Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 02.
11. 2020 год.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Плевенският районен съд, тринадесети
граждански състав, в публичното заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА при
секретаря
Наталия Николова, като разгледа докладваното от съдията ЗАМФИРОВА
гр. д. № 2744 по
описа за 2020 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Делото е образувано по подадена искова молба от ***.
против ***, ЕИК/БУЛСТАТ ***. В срока
по чл. 131 от
ГПК е
депозиран писмен отговор
от ответната страна.
В
публичното заседание Т. се представлява от ***., който е направил изменение на
основание чл. 214 от ГПК на размера на исковата претенция, която да се
счита предявена за сумата от 100, 10 лв.
За *** – не се явява
представител.
Съдът, като прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за
установено следното:
Безспорно
е, че между страните е налице правоотношение, произтичащо от договор за паричен
заем. Според ответника, през 2014 г. вземанията по договора за паричен
заем му били прехвърляни по силата на договор за цесия, но ищецът не е бил
надлежно уведомен за цесията. По силата на договора за паричен заем на ищеца е
предоставен заем в размер на 755 лева. Към настоящия момент ищецът не разполага
с копие на договора и погасителния план към него. Ответникът е отказал на ищеца
предоставяне на копия от договора за цесия и договора за паричен заем. По силата на договора, ищецът
дължи връщане на заемната сума в рамките на уговорения в договора за заем срок
на вноски при спазване Закона за
потребителски кредит (ЗПК). В договора за заем, сключен при условията на ЗПК,
били уговорени лихви, неустойки и такси, дължими от ищеца при определени
условия.
Ищецът обаче не е бил запознат с общите
условия към договора (ОУ), той не е приемал и подписвал ОУ. Съгласно чл. 11,
ал. 2 от ЗПК, ОУ са неразделна част от договора за
потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора.
Неподписването на ОУ е санкционирано от закона с най - тежката последица -
недействителност на правоотношението (чл. 22 от ЗПК). Поради това, договорът за потребителски кредит е
недействителен, не поражда действие, съответно по аргумент от чл. 23 от ЗПК, ответникът следва да върне всички предадени
от ищеца суми за лихви или други разходи по договора.
По време на
действие на договора, след като вземанията по него вече са били цедирани на
ответника, ищецът е заплащал суми на ответника, част от които представлявали
договорни неустойки, такси и лихви, както следва: 250 лева под формата на
неустойка за неизпълнение на задължения по договора за потребителски кредит; 150
лева под формата на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита; 400 лева под формата на лихви за предоставяне на
заемната сума.
Независимо
от плащането обаче, клаузите за
неустойки в договора за потребителски кредит са недействителни, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, евентуално размерът на договорените
неустойки е прекомерен на основание чл. 92, ал. 2 от ЗЗД, тъй като са уговорени в противоречие с
добрите нрави и излизат извън присъщата наказателна, обезщетителна и
обезпечителна функция на неустойката.
Определените
в договора за потребителски кредит такси са в противоречие с чл. 10а, ал. 2, 3
и 4 от ЗПК, като заобикалят императивното правило на чл. 19, ал. 4 от ЗПК относно максимално допустимия процент на
разходите на годишна база (ГПР) по потребителските кредити (както ГПР е
дефиниран в чл. 19, ал. 1 от ЗПР вр. § 1, т. 1 от ДР на ЗПК), поради което същите
са нищожни на основание чл. 19, ал. 5 от
ЗПК.
Отделно от
горното, доколкото ищецът е заплатил на ответника по -голяма от първоначално
договорената сума, договорът е недействителен и поради това, че противоречи на
нормите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК вр. с чл. 22 от ЗПК. Договорът не отговаря на посочените
императивни изисквания на ЗПК: не съдържа разбираеми, ясни правила и конкретни
параметри за определените с него лихвени проценти, нито за ГПР и общата дължима
сума от ищеца. Ето защо, в случая са
приложими произтичащите от чл. 23 от ЗПК последици, а именно, че ищецът дължи
връщане на ответника само на чистата стойност на паричния заем до размера на
цедираната сума по договора за цесия, но не дължи определените с
недействителните клаузи на договора лихва, неустойки и разходи по заема, общо в
размер на 800 лева.
Предвид
твърдяната недействителност на договора,
за ответника не съществува основание за задържането на горепосочената
обща платена от ищеца сума за неустойки, такси и лихви, поради което последната
подлежи на връщане поради изначална липса на основание за заплащането й от
ищеца на ответника.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден заплати на ищеца следните суми в размер
на 100, 10 лв.
Предвид
гореизложеното, искът е основателен и следва да бъде уважен, съобразно
направеното изменение. При този изход на делото, разноските по делото са за сметка на ответника.
Водим от
горното, Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД,
***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Б.Д.Т., ЕГН **********,***, чрез пълномощника ***.
***, сумата от 100, 10 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38 от ЗА, ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, ДА ЗАПЛАТИ НА на ***.И. от ***, JIHA ***, съдебен
адрес ***, адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 от ГПК, ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на ПлРС сумата
от 25 лв. за държавна такса.
Решението
може да се обжалва пред ПлОС в двуседмичен срок от получаване обявлението до
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: