Определение по дело №286/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

Година

9.4.2013 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

03.11

Година

2013

Председател:

Секретар:

За да се произнесе , съобрази следното:

Постъпила е искова молба от „БМ Л.” , гр. С. против Д. Ц. Д. и Д. Г. Д.. Ищецът твърди, че е сключил договор за финансов Л. с „ДД Т.” О., гр. В. Т. в качеството му на лизингополучател и с Д. Д., Д. Д. и „Д. Д. 2.” О., гр. В. Т., като поръчители. За ищеца възникнало право на парично вземане в размер на 58 867,62 евро в резултат на неизпълнение на задълженията по договора за финансов Л., като посочената сума представлява 30 510,61 евро лизингови вноски с настъпил падеж за периода декември 08 – март 09 година включително, съгласно погасителен план, който е неразделна част от договора за Л., 1357 евро, представляваща стойността на изискуеми застрахователни премии, платени от лизингодателя за сметка на лизингополучателя по застраховка „Гражданска отговорност”, 27 000 евро – част от договорна неустойка по чл. 9.2 от договора за Л., за връщане на активите преди изтичане на срока на договора и без да е платена лизинговата цена.

Сочи се, че ищецът е изпълнил насрещната си престация по договора за финансов Л., като е закупил 4 ППС посочени подробно и ги е предало на лизингополучателя, за ползване срещу плащане на лизингова цена, погасяване Ч. месечни лизингови вноски.

Твърди се, че съгласно договора лизингодателят е платил и дължимите се застрахователни вноски за автомобилите. Длъжникът – лизингополучател спрял плащането на дължимите лизингови вноски от ноември 2008 г. и на 23.03.2009 г. по своя инициатива върнал предсрочно ползваните лизингови ППК, без да е платил просрочията и без да е изплатил изцяло лизинговата им цена. На същия ден на представляващия лизингополучателя е връчена покана за доброволно изпълнение на дължимите вноски. Поръчителите по договора са били уведомени с нотариални покани.

Твърди се, че задължението на лизингополучателя, респ. поръчителите по договора, не е погасено изцяло до момента на исковата молба. Тъй като ищецът понесъл вторична реализация на процесните ППС, същият претендира и част от договорната неустойка, предвидена за случаите на предсрочно връщане на лизинговите ППК.

За събиране на вземането от страна на ищеца е подадено заявление от 14.06.2010 г. във ВТРС за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК- Съдът е издал исканата заповед, като е образувано ч.гр.д. № 2669/2010 г. на ВТРС. Във връзка с направено от ответниците възражение ищецът предявява претенцията си, с която моли съда да приеме за установено, че двамата ответници в качеството им на поръчители по договор за финансов Л. за следните суми: 58 867,62 евро в резултат на неизпълнение на задълженията по договора за финансов Л., като посочената сума представлява 30 510,61 евро лизингови вноски с настъпил падеж за периода декември 08 – март 09 г. Включително, съгласно погасителен план, който е неразделна част от договора за Л., 1357 евро, представляваща стойността на изискуеми застрахователни премии, платени от лизингодателя за сметка на лизингополучателя по застраховка „Гражданска отговорност”, 27 000 евро – част от договорна неустойка по чл. 92 от договора за Л., за връщане на активите преди изтичане на срока на договора и без да е платена лизинговата цена. Претендира се и законната лихва върху дължимите суми, считано от подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК пред РС до окончателното й изплащане.

С Разпореждане от 22.02.2011г. ВТРС е обезсилил издадената заповед за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист и това разпореждане е потвърдено с определение на ВТОС по в.ч. гр.д. № 467/2011г., респ. е влязло в законна сила.

С определение от 08.11.2012г. по делото съдът е прекратил производството по същото по отношение на ответника Д. Г. Д.. С определение от 28.01.2013г. по делото е допуснато изменение на иска, който „БМ Л.” , гр. С. е предявил против ответника Д. Ц. Д., като вместо претендираното установяване съществуването на вземането на ищеца спрямо ответника, искът се счита предявен за осъждане на ответника да заплати на ищеца исковите суми.

Ответникът Д. Д. е депозирал Ч. особения си представител назначен му по реда на чл. 47,ал.6 от ГПК отговор на исковата молба, който съдът намира за подаден в указания срок и счита, че следва да го вземе предвид.

В отговора на исковата молба ответникът прави възражение за недопустимост на предявения иск, поради това, че заповедта за незабавно изпълнение, издадена в полза на ищеца, е обезсилена.

Оспорват се всички предявени искови претенции. Сочи се, че лизингополучателят по процесния договор не дължи претендираните лизингови вноски.

Твърди се, че ответникът не е уведомен, че длъжникът по договора не изпълнява и че кредиторът смята да насочи претенцията си към него. Прави се възражение, че правото на иск против Д. Д. е погасено, понеже ищецът не е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца от падежа на главното задължение /чл. 147 от ЗЗД/.

Възразява се и против дължимостта на претендираните застрахователни вноски, като се сочи, че лизингодателя не е уведомил лизингополучателя и не го е поканил да ги заплати.

Оспорва се претенцията за неустойка, като се сочи, че клаузата на договора за Л., уреждаща неустойката, е нищожна, поради противоречие със закона и добрите нрави. Евентуално се навежда възражение, че размерът на неустойката, дори и в частично претендираният й вариант, е прекомерно завишен.

С допълнителна искова молба ищцовата страна пояснява исковата си претенция сочи, че е оÛазал необходимото съдействие на лизингополучателя за връщане на лизинговите превозни средства. Оспорва се обстоятелството, че е прекратен лизинговият договор с приемо-предавателния протокол за предаване на лизинговите ППС.

В съдебно заседание страните поддържат становищата си и претендират разноски.

Великотърновският Окръжен съд, като изслуша становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбите на Закона, приема за установено следното:

С договор за финансов Л. № 20080222/ 19.02.2008г. „БМ Л.” , гр. С. като лизингодател се е задължил придобие собствеността върху два броя нови седлови влекачи „DAF” модел FT XF 105.460 и два броя фабрично нови триосни ремаркета „Swarzmuller” , подробно описани в приложението към договора, с цел тези ППС да бъдат предоставени на „ДД Т.”О. В. Т. като лизингополучател за ползване срещу възнаграждение. Договорът е сключен за срок до 01.02.2011г.

Общата стойност на предоставените на Л. ППС е 258 480,00евро с ДДС, като лизинговата им цена по договора е в размер на 247 8373,25 евро и представлява общата сума, дължима от лизингополучателя за ползване на ППС предмет на договора. Тази лизингова цена се формира от първоначалната вноска в размер на 21 540 евро и главница в размер на 193 860 евро и лихва за периода на договора в размер на 32 973,25 евро, като сумите са без ДДС.

Съгласно договора лизингополучателят се задължава да заплати договорената цена на 36 месечни лизингови вноски съгласно погасителен план.

Съгласно чл.9.1 от договора в случай на неплащане изцяло, забавено или частично плащане на която и да е дължима лизингова вноска, както и на всяко изискуемо вземане по договора, лизингополучателят дължи неустойка за забавено плащане в размер на 0,3% на ден, начислена върху дължимите и неплатени суми. По силата на чл.9.2 в случай, че лизингополучателят върне на лизингодателя едно или повече от ППС, независимо от това какъв е случаят, преди изтичане на срока на договора, без да е платил изцяло лизинговата цена на ППС и без да е приложена клаузата на предварително изкупуване, лизингополучателят дължи на лизингодателя неустойка в размер на 270 000евро.

Договорът е подписан освен от представляващите „ДД Т. ”О. В. Т. и от Д. Ц. Д. в негово лично качество, като последният се е задължил да отговаря за изпълнението на всяко задължение, което лизингополучателят е поел или ще поеме, е възникнало или ще възникне и което произтича или е свързано с договора за Л.. Д. е заявил, че е запознат изцяло с договора за Л. и носи солидарна отговорност за изпълнението на задълженията на лизингополучателя.

Не се спори по делото, че ППС, предмет на горния договор, са предадени на лизингополучателя и че той е заплащал редовно дължимите лизингови вноски до ноември 2008г.

По делото са представени застрахователни полици, съгласно които лизингодателят е застраховал отдадените на Л. процесни ППС. Представена е и кореспонденция между последния и застрахователен брокер „Б. Н.-2000” ЕООД С., както и платежно нареждане, отразяващо плащането на сума в полза на този брокер в размер на 16895,17лв., като основанието за плащане в случая е писмо 171-27.02.2009г. Съгласно това писмо застрахователният брокер е уведомил „БМ Л.” , гр. С., че към 27.02.2009г. са настъпили падежи по застрахователни полици на лизингово имущество, предоставено на 38 лизингополучателя, включително и на „ДД Т.” О. В. Т.. Посочено е, че полиците са към различни застрахователи и общата дължима по тях сума е 17243,17лв.

Съгласно приемо-предавателен протокол от 23.03.2009г. представляващият „ДД Т.” О. В. Т. е предал на „БМ Л.” , гр. С. Ч. негов представител четирите ППС предмет на сключения между тях договор. С покана за доброволно изпълнение от 23.02.2009г „БМ Л.” , гр. С. е уведомило „ДД Т.” О. В. Т., че дължи по договора за Л. следните суми 56671,24лв. – сбор от неплатени изискуеми лизингови вноски с ДДС за месеците декември 2008, януари, февруари и март 2009 г. включително, 11 464,18 лв. неустойка за забава върху просрочените вноски, 2654,08 лв. застрахователна премия и 504,63лв. неустойка върху застрахователната премия. С тази покана „ДД Т.” О. В. Т. е поканен в седемдневен срок, считано от датата на получаването й да изпълни доброволно задълженията си към „БМ Л.” , гр. С., като изрично е указано, че тя следва да се приеме за предизвестие за разваляне на договора за Л. съгласно чл. 18.2 от договора.

Поканата е получена от представителя на „ДД Т.” О. В. Т. на 23.03.2009г.

Покана със същия текст е връчена и на Д. Ц. Д. на 27.03.2009г. До Д. е отправена нотариална покана и на 13.03.2009г., но тя не му е връчена редовно.

Не се спори по делото, че „ДД Т.” О. В. Т. не е заплатило посочените в поканата сума в дадения в същата срок.

С нотариална покана от 23.02.2010г. Д. Д. отново е поканен да заплати дължими на „БМ Л.” , гр. С. суми, като е предупреден, че ако не стори това като поръчител, дружеството ще предприеме действия по събиране на вземанията по съдебен ред. Д. е отказал да получи поканата, като отказът му е удостоверен от нотариуса.

За изясняване на обстоятелствата по делото е допуснато заключението на съдебно-икономическа експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обосновано.

Съгласно същото размерът на неиздължените и изискуеми лизингови вноски по договора за Л. е общо 30 510.65 евро, за периода от 01.12.2008г. до 01.03.2009г.

Размерът на заплатените застрахователни премии от „БМ Л.” , гр. С. за четирите ППС предмет на договора за Л. с платежно нареждане от 04.03.2009г. е 1357,01 евро или 2654,08 лв. Размерът на претендираната с исковата молба неустойка съгласно заключението е 27 000лв. или 1/10 част от цялата дължима по договора такава.

В съдебно заседание вещото лице пояснява, че е приело сумите по представените по делото застрахователни полици за платени, тъй като е налице платежно нареждане от „БМ Л.” , гр. С. към застрахователния брокер и придружаващо го писмо, в което са посочени ППС, предмет на процесния договор за Л..

По делото са събрани и гласни доказателства- показанията на свидетелите А. Г., М. Г. и Д. Д..

А. Г. има качеството на изпълнителен директор и представляващ „БМ Л.” , гр. С. към момента, в който е депозирал изявленията си пред съда, поради което съдът цени тези изявления като такива, направени от представляващ дружеството.

Г. заявява, че знае за наличието на сключен между „БМ Л.” , гр. С. и„ДД Т.” О. В. Т.договор за Л. на товарни МПС. Поради проблеми в плащането на лизинговите вноски се взело решение за прекратяване на договора за Л. . Служители на дружеството контактували с представляващите лизингополучателя и с поръчителите, изпращани били нотариални покани до всички тях. В подробности изпълнителният директор на „БМ Л.” , гр. С. разяснява как са протекли отношенията между дружеството и „ДД Т.” О. В. Т. по повод сключения лизингов договор. Посочва факти относно връщането на ППС предмет на договора, както и данни относно действията на служителите, отговорни за контрола върху изпълнението на процесния договор.

Свидетелят Д. Д.- управител на „ДД Т.” О. В. Т. по време на сключването на процесния договор - твърди, че причина за невъзможността лизинговите вноски да бъдат заплащани е настъпилата икономическа криза. В средата на месец декември 2008г. след непрекъснат контакт с юрисконсулта на „БМ Л.” , гр. С. Г. Т., стигнали до извода, че най- добре е да бъдат вънати ППС на лизингодателя. Един от двата камиона / седлови влекач с ремарке/ бил предаден няколко дни преди Коледа на 2008г. в сервиз на „ЮБМ за профилактика и със съгласието на Т. Д. не го взел обратно след предаването в сервиза. Другият камион бил откаран по указания на Т. в С. в първите дни на 2009г., в автокъща в града, където нямало представител на „БМ Л.” , гр. С.. По указания на Т., дадени по телефон, Д. паркирал камиона на посочено му от служител на автокъщата място, предал му ключовете и напуснал мястото заедно с шофьора. В края на 2008г. Д. Д. напуснал „ДД Т.” О. В. Т. като съдружник и Д., заедно с приетия на мястото на Д. съдружник, поискали да продължат ползването на камионите, предмет на лизинговия договор. В тази връзка Т.и им уредил среща с представители „от елита” /израз на свидетеля/на „БМ Л.” , гр. С., която се състояла на 23.03.2009г. Не постигнали консенсус и Д. подписал протокол за предаване на лизинговите ППС от същата дата. Той твърди, че всички въпроси по договора за Л. е коментирал и решавал заедно с Т. от страна на „БМ Л.” , гр. С..

Свидетелят Г., който е придружавал св. Д. при връщането на лизинговия камион в началото на 2009г. разкрива същата фактическа обстановка около връщането на камиона, каквато разкрива и Д..

При тези данни от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 345, ал. 1 ТЗ, във вр. чл. 342, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД, по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 345, ал. 1 ТЗ и иск по чл. 92 ЗЗД, във вр. чл. 342, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като се претендира заплащането на исковите суми от поръчител по сключен договор за Л..

Не се спори по делото, че между „БМ Л.” , гр. С. и „ДД Т.” О., гр. В. Т.е бил сключен валиден договор за финансов Л., както и че ответникът Д. Ц. Д. е подписал този договор като поръчител, задължавайки се да носи солидарно отговорност при неизпълнение от страна на лизингополучателя на задълженията му по договора. Налице е валиден договор за поръчителство /чл. 138 ЗЗД/.

Не се спори и че лизинговият договор е развален от страна на лизингодателя, поради неплащане от страна на лизингополучателя на лизинговите вноски. Последният факт се установява от наличието на изпратено нарочно писмо – покана за доброволно изпълнение / стр. 41 от делото/ от страна на лизингодателя до лизингополучателя, с която последният е поканен да заплати дължими лизингови вноски в 7-дневен срок от датата на получаване. С поканата е отправено и предупреждение, че ако в дадения срок не се изплатят сумите, посочени в нея, договорът ще се счита развален. Изпращайки цитираната покана, ищецът е изпълнил условията на чл.18.2 от договора. Няма спор, че към момента на изпращане на поканата/ 23.02.2009г. /и към момента на нейното получаване от страна на адресата /23.03.2009г./ е било налице неизпълнение на задължение за плащане на лизингови вноски и други плащания от страна на лизингополучателя по договора за Л.. След като е даден и срок за изпълнение и в този срок не са постъпили плащания от лизингополучателя, то договорът за Л. е бил развален в деня, следващ изтичането на срока / 03.03.2009г./.

Покана с горепосоченото съдържание е връчена и на поръчителя- ответник по делото, с което последният се счита уведомен за неизпълнението от страна на лизингополучателя.

Автомобилите, предмет на лизинговия договор са върнати на лизингодателя на 23.03.2009г с подписването на приемо-предавателния протокол от тази дата. Показанията на разпитаните двама свидетели в тази насока не установяват друга фактическа обстановка, макар съдът да ги кредитира като достоверни. От показанията на двамата свидетели-Д. и Г. става ясно, че двата товарни автомобила са предадени на по- ранни от 23.03.2009г. дати от управителя на „ДД Т.” О., гр. В. Т. на лица, които не са били оторизирани от името на лизингодателя да ги приемат. Единственото доказателство, установяващо обстоятелството кога автомобилите са предадени на лице, служител при лизингодателя, е протоколът от 23.03.2009г., който е подписан и от самия управител на „ДД Т.” О., гр. В. Т.. Ето защо съдът приема, че на тази дата двете ППС са преминали надлежно във фактическата власт на лизингодателя. За периода до тази дата лизингополучателят е следвало да заплаща дължимите се лизингови вноски, а от заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява, че това не е сторено за месеците от декември 2008 до март 2009г. При това положение към момента на развалянето на договора за Л. лизингополучателят е дължал на лизингодателя дължимите се вноски за посочения период, респ. при неизпълнение от страна на последния би могла да бъде ангажирана отговорността и на поръчителите по договора за Л..

Ответникът е депозирал възражение, че към момента на предявяване на иска неговата отговорност съгласно договора за поръчителство не може да бъде ангажирана, тъй като от момента, в който вземанията на ищеца са станали изискуеми, до момента на предявяване на иска спрямо лизингополучателя са изтекли повече от шест месеца.

Това правопогасяващо възражение е основателно.

Ищецът претендира вземания, произтичащи от договора за финансов Л., сключен между него и „ДД Т.” О., гр. В.Т.. Вземанията за неизплатени лизингови вноски имат конкретен падеж и са станали изискуеми съответно на 01.12.2008, на 01.01.2009г, на 01.02.2009г. и на 01.03.2009г., съгласно приложения погасителен план. Вземането за заплащане на неустойка за неизпълнение, каквато се претендира по чл.9.2 от договора, би следвало да е изискуемо считано от датата на връщане на ППС, предмет на договора, съгласно цитирания негов текст, в случая 23.03.2009г., ако и доколкото са били налице предепоставките за плащане на неустойката. Вземането за застрахователна премия следва да е дължимо считано от датата на поканата за заплащането й, като в случая съдът приема, че лизингополучателят е поканен да заплати премията с поканата от 23.02.2009г., която е получена от управителя на дружеството на 23.03.2009г.

Ищецът е депозирал заявление по чл. 417 от ГПК за снабдяване с изпълнителен лист против „ДД Т.” О., гр. В. Т. за всички тези вземания на 14.06.2010г., като въз основа на това заявление е образувано ч.гр.д. № 2669/2010г. на ВТРС, приложено към настоящото дело.

До тази дата „БМ Л.” , гр. С. не е предявявал иск за своите вземания, произтичащи от договор за финансов Л. № 20080222/ 19.02.2008г. нито против „ДД Т.” О., гр. В. Т., нито против някого от поръчителите по договора. Макар и да не се касае за класическо исково производство, в случая съдът счита, че именно датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК е тази, която следва да се приеме като дата на предявяване на иск против лизингополучателя, респ. поръчителите по договора за финансов Л..

Съгласно разпоредбата на чл. 147 от ЗЗД поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. Този шестмесечен срок е преклузивен и след изтичането му се прекратява поръчителството, тоест, не може да бъде ангажирана отговорността на поръчителя.

Падежът на всяко едно от претендираните от ищеца вземания бе посочен по – горе. Очевидно е, че от датата на падежа на всяко едно от тях до датата на предявяване на иска против лизингополучателя по договор за финансов Л. № 20080222/ 19.02.2008г. са изтекли повече от 6 месеца.

Всичко, изложено до тук , дава основание на съда да приеме, че поръчителството, договорено между „БМ Л.” , гр. С. и ответника Д. Д. към момента на предявяване на исковата молба срещу него е било прекратено. Липсва основание за ангажиране на отговорността на ответника като поръчител, поради което всички предявени от ищеца претенции спрямо него са неоснователни.

Безпредметно е с оглед горния извод да бъде обсъждано възражението за прекомерност на неустойката, която ищецът претендира, респ. дали последният действително е заплатил дължимите застрахователни премии за ППС, предмет на процесния договор за Л..

След като в случая са налице всички предпоставки от хипотезата на чл. 147 ,ал. 1 от ЗЗД за прекратяване на поръчителството/ изтичане на 6 месеца от датата на падежа на главното задължение и бездействие на кредитора спрямо длъжника в преклузивния 6-месечен срок/, исковите претенции, предявени против поръчителя за заплащане на дължими суми по договор за финансов Л. № 20080222/ 19.02.2008г. са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.

Като акцесорна спрямо главните претенции, претенцията по чл. 86 , ал. 1 от ЗЗД следва също да бъде отхвърлена.

При този изход на делото ищецът следва да заплати на ответника сторените от същия разноски по водене на делото, а именно възнаграждение за адвокат, в размер на 3300лв.

Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО предявените от „БМ Л.” , гр. С.,ЕИК .... против Д. Ц. Д., ЕГН * обективно съединени искове с правно основание чл. чл. 345, ал. 1 ТЗ, във вр. чл. 342, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД, по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 345, ал. 1 ТЗ и иск по чл. 92 ЗЗД, във вр. чл. 342, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащането на суми, както следва : 58 867,62 евро в резултат на неизпълнение на задълженията по договор за финансов Л. № 20080222/ 19.02.2008г, сключен между „БМ Л.” , гр. С. и „ДД Т.” О., гр. В. Т., от които 30 510,61 евро лизингови вноски с настъпил падеж за периода декември 2008 – март 2009 г. , съгласно погасителен план, който е неразделна част от договора за Л., 1357 евро, представляваща стойността на изискуеми застрахователни премии, платени от лизингодателя за сметка на лизингополучателя по застраховка „Гражданска отговорност”, 27 000 евро – част от договорна неустойка по чл. 92 от договора за Л., за връщане на активите преди изтичане на срока на договора и без да е платена лизинговата цена и законната лихва върху дължимите суми, считано от подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК пред РС / 14.06.2010г./до окончателното й изплащане, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА „БМ Л.” , гр. С.,ЕИК ...да заплати на Д. Ц. Д., ЕГН * сумата от 3300лв/ три хиляди и триста лева /разноски по водене на делото.

Решението подлежи на жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред ВТАС.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: