г./, здравословното й състояние – същата страда от диабет, болки в крайниците, както и обстоятелството, че е останала да живее сама след загубата на съпруга си, което е стресиращо и подтискащо за нея. Това прави преждевременната и внезапна загуба на съпруга й особено тежка за ищцата. Следва да се отчете и съществуващата емоционална връзка и привързаност между ищцата и починалия вследствие на процесното ПТП съпруг, нуждата от подкрепа, взаимопомощ и духовна близост, които правят загубата на съпруга й непреодолима и изключително тежка.
С оглед на изложеното, съдът предвид претърпените от ищцата болки и страдания и обичайно присъжданите обезщетения в аналогични случаи, приема, че дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди на ищцата, вследствие на смъртта на съпруга й, настъпила вследствие на ПТП на 30.10.2015 г. е в размер на 130000 лв.
Предвид наличието на съпричиняване, което съдът прие, че е съизмеримо на 20%, то съдът счита, че претендираното от ищцата обезщетение за неимуществени вреди, настъпили за нея в резултат на причинената вследствие на ПТП смърт на съпруга й, следва да е в размер на 104 000 лв.
При прекия иск, с който увреденият претендира обезщетение направо от застрахователя, лихвите върху обезщетенията за неимуществените вреди се дължат съгласно общото правило при непозволеното увреждане /чл. 84, ал. 3 от ЗЗД/ - от деня на увреждането – 31.10.2015 г., както и съгласно предвидената за това възможност в разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. 1 - во от КЗ. В практиката на ВКС, обективирана в решение № 45/15.04.09г. по т.д. № 525/08 г. на ВКС ТК, решение №72/30.04.09г. по т.д. №475/08г. на ВКС-ТК, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, също е възприет принципът, че обезщетение за забава в размер на законната лихва се дължи от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД по прекия иск на увредения срещу застрахователя чл.226, ал. 1 от КЗ/ по застраховка “Гражданска отговорност”.
Ответното дружество е направило възражение за погасителна давност по чл. 111, буква “в” от ЗЗД. С оглед разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, изискуемостта на претендираното обезщетение за причинените в резултат на процесното ПТП вреди е настъпила на датата на извършване на деликта – 31.10.2015 г. Вземането за лихви за забава се погасява с изтичането на тригодишен давностен срок, считано от датата на изискуемостта на главното вземане, съгласно разпоредбата на чл. 111, б."в" от ЗЗД.
В настоящия случай смъртта на съпруга на ищцата, вследствие на процесното ПТП е настъпила на 31.10.2015 г., а искът за тяхното обезщетяване е предявен на 16.01.2019 г. С оглед разпоредбата на чл. 111, б. “в” от ЗЗД, където е посочено, че с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания, съдът приема, че за периода от застрахователното събитие (т.е. от 31.10.2015 г.), до три години преди завеждане на иска (т.е. до 16.01.2016 г.) вземането на ищцата за лихви за обезщетяване на допуснатата забава в плащането на дължимото обезщетение за причинените в резултат на деликта вреди е погасено по давност /в този смисъл е и формираната трайна и задължителна за съдилищата съдебна практика - Решение № 96 от 18.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 610/2010 г., I т. о., ТК, Решение № 72 от 30.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 475 /2008 г., II т. о., ТК/. Поради това за периода от 31.10.2015 г. до 16.01.2016 г. искът следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.
Предвид гореизложените съображения, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан за сумата 104 000 лв., които ответникът следва да заплати на ищцата, в качеството й на наследник на Г. Т. Д., с ЕГН: **********,*** Загора, която сума представлява обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие смъртта на съпруга й Г. Т. Д., починал вследствие на ПТП, настъпило на 30.10.2015г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.01.2019 г. до окончателното й изплащане.
За разликата над уважения размер от 104 000лв. до предявения размер на иска от 130 000лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Също така следва да се отхвърли и иска за обезщетение за забава за периода от 31.10.2015 г. до 16.01.2016 г. като погасен по давност.
По
отношение на разноските :
Процесуалният представител на ответното дружество е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищцата.
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК съдът може по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение, ако то не съответства на фактическата и правна сложност на делото. Възможността за намаляване на възнаграждението е ограничена до минимално определения размер по чл. 36 от ЗА, който в ал. 2 предвижда, че при договорено възнаграждение между адвоката и клиента, същото не би могло да бъде по-ниско от размера, предвиден в Наредбата на Висшия адвокатски съвет.
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1/09.07.2004 г. за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнаграждението се определя по следния начин : при интерес от 100 000 лв. до 1 000 000 лв. – 3 530 лв. + 2 % за горницата над 100 000 лв. В настоящия случай минималния размер на адвокатското възнаграждение, определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1/09.07.2004 г. при материален интерес 130 000 лв. възлиза на 4 130 лв. Съгласно представения договор за правна защита и съдействие, страните по него са договорили адвокатско възнаграждение в размер на 4 200 лв., което не следва да бъде намалено.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищцата направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, които са в размер на 3 360 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в редакцията й след изменението с ДВ бр. 8/24.01.2017 г., в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 37, ал. 1 ЗПП предвижда, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба за заплащане на правната помощ. С оглед на изложеното, съдът счита, че в настоящия случай приложение следва да намери нормата на чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ, където е посочено, че за защита по дела с материален интерес над 10 000 лв., възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто от максимално предвидения размер по ал. 1., което от 100 до 300 лв. Поради това дължимото юрисконсултско възнаграждение в настоящия случай е в размер 450 лв.
Ищцата следва да заплати на “З. Д. Е.“ АД сумата 90 лв., представляваща направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати сумата от 4 177.76 лв., представляваща дължима държавна такса по сметка на Старозагорския окръжен съд, съразмерно с уважената част от исковете.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА “З. Д. Е.“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С . район „И.“, п.к. 1592, бул. „Х. К.“ №** да заплати на Д.И. Д., с ЕГН **********,*** със съдебен адрес:***,офис 2 –чрез адв.Ж.З., в качеството й на наследник на Г. Т. Д., с ЕГН: **********,*** сумата от 104 000 лв. /сто и четири хиляди лв./ , представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 30.10.2015г., при което е починал съпруга й - Г. Т. Д., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.01.2019 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в частта над 104 000 лв. до претендирания размер от 130 000 лв. като неоснователен и искът за обезщетение за забава за периода от 30.10.2015 г. до 16.01.2016 г. като погасен по давност.
ОСЪЖДА “З. Д. Е.“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С . район „И.“, п.к. 1592, бул. „Х. К.“ №** да заплати на Д.И. Д., с ЕГН **********,*** със съдебен адрес:***,офис 2 –чрез адв.Ж.З., в качеството й на наследник на Г. Т. Д., с ЕГН: **********,*** сумата от 3 360 лв., представляваща направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
Присъдените суми следва да се приведат на служебна банкова сметка ***.39 от Закона за адвокатурата в „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД, с IBAN: ***, BIC: ***, с титуляр адв.Ж.С.З..
ОСЪЖДА Д.И. Д., с ЕГН **********,*** със съдебен адрес:***,офис 2 –чрез адв.Ж.З., в качеството й на наследник на Г. Т. Д., с ЕГН: **********,*** Загора да заплати на “ “З. Д. Е.“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С . район „И.“, п.к. 1592, бул. „Х. К.“ №** сумата от 90 лв., представляваща направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА “З. Д. Е.“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С . район „И.“, п.к. 1592, бул. „Х. К.“ №**да заплати по сметка на Окръжен съд – Стара Загора сумата от 4 177.76 лв., представляваща дължима държавна такса, съразмерно с уважената част от иска.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ответника - Г.И.Б., с ЕГН **********, с адрес: *** 100.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: